06 Ное, 2025
Уди Алън отказва да бъде „отменен“
Последният проект на режисьора е роман – неговият първи – който размива границата между реалния му живот и фикцията. Автор(и): Памела Пол
Бюлетин
„Либерален преглед“
в неделя
Изкуство - Литература
04 Ное, 2025
Български писател изследва какво умира, когато си отиде…
Пишейки за бдението на един син край леглото на умиращия му баща, Георги Господинов изследва какво родителите и техните деца сеят и жънат. Автор(и): Джеймс Ууд
02 Ное, 2025
Какво ни казва Букър за Нобела
Ето един по-малко известен факт: през последните пет години всеки носител на Нобеловата награда за литература първо е бил отличен от наградата „Букър“ или Международната награда „Букър“ (IBP). От началото на този век общо 12 писатели, които са спечелили или са били в краткия списък за някоя от…
18 Окт, 2025
Майсторът и Михаил Булгаков
В хаоса, отприщен от Октомврийската революция, Михаил Булгаков открива, че миналото се е превърнало в разпокъсана и объркана мозайка, а историята – във владение на безумци и дяволи. Автор(и): Александър Лий
11 Окт, 2025
Ласло Краснахоркаи и опасната реалност на съвременна Европа
Вихрените изречения на новия нобелов лауреат наслагват върху провинциалната политика неспокойното усещане за приближаващ апокалипсис. Автор(и): Джеймс Ууд
09 Окт, 2025
Най-важното от Томас Пинчън
От 60-те и 70-те години насам, когато си спечели име с V., Обявяването на лот № 49 и 900-страничната Дъгата на гравитацията (лауреат на Националната награда за книга), Томас Пинчън е обсипван с какви ли не помпозни епитети: експериментален писател, постмодернист, системен романист. Гор Видал,…
29 Сeп, 2025
Записки от подземието: Достоевски и зараждането на модерния…
„Записки от подземието“ въвежда архетип; анонимният писател на Записките се превръща в Подземния човек, който, както с право отбелязва американският биограф на Достоевски Джоузеф Франк, е съвременен мит, редом с Фауст, Хамлет, Дон Жуан или Шерлок Холмс. Автор(и): Едуин Франк
27 Сeп, 2025
Романистката Йоко Тавада сътворява свят между езиците
Според Йоко Тавада литературата винаги трябва да започва от нулата. Тя е майсторка на изваждането, чиито герои често се оказват лишени от език в чужди светове. В по-голямата си част те са изложени на милостта на обстоятелствата: грамотна циркова мечка, предадена от своя издател; преводач, който…
16 Сeп, 2025
Настроенията на Ърнест Хемингуей
Изпод облика на „Папа“ – мъжът с дрезгавия глас, боксовите метафори и шампанското преди обяд – упорито наднича момче, което се плаши от нюйоркския мрак и се успокоява с ритуали: да гледа пътя отпред, да преброи куфарите, да провери орхидеите, да спомене приятелите с прякори, сякаш са талисмани. Той…
30 Авг, 2025
Портрет на чудовището като млад художник
Като цяло приключенията на Адолф Хитлер в царството на идеите дават поучителен пример срещу идеята да се остави впечатлителен младеж да следва образованието си в състояние на пълна свобода. Автор(и): Дж. М. Кутси
19 Авг, 2025
Безсъние в София
С две думи, не е лесно да угодиш едновременно и на домашната, и на външната публика. И не винаги е лесно да знаеш какво да мислиш като читател. Автентичен ли е Неапол на Елена Феранте или, както казва един виден италиански критик, „плакат за туристи“? А какво да кажем за Сицилия на Андреа Камилери,…
18 Юли, 2025
Душата движеше перото – и го счупи: емоционалният стил на…
Как се създава изкуство, когато душата тресе перото — и го чупи? Портрет на Флобер отвъд школските клишета: не просто „бащата на литературния реализъм“, а един обсебен, раним, често жесток човек, за когото стилът е бил религия, а страданието – обред. Автор(и): Хенри Оливър
28 юни, 2025
Как трябва да се чете една книга?
И така – за да обобщим различните точки, до които стигнахме в това есе – открихме ли някакъв отговор на въпроса си: как трябва да се чете една книга? Ясно е, че няма отговор, който да важи за всички, но може би имаме няколко предложения. На първо място, добрият читател ще предостави на писателя…
18 юни, 2025
Да четеш през лошото усещане
Искам да кажа следното: с изкуството ние правим неща. Не го понасяме просто пасивно. И със сигурност не сме беззащитни пред него. Целият дискурс около „опасни текстове“, които били вредни за читателите, ми се струва погрешен – фантазия, в която книгите са надарени със сила, каквато всъщност нямат,…
25 Апр, 2025
Марио Варгас Льоса, носител на Нобелова награда и един от…
Марио Варгас Льоса – перуанският писател, съчетаващ суров реализъм с игрив еротизъм и теми за борбата за лична свобода в Латинска Америка – почина на 20 април в Лима на 89-годишна възраст. В дългата си кариера той е написал над 50 романа, както и многобройни есета, пиеси и литературна критика.…
12 Апр, 2025
Защо книги за деца?
