При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно,
настоящето – историческо, а бъдещето – светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар – далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката – песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече – в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да
бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след
Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а
другите петдесет – на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им
автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият
общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а
не съединението – силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме
преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си,
но участта си – никога.
