И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… може фините краски още да му убягват, но за сметка на това размахът, желанието, хуморът бликат като сапунени мехури от фонтаношампоанен гейзер. Диалозите изпипани, изреченията наредени по коне, стремително действие и нетърпение да отгърнеш страницата, защото там се крие край, който най-малко очакваш. Обожавам такива разкази, честно – ако има нещо, което ми досажда, това е тривиалният край или пък липсата на такъв – не, това не е творчески прийом, а маскиране на безсилие за оригинален завършек.
„Календар с разкази“ е жестоко добро парче, бих казал, ако бе в тонове създадена. Но за радост е великолепна книжка с разкази, които оставят приятното усещане, че тепърва ще четем още по-яки чудесии от този мой набор. Стилът… не знам, сякаш през цялото време си мислех за Джани Родари… леко, ефирно ежедневие, в което фантастичното се намесва от нищото, настанява се удобно и никой не е чак толкова изненадан.
А последните два разказа, центрирани около Великден и Коледа? Да! Да! Да! Особено първият просто трябва да го прочетете, надявам се да излезе някъде публично – след него определено ще искате още от Шпатов, повярвайте ми.Но спри, сърце. Много ми е гот, като млади хора пишат добре и най-важното – пишат оригинални, интересни и – представете си! – невулгарни неща. Сред страниците не видях и една псувня. Червена точка от мен, Сашо! (сори, Елф :Р).
И много як трейлър, трябва да призная!
P.S. Само едно но, без което сякаш не може. 110 странички, широки бели полета, тесен текст. 10 лв.? Дано идат за голям авторски хонорар. Сериозно.
http://www.knigolandia.info/2011/04/12-2.html