Въображението е основното и първото място на съпротивата. Пазарът се отвращава от всички ценности, които не са ценности на пазара: детските книжки, до голяма степен защото са написани за онези, които не могат да участват в пазара, могат да предложат съпротива срещу визията за добрия живот, която е…
06 Фев, 2025
Опознайте Берлин чрез книгите
Германският писател Даниел Келман, автор на множество бестселъри, препоръчва книги, които изследват болезненото минало и динамичното настояще на града. Автор(и): Даниел Келман
04 Фев, 2025
Трилогията на Златко Енев „Червенокоска“, или за…
Какво прави тази трилогия така отличителна на фона на потока от ежегодна книжна продукция? Много качества. Но може би основното е това, за което апелира известната френска психоаналитичка Франсоаз Долто в книгата си За каузата на децата: „Уважавайки детето, ние уважаваме човешкото същество!“.…
30 Яну, 2025
За „Чумата“ на Камю
Настояването на Камю да постави индивидуалната морална отговорност в сърцевината на всички обществени избори рязко се разминава с удобните навици на нашата епоха. Неговата дефиниция за героизъм – обикновени хора, извършващи необикновени неща, водени от обикновена порядъчност – звучи по-истински,…
22 Яну, 2025
Нобеловата лауреатка, която изследва кошмарите на страната…
Последният роман на Хан Канг, посветен на южнокорейско клане, разглежда причините, поради които жестокостите трябва да се помнят. „Това е болка и кръв, но това е течението на живота“, казва тя. Автор(и): Виктория Ким
11 Яну, 2025
Мистериозният писател, който предвиди Русия на Путин – а…
Виктор Пелевин се прочу през 1990-те години в Русия с язвителни сатири на авторитаризма. Но докато неговите литературни колеги се сблъскват с цензура и бягат от страната, той продължава да продава милиони. Превърнал ли се е в апологет на Кремъл? Автор(и): Софи Пинкъм
16 Дек, 2024
Джеймс Джойс е бил изключително противоречив човек
След като Нора Барнакъл мастурбира Джеймс Джойс под един мост, тя се превръща в негова муза. Това е първата им среща и Нора смята, че това е начин да държи на разстояние пламенния си почитател. Ръкавицата, която Нора маха, Джойс държи до себе си в леглото като млад мъж. Но това е нещо повече от…
26 Ное, 2024
„Вълшебната планина“ и изкуството на противоречието
Това, до което Ханс Касторп стига, изгубен и заспал в снега, „е идеята за човешкото същество“, пише по-късно Ман, „концепцията за едно бъдещо човечество, което е преминало и оцеляло през най-дълбокото познание за болестта и смъртта“. Автор(и): Джордж Пакър
10 Ное, 2024
Защо най-противоречивият френски романист е и…
Носът му е фантастичен, подобен на клюн, а ушите му са големи и дълги, с онези гънки, които според рекламите в интернет означават, че се задава сърдечна недостатъчност. Носи деликатни синьо-бели пантофи, а дрехите му не се променят през трите дни, в които го посещавам: торбести черни панталони,…
17 Окт, 2024
Как кралиците на криминалната литература създадоха един…
Подобно на пиесите на Шекспир, класическите криминални истории продължават да живеят, безкрайно привлекателни и адаптивни за нови поколения читатели, защото чрез проблемните си сюжети те говорят за дълбоки и универсални истини. Автор(и): Джоан Дрейтън
08 Окт, 2024
Тайната операция на Рейчъл Къшнър срещу реализма
В новия си шпионски роман, „Езерото на сътворението“, Къшнър се опитва да разобличи занаята на самата художествена литература. Автор(и): Александра Шварц
26 Сeп, 2024
Как историческата проза предефинира американския…
През последните няколко десетилетия в американската художествена литература се извърши тиха революция: Романите, признати от големите литературни награди, до голяма степен изоставиха настоящето в полза на миналото. Съвременната художествена литература никога не е била по-малко съвременна. Автор(и):…
24 Сeп, 2024
За Йоанна Елми и направата на всички ни
Случайностите, казват, били дребни намигвания на Госпожа Съдбата. Казвам това, защото попаднах на тази книга „случайно“. Живея далеч от България вече от много години насам и знам за нея все по-малко. Но това име, Йоанна Елми, се беше запечатало в някакво ъгълче на съзнанието ми благодарение на…
16 Сeп, 2024
Сали Руни: „Влюбването, когато бях много млада, промени…
Най-известната и влиятелна млада ирландска писателка говори за романтиката, писането за секс, феномена „Нормални хора“ и новия си роман „Интермецо“ Автор(и): Лиза Алардис
08 Сeп, 2024
Самоуверено ново поколение: българските писатели са остри…
Надя Радулова чува гласове, Калин Терзийски реве, Георги Господинов представя шокиращо актуален роман за Оръжието Носталгия, а разказите на Здравка Евтимова звучат като фарсове, уестърни и приказки. Съвременната българска литература е несправедливо пренебрегвана. Автор(и): Йорг Плат
20 Юли, 2024
Читателите на „Ню Йорк Таймс“ избират 100-те най-добри книги
Когато „Ню Йорк Таймс“ публикува списък със 100-те най-добри книги на века, знаехме, че ще чуем гласове на читатели, които са възмутени, покрусени или изпаднали в скръб. Как е възможно книгата на Този и Този да не е попаднала в списъка? Едно от най-хубавите неща в работата с книги е именно това:…
12 Юли, 2024
