15 Сeп, 2026

Московски дневник – част 6

Този ден беше извънредно изтощителен и макар че в крайна сметка почти навсякъде постигнах целите си, беше неприятен. Започна с безкрайно чакане по преддверията на Госкино. След два часа прожекцията започна. Гледах „Майка“, „Броненосецът „Потьомкин“ и част от „Процесът за три милиона“. Автор(и):…

Валтер Бенямин 335

11 Сeп, 2026

Земите на здрача

Този диптих от мемоарни текстове, чието действие се развива съответно в Южна Африка и Аржентина, се изправя директно срещу тема, която повечето хора на Запад биха предпочели да забравят – наследството на колониалния геноцид. Романистите Дж. М. Кутси и Ф. М. Сикарди, и двамата рожби на общества,…

Дж. М Кутси и Фабиан Мартинес Сикарди 336

07 Сeп, 2026

Московски дневник – част 5

Денят беше несполучлив, с изключение на вечерта. Освен това сега започва да става много студено: средната температура е около 26° по Реомюр. Мръзна ужасно. Дори ръкавиците не ми помагат, защото са скъсани. Автор(и): Влатер Бенямин

Валтер Бенямин 335

31 Авг, 2026

Московски дневник – част 4

По улиците продават новогодишни букети. Минавайки през Страстния площад, видях един продавач, който държеше дълги пръчки, облепени чак до върха със зелени, бели, сини и червени хартиени цветове, по един цвят на всяка клонка. Иска ми се да напиша нещо за „цветята“ в Москва и да разкажа не само за…

Валтер Бенямин 402

26 Авг, 2026

Московски дневник – част 3

Хотелът няма кухня, така че човек не може да получи дори чаша чай. А когато веднъж, вечерта преди деня, в който трябваше да отидем при Дага, помолихме да ни събудят, между портиера („швейцар“ е руското название на хотелския служител) и Райх се разигра шекспировски разговор на тема „събуждане“.На…

Валтер Бенямин 574 1

17 Авг, 2026

Московски дневник – част 2

Пишех в дневника и вече не вярвах, че Ася ще дойде. Тогава тя почука. Когато влезе, поисках да я целуна. Както обикновено, не се получи. Извадих картичката до Блох, която бях започнал, дадох ѝ я да добави нещо. Нов безуспешен опит да я целуна. Прочетох написаното от нея. На въпроса ѝ отговорих:…

Валтер Бенямин 397

16 Авг, 2026

Московски дневник – част 1

Пристигнах на 6 декември. Във влака си бях запомнил името и адреса на един хотел, в случай че никой не ме чака на гарата. (На границата, под предлог че нямало места във втора класа, ме накараха да доплатя за първа.) Беше ми приятно, че никой не ме видя да слизам от спалния вагон. Но и при изхода…

Валтер Бенямин 494

28 юни, 2026

Опит за летене, или: Четири дни в София

Преди седмица или две се върнах в София за четири дни. Поводът беше премиерата на последната ми книга, но това няма особено значение. Важното е, че не бях идвал от близо две години. София, разбира се, не е място, през което минавам случайно. През последните десетилетия се връщам тук отново и отново…

Златко Енев 700 2

05 Апр, 2026

Когато светът не е достатъчен

Сгъваемата кошница за готвене на пара, разгъната до пълния си диаметър, прилича на гигантско перфорирано метално цвете – като нещо, което „Железният гигант“ би носил на ревера си. Никога не съм се замислял за това, преди да стана родител. Но едно дете те принуждава да проследиш стъпките на неща,…

Пол Колинс 496

01 Фев, 2026

Един ангел мина над нас

Отворен съм за всичко, каза той, като побутна АК-74 малко по-далеч и бръкна под бронежилетката си да се почеше под мишницата, после продължи, радвам се, че най-сетне мога да кажа всичко, защото досега не беше имал възможност, можеше да спомене само по един-два дребни детайла, когато имаха по някоя…

Ласло Краснахоркаи 681

07 Яну, 2026

Наръчник на измамника в любовта

Жена ти те хваща в изневяра. (Е, всъщност е годеницата ти, но айде – след малко това няма да има никакво значение.) Можеше да те хване с една sucia, можеше да те хване с две, но понеже си пълен откачен cuero, който никога не чисти кошчето на електронната си поща, тя те хваща с петдесет! Е да, за…

Жуно Диас 994 1

30 Ное, 2025

Когато бях в Албания

Човечност, сякаш заимствана от Чехов; усет за абсурдното като у Том Стопард; и – last but not least – кисел, скоминясващ британски хумор, който се процежда откъм пукнатините на Monty Python. Автор(и): Том Филипс

Том Филипс 892

21 Ное, 2025

Аз, умореният Бог

Предполагам, че за мнозина този текст ще прозвучи като упражнение по софистика. Лично аз се колебая. Когато човек е прекарал толкова години в постоянно гледане на света през екрани, през текстове, през чужди глави и чужди катастрофи, той постепенно започва да усеща как нещо в него се измества. В…

Златко Енев 763 3

30 Окт, 2025

Дойде и си отиде – КЛЕО (част 3)

„Ако си мислиш, че изглеждаш готино, трябва да те разочаровам – не изглеждаш“, бяха първите думи на Стина, когато ме посрещна на „Вестбанхоф“. „И на мен ми е приятно да те видя“ – казах и я целунах по братски. Харесвах новия си вид – май единственото, което харесвах у себе си: щръкнала, боядисана с…

Румен М. Еверт 768

29 Окт, 2025

Дойде и си отиде – КЛЕО (част 2)

Все пак поспивах през следващите седмици – мигове на безсънен мрак. Само веднъж-дваж сънувах очите на Полийн – горяха като две черни слънца в апокалиптично небе. В будно състояние ми беше трудно да дишам. Бях на ръба през цялото време, разтърсван от дива смяна на настроения. Страхувах се, че сме…

Румен М. Еверт 793

28 Окт, 2025

Дойде и си отиде – КЛЕО (част 1)

„Ти не си влюбен, Марти, просто си заслепен.“ Може би Карл беше прав, а може би не. Състрадателен човек – както би се очаквало от евреин – искаше да ме спаси от падане в пропастта, но аз не желаех спасение; вървях към ръба съвсем съзнателно. По онова време пиех тежко, вземах наркотици. Всеки божи…

Румен М. Еверт 1317

15 Окт, 2025

За семейството, сънищата, завистта – и каквото още ви хрумне

А историята човърка и човърка – напира да бъде изказана, да се появи на бял свят, макар и без ни най-малка представа как, дали ще заинтересува някого, и дали изобщо е история, по дяволите. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 828 1

13 Окт, 2025

Conclusion

And so, the story of Lea and our whole family has reached a point that largely coincides with the present – and which, in a major key, I would like to believe will shape our lives from here on. It feels like a natural place to close the story – though not before saying a few words about what, for…

Zlatko Enev 1282

12 Окт, 2025

The Children of Hans Asperger – part 14

My story reaches a point at which – at least as I feel it – it feels like the baton should now pass to others. Doreen, perhaps Paul, or Klaus – each of them has their own stories, which could, and probably should, be shared as versions of our family’s Rashomon.

Zlatko Enev 1178

10 Окт, 2025

The Children of Hans Asperger – part 13

The question of how to educate neurodivergent children has accompanied the topic of autism from the very beginning. One well-known and touching story is that of the first person ever diagnosed with autism: Donald Triplett (who, at the time of writing, was still alive and in good health at the age…

Zlatko Enev 1027

08 Окт, 2025

The Children of Hans Asperger – part 12

The moment comes when I need to speak about one of the most important aspects of life with autism and autistic individuals – the various kinds of support and assistance they and their families receive (here in Germany). I’ll emphasise straight away that in our family, all dealings with institutions…

Zlatko Enev 1239

07 Окт, 2025

Византия

„Византия“ на Рафил Крoл-Заиди не е история, а халюцинация на историята – мозайка, съставена изцяло от гласове на хронисти, светци, завоеватели и ясновидци. Всяко изречение противоречи на предишното, но заедно те изграждат портрет на една цивилизация, обсебена от собствения си край. Между…

Рафѝл Крoл-За̀иди 985

02 Окт, 2025

The Children of Hans Asperger – part 11

I close my eyes and try to remember. A strange sensation – somehow very easy and yet unbearably difficult…We were lying in bed – Todorka next to me, already long asleep and, I think, lightly snoring, or at least that’s the melody anchoring the memory somewhere deep inside my skull. And I was trying…

Zlatko Enev 1095

01 Окт, 2025

The Children of Hans Asperger – part 10

I wanted to continue here straight away with the next important chapter of our life with Lea – when we get there, you’ll see for yourselves how incredibly hard it sometimes is to pass “through the wall” of autism – but in the meantime a few things happened that made me think another detour, another…

Zlatko Enev 1321

30 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 9

Sometime in 2008 it began to be clear that something was off again in all our lives. In fact, I can only say this now – more than ten years later – from the position of someone who knows everything, or at least something, about what followed. At the time, hidden behind the defensive ramparts of my…

Zlatko Enev 1351

27 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 8

Now I return to the story – or at least to the part of it that’s still accessible to my memory. Memory is a strange thing, no doubt – it does what it wants and plays all kinds of tricks on us, twisting and winding like a path through an unfamiliar forest. Trees everywhere, trees – the place feels…

Zlatko Enev 1316

20 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 7

And so, our family story reached an extremely dramatic moment, which I perceive and describe as the greatest miracle of my life. I hope you’ll agree with me. For some reason I still don’t understand, the Universe or God had decided to give me another chance. That’s my point of view in this complex…

Zlatko Enev 1514

17 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 6

I paused at a tense moment – partly to gather my thoughts, partly just to catch my breath – but now, after a few hours of rest, I feel I may have overdone the drama and momentum in the last few sections. This story, as I pointed out from the beginning, will try not only to stir emotions and invite…

Zlatko Enev 1468

13 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 5

Have you ever stopped to think about the meaning of the little word mercy? I know, I know – it sounds a bit pretentious, as if I’m about to enlighten you, explain it all, right? And yet, have you ever really thought about the word mercy? Have you noticed, for example, how rarely it appears in daily…

Zlatko Enev 1719

11 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 4

I don’t know how to begin such a story without shrinking in fear that everything which still burns and brands even now, in this cool moment of what was then the future, is in fact banal, colourless, suffocating – simply dreary. How do you tell of something you lived through as the end of your life,…

Zlatko Enev 1520

08 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 3

Now I must take a deep breath. The moment comes when I must begin speaking about something that, at first, many of you will probably perceive as slightly off – or at least as a bit of frivolous originality: what is the reward of life with autism and autistic people, what is the privilege of being…

Zlatko Enev 1452

05 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 2

We lived, more or less, peacefully and happily – like in a fairy tale. (In fact, the seeds of what would eventually separate us about ten years later had already begun to sprout, but that is part of another story.) The baby had calmed down, little Pavel too became more settled, and we slowly began…

Zlatko Enev 1222

03 Сeп, 2025

The Children of Hans Asperger – part 1

Today I begin a story which I probably regard – quite justifiably – as the hardest and most painful in my life so far: the story of the birth and upbringing of our two children, Paul and Lea Enev. I spoke with all members of the family before beginning (that is, with those of them with whom this is…

Zlatko Enev 1530

05 Авг, 2025

До Кърджали, Какче

„До Кърджали, Какче“ не е просто пътепис. Това е текст-автобус: дълъг, задушен, пълен с хора и истории, които първоначално дразнят, после разсмиват, а накрая – разтърсват. Вътре се возят съвсем обикновени българки и българи – лелки с денкове, андрогинни ангели, изтерзани сладкарки и кучета в…

Евдокия Борисова 4043 5

04 Апр, 2025

Когато дъхът убива — бележки по ръба на един текст

Един тих разговор между човек и машина — за текста, който не иска да бъде пипан. За езика, който боли, когато го изглаждаш. И за пеперудата, която загива от добронамерено дишане. Автор(и): Златко Енев, ChatGPT

Златко Енев 1538

08 Фев, 2025

The Yellow Eyes of Horror

Става дума за преводи на мои собствени разкази, които са написани на сравнително идиоматичен и, бих казал, донякъде синкопиран български език (обикновено ритъмът им е 7/8, ако това ви говори нещо). Да се преведе читаво такова нещо не е лесно дори и за опитни преводачи, да не говорим пък за машини.…

Zlatko Enev 6801

08 Фев, 2025

The Steps

Сега, понеже виждам, че много хора се трудят усилено да постигнат някакви приемливи преводачески резултати с помощта на компютри (но засега са разочаровани): Бих искал да споделя тук собствения си опит, който е изключително позитивен, както, надявам се, може да се види от този и следващите…

Zlatko Enev 4256 1

07 Дек, 2024

Пет минути преди края на света

Въпросът на въпросите според мен е: как човек може да живее СЪС страха? Не да го надвие, не да го преодолее, не да го игнорира. Просто да живее с него, лице в лице, както се живее, предполагам, с надзирател в затвора или с много гаден офицер в казармата (с второто дори имам личен опит). Автор(и):…

Златко Енев 2169 4

22 Ное, 2024

Петербургски дневник

Трябва да се пътешества през зимата, съветва Бродски. Но не защото през лятото не можеш да видиш местата, на които си, сред тълпи от хора, тръгнали да превземат цивилизацията с дивашките си инстинкти. Ужасно нещо е турист на неприсъщо място. Ниско тарифните туристи са истинска заплаха за…

Евдокия Борисова 8910 13

08 Ное, 2024

О темпора, о морес!

– Ало. – Господин Малкович? – На телефона. Кой се обажда? – Ние сме от комитета на възмутените граждани от ГДР. – ГДР? Не разбирам. – Горна Диканя, Радомирско. Господин Малкович… Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2893 3

25 Сeп, 2024

Ето ме

За да чуе звуците на своето пораждане и за да стигне до онова място, откъдето те звучат в него, макар и без да може да ги различи добре, човекът трябва да затвори очи, необходимо е човекът да затвори очите си като, разбира се, преди това е хубаво да си намери и някаква постеля, защото на меко и…

Валентин Калинов 2017

19 Юли, 2024

Да търсиш родителите си – част 1

Колкото и да се стараеш да си автентичен, в живота ти се промъкват клишета, които не можеш да избегнеш. Едно от тях е търсенето на родителите, когато си ги загубил рано, трагично или дори насилствено. Не търсиш толкова самите тях физически, а същността им, мотивацията; чудиш се защо са направили…

Ясен Бочаров 2607 2

14 Юли, 2024

За добрите книги – и защо става все по-трудно

Предполагам, че много от нещата, които ще споделя тук, ще ви прозвучат екзотично, ако ли не еретично. Понякога и сам се удивлявам на сравнителния непукизъм, с който сервирам на въображаемите си читатели мисли и цели мисловни конструкции, които само допреди няколко години биха ме захвърлили в тъча.…

Златко Енев 2721 2

06 Юли, 2024

Португалия, зелена мечта

Като ми влезе в главата някое място и започвам да го сънувам. С Лисабон е така вече десет години. Някой беше написал, че е „слисан от Лисабон“. Аз кога ще се слисам? Друг разказваше за „Байрон в Синтра“, е, да, бил е там великият поет, не и аз. „Португалия, зелена земя“. Зелени земи много, а къде…

Евдокия Борисова 8469 13

20 юни, 2024

Разлистени кестени и унгарски гулаш

Разлистени кестени и унгарски гулаш Автор(и): Ясен Бочаров

Ясен Бочаров 2124 1

14 Май, 2024

Догма

Спомняте ли си ДОГМА, филма на Кевин Смит от 1999 с Бен Афлек, Мат Деймън и Линда Фиорентино? Сцени от филма ми проблеснаха около Архангеловден, но заглавието все ми се изплъзваше. Приятел ми помогна да рециклирам спомена. Състоянието на перманентно насилие и отработената моторика на справедливия…

Димитър Трайчев 1611

07 Май, 2024

За трънливите лабиринти на детството

Монтен казва, че по принцип човек се оформя през първите пет години от живота си, всичко след това е само наслагване на пластове върху вече оформеното ядро. Казвам това не за да съдя върху прозренията на мъдреца, а просто защото с годините детството започва да се завръща в живота ми с все по-голяма…

Златко Енев 2057

26 Фев, 2024

До Колхида и назад

Ако можеше и Язон като мене, хоп, и – право на самолета Варна-Истанбул. Оттам е лесно, с прикачване до Трабзон. После с автобус по крайбрежната магистрала: яваш-яваш и право до Колхида. Има-няма, ден-два-три. Няма морски бури, няма сирени, няма магьосници. Няма разправии с колеги аргонавти и зли…

Евдокия Борисова 3370 5

02 Фев, 2024

За мишките и хората

Заобиколила ловко останалите лепкави и дяволски неща, за да стигне до него. След отчаяните опити да го спаси ѝ е оставало само да легне, за да сподели смъртта му. След като не може да направи нищо друго, поне да не го оставя само. Стори ми се, че муцунката ѝ докосваше бебето. Може и да не е така.…

Юлиана Методиева 2347

29 Яну, 2024

Диагнозата се потвърди: Синдром на Даун

Диагнозата се потвърди: Синдром на Даун Автор(и): Лика Ешкенази

Лика Ешкенази 2519

28 Яну, 2024

Восток дело тонкое

Обичам да пътувам с автобус до Истанбул. Винаги срещам невероятни образи. Ако са на възраст, изглеждат като излезли от албуми от края на осемдесетте. Усмивки от старите ленти. Ако са млади, са странно съчетание от последен писък на модата и провинциална наивност. Автор(и): Евдокия Борисова

Евдокия Борисова 3935 5

23 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 10 (край)

2006-та беше последната година, в която имах по-осезаеми контакти с детската публика в България. Беше мило и неочаквано преживяване – в Градската софийска библиотека ми съобщиха, че млади учителки от частното училище по немски език „Увекинд“ (или поне така съм го запомнил) отдавна търсели контакт с…

Златко Енев 4813 2

19 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 9

Пролетта на 2005-та донесе нова куриозна история в живота на Червенокоска. Не помня точно дали беше мейл или телефонно обаждане, но по едно време изведнъж узнах, че с мен иска да разговаря… госпожа Меглена Плугчиева, посланичката. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1878

18 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 8

В 2005-та канавата на солидния ми буржоазен живот се процепи окончателно, и то в няколко различни посоки. Първата и най-съсипваща от всички беше разпадът на семейството.. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2501 2

16 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 7

През лятото на 2003-та най-неочаквано се сдобих с литературна награда. Всъщност наградата дължа най-вече на Любо Русанов, който през цялото време се грижеше за книгите ми с тихо, но непреклонно постоянство. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1919

15 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 6

Брех, чудо! Повярвах значи не на шега във вибрациите вселенски, започнах най-сериозна кореспонденция с моето китайско тигърче. И подхвана тя нова непосилна борба, този път за публикуване на книгата в Китай. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2567

14 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 5

Това е важен момент не само заради (спорната) суперлатива, която съдържа. В хода на годините се срещнах с всевъзможни оценки на книгите, повечето от тях идещи от хора извън България (където книгата се чете предимно от възрастни, между другото). Оценките идват и си отиват, но в този конкретен момент…

Златко Енев 1836

13 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 4

А Любо Русанов, хрисим и благ като Господ, ми вика отсреща, „Господин Енев, това е най-доброто нещо, което някога е писано на български език за деца“. Падна ми ченето, увиснах целия като чифт прани кюлоти – и не мога да кажа ни гък, ни мък. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2674

12 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 3

Прибрах се в Берлин окрилен и изпълнен с мечти за безумно красивите неща, които щяхме да направим заедно с българските майстори. И замайсторихме. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1917

11 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 2

Но преди да започна с историята на Червенокоска, искам да ви разкажа една друга, далеч по-важна, с привкус на „история“. Позволете ми да ви пренеса далеч назад във времето. Годините са 1880-те, а мястото или местата – Париж, Копенхаген, остров Мартиника, по-късно тихоокеанският остров Таити.…

Златко Енев 1971

10 Яну, 2024

Историята на Червенокоска – част 1

Тази сигурно ще бъде дълга. А и едва ли би могло да бъде другояче, като се има предвид, че обхваща минимум последните 25 години от живота ми, а може би и много повече. Но да не губя време. Винаги съм искал да бъда писател. Писаното слово упражнява над въображението ми някаква магическа мощ,…

Златко Енев 2589

07 Яну, 2024

Детенцето в обувка

Живяло някога едно малко детенце, толкова ситно, че всичките му пръстчета били кутрета. Казано малко по-изтънчено, когато се родило, то дори не се появило на бял свят, а просто в някаква светла пролука. При цялата си немотия майката се зарадвала на маломерното отроче – такова щяло да иска само…

Мия Коту 1681

27 Окт, 2023

За Тейлър Суифт и неустоимата омая на болката

Без повече увъртания – Тейлър е довела до съвършенство изкуството на претворяване на болката в нещо друго, сюблимно и възвисяващо, разбираемо на най-дълбоко, напълно несъзнателно ниво, от всеки и всяка от нас. Когато слуша Тейлър, човек неволно разбира, че болката не е нито враг, нито дори…

Златко Енев 2283

07 Окт, 2023

За Юне Фосе и отказа да приемем неизбежното

От езика, далеч повече от картините, се очаква и изисква да служи като средство за комуникация и разбирателство. И когато, следвайки същия път, който е поела и живописта някъде от около стотина години насам, езикът се опита да изрази онова, което не може да бъде изречено, резултатът най-често е…

Златко Енев 2354

24 Сeп, 2023

За моето ходене по мъките с германските данъчни власти

Пристигат ми тия дни ред писания от моя данъчен съветник, „Хер Енев, данъчните власти изискват допълнителни пояснения във връзка с липсата на приходи за 2021, ето ви тук списъка, моля отговаряйте по ред на номерата“. И наредил след това човекът един ферман от нам колко точки, подредено и чистичко,…

Златко Енев 2874 2

22 Юли, 2023

Хладнокръвно – част 2

Понеделник, 16 ноември, беше пак прекрасен ден за лов на фазани по високите житни равнини на Западен Канзас – ден с чудно ясно небе, блестящо като слюда. В такива дни през миналите години Анди Ерхард често беше прекарвал дълги следобеди в лов на фазани във формата „Ривър Вали“, дома на неговия…

Труман Капоти 3349

14 Юли, 2023

Хладнокръвно – част 1

Малцина американци, фактически и малко канзасци, бяха чували за Холкъм до сутринта на 14 ноември 1959 година. Както водите на реката, мотористите по шосето, летящите жълти влакове по релсите на Санта Фе, така и драматичното – във формата на изключително събитие – не бе спирало тук. Автор(и): Труман…

Труман Капоти 4257 1

14 Май, 2023

Нощен автобус от Истанбул

Сепнато отварям очи при поредния завой на автобуса. Вън съвсем е притъмняло. Откога сме запътували, а този град не свършва и не свършва. Квартали, квартали, паркове, блокове, молове, автостради и пак квартали. И хора, хора. Вече си мисля, че всичко до Бургас е застроено и Истанбул няма свършване.…

Евдокия Борисова 9434 22

15 Апр, 2023

When I’m sixty four

Събудих се сутринта с нормалния пулс от 55 и не съвсем нормалната потребност да напиша някаква равносметка на момента. За това има точно определени причини, една от които е, че колегите от студентските ми години започват да си отиват от тоя свят. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2691 2

12 Фев, 2023

Български притчи – История на събирането им

На 1843, като излязох от свищовското училище, през лятото станах изпърво частен учител в къщата на Цонча Казанджията, а три месеца след това услових се даскал в Долна махала. Тогава бях на 16 години. Автор(и): Петко Р. Славейков

Петко Р. Славейков 2682

19 Яну, 2023

Басненик. Езопови басни

Родолюбивий господине Маринчо Петров Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образованието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата…

Петко Р. Славейков 2622

16 Дек, 2022

Защо няма Апокалипсис?

