– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Нека сега обясня защо стана така. Гошко беше старото 21-годишно магаре на бащата на Роси. Човекът ходеше да краде с Гошко и с каручката керемиди, скрап, трици, както и всичко, което може да се краде в Пернишко. Та както бащата на Роси бай Косьо си краднал скрап, Гошко паднал и започнал да умира. Що така, бе човек, рекъл бай Косьо. С кого ще крада аз? Жена ми дърта и ръждива релса, щерка ми – Роси, моята приятелка, демек – не ще да се жени, щото никой не я иска. И двете ги мързи, та ги боли, та аз на стари години ходя да крада. Но то всичко окрадено. Тръгна да крадна и срещна конкуренцията. И те крадат, но вместо да крадем, седнем заедно да се напием. Не умирай бе човек, сам с ония ли ме оставяш, бе? С дъртата и младата? Обаче Гошко ритнал два пъти и изплезил език. Бай Косьо се видял в чудо. Магаре повече от сто кила да умре от старост! Сто кила месо да умрат от старост, а хладилникът празен. Това не става така! Не знам дали Гошко първо умрял и след това бай Косьо го заклал с джобното си ножче, или първо Гошко бил заклан и после умрял. Доколкото познавам Косьо той би заклал Роси (тази така и не се ожени, а само гледа сериали и реве. Кой как си дойде от съучениците й – я от Италия, я от Испания, при нея ляга, при нея става, но никой не се жени за нея.) Така че Гошко сигурно първо си е умрял най-спокойно преди да откраднат скрап, после бай Косьо го е резнал с джобното ножче. Това, което аз видях след два дни, бяха четиридесет и две луканки, овесени над прозореца на бай Косьо. Той седи с бира в ръка, не може да краде, яде луканки, пие бира и плаче за Гошко.
– Бързо идвай, ма жабо – обажда се по ЖСМ-а Роси. – Хайде, че от Гошко нищо не остана!
От Гошко нищо не остана, защото Роси опитала една от луканките. Все едно гризала паве, така каза, че то Гошко беше дърто магаре, лека му пръст. Бай Косьо му закопа ушите до Струма и щом леля Денка, жена му, му се скара, той ходи при закопаните уши на Гошко, пие бира и плаче. Даже ония, крадците от конкуренцията, и те ходят да плачат над ушите, щото помнят как са се напивали заедно. Та когато Роси за пръв път хапнала от луканката на Гошко, не щеш ли се запознала с един тип Данчо. Той не бил никакъв неин съученик, от ония, дето ходят в Италия и Испания, и идват в Перник за седмица две. Тоя си бил съвсем българин, дето не мръдвал от своето родно село Друган, пернишко, и поради тая причина не знаел за подвизите на Роси с нейните съученици и голямата й любов към сериалите. Той й казал – „Ти си абсолютна. Браво!” и взел да я кани да я запознае с майка си. Той бил на 36, тя на 33 – точно най-хубава двойка. Роси се уплашила и взела да мига. Тя била свикнала да й казват, че е абсолютна една седмица, после човекът се отдръпвал – тя просто го наричала за удобство „съученик”, макар че едноседмичните й приятели били кой с десет години по-млад, кой с десет години по-стар. Въобще плюс минус десет години все й бил съученик. Обаче съученикът си вдигал ризките и се изпарявал за Италия или Испания, но Данчо от Друган бил железен. Той дошъл до бай Косьо и му казал – „Дъщеря ти е абсолютна. По-абсолютна от нея не мога да намеря не само в Друган, но и в Перник. Щото аз смятам така, че да се женя за нея.” Роси здраво се уплашила. И съучениците й казвали – „Ще се женим”, но как ще се женим, като я е в Перник, а той в Неапол? Но мисълта ми е за друго. Една друга наша приятелка, Стефчето, гнус не гнус, и тя опита от луканките на Гошко и ела да видиш какво става Още на следващия ден по влака Перник-София се запознава с един Генадий. Тя на 30, той на 32. Тя в оная фирма „Метал”работи, не може да отгледа маникюр. Е, и тя има няколко съученици, но значително по-малко от Роси, защото Роси е изписана и висока като икона, а Стефка се търкаля в собствената си мас. Но онзи тип от влака й казал: – „Ти си абсолютна. Край. Ще те водя да те запозная с мама, да се женим“. Но с това обаче работата не свърши. Леля Денка, съпругата на бай Косьо, една съвсем нормална дебела жена, също за беда взела да опита от Гошко. Не че зъбите й били чак толкова здрави, но то колкото беля да стане – станала. Гризнала тя от Гошко, и още на другия ден, както си продавала фланелките на сергията на пазарчето в квартал „Изток” в Перник, изведнъж идва един, ама брадясал като вол и също толкова як. Казал й: – „Ти си абсолютна”, купил й сладолед и на другия ден дошъл да я търси в къщи. Тогава бай Косьо с онова джобно ножче, с което уж заклал Гошко, се хвърли да коли оня брадатия като вол господин, дето закачал най-обикновената му жена. Стигнало се до истински бой, който леля Денка наблюдавала ухилена щастливо над тенджерата, в която приготвяла копривена чорба. После една Мира опита луканките и нали е ясно, че още на другия ден един – пак във влака Перник-София в седем сутринта й казал: „Ти си...“.
Роси започна да продава ония луканки от Гошко по двайсет лева резенчето и ако си мислиш, че не се струпаха жени – и то не само жени на 30 години, и момичета на 17 години, ами и жени на 50 години, жени на 60 години, и жени с бастуни. Даже едно момиченце втори за трети клас беше дошло с двайсетолевка в ръка. Та затова Роси ми вика: „Хайде ма, заспалата, бързо ще се свърши Гошко, и така ще си изгниеш.“ Защото ние живеем до тях и тя слуша как аз и Тошо се караме: хем пари че няма, хем той ме предупреждава, че ще хване в Испания, хем че харесва комшийката, хем че едновременно с това си купил нож да ми реже главата, ако ям от Гошко. Няколко мъже, които имаха стари магарета – от конкуренцията на бай Косьо, ходиха да ги заколят на същото място. Взеха джобното ножче под наем от Косьо за пет лева на час, и си затриха магаретата, така че скрапът остана неокраден, обаче техните магарета не докараха никой да каже – ти си абсолютна“. Заспала тенджера такава – вика ми по телефона Роси. – Специално за тебе съм запазила едно резенче от Гошко. Мъжът ти и без това е мързелив като заровените уши на Гошко. И без това се заглежда в комшийката и пари няма. Ела да ядеш от Гошко. Едно дете имаш, все ще го изгледаш някак си“. Добре, навих се аз, обаче преди това изхвърлих в Струма ножа, дето моя Тошо беше купил от пазара. Тръгвам аз да ям от Гошко, ето ти го моя Тошо – не с нож, ами брадвата вземал. „А си отишла да ядеш Гошко, а ти отрязах главата тука, на това място“. Така ли, викам аз. Я да видим как ще ми отрежеш главата. И без глава ще ходя да ям Гошко, да го знаеш. Тогава той хвърли брадвата и вика – „Ти си най-абсолютната. И без да ядеш от Гошко ти го казвам. Да умра като Гошко, ако лъжа!“
Бащата на Роси, заедно с останалите почтени крадци, останали без кьораво магаре, пият заедно ракия на пейката пред нашия блок и викат: „Що й казваш, че е абсолютна, бе. Ти нямаш ли очи в тая глава?“
