От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 04 Goncalo Tavares

 

20.04.2020

Света Богородица Прозорица, да.

Всички в очакване пустотата да стане още по-пуста.

Опразнена от онова, което вдъхва страх.

Маски Луи Вюитон, 199 долара.

В жълтеникава, много елегантна кутия.

Вътре – плик със същото име: Луи Вюитон.

Обещава бижу, но е кафява маска среден размер.

Размер С от среден или от Страх?

Да си представим размер С.

Размер на Страха.

Света Богородица Прозорица да ни пусне навън, молят се някои, без да помръдват устни.


Small Ad GF 1

Само с очи.

„Криволичат великите хора и реките,

Криволичат, но към целта си.“

Ницше полудял и блъскал главата си в стената, за да види дали ще се оправи.

Това не е биографично, а измислица.

Представям си как пробивам стената с глава, за да видя най-после съседа.

Знакът С за размер на облеклото вече не означава среден, а страх.

Дрехи с размера на страха.

„тази е най-хубавата му смелост,

не се бои от кривите пътища.“[1]

Да не се боиш от кривите пътища.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Анибал Руао, 93-годишен.

Наскоро ходил няколко пъти в болница: падане и възпаление на уринарния тракт.

При едно от посещенията му открили covid-19.

Лежал 15 дни в болницата.

Оцелял, изписаха го.

Когато се върна вкъщи, съседите стояха по балконите.

Беше посрещнат с ръкопляскане.

Може ли по криви пътища да достигнеш целта? Да.

Може ли по права линия да вървиш към грешното място? Разбира се.

Естетическо ръкопляскане и ръкопляскане на оцелелия.

Мисля си за ръкопляскането в театъра.

Ръкопляскам, защото е красиво, ръкопляскам, защото е силно, ръкопляскам, защото ме кара да се замисля, ръкопляскам, защото си оцелял.

Също маски със сребърно и златно покритие.

Маски със скъпоценни камъни; на цената на кола.

Ръчно изписан картон гласи: „благодарен съм за свежия въздух, за свежите идеи“.

Цяло движение: хората благодарят.

Една жена с надпис пред бедрата си: Благодарна съм за вагината си.

Мъж с каубойска шапка, гол до кръста, целият в татуировки.

Държи плакат, където е написал: Благодарен съм за порното гратис по интернет.

Надпис на врата на куче с три топки пред него.

Надписът гласи: благодарно съм, че имам три топки за игра.

Един източноазиатски младеж: благодарен съм, че всички болни във Виетнам още са живи.

Виждам, че бялата боя на стената запазва белотата си.

Всекидневна грижа при дъжд: да видя дали водата няма да отмие боята.

„Властите на Big Apple[2] освободиха над 1400 задържани от началото на март.“

В една провинция в Еквадор са регистрирани стотици смъртни случаи през първите две седмици на април.

Вчера – концерт: всеки музикант от дома си.

Мик Джагър пее You Can't Always Get What You Want.

Невинаги може да имаш каквото искаш. Добро обобщение.

Друго възможно обобщение: жив си, понякога постигаш каквото искаш.

Барабанистът на Ролинг Стоунс, Чарли Уатс, у дома без барабани.

Удря с палките по куфари около себе си.

И по дивана.

You Can't Always Get What You Want.

Близо до болница в Сао Пауло вият сирени на линейки.

Свирят и клаксони на коли, които не пропускат линейките.

Болните неподвижни чакат сред политическия трафик.

Клаксони и сирени в надпревара за центъра на въздушното пространство.

Невинаги може да имаш каквото искаш, скъпи.

В Съединените Щати снимки на бездомни на автомобилен паркинг.

Налягали върху цифри и букви.

Мик Джагър крещи, а Чарли Уатс, старичък вече, прилича на луд, превърнал куфарите си в барабани.

Как да ръкопляскаш на който не е оцелял?

Вали силно, после спира. Дъжд на пресекулки и просветване.

Попитали го защо продължава да пише на идиш.