100-те най-добри книги на 21 век
Гласувани от 503 романисти, автори на нехудожествена литература, поети, критици и други любители на книгите – с малко помощ от сътрудниците на The New York Times Book Review. Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“
10 Юли, 2024
Най-запомнящите се литературни моменти от последните 25…
Докато избраните от нас 100 най-добри книги на 21-ви век предизвикваха възхищението на критиците и печелеха награди, други книги се появяваха в новините по различен начин. Предлагаме ви тук един възможен поглед назад към някои от най-запомнящите се моменти на века – досега. Автор(и): Тина Джордан
28 Апр, 2024
Рецензия на графичния роман „Daytripper“ от Фабио Мун и…
Опитвайки се да определя върховото постижение сред всички съвършенства на Daytripper, аз се затруднявам серизоно. В тази творба има толкова много прекрасни неща, че опитът да се издигне едно от тях над останалите изглежда младежки, задачка за деца, които не са загрижени да възприемат книгата…
02 Апр, 2024
Томас Бернхард, или Геният на лошите вести
След позорните години на нацизма австрийската средна класа се опитва да си осигури неправдоподобна почтеност. Бернхард изучава членовете ѝ. Кога ли е разбрал, че най-добрият начин да се проникне в определен тип общество може би е да бъдеш трън в плътта му? Автор(и): Тим Паркс
16 Мар, 2024
22 от най-смешните романи, писани след „Параграф 22“
Когато става дума за художествена литература, хуморът е сериозна работа. Ако трагедията въздейства на емоциите, то остроумието въздейства на ума. „Трябва да знаеш къде е смешното“, казва писателката Шийла Хети, „а ако знаеш къде е смешното, знаеш всичко.“ Автор(и): Дуайт Гарнър, Александра…
07 Мар, 2024
Габриел Гарсия Маркес е искал да унищожи последния си…
Публикуването на [романа] До август добавя изненадващ обрат към наследството му и може да предизвика въпроси за посмъртните издания, които противоречат на указанията на писателя. Автор(и): Александра Алтер
06 Мар, 2024
Ю Хуа в търсене на перфектното забавление
Ясно си спомням, че писането на първия ми разказ беше изключително болезнено. Можех да пиша само нощем, а тогава нямаше тоалетни в къщите на хората – трябваше да вървиш пет, шест минути, за да намериш обществена тоалетна. За щастие, когато всички спяха, можех да изтичам до реката и да пикая в нея.…
29 Фев, 2024
Мислейки за изкуствения интелект заедно със Станислав Лем
През 1974 г. Филип К. Дик пише писмо до ФБР за опасността, пред която е изправена американската научна фантастика. Тази опасност е Станислав Лем. Дик предупреждава, че Лем е „абсолютен партиен функционер“ и че „вероятно е по-скоро съставен комитет, отколкото личност“, защото пише в толкова много…
22 Фев, 2024
Евгений Водолазкин – Живот извън времето
Като носител на наградите „Солженицин“, „Голямата книга“ и „Ясная поляна“, както и на номинации от шортлистите за Националната награда за бестселър и руската награда „Букър“, в очите на мнозина Евгений Водолазкин се превърна в най-значимия жив руски писател. Автор(и): Гари Сол Морсън
04 Фев, 2024
Против едноизмерността
Защо му е било нужно на Златко Енев да пише детска фантастика? Той е философ по образование, издател на елегантно онлайн списание за либерални теории, история и публицистика, но ето че след 2003 година издава за втори път своята Червенокоска в гората на Призраците! Автор(и): Юлиана Методиева
01 Фев, 2024
Създаването на Уилям Фокнър
Формалното образование на Фокнър със сигурност е минимално. Той отпада от гимназията още в първия гимназиален клас (родителите му изглежда не са вдигали шум) и макар че за кратко посещава университета в Мисисипи, това става само благодарение на разрешението за завръщане на военнослужещи. Автор(и):…
06 Дек, 2023
Как да четем Джейн Остин погрешно
Писателката е била внимателна наблюдателка на своето време. Днес читателите биха искали да я превърнат в огледало на нашето собствено. Автор(и): Луи Менанд
10 Ное, 2023
Най-недоразбраният роман на света
Великият Гетсби е синоним на партита, блясък и разкош – но това е само едно от многото недоразумения около книгата, които започват още с първото ѝ публикуване. Автор(и): Хефзиба Андерсън
19 Окт, 2023
Създаването на Самюъл Бекет
Макар че десетилетието на 1930-те години може да се е сторило на Бекет като години на [психически] блокаж и стерилност, в ретроспекция можем да видим, че те са били използвани от по-дълбоки сили в него, за да положат художествените и философските – а може би дори и житейските – основи на големия…
06 Окт, 2023
Юне Фосе в търсене на покой
Норвежкият писател [и тазгодишен носител на Нобелова награда] създава десетилетия наред странни и почитани творби. Но той все още не знае откъде идва писането. Автор(и): Мерве Емре
17 Юли, 2023
Да поговорим за сцените в тоалетната
Няма неутрална дума за това, което хората произвеждат поне веднъж на ден, обикновено безотказно. Не съществува дефекационен еквивалент на неутралното и безобидно „секс“. Автор(и): Дуайт Гарнър
08 Юли, 2023
Забележителната литературна кариера на Кормак Маккарти е…
