От много години насам винаги когато слушам музика, ми се струва, че сънувам сън. Нямам представа каква е била първата музикална мелодия, която съм чул през живота си, не знам дали майка ми ми е пускала Моцарт например, докато съм бил в утробата ѝ, както стана модерно в последните години, изглежда че според доста изследвания музиката на Моцарт се отразява много благотворно върху бебенадоя при жените, по същия начин както повлиява и млеконадоят при кравите, което отдавна е доказано, както впрочем нямам представа и какъв е бил първият сън, който съм сънувал през живота си, но определено ми се струва, че между двете, тоест между музиката и съня, все пак съществува някаква връзка. Според мен сънят е мястото, в което пребивава душата, която, както е известно, е основен принцип на живота, и друго място за душата не съществува освен мястото на съня. Повечето хора всъщност свързват сънищата с картини, но аз от много малък придобих навика да ги свързвам със звуци, затова на мен сънят винаги ми е приличал на нещо като музикална кутия, защото насън звукът винаги изпреварва образите и даже звукът е този, от който се раждат образите, затова и за мен сънят е една кутия за звуци, примерно грамофон или портативен джубокс, нещо такова, защото преди образа първо идва звукът, точно обратното на законите на физиката, тоест звукът завладява света и го кара да затрепти, унася го със себе си, приписва му ритъм и гръмкост, а всеки образ произлиза от тази гръмкост на звука и се поражда от пяната на една чисто звукова стихия. В кутията на съня всъщност са събрани всички звуци на началото, тоест звуците на човешкото пораждане, онези звуци на времето, което е било преди времето, а това са звуците от чреслата на човешките родители, докато те са били заети с направата на своето дете. Такива са елементите на всеки сън, струва ми се, преди всичко гръмкост на звука, сила, специфичен ритъм и собствено темпо, това са задъхани, кресливи и доста често нечленоразделни звуци, пресилено е да се нарекат тонове, разбира се, защото понякога са направо врява, човекът ги носи записани дълбоко в своята плът, обременена по рождение с тази човешка врява, която той носи отпреди деня на раждането си и която не спира да шуми в неговото тяло, затова детето неизменно бива натоварено с врявата на родителите си, а едно човешко същество ще носи тази врява до самия си край, макар и в будно състояние то никога да не може да я чуе. За да чуе звуците на своето пораждане и за да стигне до онова място, откъдето те звучат в него, макар и без да може да ги различи добре, човекът трябва да затвори очи, необходимо е човекът да затвори очите си като, разбира се, преди това е хубаво да си намери и някаква постеля, защото на меко и топло се спи по съвсем различен начин, после трябва да затвори очи в очакване на съня, който ще даде на душата му да чуе звука на своето пораждане. Тогава човекът ще открие, че музиката също е един сън, направен от край до край от звуците на сътворението, много често се смята, че музиката отразява вселенския ред, тоест хармонията на небесните сфери, но аз си мисля, че тя отразява чисто човешкия ред, тоест строежа на човека, а не на вселената, защото музиката е мелодията на човешкото зачатие. Това може да се усети най-добре именно в съня, всички мои сънища например са направени преди всичко от звуци, които се преливат и смесват помежду си и после от тях изплуват различни картини, например първо в мрака дълго се чува неясно суркане по пода и пръхтене като от непосилен товар, а после от него постепенно изплуват очертанията на бабината сестра, която тътрузи в кръг из всекидневната трупа на прясно заклана канадска кошута, повтаряйки на глас стари рецепти за вишновка, това се казва хубав сън и той показва как в мястото на съня звуците долитат от всички неизвестни краища на тялото и се претопяват в единно звуково цяло, като се смесват заедно и образуват нещо като глас, нещо като ромолене, като тихо подпяване, но аз няма да нарека това цяло симфония, разбира се, защото със сигурност не става дума за симфониите на Моцарт например, които в днешно време майките пускат на децата си още докато са в утробата им, мащабът на съня е прекалено интимен, всъщност не става дума за нито една известна ни от историята музикална форма, затова сънят всеки път е непозната музика, при него по-скоро става дума за нещо преди всяка форма, тоест нещо, което много трудно може да бъде нотирано или аранжирано, става дума за бълбукане по-скоро, после за пльокване или плацикане, за някакъв ритмичен плясък, после и за почукване или за примлясване, или за бъблене още, много често и за пъшкане, и даже за грухтене, разбира се, за такива нечленоразделни звуци става дума в съня, значи става дума все пак за нещо като попара, а не за симфония, всеки човек се зачева в попара и се ражда от попара много преди да открие красотата на