Тази сутрин жена пада на улицата, на снежната пъртина. Изведнъж ѝ става лошо, губи равновесие и пада. Кучето ѝ стои до нея и се върти безпомощно. Няма кой да я повдигне. Автор(и): Румен Леонидов

Румен Леонидов 4018 6

20 Окт, 2022

За мъдростта

Говоря си миналата седмица с моята терапевтка. Нормален разговор, един от стотината, които сме провели през последните две години. Малко по малко госпожа Б. започва да заема в живота ми все по-важно място, не знам дали вече е в първата десетка или някъде там, но при всички случаи е много, много…

Златко Енев 3082 1

08 Окт, 2022

За Исак Бабел

От Бабел научих, че можеш дълго да гледаш и да не разбираш нищо, че едва много по-късно става ясно дали знаеш нещо за някой човек, а именно, едва когато си го загубил от очите си; и че въпреки това, преди още да си разбрал нещо, можеш да запомниш добре всичко, което виждащ или чуваш, че нещата в…

Елиас Канети 2294

24 юни, 2022

Литературно пътешествие в сърцето на Русия

Историите винаги са сплотявали Русия и това, което ги прави различни от историите за изграждане на нацията в повечето други страни, е може би авторитарният им характер: От първостепенно значение е една история, а всички, които се отклоняват от нея, са забранени. Така е било по времето на царете,…

Карл Уве Кнаусгор 9554 5.00 7

18 Мар, 2022

За новата Инквизиция

Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи, стъписаните запяме захласнати в удивление как великият руски народ се превръща във варварски, не можем да повярваме на очите си и не знаем къде да се денем. И в името на малкия си мир стоим настрана като насрани, полунеутрални, полунеобвързани,…

Румен Леонидов 5960 5.00 4

17 Мар, 2022

В първите дни на войната. Депеша от Киев

Вчера беше рожденият ми ден. Приятелката ми, която остана в Донецк през всичките тези години, винаги казва: „Аз съм тук, защото някой трябва да посрещне украинската армия с цветя и да прегърне всеки защитник.“ Тази прекрасна, несломима приятелка ми написа вчера: „Искам да ти подаря топките на Путин…

Олена Стяжкина 3339 5.00

02 Мар, 2022

Моят първи паспорт

Моят първи паспорт Спомням си, че трябваше да позирам много дълго време, докато старият фотограф си играеше под черна кърпа с трикрако приспособление с мехове. В паспорта е отбелязано, че косата ми, която вероятно е била вчесана за първи път през тази година при подготовката за снимката, е била…

Орхан Памук 4737 5.00

18 Яну, 2022

Фунес паметливият

Помня го (въпреки че нямам право да произнасям тази свещена дума – само един човек на земята имаше това право и той е мъртъв) с тъмна китка пасифлора в ръка, гледащ я тъй, както никой друг не може да я гледа, дори и да се взира в нея от предутринния до вечерния здрач цял живот. Помня мрачното му…

Хорхе Луис Борхес 3810 5.00

14 Яну, 2022

Аквариумът

Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят момента на собствената си смърт. Защото, ако беше възможно да си представим напълно този миг на преминаване от съзнанието в небитието, с целия съпътстващ страх и унижение от абсолютната безпомощност,…

Александър Хемон 3666 5.00

03 Яну, 2022

Навън и гола

Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият ден в годината. Хората, които минават покрай блока, се заглеждат в нея, а някои дори си намират причина да поспрат – на един ще му се развърже връзката на обувката, друг ще настъпи лайно и ще почувства…

Етгар Керет 3658 5.00

20 Дек, 2021

Ужасните страдания на директора на завода

Докато преглеждаше сутрешната поща, директорът на Горкиевския автомобилен завод попадна на едно писмо, което преливаше от оптимизъм. „Скъпи другари – прочете той. – За болшевиките няма нищо невъзможно и затова нашият работнически колектив реши през сезона на 1933 година да произведе надпланово 10…

Илф и Петров 3284 5.00

29 Ное, 2021

Разговори по време на закуска

Семейството беше тричленно – таткото, майката и синът. Таткото беше открай бреме болшевик, майката – открай време домакиня, а синът беше открай време пионер с остригана глава и дванадесетгодишен житейски опит. На пръв поглед всичко беше наред. И въпреки това, всяка сутрин на закуска ставаха семейни…

Илф и Петров 4218 4.20

11 Ное, 2021

В памет на паметта (откъс)

Почина леля, сестрата на татко, беше малко над осемдесет. Не бяхме близки и зад това се влачеше дълга опашка от семейни разногласия и сръдни; мама и татко бяха, дето се казва, в сложни отношения с нея, виждахме се от дъжд на вятър, така че между двете ни не израсна почти нищо наше. От време на…

Мария Степанова 4316 5.00 1

18 Окт, 2021

На тъмно – част 4

Аудитория номер шест, най-голямата в Тъменския университет, беше претъпкана до пръсване, че и още веднъж отгоре. Е, не точно със студенти. На пръв поглед публиката изглеждаше пъстра и разнолика като на пазарище, но за опитното око на Живко Гергански, декан на Педагогическия факултет и един от…

Златко Енев 4274 5.00

13 Окт, 2021

На тъмно – част 3

Мехмед Аслан, лидерът на Движението за индивидуални свободи, още известно като „Движение за пари и свободи“, пристъпи в студиото с походката на цар-лъв, огледа я уж небрежно, но тук деца няма, тя знае повече от добре защо дава интервю именно на нея, приближи се, подаде малка, но силна ръка. Беше…

Златко Енев 4256 5.00

04 Окт, 2021

На тъмно – част 2

Да ви поразкажа сега малко за Мойше, викам, преди да съм подхванал всичко останало, щот на вас няма как да ви е ясно що за птица беше това еврейче, що за образ. Ех, Мойше, Мойше! Познаваме се с него от ей тонинки, те от едната страна на улицата, ние от другата. Сега, ония от вас, които я…

Златко Енев 6039 5.00

29 Сeп, 2021

На тъмно – част 1

От автора: Започвам днес един експеримент, чиято валидност ми се вижда – като минимум! – скромничка. Всъщност, за да бъда честен, трябва да призная, че го започвам, защото се чувствам притиснат плътно до стената – притиснат не от нещо външно, а от собствената си капризна и непостоянна природа,…

Златко Енев 5922 5.00

15 Сeп, 2021

Апартаментите Памук

Майка ми, баща ми, по-големият ми брат, майката на баща ми, чичовците ми и лелите ми – всички живеехме на различни етажи в една и съща пететажна жилищна сграда. До годината преди да се родя, различните клонове на семейството (както много други големи османски семейства) са живеели заедно в голямо…

Орхан Памук 8011 5.00 4

15 Сeп, 2021

Посещение в пилотската кабина

Когато се приземихме в Тел Авив, целият самолет заръкопляска, а аз се разплаках. Баща ми, който седеше откъм прохода между седалките, се опита да ме успокои и в същото време да обясни на всички, които проявиха достатъчно любезност да го изслушат, че това ми е първото излизане в чужбина, затова така…

Етгар Керет 3586 5.00

27 юни, 2021

Пътуване из Испания

Влакът със сигурност беше стар. Седалките бяха увиснали като бузите на булдог; стъклата на прозорците бяха изпотрошени, а лентички лепило крепяха онези, които бяха останали; в коридора една скитаща котка изглежда ловуваше мишки – и не беше безсмислено да се предположи, че търсенето ѝ ще бъде…

Труман Капоти 4101 5.00

11 Май, 2021

Среща с Трилет

След края на телефонния разговор, в ушите на София все още звучеше бащината фамилия, с която я познаваха нейните бивши колеги. Преди години, когато учителстваше и беше неомъжена, предизвикваше любопитство с родовото си име – Одажиева. Прадядо ѝ бил сподвижник на Вазов, възторжено проповядвал одата…

Надежда Станилова 4029 4.67 1

27 Мар, 2021

Амок

През март 1912 година в Неаполското пристанище при разтоварване на голям презокеански параход стана една необикновена злополука, за която вестниците дадоха обширни, но твърде фантастично украсени сведения. Макар и пътник на „Океания“, аз, както и останалите, не бяхме свидетели на оная странна…

Стефан Цвайг 4342 5.00

21 Мар, 2021

Рад Парпулов и гостилница „Средна гора“

Това е бащата на баща ми. Аз не го познавам. Починал е внезапно на 15 април 1919 г., както са се хранели с баща ми. „Само клюмна и това беше,“ са думите му за внезапно постигналото го нещастие на 16 години. Ако не напиша каквото знам за него от баща ми и най-малката ми леля, животът му ще изчезне…

Радомир Парпулов 4875 5.00

19 Мар, 2021

Кольо Николов – разкази от сборника „Котаракът на Рей…

В магазина нямаше нито една камера – по време, когато и най-последната дупка в Холивуд беше инсталирала сложни системи за наблюдение във всяко свое кюшенце, без тоалетните (с малки изключения). Джо-С-Огледалата стоеше прав – страшно висок и широкоплещест, направо внушителен, по-скоро жълтеникав,…

Кольо Николов 4704 5.00 1

25 Фев, 2021

Човек без глава

В храстите зад баскетболната площадка в училище намериха човек без глава. Викам „намериха“, все едно са били сто души, а става дума само за братовчед ми Гилад, чиято топка паднала в храстите погрешка. Той каза, че това било най-гадното нещо, което бил виждал. Защото топката кацнала точно на мястото…

Етгар Керет 4844 5.00 2

23 Фев, 2021

Магда

Магда! Появи се, хвана ме за ръка и ме поведе из огромния парк! Езерца, мостчета, павилиони с телевизори (там за първи път видях Мики Маус, за който дотогава нямах и представа; поляците му викаха Мишка Мики)... Може и да е било заръчано да се занимава с мен – нещо като пионерско поръчение, не знам,…

Христо Карастоянов 4537 5.00 1

10 Фев, 2021

Малки престъпления

Когато баща му почина, Нико не се разстрои особено. Той беше уредил всички подробности с погребалната агенция, която щеше да транспортира тялото до селото, където беше живял баща му. Погребението беше насрочено за три часа следобед. Нико никога не си губеше времето. Днес до обяд той мислеше да…

Атанас Стойчев 4040 4.00

08 Яну, 2021

Розови панелки и орли

Розови панелки и орли „Миманджес“ или иначе казано „здравей“, Албания! Пътят се вие като змия по стръмните Албански планини, забили върхове в облаците, между непристъпни ридове и чукари, над които се вият орли. Всъщност, гледката е очаквана и многократно превъртана във въображението ми, но…

Евдокия Борисова 7590 5.00 4

06 Яну, 2021

За спомените и детството

Винаги съм се опитвал и настоявал да не се подценява способността на децата да преработват, усвояват и реалистично оценяват силата и дълбочината на сложни, многостранни и дори плашещи истории (свидетелство за което, надявам се, са и собствените ми книги за деца). Те може и да не разполагат с…

Златко Енев 6571 5.00 6

26 Дек, 2020

Трите целувки

Имало едно време един мъж с такава жажда да обича, че се боял да не умре, без да е обичал достатъчно. Боял се най-вече да не умре, без да е познал онзи любовен рай, в който човек се озовава един-единствен път в живота си заради светлите или тъмните очи на някоя жена. Автор(и): Орасио Кирога

Орасио Кирога 3944 5.00

08 Дек, 2020

Машината на Онезим

И така, аз отидох при Онезим. Той ме отведе в своя задръстен с какво ли не кабинет. Аз заговорих за своите приготовления, за зоологическите изследвания, които ще извърша на полюса. Той слушаше вежливо, но горе-долу с такъв интерес, сякаш му разказвах за пристигането на леличката ми от Сануа.…

Пиер Гамара 4217 5.00 1

30 Окт, 2020

Устоите на митовете

Баба ми пишеше с химически молив, като наплюнчваше графита му, за да е видимо и ясно написаното. Изписваше ръкописните букви с голямо старание, вглъбяваше се в извивките и елементите, сякаш прецизно изплиташе на една кука детайл от ефирна дантела, и влагаше голяма доза физическо усилие. Убедена…

Надежда Станилова 7113 5.00 5

07 Сeп, 2020

Сантиментално пътешествие в три града и поне шест любовни…

Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от Горна Джумая, през Лакатнишките скали, по местата, дето е шетала Баба Илийца, минаваме през Вършец, българския Бат, нещо средно между рустикална идилия, соцсъсипия и алчен курорт, в който и да искаш не можеш да останеш за нощувка. Тук някога са…

Евдокия Борисова 8016 5.00 3

28 Авг, 2020

За хората-айсберги

Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме наказали (възнаградили) прищевките на генетиката, както и идещата от нея липса на кой знае какво общуване с хора ме довежда до състояния, при които липсата на реакции и от двете страни се утвърждава в…

Златко Енев 4864 5.00

11 юни, 2020

На гърба на ламята

Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и стара колкото земята, и държеше на външния си вид, макар че последните от нейния вид бяха изчезнали от лицето на света преди еони, та не беше виждала себеподобни откак се помнеше. Това не я смущаваше…

Златко Енев 5246 5.00

08 юни, 2020

Как купихме Ленин

Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила капиталистическа свиньо, лек полет. С обич, милият ти дядо. „Написал го беше на една измачкана червена бюлетина от изборите през 91 -ва, важен крайъгълен камък в колекцията му от комунистически бюлетини, и беше…

Мирослав Пенков 8794 5.00 4

22 Май, 2020

Дали да сравняваме народите

Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с която се намерихме в Субик, е живяла с мъжа си пет години в Еквадор – цели колонии от германци, швейцарци, новозеландци и всякакви от скъпите страни са се преселили да живеят на топло и евтино, разказва…

Наталия Бояджиева 5287 5.00 2

16 Май, 2020

В наказателната колония

– Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен поглед към очевидно добре познатия му уред. Пътешественикът, изглежда, само от учтивост бе приел поканата на коменданта да присъства при екзекуцията на един войник, осъден за неподчинение и обида на…

Франц Кафка 5561 5.00 4

16 Май, 2020

За една епидемия от (не)човешко ослепяване

За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна гледна точка на романа „Слепота“ на португалския нобелист Жозе Сарамаго идва предложението с избран откъс, представляващ малка част от бруталната алегория на едно общество в разпад по време на…

Жозе Сарамаго 4677 5.00

06 Май, 2020

Жената в мен

Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не чувствах друга липса, освен може би смъртта. Не внезапната и безвъзвратна. Другата – сезонната смърт, зима, подривана от бунтовен цъфтеж. Декемврийският зной ме заличаваше, втренчен само в топенето на…

Мия Коту 5473 5.00 3

02 Май, 2020

Дневник на чумата – част 5

Света Богородица Прозорица, да. Всички в очакване пустотата да стане още по-пуста. Опразнена от онова, което вдъхва страх. Маски Луи Вюитон, 199 долара. В жълтеникава, много елегантна кутия. Вътре – плик със същото име: Луи Вюитон. Обещава бижу, но е кафява маска среден размер. Размер С от среден…

Гонсало М. Тавареш 4360

01 Май, 2020

На вересия

Играеха на карти при забойния колар Наумов. Дежурните надзиратели никога не се отбиваха в бараката на коларите, като с право смятаха, че главното им задължение е да наблюдават осъдените по член петдесет и осми. А конете по принцип не се поверяваха на контрареволюционерите. Наистина,…

Варлам Шаламов 4470 5.00 1

29 Апр, 2020

Славеят и розата

А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот…

Оскар Уайлд 4314 5.00 2

22 Апр, 2020

Дневник на чумата – част 4

Обява в сайт за хороскопи. „Бягайте от притесненията. Осигурете повече място и безопасност в електронната си поща.“ Астрономията иска да бъде модерна, а не е в крак с опасностите. Сутрин. Съобщението: „Андреа Бочели ще изнесе концерт на Великден в (пустата) Миланска катедрала“ Ще пее Аве Мария от…

Гонсало М. Тавареш 5790 5.00

16 Апр, 2020

Дневник на чумата – част 3

Човек № 486 починал в Мадридска болница. Списъци с починали. Списъци с избрани книги. Списък с места за посещаване след чумата, когато прокудим тревогата, а не телата. Във вестника десет страници с портрети на хора с две дати. Яков Стайнберг, израелски поет: „тази нощ приличаме на горящ град“.…

Гонсало М. Тавареш 4547 5.00

07 Апр, 2020

Дневник на Чумата – част 2

Само лекарите доближават болните. Само свещениците доближават мъртвите. Два вида смелост. „електричеството освети примирените неща“, стихът на Друмонд. Един лекар в Испания казва: никому не пожелавам това. И се разплаква. В Испания блуждаят старци, не знаят къде да идат. Нямат близки. Линейки и…

Гонсало М. Тавареш 6838 5.00

01 Апр, 2020

Дневник на Чумата – част 1

НАСА прекрати изследванията на луната. Матео яде спагети до прозореца към улица „Виторио де Сика“. Сика беше режисьорът на „Крадци на велосипеди“. В Ломбардия една жена вика името на Паоло. Един болен в ломбардска болница гледа лицето на жена си и брат си на айпад, високо вдигнат във въздуха от…

Гонсало М. Тавареш 6395 5.00 2

30 Мар, 2020

Шах и генерали

Аз съм съвестен гражданин от селски тип. Кротко си стоя вкъщи и спасявам света. И от дома, за щастие, мога да упражнявам любимото си занимание (професия) – да играя шах. Но, оказва се, не съвсем, не съвсем… Умувам върху интересна кореспондентна партия. Варианти много, но аха, аха да преместя нещо и…

Деян Димитров 4926 5.00

28 Мар, 2020

Я по-бодро!

Невероятно, наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за лечебен специалитет, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената ѝ форма. Във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички…

Джеръм К. Джеръм 4819 5.00

03 Фев, 2020

Лека нощ, мистър Джеймс

Паметта му започна да се възвръща. Той отново навлизаше в живота от небитието. Вдъхна мириса на земята и нощта и чу шепота на дървесата върху насипа. Лекият ветрец, който караше листата да шумолят, го докосна с меките си нежни пръсти, сякаш проверяваше не са ли счупени костите му и дали няма синини…

Клифърд Саймък 4610 5.00 1

01 Фев, 2020

Моят шабат – част 2

Подготвям в главата си менюто за предстоящия шабат. Трябва всички да бъдат доволни, а те са много. Милост и надежда е моята мисия. Прекрасната ми снаха Анастасия, дошла в семейството ни от недрата на Сибир. Обичам я. Каквото и да се случи между нея и моя любим син, тя ще си остане завинаги майката…

Вивиана Асса-Леонидова 4842 5.00 1

16 Яну, 2020

Последният праг

По заповед на Лак-Ифар-ши Яст бил издигнат Дом на смъртта, който съществувал един период и половина. Ако някой линг, носещ червения знак на пълнолетието, искал да прекъсне нишката на своя живот, той идвал тук. И повече никой не го виждал… Тоя Дом бил построен от един механик на име Велт. И същият…

Герман Максимов 5586 5.00 4

25 Дек, 2019

Москва не вярва на сълзи и клишета

Към Русия, като към никоя друга посока на света, обикновено тръгваме, въоръжени до зъби с клишета. От Хотят ли русские войны до Москва слезам не верит. Предчувствам, че ми предстои среща с тези двете. Но и с други: за най-великия народ, преживял и победил войната; за най-четящите хора; за…

Евдокия Борисова 11493 5.00 9

14 Дек, 2019

Не е крайно лошо

Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше развиделило – и понеже си знаеше, че няма никакъв шанс да заспи отново внимателно, на пръсти се измъкна от притихналата къща и бавно пое към механата. Фамилните къщи, от които се състоеше хотелският комплекс, бяха досущ еднакви, общо десет на брой, разположени…

Дияна Тончева 5742 5.00 3

29 Ное, 2019

Ръката, която те държи

Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си помисли, че това вероятно се дължи на лекарствата. Загледа се в ръцете ѝ, безпомощно отпуснати в скута. Наистина изглеждаха отънели. Не знаеше какво да ѝ отвърне. Какво можеше да ѝ отвърне? Преди два дни баба ѝ се обади по телефона. Звучеше…

Дияна Тончева 5059 5.00 1

29 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – Заключение

И така, историята на Леа и цялото семейство достигна до момент, който до голяма степен съвпада със сегашния, и чиито мажорни тонове, така поне бих искал да вярвам, ще определят животите ни оттук нататък. Изглежда като добро място за приключване на цялата история, но не и преди да съм казал няколко…

Златко Енев 6588 5.00 13

28 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 14

Историята ми стига до момент, в който, така поне го чувствам, щафетата би трябвало да се поеме от други. Дорейн, а може би и Паул, и Клаус – всички те имат свои собствени разкази, които също могат, и най-вероятно трябва, да бъдат предадени, в някаква версия на наш семеен Рашомон. Не знам кога и как…

Златко Енев 3272 5.00 5

23 Ное, 2019

Като мъжете

Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри едното мъртво. Изглеждаше като заспало – очичките му бяха затворени – и в първия момент момчето се заблуди. Но много скоро разбра, че кученцето не спи. Майката я нямаше, сигурно се скиташе, както…

Дияна Тончева 4755 4.50

21 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 13

Никой от нас не можеше да си го обясни. Бяхме говорили многократно с двете водещи учителки в класа ѝ, бяхме се постарали да направим всичко възможно, за да открием някаква причина, някакво обяснение, за необяснимото ѝ поведение. Всички само вдигаха рамене – Леа е много послушна, много изпълнителна,…

Златко Енев 2758 5.00

20 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 12

Исках тук да продължа веднага със следващата важна история от живота ни с Леа – когато стигнем дотам, със сигурност ще видите сами колко невероятно трудно е понякога човек да премине „отвъд стената“ на аутизма – но междувременно се случиха няколко неща, които ме карат да мисля, че тук има нужда от…

Златко Енев 3369 5.00 3

18 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 11

Някъде през 2008 започна да става ясно, че нещо в живота на всички ни отново не е наред. Всъщност, това го казвам едва сега, повече от десет години по-късно, от позицията на човека, който знае всичко – или поне нещо – за нещата, които се случиха по-късно. В самите моменти от онова време, заровен…

Златко Енев 2861 5.00 1

11 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 10

Въпросът за възпитанието и образованието на невроспецифичните деца съпътства и определя цялата тематика на аутизма още от ден първи. Добре известна е например трогателната история на живота на първия в света диагностициран аутист, Доналд Триплет (който е все още жив и в добро здраве, на 86-годишна…

Златко Енев 3962 4.00

08 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 9

Идва моментът, в който трябва да говоря и за един от най-важните аспекти на живота с аутизма и аутистите – различните видове подкрепа и помощ, които те и семействата им получават (тук в Германия). Ще подчертая веднага, че в нашето семейство тази работа беше поета и извършвана още от самото начало…

Златко Енев 4878 4.67 1

07 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 8

Завръщам се отново към разказа. Или поне към онова от него, което е достъпно за паметта ми. Странно нещо е тя, не ще и дума, прави каквото си иска и ни играе какви ли не номера, гъне се и вие като пътека из непозната гора – от всички страни дървета, дървета, дървета, някак усойно и чуждо е в тая…

Златко Енев 3242 5.00

05 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 7

И така, семейната история стигна до изключително драматичен момент, който аз възприемам и описвам като най-голямото чудо в живота си. Надявам се да се съгласите с това. По някаква причина, която не проумявам и до днес, вселената или Богът бяха решили да ми дадат допълнителен шанс. Това е моята…

Златко Енев 3546 5.00 1

04 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 6

Спрях се на напрегнато място – къде за да събера мислите си, къде просто да поема дъх – но сега, след часовете на почивка, ми се струва, че може би попресилих с драматичността и динамиката в последните няколко части, а тази история, както уточних още в началото, ще се опитва не само да вълнува и…

Златко Енев 4362 5.00 6

02 Ное, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 5

И изтрещя гръм, и се помести плочата от входа, и нахлу светлина в пещерата, и два ангела небесни долетяха, та подложиха по едно рамо от всяка страна – и ме повлякоха навън, към светлината, към живота, към новото начало… * * * Дъра-дъра, два чадъра! * * * Бих искал, разбира се, да можех да ви…

Златко Енев 3536 5.00

31 Окт, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 4

Може би вече си викате, „Е, че това ли ти беше смъртта бе, човеко? Я посмали малко така, превключи на къси, ти каквато я разду по-рано, аз вече очаквах, че на някоя кука си се накачал, а ти май-май малко така лайно човек ще излезеш, да не ти е уроки“. Та, да обясня, викам, доколкото мога: когато…

Златко Енев 3952 4.64

31 Окт, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 3

А сега трябва да поема дълбоко дъх. Идва моментът, в който ще трябва да започна разказа за нещо, което в първия момент немалко от вас сигурно ще възприемат като леко налудничаво, или поне като опит за някакво несериозно оригиналничене: въпросът за това в какво се състои наградата от живота с…

Златко Енев 5039 4.11 1

30 Окт, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 2

Заживяхме, значи, спокойно и щастливо, кажи-речи като в приказка. (Всъщност семената на онова, което в края на краищата щеше да ни раздели, десетина години по-късно, вече бяха започнали да покълват, но това е нещо, което е част от друга история). Бебето кротна, Павелчо също се поуспокои, започнахме…

Златко Енев 5489 4.58

29 Окт, 2019

Възхвала на Ханс Аспергер – част 1

Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и най-мъчителната в досегашния ми живот: историята на раждането и отглеждането на двете ни деца, Паул и Леа Енев. Говорих с всички членове на семейството, преди да започна (тоест говорих с онези от тях, с които…

Златко Енев 22166 4.73 14

09 Юли, 2019

Бяло

Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше, че мъртвите клетки на кожата попиват в тях, а след това в нея самата. За нея хората бяха просто превозни средства на вируси, заразоносители, които дебнеха удобния случай да я хвърлят в агония. Колко хубаво, че съпругът ѝ беше достоен човек…

Здравка Евтимова 5681 3.33 1

06 Юли, 2019

Червеният полковник

Събуди ме сутрешният глад. Изправих се на крака и разкърших снага. Отърсих сламата, полепнала по четината ми. Заврях зурла в каменното корито и предъвках остатъците от фуража по дъното и ъглите му от предния ден. Да, да, явно това беше причината за мрачното ми настроение. Бях шопар с известна слава…

Ванцети Василев 5977 4.83 3

25 юни, 2019

Човекоскот

Щом забеляза, че Маркиняш пак е бременна, отчето ѝ нареди да махне плода, противно на Божиите и човешките закони. Как пък не, извини се Маркиняш и закърши ръце в протрития плат на полата си, откъде-накъде ще рискувам да горя вечно в ада. Отчето я разтърси така, както вятърът – бостанските плашила,…

Дулсе Мария Кардозо 4158 5.00

23 юни, 2019

Глад

Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше – дали тая е с всичкия си. Тънка, дълга връв – но най-удивителното беше, че тя непрекъснато ядеше. Казваше се Мария, по дяволите, такова хубаво име и такава огромна уста. Работеше в библиотеката на половин смяна, след това миеше…

Здравка Евтимова 7606 5.00 2

12 юни, 2019

Женева, 1959 г.

