Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 9066

Ангелът се качи на бойницата към Дунава, разпери бавно огромните си криле и полетя. Полетя нагоре срещу луната. Направи няколко плавни могъщи замахвания – някак театрални, а после изведнъж изчезна.

Отново повя хладният дунавски вятър и разбрах, че съм сам на върха на моята кула.

Изведнъж дочух подрънкване на чинии, кикот и дюдюкане. Тълпата долу още пируваше в моя чест.

Надвесих се над множеството и отново подхванах с тромпета марша на светците. Милите гости ме чуха и се смълчаха.

Когато свърших, всички бурно взеха да ме аплодират. Ръкопляскаха френетично, но аз чувах само чаткане на люспи и нокти.

Автор: Костадин Костадинов

Детайли
Посещения: 5650

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването.

Автор: Жозе Сарамаго

Детайли
Посещения: 7289

Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за хола, но някой трябвало да я посрещне.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 9519

Решавам да ида на кино случайно. Чувствам се зле, уморена съм, ядосана съм, криво ми е.

Седях пред програмата поне десет минути, но не защото имах някакъв избор. Тази вечер имаше само един филм точно след 45 минути. Филм, който даже не беше планиран – късче от гръб на билет за метро се беше превърнал в миниатюрен афиш.

Казах си, че трябва да съм абсолютно луда, ако не вляза да гледам този филм – всичко около мен ме дърпаше навътре – случайното листче, ужасният ден, мазната депресия, и името, най-вече името на филма... Истинско заглавие – мечта.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 9423

Вкарах език в устата на домакина си с демонстративна настървеност, продължително, сякаш преследвах кой знае какво в гърлото му и исках да го хвана, преди да се е плъзнало в хранопровода. Прегърнах го, затиснах го с тяло в края на дивана и го целувах дълго с отворени очи, взирах се в предмети, разположени в отсрещния ъгъл на стаята, за да ги разгледам добре, да се вкопча в тях, защото се боях, че със затворени очи ще видя наглата уста на Карла, тази наглост я имаше открай време, от петнайсетгодишна, и кой знае как беше запленила Марио, колко я беше сънувал, докато спеше до мен – до степен да се събуди и да ме целуне, сякаш целува нея, а после да се дръпне и да заспи отново, усетил моята уста, все същата уста, устата без нов вкус, устата на отминалите години.

Автор: Елена Феранте

Детайли
Посещения: 6729

В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че той нямаше с кого повече да размени приказка и след като прочете обявата за портиерска длъжност в редакцията на същия вестник захвърли го в кофата с въглища и се обади на телефонния номер.

Автор: Димитър Симов (бай Митко)

Детайли
Посещения: 7658

Мъжът настъпи нещо меко и веднага усети ухап­ването по крака. Скочи, извърна се с проклятие и съзря една навита на кълбо ярара, която се готвеше за втора атака. Той хвърли бърз поглед на крака си, където бавно се процеждаха две капчици кръв, и изтегли мачетето от колана си. Змията видя опасността и още повече снижи глава към центъра на кълбото; но мачетето се стовари и счупи гръбнака и.

Автор: Орасио Кирога

Детайли
Посещения: 7483

По тия места се разказваше за тигър, отраснал и възпитан сред хората, на име Хуан Дариен. В продъл­жение на четири години той ходил на училище, облечен с панталон и риза, и се учил усърдно, макар и да бил тигър от селвата. Това се дължало на факта, че образът му бил човешки, както се описва в следващите редове.

Автор: Орасио Кирога

Детайли
Посещения: 8082

Не, ние убиваме по-просто. С нож, с камък, с брадва, досущ като нашите пещерни праотци. Един удар в гърба, костите изпращяват, гледецът на очите се обръ­ща, човекът пада като отсечен дънер. Понякога жер­твите са повече на брой: 10, 20, 30, 50; тогава опера­цията е по-трудна, но не и неизпълнима: всички са навързани, не представя трудност да се намушка цялата тая човешка маса. После жертвите се хвърлят в някой трап и нощем около тях вият глутници псета.

