Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Petko R Slavejkov

 

От редакцията: Често сме слушали красотата да бъде наричана „дива“, което може да означава много различни неща. За самия мен няма по-голямо удоволствие от това да се наслаждавам на „дивата“ красота на българския език от годините на неговото формиране. Прочее, ето тук един от първоизточниците.

 

Родолюбивий господине
Маринчо Петров
(в Плевен)

Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образованието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата Ви ревност за българското просвещение.

Изпълни ся жалбата ми.

Приемнете, друже, слабий ми трудец като малък знак на благочувствието ми и бъдете достойни за всегда да възприемвате уважение и похвала от целий българский народ.

Ваш побратим
Славейков

Езоп

Той е бил около шестстотин години преди Христа, във времето на Кира и Креза, родом фригианин, из Азия, званием слуга, за когото ся приказват и много лъжи, между които за образа и грозотата. Прочу ся от разноспособното си нравствено учение, щото под басните доказва нравствени и политически поучения. А той способ е най-действителен. Сичките басни не са Езопови, но зачтото той измислил най-напред и списал някои и други, носят на името му надписа.

 

Орел и лисица

Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до друг, че от навикновение да ся утвърдят в приятелството си. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака ся ущенила. Някога си излязла лисицата на паша, а орелът като не можил да си намери друга храна, слетял в храсталака, грабнал щенетата и и ги изял с пилетата си. Като ся завърнала лисицата и видяла станалото, не ся наскърбила толко за смъртта на чедата си, колкото за това, що не можеше да му отмъсти. Защото, като беше четвъроножко, не можеше да стигне хвърковато животно. Затова, като ся възпряла отдалеч, това что е лесно за слабите, кълнеше изедника си. Не след много време някои де на полето жъртвовали, орелът ся спуснал и грабнал една част от жъртвата с разпалени въглища и я занесе на гнездото си. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му. Орленцата като че били още безкрилни, опрълили ся и паднали на земята, а лисицата ся завтекла и ги изяла пред чите на орела.

Които престъпват приятелството, ако и да избягнат от наказанието на онеправданите заради слабостта им, то от божието правосъдие не щат да избегнат.

Орел и жук (базуняк, рогчо)

Заец, гоним от орел, подбягнал към жилището на жука и му ся молил да го избави. Жукът молил орела да не погубва молебника му и го заклевал във величавого Диа, за да не презира маленкостта му. А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заяца и го изял. Жукът подирил орела, за да ся научи где е гнездото му и като го не имало, стърколил яйцата му и ги счупил. Орелът, без да знае кой му направи това, втори път измътил на по-високо място, но и тук жукът същото му направи, Тогази той, смаян какво да прави, възлязъл при Диа (что се казва, че е негово птиче) и третий път в полите му снесъл яйцата си, предал ги нему и го молил да ги пази. А жукът направил топче от кал и като възлязъл, метнал го в пазвата на Диа. Зевс се стреснал, скочил да стръси калта, но като забравил яйцата, стръсил и тях и ги строшил. И като разбрал, че жукът направил това, за да си отмъсти на орела, щото не само що презрял него, но и самого Диа обезчестил. За това и обадил на орела, когато дошел, че е жукът, що му прави тази пакост и си има правдата да го наскърбява. Но като не щял да изтреби рода на орелите, придумвал ги да се примирят. Жукът ся не склонил на това, а Дий преместил мътянието на орлите да бъде в друго време, догдето не са се появили жуците.

Не трябва да презираме никого и да не казваме, че не са нищо, и кога им направим зло, че не щат могат да ни отмъстят.

Лисица и пръч

Лисица и пръч, като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. Дерзай, рекла лисицата, измислих един способ за да излезнеме и двама. Ако ся изправиш ти прав и да опреш предните си крака о зида, също така и рогата си да наклониш нанапред, ща възляза по гърба ти, ща стъпя на рогата ти и оттамо ще изкокна вън, тогаз ща да извадя и тебе. Пръчът на радо сърце и ся подложил, но тя, като изскочила от гераня, скачаше радостна около устата на гераня. Пръчът я мъмрял защо не си стояла на хоратата, а тя му отговорила, ако че имаше ти толкози ум, колкото влакна на брадата си, не слизваше в гераня, преди да измислиш как щеше да излезнеш.