Всички, които можели да четат на този език, са били изтребени в лагерите на смъртта.

Исак Сингер[3] отговорил, че пише за техните сенки.

Трака-лака.

Какво вдига шум насред скуката?

Нещо се счупи в света на съседа.

Гледам навън: дървета, земя, бяла стена и безформен камък; много сенки и две кучета.

 

21.04.2001

Представям си паспорт за влизане вкъщи.

Тръмп обявява „спиране на имиграцията, безпрецедентна мярка в Съединените Щати“.

Едно кафе сутринта, Нескафе класик; после още едно.

„Такава мярка не е въвеждана дори през Втората световна война.“

Отменени полети в Европа, отново граници и прочее.

Изглежда, че бързолетите могат да се реят до 10 месеца във въздуха, без да кацат.

Практична система през 2020.

С две кафета утрото просветва с необходимия минимум светлина за ума на жив човек.

Някой говори за нуждата да се погълне света и след това да се изплюе.

Никой дошъл отвън не може да влезе.

Всеки един е потенциален враг.

Бункерът е политически архитектурен проект от март 2020.

Системата да се приложи във всяка държава, след това във всеки град, след това във всеки квартал, след това във всеки дом.

Домът: никой дошъл отвън не може да влезе. Имиграцията се забранява.

В най-добрия случай само дошлите отвътре могат да влязат.

Но който идва отвътре, не може да влезе, твърде тъпо е, той вече е вътре.

Паспортът се показва отвън, на прозореца, за да се отвори вратата.

Двояка фигура на Джастроу[4]: зрението подвежда.

Погледнеш ли отляво, виждаш патица; погледнеш ли отдясно – заек.

Не помага много.

Биреният фестивал Октоберфест – отменен.

Папата отлага Световния ден на младежта за 2023.

А този понеделник петролът се продаваше на отрицателни цени.

Цялата смесица от важни и маловажни новини в бърз галоп е вид цензура от скоростта.

Скоростта прикрива с привидното предимство, че разкрива.

Важното не се скрива, нито се разкрива: просто краката или двигателят на важното работят на висока скорост и то бързо изчезва от сцената.

Колко са починалите днес и как всъщност свърши мачът? 2:0?

Видео с Боб Дилън и Джони Кеш, пеят Wanted Man, дрезгав глас и завалени думи.

Take 1.

Житейски проект: последното take да е най-доброто.

Ману Чао в ежедневната хипи литургия пее „Маниери“:

Ако ми се пуши, пуша

Ако ми се пие, пия

Всичко си плащам

С потта от труда си

Не създавам бъркотия

Вчерашният дневник.

Преводачът ми Даниел Хан ми припомни друга версия.

Попитали Исак Сингер защо продължава да пише на идиш, след като всички, които можели да четат на този език, са били изтребени в лагерите на смъртта.

И той отговорил, че когато възкръснат, ще имат нужда от нещо за четене.

 

Кратка почивка, за да погледна встрани и да си поема дъх: 1, 2.

Да пишеш книги на езика на подложените на изтребление.

Не като символика, а като вяра във възкресението.

Вчера почина мой близък.

Смърт в съня е почти сън, но не е сън.

Да вярваме в съществуването на индивидуален език: всеки човек има собствен, само негов, а не на тълпата език.

Да пишем на езика на всеки един от нашите мъртъвци.

Твърде интелигентен, за да плаче, казали веднъж.

Чета Основи на психопатологията.

Разработвам сам и начертавам стратегия да остана спокоен насред безпокойството и неспокоен насред апатията.

21 април 2020, някои дни имат черна дупка.

 

22.04.2020

Някой на село говори за щастливите моменти.

Копаел и намерил животинка.

Получавам снимка на саламандър със стърчащи ребра.

Всичко може да бъде среща.

Добре е да се намали интензивността, та срещите да се случват с най-дребното.

Стратегия при делничното еднообразие.

„Който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици[5]„, отворено наслуки, Коринтяни І.