Моцартовите симфонии, затова и сънищата на човека също са попара, според мен става дума за една обща топилня, например попара от чай, масло и хляб, в която обаче всичко е напълно смесено, тоест някакъв вид първичен бульон, това е първата човешка супа, тя може да бъде само попарата на душата, а не симфонията на душата, защото в нея няма нищо симфонично, а всичко е попарено, претопено в гърлени звуци, това е сънят на душата, на душата, която плува в попарата на тялото, сънят на душата на едно мъничко същество, защото много преди да стане симфония, ако въобще някога стане симфония, душата плува в своята хладка супа, нито вън, нито вътре, в нея всичко е смесено, неопределено, а душата се носи подсладена или подсолена сред петна от мазнина и наквасен хляб, така си се полюшва безгрижна душата, а от попарата се извиват гъсти пари, наоколо се чува потракване на прибори, сополиви носове капят, грухтят гърла и се носи мирис на най-далечни години. Всяка музика е сън, затова отдаването на музиката по същество е отдаване на съня, тоест заспиване, всеки път, когато слушам музика, аз имам усещането, че съм заспал и сънувам, че съм нагазил в попарата, че газя все по-навътре в мазната попара, да, понякога се опитвам да плувам в нея, да дишам малко от малко, накрая обаче винаги се давя и изчезвам безследно. За мен значи сънят е преди всичко музика, тоест така го разбирам аз, звуци, които се смесват и някак се хармонизират помежду си, или пък не се хармонизират, звуците се превръщат в тонове, подреждат се в красиви съзвучия, в собствени гласове и редове, в интервали, да кажем, разделят се и си пригласят нежно едни на други, пак се свързват, всичко става песен, истинска музика за слуха, едно невероятно усещане за присъствието на всепоглъщащата вселенска хармония, все едно че сам Моцарт импровизира серенада върху душата човешка, а после изведнъж гръмва трясък, от нищото лумва някакъв неочакван бяс и всичко мигновено се разваля и се разпада в грандиозна олелия, няма вече никакъв Моцарт, разбира се, а по-скоро всичко заприличва на вечерен скандал в многодетно работническо-селско семейство, плюнки, крясъци и подути пиянски сурати, ето че нещо подобно трябва да е била и онази първична врява на телата, нещо съвсем неопределено, крамолно-прекрасно, това бълбукане из попарата и усладното грухтене в топлината на плътта, насред което в даден момент от времето някой е пожелал да ме има и мен. И когато в съня си аз долавям тази музика, тази ту нежна, ту отблъскваща, доста неразбираема на моменти музика, и когато мозъкът ми после я обгръща в цвят и форма и създава от нея повече или по-малко завоалирана представа, аз всъщност достигам тайната и се изправям пред тайната на музиката и на съня, която е една и съща тайна, затова от много години всеки път, когато слушам музика, аз имам усещането, че сънувам сън. Стигам до любовната нощ на родителите, всеки път по различен начин сънят говори за това време, което е най-голямата загадка за човека. Дали е било нощес всъщност, тоест дали е било любовна нощ наистина или пък е било по пладне и тогава е бил любовен ден, когато човекът е бил направен от своите родители, дали не е било по време на годишен отпуск или през някоя ваканция, дали не е било след изпит, а може и преди изпит, дали по време на буря, докато дъждът плющи навън например, вътре някакви хора се заели да правят дете, може би и по време на режим на тока или по време на глобална вирусна пандемия, както стана популярно напоследък, или може би на празненство, примерно за завършване на университет, да се мушнеш с някого в някой ъгъл и да скалъпиш от раз едно млечно бебенце, дали пък е било на меко, на топла постеля и имало ли е завивка на разположение, завивките винаги са важни не само когато се правят деца, а по принцип, защото краката първи измръзват, а после веднага измръзва и кръстът, на легло ли е било направено детето или може би на хамак, някои правят деца и на хамак, затова впрочем редовно се чупят крайници и травматологиите са пълни целогодишно, а може да е било и на балатума на пода, ето това е най-зловещият вариант сякаш, от него излизат само мизантропи, вариантът на балатума в бедна студентска квартира, две сенки се мъчат като кучета и правят дете по време на режим на тока, ето това вече не е сън, това вече е кошмар, дали участниците са били напълно с всичкия си тогава, не е ясно, значи, бащата, майката не е ясно какво са мислили за себе си, за света, къде им е бил умът, когато са се наели да си правят дете, трезвени ли са били, или пък не са били трезвени, защото любовта носи на пиене, всъщност само много пиян човек може да се реши да направи дете в днешно време, всички тези предположения е трудно да се потвърдят дефинитивно и дори самите участници в правенето на детето рядко имат точни спомени за случилото се, тоест те рядко мислят за това какво е станало и какво