Умний человек трябва да смисля сетнините на всяко нещо, че тогази да го захваща.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Пор и петел

Пор уловил петел, за да го изяде, но намислил да му намери по-напред причина. И най-напред го укорявал, че е досаден на человеците, щото вика нощя и не ги оставя да спят спокойно. А той ся оправдавал, че го прави това за ползата им, за да стават рано на работата си. Порът намери друга причина, че бил беззаконен откъм природата и не тачи ни майка, ни сестра. Петелът отвърнал, че и това за добро прави, за да станват много яйцата. Най-сетне порът казал: „Ти си тъй изобилен откъм извиненията, че аз не ща да остана гладен“ — и тъй изял го.

Лукавите, когато щат да правят зло, ако че не могат да намерят благословна причина, открито лукавнуват.

Петли и ербица

Някой си въдял петли в къщи и при тях пуснал и ербица да храни. Но като я бияли и кълвели те, та тъжала много, чтото мисляла, че като другородна страдала от петлите. А след малко, като видя, че ся бият и дерат едни други, отминало и и рекла: „От сега нататък не ща да тъжа, като гледам, че и те ся бият едни други.“

Умните лесно претърпяват укоризните от другите, когато го видят, че те и своите си не осавят спокойни.

Коварний

Мъж коварний отиде при делфианскаго Аполона с намерение да го изпита. И тъй зел в ръка едно врабче и го завил в скута си, изправя ся близо до триножника и питаше бога така: „О, Аполон, това, що държа в ръка, живо нещо ли е или мъртво?“ А той бил наумил, ако рече мъртво, да покаже врабчето живо, ако ли рече живо, той час да го удуши и да го покаже мъртво. Богът, като разбра злокозненото му измисляние, рече: „Каквото щеш да го направиш, направи го. Това е твоя работа — или живо, или мъртво да го покажеш държимото.“

Божеството ся не излъгва.

Жеби

Две жеби живеяли в една бара. През лятото, като пресъхнала барата, оставили я и потърсили друга. И като видяли един дълбок геран, едната рекла: „Да скочиме в този геран.“ А другата казала: „Добре, но ако пресъхне и тука водата, как щем да излезнеме?“

Не трябва несмислено да залавяме нещо.

От куче ухапаний

Някого си ухапало едно куче, а той попитал с какво да го цери. Срещнал то стопанинът на кучето и като разбрал станалото, смислил да ся възползува от това, да си нахрани кучето. „Ако щеш — рекъл, — господине, да оздравяш, земи хляб и избърши кръвта от раната с него и го дай на кучето, що те е ухапало, да го изяде.“ А ухапаний смехишката повторил. „Но ако направя това да ся разчуе, щат да ся впуснат сичките кучета да мя разкъсат.“

Има человеци, които с чуждата пагуба за своето си добро мислят.

Или лукавите и в нужда да ги питаш, гледат по-зло да ти направят.

Зайците

Някога си зайците имали бой с орлите, че поканили и лисиците да им помогнат, а те отговорили: „Помогвахме ви, ако не знаехме кои сте и с кои имате бой.“

Които ся карат с по-силните, мъчно помощ намерват.

Яре и вълк

Едно яре било възлезло на някой зид и като видяло отдолу да минува вълк, злословило го и присмивало му ся. А вълкът рекъл: „Клето яре! Не злословиш ти, но мястото.“

Много пъти мястото и времето направват и слабите дръзновени.

Гарван

Гарванът бил болен и рекъл на майка си: „Мамо, моли ся на бога и недей плака.“ А тя му отговорила: „Синко, че кой от боговете ще да мя помилва? Кому от жъртвите месо не си крадил!“

Които имат много неприятели в живота си, в нужда не могат да намерят ни едного приятеля.

Лъв и жаба

Лъв чул еднаж жабата, че вика много, упътил ся към гласа, мислял да е някое голямо животно. Почакал малко и като я видял, че изскочи от барата, престъпил и я смазал.

Не трябва от чуване само да се плашим.

Кокошка и ластовица

Кокошката намерила зъмински яйца и легнала да ги топли, за да ся излупят. А ластовицата, като я видяла, рекла и: „О, безумна, защо радиш толкоз тия, които, като порастат, от тебе най-напред щат наченат да правят зло.“

Злобата е непроменна, ако и да и направиш най-голямо добро.