Автор: Людмил Стоянов

Детайли
Посещения: 6994

В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше невероятни физиономии. Няколко секунди се повъртя по пликчета, след което започна да се облича, понеже не виждаше какво друго може да прави. Впрочем тя не спи с никого – затова поведението й е толкова абсурдно.

Автор: Мишел Уелбек

Детайли
Посещения: 6179

Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е цялата на петна; виждам как в прашните конуси на светлината се въртят рояци дребни мушици; чувам жуженето на пчелите.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 6782

Докато се бори за оставката на правителството на площада, един ден младият рекламист Емил сам се сдобива с такава. В рамките на месечното предизвестие бизнес етиката го изважда от тъмната заблуда, че поне наема и бирата са осигурени, и го връща обратно на неумолимо конкретната повърхност, там където страхът от несигурността обръща чашка след чашка, а бюрото по труда грее отдалеч със статут на свещена земя.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 7840

Беше един от онези септемврийски дни, в който лятото и есента така приятно си взаимодействат, събирайки в него най-доброто от двата сезона. Слънцето изкарваше хората навън, но вятърът ги умълчаваше. Беше един от онези дни, в които излизаш да търсиш първи том от комедиите на Шекспир, нищо, че не е нищо спешно, нищо, че нямаш пари.

Автор: Мартин Касабов

Детайли
Посещения: 9224

Тази бяла луна, дето гнезди в тополата, я познавам не от един живот: имаше я в безсънните ми вечери, огряваше детските ми страхове, беше изпуснатата монета на пътя от Стопанина… Беше обицата на красивата циганка, която познаваше линията на живота; беше калайдисаното дъно на тавата, окачена до лястовичето гнездо; беше валмото дим над лулата на баба…

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 5769

Нямаше да умре в деня, в който трябваше да умре. Може би защото никога не бе понасял самата думичка трябва.

Автор: Нели Лишковска

Детайли
Посещения: 8211

Става дума за онази топла пролетна вечер в този красив и богат на история (и на немци, за съжаление!) град, в който двама около 23-годишни младежи от видимо български произход стигат до заключението, че най-подходящият естествен заместител на плескавиците трябва да са сръбкините. Единият от тези двамата съм аз.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 6444

На ректора Шефлер му личеше, че не е съвсем наясно кой път да избере: от една страна, другарят Леонид Илич бе починал преди по-малко от два месеца и големият кораб на социализма се носеше по вълните без капитан. От друга страна обаче наближаваше Коледа – и всяко ограничаване, което прехвърлеше определени граници, би се изтълкувало не като уважение към паметта на покойника, а като слабост, като признание за безпомощност.

Автор: Уве Телкамп

Детайли
Посещения: 8649

Всяко провинциално градче си има няколко чешити, известни сред съгражданите си със самобитното си чувство за хумор и с премеждията си, разказите за които образуват своеобразния градски фолклор. Не правеше изключение и Преслав – градецът, в който баща ми беше околийски съдия и в който отраснах и завърших гимназия…

Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

Детайли
Посещения: 8241

Тъкмо да отропаме сватбата на Колчо, сестро, и гръмна войната.
Чухме я, щото кмет Цани гръмна с пищова. Да можеше да го видиш – с бяла риза и червен пояс. А на калпака му – перо като някой княз.

Автор: Неда Антонова

Детайли
Посещения: 6811

Бяха двама имигранти. От старата интелигенция. Бяха от онези, които дестилират коняк от вехти книги, под бомбетата си крият облаци, а вечер главите им придобиват силуетите на птици с островърхи клюнове, вперени в настъпващата нощ.

Автор: Тодор П. Тодоров

Детайли
Посещения: 7374

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 6027

Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но трепереше целият като в пристъп на жълта треска. Предстоеше най-лошото.

