Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

С разкриващите се напоследък архиви става възможно да се хвърли поглед към западните радиостанции, излъчващи на български език по времето на социализма, и тяхното битие в полезрението на властта.

Автор: Мария Дееничина

Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в „скришната стаичка“ и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ.

Автор: Ангел Пилев

Докато носталгията по времето на социализма в собствения смисъл на думата ще изчезне с нашето собствено поколение, без дори да се полагат специални усилия, пред нас отсега стоят въпросите за тенденциозното пи­сане на историята на режима, за отричането или поне омаловажаването на някои от престъпленията му, за политически мотивираното му разкрася­ване.

Автор: Александър Везенков

Антисемитската политика на българската законодателна и изпълнителна власт, независимо от причините, които са я наложили и степента, в която тя е прилагана, представлява мрачен период в живота на българското общество и принася в жертва 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини…

Автор: Борислав Дичев

Този материал е малка част от настоящия ми проект за посмъртната съдба на Васил Левски, основният национален герой на България. В него се вглеждам по-отблизо в периода между 1878 г. и 20-те години на ХХ век, когато според мен окончателно завършва превръщането на Левски в част от литературния канон.

Автор: Мария Тодорова

Госпожо Председател:

Пишем ви, за да изразим сериозната си загриженост по повод някои последни развития, които показват, че българското правителство и българския парламент се опитаха наскоро да изкривят истината относно историята на Холокоста в България.

На 10 март тази година в София бе поставена и тържествено открита паметна плоча във връзка със 70-годишнината от „спасяването на българските евреи“, но и в „памет на жертвите на Холокоста“, доколкото България отбелязва този ден не на 27 януари, както е в повечето страни, зачитащи това събитие. С почуда установих, че този мемориален знак е застанал на мястото и отпратил на склад по-стария, тържествено поставен...

Автор: Стилиян Йотов

Миналата година по същото време се питах с какво новопроизведените баташки мъченици ще обединят все по-разпадащото се българско общество...

Автор: Евгения Иванова

На Балканите няма почти никаква приемственост na политическите елити, или поне на елитите, които са участвали в османския политически процес. Местните балкански християни са били интегрирани в бюрокрацията само на най-ниско ниво, ако изобщо...

Автор: Мария Тодорова

Има два главни и напълно различни подхода към проблема за Османската империя на Балканите от една страна, и проблема за османското наследство, от друга. С една дума, как да се дефинира османското? И какво имаме пред вид под наследство?

Автор: Мария Тодорова

Бих искал да почна с едно разграничение между носталгията по времето на социализма и опитите за нормализиране на комунистическия режим…

Автор: Александър Везенков

Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство.

Автор: Eвгения Иванова

Българското революционно движение се развива през 60-те години на ХIХ, като разчита на радикални националистически елементи сред емигрантите първо главно в Сърбия, а след това все повече в Румъния...

Автор: Александър Везенков

Създаването на днешната българска държава в бившите османски провинции е резултат от чужда военна намеса – Руско-турската война от 1877-1878 г. Все пак то е предхождано от едно национално движение, известно в днешната историография като „Българско възраждане“…

Автор: Александър Везенков

Опитът да се замени понятието „турско робство“ срещна такъв обществен отпор през 1990-те, който (по аналогия с борбата за свобода през XIX век) сега може да се определи най-точно като „борба за робство“…

Автор: Албена Хранова

Този текст представлява опит за идентифициране на българска травматична памет, евентуално пораждаща български негативистичен, компенсиращ, не-налагащ ценности – дефанзивен национализъм, готов на всичко, включително на жестокост.

Автор: Eвгения Иванова

Спасяването на българските евреи, дори и да е частично (тъй като тракийските и македонски евреи са депортирани), е без съмнение заслужаващо хвалебствия действие. Въпросът е, кой има заслугата за него?

Автор: Цветан Тодоров

Осъзналият съдбата си Едип се самоослепява и отказва повече да вижда. За разлика от него ние продължаваме да живеем, широко ококорени, но неосъзнаващи факта на безпрестанната си слепота.