Среща със саламандър или с бяла стена.

Сутрин излизам навън и срещам една бяла стена.

Това е среща.

Слушам Ленард Коен, който казва, че има война между богати и бедни и война между жени и мъже.

Мършавите животни плашат.

Сякаш са по-човешки заради мършавостта си.

Дори и един мършав саламандър като че ли отправя обвинение.

Виновни сме, мършавото животно е съдията.

В Бразилия измислят песни и танци, за да прогонят гадината, както мнозина го наричат.

Сякаш е нещо голямо. А то си е дребно.

Слушам „аз съм специалист по страданието“. Бататиня, бразилски певец.

Водата прочиства всичко и все още тече.

От ООН казват, че светът може да бъде изправен пред „библейски глад“.

Този израз използва Дейвид Бийзли.

Интервю за вестник Гардиън.

„Ако не доставим храна на тези хора, те ще умрат“, предупреди той.

Рембо: „Погледни добре небето – твърде малко е за нас“.

Представям си следното: ако един погледне небето, другият свежда глава.

Двама човеци не могат едновременно да гледат небето.

В някои моменти небето е твърде малко за двама, камо ли за мнозина.

Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика: „Отговорът на САЩ срещу Covid-19 е като на страна от Третия свят“.

Съществуват големи неравенства, казва Стиглиц. „Хранителната банка не издържа.“

Повтарям звученето на някои имена.

Бернхард фон Бюлов, райхсканцлер от 1900 до 1909 г.

Срещу Свободата, Равенството и Братството на френската революция да се изправят „трите германски идеала: Пехота, Кавалерия и Артилерия“.

Произношение, сайт.

Как се произнася Bernhard von Bülow?

Едно мобилно приложение.

Да си представим цяло едно приложение, от което да учим правилното произношение на едно-единствено име. Проект за диктатура.

Библейски глад.

Този израз през април 2020 г. в Обединените Нации.

Всичко библейско е толкова древно, че може да бъде само велико.

Срещу свободата, равенството и братството: пехота, кавалерия и артилерия. Кратко обобщение.

Днес още има войници, коне и оръдия – но съществува и силата от въздуха.

И сега страхът от земята, от въздуха и от нещата.

Ok, отговарят ми.

Представям си как изпращам съобщение: Бог съществува.

И получавам отговора: ok.

 

23.04.2020

Когато човек се събужда и не е нужно да си обува обувките.

Един ден, после друг, после друг.

Меркел каза, че страната продължава да върви по „възможно най-тънкия лед“.

Дори неподвижен, с тежестта си човек създава опасност.

Моят дом е в обувката стара

Купена с намаление, пее Ману Чао в хипи литургията на 23 април.

Моят дом е в обувката стара.

Специална обувка: С 4-та и 5-а и задна предавка.

„Ще бъде ужасно жалко, ако преждевременната надежда в крайна сметка накаже всички нас“, добави Меркел.

Не бъди нетърпелив, човече, не бързай да си обуеш обувките.

Не забравяй възможно най-тънкия лед.

Меркел улучва и прави обобщения.

Да разберем кой пише това, което Меркел казва.

Ще бъде ужасно жалко, ако надеждата ни накаже.

Почти Хьолдерлин.

Пия кафе.

Оглеждам раната на Рома, почти изчезнала, и си представям как един луд Хьолдерлин съчинява стихове за президент.

Викам Жери, голдън ретрийвъра с меланхолични очи, и я убеждавам да изчака обяда.

Ще бъде ужасно жалко, ако надеждата ни накаже.

Почти ѝ казвам това, а тя почти свива рамене.

Щатът Мисури съди Китай, а днес в Оксфорд започват тестове за ваксина върху хора.

Една човешка ръка на разположение.

Ok, ok, ok.

Отново сблъсъци в покрайнините на големите градове във Франция.

КО[6] не е ОК.

Произходът на ok. Може би жаргонна дума, съкращение на all correct, казват. Ok.