Лисица и обезяна (маймуна)

В един събор на безсловесните животни играла маймуната и като им дошло угодно, направили я цар. Лисицата в завижданието си, като видяла мясо в някоя клетка (капан), повела маймуната и я завела при него. „Намерих — казала — това съкровище и не дръзнах да го бутна, защото законът поръчва на царя да ся даде“ и подканвала я като цар да задигне съкровището. Маймуната безмислено пристъпила и като ся уловила в клетката, мъмряла на лисицата, че я излъгала. А тя и рекла: „О, маймуно, ти като имаш таквози безумие, как ще бъдещ цар на безсловесните?“

Които предприемат някои работи безмислено, изпадат в злочестие.

Лекар и болний

Лекар целил болнаго и като умрял болний, той думал на онези, които ся намервали около му: „Този человек, ако не бе пил вино и ако му ся дадеше клистир, не умирваше.“ А един му рекъл: „Добре, господине, това не ти прилича сега да го казваш, когато не има никаква полза, на тогази да го си поучил, когато можаше да го упореби.“

На приятелите трябва с време да помагаме в нуждите им.

Петли

Два петела ся борили и единий победен скрил ся, а онзи, щто бе победил, подхвръкнал на стрехата и пропял нависоко, за да разберат от песента му, че е победител. Орелът пригледал, слетял и го грабнал.

Безопасността на победата е умереността на мъдруванието.

Глистя и лисица

Глистията, щто живее в калта, излязла по земята и разказвала на всичките животни: „Изкустен лекар съм. От всякакви билки разбирам.“ „Че как — рекла лисицата — другите ще цериш, пък себе си да оставиш да бъдеш без крака?“

Ако опитът не е явен, всяка дума е празна.

Павун и врана

Хвърковатите ся наумили да си направят цар. Павунът удостоявал себе си да го ръкоположат заради хубостта му. Като го избрали и предпочели сичките, враната рекла: „Но когато царуваш ти, ако ся накани орелът да ни гони, как щеш да ни забраниш?“

Предните си хора по ума трябва да ги избирваме, а не по хубост.

Бълха

На някого си на крака ся запила бълха, а той викал Крали Марка да му помогне, за да я разпъди и убие. И като отскочила тя незабавно, той въздъхнал и рекъл: „О, юначе, кога за една бълха не ми помогна, как щеш да ми помогнеш срещу по-големи противници?“

По-силните не трябва да ги каниме за малки работи, но за потребни.

Врана и змия

Някоя врана останала без храна и като видяла една змия на един припек да спи, впуснала ся и я грабнала. А тя, като ся обърнала, и я ухапала. Враната на умирание рекла: „Злочеста ази, че намерих таквази корист, от която ся и изгубвам.“

Мнозина турят живота си в беда, за да намерят съкровище.

Щурец и мравии

Зимно време, като не останало жито по полето, мравиете чистяли събраното. Щурецът прегладнял дошел да им попроси, а те го попитали: „Че защо не си събра лятос?“ А той рекъл: „Не имах време, щото свирих.“ Тогази мравиете смехишката му рекли: „Но кога че лятос си свирил, сега през зимата пък играй.“

Не трябва да преминуваме младостта си в празни работи, за да не теглим на старост.

Котка и мишки

В една къща ся завъдили много мишки. Една котка разбрала това и ся преселила в нея къща, и тъй ги ловяла, та ги погубвала. Мишките, като гледали, че ся изтриват от ден на ден, надумали ся да не слезват вече долу, за да ся не изтребят съвсем. Щото, рекли, котката, като не може да ся покачи горе, ми щем да останем цели и здрави. Котката, като видяла, че мишките не слезват вече долу, наумила се с хитрост да ги домами. Възкачила ся на един кол, зажумяла и ся престорила на мъртва. Една от мишките надникнала и като я видяла, рекла: „О, ти, и кожата ти на мех да стане, не щем приближи при тебе!“

Смислените человеци, кога проумеят на другите лукавството, не ся измамват вече от лицемерието им.