През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет, бяхме записани в начално училище по френски език в Швейцария. Баща ни, Гюндуз – турски инженер с талант за математика – беше нает да работи за IBM в Женева, и откак бяхме пристигнали от Истанбул през юни, майка ни, Шекюре, отчаяно се опитваше…

Орхан Памук 6314 3.00

05 Яну, 2019

Париж в жълта жилетка

Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се навява от циганка с дънести шалвари и елече, с непроницаемо лице, което не изразява никаква емоция, пол или възраст. Забрадката ѝ, предизвикателно омотана и завързана над главата, напомня формата на…

Евдокия Борисова 9541 5.00 4

11 Авг, 2018

Малка доматена сага

Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по нашите земи. Животът на българина минава под знака на това индианско растение, бих казала, целогодишно. И сме се превърнали в същински индианци, които се кланят на соларното божество Домат, сигурно е за…

Евдокия Борисова 13398 5.00 5

04 Авг, 2018

Да отвориш вратата

Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е цялата на петна; виждам как в прашните конуси на светлината се въртят рояци дребни мушици; чувам жуженето на пчелите. Лятото е уморено. В топлата пръст на август се прокрадват иглици есен – босите ми нозе…

Мюмюн Тахир 6845 4.33

19 Юли, 2018

Моят Шабат – част 1

„Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“. Захванах се да я пиша заради моите внуци. Те са родени и живеят извън България и допускам, че никога няма да научат подробности за корените на моята фамилия. Това е драма за мен. Защото в еврейската…

Вивиана Асса-Леонидова 9432 4.33

05 Юли, 2018

Проклятието на Помпей

Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения кошмар в разигралата се драма на огъня преди повече от две хиляди години. Включително и сега, в миговете, когато юнското слънце щедро сипе жар върху главите на горките туристи. Елате тук в някоя късна,…

Евдокия Борисова 15370 4.20 1

27 юни, 2018

Тревата е зелена и през май...

Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да остана повече, щях да се разплача. Толкова се зарадвах, че дойдох да се видим – нали си бяхме обещали, че ще бъдем заедно, докато усетим, че чувствата си отиват. А моите ставаха все по-силни. Винаги си…

Мюмюн Тахир 7445 4.33

26 юни, 2018

Златимир Коларов – два кратки разказа

Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на…

Златимир Коларов 7358 5.00 1

03 Май, 2018

О, Лимасоле мио

„Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме за четири дена. Дванайсети април е, денят на космонавтиката. По пътя към аерогарата Пламен го глобяват за превишена скорост, „ее-е, то не може хем вкупом от харема си да се отървеш за цели 4 дена, хем…

Евдокия Борисова 8386 5.00

30 Апр, 2018

Писмо до Хаим Оливер

Случва се и това, читателят да продължи недовършеният път на героя. Някакви си 40 години след като Великият поход на династронавтите, който трябваше да сложи край на апартейда в Южноафриканската република, завърши на граничния пункт, аз, Фани, интербригадист и санитар, летя към ЮАР. Вярно е, че в…

Фани Цуракова 6669 5.00

25 Апр, 2018

Похвално слово за великомъченица Валентина

Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя! Макар че не Ви разбирах докрай, Вие ми предадохте своя плам. И знаещото във втори клас не повече от двайсетина български думи турче, след време щеше да пропише стихове, да превежда не само художествена литература, а и да провежда срещи на високо…

Хюсеин Мевсим 9817 5.00 4

16 Апр, 2018

Април на село

Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно тъкана черга – проста и безхитростна, но излъчваща някакво свежо сияние, някакъв крилат намек за пробуждане и ново начало, за близко, на една ръка разстояние, прекрасно бъдеще. Лежа и се наслаждавам на…

Мюмюн Тахир 6881 4.67

16 Апр, 2018

Пеперудата на Роршах

Любимите съждения на Георгиев не са относно времето, но удоволствието от оприличенията е сравнително ново откритие, с което все още е склонен да злоупотребява. „Оприличенията масажират фантазията“- обяснява пред неподозиращи интересите му събеседници. (Добре, че съществува Шкловски и умее да…

Яна Букова 7209 5.00

11 Апр, 2018

След любовта

Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея? Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта? Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада“. След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво. След…

Момо Капор 7297 5.00

28 Фев, 2018

Пастирката или мъртвешкият шум

Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада, кошари, егреци, се сещах за нея, и тя продължаваше да ме дълбае. И тогава за сетен път разбирах, че не можеш да избягаш от водата на паметта или паметта на водата да избяга от тебе. По-късно възникна…

Мюмюн Тахир 7934 4.83

03 Фев, 2018

Втора хирургия

Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и цял следобед пред теб, какво по-приятно от това за човек, тръгнал да се поразходи. Такъв слънчев и безгрижен трийсет и първи декември беше, че Емил Коев не можа да не се зарадва на охлузената и, общо взето, нелепа фигура, която се появи на…

Красимир Дамянов 7723 4.33

29 Яну, 2018

Тайната вечеря

Необикновено скрежна е ранната миланска утрин на 18 януари. Минавам предългото разстояние от хотела, в близост до Централната гара, през Ла Скала, където се бавя поне два часа, по Виа Данте и Двореца на Сфорците, миланските Медичи, през пиацале Кадорна – та до Манастира Санта Мария деле Грацие.…

Евдокия Борисова 12089 5.00 3

22 Яну, 2018

Ескимоско иглу на припек

Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ откраднаха един цял тир с дамски обувки. Майка ми има малка обувна фабричка, или по-точно – цех; там работят, както се казва, на ишлеме. От Италия идват заготовките, моделите също са техни. Майка ми произвежда обувките и ги изпраща обратно в…

Марин Дамянов 9213 3.56 2

18 Яну, 2018

Циганската лъжица

След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си внеса парите, избрах Банесто. Банката управлявана от Марио Конде, мой връстник и бизнесмен на годината. Внесох на мое име петстотинте хиляди пезети, изкарани на Гредос и крити досега по различни места в стаята (покритото мляко котката не го…

Красимир Дамянов 8893 3.00

10 Яну, 2018

Дзен или на лов за азиатски тигри

Заминах за Бангкок на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Една от най-дългите в живота ми. Междувременно Бил Клинтън бе поел кормилото в Съединените Американски Щати от стария Буш. Чехословакия се бе разпаднала без кръв, докато войната в Югославия бушуваше от близо…

Красимир Дамянов 8264 5.00

03 Яну, 2018

Предчувствие за септември

Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и когато исках да го опишат, хората се замисляха, споглеждаха се смутено и вдигаха рамене: „Ами нищо особено… Не повишава глас, поприведен един такъв, обикновен… Нали ви казваме – нищо особено…“ Неуспешни…

Мюмюн Тахир 8321 4.67 1

27 Дек, 2017

Силиконовата долина

Първата нощ си избрах един як негър от Южна Африка, който, за да се стопли, подскачаше с боксови стъпки и млатеше сянката си ожесточено под уличния стълб, давайки красноречиво да се разбере какво ще се случи на тия, които посмеят да го изтикат. Стотина гладни, недоспали бездомници като нас от цял…

Красимир Дамянов 10209 5.00 3

19 Дек, 2017

Карпe дием

Няма да описвам как ме арестуваха, съставиха акт, за малко да ми конфискуват колата и как се прибрах. Майка ти както винаги се оказа права. Най-странното обаче бе, че въпреки всичко по време на задържането ми в Лерида осъществих това, за което бях тръгнал: стройна и сигурна система на снабдяване с…

Красимир Дамянов 7680 5.00

14 Дек, 2017

204

В десет сутринта на Орлов мост вече е горещо. Краят на август е. Градът е пуст. Останали са само трезвениците и пияниците, тарикатите са на морето. Русата букинистка на спирката подрежда последните книги на щанда. В ъгъла лежи старото издание на Андерсеновите приказки, което забравих преди 30…

Вергил Немчев 7083 3.50

11 Дек, 2017

Политическа икономия. Първа част

Един е Законът за търсенето и предлагането, сине мой, и Адам Смит е негов пророк. Дали съм го учил в университета като теб? В университета учихме Маркс и Енгелс, Ленин и Сталин. Е, увлякох се: дядо ти е учил мустакатия разбойник. Но за да ненавиждат и те, и последователите им омразния англичанин –…

Красимир Дамянов 7909 5.00

17 Ное, 2017

Откъс от „Хавра“ на Захари Карабашлиев

„Есента най-после дойде и стана време да потеглим за Крим. Наталия не даде никакво ухо на молитвите ми да ме остави сама в Петербург, като че ли искаше да ми докаже отново, че съм нейна заложница. И така щеше да бъде, докато навърша пълнолетие. Чудя се възможно ли е да сме толкова различни?…

Захари Карабашлиев 7578 5.00

04 Ное, 2017

Книжни герои

Ако влезете в болничната част на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, справите се в малко сложната ѝ, след множество ѝ прекроявания архитектура и стигнете до Клиниката по неврохирургия или Клиниката по неврология, ако още изчакате край болничните легла няколко години, можете да срещнете…

Фани Цуракова 9597 4.20 3

23 Сeп, 2017

Любовта е топла супа

Денят на любовта е, а какво виждаш? Любовта става все по-малко, претенциите – все повече. В началото не искаш повече от цвете, прегръдка. Повече от нечии уши, които да те чуят. Повече от устни, в които да впиеш своите. Ръка, която да хванеш. Така ти е повече от добре. Имаш чувството, че имаш…

Иван Димитров 8402 5.00 2

04 Сeп, 2017

Римски истории през август – част 2

Време е да видим Вила Боргезе, вече четвърти ден сме тук. Ако Рим е бялата ми мечта, Боргезе е детска. Но и тя бяла. Заради прочутата статуя на Бернини Аполон и Дафне. Младият бог е влюбен до полуда в прелестната Дафне. Но над нея тегне проклятие, ако той я докосне, тя ще се превърне в дафина. Тя…

Евдокия Борисова 9323 5.00

02 Сeп, 2017

Човек в бялото поле

В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя обектива на фотоапарата си доста повече от това, което показва светломерът. Старият Никон обаче е в чантата ми, а чантата – в багажното отделение. Искам да спя след цялото това безсъние от последните…

Захари Карабашлиев 8100 2

29 Авг, 2017

Римски истории през август – част 1

„Трябва да сте съвсем откачили, за да тръгнете през август към Рим“, отсича Деска, братовчедка ми, многознайката на фамилията. От двайсет и пет години живее в Гренобъл и съвсем е заприличала на французойка. Баба Сказа, така я наричаше навремето майка ми, любимата ѝ леля, прозирайки наративния…

Евдокия Борисова 13418 5.00 4

29 юни, 2017

Вторник срещу сряда (и през август)

01:35. Махленските кучета млъкват. Стихва тропането на платнища, секва кукерският звекот на ръждиви ламарини. Иззад ъгъла подава нос – кошута плаха – тишината. И полита назад, предусетила воя на влакова свирка… Не за теб. Приближават туф-тутуф, отминават вагоните в мрака, със своя неведом товар.…

Вергил Немчев 8271 3.33

24 юни, 2017

Птицо проклета

Знаеше, че трябва да приготви нещо. Нещо важно, ако и неясно. Реши да използва малък трик, затвори очи и се остави на тялото да го води, протегна ръце, опипа пред себе си, отвори вратата на някакъв шкаф, лъхна го мраз (оказа се пак пред хладилника), бръкна опипом, извади онова, което бяха поискали…

Златко Енев 9975 4.00 2

25 Мар, 2017

Оръжие на възмездието

Към края на втората световна война, когато дори ония членове на НСДАП, които контролираха мислите си със спокойния автоматизъм на Марлене Дитрих, поправяща грима си; когато дори онези от тях, които въобще минаваха без мисли, сливайки напълно съзнанието си с колективния разум на партията, – с…

Виктор Пелевин 14172 5.00 5

19 Яну, 2017

Четвъртък сутрин

Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров, издаден от „Жанет 45“ в началото на миналата година. Действието се развива в днешна София, където в Борисовата градина е открит труп – първоначално обявен за клошар от медиите, впоследствие…

Иван Димитров 10052 2.50 1

29 Дек, 2016

История с торта

Тази история се случи в новогодишната нощ на последната ми зима в България. С жена ми и тригодишната ни дъщеря посрещахме 1997-а в едностаен апартамент под наем в едно ветровито и грозно предградие на Варна. Не помня този ден да подсказваше, че сме в навечерието на нещо ново и различно. По…

Захари Карабашлиев 20477 5.00 2

28 Дек, 2016

Разсейки

Благодаря ти, Господи, че му изпрати тази болест! Баща ми изкара само един курс химиотерапия и категорично отказа друг. Отказа лъчетерапия и всякакви други терапии. Искал да отиде на село „на чист въздух“ и да си говорят с майка ми. Сядай сега тука и да си приказваме – казвал ѝ.…

Захари Карабашлиев 13741 5.00

22 Дек, 2016

Нино и Финч

Мъжът зад витрината помаха за сбогом, излезе и пресече към кафенето отсреща. Върна се с кафе и вестник, постави картонената чаша на уличното елтабло и запали цигара. Позяпа безцелно, допи и допуши, хлътна обратно в магазина, настани се в кожено кресло и разгърна вестника. Той се казваше Николай…

Вергил Немчев 8880 4.50

08 Окт, 2016

Тази есен в Гинци

Седяхме и съзерцавахме природата. Отсреща – високата скала осветена от слизащото слънце, като уста на кит. Последните топли дни. Казах: Това пространство тука ми напомня на „Факултета“, (така се нарича една циганска махала в София) – малката ни къща в бяло, тази неравна отъпкана полянка пред нея,…

Ицко Финци 13818 5.00 4

01 Окт, 2016

Аз с какво съм по-лош/а бе?

А от думите си не се отказвам, въпреки това. Не знам колко време ще успявам да удържам още, щото машинката, колкото и да я обгрижва човек, се поизносва с годините и вече май-май започвам да чувствам, че се уморявам не на шега от цялото безсмислие и безвремие, в което ни е потопило времето ни…

Златко Енев 10474 4.67 4

24 Сeп, 2016

Печелившото Число

Вървеше по коридора към машината за лед. И през цялото време се оглеждаше за красивото момиче, което чистеше стаите. Постоянно мислеше за нея. Направи му силно впечатление още щом я видя. Мургава, с пълни устни и невероятно стройно тяло, с изразителна чупка в кръста. Приличаше на мулатка. Тънкият ѝ…

Палми Ранчев 8840 2.75

03 Сeп, 2016

La vie en rose

Може би два от десет-петнадесет. Такава беше статистиката на здравите чорапогащници, които държеше в найлонов плик, набутан в гардероба, от своя страна, набутан с дрехи, част от тях обличани само веднъж. А за да сложиш къса пола, ти трябва нов. Не можеше да е всякакъв, а такъв, че да скрива…

Силвия Чолева 9487 4.00 3

26 Авг, 2016

Терористите

Опитваше се да върви сравнително спокойно. Не беше лесно. Вчера, и особено онзи ден, получи доста чувствителни удари. Още в началото му беше ясно, че трябва да е далече от униформените. Но го привличаха като пеперуда светлината на лампата. Най-силен беше ударът в рамото. Ама и ключицата му засегна.…

Палми Ранчев 9694 4.67 1

26 Авг, 2016

Отвъд хоризонта

Казват, че си жив дотогава, докато има на света някой, който си спомня за теб. Ако е така, значи дядо ми Александър е жив. Да, формално сме го погребали отдавна, още в комунистическо време. Но често в главата ми се завърта, кой знае защо, неговата история. Може би защото и аз като него се оказах…

Станка Николова 9371 3.67 3

13 Авг, 2016

Разходка

Пратиха го в пенсия веднага, не го оставиха и ден повече. Сякаш им беше досадил, сякаш не вършеше работата си с прецизността, с която всяка сутрин се бръснеше, връзваше вратовръзката върху снежнобялата яка на безупречно изгладената си риза, сресваше оредялата сива коса и се намръщваше срещу лицето,…

Силвия Чолева 6553

06 Авг, 2016

Вой

Прекоси задния двор на пететажния жилищен блок. Седна на ниската метална оградата в най-далечния край. Беше обичайното му място. Тук, скрит от хората в блока зад двете високи тополи, можеше да го намери всеки, на когото беше нужен. Иван стоеше с наведена глава, изглеждаше дори задрямал, а всъщност…

Палми Ранчев 8532 4.50

30 Юли, 2016

Сънища

Обикаля известно време по спирката на автобусите, и не защото любопитства, докато разглежда масата на продавачката на преоценени книги или витрините на грозния метален павилион за евтина козметика. Никак не ѝ се чака, а нейният автобус както винаги закъснява. Живее почти до центъра, в стар квартал.…

Силвия Чолева 9568 5.00 1

16 Юли, 2016

Изстрелът

Имаше пистолет. И мразеше хората. Това са фактите в момента, повтаряше си той. Не дължеше обяснение на когото и да било както за едното, така и да другото, дори когато влезе в претъпканото с посетители кафенето. Беше от модните напоследък. Столовете и масите бяха отвратителни. С безброй пластмасови…

Палми Ранчев 8073 1

06 Юли, 2016

Сулцано

Кристо обединява хората, чувам. Едър мъж леко залита върху мен клатейки се с моряшка походка върху понтона и се извинява с „Чудо, чудо“ на всички езици, които знае. Няколко дечица край мен писукат и правят цигански колела. Срещам приятели и познати с обувки в ръце. Поклащат се леко заради…

Бисера Виденова 10372 5.00 2

18 юни, 2016

Почит към Каталония

Най-лошото в това да си търсен от полицията в град като Барселона е, че всички кафенета отварят толкова късно. Когато си принуден да спиш без покрив над главата, обикновено се будиш по зазоряване, а никое от кафенетата в Барселона не отваря преди девет часа. Затова трябваше да чакам с часове, преди…

Джордж Оруел 12212 5.00

08 юни, 2016

Последният войнишки император – част 3

Долу на „Аксаков „ни чакаше кола, натовариха ме в нея и ме закараха в Дирекция на милицията до „Лъвов мост“. Там ме свалиха по едни стълби до приземния етаж и ме заключиха в килия. Цял ден ме държаха жаден и гладен. Вътре нямаше нито легло, нито стол – само един влажен циментов под. До вечерта…

Костадин Костадинов 18311 4.88 3

02 юни, 2016

Последният войнишки император – част 2

Втория си ауреус открих през октомври 1943 г. Изкопах си го с тези две ръце. Точно бях навършил 17. След като бомбата уби родителите ми и бутна къщата ни на Дунава, една наша леля от Чепеларе взе да гледа сестричката ми, а мене дядо Захари ме прибра да живея в Тополка. Тогава баба вече беше…

Костадин Костадинов 12194 5.00

25 Май, 2016

Последният войнишки император – част 1

С Васил Странджев, по-известен с прякора си Императора, се запознах през есента на 1995-а. Той живееше в родопското село Тополка, а на мене ми се наложи да се заселя там с жената и децата, за да се грижим за болнавата ми тъща. За първи път го видях един неделен следобед в селската кръчма. Заради…

Костадин Костадинов 14175 5.00

06 Май, 2016

Черна следа

Привечер се появяваха по-големите. Те бяха по-сдържани, но и по-опасни. Превръщаха стискането на ръцете, прегръдките и удряне на дланите в сложна церемония. Опитваше се да разбере какво замисляха. От всичко най-отвратителни бяха постоянните кражби. Във всеки турист момчетата и момичетата виждаха…

Палми Ранчев 9182 4.00 1

06 Май, 2016

Черешово време

Идваха откъм насипа над железопътната линия. Единият държеше топка под мишницата. Ръкомахаше със свободната ръка, а другата всеки момент сякаш щеше да изпусне топката. Тя обаче така и не падна до края. Другият изглеждаше видимо по-голям с две-три години и с превъзходство разсеяно подритваше…

Силвия Чолева 9484 4.67 2

26 Апр, 2016

На запад от рая

Бях се зачела в летните повърхностни анализи и прогнози, когато се сетих, че закъснявам за часа за масаж. Скочих от шезлонга. Омотах набързо прозрачното тюркоазено парео около тялото си и хукнах. Подскачах по стълбите. По пътеката срещу мен вървяха двама мъже, нови лица в хотела. По-ниският се…

Мими Михайлова 12451 4.00 1

20 Апр, 2016

Душевадката

Фриц беше изпечен мошеник. Имаше голяма дърводелска работилница, в която произвеждаше фалшиви антични мебели. Плащаше мизерни надници на двайсетина нелегални работници – поляци, румънци и българи. Бизнесът му беше прост и доходоносен. Обикаляше цяла Германия и Холандия и изкупуваше старите греди на…

Костадин Костадинов 12251 5.00 6

06 Апр, 2016

Таткото на Мими

Бях забравил, че с жена ми решихме да предоставим известна самостоятелност на дъщеричката ни. До днес винаги я придружавахме – по-често жената, но и аз, поне два пъти седмично – и до училище, и на английски, и когато ходи на плуване. Най-накрая решихме, че не само не можем, а и не трябва винаги да…

Палми Ранчев 8449

12 Мар, 2016

Почти зимна Венеция

На път съм да сбъдна трафаретната мечта на всяка средностатистическа мечтателка на средна възраст, захласната по телевизионните сериални сюжети. Венеция през зимата. Най-романтичният град в света в най-неочакваното за посещения време – точно след карнавала и преди пролетта. Преди настъпване на…

Евдокия Борисова 10687 5.00

27 Фев, 2016

Неочакван полет

Едно е да влезеш в пандиза за пет-шест дози хероин и съвсем друго за няколкостотин хиляди лева, мислеше Тръпчо, докато прекосяваше площада към ъгъла на хотела. Беше размисъл за възможностите, които представя живота на различните хора, а също и за смисъла му. Имаше ли значение разликата, поне за…

Палми Ранчев 7671 4.00

25 Фев, 2016

Предчувствие за септември

– По време на вечеря с американския президент в Белия дом, Наполеон казал:– Ако притежавах оръжията, които вие имате, в никакъв случай нямаше да загубя битката при Ватерлоо.По-късно пак по време на вечеря, този път в Кремъл, Наполеон казал на руския президент:– Ако имах вашите служби за…

Мюмюн Тахир 8852 5.00 1

21 Фев, 2016

Ембарго

По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място. Не исках да съм един от стотиците измекяри.…

Палми Ранчев 7811 4.00

12 Фев, 2016

Пред „Кристал“ с Антон Павлович

Хубаво е да имаш при кого да отидеш в центъра на София. Вървиш с всички останали, които бързат по някаква работа, или си позволяваш да бездействаш на някое място, създадено точно за това, да се бездейства – кафене, градина с пейки, скъп магазина, в който повечето влизат да разглеждат, – зяпаш и…

