Филип Рот, последният от Големите американски романисти, е роден през 1933 в Ню Джърси. Родителите му, Хърман и Бес Рот, са „американци от ден първи“, припомня си Рот, но са запазили нещо от идентичността на полско-галицийските и руско-еврейските си предшественици. Филип и по-големият му брат, Сенди, получават еврейско образование и посещават синагогата за най-важните празници. Като възрастен Рот може и да е разглеждал еврейскостта си като „непричастна“, но по неизбежност е бил оформен от нея, също както и от житейския си опит на евреин в Америка. Скандалният му роман на сексуални копнежи и смърт, Sabbath’s Theater (1995) е наситен с паметта за погромите и охулванията, причинени на евреите, живеещи в рамките на т. нар. „Черта на заселничество“ в Руската империя до 1917 г.[1]
В Освободеният Рот, лесно четивна смесица от биография и литературна критика, Клаудия Рот Пиърпонт (между двамата няма роднинска връзка) разглежда неловките отношения между Рот и американския еврейски истеблишмънт. Първата му книга с разкази, Goodbye, Columbus, публикувана през 1959, му донася обвинения в себеомраза и дори антисемитизъм. „Направено ли е нещо, за да се накара този човек да млъкне?“, иска да разбере един нюйоркски равин за 26-годишния автор от Ню Джърси. Третият и най-известен ранен роман на Рот, Синдромът на Портной (1969), разказва за сексуално потиснатия Александър Портной и освежителните начини, по които той използва (между другото) суров черен дроб. „Кога друг път е било излагано на показ пред неевреи (Gentiles) толкова много еврейско мръсно бельо?“, пита Пиърпонт. С тази книга Рот става не само известен, но и силно мразен.
Като „морален раздавач на удари“, както Пиърпонт го описва, Рот е пораждал контроверсии в продължение на много дълго време; в писателската си кариера, простираща се през повече от петдесет години, той е бил обвиняван между другото в женомразие, сексизъм и обикновен лош вкус. И все пак, казва Пиърпонт, на живо Рот е истинско удоволствие: „Той е точно толкова забавен колкото можете да си представите от книгите му, но освен това кара и хората около себе си да се чувстват забавни – може би това е човекът с най-лесен смях, когото някога съм срещала.“
Пиърпонт, журналистка, работеща за списание New Yorker, се е срещнала с Рот в един манхатънски джаз клуб през 2002, след което са се сприятелили. Оценката, направена от нея, е първата, в която се прави опит за някаква задълбочена защита на Рот. Прозата на Рот, посочва Пиърпонт, съдържа „огромно разнообразие“ от женски характери, които са не по-добри и не по-лоши от мъжките. Освен това, смята тя, един романист, който пише за мъже, толкова често желаещи секс със жени, няма как да „мрази“ жените.
Женен на два пъти, Рот няма собствени деца. След като 17-годишната му връзка с английската актриса Клер Блум приключва, тя публикува книгата Да напуснеш куклената къща (1996), в която срещу него са отправени обвинения в безсърдечност, изневяра, безпринципен кариеризъм и други портноеви недостатъци. Рот е „поразен“ от тази публична атака, казва Пиърпонт. Блум е разглеждала Рот преди всичко в светлината на литературните му постижения от късните 1970 и ранните 1980 години, когато той пише ликуващо-подривната трилогия „Цукерман“, както и Другият живот (The Counterlife, 1986) – един Велик американски роман, по каквито и да е стандарти. Пиърпонт не обвинява нито Рот, нито Блум за разпадането на връзката им. Но тя казва, че коментарите на Блум за брака им са спечелили на Рот повече публично внимание от „собствените му постижения“. Джон Ъпдайк не е единственият, който гледа на книгата на Блум като на „биография, написана от Юда“.
Пиърпонт предлага полезни обзори на всичките 31 книги на Рот, както и на биографичните обстоятелства около тях. Алтер егото на автора, Натан Цукерман, е въведен за пръв път като герой в Ghost Writer (1979), която Пиърпонт счита за „почти перфектен“ роман. Деветнадесет години по-късно Рот печели наградата Пулицър с медитацията си върху американската душа, Американски пасторал.
От късните 1950 години до настоящето, твърди Пиърпонт, Рот е останал верен на темата за Америка и превратностите на американския еврейски живот. Но не само: романът му Operation Shylock (1993), поставен отчасти в Израел, отдава измъчена, ако и комична почит на италианския писател и оцелял в Аушвиц евреин, Примо Леви, на когото Рот се е възхищавал открай време.
Рот среща Леви през пролетта на 1986. Ако Леви не е бил подготвен за ангажиращо-дружеското присъствие на Рот, то пък Рот намира Леви изненадващо общителен. („С някои хора човек просто се отваря“, припомня си Рот). Докато се прощават пред италианския културен институт в Лондон, Леви казва на Рот: „Знаете ли, всичко това дойде прекалено късно“. Срещата им въпреки това се оказва една от най-важните за литературата на 20 век. По-късно Рот интервюира Леви за New York Times и помага за утвърждаването на репутацията му отвъд Атлантика. Придружаван от Блум, Рот се обажда на Леви през септември 1986 във фабриката за бои и лакове извън Торино, в която италианецът работи като индустриален химик. Служителите са предварително предупредени да не споменават Синдромът на Портной, тъй като Рот вече не е особено въодушевен от „мастурбационния си роман“.
Седем месеца по-късно Леви е мъртъв. Въздействието на самоубийството[2] от 1987 има „потресаващо“ въздействие върху Рот, както сам той казва на Пиърпонт, добавяйки: „Това ме порази също като убийствата от шестдесетте години“. И макар че Рот е поддържал приятелства и с други европейски писатели, особено с Иван Клима и Милан Кундера, приятелството му с Леви е било „забележително дълбоко“, казва Рот.
Книгата на Пиърпонт, ако и изпълнена с уважение, не е изцяло славословна. Одата на Рот към бейзбола The Great American Novel (1973), „причинява главоболие“, докато сатирата му срещу администрацията на Никсън, Нашата банда (Our Gang, 1971), е „претрупана“. В качеството си на старомодна критична биография, Освободеният Рот има много за казване по повод живота и творчеството на романиста.
Последният роман на Рот, Nemesis, публикуван през 2010, е част от един изключително късен период на разцъфтяване, свързан със сурови, опростени истории (Exit Ghost, Indignation), посветени на смъртта и униженията на старостта. Много вероятно е, че това ще бъде последният роман на Рот; както сам казва, той вече няма силите „да продължава да сътворява нещо от нищо“ и тези дни предпочита да чете книги вместо да ги пише. На 80 години Рот си остава все същото дълбоко и доминиращо присъствие в американската литература; време е за Шведската академия най-после да оцени неговия специфичен гений.
[1] „Чертата на заселничество“ е официалното название на областите от Руската империя, в които е било позволено заселването на евреи от 1791 до 1917 г. Отвъд тези територии на евреите не е било разрешено да се заселват. Бел. пр.
[2] Всъщност случаят никога не е изяснен окончателно. Твърди се, че Леви се е хвърлил от последния етаж на витото стълбище в кооперацията, в която е живеел. Дали обаче става дума за самоубийство или престъпление никога не става ясно. Леви е бил силно мразен от определени неофашистки кръгове в Италия, във всеки случай. Бел. пр.