Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Годината беше 1955. На тридесет и две, Норман Мейлър беше възхваляван и оскърбяван автор на три романа и известен скандалджия, мъдрец и пияница. По собственото му признание, в този момент той е бил арогантен, ужасèн, стиснат, разглезен – и наелектризиран от марихуана.

Автор: Мартин Еймис

Ето ви я реалността – ръбата и зловеща, която се озъбва сред страниците, а човек без човешко в себе си създава и убива поредния култ. Унищожителният Паланюк отново е тук…

Автор: Христо Блажев

Един творчески писател трябва внимателно да изследва творбите на съперниците си, в това число и Всемогъщия. Той трябва да притежава вродената способност не само да рекомбинира, но и да пресъздава съществуващия свят… Въображението без познание води не по-далеч от задния двор на примитивното изкуство, от драсканиците на детето по оградата, от речта на безумеца, изнесена на площада. Изкуството никога не е просто.

Автори: Владимир Набоков, Алвин Тофлер

Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация – постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност.

Автор: Христо Блажев

„Моралният пейзаж“ е книга първа от нещо съвсем ново. Тя вече е била доволно оспорена и нападана на Запад, тук едва ли това ще се случи на фона на общата потресваща апатия. Но все пак тя поставя началото на нещо иновативно, с огромни възможности и сигурно бъдеще.

Автор: Христо Блажев

Книга като машина на времето. Когато лежахме, затаили дъх, а баба разказваше приказки отново и отново, за стотен път и все се не насищахме. Езикът, разбира се, е по-стар, по-пъстър, по-автентичен, но напълно разбираем. И като зашъпнат страниците…

Автор: Христо Блажев

Онова, което Камю разработваше, беше не толкова някаква интелектуална позиция, колкото едно увещание към определен вид чувство – с всички рискове на политическо безсилие, които това води със себе си. Творчеството на Камю разкрива един темперамент в търсене на ситуация, благородни чувства в търсене на благородни действия.

Автор: Сюзън Зонтаг

Нека не се заблуждаваме. Истините в тази книга са болезнени, макар и изказани по удивителен начин, и колкото по-рано критиката оцени всичките й достойнства, толкова по-полезна тя ще бъде за читателите и за самата литература.

Автор: Христос Хартомацидис

Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно.

Автор: Христо Блажев

Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност.

Автор: Христо Блажев

Литературните факти – не литературните експерименти – са записаната за поколенията истина за човешкото състояние и за общността, в която това състояние е придобило форма и се изчерпва като съдържание.

Автор: Златко Ангелов

Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо, естествено.

Автор: Христо Блажев

Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му.

Автор: Йосиф Бродски

Разказът е най-българският жанр. Казва го Войчех Галонзка, а нему за българска литература може да се вярва. Други българисти, обаче – и Александер Зицман, и Майкъл Холман, без да отричат това твърдение, говорят отрезвяващо…

Автор: Митко Новков

Това не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история.

Автор: Христо Блажев

„Книга на гениите“ е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични.

Автор: Христо Блажев

Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от ръката си.

Автор: Христо Блажев

Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност.

Автор: Том Вандербилт

Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“.

Автор: Христо Блажев

Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него.

Автор: Христо Блажев

За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.

Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев

Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален.

Автор: Христо Блажев

Лексиката на политиците и въобще политическата философия отдавна не функционират. Поне не постоянно. Затова управляващите пробват като оръжие изрази, изначално присъщи на литературата.

Автори: Кадер Абдола, Марин Бодаков

Този път ви предлагам ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях.

Автор: Христо Блажев

Запознах се със Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата, където тя получи наградата за литература за 2009г. Познавах я преди това от предните й два романа – „Понг“ (1998) и „Consummatus“ (2007) и от няколко интервюта...

Автор: Пенка Ангелова

Сигурно съм ви шашнал със заглавието. Но хората, които вече са чели „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, не ще да са изненадани. Отличителният белег на романа е, че е написан на един измислен сленг, в който по изумителен начин се смесват английски, руски, по някоя немска и френска дума.

Автор: Христо Блажев

Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.

Автор: Златко Ангелов

Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.

Автор: Христо Блажев

И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… 

Автор: Христо Блажев

„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…

Автор: Кармела Чурару

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.

Автор: Христо Блажев

От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.

Автор: Павел Ангелов-Пулиев

По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.

Автор: Христо Блажев

Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..

Автор: Тим Паркс

Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…

Автор: Христо Блажев

Прочетете още...