Или по време на война – нещо като бърз доклад.

0 (нула) killed, нито един убит. Ok.

Днес в Гърция: Нула убити. Ok.

В Съединените Щати много хиляди починали: не ok, никакво ok.

Изучавам една религиозна книга: „Листа от градината на Мория“[7].

Yoga society.

Отварям наслуки: „маломощните стрели падат“.

Нужна е убеденост, казвам.

Над 26 милиона американци са загубили работата си, а Меркел предупреждава, че не можем да се върнем към начина си на живот отпреди епидемията.

Обувките през 2020 г. нямат задна предавка.

Може би 4-та и 5-а предна, но никаква задна предавка.

Уилям Гибсън[8]: „бъдещето вече е тук, само че е зле разпределено“.

Хиляди хора на опашка да молят за къшей бъдеще.

Но някой свива рамене с празни ръце.

Днес бъдещето свърши. Съжалявам.

А утре?

Допускам, че утре ще има още по-малко.

Преди няколко месеца – да, имаше много. Сега – не.

Бълнувам с диалози и случващото се в ума е начин човек да се занимава с нещо, докато възможно най-тънкият лед остава възможно най-тънък. И не можеш да се измъкнеш.

Листа от градината на Мория.

Реших от днес нататък да използвам тази книга, както се ползва И Дзин[9].

Прибрал съм някъде И Дзин в кашон в един килер в Лисабон.

Може да вика, но не го чувам.

Близостта все пак е важна.

Моят дом е в обувката

Направена от моя обущар, пее Ману Чао.

На друга страница от книгата се говори за спокойствието сред „безкрайното суетене“.

И се появява това изречение:

„След първото спокойствие следва второто.“

Отваряш наслуки тази книга, за да си изясниш каквото не си разбрал.

Само случайността внася яснота.

Хиляди мотоциклети за доставки по домовете в Тайланд.

Роботи за пренасяне на покупки в Меделин.

Може би зад ъгъла – първото спокойствие.

Но дотогава остава още.

Суматоха, суматоха, спокойствие, спокойствие, сепване, суматоха и прочее.

Един колоездач тренира сам вкъщи. Безупречно колело, но се върти на същото място.

Два проекта набързо.

Да чакаме второто спокойствие.

Да не допускаме разрушаването на първото.

 

24.04.2020

Новини от забавения свят.

Уилям Оспина[10] казва, че можем да живеем без самолети, но не без кислород.

И че за живота най-много работа вършат не правителствата, а дърветата.

Заглавие в The New Yorker – Добри новини: иде краят на света!

Книгата Листа от градината на Мория.

Да се ползва като оракул.

Отварям наслуки в днешния 24 април 2020 г.

Първото случайно попадение не се получава.

Опитвам пак и намирам:

Нетърпението на пътниците не може да ускори влака.

Ако си издръжлив, случайността показва каквото търсиш.

С търпение подкупваш съдбата.

Чета Селин и Александер Клуге[11].

Селин се страхува от бомбите и от хората.

Повече от хората.

В света от сегашния век мнозина са запленени от бедствията.

Колекционери на бедствия.

И „ексцентрици, омаяни от края на света“.

Колекционират се краища на света, както се колекционират марки или плочи.

В Мадрид един таксиметров шофьор вози безплатно болни.

Посрещнат е от лекари и медицински сестри с бурно ръкопляскане.

Връчили му плик с пари и отрицателния резултат за коронавируса.

Отново краят на света, казват.

Последователни краища на света.

Този край на света още не беше наставал.

В Еквадор, град Гуаякил.

Погребалната система, болниците и гробищата са в срив.

Тела биват изоставяни на улицата.

Един бразилец, който живее в Гуаякил, казва, че вижда черни грифове урубу над града.

Думата „урубу“ плаши повече от „лешояд“.

Синонимите не са синоними.

Всяка дума има различна окраска и различно звучене.

