От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление. Отскоро живея в един от ония престижни, южни софийски квартали, в които няма канализация. Има септични ями. Нашата направихме по всички санитарни изисквания – отвсякъде бетон. Значи, хващаме си лайната в капан, по някое време се обаждаме на специален човек, който идва със специален камион, изсмуква съдържанието и къде го изхвърля, само той си знае.

Да ме прощава специалният човек, че така и не му запомних името и в телефона ми е въведен като „lainar“. Онзи ден, докато му търсех номера, си помислих, че повечето от въведените в телефона могат да минат под това определение, но само един е, който може да свърши работата. Истинският lainar. Та този човек ни светна, че била голяма грешка, дето сме си иззидали ямата. Хитреците оставяли дупки, та лайната им да се изтичат към съседите. За съжаление късно прозряхме тънкостта на септичните ями. И сега lainar-ят ни излиза златен. На две седмици и хоп, звъним му. Една лайнарка 40 лева. Две – 80. Може би има нещо изключително рационално да знаеш, че месечните ти лайна се равняват на кръглата сума от 80 лева, но всякак погледнато това е твърде тежко за олекналите ни джобове. Още повече, че на три месеца цената се увеличава с 20 отгоре.

Тук е редно да направя уточнението, че ямата освен с твърдо вещество се пълни и с отходна вода. Изведнъж мъжът ми се сети, че гледал филм на БиБиСи на екологична тема. Там пустите англичани, за да живеят екологично и да не хабят напразно вода, слагали тухли в тоалетните си казанчета. Тухлата заема пространството в казанчето и оставя по-малко място за водата. И това не ти е някой ориенталски номер. Напротив – европейски.

Напълнихме казанчетата с тухли. Сложихме пясъчен часовник в банята. Всяко къпане равно на едно спускане на пясъка. Развихме шпионската мания всеки да дебне другия колко се задържа банята и на общата вечеря да се портим един друг. Шурти ли водата по-дълго, отиваме и тропаме по вратата. Готови сме да се нахвърлим срещу всеки, който посегне към кранчето. Заживяхме по закона на джунглата. Дойде ли гостенин, му предлагаме от мокрите тоалетни кърпички да си избърше ръцете с надеждата, че ще се избегне отиването до чешмата.

А ямата все пълна стои.

Ще ми се да запитам драматурга Боян Папазов, все пак кой живее в меда. Дали пък не са lainarite?

Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.

Pin It

Прочетете още...

На запад от рая

Мими Михайлова 26 Апр, 2016 Hits: 11472
Бях се зачела в летните повърхностни анализи…

Свободата, Санчо

Станислав Стратиев 23 Апр, 2008 Hits: 19395
Онова „Свобода или смърт“, извезано върху…

Смъртта на поета

Кристин Димитрова 16 Ное, 2012 Hits: 11295
Първата мисъл на поета Геран Бисеров след…