Автор: Жозе Сарамаго

Детайли
Посещения: 7004

Вили Колева разгърна вестника с разкривените си от артрита ръце. На средната му страница с огромни червени букви пишеше „ВАСКО ЗВЕЗДЕВ НЕ Е ГЕЙ“.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 5905

Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкто изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество яростно се блъска в черепните си стени и безмилостно накъсва мисълта като че ли е салфетка в чалготека.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 8316

Защо хорът на поробените евреи в Набуко на Верди е накарал публиката да стане от местата си в поробена Италия е пределно ясно. С какво обаче мечката накара четиристотин журналисти, писатели, поети, критици и просто зяпачи, влезли да послушат писателските кавги, да скочат на крака, няма за мен нормално обяснение освен едно – духът бе изхвърчал от бутилката!

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 8075

Откъс от едноименния роман на Сибиле Левичаров, в – както винаги – разкошен превод на Любомир Илиев...

Автор: Сибиле Левичаров

Детайли
Посещения: 6346

Любов… Няма такива работи. Макар че, погледнат ли те така, направо се разтапяш. И там ти е грешката. Затова никакво лигавене. Особено с момичета, които не знаят какво искат. Момичета, които дълго разговарят със себе си, преди да се решат.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 6862

Докато всички чакаха актьора, който им беше обещал да дойде на вечеря на Генцгасе някъде около единайсет и по­ловина, след представлението на Дивата патица, аз на­блюдавах съпрузите Ауерсбергер точно от онова кресло с висока облегалка, в което в началото на петдесетте години седях почти всекидневно, и си мислех, че беше огромна грешка да приемам поканата на Ауерсбергерови…

Автор: Томас Бернхард

Детайли
Посещения: 6809

Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но няма да мога да напиша разказа за Доброто, за който ме помолихте. Установих, че то – Доброто – просто не може да диша нашия въздух. За него не трябва да се пише, нито да то се „прави“. То просто е. То е създадено да съществува единствено в нашето съзнание – като дребничко комарче, което жужи в ухото ни, щипе едва доловимо вътрешната страна на кожата ни и ни кара да усещаме вълнуващия трепет на живота. То – Доброто – е волно и свободно само и единствено там. И пак там – толкова огромно, че е способно да ни изпълни целите. И пак там – толкова миниатюрно, че е възможно никога да не разберем за съществуването му. Но когато бъде пуснато навън – когато решим да „правим добро“ или да го запечатаме върху лист хартия – то се свива, спаружва се, изсъхва и грозно се сбръчква.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 6601

Дупката беше продълговата, на дълбочина – трийсет-четирийсет сантиметра. Трудно можеше човек да си представи как камионът се е измъкнал оттам, след като бе пропаднал сред подмитите от подпочвените води мраморни плочи.

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 6658

Какво да прави, като е момиче, което прилича на пясъчен часовник, а шантавата й майка нарочно я пристяга в кръста, облича я с широки поли и я вдига на токчета. Ще се разхожда, разбира се, все някой ще я забележи.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 6759

Аленочервени нощи. И възпалени очи. Кисели жени, кисело вино. Ван Гог повръщаше. Отново. Вече шести ден спеше под моста Сен Мишел и всяка утрин се оглеждаше във водите на Сена…

Автор: Тодор П. Тодоров

Детайли
Посещения: 7044

Когато Хези пристигна в офиса си на следващия ден, отпред, на тротоара, го чакаше една жена. Изглеждаше на около четирийсет и нещо в облеклото и в парфюма и бе толкова нетукашно, че той инстиктивно превключи към най-префинения изказ, на който беше способен.

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 11279

Влакът от Милано спря на гара Вентимиля точно в полунощ и двайсет секунди, когато другият влак за Ница потегли, без да дочака онези, които правеха връзка. Когато хората се разотидоха, на чакалнята бяха останали три жени.

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 9067

– Мъжът, когото ще екзекутират – продължи Силвия Рот, – уби дъщеря ни.
В ясния син взор на Силвия виждаше красиво, мило живо същес­тво, което обаче не беше човек.

Автор: Джонатан Франзен

Прочетете още...

Ах, морето!

Жанина Драгостинова 08 Апр, 2009 Hits: 15933
Само глупавите мъже и грозните жени останаха…

Дъжд

Здравка Евтимова 30 Ное, 2009 Hits: 11235
Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му…