Необичайната кариера на Кормак Маккарти, който почина миналата седмица на 89-годишна възраст, е добре известна. Първите пет романа, публикувани в продължение на две десетилетия, му спечелват значително уважение от страна на критиката, но са комерсиални провали. В един момент всичките му книги,…
28 юни, 2023
Когато ваш редактор е Елена Феранте
Човек бива дърпан, понякога влачен, от прозата на Феранте с интензивност, която изглежда едновременно напълно концентрирана и успокояващо разпръсната. Четенето на романите ѝ означава да усещаш, че черпиш от резервоар на споделени емоции – гняв, отвращение, съжаление, възмущение, нежност, за които…
24 Май, 2023
Светът на Джейн Остин
Понастоящем, както изглежда, Джейн Остин е по-гореща от Куентин Тарантино. Но преди да се опитаме да установим какво представлява феноменът Остин, нека първо да установим какво той не представлява. Автор(и): Мартин Еймис
24 Май, 2023
Само Мартин звучеше като Мартин Еймис
Мартин Еймис беше син на трима бащи – един истински родител и двама литературни предшественици – Кингсли Еймис, Владимир Набоков и Сол Белоу. Автор(и) Салман Рушди
24 Май, 2023
Международната награда „Букър“ обяви първия си български…
Международната награда „Букър“ обявява първия си български победител Автор(и): екип на в. „Гардиън“
18 Фев, 2023
Непокорството на Салман Рушди
След почти смъртоносното намушкване с нож и десетилетия на заплахи писателят говори за писането като акт на противопоставяне срещу смъртта. Автор(и): Дейвид Ремник
28 Яну, 2023
Наистина ли Мик Херон е най-добрият автор на шпионски…
В трилърите му от поредицата „Слау Хаус“ неудачниците спасяват положението – а между комедията и катастрофата преминава невидимо тънка граница. Автор(и): Джил Лепор
27 Яну, 2023
Препрочитайки руската класика в сянката на войната в Украйна
Как да се справим с идеологията на „Ана Каренина“, „Евгений Онегин“ и други любими книги. Автор(и): Елиф Батуман
27 Ное, 2022
Харуки Мураками: „Преди да стигнеш до светлината, трябва да…
Не е задължително героят на Мураками да завърши романа, след като е научил толкова много, още по-малко пък да се намира в състояние на съвършено щастие. Книгите на Мураками сякаш казват, че животът може и да е странен, но кошмарите свършват. Можете да намерите изгубената си котка. Автор(и): Оливър…
06 Авг, 2022
Как се срещнах с Ърнест Хемингуей
Не знам кой е казал, че романистите четат чуждите романи само за да разберат как са написани. Аз вярвам, че това е вярно. Ние не се задоволяваме с тайните, разкрити на повърхността на страницата: обръщаме книгата, за да открием шевовете. По начин, невъзможен за обясняване, ние разграждаме книгата…
04 Авг, 2022
Кралицата на детективския роман: как Агата Кристи създава…
Детективската история е измислена от Едгар Алън По, макар че той е написал само четири от тях, преди да загуби интерес. Други писатели продължават там, където той е спрял, но първият „професионален“ практикуващ жанра, който е важен за нас и днес, е Артър Конан Дойл, чиято поредица за Шерлок Холмс…
04 Юли, 2022
Нежният разказвач
Художествената литература е загубила доверието на читателите, тъй като лъжата се е превърнала в опасно оръжие за масово унищожение, макар и все още да е примитивен инструмент. Често ми задават този невероятен въпрос: „Наистина ли това, което сте написала, е истина?“ И всеки път усещам, че този…
10 юни, 2022
Преображенията на Пинокио
Според Тим Паркс, дългогодишен преводач и критик на италианската литература, Колоди е бил страстен пияница, комарджия и женкар. Освен това е бил легендарен мързеливец и е мразел да преработва. Последната черта, според мен, е най-важната. Много от главите изглеждат така, сякаш са написани в…
25 Май, 2022
Как най-големият украински романист се бори за страната си
Сутринта на 25 февруари, ден след като руските бомби започват да падат върху страната му, Андрей Курков, най-известният жив украински писател, получава телефонно обаждане в дома си близо до площад „Независимост“ в центъра на Киев. Обаждането е от стар приятел, бизнесмен с близки връзки в…
28 Апр, 2022
Денят на Опричника, 16 години по-късно
В саркастичния си роман „Денят на опричника“ Владимир Сорокин си представя една богата, господстваща, свръхмодерна, но реваншистка Русия през далечната 2028 година господня. Възстановен е царскo-подобен монарх, комунизмът се помни като времето на „червените беди“, а Червеният площад е пребоядисан в…
06 Мар, 2022
Отвъд мъглата на войната: книги, които ни помагат да…
След като руските войски навлязоха дълбоко в Украйна, бомбардираха Харков, Киев и други градове, а безпрецедентната вълна от западни санкции доведе до рекордно нисък курс на рублата, за всеки от нас е трудно да откъсне очи от новините. Но историческите течения, довели до тази криза, са дълбоки и…
26 Яну, 2022
„Книгите на Яков“ – изтънченият и смайващ роман на…
За най-амбициозен роман на Токарчук – Шведската академия го нарече неин „magnum opus“ – отдавна се счита „Книгите на Яков“, публикуван за първи път в Полша през 2014 г. Сега той е тук. С почти 1000 страници той наистина е с магнум-размер. Дори подзаглавието му (рядко срещано за роман) е трудно за…
08 Яну, 2022
След „Малък живот“ новият голям роман на Ханя Янагихара…
