Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2008 09 Oscar Wilde

 

Миналата неделя направих поклонение в гробището Пер Лашез, в североизточен Париж, за да изразя почитта си към сянката на Оскар Уайлд. Оказа се, че не съм единственият.

Гробът на великия мъж беше заобиколен от солидна тълпа, включително и група японски студенти, семейство от Германия (бащата носеше кожени панталони) и смесица от млади хора на около двайсет години: французи, италианци, англичани и американци.

Тъкмо когато пристигнах едно от младите момичета (студентка от Сейнт Ендрюс) се навеждаше за целувка върху огромната статуя от Джейкъб Епстийн, която се издига над гроба. Тя целуваше мрамора нарочно, за да остави отпечатък от устните си върху паметника. „Защо правите това?“, попитах я аз. „Защото го обичам“, отговори тя. „Ние всички го обичаме“, прибави друго едно момиче. „Той е един от нас“.

Уайлд, както изглежда, е наш съвременник. Той умря в Париж преди 108 години, един изгнаник почти без приятели, беден, отбягван, презиран. Днес той е световно известен и почитан навсякъде. На гроба му има хиляди отпечатъци от устни. Той не би се дразнил от вниманието: той беше пионер на културата на знаменитостите. „Ако желаете да получите репутация и слава“, съветваше той, „използвайте всяка възможност да си правите реклама, Припомнете си латинската поговорка Славата тръгва от собствената къща.‘“ На театралните премиери, десет минути преди да започне представлението, той по принцип се разхожда навсякъде в залата – по първия балкон, из предните редици, от двете страни на сцената. Носи екстравагантни дрехи, говори ексцентрични неща. Прави всичко възможно, за да бъде забелязан. И го постига.

Включително и в наши дни. Други викториански автори може би са по-четени (Дикенс, Конан Дойл), но никоя друга личност от викторианската епоха, колкото и да е прочута (не, не самата кралица Виктория) не продължава да живее като личност по начина, по който прави това Уайлд.


Small Ad GF 1

Но как така? В своето време Уайлд – нонконформист, бисексуален, ирландец – постигна слава и, за кратко време, богатство, чрез гениалност, чар и усърдие. Ние разбираме неговата жажда за известност. Ние споделяме неговата мания за младост. („Младостта е единственото, което си струва да се притежава“, писа той в Портретът на Дориан Грей). Хомосексуални или не, ние нямаме проблеми със сексуалността. Всъщност ние сме толкова силно на негова страна, че понякога забравяме факта, че повечето млади хора, от които той се е интересувал, са били почти момчета.

По времето на неговия арест и осъждане на затвор за хомосексуални простъпки през 1895, почти всички негови съвременници се отвръщат от него. За нас неговото поражение го прави само още по-привлекателен. Ние живеем във времето на трагичните мемоари. Колкото по-голяма е травмата ви – колкото по-тежко е било детството ви – толкова по-бързо вие се изкачвате по стълбицата на бестселърите. През 2008 Оскар би спечелил състояние. Осен публичното унижение той знае какво означава и лична душевна болка. Той има баща-женкар, брат-пияница и силно обичана малка сестра, Изола, която почива на десет години. Той пази кичур от косата й през целия си живот. (Освен това той има две доведени сестри, които умират при пожар). На семейно ниво, истинската трагедия на живота му е, че от момента на неговото падение му е забранено да вижда синовете си. (Уайлд е имал много недостатъци, но е бил всеотдаен баща).

Когато е освободен от затвора Рийдинг през май 1897, Уайлд веднага забягва във Франция. В наши дни, разбира се, той не само би бил засипан от издателски предложения, но и телевизионните студии сигурно нямаше да го оставят на мира – и той едва ли би им отказал. Той беше майстор (ако не и изобретател) на многозначителната миниатюра. („В старо време хората са имали колелото за мъчения; днес те имат пресата.“) Той сигурно би накарал Джереми Паксман[1] да се изпоти и с лекота би запушил устата на Джонатан Рос[2].

Уайлд смущаваше съвременниците си, защото поставяше под въпрос увереностите на своето време. Ние вече не разполагаме с такива уверености, така че с поведението, облеклото и афоризмите си той говори директно с нас. В един вкочанено-йерархичен свят, в едно време, в което мирогледът на всеки англичанин беше напълно англоцентричен, Уайлд – един ирландски интелектуалец – игнорираше бариерите на класата (той се държеше непринудено с всички, принцове и проститутки) и считаше себе си за гражданин на света. Той говореше няколко езика и беше пътувал в много страни.

В Лондон Уайлд живееше сред митотворците. Той е познат на Роберт Луис Стивънсън, създателя на Доктор Джекил и Мистър Хайд. Той е приятел на Брам Стокър (Дракула е публикуван в деня, в който Уайлд е освободен от затвора). В Дориан Грей, с портрета на тавана, Уайлд създава един мит, но чрез самия себе си, съзнателно, той създава още един, който е дори още по-силен.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Както при всички търговски марки, името е изключително важно. Той самият разбира това. „Започнах живота си“, казва той, „като Оскар Фингал Офлеърти Уилс Уайлд – едно име с две „О“, две „Ф“ и две „У“ … Но едно име, което трябва да бъде в устата на всички, не може да бъде прекалено дълго. Това е толкова скъпо в рекламите! Когато човек е неизвестен, многото имена са полезни, може би дори необходими, но когато вече е известен, той изхвърля няколко от тях, също като летателя с балон, който отхвърля ненужния баласт когато се издига нагоре … Вече изхвърлих всички освен двете останали мои имена. С времето ще изхвърля още едно. След един век приятелите ще ме наричат Оскар, а враговете – Уайлд.[3]

Източник



[1] Джереми Паксман: британски телевизионен журналист, известен с агресивния си и предизвикателен тон. Бел. пр.

[2] Джонатан Рос: британски филмов критик и телевизионен коментатор. Бел. пр.

[3] На английски – „див“, Бел. пр.

Джайлс Брадрет (род. 1948) е писател и бивш политик от консервативната партия във Великобритания.

Pin It

Прочетете още...

Куфарът на баща ми

Орхан Памук 01 Дек, 2009 Hits: 24836
Две години преди смъртта си, баща ми ми даде…