{sidebar id=150}След бурните събития от последните дни Книголандия навлиза във втората си година с ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях.

Разказът тече през три потока, които следват привидно различни посоки, но всъщност са в общо русло. В единия се проследява житейският път на копривщенеца Гаврил Хлътев, който през бурната си младост съумява и да забогатее, и да се разори, да се влюби и да загуби любимата, да обиколи свят и да се върне в българските земи. Същият този младеж, вече пораснал, ще се превърне в един от главните организатори на Априлското въстание под името Георги Бенковски.

Вторият поток тече сред висшите европейски кръгове, където се кове голямата политика. Златарева спира фокуса си основно върху Железния канцлер Бисмарк, доколкото той е централната фигура в Европа в средата на XIX век. Тук се решават съдбините на държави и народи и смятам, че сред тези страници е заложено едно от основните достойнства на романа – осъзнаването каква малка част от пъзела са националноосвободителните ни терзания.

Последната линия е разположена в съвремието ни, където един американец на име Джордж Бенковски попада случайно в България. Тук животът му необратимо се свързва с тайнствен златен медальон (името на книгата идва от него) и хубава българка. Около него се завърта вихър от проблеми и той ще има тежки и болезнени сблъсъци с нашенските реалности.

{sidebar id=143}Книгата претендира да бъде разказ за живота на Георги Бенковски и едновременно роман за Априлското въстание. В тази си част определено е сполучлива – увлекателна и интересна, както и най-важното – солидно подкрепена с доказателства и исторически извори. Малко прекалено е изхвърлянето, което срещнах, че най-сетне се е появил роман за Бенковски – все пак и Яна Язова има книга, посветена на него.

Съжалявам искрено, но така и не успях да си обясня наличието на съвременната сюжетна линия. За мен тя брутално прекъсваше увлекателното развитие на живота на Гаврил и стъпките към надигането на бунта срещу Османската империя. Още повече да се нарече и завърти целият роман около вещ, която е само бегло спомената в някакъв документ… Не знам, не ми е работа да съдя, читателите сами ще си прецените сами за себе си спойката между линиите на разказа.

Хубаво е да има такива книги, още повече, че Галина Златарева е успяла да избегне залитането в коварния капан на национализма, толкова примамлив при щекотлива тема като Априлското въстание. Сред страниците има и положителни османлии, има и симпатични поляци, които се борят за изстрадалата си родина, има и отрицателни българи, така типични за нашенското племе.

Книгата ми хареса в голямата си част, наистина смятам, че съсредоточаването в историческия пласт би добавило стойност, която сега ми се струва разводнена от съвременната криминална нишка, допълнена с прозрачни паралели с истински лица и събития от политическия живот в последните години.

Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.