Боинг 767 на Icelandair изписал във въздуха формата на сърце, преди да кацне в Рейкявик с медицински изделия от Китай.

Сърце, изписано във въздуха с помощта на бензин.

Да се направи списък на сърца, изписани чрез използване на нечовешки средства.

В Италия някои магазини се отварят и е открит вирусът в частици замърсен въздух.

Един първи край на света се отменя като край на света.

Може да съществува само последният край на света.

Една солова единица.

Не сме в края на света.

Витас, руски певец, е солова единица.

Полу-извънземен, странни жестове.

Ръце, откъснати в китките от тялото.

И високи вокали извън земната площ.

Андрогенен кич. Ето и препратките:

Витас – The 7th Element

И Витас – Мечты

(минута 2.10 до 2.17 и прочее).

Един коментар: „значи това е открила Русия на Луната и не го е съобщила на Запада?“

Представям си как НАСА търси други планети, за да докара оттам певци с чудноват тънък глас вместо камъни или ценни течности.

Снимки в един вестник.

Напълно екипирани лекари – престилки, маски и шапки.

Скачат с високовдигнати ръце, сякаш празнуват нещо.

Трябва понякога да се опитва отвесното движение – скокът.

Гимарайс Роза: „Такъв е животът: стопля и смразява, стяга и отпуска, успокоява и после тревожи.

Това, което изисква от хората, е смелост.“

Невинаги да превиват гръб.

Човешката твар също има нужда да скача и за кратко да се сдобива с радост и ръст.

 

26.04.2020

След седем години, две седмици или два месеца.

На улицата ще излезе нов човешки вид.

Изпълнен с желание за съграждане; изпълнен с желание за рушене.

Човеци 2.0.

Двама медици се целуват в Мадрид с маска на лицето. Любовниците, картина на Рене Магрит: една жена и един мъж се целуват с кърпа на главата.

Майката на Магрит се самоубила, когато бил юноша.

Извадили я от реката с риза около главата.

Твърди се, че Магрит бил там.

Ризата около главата, за да остане анонимна.

Или тя сама си я е сложила, или някой друг, за да не я види синът ѝ.

Кафето приготвено с неизменния ритуал.

Забравям свършека на едно дълго кафе, сякаш дори свършекът на питие е ужасен.

Страхът от апокалипсиса прониква в най-дребните постъпки.

Избягва се свършекът на нещата.

Не изпивам последната глътка; говоря с един приятел от Неапол.

Той ми казва: не изпивай последната глътка кафе.

Режин, майката, се самоубила в река Самбр.

Трудно е да се каже определено дали е било риза, или рокля.

Борис Джонсън се връща в кабинета си в понеделник, а в Ер Франс казват, че ще са нужни две години, за да се възвърне нормалността.

Болни от рак отлагат прегледи.

Представям си как някой прекъсва предаването за Борсата, за да прочете молитвата Отче наш.

Някой набожен хакер; изисква шест Отче наш и три Аве Мария от говорителя, за да пусне предаването.

Хакерът е извън века.

Няма същите богове. Никакви пари.

Изисква молитви.

Един историк, Фридрих фон Раумер, очарован от Париж в началото на ХХ век: „кой ли е построил първата къща, кога ли ще рухне последната?“

Може да не съществува първа, нито последна.

Представям си как хакерът прекъсва предаването.

Майката тежи повече от подемната сила на водата.

Фраза, повтаряна също с молитвен мълвеж.

Реката прави всичко възможно някой да не се удави в нея.

Но не успява.

Филмът на корееца Ли Чанг-Донг, „Поезия“.

Бабата, която се разболява от Алцхаймер, иска да напише стихотворение.

Да учи поезия, преди да загуби паметта си.

Да загуби паметта си другояче.

„Накъде гледаш?

Към дървото.“

Какво ще правиш днес?

Ще гледам дървото.

Зает следобед, да гледам бугенвилията, лимоненото дръвче или дървото с неядливи портокали.

В ума ми картината на Магрит.

