Макс е изключително талантлив млад автор, който е тясно свързан с киното: американският писател е син на великия комедиен актьор, сценарист и режисьор Мел Брукс и на двукратната носителка на „Оскар“ актриса Ан Банкрофт (1931–2005). Поводът за интервюта стана наскоро излязлата на български книга на Брукс „Z-та световна война“, разказващаза апокалиптичен конфликт, в който човечеството е изправено срещу зомби пандемия.
Видимо жанрово произведение, „Z-та световна война“ е всъщност нещо много повече – задълбочена дисекция на един полудял свят, скрита под лъскавата опаковка на поп културния феномен на хоръра. Зомбитата са само фонът – те са подтикът към промяна, силата, която отсява героите… А героите са много: без главни персонажи Брукс ни превежда през цял куп уж различни истории, които се втичат в руслото на най-мащабната световна война, виждана някога. По книгата „Z-та световна война“ вече се прави филм с Брад Пит в главната роля. Премиерата на екранизацията „World War Z“ е предвидена за лятото на 2013 г., а разговорът, който следва, е осъществен със съдействието на ИК „Изток-Запад“, издало книгата на Макс Брукс на български език.
Като син на Ан Банкрофт и Мел Брукс вероятно детството ви е било като един безкраен филмов фестивал. Кое е най-важното, на което ви научиха родителите ви?
Безкраен филмов фестивал? Съжалявам, че трябва да ви разочаровам. Всъщност животът ми беше доста обикновен. Татко ме караше на училище. Мама работеше в градината. Татко ми проверяваше домашните. Мама четеше етикетите по опаковките на хранителните продукти. А за това какво съм научил от тях може да се напише цяла книга.
„Z-та световна война“ анализира много от проблемите на човечеството в най-различни аспекти. Кои според вас са най-сериозните проблеми на съвременния свят?
Единият е изчерпването на ресурсите. Всички искат да живеят така, както живеят американците сега. Това просто не е възможно. Дори за американците не е възможно да живеят като американци. Твърда малко обработваеми земи, твърде малко чисти води, петрол, минерали и дори пространство, за да живеем като в Америка през 60-те. Тези времена свършиха и трябва да намерим начин да продължим напред.
Завършил сте история. Това помогна ли ви да създадете историите в „Z-та световна война“?
Много! За мен историята е по-важна от всичко друго, което ме интересува. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.
Книгата предоставя богата информация – не само историческа, но и географска, културна, военна… Каква част от разказа е повлияна от вашия личен опит?
Да речем около половината. Останалото е резултат от проучвания, книги и разговори с истински експерти. Бих казал, че на всеки час, който съм прекарал в писане, се падат по 10 часа проучвания.
Има ли личен проблем, свързан със силния военен елемент в „Z-та световна война“?
Исках да опиша една война, с която моят народ, американците, няма никакъв опит. Повечето други народи са водили войни на собствена територия. Ние, американците, обикновено отиваме на война някъде „оттатък“. Не знаем какво е врагът да е в собствената ти страна и да убива съгражданите ти. Исках моят народ да види какво е да се бориш за живота си.
Социалните коментари в книгата са обширни и провокативни, но дали ще можете да обобщите с няколко думи основното послание?
Ние, светът, сме едно. Повечето проблеми, с които се сблъсква Америка, засягат и всички останали. Тероризмът, цените на петрола, глобалното затопляне – засягат всеки от нас. Ние всички трябва да работим заедно, за да разрешим тези проблеми. Американците са големи изолационисти. Можехме да си го позволим на сигурно място зад нашите два океана. Сега вече нямаме този лукс. Или ще победим глобалните проблеми заедно като една планета, или ще бъдем разделени и ще измрем всеки поотделно.
Относно бъдещето – оптимист или песимист сте… и защо?
Като американец съм оптимист. Затова и обичам толкова МНОГО страната си. Живял съм и в други страни, където много млади хора мислят, че бъдещето е безнадеждно. Според мен това е жалко. Мисля, че бъдещето ще е такова, каквото си го направим. Америка е такава, каквато са си я направили американците и независимо от всичките й проблеми, е доста приятно място за живот. Може би мечтите не винаги се сбъдват, но това не е оправдание да не мечтаем! Един човек, доста по-умен от мен, веднъж каза нещо, което само американец може да си помисли: ДА, НИЕ МОЖЕМ!
Очаквахте ли глобалния успех на вашите книги, най-вече на „Z-та световна война“?
НЕ! Защо би трябвало да има успех? Това е сборник с интервюта, а не традиционен роман. Няма алфа мъжкар в ролята на главен герой, няма красива жена, която трябва да бъде спасена, няма технологично чудо, което решава проблема. Мрачна и неудобна книга, пълна с „досадни“ детайли като как да се реорганизира американската икономика и защо британското кралско семейство все още е важно за своя народ. Защо някой би се интересувал от това?