Може ли една американка от азиатски произход да напише голям американски роман? Трябва ли големият американски роман да се разпростира от Ню Йорк до Хаваите, пропускайки Средния Запад? Може ли да премине от реализъм към антиутопия? И – може би най-важното от всичко – може ли в центъра му да бъдат…
21 Ное, 2021
От „Букър“ до „Нобел“: защо 2021 г. е велика година за…
Литературните награди са видимият връх на един айсберг, който се състои от кариерите на писателите – често дълги, усърдни и неспоменати – от усилията на издателите и книготърговците, както и от творческата екология на страните, езиците и регионите. Както отбелязва по повод на тазгодишните победи…
09 Ное, 2021
Арии в архива
„Винаги съм знаела, че един ден ще напиша книга за семейството си“, пише Мария Степанова в глава от „В памет на паметта“, озаглавена „За началото“. Повечето от нейните предци – руски евреи – са били обикновени хора, които са посветили живота си на това „да останат невидими, да постигнат желаната…
20 Окт, 2021
Абдулразак Гурна, емигрантът
Дори като казахте това, за Монтен, вие се усмихнахте, защото мисля, че ни доставя удоволствие като читатели да си кажем: Ах, знам какво прави той! Това разпознаване на интертекстуалността до известна степен ни запознава отново един с друг като читатели. Ние четем едно и също нещо и това дава…
22 Сeп, 2021
Салман Рушди за 40-я рожден ден на „Среднощни деца“
Четиридесет години са много време. Трябва да кажа, че Индия вече не е страната на този роман. Когато писах „Среднощни деца“, имах предвид една историческа арка, която се движи от надеждата за независимост – окървавена, но все пак надежда – до предателството на тази надежда в така нареченото…
08 Юли, 2021
Романи, новели и сборници, о, Боже!
Обичаме да се преструваме, че изкуството си е изкуство. Че авторът пише това, което е вдъхновен да напише, без да се интересува от нищо друго освен от гласа на музата. Това е полезна измислица. Добре е писателите да се съсредоточат най-вече върху изкуството и да се притесняват за деловата страна…
03 Юли, 2021
To nie jest opowieść o „Nich“
Dominika Kardaś: Przeczytałam w jednej z Pana biografii, że Pana książki sprawiły, że jest Pan „dobrze znany, ale nie kochany, w swoim kraju“. Zlatko Enev: Cóż, to prawda, że gdy tylko „Requiem dla nikogo“ zostało opublikowane, zostało odebrane jako obraza narodu bułgarskiego. Ale, szczerze mówiąc,…
20 юни, 2021
100-те основни руски книги от XXI век
От 2000 г. изминаха 20 години – и това, между другото, е една пета от века. Време е да обобщим някои резултати. Сайтът „Полка“ организира най-голямото проучване в историята си, за да определи кои са най-добрите 100 руски книги на 21-ви век: романи, повести, сборници с разкази, нехудожествена…
15 юни, 2021
„Като тяло тя е съвършена“: Алисън Бехдел за любовните…
Когато бях студентка и тъкмо се разкривах като лесбианка, се промъквах в едно слабо осветено, отдалечено-от-обичайните място, където знаех, че ще намеря други хора като мен – стелажите на библиотеката. Вита Саквил-Уест не беше първата спътничка, която срещнах там, но със сигурност беше…
12 юни, 2021
Хорхе Луис Борхес, всевиждащият
Когато бях млад човек, винаги се стремях да търся нови метафори. После разбрах, че истински добрите метафори са винаги едни и същи. Искам да кажа, че да сравняваш времето с път, смъртта със сън, живота със сънуване, това са великите метафори в литературата, защото отговарят на нещо съществено. Ако…
29 Апр, 2021
Лишени от достойнство, или „Реквием за никого“ от Златко…
Първата сцена. Жена и мъж. Мъжът изисква от жената да му докаже, че го обича. Прави го, като ѝ нарежда да яде франзела. Жената мрази франзелите и не е в състояние да погълне дори парченце. Все още не знаем защо. Изглежда абсурдно да не харесваш франзела, какво е това? Мъжът настоява. Франзелата ще…
22 Апр, 2021
Олга Токарчук: „Бях много наивна. Мислех, че Полша ще бъде…
Когато шестият роман на Олга Токарчук, Бегуни, беше на път да бъде публикуван във Великобритания миналата година, списанието Книжар изчурулика, че „тя е може би е една от най-великите писателки, за които никога не сте чували“. Търговският седмичник, обръщайки се конкретно към читателската аудитория…
20 Апр, 2021
Интервю на Златко Енев за полския литературен блогър Адам…
В Реквием за никого Вие представяте една зашеметяваща, трагична история от последното десетилетие на Народна република България, която доскоро вероятно е била известна само на малцина, поне извън страната. Наистина ли искахте вашите читатели да се изправят пред срамните моменти от осемдесетте? Да,…
08 Апр, 2021
Светът е голям и катастрофи дебнат отвсякъде
Накъде се е запътил светът? Как може да бъде спасен – в буквален и преносен смисъл – от разрушение? Кой ще падне във все по-широката и по-дълбока пропаст между имащите и нямащите, между консуматорите и доставчиците, между благоденстващите и мизерстващите, между охолстващите и бедстващите, между…
01 Мар, 2021
Роман за властта и свободата
От няколко дни на книжния пазар е третият роман на Захари Карабашлиев – „Опашката“, който, съвсем разбираемо, предизвиква голям читателски интерес. Като човек, който от години следи с внимание българската литература, нямаше как да го подмина. Без претенциите за някакъв сериозен рецензентски поглед,…