Ластовица и гарван

Ластовицата и гарвана ся препирали за хубостта си. И гарванът рекъл на ластовицата: „Как можеш да ся препираш, като твоята хубост само пролет цвети, а моята и през зимата ся продължава.“

Продължението на телесното благолепие по-добре е от временната хубост.

Змия

Змията, от много человеци настъпвана, поплакала ся на Диа, А той и рекъл: „Ако би ухапала първий, що тя настъпи, вторий не щеше да дръзне да направи това.“

Които ся възпротивят на първите, когато искат да ги потъпчат, биват страшни за другите.

Чохвърлига (птиче)

Едно чучулига птиче ся уловило в примка, та плакало и думало: „Тежко на мене бедно и злочесто птиче! Не откраднах от някого злато, нито сребро, нито друго драгоценно нещо. Едно малко зрънце жито станва причина на смъртта ми.“

Много пъти някой си за никаква придобивка побъркватся и изпадват в голями беди.

Котка

Някоя котка влязла в ковашка работилница (дюген) и зела да ближе една наблажнена пила. Като и ся претривал язикът, течал много кръв, та са ослаждавала, щото мислила, че изблизва нещо от желязото, догдето и ся притрил сичкий язик.

Който обича да ся кара, без да ся угади, себе си поврежда.

Арапин

Някой си купил за слуга едного арапина и той сякъл как почерняванието му произлиза от немарението на предний му господар. За това той ся изпомъчил със сякакви води да го измие, най-сетни и с пясък го жулил дотолко, щото арапинът ся поболил, без да побелее.

Природното нещо ся не изменява.

Лисица и лъв

Една лисица, която никога не била виждала лъв, случило ся еднаж да срещне. От най-напред толко ся уплашила, щото без малко щяла да примре. Втори път го срещнала, поуплашила се, но не колкото първен. Третий път като го видяла, добила толко дързост, щото го приближила и ся сприказвала с него.

Навикновението направя и страшните не дотолкова грозни.

Магаре и лисица

Магарето облякло лъвска кожа и ходило да плаши другите животни. Видяло лисицата, че ся опитало да уплаши и нея, а она, като го била чула по-напред да реве, казала му: „Оплашваше и мене, ако не бях те чула, като ревеше.“

Които мнят себе си, че са нещо, според безумието си езикът им ги издава.

Рак и лисица

Ракът излязъл от морето и пасял на някое място. Една гладна лисицаа, като го видяла, пристъпила и го уловила. Той, като видял, че ще то изяде, рекъл: „По правда страдам това, щото, като съм морско животно, поисках да стана от онези, що живеят на сухо.“

Които оставят онова, що им приляга, и ся залавят в работи, за които не имат дарба, така бедствуват.

Лисица и вепр

Лисицата видяла една дива свиня, че си точи зъбите, и я попитала: „Зачто си остриш зъбите сега, като не имаш никаква нужда?“ А тя отговорила: „Не правя това без ум, чтото кога ми дойде нужда, не ща да имам время тогази да ги точа. Затова трябва те да бъдат готови.“

Трябва да ся приготвяме пред, догде не сме изпаднали в опасност.

Диво магаре

Дивото магаре видяло едно питомно магаре на припек, дошло при него и наченало да го облажава за нарасванието на тялото му и за придобиванието на храната. Насетне, като го видяло натоварено и магарищарят да върви след него и да то налага с тоягата, рекло:

„Е, приятелю, туку не ща те облажава веке, щото гледам, доброчестието ти не е за добро.“

Добив с мъки и тегла не е за завиждание.

Магаре и вран

Някое наранено на гърба магаре пасяло на една ливада. Една врана кацнала на гърба му, та кълвала и разчовърквала раната му. Магарето от болест ревало и скачало, стопанинът отстрана гледал това и ся смеял, а някой вълк, що са намерил татък близо, та видял това, рекъл: „Злочести ми, само да ся явим пред магарето и ся впущат да ни гонят, а на враната ся и подсмиват.“

Злотворниците ся познават, щом ся появят.

Кърт (сляпа мишка)

Къртът е сляпо животно. Той рекъл еднъж на майка си: „Мале, черница видя.“ Сетне пак рекъл „Ливан обонявам.“ И третий път продумал „Чувам да дрънколи меден съд.“ А майка му отговорила: „Синко! Каквото разбирам, не само че не видиш, но и не чуваш, не удушаш (обоняваш).“

Които от гордост ся показват, в което не разбират, не ги вярват и за което проумяват.