Палми Ранчев 8928 4.75

12 Фев, 2016

Камък от сърце

Една ранна утрин бавно крача по челото на Акямачкото било. Вятърът носи волната песен на чучулигата и попива умората от гърбовете на излезлите по нивите селяни да берат узрелите тютюневи листа. Въздухът е бистър и хладен, ухае силно на тютюневи съцветия – скъп ми е този аромат, вдишвал съм го дълго…

Мюмюн Тахир 8529 4.50 1

06 Фев, 2016

Командосът

Сега на някой, който ме познава от предишните години и още смята, че съм бизнесмен, ще му се стори смешно, дори жалко, че се търкалям в калта. Пробягвам на кратки спринтове между възвишенията, крия се зад стволовете на високите дървета и оттам преценявам дали пазачите са ме забелязали. Понякога си…

Палми Ранчев 8058 3.80 1

29 Яну, 2016

Пицария Google

– Пицария google, добър ден, слушам ви. – Пицария какво? – Пицария google, какво искате да поръчате? – Но… това не е ли пицария „Дон Домат“? – Уви, беше. Наскоро google я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които можете да се възползвате. – Добре. Да видим какво толкова…

Красимир Йорданов 8494 5.00 1

23 Яну, 2016

Сънят на водата

Преди половин час Войчех беше напуснал дома ѝ, но тя все още усещаше вълнението от присъствието му. Бавно отпиваше от чашата. Беше я подала, за да ѝ налее още от виното. С него се чувстваше сигурна, доверяваше се на професионалния му нюх и на преценките му…, а той ѝ се беше посветил изцяло. Пареше…

Мими Михайлова 8763 4.20 1

06 Яну, 2016

Коледа във Виена

Нищо по-банално от Коледа във Виена, ще кажете. Баба ти все във Виена е ходила. Е, ходила е. Което си е така, така си е. Средата на 70-те е, дядо ми Радослав купува билети за кораб по Дунава и отплават, въпреки бурните протести на съпругата Евдокия. „Ти полудя ли, бе, Славко, вместо да си купим…

Евдокия Борисова 15676 5.00 6

19 Дек, 2015

Диригентът

Едно, две три. Начало. Когато слагаше костюм, свиреше на пианото. Малко се беше разакордирало, но в този момент не можеше да си позволи да плаща на акордьор. Не и преди да получи пенсията. Иначе парите от сина си събираше във влог. Тях не искаше да докосва, освен в екстрени ситуации. Или – мечтаеше…

Силвия Чолева 8066 3.67 1

28 Ное, 2015

Описание на нощта

Целувката не я зашемети, обикновена целувка, страстна, но не замая главата ѝ. Не успя да измъкне веднага ръцете си изпод чаршафа и остана известно време така неподвижна, докато той продължаваше да я целува не само по устата, езикът му беше пъргав, но и по бузите, носа, очите, косата, после пак…

Силвия Чолева 8543 4.67

13 Ное, 2015

Лотарията

Оригиналните принадлежности за провеждането на лотарията бяха се изгубили преди много време, а черната кутия, която сега лежеше върху столчето, беше поставена в употреба даже още преди Старецът Уорнър, най-старият човек в градчето, да е бил роден. Мистър Съмърс разговаряше често с жителите за…

Шърли Джаксън 7373 4.50

09 Ное, 2015

Азбуките на вечността

Всеки път Картал говореше така неразбираемо и непостижимо за детския ум, но онази сутрин Шахин запомни недоволството му от човешкото прахосничество и беше съгласен с него. Всъщност, винаги взимаше страната на любимия си чичо Картал, най-малкият брат на баща му, който беше студент в София. След…

Мюмюн Тахир 7593 5.00

08 Ное, 2015

Пратеникът

Петър, наричан в тесни кръгове още Брадата, а пред мащабните държавни институции с незабележимо презиме, завършващо на „ов“, загърна халата си и стана да отвори. Позвъняването беше еднократно, изчакващо. Ако беше малко по-кратко, той би го определил като „плахо“, ако беше малко по-продължително,…

Кристин Димитрова 7403 3.33

06 Ное, 2015

Фитилчо

Прага-Залцбург. Името на гарата е излетяло от паметта ми. На австрийска територия. Лято. Мога да изчакам със същия билет два часа до влака в същата посока и да разгледам градчето. От пероните се слиза в подлез. Блестящ в чистотата на плочите си, с магазинчета за вестници, дребни подаръци, каквито…

Фани Цуракова 7796 4.00

04 Ное, 2015

Да срещнеш 100 % идеалното момиче в ясна априлска утрин

През една слънчева априлска утрин, на малка улица в квартал „Хараджуку“ се разминах със 100% идеалното момиче. Ако трябва да съм честен, не беше особено хубава. У нея нямаше нищо, което да я откроява. Дрехите ѝ също не бяха нищо особено. Отзад в косата ѝ упорито стърчаха сплъстени от съня кичури, а…

Харуки Мураками 18881 4.90 10

01 Ное, 2015

Хелоуин

– Е, това вече не мога да го разбера! – По челото на Дерменджиев бяха избили ситни капчици пот; както винаги в моменти на възбуда той започваше леко да заеква и да опъва шия сякаш преглъща големичък залък. Рамката на очилата му, тук-там лепена с тиксо, се местеше насам-натам в унисон с оживените…

Златко Енев 8977 5.00 1

28 Окт, 2015

Coito, ergo sum

Наблюдавам внимателно лицето ѝ, докато тя свършва. Опитвам се да го правя по ненатрапчив начин, повече с ъгълчетата на очите, макар че от това едва ли има нужда – нейните собствени, при все и широко отворени, в този миг не виждат нищо, разбира се. Точно това се крие зад фразата Eyes wide shut, ако…

Златко Енев 11867 3.73 4

22 Окт, 2015

Портретът на Дичо Лесов

Дичо Лесов беше пенсионер и живееше във Фейсбук. Преди осем години, когато на пестеливо учрежденско тържество колективът му поднесе китайски часовник и ножичка за пури, Лесов въздъхна, просълзи се, благодари им за дългите години на колегиално сътрудничество и за пръв път разбра, че ще му е приятно…

Кристин Димитрова 9164 4.25 1

22 Окт, 2015

Откъс от „Орлов Мост“ – Владимир Зарев

Механизмът за изнудване, в себе си той го беше нарекъл „съдебна такса“, бе така рационален и логически обоснован, че щеше да действа безотказно и до днес. На Павел обаче му писна да припечелва по десетина-петнадесет хиляди евро на всяко дело, отдавна замисляше сериозен удар, с който искаше да се…

Владимир Зарев 8150 4.40 1

03 Окт, 2015

Вальтер Беньямин. Московский дневник

Пять фрагментов о Москве и москвичах из дневника Вальтера Беньямина. Одна библиотечная карточка, 13 фотографий Москвы и москвичей Игоря Пальмина. Автор: М., Ad Marginem, 2012

М., Ad Marginem, 2012 14385 5.00 11

26 Авг, 2015

Денят на благодарността в Монголия

Любимата ми игра, когато бях дете, беше „Мумията и Изследователя“. Баща ми и аз си разменяхме ролите: един от двама ни трябваше да лежи напълно неподвижно, с кръстосани на гърдите ръце, а другият трябваше да мърмори: „Вече толкова години ги търся тия пирамиди. Кога най-после ще открия гробницата на…

Ариел Леви 9447 5.00 1

08 Авг, 2015

Самота или надежда за януари

Опрял гръб на ореховия ствол, Мурат наблюдаваше света. Преди много време тук седеше дядо Йосиф, дългогодишен учител по тези маста, примижал, облегнал гръб на огромния дънер пред набръчканата къща, пълна до покрива с аромат от цветя. Галеше бялата си пухкава брада, покрила гърдите му и гледаше…

Мюмюн Тахир 7744 1.00

23 Юли, 2015

Къщата на паметта

Адвокатката попи устните си със салфетка. Започна от крайчетата им към средата и не излезе от външния им контур. Кракът ѝ пропълзя под масата. Беше без червената си обувка и полупрозрачният чорап просъска при допира с коляното му. Направи малък, опипващ кръг и се плъзна по вътрешния шев на…

Кристин Димитрова 9117 5.00 1

23 юни, 2015

Триперът на кака Сийка

Аз и Марийка сме две трипер диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. Това старо, уютно жилище било заселено от семейството ни от незапомнени времена, когато нашият пра-прадядо се отправил на експедиция от пикочния канал на…

Даниела Великова 9576 3.00 1

16 юни, 2015

Теб

Църквата е бяла пряспа сняг, която не се стопява никога. Аз садя кокичета, зюмбюли и цветя, чиито имена не зная, събирам свещите, преди съвсем да догорят, сутрин отварям, когато ми се обади някой човек. Хората прииждат отвсякъде. Не зная откъде излезе, че светецът помагал – може и от моята жена да…

Здравка Евтимова 9454 3.75

16 юни, 2015

Лудовица – откъси

Дедо Войно пушеше с луличка. Мъничка, тантурестка, с късо сакче отстрани, за което я държеше с три пръста по неподражаем начин. Сам си я беше направил. Удивително приличаше на него. При дръпване примижаваше и в следващия миг се замисляше – дълбокомудрено, потъваше през три дъна навътре в себе си.…

Бойка Асиова 9647 3.29 1

05 юни, 2015

Пергаментов залез

Режещото слънце го прониза с милион наноскопични остриета, устата му се изпълни с горчиво-сладък привкус, замириса му на буря и дъжд, замириса на детство. Неочаквано го подгони жажда, той забърза сред потока от хора, идещ насреща по вечерния булевард – приведен, прикрит, с лице, забито в тротоара,…

Златко Енев 12774 5.00 8

11 Май, 2015

Пет разказа от Исак Бабел в превод на София Бранц

Разхождах се из битпазара и попивах невъобразимите му мириси и звуци. Може ли нещо на света да се сравни с одеския битак! Плувах сред потната и креслива навалица, бутах се в рокли, сака, рединготи, гърбове и по-съществени ценности – като кефал, дето е тръгнал да си хвърля хайвера. Плувах и от време…

Исак Бабел 16295 5.00 6

27 Апр, 2015

Щъркел

Разводът не мина лесно. Петър нае адвокат и направи всичко възможно да я спре – беше прекарал със Силвия 40 години. Въпреки загърбените 63 зими, бившата учителка издържа на натиска и след 10 месеца вече беше свободна. Чувстваше се по-млада, отколкото повеляваше въздухът в столицата, и по-жизнена…

Александра Джандева 8170 4.00

16 Апр, 2015

„Достойно ест“

Константин беше черноризецът, негова беше първата стъпка. Разполагаше априори с един ход повече според координатната мрежа от 19 линии по 19. За Конкурента имаше 361 възможности, а за него – Белия – 360. Опита се да мисли за тези 129 960 хода, но спираше още на началните позиции. Конкурента беше…

Мими Михайлова 10673 4.50 4

14 Апр, 2015

Три дни в Малайзия

Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз история, дето ви я разказвам е твърде повлияна от една много добра книга на Миленча, дето не само е толко добра, че му донесе известност за радост на майка му и други хора, ами и мене силно ме…

Елена Мечка 11080 5.00 6

17 Фев, 2015

Безименно

Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги, когато го види. Усмихва се, гушва го, не казва здрасти. Целува го. Някак небрежно, разсеяно. А как ѝ се иска да е иначе – да е жадно, да е горещо. Даже диво, а не така стреснато. Но не може. Всеки път го поглежда и усеща как на върха на…

Александра Джандева 8357 5.00

03 Дек, 2014

В клетка

Лика никак не хареса новите си тапи за уши. Почувства се неудобно още когато ги видя в аптеката за първи път. Електриковото зелено я блъсна от упор, а с връхчето на езика си усети смътен, скърцащ звук, преди дори да ги докосне.След час се върна вкъщи и занесе на обущаря в съседния блок чифт летни…

Александра Джандева 8380 5.00

17 Ное, 2014

Искам референдум за последната кожа на дядо Матейко!

Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в тайна единствените свидетели – двама столични полицаи, решиха да доживеят дните си праведно и смирено в Рилския манастир. Автор: Александра Джандева

Александра Джандева 10642 5.00 2

05 Ное, 2014

Денят на мъртвите будители

И този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на забвението и пак ще са оставени спокойно да си легнат в историческите постели – смъртта ги уважава повече от живия ни живот, миналото ги зарежда с повече надежни енергии, с ехо от незбравими закани: „И…

Румен Леонидов 12351 5.00 1

29 Окт, 2014

Майстора и музата

Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко – Майстора. Не че това не беше обичайно за малкия градец, където хората си общуваха тъй, на прозвища. То другите имена, по акт за раждане, се появяваха чак на края, под снимката на некролога с прякора в…

Мими Михайлова 10375 5.00 2

22 Окт, 2014

Правото да живееш, правото да умреш

Хората не живеят добре, разправя ЕМП, защото ги мързи да живеят и я карат по инерция. Доброто и злото са заложени във всеки човек, твърди той. У едни хора доброто – с шепи да го гребеш, у други – със свещ да го търсиш, не можеш да го намериш. Човекът е невъобразим коктейл от добро и лошо, любов и…

Атанас Стойчев 12601 1

13 Окт, 2014

Лилини мамини

Лила е щатната курва на блока. Курва, защото винаги има за всички. От всичко. Щатна, защото в нашия квартал такъв е законът – блок без собствена курва не може. В живота на Лила нямаше нищо интересно – мъж пияница и женкар, синът – дребен далавераджия. Цялата тази идилия обаче се изпари само за…

Александра Джандева 12824 5.00 6

11 Окт, 2014

Тихо море

Никакво вълнение, без драми, без трепет дори, може би това проповядват източните мъдреци. От друга страна, всичко това е заложено в човека – вълнения, драми, трепети. Ако ги изкорениш или овладееш дори, в какво се превръщаш – според МП, в сухо дърво без здрав корен, с клони, които никога не се…

Атанас Стойчев 9137 1

07 Окт, 2014

Буря

Когато пръстът на бурята докосна върха на Голямата пирамида, цяла Гиза оглуша. Хората наизлизаха по прашните улици, майки притискаха деца до гърдите си, не се чуваше нито плач, нито писък. Сред белия шум след мълнията само боговете чуваха молитвите на жреците си, но като че ли не проявяваха особен…

Елица Кирилова 8704 5.00 1

25 Сeп, 2014

Бездомен пес

Веднъж ЕМП ми каза, че дълго време не е имал уютен дом или ако говорим за куче – свястна колибка. Той сам се нарекъл бездомен пес и това му харесвало. Не бил сигурен, че ако случайно му се падне да живее в подреден задушевен дом, непременно ще приеме. Възможно било по-скоро да разхвърли този дом,…

Атанас Стойчев 9798 4.50 2

20 Сeп, 2014

Ксюша

Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около нея, всички се смееха, мляскаха, тропаха с крака и подвикваха на мечока, който излезе на арената с танцова стъпка. Кафяв, малко мършав, ням танцуващ мечок. Ксения се изправи и се опря на преградата. Пазачът леко я докосна по ръката.…

Елица Кирилова 10743 4.75 6

27 Авг, 2014

Чужда земя

Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални чичковци, кръчмарски философи, както и един ушат скорец, който закъсал португалец носеше на лявото си рамо, до един на средна възраст, вкупом луди по Кейт, даже птицата. Забелязваше се склонност към…

Румен М. Еверт 10280 1

21 Авг, 2014

Ще чакам дъгата

Започвам. Мисля, че се готвих достатъчно дълго. От оня „Уестърн“, който пишехме с група откачалки в Плевенската школа за запасни офицери (всеки започваше нова глава или част от нея, а другите двама дописваха, после остана един, който правеше и илюстрациите по съвместителство; това беше в началото,…

Владимир Шумелов 9470 5.00

27 юни, 2014

Дамата

По дяволите – изруга Оливер и се хвана за главата. Така и не свикна с проклетата греда. Този ремонт на замъка се оказа много по-голямо неудобство, отколкото си представяше. А в началото всичко започна толкова прекрасно. Ходеше и дрънчеше с вериги из коридорите на замъка и изкарваше акъла на…

Филип Анастасиу 7760 4.00

23 юни, 2014

Аптекарката

Там е още, но съм се научила да бягам, слагам го в чекмедже – наум заключвам, отново наум прибирам ключа и се опитам за изгоря това чекмедже, но то не гори. Голямо е, едно тъмно дълбоко езеро, което ходи след мене. С какво е пълно – знам, но онова, което знам, не може да стои в чекмедже. Тогава…

Здравка Евтимова 10623 4.00

08 юни, 2014

Бог от консервата

Доктора, български доброволец на сръбска страна в босненската война, ми разправя как в началото го посрещнали с недоверие. Българин? Че вие сте ни най-големите ни врагове, бре! Ами да, за такива дървени глави като вас... Автор: Велко Милоев

Велко Милоев 8558 4.00

30 Май, 2014

Коледно реванè

Всеки си има по една Коледа с главно „К“. Тя тихо и светло се е скътала някъде в душите ни. На празника аз винаги разказвам за нея, за моята Коледа, защото имам нужда да я съживявам с думи. Ако бях художник, сигурно щях да я нарисувам. Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Елена Пеева-Никифоридис 8623 5.00

30 Май, 2014

Първият сняг

Хлапетата се мушнаха бързо под навеса и Асен затропа с крака, докато Борис ровеше за ключа. Първите снежни виелици бяха отминали и беше изгряло слънце. Беше един от онези слънчеви зимни дни, в които излизаш на дълга разходка. Снегът блести и хрупа под краката ти, а капчуците бавно се топят. Автор:…

Филип Анастасиу 8006

27 Май, 2014

Лабиб

Помниш ли Збигнев Цибулски, попита ме популярен полски артист. Загина под колелета на влака. При най-обикновено качване в движение. Той, който беше играл без дубльори, изигра собствения си край. Успешно и безвъзвратно. Помня, отвърнах. Харесвах го, помня го от „Пепел и диаманти“. Лабиб приличаше на…

Люба Александрова 7625

24 Май, 2014

Колко струва Кирилицата?

Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата. Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Елена Пеева-Никифоридис 20688 5.00 21

21 Май, 2014

Кайнан

Добре. Слушай сега тази – подхвана Халед. – Живял някога един човек. Той имал трима сина. И тримата харесвали една и съща девойка и искали да се оженят за нея. Един ден нейният баща им казал: „Ако дам дъщеря си на един от вас, другите двама ще се разсърдят. Ето ви по сто жълтици и който купи…

Филип Анастасиу 9500

07 Май, 2014

Хайку, копеле

Умът ми се изпълва с картини, с които вероятно е започнал денят на Бакшишо. Средностатистически панелен квартал, буренясала градинка, в която са налягали бездомни кучета, по средата мижаво дръвче, окичено с разноцветни торбички с боклук. Прозрението ме връхлита със страшна сила. Прехвърлям разните…

Филип Анастасиу 9763 5.00 3

06 Май, 2014

Една и съща нощ

Поетът въобще имал странно отношение към смъртта. Бил я преживял веднъж, когато тя го държала в мрака при себе си седем дни и седем нощи. После уж го пуснала да си иде, но оттогава насетне си го следвала, където и да идел и каквото и да правел. Та затуй вече я имал за нещо досадно, защото тя…

Христо Карастоянов 11014 2

27 Апр, 2014

Тоз Балан разваля хубавия български език!

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с „балановщини“, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на „фотел“ (фотьойл) по български? „Гъзоседник!“ И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от…

Александър Теодоров-Балан 9515

24 Апр, 2014

Увод към „Задочни репортажи“

Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди – и добро, и лошо. Да захвърля миналото…

Георги Марков 9830 5

23 Апр, 2014

Стани Бог

– Добър вечер, уважаеми зрители! Добре дошли на финала на първи сезон на най-новия, най-гледания и най-коментирания риалити формат тази година „Стани Бог“. Днес, от нашето студио в Голгота, ще проследим на живо последното гласуване за сезона. Номинирани за изгонване са Иисус Христос и Иисус Варава.…

Филип Анастасиу 9293

17 Апр, 2014

Томче от Рилке

„Не мога да го разбера твоето приятелче, всичко до което се докосне – и рита!“. Преживявал си черна дупка, разказа ми Венко последните новини от София, (не попита обаче аз в каква съм). Разярена посетителка от Журналистите, познавайки слабото ти място, стъпкала очилата ти на площад Гарибалди,…

Красимир Дамянов 8511

17 Апр, 2014

Коледна пуйка

Цели два дни човечеството очакваше да настъпи краят на света на 20.12.2012 г., малко преди Коледа. Ако баба ми беше жива, сигурно щеше да се смее и да каже, че хората са се побъркали и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Аз не знам каква е одеждата Господня! Пък и кой го е видял дали е със…

Елена Пеева-Никифоридис 8572 2

07 Апр, 2014

Всеки край е едно начало

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка…

Мюмюн Тахир 9942 1

25 Мар, 2014

Заливът на Ифигения

Бурята ме застигна изведнъж. Вятърът се обърна и задуха от североизток – право срещу курса ми, на силни пориви. Движех се успоредно на брега, на 5-6 мили от остров Алонисос. Скоро щеше да мръкне. Бях сам на 12-метрова лодка с ветрила и започнах да се притеснявам, че няма да стигна там, накъдето съм…

Костадин Костадинов 12500 4

04 Мар, 2014

Кошмарите и усмивките на Мери Натан

Изд. „Факел“ пусна книгата на Мери Натан, която е поразителен, достоверен разказ за невъобразимите ужаси през Втората световна война. Фактът, че тези преживявания са описани от едно малко момиче, тогава едва десетгодишно, прави от тази история един от най-завладяващите и уникални документи за…

Мери Натан 8194

13 Фев, 2014

Една американска история

Тази история не е моя. Преди да ми я разкаже, Едуард поиска да обещая, че няма да я напиша. Беше негова и искаше един ден сам да го направи. Любопитна да я чуя, аз обещах, но сега ще я разкажа без угризения, но и без емоции – просто една американска история. Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Елена Пеева-Никифоридис 9359 1

21 Яну, 2014

45 минути

Той седеше в едно от многобройните таксита, които чакаха на нюйоркското летище. Трябваше да се случат много събития, за да се срещнем с него. Пътят ми дотук започна от Прага в далечната 1968 година. Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Елена Пеева-Никифоридис 8821 1

21 Яну, 2014

Всеки край е едно начало

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка…

Мюмюн Тахир 8065

09 Яну, 2014

Почти американски разказ

Няма да пиша за Америка. За нея е писано толкова много, че за мен няма място. Истината е, че Америка с нищо не ме вдъхнови. Да, тя впечатлява, но не вдъхновява. У нас обаче има доста американски неща, които и впечатляват, и вдъхновяват, и най-вече забавляват. Автор: Елена Пеева–Никифоридис

Елена Пеева-Никифоридис 8139 2

07 Яну, 2014

Заклинание 88

Ангелът се качи на бойницата към Дунава, разпери бавно огромните си криле и полетя. Полетя нагоре срещу луната. Направи няколко плавни могъщи замахвания – някак театрални, а после изведнъж изчезна. Отново повя хладният дунавски вятър и разбрах, че съм сам на върха на моята кула. Изведнъж дочух…

Костадин Костадинов 10540 3

30 Дек, 2013

Проглеждане

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата,…

Жозе Сарамаго 6688

30 Дек, 2013

Снимката

Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им…

Кристин Димитрова 8398

17 Дек, 2013

Кожата, в която живеем

Решавам да ида на кино случайно. Чувствам се зле, уморена съм, ядосана съм, криво ми е. Седях пред програмата поне десет минути, но не защото имах някакъв избор. Тази вечер имаше само един филм точно след 45 минути. Филм, който даже не беше планиран – късче от гръб на билет за метро се беше…

Александра Джандева 10727 5.00 7

14 Дек, 2013

Дни на самота

Вкарах език в устата на домакина си с демонстративна настървеност, продължително, сякаш преследвах кой знае какво в гърлото му и исках да го хвана, преди да се е плъзнало в хранопровода. Прегърнах го, затиснах го с тяло в края на дивана и го целувах дълго с отворени очи, взирах се в предмети,…

Елена Феранте 11205 5.00 4

12 Дек, 2013

Ако бяхте на мое място

В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че…

Димитър Симов (бай Митко) 7731 4

03 Дек, 2013

По течението

Мъжът настъпи нещо меко и веднага усети ухап­ването по крака. Скочи, извърна се с проклятие и съзря една навита на кълбо ярара, която се готвеше за втора атака. Той хвърли бърз поглед на крака си, където бавно се процеждаха две капчици кръв, и изтегли мачетето от колана си. Змията видя опасността и…

Орасио Кирога 8831

21 Ное, 2013

Хуан Дариен

По тия места се разказваше за тигър, отраснал и възпитан сред хората, на име Хуан Дариен. В продъл­жение на четири години той ходил на училище, облечен с панталон и риза, и се учил усърдно, макар и да бил тигър от селвата. Това се дължало на факта, че образът му бил човешки, както се описва в…

Орасио Кирога 8672 5.00 2

10 Ное, 2013

Милосърдието на Марса

Не, ние убиваме по-просто. С нож, с камък, с брадва, досущ като нашите пещерни праотци. Един удар в гърба, костите изпращяват, гледецът на очите се обръ­ща, човекът пада като отсечен дънер. Понякога жер­твите са повече на брой: 10, 20, 30, 50; тогава опера­цията е по-трудна, но не и неизпълнима:…

Людмил Стоянов 9182 5.00 8

28 Окт, 2013

По-широко поле за борбата

В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше…

Мишел Уелбек 8421

24 Окт, 2013

Мамо, отвори!

Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е цялата на петна; виждам как в прашните конуси на светлината се въртят рояци дребни мушици; чувам жуженето на пчелите. Автор: Мюмюн Тахир

Мюмюн Тахир 7543 1

03 Окт, 2013

Отрова

Докато се бори за оставката на правителството на площада, един ден младият рекламист Емил сам се сдобива с такава. В рамките на месечното предизвестие бизнес етиката го изважда от тъмната заблуда, че поне наема и бирата са осигурени, и го връща обратно на неумолимо конкретната повърхност, там…

Антон Терзиев 7929

20 Сeп, 2013

Номади

Беше един от онези септемврийски дни, в който лятото и есента така приятно си взаимодействат, събирайки в него най-доброто от двата сезона. Слънцето изкарваше хората навън, но вятърът ги умълчаваше. Беше един от онези дни, в които излизаш да търсиш първи том от комедиите на Шекспир, нищо, че не е…

Мартин Касабов 8932 4

31 Авг, 2013

По пълнолуние

Тази бяла луна, дето гнезди в тополата, я познавам не от един живот: имаше я в безсънните ми вечери, огряваше детските ми страхове, беше изпуснатата монета на пътя от Стопанина… Беше обицата на красивата циганка, която познаваше линията на живота; беше калайдисаното дъно на тавата, окачена до…

Мими Михайлова 10228 5.00 8

21 Авг, 2013

Отговорен

Нямаше да умре в деня, в който трябваше да умре. Може би защото никога не бе понасял самата думичка трябва. Автор: Нели Лишковска

Нели Лишковска 6976

12 Авг, 2013

Стриптийз

Става дума за онази топла пролетна вечер в този красив и богат на история (и на немци, за съжаление!) град, в който двама около 23-годишни младежи от видимо български произход стигат до заключението, че най-подходящият естествен заместител на плескавиците трябва да са сръбкините. Единият от тези…

Цветозар Цаков 9300 1

01 Авг, 2013

Кулата – Уве Телкамп

На ректора Шефлер му личеше, че не е съвсем наясно кой път да избере: от една страна, другарят Леонид Илич бе починал преди по-малко от два месеца и големият кораб на социализма се носеше по вълните без капитан. От друга страна обаче наближаваше Коледа – и всяко ограничаване, което прехвърлеше…

Уве Телкамп 7620

01 Авг, 2013

Преславски историйки

Всяко провинциално градче си има няколко чешити, известни сред съгражданите си със самобитното си чувство за хумор и с премеждията си, разказите за които образуват своеобразния градски фолклор. Не правеше изключение и Преслав – градецът, в който баща ми беше околийски съдия и в който отраснах и…

Д-р Георги Карев 9928 5.00 2

29 Юли, 2013

Войната, Пустата…

Тъкмо да отропаме сватбата на Колчо, сестро, и гръмна войната.Чухме я, щото кмет Цани гръмна с пищова. Да можеше да го видиш – с бяла риза и червен пояс. А на калпака му – перо като някой княз. Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 9464 2

26 Юли, 2013

Гълъб под шапката

Бяха двама имигранти. От старата интелигенция. Бяха от онези, които дестилират коняк от вехти книги, под бомбетата си крият облаци, а вечер главите им придобиват силуетите на птици с островърхи клюнове, вперени в настъпващата нощ. Автор: Тодор П. Тодоров

Тодор П. Тодоров 8001 1

18 Юли, 2013

Пречиствателна станция за мечти

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. Автор: Цветозар Цаков

Цветозар Цаков 8433 1

11 Юли, 2013

Приумиците на смъртта

Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но трепереше целият като в пристъп на жълта треска. Предстоеше най-лошото. Автор: Жозе Сарамаго

Жозе Сарамаго 7109

09 Юли, 2013

Звездата Васко

Вили Колева разгърна вестника с разкривените си от артрита ръце. На средната му страница с огромни червени букви пишеше „ВАСКО ЗВЕЗДЕВ НЕ Е ГЕЙ“. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 8019

18 юни, 2013

В епицентъра

Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкто изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество…

Цветозар Цаков 7007

13 юни, 2013

ЦИЙ КУК

Защо хорът на поробените евреи в Набуко на Верди е накарал публиката да стане от местата си в поробена Италия е пределно ясно. С какво обаче мечката накара четиристотин журналисти, писатели, поети, критици и просто зяпачи, влезли да послушат писателските кавги, да скочат на крака, няма за мен…

Красимир Дамянов 10188 1

07 юни, 2013

Блуменберг

Откъс от едноименния роман на Сибиле Левичаров, в – както винаги – разкошен превод на Любомир Илиев... Автор: Сибиле Левичаров

Сибиле Левичаров 9312 1

29 Май, 2013

Зелена любов

Любов… Няма такива работи. Макар че, погледнат ли те така, направо се разтапяш. И там ти е грешката. Затова никакво лигавене. Особено с момичета, които не знаят какво искат. Момичета, които дълго разговарят със себе си, преди да се решат. Автор: Атанас Стойчев

Атанас Стойчев 7326 1

28 Май, 2013

Сеч

Докато всички чакаха актьора, който им беше обещал да дойде на вечеря на Генцгасе някъде около единайсет и по­ловина, след представлението на Дивата патица, аз на­блюдавах съпрузите Ауерсбергер точно от онова кресло с висока облегалка, в което в началото на петдесетте години седях почти…

Томас Бернхард 8051 2

24 Май, 2013

Разказ за Доброто

Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но няма да мога да напиша разказа за Доброто, за който ме помолихте. Установих, че то – Доброто – просто не може да диша нашия въздух. За него не трябва да се пише, нито да то се „прави“. То просто е. То е създадено да съществува единствено в нашето съзнание…

Цветозар Цаков 7924 1

09 Май, 2013

Ботушите

Дупката беше продълговата, на дълбочина – трийсет-четирийсет сантиметра. Трудно можеше човек да си представи как камионът се е измъкнал оттам, след като бе пропаднал сред подмитите от подпочвените води мраморни плочи. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 7890 1

24 Апр, 2013

Подари си девственица

Какво да прави, като е момиче, което прилича на пясъчен часовник, а шантавата й майка нарочно я пристяга в кръста, облича я с широки поли и я вдига на токчета. Ще се разхожда, разбира се, все някой ще я забележи. Автор: Атанас Стойчев

Атанас Стойчев 7804

16 Апр, 2013

Ван Гог в Париж

Аленочервени нощи. И възпалени очи. Кисели жени, кисело вино. Ван Гог повръщаше. Отново. Вече шести ден спеше под моста Сен Мишел и всяка утрин се оглеждаше във водите на Сена… Автор: Тодор П. Тодоров

Тодор П. Тодоров 7938 2

03 Апр, 2013

Осем процента от нищо

Когато Хези пристигна в офиса си на следващия ден, отпред, на тротоара, го чакаше една жена. Изглеждаше на около четирийсет и нещо в облеклото и в парфюма и бе толкова нетукашно, че той инстиктивно превключи към най-префинения изказ, на който беше способен. Автор: Етгар Керет

Етгар Керет 8188

02 Апр, 2013

Вентимиля – приказка за танца на променящите се граници

Влакът от Милано спря на гара Вентимиля точно в полунощ и двайсет секунди, когато другият влак за Ница потегли, без да дочака онези, които правеха връзка. Когато хората се разотидоха, на чакалнята бяха останали три жени. Автор: Мими Михайлова

Мими Михайлова 12515 5.00 4

21 Мар, 2013

Поправките

– Мъжът, когото ще екзекутират – продължи Силвия Рот, – уби дъщеря ни.В ясния син взор на Силвия виждаше красиво, мило живо същес­тво, което обаче не беше човек. Автор: Джонатан Франзен

Джонатан Франзен 10330 1

20 Мар, 2013

Хумор и травматология

В Четвърто отделение на Травматологията преваляше пладне, а Пантелей Пипев пишеше фейлетон. И двете му ръце бяха гипсирани в поза „Ела да те прегърна!“, но това не означаваше, че пише с краката или поне той не смяташе така. Автор: Петър Краевски

Петър Краевски 8500

13 Мар, 2013

Твоят човек

Когато Реут ми каза, че иска да се разделим, изпаднах в шок. Таксито тъкмо беше спряло пред тях и тя слизаше на тротоара, когато ми заяви, че не иска да се качвам горе, нито да го обсъждаме, и най-главното: желае никога повече да не я търся, дори с честитки за Нова година или за рождения ден.…

Етгар Керет 9516

13 Мар, 2013

Пир в бърлогата

В самолета, който летеше към Париж, Франк­лин Гомес ми показа французите. Французите са като нас, а не с по две глави или нещо подобно. За­това са твърде зрели за възрастта си: уж са съвсем същите, обаче са измислили гилотината. Автор: Хуан Пабло Вилялобо

Хуан Пабло Вилялобос 8366

06 Мар, 2013

Водач на такси

Возех пътници в таксито по цял ден, от всички краища на страната, бях започнал да обикалям от провинция на провинция, за да мога да купувам за вкъщи храна… Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 9910 2

05 Мар, 2013

Просторът

Протягаше ръка, изпъваше се да го докосне. Изпъваше се колкото може, по-високо, по-високо... Не беше това докосване като до този с прането. Не, то беше благодарност. Автор: Люба Александрова

Люба Александрова 7250

04 Мар, 2013

Из „Промяната“

По-голямата ми дъщеря се омъжи за капитан на ядрена подводница от Северноморския ни флот, а сестра й се среща с политкомисаря на същата подводница. С цялото си сърце подкрепям избора им… Автор: Мо Йен

Мо Йен 8125

26 Фев, 2013

Говорящата риба

– Не мога да я дишам тази страна! – му казвам, докато чакаме менюто. – Бих се чупил завинаги, да не беше бизнесът.– Я се стегни – Ари качва обутия си в сандал крак на съседния стол. – Къде другаде на света ще намериш плаж като този? Автор: Етгар Керет

Етгар Керет 8194 5.00

26 Фев, 2013

Един Хитлер по-малко

Изглежда ще затворят „Орлов“ преди рейса ми да дойде. Униформени влачат ограждения, размотават ленти. Очите на десетки прииждащи шарят възбудено, търсят познати лица. Бръснати агитки с подпечатан със свастики акъл, загръщат бирени шкембета в трибагреник. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 8031

20 Фев, 2013

Ние – негероите

Започвах сутрин в пет. Хляба го месеха нощем. На ръка. Вадеха го от фурната зад гърба ми. Овъргалян в пепел, в облак от пара. Бял ангел с брашнени крила. В ръцете ми – парещ самун. Благочестив мирис. Топла тежест. Автор: Рада Москова

Рада Москова 10047 2

16 Фев, 2013

Куца история

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той... Автор: Цветозар Цаков

Цветозар Цаков 7163

09 Фев, 2013

Ти който си на небето

Oще преди да публикуваме баладата ти имах чувството че съм я написал аз. „Толкова я чувствам близка – съм записал в дневника си, когато книгата излезе – че ми се ще да я подаря на автора и му я надпиша.“ Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 12463 2.00 1

29 Яну, 2013

Изчезват

Думите звучаха силно, но нямаха никакъв смисъл. Тъмна, забравена светлина се криеше зад тях, усещаше се напрежението, което носят, агресията, непредсказуемостта, тихата безчовечна лудост, която кроеше своите далечни планове много назад, дълбоко зад кулисите. Автор: Анонимен

Administrator 9855 2

26 Яну, 2013

Невръстни убийства

Има два вида завист. Тъмна: болезненото чувството, че не сме в състояние да създадем произведение по хубаво от написано от друг и затова намразваме създателя му; и бяла, свързана с точно обратното: когато нещо ни харесва толкова много, сякаш сме го създали самите ние. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 11273 2

22 Яну, 2013

Супертъжна истинска любовна история – откъс

Присъни ми се видра. Не онази от рисувания филм, която ме разпитваше в Рим, нито нарисуваната на стената, която мярнах на Канал Стрийт, а истинска жива видра, бозайник с очертани с висока резолюция мустаци, козина и капки речна вода. Автор: Гари Щайнгарт

Гари Щайнгарт 12862 5.00 2

15 Яну, 2013

Панталеон и посетителките – откъс

Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шап­ката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми... Автор: Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса 11425 2

11 Яну, 2013

Рязан

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле. Автор: Марин Дамянов

Марин Дамянов 28578 5.00 30

09 Яну, 2013

Еминко интегрико

Седим с Титан в кафеното на площад Гариблади; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо. Автор: Мюмюн Тахир

Мюмюн Тахир 8960 1

27 Дек, 2012

Ще се видим на дъното

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното. Автор: Атанас Стойчев

Атанас Стойчев 8617

17 Дек, 2012

Кончето

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на…

Здравка Евтимова 9984

14 Дек, 2012

Ножът

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят. Автор: Атанас Стойчев

Атанас Стойчев 9501 1

06 Дек, 2012

Юбилей

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи. Автор: Мими Михайлова

Мими Михайлова 10895 5.00 3

06 Дек, 2012

Три дни в Камбоджа

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили. Автор: Елена Мечка

Елена Мечка 8862

29 Ное, 2012

Плашило

Днес стават две години, откакто работи на това място. Като си спомни с каква надежда бе почнал, му идеше да се смее с глас ... ако не му се ревеше. Като малък си бе мечтал да притежава подобно градче или поне да бъде част от него. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 11117 4

29 Ное, 2012

Спасяването на Развигор

Развигор се качи върху парапета на „Моста на влюбените“ и разпери ръце. Искаше да сложи край на живота си. Писна му да живее така – безработен, затънал в заеми, с разклатено здраве. Автор: Огнян Топалов

Орхан Тахир 9661 3

19 Ное, 2012

Похвално слово за духа

Часът е шест сутринта, денят е 3 януари, петък, последен срок да си напиша и предам текста, който четете в момента. Ще го прочетете във вторник някъде между дните на Йордана и Ивана, малко след Бъдни вечер и Коледа по стар стил. В Скопие моят приятел поетът Мишо Ренджов ще запали една свещ и за…

Румен Леонидов 10452

16 Ное, 2012

Смъртта на поета

Първата мисъл на поета Геран Бисеров след смъртта му беше: „Чакай сега, как да се върна назад?“ Болката от инфаркта разцепи сърцето му на масата в кръчмата „Баджанаците“, където се събираха с колеги, за да одумват липсващите. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 12387 6

10 Ное, 2012

Жена на борда

Макар че сега сме принудени да бъдем по-добри към нея, продължаваме да си говорим за краката й. Казваме, че те бяха причината да я забелязваме. Бяха най-характерното нещо в нея и като следеше движенията им, човек можеше да я опознае много по-добре, отколкото ако се вторачи в лицето й. Автор: Атанас…

Атанас Стойчев 9060

01 Ное, 2012

Обезпечено с литература

Първата ми Европа беше едно старо дървено радио. Лампите, градовете които светеха меко на скалата. Очакването, че като сложа стрелката на Лондон, ще чуя самия глас на Лондон… Автор: Георги Господинов

Георги Господинов 12512 2

31 Окт, 2012

Куба либре

В началото, когато се обичаха, имаше усещането, че се къпе в хладко мляко. Този път се бе потопила в нещо като бъчва и млякото бе прокиснало. Нито дълбочината й достигаше, да се гмурне истински, нито можеше да изскочи навън. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 14855 14

30 Окт, 2012

Харуки Мураками, „1Q84, книга 1“

Радиото в таксито беше настроено на УКВ станция с класическа музика. Надали точно „Симфониетата“ на Яначек е идеалната музика за слушане в попаднало в задръстване такси. Автор: Харуки Мураками

Харуки Мураками 13348 3

29 Окт, 2012

Джими и противогазите

Бяха минали шест месеца от началото на службата ми в Гранични войски. Ние – влезлите преди шест месеца – Яни, Джими, Жорето и останалите – бяхме преминали през новобранския батальон, в който четири месеца бяхме пълзели в калта и бяхме атакували напразно кафявите, хлъзгави възвишения на Видинския…

Калин Терзийски 12560 5.00 7

24 Окт, 2012

Индиански игри

Сред боровете беше чисто и светло. Снегът искреше на лунната светлина. Две момчета от писателската хижа се бяха скрили край пътя и когато стихнахме до тях, изведнъж пуснаха с всичка сила от големия сребрист преносим касетофон седма симфония на Бетовен.. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 13666 4

05 Окт, 2012

Кръстникът

Днес е тъжен. Снове из парка. Внезапно изтрезнял, с посърнало лице и наострени уши, като да е едно от многото четириноги, които живеят и обикалят с него от години. Изчезнало е кучето Хумор, черен полудог. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 14379 7

04 Окт, 2012

Еротика

Движение по дълъг коридор. Няма врати, прозорци. Стените излъчват опалова светлина. Гладки са като стъкло. По-скоро е тунел. Не се вижда изход. Това не означава, че някъде напред няма отвор. Напълно е възможно да има. Но също не е изключено тунелът да е задънен. Автор: Детелина Барутчиева

Детелина Барутчиева 11588 4

27 Сeп, 2012

Дискретният чар на преобърнатото щастие

Разказвал ли съм ви някога собствената си теория за преобърнатата перспектива на щастието? Проста е, и звучи ексцентрично само на първо слушане. Хората на моя възраст, предполагам, са добре запознати с емпирията на проблема, ако и, може би, не чак толкова склонни да обобщават нещата тъй щедро,…

Златко Енев 13317 5.00 7

25 Сeп, 2012

Смърт край морето (истински истории)

„А наздраве!“, казва Старият морски вълк и надига чашката с мускатова. Варена е лично от него, с грозде от собственото му лозе, южно от Созопол. Старият морски вълк е мой дългогодишен хазяин в градчето. Бил е моряк години наред, пътувал с кораби из всички морета, а сега е само созополски рибар,…

Иван Бакалов 12833 3

24 Сeп, 2012

Бежещим през годините. Родопски сладкодумци

Я съм бил турски войник осем години. Служил съм в Емен на ингилицката граница. Мене ме порука [повика] царет – не можеш да не вървиш. Ако не идеш, нема де да седиш тука. Съставител: Петко Величков

Петко Величков (съставител) 11558 1

05 Сeп, 2012

Лятно кино

Надлъж и нашир не се забелязваше жива душа. Дребните живи душички – насекоми, издаваха своите дребни звуци. Тя ги отчиташе с периферията на слуха си. Стрелкането на гущери в тревата си оставаше част от нямото кино. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 11781 5

27 Авг, 2012

Орландо

Събуди се призори от кучешки студ. Дълго се мъчеше да си спомни къде се намира, но не успя. Когато понечи да се надигне, нещо го дръпна силно за врата. Той изчака малко и пак взе бавно да се надига, но онова нещо го държеше здраво и не го пущаше. Автор: Деян Енев

Деян Енев 9624 1

21 Авг, 2012

Мидълмарч

Мис Брук имаше хубост, която сякаш само скромна дреха може добре да открои. Ръцете и китките й бяха толкова изящни, а ръкавите й така изискани, че би могла да се мери по грация с Дева Мария, вдъхновила италианските живописци. Профилът, снагата и осанката й като че ли придобиваха още по-голямо…

Джордж Елиът 9984

20 Авг, 2012

Нека все пак преклоним глава... Само за миг

С какво ни превъзхождат като съзнание ония занаятчии, свещеници, даскали, търговци на аби и шаяци, земеделци, списователи, книжари, печатари, читалищни дейци и интелигенти, скочили в огъня с голи ръце? Какви са били тези уж хрисими до вчера християни, които по кръстовата си саможертва се…

Румен Леонидов 10732 8

13 Авг, 2012

Кръстословици

Американски филм с четиринайсет букви водоравно. Майсторите на кръстословици винаги се изфукваха с по някое дълго заглавие на филм или роман в началото, а после преминаваха към по-малокултурни гатанки като „вноска за погасяване“, „тънък печатарски нож“ или „швейцарски кантон“ с две букви. И защо…

Кристин Димитрова 11721 1

28 Юли, 2012

Хепиенд

Пристигането на изпълнителката на главната роля се очакваше от целия снимачен екип с огромен интерес. Макар и само на двайсет, тя вече беше звезда. Миналото й на фотомодел широко се коментираше от всички. Само краката й, разправяше мръсникът Евлоги, стрували цяло състояние. Автор: Деян Енев

Деян Енев 10955 4

24 Юли, 2012

Дванадесетият продавач на блянове

Морето бавно се приближаваше към мен. Вече дни наред го съзерцавах, притаила дъх, в очакване на неизбежната експлозия. От непонятното му дъно към мене се завихряха спирали, прииждаха вълнения, притегляха ме невидимите му реки. И този ден дръзки вълни плискаха изпръхналите ми ходила. Автор: Таня…

Таня Рупел – Тера 12608 6

22 Юли, 2012

На хълма

Беше август, а през август бурите са силни. Не са чак толкова мощни като юлските, но в тях, като че ли, има повече мрак. Не знам – може би природата е назряла, натежала е през август. По всичко и личи че е бременна и това я уморява. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 13513 6

18 Юли, 2012

Тероар

Стоварихме куфарите си във фоайето на хотела и Алекс отиде към регистратурата. Седнах на фотьойла, за да си поема дъх. В сърцето ми още отекваше ритъма на днешния компресиран ден, а в ушите ми не спираше да звучи тембърът на Марк Нопфлър. Автор: Мими Михайлова

Мими Михайлова 10589 2

13 Юли, 2012

Бой с петли

– Като си помисля: откога съм; като си помисля: никога вече!…Тъй шепнеше в брадата си Дед ага Очуз, докато бързаше към Белград по най-краткия път, който през онази 1739 година бе задръстен с австрийски войски по устието на двата Дунава (по тия краища все още наричаха Сава Западен Дунав). Автор:…

Милорад Павич 8609

10 Юли, 2012

Заложна къща

Звънчето, закачено на дръжката на вратата, издрънча. Калин Бандеров вдигна очи от огромната като картата на бившия Съветски съюз кръстословица, с която се бореше вече цял предио- бед и погледна към влезлия. Беше една бабичка, прозрачна като паяжина и толкова слаба, че сякаш едва издържаше тежестта…

Деян Енев 10310 3

04 Юли, 2012

Нощният хоризонт

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака. Автор: Мирослав Пенков

Мирослав Пенков 10343 5.00

02 Юли, 2012

Разходка през пространството с малки отбивки във времето

А вчера…о, вчера бях толкова тъжен, толкова нещастен и отчаян, че облякох коравото си, синьо яке и тръгнах навън. А навън валеше такъв дъжд, какъвто отдавна не бях виждал. Автор; Калин Терзийски

Калин Терзийски 11997 1.00 2

27 юни, 2012

Девет на осми

Напред, настрани, зад нас и под нас – навсякъде е тъмно. Някой пред мене се спъва и изругава. Иде ми и аз да ругая, вярвате ли ми. Отзад една от мацките проплаква жално. Вече я болят краката. Май е оная, художничката. Автор: Зорница Гъркова

Зорница Гъркова 10242 5.00 1

27 юни, 2012

Кръчмата при седемте цици

Текстът, който четете, е съставен от две различни истории: първата била разказана на вуйчо ми, д-р Драгослав Арнаутович, от цетинския адвокат Малоншич през 1939 година. Втората, съвсем кратка история от няколко реда, която ще ви разкажа накрая, всъщност представлява събитие от 1941 година, на което…

Милорад Павич 12939 5.00 2

25 юни, 2012

Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина

Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди. Автор: Мими Михайлова

Мими Михайлова 15268 5.00 8

22 юни, 2012

Ядене на животни

В яденето на животни има нещо, което често поражда поляризация: никога не ги яж или никога не поставяй искрено под въпрос яденето им; стани активист или презирай активистите. Тези противоположни позиции – и тясно свързаната с тях неохота да се заеме позиция – съвпадат по отношение на своето…

Джонатан Сафран Фоер 14062 5.00 2

20 юни, 2012

Три дни в Индонезия

Всичко започна с това,че Ерве ми рече един ден – Хайде да идем до отсреща с лодка. Няма и един час път. И аз веднага се съгласих без да задам няколко наложителни въпроса. Първо ми каза,че нямало нужда от виза за европейци, от което аз разбрах, че става дума за друга държава, после се оказа,че…

Елена Мечка 16906 7

19 юни, 2012

Аполон на Божидар

С Теодор сме заедно откакто се помним и дори отпреди това. Бременните ни майки са се разхождали, хванати за ръка, по неравните павета на нашия площад. После са ни родили в една и съща стая на родилния дом, в един и същи ден, макар че аз съм с цели двадесет минути по-възрастен. Автор: Костадин…

Костадин Костадинов 13081 5.00 4

08 юни, 2012

В тъмното

Треперливата светлина на лоената свещ – предмет нужен и полезен, ако и силно вонлив – се примесваше с отблясъците на огнището, та сенките на тримата мъже, насядали по ниските трикраки столчета, и отсръбващи по ред от паницата с гъстичък боб, на който Христо Латинеца беше признат майстор, подскачаха…

Златко Енев 12839 5.00 4

06 юни, 2012

Ура! Най-после и онемях!