09 Фев, 2021
Как Евгений Замятин е оформил дистопичната фантастика
През май 1929 г. Евгений Замятин става обект на враждебни стихове, написани от поета Александър Безименски, член на Руската асоциация на пролетарските писатели. Те се появяват в ленинградското издание на престижния Литературен вестник под заглавие „Сертификат за социална евгеника“ и един от тях…
06 Фев, 2021
На какво може да ни научи Джейн Остин
Бурните обрати от последната година вероятно са накарали всички ни да търсим собствени културни механизми за откриване източници на издръжливост. За мен такъв ключов механизъм беше именно четенето на романите на Джейн Остин. Автор(и): Елоиз Ууд
05 Фев, 2021
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Започвам с доста мрачни размисли за срещите ни с българската литературна класика. Извън задължителните четива, предназначени за учебната програма, нашите издателства напълно са забравили, че модерната поезия, проза и драматургия, а също и есеистиката не са се пръкнали от нищото. Никой не докосва…
30 Яну, 2021
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Не си спомням дали някога съм започвал със стихотворение. Но днес не мога да се сдържа. След малко ще ви обясня защо. Ето го: Стиховете на Цочо Бояджиев написани в следобедния въздух по трепканията на топлината над асфалта между листата на смълчаните дървета под шапката невидимка на дъждовете на…
23 Яну, 2021
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Миналата седмица обещах да отделя специално внимание на уникален „Универсален енциклопедичен речник“ в два тома, за който в печата и в електронните медии не срещнах нито дума. Размислих се, накрая реших, че все пак мястото му е в „книжния четвъртък“, като „черешката на тортата“, тъй като явленията…
17 Яну, 2021
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Много страшно явление е незаслуженото опозоряване на историческа, литературна личност, както, разбира се, и на всеки обикновен човек. През годините неизменно съм усещал това уродливо явление да ме преследва винаги, когато е ставало дума за Евгения Марс. Тя е сестра на прабаба ми. Още от…
09 Яну, 2021
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
„Така беше не само с нея, докато рисуваше картините си, а и с актьора, докато преживява чужда съдба на сцената, и с музиканта, който твори или изпълнява музиката си пред другите за да подарят всички те радост и да предизвикат, макар и за кратко, извисяването на духа с онова неуловимо докосване до…
08 Яну, 2021
Човечен индивидуалист сред бездните на времето
Истински подвиг е решението на великолепната литераторка Евелина Белчева да предложи на вниманието на читателите най-съществените страници от огромните дневници на академик Петър Динеков, посветени на периода след политическата промяна в България, започнала от 1989 година. Не виждам какво…
27 Дек, 2020
Гурбет, копнеж, тъга
Книгата, която с огромно вълнение ви представям днес, има предистория. Затова си позволявам да припомня мой текст, писан преди пет години, когато за първи път срещнах – макар и задочно – една необикновена жена. Говоря за професор Зейнеп Зафер. Биографията ѝ ще откриете в рецензията за потрисащия…
18 Дек, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Съвсем не си представях така този книжен четвъртък. Трябваше да бъде цветен, бъбрив, озарен от светлина. Помръкна. Сгърчи се от болка. „Толкова е кратко“. Едва сега разбирам какво е искала да ни каже с антологичната си поетична книга Федя Филкова. Тя се е сбогувала по своя неповторим, деликатен, по…
13 Дек, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Миналата седмица – срам не срам! – ви помолих да изразите с вдигнат палец съпричастието си към моите текстове. Признавам, че не очаквах толкова вълнуващи за мене отзиви, при това от хора, които високо ценя. Затова и днес сядам да пиша с особено приповдигнато настроение – силно се надявам, че в…
04 Дек, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Прочетох някъде из пресата заглавие „Да си само англичанин, германец или французин означава да си провинциалист“. Тази мисъл се приписва на големия испански философ Хосе Ортега и Гасет. Все повече се убеждавам, че немалко наши съвременни интелектуалци сякаш са почетни делегати на поредния конгрес…
27 Ное, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
За първи път прочетох „Самота“ в оригинал преди много, много години, когато пишех предговора си към скъпоценното томче творби на Стефан Маларме, появило се в издателство „Народна култура“ във великолепния превод на Кирил Кадийски. Тогава разтворих и дневниците на братя Гонкур, за да открия каква…
27 Ное, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Тази сутрин министърът на здравеопазването за пореден път изрече, че се намираме във война и допълни: „Не знаем нищо за врага: нито как изглежда, нито къде се намира, нито как да се борим с него.“ Започнахме да губим скъпи приятели. По улиците се оглеждаме и се опитваме да се разминаваме колко е…
17 Ное, 2020
Коя ще бъде следващата Елена Феранте?