Дъб и тръст

Разговаряли ся дъбът и тръстта. Дъбът ся гордил заради борбата си с ветровете, а укорявал тръстта заради слабостта, че ся покланяла до земята на всеки вятър. В това време духнал много силен вятър. И дъбът, стоял насреща му, пребил ся от корена и паднал долу, а залюляваната и привожданата тръст останала.

Който гледа времето и ся слага, лесно преминува.

Крадци

Крадци влезли за обир в една къща, гдето не намерили нищо освен един петел, когото уловили и като щели да го заколят, той им ся молил и думал да не го затриват, щото е потребен на человеците да ги буди нощя за работата им. А те отговорили: „Че ми затова щем те заколим, щото като разбудиш тях, не оставяш нас да крадем.“

Което е полезно за добрите, то е вредително за злосторците.

Плъзнаци

Едно ораческо дете пекло плъжаци (мелчовци, рожковци, охлеви) и като ги чувало да църкат, рекло: „О несмислении животни, какво е това от вас? Когато къщята ви горят, ви пеете.“

Всяко нещо, що ся върши без время, укорително е.

Вълк и магаре

Вълкът извадил гвоздей от крака на едно магаре, что го водел, и за това поискал заплата, а то го сритало. „Това ми ся и стои — рекъл вълкът, — щото не правя каквото аз си знам, но отидох да правя добро.“

Винаги и всякому не изнася добро.

Свирец

Военний свирец, що свирил във войската, като го уловили неприятелите им, той (рекъл): „Не ме убивайте, о человеци, без нищо и напразно, щото никого от вас не съм убил и освен тази медна свирка нищо друго не нося.“ А те му рекли: „За това и повече трябва да те убием, щото ти, като не можеш да ся биеш, всичките други на бой раздигваш.“

Повече са повинни онези, които повдигат другите да правят зло.

Магаре и жаба

Магаре с дърва натоварено минувало през една бара. Подхлъзнало ся и паднало и като не можало да стане, пъшкало и са окайвало. А жабите, дето ся намервали в барата, като го чули да пъшка: „О ти — рекли, — но какво щеше да правиш, ако че ся забавяше тука толко време, колкото ние, когато преди малко време падна, че толко ся окайваш?“

Мързеливий мъж и най-малкий труд му дотегва, без да гледа, че мнозина лесно по-много претърпяват.

Лисица и шипка

Една лисица възлизала от един трап и като ся подхлъзнала, че щяла да падне, уловила ся о шипката за помощ. Но защото ся набили трънете в краката и и я заболяло, рекла и: „Тежко ми! Аз уж като при помощник прибягнах към тебе, а ти ми направи по-зло.“ „Твоя е погрешката — отговорила шипката, — като си ся наумила о мене да са уловиш, когато аз съм научена другите да улавям.“

Безумни са тия, що притичат за помощ при таквизи, на които е врождено да правят зло.

Жаби

Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. И оная, що била в барчинката, канила другата от вира да ся пресели при нея като на по-безопасно място. Она я не послушала и думала, че не може да ся отдели от това място, гдето навикнала. В същото време ся случило да минат кола на пътя през барчинката и смазали жабата, що живеяла в нея.

Скоро постигва несмислените погибелта от неразумението им.

Градинар и куче

На еднаго градинаря кучето паднало в глъбок геран. Градинарят, за да го извади оттамо, слязъл и той в герана. Но кучето, като ся сторило, че е слязъл да го върже, обърнало ся и го ухапало. Тогази той си рекъл: „По право боледувам, щото слягох да помогна на оного, който самси си направил.“

Неразбраните и на благодетелите си правят зло.

Птицелов и чохвърлига

Някой птицелов полагал примка за птиците. Чохвърлигата го видяла от далеч и го попитала: „Какво правиш?“ А той ся отговорил: „Град градя.“ Чохвърлигата го повярвала, приближила и ся уловила в примките. И като дошел птицеловът да я хване, рекла му: „Ако такъвзи град градиш, не ще видиш мнозина да ся заселят в него.“

Които за свой интерес са преструват, че правят добро, едного ако измамят, другите щат да отбягнат от тях.

