Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Изкуство - Литература

„Приказка за Стоедин“ на Никола Русев

{sidebar id=167}Сега, да се разберем – „Приказка за Стоедин“ на Никола Русев не бива да се чете електронно, ако ще и да е достъпна. „Жанет 45“ са я изпипали до съвършенство – твърди корици (е, вече изчерпани, за беда), няколко великолепни илюстрации, едър, привлекателен шрифт и само остава да се насладите на всичките си спомени от детски приказки, сбрани на едно място.

Книга като машина на времето. Когато лежахме, затаили дъх, а баба разказваше приказки отново и отново, за стотен път и все се не насищахме. Езикът, разбира се, е по-стар, по-пъстър, по-автентичен, но напълно разбираем. И като зашъпнат страниците…

Имаме си юнака, който трябва да извърши куп геройства, а единствената му сила са 101-те години, отсъдени му да живее на тая магична земя. Има си любимата му, която още в началото пада под магия зла и трябва да бъде спасена. Има ги добрият и злият вълшебник и борбата за капката жива вода. Има ги безбройните вътрешни перипетии, които ще украсят пътя на героя. „Приказка за Стоедин“ е изключително усложнена и има куп вътрешни разклонения, всяко от които спокойно може да е самостойна приказка, а обикновено всичко е по три, както си трябва. Има го и дори послеприказният край сюжет, в който живата вода е намерена, но това далеч не е всичко – тя трябва да бъде използвана правилно, а това не е никак, никак лесно.

Истината е, че четох книгата доста дни наред, поне за мен ми идваше в повече езика й, действието – не са лесни, но точно това им е чарът. Това е текст от друго време, каквито мислех, че вече не се пишат или поне беглите ми срещи с фентъзи, основано на българския фолклор, не са оставяли добри впечатления у мен, просто не са ми интересни.

„Приказка за Стоедин“ не е фентъзи, а отзвук от миналото, сбрал в себе си красота, която бих искал да споделя с децата си един ден. Защото имам малкия страх, че те няма да я разберат. А това би било тъжно. Потър пасти да яде.

Преди малко научих и че авторът фактически е бил замислил телевизионен сериал, останал неосъществен и книгата е именно по готвения сценарии. Е, това е щяло да бъде красиво, мисля.

Още хубави приказки за приказката – в „Човешката библиотека“,„Полетът на костенурката“ и „Котенце – златно челце“.

Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.


Коментари

Zdravko Popov писа в Аз, умореният Бог
Искрен и талантлив текст Златко. Благодаря за...
Юрий Проданов писа в Аз, умореният Бог
Четях и накрая си казах: "Това е нещото, коет...
Мартин Заимов писа в Аз, умореният Бог
Продължавам да съм ти много, много признателе...
Даниела Иванова писа в Пренцлауер Берг
Много интересен текст, г-н Енев,а и Вашият ко...
Ако човек чете „Жегата като въплъщение на бъл...
Може и така да излезе — но понякога именно „н...
Мисля, че твърде много се преекспонират нещат...
Няма да коментирам, за да не наруша добрия то...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...

Проблемът с Набоков

Мартин Еймис 26 Ное, 2009 Посещения: 28792
Езикът води двойнствен живот – а същото се…

Сент Бьов и Бодлер

Марсел Пруст 09 Яну, 2013 Посещения: 21682
Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от…