още има да става и рядко мислят за каквото и да било изобщо, а сънят предава тяхната случка само с поредица от смътни, разливащи се из тялото звуци, от които мозъкът оформя също толкова мъгляви изображения. Какво ли се е бърборило в тази любовна нощ, в която детето е било заченато, може да се попита, известно е, че в такива случаи няма нужда от думи, но въпреки това винаги нещо се бърбори в такива случаи, аз не познавам нито един мъж, който да е направил дете, без да издрънка някоя глупост, в такива случаи изобщо не се мисли за нищо, да, но за сметка на това се бърбори извънредно много, а може би трябва да е обратното, тоест трябва да се мисли извънредно много, когато се прави дете, а да се бърбори колкото се може по-малко, но никога не е така всъщност, а е точно обратното. Дали обаче е имало приповдигнато настроение, както се казва, тоест имало ли е радост, кой знае, телата лесно се развеселяват под влиянието на алкохола и веднага бързат да се отдадат на своите човешки желания, може обаче да е имало и малко меланхолия всъщност, не само радост, защото феноменът на следсъвкупителната тъга, както тя се нарича в науката, е познат от дълбока древност и всяко дете знае за тази тъга в себе си, този факт няма нужда да се премълчава, защото детето е последното проявление на тази тъга на родителите след съвкуплението и всички хора, деца и родители, са напълно наясно с това. Най-голямата загадка от всички загадки, значи, е това какво е представлявала онази често безпаметна любовна нощ, в която човекът е бил създаден, това се питам и аз, преди тя да се превърне в сън. Как е било направено едно човешко същество, това е сравнително често срещан въпрос, но защо това същество е било направено се пита много по-рядко, понеже всеки грамотен човек знае как се прави дете, това дори и малограмотните го знаят съвсем добре, всъщност най-лесното нещо на този свят е да се направи дете, особено на пияна глава, но защо да се прави това дете, този въпрос се задава много по-рядко и се изискват немалко усилия, за да му се отговори. Човекът е направен от звуците, тоест от шумовете на любовната нощ, но защо той е направен, никой не се пита това, пита се от кой ли път е направен човекът, но не и защо той е направен, дали от първия път е направен или от третия, макар че невинаги се стига до трети път особено ако детето се прави на балатума в квартирата, в един момент коленете просто отказват, тоест омекват, коленете на жената винаги омекват, преди да омекне члена на мъжа, но защо въобще трябва да се предполага, че човекът се е получил именно по този начин, тоест че той е бил желано дете, както се казва, едно желано от тези родители дете, тоест че човекът е бил плод на доброволно взето решение след информирано съгласие за всички евентуални бъдещи последици, за съжаление, напоследък все по-малко хора вземат предвид тъгата след съвкупление, всички масово я подценяват, днес изобщо всички масово избягват да разсъждават за последиците от своите действия и си мислят, че лесно ще преодолеят тази тъга след съвкуплението, може би затова те все по-често посягат и към чашката впрочем, за да потушат ужасната тъга, обземаща ги веднага след съвкупление, докато в един момент се появява детето и хоп, животът им се стъжнява рязко, каква я мислихме, а каква стана, и почва едно вайкане, едно вечно додяване, само дето ако наистина бяха мислили, нямаше да я докарат дотук. Защо да не се допусне, питам аз, че човекът е следствие на една широко разпространена сред човешките същества немара, тоест защо да не може този човек да е просто плод на една пиянска мизерия, да кажем, дори и когато умът е бил съвсем трезвен, тогава е още по-лошо всъщност, в крайна сметка по някакъв начин изглежда, че всички деца се правят на пияна глава, иначе надали би имало сериозна причина за тяхната направа, значи една капка, попаднала в грешната дупка, една мъничка капка в грешната дупка, следствие на забавена реакция или пък на влошена хигиена, след като така и така хората постоянно имат проблеми с хигиената си, никога не се мият например, когато трябва да се мият, нито пък се подмиват качествено, а само надве-натри, колкото да отбият номера, защо тогава този човек да не е продукт на такова недоразумение, на хигиенен пропуск или на проста гавра на съдбата. Спомням си например една сцена в някакъв немски филм, в която в най-важния момент от съвкуплението между майката и бащата, когато се иска пълно внимание от страна на мъжа, във всекидневната изведнъж нахлу детето на семейството и се хвърли право върху бащата, легнал върху майката, притискайки го с цялата си тежест към майчиното тяло, докато бащата не се семеизпразни в майката до дъно, а от реакцията на родителите ставаше ясно, че това хич не е било малко сперма, майката впрочем през цялото време казваше внимавай, само внимавай, а бащата ѝ отговаряше внимавам, да, само