Част от книгата е на тема религия. Какво мислите за спора „вяра срещу разум“?
Аз съм изцяло за разума, но е хубаво от време на време да има и малко вяра. Обичам да мисля, че ще остане нещо и след собствената ми смърт, че някъде отвъд разбираемото има сила, правеща добро, дори концепция за доброто. Бих искал да мисля, че има Бог. Но няма да разбера преди да съм умрял.
Има читатели, които избягват книги като „Z-та световна война“, защото смятат, че зомби тематиката е несъвместима с качествената литература. Какво бихте ги посъветвали?
Тази книга не е просто за зомбита, тя е за нас. Това не е просто книга с чудовища, на които им се пръскат главите. Това е книга за глобална катастрофа и нашата реакция като вид на тази катастрофа.
Какво ви кара да пишете – искате да споделите важно послание или просто обичате да си играете с алтернативни реалности?
Не искам да си придавам прекалено значение. Аз не съм някакъв философ, мъдрец или политик. Аз съм просто писател, който обича да разказва истории.
Имате вече два зомби бестселъра. За какво ще е следващата ви книга?
Точно сега работя над два комикса. Първият е базиран на кратък разказ, който написах, наречен „The Extinction Parade“ („Парадът на измирането“). Става дума за зомби зараза през погледа на вампири. Другият е по действителен случай от Първата световна война – история, по която работя от 13 години. Остава ми още малко.
Започва зомби нашествие – апокалипсисът е на прага. Какво трябва да направим първо?
МИСЛЕТЕ!
Един типичен фенски въпрос; тече такъв дебат: „Зомбитата – бавни или бързи?“ Във вашите книги неживите са бавни, но не мислите ли, че бързите са по-плашещи?
Има два различни вида страх. Бързият е много по-непосредствен, сърцето се стяга, адреналинът скача… При този вид страх е въпрос на секунди дали ще живееш или ще умреш. Всичко свършва преди да си разбрал. Или си спасен, или си мъртъв. И в двата случая няма много за мислене. Бавните зомбита са далеч по-тревожещи. С тях имаш ИЗОБИЛИЕ от време да си мислиш… за всички начини, по които можеш да умреш. За мен разликата е като между да те гръмнат и да хванеш рак. Не харесвам и двата, благодаря.
Кои са любимите ви филми със зомбита?
Най-любимият ми за всички времена е „Зората на мъртвите“ (1978) на Джордж А. Ромеро. Той е Майстора! Неговите социални коментари, наблюденията му за Америка по време „бейби бум“ поколението, са повече от удивителни. Той е истински патриарх.
Какво мислите за „Живите мъртви“, комикса и сериала, които са много популярни и в България?
Обичам и комикса, и първия сезон на сериала! Не съм гледал втория сезон, защото тв мрежата уволни Франк Дарабонт, създателя на шоуто. Това е непростим грях. Не мога да го преодолея.
Зомбитата са големите герои на ХХI век, те са новите вампири. Как си обяснявате растящата популярност на тези създания?
Не бих ги нарекъл герои. Героите имат последователи, които искат да са като тях! Аз не искам да съм зомби… Някой друг може и да иска, но не и аз!
Филмът „Z-та световна война“ вече е в постпродукция. Какво е вашето участие в този проект?
Оскъдно. Хората, които го правят, бяха достатъчно любезни да ме поканят заедно с цялото ми семейство на снимачната площадка в Шотландия миналото лято. Срещнахме се с Брад Пит, който играе главната роля и гледахме как снима една сцена. Всички от екипа бяха много мили.
Известно е, че филмът няма да следва стриктно сюжетните линии от книгата. Виждали ли сте заснети сцени и смятате ли, че режисьорът Марк Форстър е уловил духа на романа ви?
Нямам представа. Не съм чел сценария и съм гледал само една сцена. Това, което видях, изглеждаше страхотно, но не съм сигурен колко близо до книгата е филмът.
Възможно ли е двучасов филм да улови цялата сложност и комплексност на книгата?
Струва ми се, че хората от киното са тръгнали в правилната посока. Те ми казаха, че искат да направят интелигентен, дълбок и емоционално зрял филм. Много съм любопитен да видя какво са сътворили.
Вярно ли е, че няма да е само един филм, вече се говори дори за трилогия?
И аз така чух. Каза ми го Брад Пит неофициално в Шотландия, щели да го обявят публично след няколко месеца. Все пак мисля, че всичко зависи от успеха на първия филм. Ако той стане хит, със сигурност ще има още.
Благодаря ви за отделеното време!
За мен беше удоволствие, пазете се!
Интервю на журналиста Емил Георгиев
„Либерален преглед“ изказва специални благодарности на в. „Преса“ и издателство „Изток-Запад“ за предоставения текст.