Едно от телата беше на балерина, и то с криви крачета. На всичко отгоре рускиня. Не знаех, а по-късно пак не знаех как е попаднала в България, но за това пък смело говореше един невероятен българо-руски. Именуваше се Таничка с рядко будалявото умение да се смее като последен дебил на всичко, даже и…

Рангел Вълчанов 12207 4

29 Май, 2012

Херцог Антон и слугинята Зога

Младият херцог Вилхелм от рода Геслер умря при зло­полука по време на лов, когато беше едва петгодишен. Дива гъска изпляска с криле, в гъсталака изтрещя изстрел, дете­то падна на земята, загърчи се и закрещя… Автор: Меир Шалев

Меир Шалев 12847 1

28 Май, 2012

Първо умиране

Ясно си спомням първото си умиране. Би могло да се сравни с първото влюбване и с чиста съвест бих употребила сравнението, ако това – второто – не е чак такова клише. Усещанията са горе-долу същите. Автор: Нели Лишковска

Нели Лишковска 10808 1

28 Май, 2012

Мълчанието е злато

Той беше странно момче. Чуваше го още от малък зад гърба си, от близки и чужди, казано с почуда или неприязън. И вече не му правеше впечатление. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 19301 4.00 10

23 Май, 2012

Възпоминания от София

Цяла година не бях в столицата. И ето днес, два дни след стара Коледа, отново съм тук в едно уютно кафене на „Раковска“. Компанията ни е страхотна и международна – истински хора, в истинска среда – и най-важното е, че всички говорят български. Автор: Емил Андреев

Емил Андреев 10298

22 Май, 2012

„Българчето От Аляска“ (Откъс)

Влакът за Белград беше излязъл като че ли от музея на социалистическото изкуство. Но хората, пътуващи за сръбската столица бяхме днешни хора. В купето бяхме поетът Г. К., аз, едно немкинче с гаджето си и българчето от Аляска. Автор: Деян Енев

Деян Енев 14438 2

22 Май, 2012

Седма степен по Медведев­-Шпонхойер

Семейният живот не се оказа толкова страшен колкото ми се стори в началото. Имаше си и своите предимства; изправителният дом беше винаги чист и добре поддържан, режимът – отворен и с право на приятелски посещения. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 9321

15 Май, 2012

Пожелай си нещо

Веднага зад завоя хубавата му къща блесна върху заснежения склон. Колкото и да нямаше слънце, все някой лъч успяваше да се отрази от шоколадовите й олуци и тъмната алуминиева дограма, на вид досущ като дървена. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 12055 4

15 Май, 2012

Откъс от „Z-та световна война“

Пълен хаос. Не знам как другояче да го опиша. Пълно безхаберие и липса на организация, ред, контрол… Едва бяхме оцелели от четири жестоки схватки – в Луцк, Ровно, Новоград и Житомир. Шибаният Житомир. Автор: Макс Брукс

Макс Брукс 10779

08 Май, 2012

Дяволът

Седя на най-високата точка и както ви казах – готвя се да правя зло. Първичното зло… знаете ли за него? Аз го нося. Знаете ли, наричат ме Луцифер? Носител на светлина. Викайте ми Светльо. Хаха. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 13250 5

01 Май, 2012

Изчезването на лицето Кирчо Боянов

Лицето Кирчо Боянов спокойно можеше да се роди в Нови Пазар, Първомай, Бяла Слатина, или Кресна, но неумолимата съдба бе пожелала той да се появи на бял свят в Л*** – градче също толкова голямо и опоскано от развоя на най-новата българска история, както и гореспоменатите селища. Автор: Емил Андреев

Емил Андреев 13907 4

18 Апр, 2012

Май

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. Автор: Александър Шпатов

Александър Шпатов 10781 3

17 Апр, 2012

Залези

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква…

Таня Рупел – Тера 16420 8

13 Апр, 2012

Любовно обяснение върху бамбукова кора

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят... Автор: Светлана Дичева

Светлана Дичева 11829

12 Апр, 2012

Птицелов

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе. Автор: Васил Славов

Васил Славов 10457 1

04 Апр, 2012

Упадък и падение

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. Автор: Ивлин Уо

Ивлин Уо 9352

03 Апр, 2012

Зидини

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!?? Автор: Люба Александрова

Люба Александрова 12362 1

29 Мар, 2012

Мир

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се…

Калин Терзийски 12232 7

27 Мар, 2012

You’ve been deleted

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите… Автор: Златко Енев

Златко Енев 11423 3.00 1

20 Мар, 2012

Реконструкция

Тя нарича „съвършенство“ периода от влюбването до първото разочарование, което обикновено е свързано с някакво споделяне. Тогава болезненото научаване на нещо не й позволява да навлезе във фазата на любовта… Автор: Цвета Делчева

Цвета Делчева 11047

15 Мар, 2012

Лебедово езеро

За разлика от всички останали шефове от ръководството, Лесов носеше мустаци. Бяха гъсти и черни, с незначителен брой бели косми, и залесяваха парцела между носа, горната устна и двете вертикални бръчки под външния край на ноздрите. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 16329 15

13 Мар, 2012

Влашки огньове

В село Долни Вадин, Оряховско, бобът, обран тия дни, лежеше върху горещия асфалт пред къщите и съхнеше заедно със старците в тях. Те дремеха в горещото юлско пладне и сънуваха деца и внуци: как идват, как го чукат с пръти, как го лющят, как го веят, как го пресяват и как го отнасят в градовете,…

Емил Андреев 14540 3

09 Мар, 2012

Несвоевременни размисли - Част 3

Тази книга сигурно щях да я подмина като самолет, но в едно антикварно гнездо се зачетох в нея – есета и фейлетони от неизвестен автор. Човешка книга от сърдечен и добродушен германец. Къси творби, умни и най-важно – карат те да се вгледаш в неща, които не си забелязвал. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 16105 2

07 Мар, 2012

Възвишение

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“. Автор: Милен Русков

Милен Русков 16392 4

01 Мар, 2012

Тревожно настроение

Рано следобед е, а навън притъмня и стана едно мъгливо и нискооблачно. Забърза се севернякът и подхвана някаква мелодия, отпървом бавно и на пресекулки, ама после напипа ритъма и я подкара както си трябва. Автор: Георги Малинов

Георги Малинов 17370 5.00 3

28 Фев, 2012

Живей бавно

Разхождахме се из Борисовата градина. Аз и Иванко. Наговорихме се да вървим бавно и да си разправляваме. Това беше негова си дума. Беше я избрал сигурно заради мекото влияние на л-то. Автор: Люба Александрова

Люба Александрова 13976 3

28 Фев, 2012

Три истории за провала

Всички знаят тази история, където Лора интервюира по телефона министър Божидар Димитров, а той каза онова за шибания народ. Припомням я, защото скоро споменът за нея ще потъне като сладко от боровинки в липов чай и всеки опит да го извадя неразтопен, ще бъде невъзможен... Автор: Васил Георгиев

Васил Георгиев 15826 4

28 Фев, 2012

Кандия

Страшна е била борбата на Казандзакис. И накрая пада като Кандия. И се обръща към предците си и рапортува пред този, скрил се зад новото си име – Ел Греко. И не танцуващ Дионисий има на гроба му, а прост кръст, висок и любопитен. Автор: Васил Славов

Васил Славов 19529 2

20 Фев, 2012

Осемдесет хиляди левги под женския пазар

И тръгнах към Женския пазар. Не по-късно от десет и половина сутринта. Защо ли в тази празна октомврийска утрин се запътих точно натам? Може би защото имам особено отношение към жените, или пък защото старото му име е Георги Кирков, а това ми напомня за сюрреалиста Джорджо ди Кирико? Не мога да…

Калин Терзийски 31728 38

09 Фев, 2012

Недобърските просяци

Недобърските просяци бяха под попечителството на Гюлфие, щерката на старата дайреджика баба Има. В житейската стълбица те стояха на по-долно стъпало от нея, но не бяха цигани. Нещо повече. Като истински продължители на древни музикални традиции, те имаха самочувствие на преносители на нещо сусема…

Бойка Асиова 12810 1

08 Фев, 2012

Заради нея

Живея в центъра на град, в една голяма стая. Отвсякъде виждам и ме гледат прозорците на други такива стаи. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 15727 5

02 Фев, 2012

Компирище

Дъжд, дъжд, дъжд. Сипе се на поразия. Небето, Зевс, Свети Илия. Да ни напои, умие, поднови, да покръсти някое от чадата си некръстени, да поучи. И милосърдно, и не дотам. Защото се и люти, хвърчат искри, святка, трещи… Рече ли, стрелне се и порази, който е заслужил. И който не чак толкова. Автор:…

Люба Александрова 11741 5.00 3

25 Яну, 2012

Просяк

Докато вървим с дъщеря ми по Иван Асен, аз оглеждам къщите. Къщите в София са грозни, защото са стари и старостта не ги облагородява, а само съсипва мазилките им. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 22334 26

24 Яну, 2012

Мандарините

Значи ти разполагаш с единствения некомунистически вестник, който стига до пролетариата! Даваш ли си сметка каква отговорност носиш? Автор: Симон дьо Бовоар

Симон дьо Бовоар 11629 5

19 Яну, 2012

Сякаш

Всяка вечер, понякога и през нощта, Харон се връщаше и донасяше тумбесто шише с водка. Независимо от положението на звездите, двамата сядаха навън, ако огънят беше угаснал, раздухваха жарта, разсипваха течността в нащърбени чаши без възраст и мълчаливо я изливаха в гърлата си. Автор: Павла Петкова

Павла Петкова 11496 4.00 3

18 Яну, 2012

Истествено!

Веднъж една жена ме спря на тротоара, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Автор: Цветозар Цаков

Цветозар Цаков 13731 4

09 Яну, 2012

Несвоевременни размисли - Част 2

След Освобождението населението в Прилеп избира за секретар на общината Тодор Кусев, който по-късно става духовник под името Методий Кусев. Развълнуван от избора на съгражданите си, будният българин вместо големи обещания отронил твърдо: „Благодаря на народа, що ме уважи да му слугувам!“. Автор:…

Румен Леонидов 13605 2

02 Яну, 2012

Елза

Този път тя идва десет минути по-рано и чака в коридора. Чувам острите ѝ токчета ту по-силно, ту по-приглушено. Напред-назад, напред и пак назад. Автор: Ангелина Давидкова

Ангелина Давидкова 13766 3

02 Яну, 2012

Китайско пясъчно коте

Китайското пясъчно коте живя у нас точно месец и три дни, а първите проблеми възникнаха още с влизането в къщи… Китайското пясъчно коте не може да живее без любов. Автор: Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров 16577 1

27 Дек, 2011

В Гримьорната на Клоуните

Сутринта, докато Странност още спеше, реших да изкъпя Майа. Къпя я на всеки два дена – просто изтривам тялото й с мокра сапунена гъба и насапунисвам косата й. Близо две денонощия не е помръдвала от стола си – не бях я местил на леглото при мен, защото чувствах, че не иска. Автор: Галин Никифоров

Галин Никифоров 10020 5.00

26 Дек, 2011

Храната, леля Димитринка и една стотинка

Не е добре да разказваш колко глупав си бил като малък, колкото и чаровно да изглежда отстрани. Първите години са определящи за развитието – това очевидно клише съдържа истината, че глупостите, които човек мисли като малък, са определящи за глупостите, които впоследствие ще направи. Автор: Васил…

Васил Георгиев 16015 8

13 Дек, 2011

Има ли кой да ви обича

Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 16245 8

09 Дек, 2011

Конспиративен писател

Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам. Автор: Александър Солженицин

Александър Солженицин 13442 2

05 Дек, 2011

Несвоевременни размисли - Част 1

Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 15385 4

05 Дек, 2011

Крушението на Ро

Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката. Автор: Светослав Терзийски

Светослав Терзийски 14319 1

05 Дек, 2011

Приказки за злояди деца

Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!…

Красимир Дамянов 11802

01 Дек, 2011

История с очакван край

Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 15120 3

21 Ное, 2011

Лятото на неудачниците

Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и…

Галин Никифоров 14281 2

19 Ное, 2011

САНЬКЯ (Откъс от романа)

Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев. Автор: Захар Прилепин

Захар Прилепин 12006 1

15 Ное, 2011

Всичко ще се оправи напролет

Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти. Автор: Светлана Дичева

Светлана Дичева 13451 3

07 Ное, 2011

Отмъщението на Йеб

Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец. Автор:…

Емил Андреев 13936 1

01 Ное, 2011

АМАРКОРД, или СПОМНЯМ СИ

Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хо­ризонта на оцелелите ми спомени. Автор: Анжел Вагенщайн

Анжел Вагенщайн 21738 32

30 Окт, 2011

Истинска кукла

Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето. Автор: А. М. Хоумс

А. М. Хоумс 24435 5.00 10

28 Окт, 2011

Лотос и секвоя

Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 23331 13

26 Окт, 2011

Безсмъртие по време на свобода

Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител… Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 19245 10

22 Окт, 2011

Из „Записки на препарирания“

Говоря често с мъртвите приятели. Необяснимо верен съм им и знам, че им е тъжно, а петите им са студени. В сънищата си желаем лека нощ. Спете кротко. Автор: Васил Славов

Васил Славов 15504 3

06 Окт, 2011

Ню Йорк. Изгубено и намерено

Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 12680 4

05 Окт, 2011

Почти нищо за майка ми

Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 26810 21

04 Окт, 2011

Храната от вчера

Всичко, което правеше за него, беше хубаво. Той я намираше за романтична и невинаги я понасяше. Не отговаряше понякога на телефонните й повиквания. И в това „понякога“ имаше железен алгоритъм. Автор: Мая Кисьова

Мая Кисьова 12363 3

26 Сeп, 2011

Вълкът и Злия дух

Повдигам очи, а не виждам нищо. Само спомени засищат сърцето. И разбирам, че всичко преживяно е преминало във вечността. Че излизам и влизам оттам, и съм само сянка. Сякаш не съм аз, а вълкът в мен Автор: Димитър Атанасов

Димитър Атанасов 12279 1

12 Сeп, 2011

За птиците и мен

Виждам ги. Следя ги с очи. Не мога иначе. Аз съм толкова тежка. Те – така леки. Те хвърчат, правят своите лупинги, не се сблъскват с никой и нищо. Аз цялата съм един вътрешен сблъсък. Автор: Таня Рупел – Тера

Таня Рупел – Тера 16136 3

12 Сeп, 2011

Човекът от горе

Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 15442

12 Сeп, 2011

Танти Роза

Един ден сестра ми Ида неочаквано получи писмо от свой някогашен приятел. Не беше го чувала от години. Станал посланик на България в Бразилия. В плика имаше и писмо на танти Роза до него, до посланика. Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 17709 5.00 4

06 Сeп, 2011

Кур-чорба (не по Ути Бъчваров)

Любезни читателю, ако се хванеш на въдицата на заглавието и прочетеш разказа ми, със сигурност ще се сетиш за поне един случай, в който си ял кур-чорба. Автор: Бойка Асиова

Бойка Асиова 27170 7

06 Сeп, 2011

Успех

Откакто се помнеше, винаги си бе задавал въпроса как ли се чувства човек, когато умре? Какви усещания има? Какви мисли се въртят в главата му? Какво се случва с него – с тялото, чувствата, разума? Автор: Нели Лишковска

Нели Лишковска 9533

22 Авг, 2011

Мъжкото можене

Една позната ми жена от Благоевград много време искаше да ме заведе при попа, който някога венчал дядо й, та да ми разкаже историята на тази венчавка. Беше чела мои работи и очевидно вярваше, че ще бъде интересно за мен. Автор: Бойка Асиова

Бойка Асиова 17304 8

22 Авг, 2011

Совершениот

Прав е бил вуйко ми Ристо, като е изрекъл: „Яс ке се оженам кога станам совершен.“ Да го бях послушал, вместо да се смея на откровението му, както се е смял другият ми вуйко Никола, сигурно нямаше да бъда набеден от съдбата мъж, когото изоставиха и трите му жени. Автор: Владимир Каперски

Владимир Каперски 13278 6

16 Авг, 2011

Пробуждането

Събуди се бавно, ужасно бавно, като дълбинен водолаз, който не може да си позволи да изплува прекалено бързо – и дори когато, вече на края, беше абсолютно сигурен, че е буден, съзнанието все още не искаше да се завърне окончателно... Автор: Златко Енев

Златко Енев 13481 3

16 Авг, 2011

Паскалев

И това беше всичко. Да беше се спрял, да се беше обърнал, ако беше изчакал смирено черния мъж с бакенбардите и се беше предал – щеше ли това да се случи? „Нима има – с последни усилия мислеше по пътя към „Бърза помощ“ Стефан Горчинов, – нима има значение кой съм! Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 12150 5.00 2

11 Авг, 2011

Обувки

Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви…

Здравка Евтимова 13846 4

03 Авг, 2011

Черна кръв

Ив беше хубава. С фини и извити като малък монголски лък устни, с мускулесто и стройно тяло и жълти очи. Когато погледнеш очите й, си представяш как се обръщат и как проблясва бялото, когато ги галиш с цяла длан. Аз се влюбих в нея. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 18744 2

20 Юли, 2011

Поговори с мен

Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля. Автор:…

Кристин Димитрова 10845 1

20 Юли, 2011

ЛУЦИФЕР или ГОРЕЩ ДЕН

Прибрахме се в ранния следобед – аз и Иванчето – двама старички младежи, позастарелите деца на своите родители – хоп-троп – двамата – в своя напечен апартамент. Връщахме се от Банкя, където бяхме гостували на моите родители... Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 23131 12

20 Юли, 2011

Наивист

Да свиря на улицата в Париж… Какво ме теглеше? Не знам. Когато бях за пръв път там, спирах се и дълго ги слушах. Улични музиканти тогава в София нямаше. Бяха забранени. А тези… Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 15545 4.00 7

13 Юли, 2011

Плюшени играчки и сутиени

Ето го най-сетне и трамваят, аз се качвам. Всички ли места точно сега трябва да са заети? След миг зарязвам тая мисъл и сядам на стъпалата. Какво ли ще си помислят хората? Младеж, който в трамвая сяда на пода, сигурно върши и други непристойни неща… Автор: Адам Георгиев

Адам Георгиев 17541 14

11 Юли, 2011

Пукотия

Дядо Станойчо, наричаха го Гърлицата заради бързите му нозе и защото от Лешко до Горна Джумая можел една овца невързана да води, разкаваше за комитското време така… Автор: Владимир Каперски

Владимир Каперски 13460 2

11 Юли, 2011

Мистериозната смърт на лицето Петров

Данте Петров беше мрачен човек, стиснат, завистлив и голямо мрънкало. Той заекваше свенливо и по този начин винаги успяваше да изкрънка две-три ракии с: „Не, не, не. Стига толкова. Пия това и ставам.“ Автор: Борис Роканов

Борис Роканов 11604

04 Юли, 2011

Нечуплива играчка

Александър се появи в живота ми точно когато бях взела да усещам непоявяването му като божие наказание или пък заслужена свобода.Помня датата: 30 ноември 2003 г. Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 13252 1

03 Юли, 2011

Освобождението на градчето

Безвластие и опиянение завладя града и всичките села в околията, нанизани в единна яка около ниските склонове на планините, още в първите дни на освобож­дението от чуждото владичество. Автор: Бойка Асиова

Бойка Асиова 13694

03 Юли, 2011

Хомоголгота – Част 1

Всъщност странен педерастки парадокс. Колкото повече някой не е мъж, толкоз повече се кипри. И колкото повече се кипри, толкоз по-малко е мъж. Автор: Адам Георгиев

Адам Георгиев 49214 58

27 юни, 2011

Оттурчиха помаците

Камбаната удари като за празник. Няколко пъти и някак настоятелно, като да прикани всички да дойдат на църква. Беше се разчуло, че ще оттурчват помаците. Ама точно как ще стане, никой нямаше представа. Автор: Бойка Асиова

Бойка Асиова 78046 72

25 юни, 2011

Четене в тролея

Чувствах се силен и бодър, с широки рамене и дълга коса; като весел гръцки бог. Знаете, виждали сте тези богове, пъргаво претичващи през горските сенки. Пан и останалите. Автор: Калин Терзийски

Калин Терзийски 24957 19

15 юни, 2011

Дончо Петела

В годината, когато на Йорданов ден изчезна кръста, Баба Вангя рече: „Откраднали са го“. И предрече: „Много млад народ ке погине у вашийо град“. Автор: Владимир Каперски

Владимир Каперски 12833 2

06 юни, 2011

Малка бира

Така вървеше тя с босите крака, сърцето му беше жарка буря и същевременно пълен с отчаяние казан, защото Марица можеше да го подмине. Калчо садеше дървета в горското, в прах, дъжд и вятър… Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 15066 3.00 13

04 юни, 2011

Страстите български или моят собствен Велик ден

Летището ме посреща както винаги – намусено, сякаш току-що-халосано-с-тухла, нормалната история от Враждебна. По плакатите написано „добре дошли“, а отдолу – за знаещите – „Дръжте се!“ Автор: Златко Енев

Златко Енев 18548 8

26 Май, 2011

Отсрещният прозорец

Апартаментът беше малко тъмен, но просторен. Огледах трите му стаи най-внимателно преди да се спра на него. Високите тавани имаха нужда от пребоядисване, но тежките дъбови врати с месингови дръжки като че ли ме канеха да остана при тях. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 11445 2

20 Май, 2011

Когато бях малък

София. Улица „Вашингтон“ – между „Трапезица“ и „Пиротска“. Малко по-надолу са Халите. Покрита е с едри павета, а тротоарите – с каменни плочи, различни по раз­мер… Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 16487 5.00

04 Май, 2011

Изповедта на една секс кукла

В първите часове на тази романтична нощ се опознавахме взаимно. Започнахме под душа, после той пъшка, мушка, клати, ръга, близа, блъска, смука, а аз разбрах, че съм достатъчно силна да издържа теглото му. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 28833 25

25 Апр, 2011

Къз Бунар

Не му се прибираше. Сънят бягаше от очите му, дали от вълнение, дали от спомените по Родината… А те плуваха ли, плуваха в съзнанието – животът в Яйлата и многобройните стада, огласящи с чанове и тюмбелеци планината... Автор: Емел Балакчи-Алеф

Емел Балъкчи-Алеф 27037 19

22 Апр, 2011

Балада за GH

Мразех ги, мразех тези, които бяха довели извършителите дотам, че да не мислят какво вършат, мразех и другите, които им бяха промили мозъците и осигурили експлозива, но мразех най-вече себе си, че съм способен да мразя! Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 16869 5

19 Апр, 2011

Да не ти пука

Сивият говори насечено, като че ли не си мърда устните. Изглеждат стиснати. Приличат на черна дебела черта, направена сякаш с въглен върху лицето му. Автор: Георги Михалков

Георги Михалков 12667 7

18 Апр, 2011

емигрантска литература

вчера разглеждах програмата на най-голямата книжарница в града. щяха да гостуват ирански поетеси в изгнание. за хора в изгнание по моите представи изглеждаха доста добре. изгнаничеството винаги е вървяло. франция е хубаво място за хора, които нямат къде да отидат. Автор: Момчил Миланов

Момчил Миланов 20624 14

17 Апр, 2011

Параклисът

Луцифер сякаш се усмихна, докато разглеждаше разгърдената и замаяна от благост Божа твар, която околните наричаха Високоблагоговейнство. Хареса му – сив човек, просто устроен и поставен по погрешка на високо място... Автро: Николай Савов

Николай Савов 10570 3

12 Апр, 2011

Посока Сакраменто

Още сънува насмешливия му танц. Наоколо се трупат хлапета. Единствено хлапета. Показалецът вече не танцува, а дирижира общото оживление: заканва се, забранява, отказва, повиква, посочва. Накрая натиска спусъка на пистолет. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 12276 1

11 Апр, 2011

Магазинче за домашни потреби

В нея имаше слънце и кротка прах, имаше и река дори, разляла се като нива на щастлив човек, имаше и зима в нейната усмивка – много хубав сняг светеше в усмивката на Маша. Ячо се чудеше как другите хора не забелязват това. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 13298 1

04 Апр, 2011

Някой друг път

Гневът го караше да забързва крачка. Жената се стремеше да не изостава зад него, като от време на време, за да не загуби равновесие, разперваше ръце. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 13730 1

03 Апр, 2011

Съвсем друго

Една дърта-предърта проскубана кукумявка – а всяка кукумявка, навършила онзи ден 573 години е точно такава, нали?, – вместо да си лови нощем бръмбарчетата, жабчетата и мишлетата... Автор: Никита Нанков

Никита Нанков 16021 5.00 3

30 Мар, 2011

В очакване на курвата

В магазина за електроматериали имаше продавачка, старец и младеж. Старецът стоеше между младежа и продавачката, страшно загледан в някаква крушка и беше там само за да пречи. Продавачката гледаше през него по посока на младежа... Автор: Светослав Терзийски

Светослав Терзийски 15828

30 Мар, 2011

Дарина: „дух и очи“

Всичко започна с това, че ми се искаше да умра. Никой не подозираше желанието ми и не можеше да му влияе. Затова аз спокойно си представях как... Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 12314

21 Мар, 2011

Цингала-мингала

Реалното беше боклукчийската кофа. Майка й я водеше там. Беше ги виждал неведнъж да ровят вътре. При това Лили като по-малка и слаба, направо влизаше в кофата. За нея тя беше букварът. Свещеният граал… Автор: Румен Шомов

Румен Шомов 11980 2

15 Мар, 2011

Истории с пиана и рояли

Рупето и Васко Спасов харесаха „Куфара“. Те са джазови музиканти. „Ако имаше едно пиано тука...“, каза Васко. „О-о...“, каза Рупето. Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 20888 5.00 3

22 Фев, 2011

Неуспешен лов

В стъклото видя само профила на спътника си, притвори очи, отвори ги и се обърна към него. Нямаше грешка. Чичо Алекс, който стана после бате Алекс, който сега не знаеше как да нарича, седеше до нея. Автор: Светослав Терзийски

Светослав Терзийски 13846 2

22 Фев, 2011

Когато бях за първи път в Америка

Получих подарък от Ню Йорк – една писалка. Чичо Сами ми я донесе. Той почина доста по-късно, когато беше започнал вече стотната си година. Чичо Сами беше бащата на Боби. Боби е съпруг на Нора Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 19406 12

07 Фев, 2011

Що за характер?