внимавам, но ето че в най-важния момент детето се появи отнякъде и се метна върху бащата, който явно не внимаваше чак толкова и поради това успя да излее солидно количество мъжка течност в женските същности на майката, може и да е имало чаена чаша сперма, мисля си, това не е никак малко течност, разбира се, всъщност е ужасно много сперма, цяла попара от сперма, и със сигурност тази чаена чаша се е разнесла веднага и е успяла да напълни майката до горе, буквално, така че сигурно тя е усетила вкуса ѝ чак в устата си, даже спермата най-вероятно е започнала да излиза и през носа на майката, затова тя впрочем се разхлипа на минутата след случилото се, а носът ѝ веднага текна, преди да отиде да се подмива в кухнята над един син леген, даже и вода не си стопли, но какво ще подмие, питам се, след като станалото е вече станало, един миг невнимание и ето че нищо не може да се върне обратно, цял живот страдание, затова и най-качественото подмиване никога не би могло да измие тази сперма от тялото на майката, след като тя е била впръскана и разнесена навсякъде в майчината вътрешност като ракова клетка, разпространена от лимфната система. Чудя се тогава дали и в нашия случай точно преди бащата да извади члена си от майчиното влагалище, както е било обичайно, в тъмнината на квартирата не е нахлул подобен ангел-отмъстител, който е парализирал волята му и е натиснал с все сили тялото му към тялото на майката, така че да се създаде в нощта един нов човек, който ще произлезе от всички нечленоразделни звуци на тези родители. Как обаче той е произлязъл от тласъците, това също си струва да се помисли, и от цялата съвкупителна врява, защото кой ще отрече, че съвкуплението е само врява, загнездила се между някакви тела на един студен под, покрит с балатум, и че тази характерна врява е присъща на всички човешки същества във всички времена и места, защото тези същества обикновено имат проблеми и с дисциплината, не само с хигиената, затова те трудно могат да пазят тишина по време на съвкупление и да мълчат, вършейки си работата без излишен шум. Но пък възможно е и аз да греша, да, може би всъщност не е имало нищо звероподобно в описваната от мен ситуация, а работата на родителите е била свършена, тихичко, лице в лице, тяло, впито без остатък в друго тяло, тоест без ексцесии и значи съвкупителната тишина е била действително осъществена между тези тела, защото все пак това е било доста отдавна и по онова време други пози за съвкупление освен лице в лице не са били познати дори и на младите, затова през цялото време в нощта се е дочувала не врява, а само едно скърцане, придружено с меко скимтене, което майчиното тяло е издавало, а бащиното тяло му е пригласяло без ексцесии, двете тела са си скърцали заедно в нощта, впити без остатък едно в друго, майката е скимтяла, бащата е пригласял, звуците на единия са се смесили със звуците на другия в един равен, продължителен фонов звук в мрака, един тих бял шум, в такъв случай човекът е възникнал от този тих бял шум, но защо е възникнал той и каква е причината за човека, това е загадка, която ще си остане непонятна за човешките същества, защото истинската причина за човека никога не е известна на човека, всеки знае как се прави човек, тоест как става възпроизвеждането, как се зачева дете, как се ражда дете, но никой не знае защо се ражда детето, някои например правят деца само защото злоупотребяват със социални помощи и облаги, особено пък ако живеят в богати либерални държави, но думата тук не е за тях, това е една уважителна причина във всички случаи, злоупотребата с помощи имам предвид, думата е за онези, които не злоупотребяват със социални помощи и облаги, тези хора често живеят охолен живот, понякога дори благочестив живот, те защо продължават да произвеждат деца, спят ли, бълнуват ли, какво правят, че дори напират да създават деца, защо, един път, два пъти, даже и три пъти, и това във века на масовата контрацепция, деца, деца, сякаш всичко за тях е само деца и пак деца, ето това е непонятна загадка, причината за човека е загадка и затова човекът е винаги неясен, защото причината за него е винаги неясна, и само музиката може някак да доближи човека до тайната на човека, поне за да я усети той насън, тоест да я почувства за малко в себе си, съвсем бегло, да долови за кратко нейния истински звук и да се потопи в нейната атмосфера. И това е всичко, разбира се, и нищо повече той не може и да очаква. Затова каквото и да се е случило в онази квартира в онова далечно време и както и да се е случило, в един момент то се е превърнало в музика, тоест в някакъв момент бащата е запушил с ръка устата на майката, за да не чуе никой техния звук и за да остане тайната само помежду им, скрита в тяхното общо тяло, в тялото на бащата и на майката, така тази обща тайна и това общо тяло са станали музика в нощта, станали са сън. Този сън ще бъда аз.