Автор: Златко Енев

Възобновяемите енергийни източници според мен са новата машинка за пари, която български и чужди предприемачи лобисти, политически брокери тихичко пуснаха.

Автор: Тихомир Безлов

Едноличното управление вреди на умствените способности дори когато те липсват. Липсата на разсъдък, или наличието му само в зачатъчно състояние е не само условие, но и причина за установяване на еднолично управление.

Автор: Иво Беров

Противоречивата и болезнена тема за гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.ІХ.1944 г. е разгледана подробно в „VІІ състав на Народния съд. Едно забравено документално свидетелство за антисемитизма в България през 1941–1944 г.” (ИК „Изток-Запад”)...

Автори: Върбан Тодоров, Николай Поппетров

Наистина ли си мислим, че сегашните улични протести ще могат да формулират ясно изразени и спасително точни рецепти за излизане от мрежите на противоречащи си закони, нормативни актове, правила за работа на институции…

Автор: Юрий Проданов

Когато се използва понятието „комунизъм“, важно е да се прави разлика между идеологията на преддържавния комунизъм и практиката на комунистическата държава с нейния собствен дискурс.

Автор: Мария Тодорова

Равносметката за управлението на ГЕРБ показва, че властта се огъва под натиска на протеста. Това е последно усилие на гражданите…

Автор: Илия Вълков

Преди няколко дни организацията „Репортери без граници“ оповести годишния си доклад за свободата на словото по света, според който България е слязла от 80-о място през 2011-а на 87-о през миналата година.

Автор: Ангелина Пискова

Струва ни се, че е достатъчно да се разгледа по-отблизо духовната индивидуалност на кой да е народ, за да разберем, че тя не представя от себе си нещо предвечно

Автор: Петър Мутафчиев

При липсата на систематични социологически конкретни данни у нас, се ширят най-различни мнения и обяснения, бъркотията е голяма…

Автор: Лиляна Деянова

В опитите да се осмисли създаденото от българската историография ние не сме отишли далеч. Сравнително малкото изследвания в тази област се ограничават почти само до преразказване на биографиите и библиографиите на известните историци.

Автор: Александър Везенков

Лютивата чушка на референдума така подлюти политическата чорба на българина, че е на път да му стане лошо от всенародни допитвания. Годината започна с разделение – „за“ и „против“ ядрената енергетика.

Автор: Илия Вълков

Тази студия проследява изказа на българския национализъм през 20. век – неговите основни идеи, неговите цели, неговия стил и кодови думи. Целта в случая не е просто да се разобличи националистическият дискурс – подобна задача е твърде лесна. Целта е по-скоро да се анализират проблемите за приемственост и прекъсване в идеите, езика и понятийния му апарат…

Автор: Мария Тодорова

Последните дни бяха маркирани от покушението срещу Ахмед Доган. То провокира масови интерпретации на случващото се, мобилизирайки дълбоките находища от национални фантазмени богатства…

Автори: Истерическа парезия

Новогръцката интелигенция открива и регистрира националните искания на българския народ за първи път през 50-те години на ХІХ в. По-рано модерните гърци нямат никаква причина да забелязват ранните прояви на българското национално самосъзнание…

Автор: Алексис Политис

Като цяло, далеч повече хора участват по един или друг начин в българските църковни борби, отколкото в Априлското въстание. В традиционната българска историография този факт винаги е бил пренебрегван поради криворазбрано презрение към „реформисткото крило“ в националното движение…

Автор: Раймонд Детрез

Проблемът за цензурата допира до многоплановата и сложна тема за процеса на съветизация на България след Втората световна война. Поради обективни политически трудности тази интересна и важна проблематика не е специално разработена в историографията ни.

Автор: Весела Чичовска

Погледът към общата съдба на двете най-големи етнорелигиозни общности в българската нация е тясно свързан с „образа на другия“. Мюмюн Исов показва ролята на училищната среда за неговото представяне в светлината на протеклите от Втората световна война насам обществено-политически изменения у нас, на Балканите и на световната сцена.

Автор: Йордан Пеев

Прочетете още...