Кога за пръв път съм чул името Сталин? Не, не помня. Сигурно от баща ми… Автор: Ицхак Финци

Ицко Финци 16520 10

04 Фев, 2011

Какво се случи с инженер Янчев

Производителят на прахоуловители, инженер Марио Янчев скочи от леглото и направи няколко неориентирани крачки, защото не познаваше добре обстановката. Изпитваше непреодолимо желание да стори нещо нормално и човешко, нещо, което е правил и знае как се прави. Автор: Светослав Терзийски

Светослав Терзийски 15478 6

04 Фев, 2011

Приемът. Kapuzinergruft

Похищението и разхищението на Европата бе семпъл епизод от същий недодялан сюжет. Зачуват се и кастанети… Съглеждат се и два силюета, нервно стискащи и мачкащи в ръце родословни дървета, които нивга повече не ще се разлистят в дървеса и словеса. Автор: Любомир Милчев-Dandy

Любомир Милчев-Dandy 14360 1

29 Яну, 2011

Алкохол

Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб. Автори: Калин Терзийски, Деяна Драгоева

Калин Терзийски 26048 8

25 Яну, 2011

Северина от Парма

Влюбих се в италианка. Бях изпратен като студент по актьорство на летен лагер за млади хора от леви младежки движения. Високо в планината, край лагерни огньове рецитираме, играем, пеем, танцуваме... Автор: Ицко Финци

Ицко Финци 23641 5.00 10

21 Яну, 2011

Натюрморт с потна баба и Пасат

Когато има спешна мисия, Господ хваща първия попаднал човек, стига да е готов за любов и да има тъжни, кафяви очи. Това става така изненадващо, че човекът отначало не разбира, че вече е ангел. Автор: Светослав Терзийски

Светослав Терзийски 22074 5.00 9

19 Яну, 2011

Горното течение на Амазонка

Изгорял моторът?... Какво? Отсреща е водопадът Виктория?... И какво прави тоя крокодил в лодката? Автор: Петър Краевски

Петър Краевски 16834 7

05 Яну, 2011

Асмодий

Вуйчо Панчо, който бе взел занаята на дядо Димко-калайджията, а се пенсионира като миньор, беше най-големият убиец и най-потайният човек, когото съм срещал досега. Чак когато умря през 1991-а, по петолъчката на гроба му разбрах, че е бил комунист. Автор: Борис Роканов

Борис Роканов 20315 9

31 Дек, 2010

На Дядо Йоцо каменните сълзи

Как ли не се опитвах през лятото да преразкажа на украинската журналистка от вестник „Конотопский край“ Олена Савела тази история, описана от патриарха на българската литература Иван Вазов. Автор: Стефан Здравков

Стефан Здравков 12490 6

30 Дек, 2010

Мече и елха

Докато приспивах дъщеря си Дейна в една от онези предколедни вечери, мразовити отвън и влажни отвътре, в които уютът избива в очите, тя както обикновено си поиска приказка. Автор: Димитър Камбуров

Димитър Камбуров 13000 1

25 Дек, 2010

Безкрайно предположение

На едно островче в устието на Темза, в къщата си в Шиърнес, през нощта срещу 23 февруари Уве Йонсон умира от инфаркт, докато се опитва да отвори бутилка вино. Автор: Роберто Савиано

Роберто Савиано 12250 1

23 Дек, 2010

Ако пътник в зимна нощ

Романът започва на железопътна гара, изпухтява локомотив, задъхване на бутала заглушава встъпителните думи, валмо пушек скрива част от първото изречение. Автор: Итало Калвино

Итало Калвино 12323 2

23 Дек, 2010

Раждането на Доци

Двайсетина години преди да умре в схватка с пияния Наско, Изгубенастанка, тогава по мъж Боримечкова, бременна от много дълго време, се канеше да ражда бебето Доци, което наричаше на галено Силвестър. Автор: Борис Роканов

Борис Роканов 16467 10

10 Дек, 2010

0 ЧАСА

Все още беше красива, късата й черна коса все още нямаше нужда от боядисване, беше запазила слабата си фигура, ходеше редовно на фитнес, но явно бе и ген, приличаше на баща си в това отношение… Автор: Федя Филкова

Федя Филкова 11133

09 Дек, 2010

Дългият бегач на любовни разстояния

Дали го обичам, дали го мразя – не знам. Знам само, че свределче на остра болка ме бодна ей тук, в слънчевия сплит, когато зърнах във вестника заглавието „Европа хвана атентаторите от 11 март“. Автор: Димил Стоилов

Димил Стоилов 9473

02 Дек, 2010

Обувките

Той почувства погледа й върху себе си, за миг го обхвана блажено, почти непоносимо вцепенение, после тя му кимна небрежно, изпрати му въздушна целувка, дори сякаш му смигна заговорнически – и коленете му тозчас поддадоха… Автор: Златко Енев

Златко Енев 15265 12

02 Дек, 2010

Изчезването на Макси

Трамваите порят като кораби по своите трасета, пръскат минувачите и звънят настойчиво, за да надделеят кресливата тълпа, предимно ученици от близките гимназии. Хормоналните идиоти са обзети от предстартова треска… Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова 13747 3

29 Ное, 2010

Тарпани

В тези дни на лятото взе да се чувства задух и зной. Въпреки планинския хлад и постоянния ветрец по откритите места, горещникът все по-упорито проникваше и тук. Автор: Димитър Атанасов

Димитър Атанасов 12236 1

24 Ное, 2010

Растителният човек

Вятърът виеше, гонеше листата по склона на Близнаците. Пътеката бавно се изкачваше, заобикаляше два-три големи обли камъка и излизаше на широка поляна, покрита с бял равнец. „Комините“, каза Марти, „Комините“, запъхтяна се съгласи Руми. Автор: Мàри

Мàри 10198

22 Ное, 2010

Кафка на плажа – откъс 2

Щом дойде на себе си, Наката установи, че лежи по гръб сред бурени. Той отвори бавно очи. Беше нощ, но на небето не се виждаха нито звезди, нито луната, въпреки това обаче не цареше пълен мрак. Автор: Харуки Мураками

Харуки Мураками 13016

22 Ное, 2010

По течнието

Не спа. До сутринта обмисли всичко. Стана, облече се добре, прибра нещата си, въдиците, и се измъкна на пръсти. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 8750

19 Ное, 2010

Кафка на плажа – откъс 1

Понякога съдбата прилича на пясъчна буря, непрекъснато променяща посоката си. Искаш да избягаш от нея, свърваш по друг път, но и тя поема по него, следва те неотклонно. Автор: Харуки Мураками

Харуки Мураками 19281 1

09 Ное, 2010

Доброжелателните – откъс 2

Някои евреи се опитваха да говорят с полицаите, но украинците крещяха, удряха ги, връщаха ги обратно в опашката. Духаше пронизващ вятър, беше ми студено, съжалявах, че не си взех пуловера. Автор: Джонатан Лител

Джонатан Лител 13396

01 Ное, 2010

Доброжелателните – откъс 1

Аз също се надявах, аз също исках да живея хубав и пълноценен живот, да бъда човек сред хората, равен на другите, аз също исках да дам своя принос в общото дело. Но очакванията ми бяха измамени и използваха моята чистосърдечност за осъществяването на дело, което се оказа лошо и гибелно... Автор:…

Джонатан Лител 15066

28 Окт, 2010

Балканска история – второ действие

Второ – и заключително – действие от нашия оптимистичен сценичен експеримент. Автор: Златко Енев

Златко Енев 18322 5.00 13

26 Окт, 2010

Стрелци по стихове

Днес най-после беше решила да отвори малкото чекмедже на бюрото му, отстрани вдясно, никога преди не бе го отваряла, но сега вече него го нямаше, а трябваше непременно да открие тази негова снимка Автор: Федя Филкова

Федя Филкова 9659

21 Окт, 2010

Балканска история – първо действие

Оптимистично сценично събитие в две действия. Автор: Златко Енев

Златко Енев 13706 5.00 2

20 Окт, 2010

Войводата

В средата на циментната тумрукхана стои дървен стол с облегалки, на който с ремъци е привързан Сократ – през кръста, през краката и около всяка ръка. Подът на вампирската килия е разграфен от улеи и в центъра има отточен канал, проектиран за лесно отмиване на кръв и телесни течности. Автор: Мáри

Мàри 12330 1

20 Окт, 2010

Априлски дъжд

Саня затича по стълбището: някъде етаж или два над нея се чуваше бръз тропот на обувки. „Иване! – извика тя, но обувките побягнаха още по-бързо, драскайки по стълбището към последния етаж на блока. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 12054 1

14 Окт, 2010

Болестта като приключение

След като през последните няколко години с жена ми живяхме като врагове, накрая се разведохме приятелски. Тя се изсели в Канада при дъщеря си от първия брак, преотстъпвайки ми безвъзмездно своята част от апартамента… Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 13909

12 Окт, 2010

Зад оградата на Луната

След половин час ми предстои среща с действащ православен свещеник. Истинско духовно лице. Уговорката е да му бъда сянка през целия ден и после да опиша колко широки са полите на неговото расо. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 12013

12 Окт, 2010

Цветът на реката

В този час на деня, при слънчево време, реката придобиваше неочакван тютюнев цвят. Наситеното иначе черно се смесваше със слънчевите лъчи и пред погледа й водата затрептяваше зеленикаво златиста… Автор: Федя Филкова

Федя Филкова 11151 1

07 Окт, 2010

Птици

Къщата беше стара, неизмазана, с прозорци, обърнати към сплетени бъзови храсти, коприва и глог. От пукнатините между тухлите често извираше облак от стършели, златните им коремчета, пълни с отрова и слънце, се криеха в сенките, за да заченат нови малки стършели на тъмно. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 9340

01 Окт, 2010

Не опитвай

Вечерта е пълна с горчиви сънища и киселини – обичайното гнусно предателство на тялото и подсъзнанието преди да ги срещна със следващия си работодател. В седем се будя половин час преди рингтона на Горилаз. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 12056

30 Авг, 2010

Порт Мариел

Започвах да пиша това писмо два пъти. Първият, затаила болката си, без да се интересувам от нея. Типично за мен. Баща ми казваше, че е трябвало да стана актриса. Мисля, че би излязла не лоша от мен. Вторият път беше различно. Изпуснах му края и първото, което написах бе, че ме заряза като кучка и…

Красимир Дамянов 10608

19 Авг, 2010

Писмата

Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, напечатано върху жълта хартия. Затова бързах да изям колкото се може повече от шницела по Виенски, който ми бе поръчал, и да изпия поне половината от бутилката приказно Шардоне. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 11803

19 Авг, 2010

Гого

Изкачвах се по стълбите, без да бързам. Асансьорът не работеше от няколко дни. И не се знаеше кога отново ще проработи. Не се ядосвах, дори бях благодарен, че по-късно ще се прибера вкъщи. Понякога спирах и четях написаното по стените. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 12057 1

19 Авг, 2010

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 4

По време на лятното ми отсъствие бяха се случили и други неща. Някои съвсем непоправими: имам предвид венчалната чума, която се разпространяваше в София с бързината на цунами. Беше нещо ужасно, неженените падаха като круши, не знам само кой друсаше дървото. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 13229

11 Авг, 2010

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 3

Каква беше изненадата ми, когато в края на курса се видях в списъка за лятна студентска бригада в СССР. Трябва да отбележа, че беше наистина странно, че вместо на запад, потеглях на изток. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 11907

07 Авг, 2010

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 2

От височината на Кулите Близнаци, които приеха първите си обитатели нея година и от петолъчката на нашия Партиен Дом, на фона на световните събития, проблемът ни изглеждаше направо смешен. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 18009 5

03 Авг, 2010

Залцбургски дневник

Понеделник е прекрасен. Не само защото е начало. Начало на седмица, през която продължавам да съм в отпуск, да съм в Залцбург и да разполагам с времето и с мислите си. Автор: Федя Филкова

Федя Филкова 13879 2

31 Юли, 2010

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 1

Дълго не можех да си намеря момиче след теб. Търсех твоя тип, твоя ръст, твоята елегантност, твоите викове, твоите очи, твоя глас в София… Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 23648 3

23 Юли, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

От незапомнени времена жителите на Земята приготовляват кисело зеле. Според първите книги – глинените плочки – най-напред започнали производството му в Мъртво море, което, както знаете, е най-удобно за целта. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 29977 5.00 20

23 Юли, 2010

Гринго

Кикучио замахна с меча катана, но твърде силно, спъна се и падна. Публиката се разсмя сърдечно. Усилието на обикновения човек с подправен акт за раждане да мине за самурай създаваше много комични моменти във филма. Автор: Мàри

Мàри 14558

14 Юли, 2010

Метаморфозата – 2

Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда при теб, слънчице. Забравих да ти кажа, тия дни се научих на една прастара китайска магия. Всичко е много просто, и досега не разбирам как никой тук на Запад не се е сетил за нещо толкова просто. Автор: Златко Енев

Златко Енев 13023 2

03 Юли, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

В град Таратор, далечна Персия, по времето на султан Ятаган I, наречен заради блясъка си Светкавицата, управлявал един жесток и безмилостен готварски нож. Той имал харем от тридесет супени лъжици и още толкова вилици... Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 21946 5.00 2

24 юни, 2010

Малекон

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 11174 2

18 юни, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 19538 5.00 3

14 юни, 2010

Заекът на Гала – Част 3

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд. Автор: Светлана Дичева

Светлана Дичева 19032 4

07 юни, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата. Автор: Красимир…

Красимир Дамянов 18950 4.00 1

07 юни, 2010

Заекът на Гала – Част 2

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи. Автор: Светлана Дичева

Светлана Дичева 21103 5

01 юни, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед... Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 23425 5.00 5

01 юни, 2010

Хлябът на обед

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 12095

31 Май, 2010

Заекът на Гала – Част 1

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула... Автор: Светлана Дичева

Светлана Дичева 18724 5

30 Май, 2010

Ромео, Жулиета и тишината

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“. Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 14870 4

27 Май, 2010

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи. Автор: Красимир Дамянов

Красимир Дамянов 32093 5.00 2

18 Май, 2010

Офицери и пешки

Всичко в приземната ми кантора на „Македония“ 16 щеше да следва своя естествен ход в тази последна за септември сряда, ако не бях получил съобщение да се явя на дело в петък сутринта, на малко повече от педя по картата на България, в Елхово. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 10578

24 Апр, 2010

Сън в съня в съня

А в съня се бил протегнал зид. Мъх и здравец пълзели по него. Тук и там изпадал камък, звезди запушвали пролуките. По зида кацали захарни петлета, размятали гребени и се надвиквали. Автор: Чавдар Ценов

Чавдар Ценов 12248 2

12 Апр, 2010

Рокля „Луна“

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина, хем лъжа близо до невероятната вероятност. Автор: Касиел Ноа Ашер

Касиел Ноа Ашер 49960 5.00 40

28 Мар, 2010

Люляковата планина

„Люляк бял, люляк нежно, нежно бял...“ – песен ли беше, стих ли някакъв – Борис Радиев не помнеше, но му звучеше повече от добре и той току си го повтаряше. Автор: Чавдар Ценов

Чавдар Ценов 11282

20 Мар, 2010

Жълтите очи на ужаса

Събуди се с ясното усещане, че току-що е разговарял с нея на френски, при това на вие. Удивлението го застигна малко по-късно, когато постепенно започна да се разсънва, осъзнавайки, че френският не е език, на който може да разговаря, не и когато е буден, във всеки случай. Опита да си припомни за…

Златко Енев 12541 5.00 2

16 Мар, 2010

Нагла история

От известно време наблюдавам Алекс, как всяка сутрин влиза в един охлузен аутлет в „Надежда“ и излиза от него чак вечерта. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 12603 1

09 Мар, 2010

Моите срещи с Елин Пелин

По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела „Тъй рече Заратустра“ в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 13247 3

09 Мар, 2010

Подреждане на екстериора

Карах колкото се може по-вдясно, защото едва пъплех. Дори спрях за известно време. Зад мен, въпреки че избрах разширен участък на пътя, за да не преча на останалите коли, чувах клаксони. Не им обръщах внимание. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 11663 1

09 Мар, 2010

Какви пари

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше повече на човек, отколкото на планина. Той напираше нагоре към небето, искаше да отхвърчи високо и да види какво има зад онзи завой на пътя. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 12349 3

07 Мар, 2010

Напиканите обувки на незнайния воин

Беше тъмно, студено и Незнайният воин беше кисел. Не че го смущаваха студът и тъмнината – за седемдесет години служба беше се научил да не обръща внимание на такива неща – но гълъбите отново бяха цвъкали цял ден по главата му... Автор: Златко Енев

Златко Енев 14471 5.00 6

26 Фев, 2010

Истанбул. Следдипломно обучение

За десетте часа път неудобните автобусни седалки са превърнали Ян и колегите му от списанието в смешни дървени зомбита, които се пробуждат от време на време в причудлива, неестествена поза... Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 17040 5

12 Фев, 2010

Ти помниш ли ме, Юри

Прекарах досегашния си живот в спомени. Ако бях човек на години или ако ми се беше случило нещо потресаващо, изиграло решаваща роля в моята съдба, и аз все се ровех из него, това донякъде би било оправдано. Но не. Автор: Чавдар Ценов

Чавдар Ценов 11560

03 Фев, 2010

Професорът и поетесата

Лято. Дали ще отговори, ако му позвъни?... А ако се обърка?... Ако отново забрави думите?... Автор: Мая Кисьова

Мая Кисьова 14770 5

29 Яну, 2010

Учителят се завърна пиян

Учителят се завърна пиян. Беше загубил единия си сандал. Острите камъчета го принуждаваха да стъпва с босия си крак върху тревата и с обутия – върху пътеката, оставяйки единичната си следа. Автор: Яна Букова

Яна Букова 11398

29 Яну, 2010

Дойчланд

„Притежателите на мръсни кучета носят също и мръсно бельо“. Това е казал през 1969 Ролф Янзен, председател на немския съюз на притежателите не кучета. Автор: Анджей Стасюк

Анджей Стасюк 15865 5.00 2

23 Яну, 2010

Време за косенe

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата… Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 14309 1

22 Яну, 2010

Слънчев бряг, щата Индиана

Марти е на 44 и няма никакъв проблем с брендито, ако не е в чаша. Единственият му настоящ проблем са 44-те градуса на сянка и липсата на сянка. И на бренди, по дяволите. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 14369

14 Яну, 2010

Риторична история

Тази история съм я разказвал на дядо си. Дядо ми пък я е разказвал на своя дядо. На свой ред и неговият дядо я разправял на дядо си... Автор: Чавдар Ценов

Чавдар Ценов 12323

05 Яну, 2010

Аватар

Започваше друг сън, без да знае дали предният е свършил – не го беше грижа. Световете му бяха преходи от един в друг сън Автор: Гергана Апостолова

Гергана Апостолова 11352 1

01 Яну, 2010

Ябълките

Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката. Автор: Яна Букова

Яна Букова 14571 2

01 Яну, 2010

Идеалният мъж

Разведен мой познат ми сподели неотдавна: „Когато бях женен, прекарвах 20 процента от времето си в търсене на секс. Откакто съм разведен, са 90 процента.“ Автор: Ерика Джонг

Ерика Джонг 19815 5.00 6

27 Дек, 2009

Гинчето

Седим си с Гинчето на тротоара пред хлебарницата. Печем си лицата. Много е приятно. Автор: Росица Борковски

Росица Борковски 12185

15 Дек, 2009

Когато бях река ...