Гимарайс Роза: „Не, не ме е страх, но изгубих желание да съм смел“.

Един руски писател разказва случката.

Някой носи камък, за да удря морето, защото дъщеря му се удавила там.

Трудно е камък да набие морето, но бащите успяват да правят неща, които другите човеци не могат.

Не завършвай деня с камък.

Отварям наслуки Листа от градината на Мория, избрания от мен оракул.

Но камбаната ще привика всеки пътник, изгубил се в гората.

Когато отново излезем на улицата, нека има някаква камбана.

Една камбана за всеки пътник.

 

27.04.2020

Коридорите на летищата като че ли са увеличили размерите си.

Празни са и светят. Блестят от чистота.

Чистотата увеличава пространството, увеличава квадратния метър.

Съпругът и дъщерята не искат да отворят вратата.

Тя е медицинска сестра в социален дом и е заразена.

Ключът не влиза.

Натиска звънеца и отвътре съпругът и дъщерята казват: няма да отворим.

Тя остава отвън на вратата.

Връща се на работа и спи в дома.

Раната на лапата на моята бернска овчарка Рома почти напълно е заздравяла.

Но е нужно време.

Някои старци отиват на прозореца и се сбогуват с празното пространство, сякаш празното пространство е някой близък роднина.

В Обединеното кралство Лондонският маратон е отложен и една атлетка пробягва около дома си точното разстояние за състезанието.

Това са много обиколки около дома.

Можеш да пробягаш разстоянието на един маратон около масата или дори около чиния.

Нужна е дисциплина, сякаш дисциплината е налудничава приумица.

Животните от зоологическата градина в Ню Йорк изглежда не обръщат внимание на чумата. Но не всички животни са еднакви.

Някои са потиснати, казват гледачите.

Липсват им човешките ръкопляскания.

Един 83-годишен мъж казва: „живея сам и заради вируса избягвам да излизам. Почти непрекъснато седя пред телевизора. Едва успявам да се надигна. Изляза ли на улицата, пълна скръб, няма жива душа“.

Навсякъде полицията варди пътищата.

Пита: къде отивате? С каква цел?

Европа е променена.

За кратко време страхът принуждава човек да приеме въпроса: къде отивате?

Всички отново сме деветгодишни.

И дори някой деветдесетгодишен на улицата е като изгубил баща си.

Може да стане по-късно или по-рано.

Но всички изгубват баща си.

Поне веднъж.

Обявите предвещават някакво бъдеще след две седмици или месец и си представям как множество човеци излиза на улицата, за да ръкопляска на животните.

Котките, кучетата, уличните животни.

А сетне се втурва към зоологическата градина, за да ръкопляска на дивите животни.

Нужно е да се ръкопляска на животните, мисля си.

И знам, че това е силна проява, но е трудно да се обясни защо.

Сякаш животните са се държали добре през тези седмици на човешка уплаха.

Сякаш са проявили смелост.

Или разбиране.

 

28.04.2020

Трябва да се ръкопляска на животните, вчерашния дневник.

Обществена и частна благодарност.

Бяха смели.

Ръкопляскам на моите животни и ти ме гледат: какво иска този глупак?

Борис Джонсън прекъсва съвещанието с министъра на финансите за минута мълчание.

Прекъсване на икономиката с едноминутно мълчание.

Този ритуал може да се повтаря всеки ден по пладне.

Насред икономиката: едноминутно мълчание.

„Свързан с коронавирус синдром открит в деца.“

И брой починали лекари, медицински сестри и помощен персонал.

10% от опитващите се да спасяват – внезапен аут: вирус, симптом, треска, понякога възможно бързо сбогуване и смърт.

В Мексико някои лекари и медицински сестри биват обиждани.

Заливат ги с вода, за да ги очистят.

Лекарят, възприеман като болен.

Болестта завладява болния, лекаря, медицинските инструменти, болницата, квартала, града и страната.

И главата ти.

Статутът на наблюдател изчезва.

