{sidebar id=165}Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно. Е, няма да ви занимавам с връзка с „Игрите на глада“, по-скоро нещата са аналогични на „Хроника на второто начало“ на Мануел де Педроло, която ви представих наскоро, но там нещата са доста по-радикални.

Красиво именуваният „Благосклонната чума“ е дебютният роман на Росица Казакова и определено мога да го окачествя като сполучлив и чудесна основа за още по-добри неща. В близкото бъдеще Земята е със силно редуцирано население, а отличителен белег на обществото са еманципираните деца – щом едно хлапе покаже, че може да се оправя само, родителите му безропотно си събират багажа и отпрашват нанякъде. Оттук нататък то се оправя само с всичко, подпомагано само с пари от Инспектората – държавната агенция, която наблюдава еманципираните деца. Веднъж на тримесечие служител на агенцията оглежда техните домове и изрича свещената фраза: „Родителите ти са живи“. И толкова – оправяй се.

Естествено, сюжетът се завърта около бунтовното момиче Карина, което не иска да се примири с половинчатите отговори, които получава за света около себе си. След изчезването на нейната близка приятелка – библиотекарката Песимиси, тя поема по следите на оставена й от нея бележка със загадъчната дума „хроника“, заедно с две момчета, с които ги сблъсква случайността. (Неясно защо, в главата ми постоянно се въртеше асоциация с „Войната на таралежите“ и запознанството на Камен и Маляка с Добролюб).

Тримата откриват бързичко истината за света около тях (щеше ми се да е по-натам в книгата, но нейсе) и поемат на пътешествие да издирят човека, отговорен за създаването на институцията на еманципираните деца. По време на приключението си те ще попаднат и в сиропиталищните домове, където живеят бунтовните деца, опитали се да се свържат с родителите си, ще открият миналото и ще се научат да разбират настоящето.

Няма какво да си кривим душата, „Благосклонната чума“ е една наивна книга, но толкова чаровно наивна. Краят й е като приказка наДжани Родари, а приключенията на тримцата – като на Пипи, Томи и Аника. Всичко напомня на красиви книги, които са опъстряли детството ни. Затова и държа да поздравя Росица Казакова за уловения дух на това магично детство, но оня период, който никой не може да опише по-добре от магьосника Бредбъри.

Но няма да правя повече паралели. „Благосклонната чума“ ми достави удоволствие, чете се леко и приятно и се радвам, че AMG са дали шанс на младата авторка. Ще очаквам с интерес бъдните й писания.

А, и корицата – така се прави!

Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.