От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 05 Rushdie Amis

 

Мартин Еймис беше син на трима бащи – един истински родител и двама литературни предшественици – Кингсли Еймис, Владимир Набоков и Сол Белоу.

От Кингсли той е наследил комедията. (Често това беше ниска комедия. Кингсли разказваше виц за среща с куче, чийто лай звучал като думите „Fuck off“. В романа на Мартин Лайънъл Асбо има две опасни кучета, които лаят точно по този начин, само че удвоено: „Fuckoff! Fuckoff!“)

От Набоков той е научил един вид висок интелектуализъм и обяснява по набоковски, че за читателите не е толкова важно да виждат себе си в героите, колкото да се идентифицират с автора, който се бори да създаде изкуството си.

А от Белоу е придобил уважение към стила – започвайки от изречението, което за Белоу, както и за Еймис, е нивото, на което се ражда литературата – и завършвайки с рифа. Тирадите на мосю Херцог се възраждат в брилянтните абзаци на Мартин, които понякога са дълги по цели страници.

Смесването на тези елементи създава един литературен глас, който е едновременно уникален и мигновено разпознаваем. Само Мартин звучеше като Мартин Еймис и би било неразумно да се опитваме да му подражаваме.


Small Ad GF 1

Той казваше, че това, което иска да направи, е да остави след себе си един рафт с книги, за да може да каже: „Оттук дотук съм аз“. Сега гласът му е беззвучен. Той ще липсва ужасно на приятелите си. Но ние все още имаме рафта.

 

Източник

 

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).


Pin It

Прочетете още...