Главен герой е бунтарят Алекс, уличен гамен и малолетен престъпник. Той е крадец, изнасилвач и убиец, за когото думата морал няма никакво значение. Живее в свят, в който нощните улици са опасни, а намирането на пари е въпрос на лесно престъпление. Единствената му некриминална страст е любовта към класическата музика.
След неуспешен обир е тикнат в затвора за дълго, тъй като бабата, чиято къща е нападнал с другарите си, умира. Животът там е тежък и след като убива свой съкилийник, е подложен на нова терапия, която трябва да му внуши физическо отвращение към насилието.На улицата е пуснат не Алекс, а негово бледо подобие. След терапията той е беззащитен и поредица неприятни срещи убиват духа му, а тялото му е близо до смъртта... Машината на властта го прегазва безпощадно. И става много трудно да се реши заслужил ли е наказанието си или не.
Романът стряска. Разбира се, най-силно впечатление прави езикът, на който е написан. Отчитам, че в наши дни за нас е лесно да го разберем – свикнали сме западни думи да изпълват непрестанно речта ни, но ми е силно любопитно как са четяли редовете му в по-ранни времена. Ето и пример:
„...Имаше и една болшая статия за модерната младеж (значи фор ми, поради което й теглих един поклон, хилейки се като крейзи) от някакъв очен смарт плешивий человек. Изчетох я много осторожно, братлета, като посръбвах от благия тий, стаканчик след стаканчик след стаканчик, и дъвчех тоуст от хляб, потапяйки го в джем и егиуег“.
Лесно за четене и разбиране, а всъщност толкова странно. Но преводачката наистина е свършила огромна работа по текста, за да стане леснодостъпен. А моралните дилеми на романа ги оставям да решите сами – лично аз останах силно раздвоен след прочитането му.