Пътник

Някой пътник, като пътувал много, помолил ся да си намери нещо и ся обрекъл, че половината от намереното ще посвети на Меркурия. Случило ся да намери пълна торба с лешници и фаници (хорми). Изял, което е едение, а на лешниците черупките и на финиците костилките оставил за обрика си на Меркурия и рекъл: „Приеми обричането ми за намереното. И от вътрешното, и от външното ти оставям делба.“

Мнозина за сребролюбието и лакомството си искат да надхитрят и божеството.

Елен (сърна)

Елен, сляпа с едното око, пасяла край морето и стояла със здравото си око откъм сушата, за да вижда ловците, а ослепеното имала към морето, отгдето не имала сумнение за някаква опасност. Но по случаю някой мореходци, които плували тъдези, съзрели и устрелили я и тя на умиранието си продумала: „Тежко ми, отгдето ся надявах, нищо не пострадах, а отгдето не имах сумнение, оттамо злото ме сполетя.“

Много пъти, което мислим, че е вредително, бива нам полезно, а което полезно — вредително.

Елен и лоза

Една сърна бягала от ловците и ся скрила в едно лозие. И за малко време, като си заминали те, она сякала, я не пригледали, и наченала да пасе на лозата листовете. И тъй като ги разклатила, ловците ся завърнали, видяли листовете размърдани, догаднали, че тамо ще има някое животно да ся крие, померили със стрелите и ударили сърната, която на смъртний час думала: „По правда пострадах, щото не трябваше да повреждам того, който мя избави.“

Които правят зло на благодетелите си, от бога ся наказват.

Пътници

Двама хора пътували заедно и единий намерил секира (брадва), а другий, що не намерил, го поучил да не казва намерих, но намерихме. След малко, като ги нападнали онези, що изгубили брадвата, който я бил намерил, рекъл на другия: „Ядохме го!“, а той му отговорил: „Речи ядох го, а не ядохме го, щото когато намери брадвата, думаше ми намерих, а не намерихме.“

Които не намесваме в доброчестието си, когато сме в злочестие, не можеме да ги наричаме приятели.

Врана и лисица

Една врана грабнала месо и кацнала на някое дърво да го яде. Лисицата я видяла и като се наумила на и отърве месото, дошла под дървото, наченала да я хвали, че е хубава и напета, и думала, че е прилична да бъде царица на хвърковатите и лесно може да стане това, ако че (не) има глас. Враната, като чула това, пуснала месото и заграцала нависоко. А лисицата тогази се завтекла, грабнала месото и рекла: „О, врано, ако че имаше ум, не ти трябваше царство.“

Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.

Звездоброец

Някой звездоброец имал навик и излизал всяка вечер да наблюдава звездите. Един път като ся разхождал по предградието и имал сичкий си ум към небето, гдето ся бил загледал в звездите, подхлъзнал ся и паднал в една яма. Тамо, като пъшкал и викал, минал друг някой, чул вика и отишел при него, но като ся научил как е станало, рекъл му: „О, ти, който ся опитваш да гледаш по небето, по земята не видиш ли?“

Мнозина се гордеят за големи и славни работи, без да могат да завършват и общите человечески работи.

Магарета

Дотегнало на магаретата, щото всякога ходят натоварени и минуват беден живот, зато пратили посладик при Дия да просят разпус на трудовете си. А той, като щял да им докаже, че това е невъзможно, рекъл им: „Тогази само щат да ся довършат теглилата ви, когато, като пикайте, направите реки.“ И така те, като поемнали това за истина, и тогази и досега, гдето видят пикочта на други магарета, тамо ся възправят и те и пикаят, но ни река потръгва, ни те от теглилата си ся избавят.

Всекиму определеното (орисаното) е неизменно.

 

Петко Рачов Славейков (1827-1895) е български поет, публицист, фолклорист и политик.


Pin It

Прочетете още...

Мир

Калин Терзийски 29 Мар, 2012 Hits: 9949
От години се опитвам да изградя у себе си…

Зидини

Люба Александрова 03 Апр, 2012 Hits: 9857
Хубаво селце е Канул. Велико Търново в…

Упадък и падение

Ивлин Уо 04 Апр, 2012 Hits: 7285
– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка…