Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 11926

В яденето на животни има нещо, което често поражда поляризация: никога не ги яж или никога не поставяй искрено под въпрос яденето им; стани активист или презирай активистите. Тези противоположни позиции – и тясно свързаната с тях неохота да се заеме позиция – съвпадат по отношение на своето убеждение, че яденето на животни има значение.

Автор: Джонатан Сафран Фоер

Детайли
Посещения: 14783

Всичко започна с това,че Ерве ми рече един ден – Хайде да идем до отсреща с лодка. Няма и един час път. И аз веднага се съгласих без да задам няколко наложителни въпроса. Първо ми каза,че нямало нужда от виза за европейци, от което аз разбрах, че става дума за друга държава, после се оказа,че лодката е ферибот, после аз вече пътувах и беше късно да питам каквото и да било.

Автор: Елена Мечка

Детайли
Посещения: 11335

С Теодор сме заедно откакто се помним и дори отпреди това. Бременните ни майки са се разхождали, хванати за ръка, по неравните павета на нашия площад. После са ни родили в една и съща стая на родилния дом, в един и същи ден, макар че аз съм с цели двадесет минути по-възрастен.

Автор: Костадин Костадинов

Детайли
Посещения: 10535

Треперливата светлина на лоената свещ – предмет нужен и полезен, ако и силно вонлив – се примесваше с отблясъците на огнището, та сенките на тримата мъже, насядали по ниските трикраки столчета, и отсръбващи по ред от паницата с гъстичък боб, на който Христо Латинеца беше признат майстор, подскачаха по стените на малката, опушена соба, като подплашени в просъница хора...

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 10502

Едно от телата беше на балерина, и то с криви крачета. На всичко отгоре рускиня. Не знаех, а по-късно пак не знаех как е попаднала в България, но за това пък смело говореше един невероятен българо-руски. Именуваше се Таничка с рядко будалявото умение да се смее като последен дебил на всичко, даже и на тъпите ми вицове.

Автор: Рангел Вълчанов

Детайли
Посещения: 11260

Младият херцог Вилхелм от рода Геслер умря при зло­полука по време на лов, когато беше едва петгодишен. Дива гъска изпляска с криле, в гъсталака изтрещя изстрел, дете­то падна на земята, загърчи се и закрещя…

Автор: Меир Шалев

Детайли
Посещения: 9209

Ясно си спомням първото си умиране. Би могло да се сравни с първото влюбване и с чиста съвест бих употребила сравнението, ако това – второто – не е чак такова клише. Усещанията са горе-долу същите.

Автор: Нели Лишковска

Детайли
Посещения: 17397

Той беше странно момче. Чуваше го още от малък зад гърба си, от близки и чужди, казано с почуда или неприязън. И вече не му правеше впечатление.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 9095

Лежа на плажа в Ипанема и мисля какво да напиша за Гранта България. Ипанема е по-малката, но по-богата сестра на Копакабана, име синоним на латиноамериканската екзотика и южното слънце. Копакабана е самба и Нова година на плажа, Ипанема е босанова и цяла година изискани ресторанти.

Автор: Златко Ангелов

Детайли
Посещения: 8586

Цяла година не бях в столицата. И ето днес, два дни след стара Коледа, отново съм тук в едно уютно кафене на „Раковска“. Компанията ни е страхотна и международна – истински хора, в истинска среда – и най-важното е, че всички говорят български.

Автор: Емил Андреев

Детайли
Посещения: 12153

Влакът за Белград беше излязъл като че ли от музея на социалистическото изкуство. Но хората, пътуващи за сръбската столица бяхме днешни хора. В купето бяхме поетът Г. К., аз, едно немкинче с гаджето си и българчето от Аляска.

Автор: Деян Енев

Детайли
Посещения: 7443

Семейният живот не се оказа толкова страшен колкото ми се стори в началото. Имаше си и своите предимства; изправителният дом беше винаги чист и добре поддържан, режимът – отворен и с право на приятелски посещения.

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 10402

Веднага зад завоя хубавата му къща блесна върху заснежения склон. Колкото и да нямаше слънце, все някой лъч успяваше да се отрази от шоколадовите й олуци и тъмната алуминиева дограма, на вид досущ като дървена.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 9020

Пълен хаос. Не знам как другояче да го опиша. Пълно безхаберие и липса на организация, ред, контрол… Едва бяхме оцелели от четири жестоки схватки – в Луцк, Ровно, Новоград и Житомир. Шибаният Житомир.

