Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 243
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 243
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 243

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Значи ти разполагаш с единствения некомунистически вестник, който стига до пролетариата! Даваш ли си сметка каква отговорност носиш?

Автор: Симон дьо Бовоар

Всяка вечер, понякога и през нощта, Харон се връщаше и донасяше тумбесто шише с водка. Независимо от положението на звездите, двамата сядаха навън, ако огънят беше угаснал, раздухваха жарта, разсипваха течността в нащърбени чаши без възраст и мълчаливо я изливаха в гърлата си.

Автор: Павла Петкова

Веднъж една жена ме спря на тротоара, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко.

Автор: Цветозар Цаков

След Освобождението населението в Прилеп избира за секретар на общината Тодор Кусев, който по-късно става духовник под името Методий Кусев. Развълнуван от избора на съгражданите си, будният българин вместо големи обещания отронил твърдо: „Благодаря на народа, що ме уважи да му слугувам!“.

Автор: Румен Леонидов

Този път тя идва десет минути по-рано и чака в коридора. Чувам острите ѝ токчета ту по-силно, ту по-приглушено. Напред-назад, напред и пак назад.

Автор: Ангелина Давидкова

Китайското пясъчно коте живя у нас точно месец и три дни, а първите проблеми възникнаха още с влизането в къщи… Китайското пясъчно коте не може да живее без любов.

Автор: Кънчо Кожухаров

Сутринта, докато Странност още спеше, реших да изкъпя Майа. Къпя я на всеки два дена – просто изтривам тялото й с мокра сапунена гъба и насапунисвам косата й. Близо две денонощия не е помръдвала от стола си – не бях я местил на леглото при мен, защото чувствах, че не иска.

Автор: Галин Никифоров

Не е добре да разказваш колко глупав си бил като малък, колкото и чаровно да изглежда отстрани. Първите години са определящи за развитието – това очевидно клише съдържа истината, че глупостите, които човек мисли като малък, са определящи за глупостите, които впоследствие ще направи.

Автор: Васил Георгиев

Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота.

Автор: Златко Ангелов

Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха.

Автор: Калин Терзийски

Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам.

Автор: Александър Солженицин

Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите.

Автор: Румен Леонидов

Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката.

Автор: Светослав Терзийски

Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!

Автор: Красимир Дамянов

Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“.

Автор: Таня Рупел – Тера

Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и ги подари на автора.

Автор: Галин Никифоров

Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев.

Автор: Захар Прилепин

Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти.

Автор: Светлана Дичева

Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец.

Автор: Емил Андреев

Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хо­ризонта на оцелелите ми спомени.

Автор: Анжел Вагенщайн

Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето.

Автор: А. М. Хоумс

Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън.

Автор: Калин Терзийски

Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител…

Автор: Румен Леонидов

Говоря често с мъртвите приятели. Необяснимо верен съм им и знам, че им е тъжно, а петите им са студени. В сънищата си желаем лека нощ. Спете кротко.

Автор: Васил Славов

Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам.

Автор: Антон Терзиев

Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми.

Автор: Калин Терзийски

Всичко, което правеше за него, беше хубаво. Той я намираше за романтична и невинаги я понасяше. Не отговаряше понякога на телефонните й повиквания. И в това „понякога“ имаше железен алгоритъм.

Автор: Мая Кисьова

Повдигам очи, а не виждам нищо. Само спомени засищат сърцето. И разбирам, че всичко преживяно е преминало във вечността. Че излизам и влизам оттам, и съм само сянка. Сякаш не съм аз, а вълкът в мен

Автор: Димитър Атанасов

Виждам ги. Следя ги с очи. Не мога иначе. Аз съм толкова тежка. Те – така леки. Те хвърчат, правят своите лупинги, не се сблъскват с никой и нищо. Аз цялата съм един вътрешен сблъсък.

Автор: Таня Рупел – Тера

Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.

Автор: Калин Терзийски

Един ден сестра ми Ида неочаквано получи писмо от свой някогашен приятел. Не беше го чувала от години. Станал посланик на България в Бразилия. В плика имаше и писмо на танти Роза до него, до посланика.

Автор: Ицко Финци

Любезни читателю, ако се хванеш на въдицата на заглавието и прочетеш разказа ми, със сигурност ще се сетиш за поне един случай, в който си ял кур-чорба.

Автор: Бойка Асиова

Откакто се помнеше, винаги си бе задавал въпроса как ли се чувства човек, когато умре? Какви усещания има? Какви мисли се въртят в главата му? Какво се случва с него – с тялото, чувствата, разума?

Автор: Нели Лишковска

Днес гледам на тази едновременна смяна на професия, семейство и местожителство като опит за преборване със страха – не можех да се опълча срещу системата, затова престанах да бъда това, което системата желаеше да съм.

Автор: Златко Ангелов

Имаше един печално известен лозунг, окачен на стената на всяка канцелария в министерства, комитети и отдели, свързани с Държавна сигурност из целия източноевропейски социалистически лагер. На него пишеше: „Чекистът трябва да бъде с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.

Автор: Златко Ангелов

Прочетете още...

На тъмно – част 3

Златко Енев 13 Окт, 2021 Hits: 1441
Мехмед Аслан, лидерът на Движението за…

Паскалев

Красимир Дамянов 16 Авг, 2011 Hits: 9636
И това беше всичко. Да беше се спрял, да се…