Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са ходили из Стария континент в държавна командировка. Целта на държавната командировка най-вече е да се спестят командировъчните. Затова винаги се избират хотели, в чиято цена освен легло влиза и закуска.

Процедурата е следната: издебваш всяко обръщане на келнера, мажеш филийка с масълце, полагаш отгоре саламче, увиваш в салфетката и с бързо и сръчно движение мушкаш така получения сандвич в чантата. Колкото повече, толкова по-добре. Осигурен си за през деня. Сега вече можеш да си спестиш и от обяда, пък защо не и от вечерята. Ако, разбира се, няма служебна такава. Един депутат преди време твърдеше, че бил забогатял, като спестявал от закуските. Горкият, сигурно не е напускал границите на родината, защото същинското пестене идва от обедите. Както се казва – няма безплатен обяд, а пропуснеш ли го – пестиш.

Наскоро давах напътствия на един приятел, който щеше да ходи в Берлин, какво да посети. След като свършихме с музеите, той ме попита как са цените в хранителните магазини в сравнение с нашите. Ама защо са ти хранителни магазини, викнах, нали си на хотел? Да, де, да, смотолеви той, знам, но не ми е удобно да го обсъждаме по телефона. Лицемерието е основополагащо за българския характер.

Само синът ми по детски открито призна, че европейската закуска е голяма работа. През пролетта ходи на училищна екскурзия до Венеция. В туристическия пакет липсваше обяд. Дискретно намекнах как всъщност се действа в подобни случаи. Той от своя страна обучил съучениците си. В ресторанта на хотела, където досега не са имали българска група, възкликнали, че за първи път виждат хора, които толкова много обичат варените яйца.

Европейският опит не вреди и във всяко друго отношение. Човек, бил в Европа, променя светогледа, маниерите и най-вече развива у себе изискан вкус. Случайно оня ден попаднах на рибна закуска. Участниците във въпросното обществено хранене бяха главно хора, работили в чужбина. Те знаеха как да се насладят на крехкото оранжево филе на сьомгата. Умееха да преглъщат скаридите и да се правят, че се разтапят от удоволствие. Особено активна в яденето се оказа моя позната, доскорошна служителка в българско посолство. Тя също изглеждаше доста променена и усвоила европейските маниери. А само преди две години се беше опитала да пържи кюфтета на балкона на служебното си жилище в немската столица. Такива пушилаци се вдигнали, че съседите се обадили в пожарната. И тя, пожарната, пристигна, за да загаси страстта по българските кюфтета. Как после да не се поевропейчи жената.