Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от ръката си.
Автор: Христо Блажев
Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност.
Автор: Том Вандербилт
Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“.
Автор: Христо Блажев
Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него.
Автор: Христо Блажев
За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.
Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев
Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален.
Автор: Христо Блажев
Лексиката на политиците и въобще политическата философия отдавна не функционират. Поне не постоянно. Затова управляващите пробват като оръжие изрази, изначално присъщи на литературата.
Автори: Кадер Абдола, Марин Бодаков
Този път ви предлагам ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях.
Автор: Христо Блажев
Запознах се със Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата, където тя получи наградата за литература за 2009г. Познавах я преди това от предните й два романа – „Понг“ (1998) и „Consummatus“ (2007) и от няколко интервюта...
Автор: Пенка Ангелова
Сигурно съм ви шашнал със заглавието. Но хората, които вече са чели „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, не ще да са изненадани. Отличителният белег на романа е, че е написан на един измислен сленг, в който по изумителен начин се смесват английски, руски, по някоя немска и френска дума.
Автор: Христо Блажев
Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.
Автор: Златко Ангелов
Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.
Автор: Христо Блажев
И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо…
Автор: Христо Блажев
„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…
Автор: Кармела Чурару
Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.
Автор: Христо Блажев
От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.
Автор: Павел Ангелов-Пулиев
По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.
Автор: Христо Блажев
Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..
Автор: Тим Паркс
Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…
Автор: Христо Блажев
Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на успеха. Но като човек бях по-щастлив докато бях неизвестен. Много по-щастлив.
Автори: Хулио Кортасар, Джейсън Уайс
Владимир Зарев отговаря на инквизиторските въпроси на Златко Ангелов
Автори: Владимир Зарев, Златко Ангелов
Салман Рушди вече не се страхува от никого. На 64 г. е написал нова книга, работи върху филм, пише автобиография и най-важното, зареден е с оптимизъм.
Автор: Салман Рушди
Както всяка голяма литература, „Законът“ и цялата Зарева трилогия трябва да се четат от всички поколения българи, защото те действат като острия звън на будилника след тъмна нощ, прекарана в кошмарен сън.
Автор: Златко Ангелов
Животът на Елиф Батуман се променил напълно след като публикувала успешна книга. Тук тя описва какво означава вече да не се чувстваш като аутсайдер – и как е, когато помолиш Джонатан Франзен за малко трева…
Автор: Елиф Батуман
Ана Андреевна Ахматова беше изключително величествена жена, с бавни жестове, благородна глава, красиви, донякъде строги черти и изражение на огромна тъга.
Автор: Исая Бърлин
Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм книгата, сигурно вече съм разбрал какво тя, и преди всичко разпространението й, означавали за него. Замълчах, засрамен.
Автор: Исая Бърлин
Борхес, говорейки за славата на писателите, беше казал: „Важен е образът, който си създавате в умовете на хората. Образът – както при Байрон – в края на краищата може да се окаже по-важен от творчеството.
Автор: В. С. Наипол
Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме? Няколко опити на български интелектуалци, свързани с книгите и (продължаващото?) им влияние върху животите на всички ни…
Автори: Васил Георгиев, Калин Терзийски, Раймонд Вагенщайн, Светлозар Желев, Манол Пейков, Богдан Русев, Александър Кръстев, Теодора Мусева, Светослав Тодоров
„Физика на тъгата“ на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои.
Автор: Юлия Роне
За тъгата, утешението и литературата като бавна медия. Агенция „Фокус“ разговаря с автора на романа „Физика на тъгата“ Георги Господинов.
Автори: Георги Господинов, Радостина Георгиева
Бях сигурна, че няма да ме изостави насред път, че няма да пропадна в някоя канавка или да ме залее с мръсната вода на клишетата. Това, което не знаех е, че от първия до последния ред на тази книга блика поезия.
Людмила Ламбовска – Мила
Само издателите и някои журналисти мислят, че хората искат прости неща. Хората са уморени от прости неща. Те искат да бъдат предизвиквани.
Автор(и): Стивън Мос, Умберто Еко
Захар Прилепин е един от най-важните писатели в днешна Русия, чувствителен и интелигентен критик на състоянието, в което се намира страната…
Автор: Оуен Матюс
Вие четете есе за 18% Сиво от Захари Карабашлиев – роман, пълен с клишета и базиран на трикове. В есето няма клишета, но на края му има трик, от който ще ви падне шапката. Така че не преставайте да четете. Четете седнал/а, за да не паднете от изненадата, която ви очаква!
Автор: Златко Ангелов
Автор: Галя Симеонова-Конах