Болен или потенциален болен. Трето няма.

Ръкопляскане, тишина и кофи с вода.

Няма място нито за живи, нито за мъртви, казваше преди няколко дни кметицата на град Гуаякил, Синтия Витери.

Говореше за болниците и гробищата в града.

Градът открива две нови пространства за приютяване на онези, които вече нито се движат, нито дишат.

Нося кофа с вода и тежестта на водата очарова.

Не е олово, нито камък, нито пясък.

Изглежда доброкачествена тежест; добросърдечна тежест.

Но Физиката няма етически уклони или състрадание, прокрадващо се на пръсти, за да не смущава съня на праведните.

Тежестта си е тежест, но ми харесва, когато тежестта уравновесява.

„Ново изследване в Ухан допуска наличието на вирус във въздушни частици.“

Но не указва дали въздухът може да предизвика инфекции.

В Испания – деца на улицата, разрешено им е с постановление да излизат навън.

Сякаш за първи път виждат вятъра.

Той вече не е нещо въздушно и невидимо, та да го посрещат с радост.

Броят починали в Африка нараства и се говори за възможен „бейби бум“.

При извънредно положение се въвежда древна монархия.

Министър-председателят става временен крал на ничие кралство.

В Испания децата изкарват скейта и твърде дълго кротувалите крака опитват всякаква скорост и залитане.

В някои италиански градове полицията се движи на кон и с маска.

Има села без хора и без жива душа на улицата, но още преди чумата нямаха хора и жива душа на улицата.

„Без ваксина едва ли ще има Олимпийски игри през 2021 г.“

British Airways предвижда съкращаване на над десет хиляди работни места.

В Испания присъствени часове в училище – едва през септември.

По света – това. Отдолу и отгоре.

Мнозина отказват да носят маски и биват гледани накриво.

Мнозина носят маски и биват гледани накриво.

Гледането накриво към друг човек влезе насила в нашия век и няма скоро да си тръгне.

Един нов човешки вид, който повече гледа накриво, отколкото лице в лице.

„Събирания на повече от 10 души забранени във Франция.“

Преди, когато колите спираха на светофарите, по улиците в Латинска Америка се продаваха сладкиши и вода.

Сега на светофарите се продават маски, но по някои места свети зелено, а не минава никаква кола.

И така бизнесът няма как да върви.

Превод от португалски: Даринка Кирчева

 

[1] Стихотворение от Фридрих Ницше. – Б. пр.

[2] Прозвище на град Ню Йорк. – Б. пр.

[3] Американски писател от еврейски произход (1904–1991), Нобелов лауреат през 1978 г. – Б. пр.

[4] Джоузеф Джастроу (1863-1944) – американски психолог, известен с работата си по оптичните илюзии. – Б. пр.

[5] Коринтяни І, 14:5

[6] Абревиатура на „нокаут“. – Б. пр.

[7] Книга на известната руска писателка теософка Елена Рьорих (1879-1955), съпруга на Николай Рьорих. – Б. пр..

[8] Американо-канадски писател фантаст (р.1948), наричан баща на поджанра киберпънк, създал термина киберпространство. – Б. пр.

[9] И Дзин или Книга на промените, един от най-древните китайски текстове от около 1000 години преди Христа, най-старият познат метод за гадаене в източните учения. – Б. пр.

[10] Колумбийски писател (р. 1954). – Б. пр.

[11]  Немски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор (р. 1932). – Б. пр.

 

Гонсало М. Тавареш (род. 1970), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика, в това число и на български („Пътуване до Индия“, „Кварталът“).

От 23-03-2020 списва колонка в португалския всекидневник Expresso, озаглавена „Дневник на чумата“.

Pin It

Прочетете още...

Славеят и розата

Оскар Уайлд 29 Апр, 2020 Hits: 3455
А когато луната изгря на небето, славеят…

Кучета и котки

Кристин Димитрова 03 Май, 2008 Hits: 16689
Перуниките до оградата се размърдаха и на…