При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Мълчанието винаги ще е злато.

Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги ще се давиш накрай Дунава.

Винаги ще си произлязъл от маймуна.

Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

Винаги Бог ще е високо, а Цар – далеко.

Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката – песимистична.

Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.

Винаги ще обичаш наште планини зелени.

Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече – в Канада.

Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

Винаги ще бъдем най-освободими.

Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет – на друга.

Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението – силата.

Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

Българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността.

Човек може да избегне късмета си, но участта си – никога.

Станислав Стратиев (1941–2000) е български писател и драматург, може би най-яркото явление в съвременната българска комедия и сатира.