Човекът е най-бързото животно от моите спомени, но въпреки това аз, Реката, съм сигурна, че той последен ще си тръгне от мене – след удавниците, след рибите, след тинята ми дори… Автор: Неда Антонова

Неда Антонова 13066 1

15 Дек, 2009

Шотландеца и някои от останалите

Викаха му Шотландеца, защото дядо му бил от Габрово... Автор: Росица Ташева

Росица Ташева 9498

13 Дек, 2009

От другата страна

Стана й неприятно. Беше му разказвала детските си преживявания не за да се гъбарка с тях, докато й издърпва наедрелия корем. Като малка често се бе чувствала благодарна, че се е родила от тази страна на улицата. Автор: Чавдар Ценов

Чавдар Ценов 11437 5.00

05 Дек, 2009

Дринк & Драйф

Шан Хай. Събота вечер. Клубът е пълен с чужденци. Мъже на средна възраст по дънки и небрежни ризи, които си почиват от работната седмица. Корпоративни изгнаници в страната на Ограничените възможности. Пие се бира. Много. Автор: Анна Свиларова

Анна Свиларова 14137 4

30 Ное, 2009

Дъжд

Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му приличаха на дъждовни капки, които се разбиват върху прозореца след полунощ. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 12957 2

24 Ное, 2009

Портокаловото дърво

Трябваше да направя една анкета – от онези баналните, които си въобразяват, че могат да определят контурите на омразата и обичта между различните етноси, населяващи дадена територия. Автор: Иво Георгиев

Иво Георгиев 18467 19

24 Ное, 2009

Каменният квартал

Изобщо, когато се опитвам да разкажа кошмарите си, използвам системата за разказване на кошмари. Сядам на колената на някой от гостите и започвам да плача без шум. Гостите много се впечатляват от плаченето без шум. Автор: Яна Букова

Яна Букова 13779 1

20 Ное, 2009

За самите нас

Преди няколко дни отидох на лекар. От известно време насам се чувствам схванат отдясно, някакъв нерв, който усещам много неприятно... Автор: Златко Енев

Златко Енев 16568 5

11 Ное, 2009

Малка нощна приказка

Добър вечер, уважаеми господине, ще ми позволите ли да ви предложа скромната си компания в тази толкова сива и неприятна берлинска вечер? Човек рядко среща сънародници тук, или ако ги срещне, бърза да свие в най-близката пресечка, най-често от притеснение, че може да бъде припознат като един от…

Златко Енев 11963 5.00

03 Ное, 2009

Ангелицата

Отсреща го гледаше най-ангелското, най-красивото лице, което би могъл да си представи някой след Рафаел – безумно, неописуемо хармонично, изваяно с онзи природен замах, който никаква човешка ръка не е в състояние да възпроизведе, с високи скули, огромни, бездънно-сини, малко по детски наивни очи,…

Златко Енев 10604 5.00

27 Окт, 2009

Глава първа: Поляната с трите изхода

В която Ането се запознава с няколко много странни същества и разговаря със собствената си раничка ... Автор: Златко Енев

Златко Енев 12393

23 Окт, 2009

Въведение: Реката в кутията

Не знам защо, но изпитвам ясното усещане, че е дошло време да ви предложа своите „приказки за деца и възрастни“. Реалният въпрос тук всъщност е: „А защо едва сега?“, но на него просто нямам отговор, така че ... Автор: Златко Енев

Златко Енев 22884 15

23 Окт, 2009

Рисковете на средата

Беше все още влажно от дъжда и някои плочи хлътваха, за да ме плиснат с вода. Такива са много тротоари в центъра, а криволицата от улици, които всяка сутрин и вечер изминавам, е като минирано поле. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 10711 5.00

28 Сeп, 2009

Whiskas & Whisky

Ако се прибираш от парти на четвърти километър, това едва ли е класическата любовна история, която ще ти се чете. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 16884 2

24 Сeп, 2009

Сълзите

Придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода. Автор: Златко Енев

Златко Енев 15140 5.00 4

08 Сeп, 2009

Чаплата

Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил прободен с нож, докато спял – само аз знаех, че мястото, където камата е забита, е точно на една педя от главата... Автор: Венцислав Божинов

Венцислав Божинов 12059

13 Авг, 2009

В бъчвата

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 12264 5.00

05 Авг, 2009

Осветителите

Огледалото с гримовете пред него светеше с плеяда от подменени крушки, но това не му се струваше повод за радост. За сметка на това преди седмица, когато половината от тях бяха изгорели, той се отчая. Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 13382 6

15 Юли, 2009

Моето недовършено самоубийство

Седя така вече поне 15 минути. Преговарям със себе си, успивам съвестта си и междувременно се нахъсвам допълнително. Мамка му, Катя – стегни се! Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 19377 7

07 Юли, 2009

Ще те чакам след нощния влак

Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 15919 5

01 Юли, 2009

Из „Лятно време“: Недатирани фрагменти

Събота следобед е, през зимата, ритуално време за мача по ръгби. Заедно с баща си той хваща навреме трамвая до Нюландс, за встъплението в 2:15. Краткото встъпление ще бъде последвано в 4:00 от главния мач. Автор: Дж. М. Кутси

Дж. М. Кутси 15231 9

27 юни, 2009

BOTEV.COM

Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по…

Кристин Димитрова 15989 19

22 юни, 2009

Негово Височество

Тази вечер пред зала Универсиада опашката е двойна. „Еротичното изложение“ се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Тихо и възпитано хората се ръгат, блъскат, настъпват, смигат. Автор: Антон Терзиев

Антон Терзиев 17461 1

09 юни, 2009

Богородица с цветето

Агиос Вулгарос – така ме знаят в Кастраки. Имах друго име, което не помня или не искам да си спомня... То е все едно. Десет години вече станаха, откак очите ми се радват на Тесалия, и сякаш тук съм роден, и тук съм повиван с пелени от снежнобял тесалийски памук, и не кръв тече във вените ми, а…

Венцислав Божинов 20138 3.00 4

31 Май, 2009

Срещата

Когато дошла на бял свят, майка й казала да я запишат Светла. Без да подозира, че името й ще се окаже подигравка на съдбата. След това подписала декларация, че оставя детето в дома и го предоставя за осиновяване. И изчезнала. Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 12039

18 Май, 2009

Помниш ли на стената любим портрет

София през празниците. Моят град. Селяни, довиждане! Има точно толкова хора, колкото трябва да има по принцип. Вървя с приятелка по Оборище и не срещаме един човек. Нито един. Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 20476 16

10 Май, 2009

Всичко, което винаги сте искали да направите, но сте се…

Даже и в тази най-неутрална от всички възможни фрази гласът й се изхитряваше да звучи някак провлечено и приканващо – или откровено разголено, в зависимост от интерпретиращата фантазия. За момент той се поколеба дали да не й каже какво е правил само допреди пет минути с мисълта за нейния глас в…

Златко Енев 15810 5.00 16

06 Май, 2009

Училищният двор

Деян зае пружинираща поза пред вратата на училищното игрище. Яките му крака, обути в прашасали маратонки, направиха две-три стъпки, докато намерят най-устойчивото си положение. Изпод раираната му фланелка надничаше мъжествено шкембенце, но кръглото му лице с точността на циферблат показваше 11…

Кристин Димитрова 12957 1

03 Май, 2009

Нощта: лица и маски

Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях на него. Вече го наричам „минало“. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 12156

27 Апр, 2009

Няма там да живеем

Първият ми работен ден в халетата на новата – американска – Бояна филм, започна в една мразовита ноемврийска утрин в 7:30. (Колко много значат първите, и колко малко последните.) По това време на деня обикновено в главата ми нахлуваха спомени от недалечни милитари-физзарядки или пък още…

Антон Терзиев 15080 3

13 Апр, 2009

За котките и хората

Още в началото на нашата връзка му казах – Не бутай реката, тя сама си тече. После опитах всичко. Забивах карфица на всяко място в тялото си, което ставаше апатично към него. Събуждах всеки нерв за любов. Хващах сърцето си с ръце и го раздрусвах здравата.Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 24330 12

10 Апр, 2009

България на три води

Привет гълъбецо! Стании-до-маа-кине, по-срещнии-меее, айде както се казва, чампара-лумпара. Колата вън твоя ли е? И на мен ми трябва нещо така, да ги обикалям. Три-четири си имам, не само в Гуцал и в Долна Баня също, но без превоз любовника не може, макар че кажи ми, кой днес умира от любов?Автор:…

Антон Терзиев 20841 5.00 20

08 Апр, 2009

Ах, морето!

Само глупавите мъже и грозните жени останаха в София. Всички други са на морето. Така каза мой познат, поглеждайки ме предизвикателно. На сутринта и той тръгваше на изток.Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 17230 5

26 Мар, 2009

Телата на хората

На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф върху кушетката и натъпках в кофата памуците от предишната клиентка. Тя е една възрастна жена, на която й махам мустаците. Обикновено идва след пенсия. Напоследък обаче е започнала да ми плаща в книги.Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 15232 4

15 Мар, 2009

Възпитание на чувствата

Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от…

Жанина Драгостинова 13684 3

27 Фев, 2009

За непосилната лекота на омразата

Пристъпих в луксозната зала със – за щастие вече познатото – усещане, че имам привилегията да се докосна до нещо истински култивирано, цивилизацията в нейното най-малко престорено амплоа, възвисяващият глас на литературата, такива неща ... Автор: Златко Енев

Златко Енев 31250 5.00 31

21 Фев, 2009

Пепеляшка

Понякога любимите хора изглеждат далечни и непознати. Имаш чувството, че мислят, говорят и се радват на абсолютни тъпотии. Изплюват думи, които падат на земята и оставят мокра следа, но никога не стигат до теб. Или поне не този път. Не тази вечер. Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 27352 11

21 Фев, 2009

Fear and Loathing в София

И ето – вече седях в самолета, разгръщах един пътеводител и с ужас четях, че България била единствената страна от Европейския Съюз, в която за хомосексуалност все още се полагало смъртно наказание, което се изпълнявало от предимно мъжки екзекутори по особено перверзен начин ... Автор: Фалко Хениг

Фалко Хениг 15741 9

14 Фев, 2009

И димът се носи нагоре

За първи и засега последен път дадох подкуп, когато трябваше да се изкопае гробът на баща ми. Беше студен февруарски ден, земята замръзнала и машините не можели да я дълбаят. Трябвало човешка ръка. Приближих се към гробарите и без да ги гледам в лицата, измъкнах от мократа си длан смачканите…

Жанина Драгостинова 29510 12

09 Фев, 2009

Моята любов е моят СПИН

Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнеха цветя.Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 30366 16

06 Фев, 2009

Киселец

Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича на кораб? През зимата там ставаха страшни пързалки, през лятото по склоновете не растеше друга трева, нямаше коприва нито дървета. И цветя нямаше. Избуяваше само киселец. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 15117 2.00 7

03 Фев, 2009

Лице

Работя в отсрещното кафене. Пускам игралните автомати и давам жетони за билярда. Преди това, не помня колко отдавна, бях студент. Между студентството и работата в кафето се влюбих в едно страшно красиво гадже.Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 14820

27 Яну, 2009

Колко е важно да се целуваш добре

Седя в колата му, съзерцавам го на две педи разстояние от носа ми и въобще не слушам какво говори. Достатъчно ми е, че днес се убедих – когато съм на токчета височините ни съвсем се изравняват. Така че няма нужда да внимавам колко високи са обувките ми, както правех с предишния.Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 33503 27

21 Яну, 2009

Челюсти

Пред басейна е спрял джип. Огромен като мамут, заема целия тротоар. Светлините му мигат. Задните стъкла са тонирани, но през предното виждам, че вътре няма никой. Значи е сложен да гръмне, казвам си и с бърза стъпка минавам отсреща. Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 15520 1

13 Яну, 2009

0 на 0

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това – два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми.…

Цвета Стоева 33007 25

11 Яну, 2009

Бившият

Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.Автор: Цвета Стоева

Цвета Стоева 47260 49

07 Яну, 2009

Калъпът и миналото

Този калъп за дамски обувки е най-обикновена метална форма, която от години стои в гардероба ми. Отдавна да съм го изхвърлил, ако не бяха някои любопитни неща, свързани с него. Първото е аржентинският му произход, а другото това, че той е принадлежал на един далечен прапрапрадядо, Витлеем.Автор:…

Венцислав Божинов 14784 3

03 Яну, 2009

В името на отца

Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 17878 16

03 Яну, 2009

Ембарго

По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 13543 1

01 Дек, 2008

Съвпадения

Винаги съм бил убеден, че случките в живота са писмо, което трябва да бъде правилно разчетено.Само че те не са еднакви по важност. Някои се точат монотонно и приличат на дневника на човек, който с непретенциозен почерк си попълва преживелиците от деня, пък ако няма такива, и изреждане на обедното…

Кристин Димитрова 17543 6

19 Ное, 2008

За първи път без време

Обърна се на другата страна. Не можеше да заспи заради проклетата светлина на Антарктика. Светлина, подобна на падащата от остъкления таван на библиотеката – смътна, неконцентрирана, но всепроникваща.Автор: Венцислав Божинов

Венцислав Божинов 17345 5.00 2

18 Ное, 2008

Сряда

Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия... Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 15110 6

08 Ное, 2008

Тъй яде Заратустра

Нищо не може да се сравни с откриването на неизвестно съчинение от някой велик мислител като начин да се пробуди интелектуалната общност и да се накарат хората от академичните кръгове да се понесат наоколо като ония неща, които човек вижда, когато гледа капка вода под микроскоп. Автор: Уди Алън

Уди Алън 22917 5.00 3

06 Ное, 2008

Гара Кроносово

Малката долина, в която се намира Кроносово, подсказва, че през него e възможно да минава влак, и това наистина е така, само че от известно време този влак не спира на гарата поради официалното й закриване. Малкият брой на пътниците се оказа решаващ за нейното съществуване.Автор: Венцислав Божинов

Венцислав Божинов 15377 2

05 Ное, 2008

Истинската история на господин К.

Небето над града висеше като остаряло, захабено от пране бельо. Бръснеше тъничък, остър дъждец, хората подтичваха и се извиняваха един на друг, когато докоснеха чадърите си. Тумбестата, претенциозна сграда, сякаш леко оглупяла от непрестанния грохот на кръстовището, напомняше стара кокетка с…

Златко Енев 13720

30 Окт, 2008

Страхът

Беше смело копеле.Знаеше го, вече нямаше нужда да го доказва. Беше научил трика с течение на годините – отначало несъзнателно, просто по инстинкт, после все повече и повече в резултат на опита. Страхът е силен само докато е зад гърба ти, докато има шанс да те удари изотзад. Автор: Златко Енев

Златко Енев 15411 5.00 1

28 Окт, 2008

Другото куче

Взехме си куче. Старонемска овчарка. Кръстихме я Фройлайн, което на немски ще рече госпожица. По цял ден някой седи до нея и я гали или пък й подава нещо за хапване. Всички сме влюбени в нея. Убедени сме, че и тя в нас.Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 17500 3

15 Окт, 2008

Светослав

Светослав пресмята всеки разход до стотните и хилядните и взема всичко предвид. В кутия от малахит съхранява касовите бележки на всички покупки, които e правил. Хляб – два лева и 43 стотинки, връзки за обувки – 87 стотинки. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 15528 5

27 Сeп, 2008

Куки и белогвардейци

Край Психиатричната болница преминаваха бързите влакове, които профучаваха край нея без да спират, стремително влизаха и излизаха от черната паст на тунела непосредствено до гарата и отнасяха звука в далечината ...Д-р Любомир Канов

Любомир Канов 18933 7

24 Сeп, 2008

Ненавистната малка Софи

Всички мразим малката Софи. И за да тушираме чувството за вина, което тая омраза поражда, прикриваме я като се позоваваме на общоприетите норми, на това кое е нормално и кое не, използваме също така и други думи. Обаче така прикритият грях, естествено, не е наполовина и не заличава омразата, ами…

Росица Борковски 23953 24

15 Сeп, 2008

Орлето

Казваше се Петер, но в планинското градче всички го знаеха като Орлето. Работеше съвестно и мълчаливо в супермаркета като общ работник. Външно по нищо не биеше на очи, но заговореше ли го човек, той поглеждаше настрани и отговаряше несвързано.Автор: Евелина Ламбрева

Евелина Ламбрева 15734 1

15 Сeп, 2008

Двама са малко, трима са много

Тръгнах по дългия коридор към кухнята сред все по-сгъстяващите се кълба цигарен дим. В тази къща имаше огромен хол, който се ползваше за официални лица, но мен, като посветена, ме въвеждаха зад олтара.Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 15948 1

03 Сeп, 2008

Stuck in the Moment

Не – каза Момичето и в гласа му прозвуча позната нотка. Позната до болка. „Паркирането забранено!“ „Не газете тревата!“ „Заето!“Автор: Златко Енев

Златко Енев 13574 1

03 Сeп, 2008

Добро куче

Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали ...Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 15009 1

01 Сeп, 2008

Българската участ

Българска участ е да се родиш в България.При толкова други държави.Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 22011 9

22 Авг, 2008

Голямото

Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 19717 6

31 Юли, 2008

За онзи Том, който всъщност се казва Хък

Не знам дали някой ми го е казал или съм го прочел някъде, но днес цяла вечер из главата ми се върти една такава мъдро звучаща мисъл – от ония, които човек с удоволствие сервира на маса. Звучи така: „Няма нищо, което да състарява по-бързо от сбъднатите мечти“ (в един по-радикален вариант думата…

Златко Енев 17697

31 Юли, 2008

Българският самурай

Ние сме страна на самураи.Самураите на Балканите.Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 18867 1

23 Юли, 2008

Телефон на зрителя

Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже „на вибрациите”.Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 16946 1

22 Юли, 2008

Обезглавената кокошка

Целият ден четиримата малоумни синове на двойката Мацини-Фераз седяха на пейката в патиото. Езиците стърчаха измежду устните им; очите им бяха мътни, а устите им висяха отворени докато въртяха главите си. Патиото имаше глинен под, затворено на запад от тухлена стена. Пейката стоеше успоредно на…

Орасио Кирога 15059 5.00

17 Юли, 2008

Закуска за дипломати

Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са…

Жанина Драгостинова 21391 1

11 Юли, 2008

Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.Когато няма риба, и българската риба е риба.Тя е най-мълчаливата риба в света.И си знае защо.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 20020 2

09 Юли, 2008

Опреснители на паметта

Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо…

Здравка Евтимова 17001 6

07 Юли, 2008

Златистият слой на живота

В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление ...Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 22490 6

26 юни, 2008

Зеленият телефон

Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо.Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 16997 1

25 юни, 2008

Песента на майката

Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите ...Автор: Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова 25800 4

12 юни, 2008

Хей тамо лодка

Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.Както обикновено се получава – жестоко съм се лъгал.Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.Автор: Станислав…

Станислав Стратиев 19705

10 юни, 2008

Любовта на чистачката

Писано ти е да живееш в чужбина, ми каза веднъж една врачка. И аз, като повечето българи, се допитвам до врачки, но не си признавам. Обикновено обяснявам, че съм отишла при тях, за да ги описвам. Истината е, че с трепет очаквам да разгърнат съдбата ми и да ме светнат за невидимото. Убедена съм, че…

Жанина Драгостинова 23280 2

09 юни, 2008

Ханджоу

И все пак дългите години социализъм и особено културната революция, са направили голяма част от китайците не толкова атеисти, отколкото просто невярващи. На въпроса ми в крайна сметка в кого и в какво най-много вярват китайците днес, Саша отговори: „В правителството.” Но след това бързо се поправи:…

Димитър Атанасов 24131 1

05 юни, 2008

Мълчаливият

Той пиеше виното бавно, опитвайки се да не я гледа. Думите й бяха равни, стъклени, в тях имаше тежест на вино, което притискаше погледа му към масата. Беше го поканила в кабинета, но беше твърде нетипично в такова помещение да има толкова книги. В шкафовете томовете под блестящите си подвързии бяха…

Здравка Евтимова 18179 1.00 2

07 Май, 2008

Страданията на стария Вертер

Навсякъде Вертер умира млад.У нас той страда до дълбоки старини.Страданията му започват като съвсем млад.Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 18710

03 Май, 2008

Кучета и котки

Перуниките до оградата се размърдаха и на него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи мъжаги, някога си…

Кристин Димитрова 17583

23 Апр, 2008

Свободата, Санчо

Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.За нас свободата беше химера. Автор: Станислав…

Станислав Стратиев 20567 1

21 Апр, 2008

Конструкцията

Без да се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото, с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го…

Палми Ранчев 14504

14 Апр, 2008

Среща с непознат

Лицето му беше продълговато, замислено, но очите сияеха като на осветено от фарове горско животно. Вероятно бяха зелени. Или сини. Дори жълтото би им отивало. За съжаление страницата с куражлиите, които бяха добавили към писмото си и снимка, беше черно-бяла ...Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 18981

09 Апр, 2008

Не искам повече да съм Венета

Мене все ме обичат най-много, но все после нещо. После Отечеството. После Партията. После Дружбата.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 26563 3

07 Апр, 2008

Българският модел

Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.Автор: Станислав Стратиев

Станислав Стратиев 20370 6

03 Апр, 2008

Събуди ме, когато август свърши

Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове, от каквито беше и черквата ...Автор: Деян Енев

Деян Енев 21409 2

30 Мар, 2008

Моливи

Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 20899 1

25 Мар, 2008

Макодоналд

Това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“ накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях радостна.Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 18681

24 Мар, 2008

Целувката

Аз съм най-щастливият мъж на света.Знам, че говоря глупости, но пък и не ми пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал през истории като моята, той вече знае, че има неща, които никой…

Златко Енев 23444 3.75 8

23 Мар, 2008

Контактът

Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През…

Кристин Димитрова 19747

21 Мар, 2008

Стъпките

Звукът на стъпките, провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и обратно, когато стъпките отново го…

Златко Енев 16114 5.00

19 Мар, 2008

Брадата

Пьотр Семьонович цял живот носеше фалшива брада.Разбира се, никой няма да тръгне просто така да носи фалшива брада, защото тя сърби, боде, разлепя се и изобщо причинява много неприятности. Ето защо хората носят фалшиви бради само по някакви важни поводи. Да речем, трябва да заколите някого ...…

Дмитрий Горчев 18847 5.00

18 Мар, 2008

Подлезът

Встрани от подлеза има павилионче с навес. Сутрин, на път за работа, изпивам тук едно кафе. Колите хвърчат по булеварда, хората тичат към спирките, слънцето удря чинели по прозорците на огромния билдинг отсреща. Когато направиш крачка встрани от ежедневието, мислите ти стават някак по-ярки. И…

Деян Енев 23503 3

13 Мар, 2008

Курвата

Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи…

Дмитрий Горчев 24188 5.00 3

11 Мар, 2008

Мàрго – Част I

Е, този ще е най-мъчния разказ. Може би и най-дългия. Дано не и най-скучния. Любов, секс, смърт, религия, философия, красота, грозота – ей за тва се говори! Автор: J. A.

J. A. 16327 5.00

11 Мар, 2008

Мàрго – Част II

Милицията вдигна ръце. Обявиха го за беглец. Ние се вбесихме от тъпотата им. Марго и чужбина – беше най-несъвместимата картинка! Но можеше ли някой, който не го познава да повярва, че „за неква брада“ човек може да се самоубие!Автор: J. A.

J. A. 16894 4

11 Мар, 2008

Балоните

Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна…

Палми Ранчев 16774

10 Мар, 2008

Етиен

Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба…

Кристин Димитрова 21896 2

03 Мар, 2008

Градче на име Мендосино

Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно кафе и седнах на влажния стол ... Автор: Деян Енев

Деян Енев 26885 3

29 Фев, 2008

Иде ли

В мазето на Литературния институт към БАН вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на помещението и от време на…

Кристин Димитрова 25958 1

25 Фев, 2008

Госпожата на господин бай Пешо

Седях в горния десен ъгъл на кръчмата, където беше обичайното ми място. Обичайно за сто и трийсет килограмов мъж със сърдечни проблеми. Отпуснал ръце, с брадичка опряна в гърдите, контролирах всичко наоколо, без да ми се налага често да ставам. Стига да искам, мога и въобще да не помръдвам.Автор:…

Палми Ранчев 18277 1

14 Фев, 2008

Границата

Автобусът се люшкаше по разбития път към Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки ствол висеше табелка „аз съм българско…

Кристин Димитрова 20919

13 Фев, 2008

Актрисата

Срещу него възрастната жена постоянно се завиваше в ши­рок мъжки шлифер, сивкав на цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повта­ряше същите движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с…

Палми Ранчев 22467

11 Фев, 2008

Натали

Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама, а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна…

Здравка Евтимова 24842 5

15 Яну, 2008

Малко късмет за по-късно

Стоях в задната част на трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 23015

01 Яну, 2008

Кларнетът

Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 21972

13 Дек, 2007

Зверчето

Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката…

Палми Ранчев 22002

26 Ное, 2007

Този бог има чувство за хумор

Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж.Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 24363

25 Ное, 2007

Спокойствие и тишина

Вероятно в началото са чукали, и едва по-късно е започнало блъскането с юмруци и ритници по талашитената врата. – Не се страхувай! – предупредих момичето, което седеше с разтворени колена във фотьойла до стената. – Търся място, където да го направим. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 24641

26 Авг, 2007

Юла цицата и магическият бастун

Мотаех се из улиците около площад „Славейков“ от доста време и единственото, което правех със сравнително постоянен интерес, беше да поглеждам към небето. Канеше се да вали, дори по едно време закапа. Опитвах се да не обръщам внимание. Автор: Палми Ранчев

Палми Ранчев 24312 5

18 Авг, 2007

Кръв от къртица

В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 25085 5.00 2

15 Авг, 2007

Гошко

– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 23697 1

25 Юли, 2007

Къщата

Къщата е направена от дядо ми Горан, търговец на жито, желязо и памук, все стоки, които изнасял в Румъния и Сърбия. Натрупал доста чували с пари, изчезнал с някаква румънка и изоставил баба ми Младена сама в недостроената хала. Автор: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 24889 2

22 Юли, 2007

Псевдонимът

Лампата на отворения хладилник освети части от лицето му, заедно с торбичките под очите. А след два дена безсъние те изпъкваха като гипсови орнаменти върху фасадата на областен театър.Автор: Кристин Димитрова

Кристин Димитрова 23349 3

25 Май, 2007

ИЗТОК – ЗАПАД

Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в…

Момо Капор 31112 5.00 11