Автор: Макс Брукс

Детайли
Посещения: 11450

Седя на най-високата точка и както ви казах – готвя се да правя зло. Първичното зло… знаете ли за него? Аз го нося. Знаете ли, наричат ме Луцифер? Носител на светлина. Викайте ми Светльо. Хаха.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 11522

Лицето Кирчо Боянов спокойно можеше да се роди в Нови Пазар, Първомай, Бяла Слатина, или Кресна, но неумолимата съдба бе пожелала той да се появи на бял свят в Л*** – градче също толкова голямо и опоскано от развоя на най-новата българска история, както и гореспоменатите селища.

Автор: Емил Андреев

Детайли
Посещения: 8977

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. 

Автор: Александър Шпатов

Детайли
Посещения: 14214

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква наглост! Хората нямат хляб и вода.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 9966

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят...

Автор: Светлана Дичева

Детайли
Посещения: 8716

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе.

Автор: Васил Славов

Детайли
Посещения: 7509

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!
В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. 

Автор: Ивлин Уо

Детайли
Посещения: 10146

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!??

 

Автор: Люба Александрова

Детайли
Посещения: 10266

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се обложат с данък.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 9390

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки  истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите…

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 9135

Тя нарича „съвършенство“ периода от влюбването до първото разочарование, което обикновено е свързано с някакво споделяне. Тогава болезненото научаване на нещо не й позволява да навлезе във фазата на любовта…

Автор: Цвета Делчева

Детайли
Посещения: 14360

За разлика от всички останали шефове от ръководството, Лесов носеше мустаци. Бяха гъсти и черни, с незначителен брой бели косми, и залесяваха парцела между носа, горната устна и двете вертикални бръчки под външния край на ноздрите.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 12888

В село Долни Вадин, Оряховско, бобът, обран тия дни, лежеше върху горещия асфалт пред къщите и съхнеше заедно със старците в тях. Те дремеха в горещото юлско пладне и сънуваха деца и внуци: как идват, как го чукат с пръти, как го лющят, как го веят, как го пресяват и как го отнасят в градовете, доволни, че и тая година земята не пропусна да се погрижи за така свидните им рожби.

Автор: Емил Андреев

Детайли
Посещения: 13469

Тази книга сигурно щях да я подмина като самолет, но в едно антикварно гнездо се зачетох в нея – есета и фейлетони от неизвестен автор. Човешка книга от сърдечен и добродушен германец. Къси творби, умни и най-важно – карат те да се вгледаш в неща, които не си забелязвал.

Автор: Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 14285

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“.

Автор: Милен Русков

Детайли
Посещения: 15415

Рано следобед е, а навън притъмня и стана едно мъгливо и нискооблачно. Забърза се севернякът и подхвана някаква мелодия, отпървом бавно и на пресекулки, ама после напипа ритъма и я подкара както си трябва.

Автор: Георги Малинов

Детайли
Посещения: 12216

Разхождахме се из Борисовата градина. Аз и Иванко. Наговорихме се да вървим бавно и да си разправляваме. Това беше негова си дума. Беше я избрал сигурно заради мекото влияние на л-то.

Автор: Люба Александрова

Детайли
Посещения: 13732

Всички знаят тази история, където Лора интервюира по телефона министър  Божидар Димитров, а той каза онова за шибания народ. Припомням я, защото скоро споменът за нея ще потъне като сладко от боровинки в липов чай и всеки опит да го извадя неразтопен, ще бъде невъзможен...

Автор: Васил Георгиев

Детайли
Посещения: 17563

Страшна е била борбата на Казандзакис. И накрая пада като Кандия. И се обръща към предците си и рапортува пред този, скрил се зад новото си име – Ел Греко. И не танцуващ Дионисий има на гроба му, а прост кръст, висок и любопитен.

Автор: Васил Славов

Детайли
Посещения: 29433

И тръгнах към Женския пазар. Не по-късно от десет и половина сутринта. Защо ли в тази празна октомврийска утрин се запътих точно натам? Може би защото имам особено отношение към жените, или пък защото старото му име е Георги Кирков, а това ми напомня за сюрреалиста Джорджо ди Кирико? Не мога да обясня.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 11200

Недобърските просяци бяха под попечителството на Гюлфие, щерката на старата дайреджика баба Има. В житейската стълбица те стояха на по-долно стъпало от нея, но не бяха цигани. Нещо повече. Като истински продължители на древни музикални традиции, те имаха самочувствие на преносители на нещо сусема драгоценно.

Автор: Бойка Асиова

Прочетете още...

Юбилей

Мими Михайлова 06 Дек, 2012 Hits: 9176
Тази история е стара колкото първата Ева и…