Между 2001 г. и 2015 г., продажбите на преводна литература [във Великобритания] са се увеличили с 96%. Една от причините, твърди Даниел Хан, който миналата година учреди награда за първи превод, е в това, че издателите сякаш започват да се съобразяват повече с онова, което хората всъщност искат да…
16 Ное, 2020
Елена Феранте: „Не трябва да се страхуваме от промяната“
Харесвам мъже, които използват силата си дискретно, за да ви помогнат да живеете – без твърде много думи, без сантименталност, без да очакват компенсация. Истинското разбиране на жените ми се струва най-високото приложение на интелигентността и способността на мъжа за любов. Това е нещо рядко. Не…
16 Ное, 2020
Вивиана Асса: Между черно-белия и цветния Бургас
Тази награда изфуча като унищожителен ураган. Завъртя ме неочаквано и помитащо. Изтъркаля ме в очите и ушите на хората и това, последното, доста ме притесни, защото аз по природа съм доста стеснителна. Микрофоните и прожекторите не са моята сила. От дете обичам да се завирам по кьошетата и…
13 Ное, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Всъщност най-истинското ни общуване е чрез възприемането на изпратеното от Бога послание на майстора. Усмивката на Мона Лиза, „Мислителят“ на Роден, изповедта на Ставрогин, обиколката из Дъблин на Леополд Блум, сънят за щастие на Пенчо Славейков, пешеходецът на Николай Кънчев… Всичките те ни…
12 Ное, 2020
Един испански писател търси пътя към истината, която може…
Към края на романа „Отечество“ – едно обширно изследване на травмите, причинени от продължителната терористична кампания на баската съпротивителна организация ЕТА, авторът Фернандо Арамбуру ни представя литературно четене с автор, който е написал „свидетелство за зверствата“ и техните продължителни…
08 Ное, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Едно предполагаш, но се случва съвсем друго. Завърших поредното си предаване по „Дарик“, излязох да подишам чист въздух и да напазарувам, върнах се, хвърлих бърз поглед на общо взето еднаквите вестници и усетих, че очите ми се затварят. Май, откакто пиша тези текстове, никога не се е случвало.…
30 Окт, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Понеже ще пиша за книга, бъкаща от магии и заклинания, компютърът ми решава да се включи в играта и започва да прави магарии. Дано в крайна сметка текстът ми стигне до вас. Никак не ми е приятно да се занимавам с произведения, които – по моя преценка – нямат нищо общо с изящната словесност. Но нали…
24 Окт, 2020
Книжни четвъртъци с литературния критик Георги Цанков –…
Дано вече никога не се налага да пиша „Книжен петък“ заради трагичната кончина на скъп приятел и голям български писател, какъвто е Александър Томов. Вчера се чувствах вцепенен. Пред очите ми преминаваха безкрайните дни на упоителни разговори с този мъдър песимист, който познаваше всички нюанси на…
29 юни, 2020
Огледалото
Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността на зададените въпроси. Литературата поставя огледала, а всяко отражение поражда въпроси. Колкото повече са отраженията, толкова по-дълбока е спиралата – и толкова по-дълго ще се спускаме по нея след…
08 юни, 2020
„Безмълвие“ от Неда Антонова
В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях нарочила за дните около 24 май. Темата ѝ е съвсем в духа на празника, а в словесното майсторство на Неда Антонова отдавна нямам никакво съмнение. За мен тя е едно от най-талантливите пера на…
08 юни, 2020
Болестта като път
За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма, човек би възприел текста като обикновен литературен монолог с мазохистичен привкус, изречен и публикуван, за да изследва прага на нашата чувствителност. А всъщност книгата „Възхвала на Ханс Аспергер“…
21 Апр, 2020
Имунизацията на Камю срещу омразата
„Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна война, докато живеел в апартамент, нает от сватове, които не обичал, а след това във военновременна Франция, болен от туберкулоза и самотен, разделен от жена си, след като е изпуснал последния кораб…
24 Мар, 2020
Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?
Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от нея, поетът разказва не за неща, които вече са се случили, а за такива, които биха могли да се случат. И как именно ще се случат. Банално е да го цитираме непрестанно и да твърдим, че писателите са…
29 Фев, 2020
В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…
Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси. Наблюдаваният свят и вътрешният живот се забавят, ритмите в прозата добиват странна и мощна нервна енергия, всеки нюанс и зрителен ъгъл получава дължимото. Разказван от един поет в чужда страна, романът и…
18 Фев, 2020
Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“
Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената литература и документалистиката за 2019 година.
06 Фев, 2020
Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“
В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на своята съдба, превела го през толкова събития, запратила го от далечния мъничък Любек в голямата Америка, превърнала го от син на провинциалното градче в гражданин на света. Така на два пъти – през…
15 Яну, 2020
„Хотелът на спомените“ на Златко Ангелов – расова семейна…
Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже семейната сага на няколко поколения през спомените, сякаш отседнали в различните стаи на един и същи хотел. „Съдържатели“ в него са един несъстоял се баща и две от четирите му отчуждени деца от два приключени брака. Повествованието се разгръща…
08 Дек, 2019
За из(б)ора на белоногата и за един от несбъднатите…
Предполага се, че в същността си „езикът свещен на моите деди“ има една изключителна функция – да сътворява свещени текстове. Но точно пък по повод подобни свещени текстове за дадена култура Умберто Еко написа, че с тях не можем да си позволим много голяма свобода, тъй като обикновено има някаква…
16 Ное, 2019
Владимир Набоков: интервю за френското литературно…
Защо живеете в Швейцария? И защо в хотел? Защо швейцарски хотел? Швейцария е очарователна и хотелският живот опростява куп неща. Много ми липсва Америка и се надявам да се върна там за още двадесетгодишен престой. Тихият живот в американски университетски град не би представлявал съществена разлика…
22 Окт, 2019
Елфриде Йелинек: „С писането си днес просто се стремя към…
Ние жените трябва непрекъснато да преминаваме през мъжкия оценителен шлюз, а онези, сред нас, които искат да се утвърдят, го достигат не чрез някакви постижения, а като се хвърлят на пазара на телата. Преди много обичах да разказвам този виц: Няма значение дали сте Нобелова лауреатка или…
15 Окт, 2019
Романите на Олга Токарчук срещу национализма
Токарчук се наслаждава на ролята си на човек, който оспорва утвърдени разбирания, и в едно интервю, след като книгата е спечелила наградата Nike, тя призовава сънародниците си да признаят по-тъмните елементи от миналото на нацията. „Измислили сме си тази история на Полша като отворена, толерантна…
13 Окт, 2019
„Когато пиша, наоколо трябва да е шумно“. Кратка разходка…
Струва ми се, че писателите, които се гордеят особено много с точните си и непокътнати графици, ден след ден, са хора на определена възраст и с определени привилегии. Понякога пиша през деня, друг път през нощта, в зависимост от хода на ежедневието. Аз съм майка, имам много отговорности. Така че…
11 Окт, 2019
Петер Хандке: „Ако красивото не боли, можете да го купите“
Още през 1979 г. в речта си по повод приемането на наградата „Кафка“, Вие заявихте: „Докато се опитвам да открия формите на истината, аз се намирам в търсене на красотата, на разтърсващата красота, на шока, идещ от красотата“. Вижте, понякога в речите си казвам нещата програмно, тоест по начини,…
07 Авг, 2019
За мястото на писателя в обществения живот
Като приемам наградата, с която вашата свободна Академия най-великодушно ме удостои, изпитвам чувство на огромна признателност и напълно съзнавам до каква степен това високо отличие превъзхожда моите скромни лични заслуги. Всеки човек, особено ако е творец, се стреми към признанието Това се отнася…
18 Юли, 2019
Александър Солженицин – Нобелова лекция по литература
Както онзи дивак, който изумен взел странния предмет, изхвърлен от вълните на океана в пясъка или паднал от небето; предмет, отразяващ ту мъгляво, ту ярко слънчевия лъч – и го върти в ръцете си, оглежда го от всички страни и се чуди как би могъл да му влезе в работа и търси да му намери някакво…
10 Юли, 2019
За изгубената битка
Не съм сама на тази трибуна… Около мен звучат гласове, стотици гласове, те са винаги с мен. Още от детството ми. Живеех на село. Ние, децата, обичахме да играем навън, но вечер сякаш магнит ни привличаше към пейките, на които се събираха пред своите къщи или хати, както ги наричат у нас, уморените…
17 юни, 2019
„Прекосяване“ на Пайтим Статовци – една албанска одисея
Пайтим Статовци е роден в Косово през 1990 г.; семейството му е емигрирало във Финландия точно когато е започнало геноцидното нападение над Босна, а по-късно и над Косово. Финландски писател с косовско-албанско наследство, Статовци работи на терена на едно плодородно творческо смесване, което му…
24 Май, 2019
Покаяние Господне – новата поетична книга на Румен Леонидов
Съвсем отскоро държа в ръцете си ръкописа на новата поетична книга на Румен Леонидов „Покаяние Господне“, последно издание, „Факел“, 2020 г. Състои се от няколко цикъла, Просъници, Бдения и Сънописи. Терминът Бдение е с църковния смисъл. Още Христос се е молел нощно време. Бдението е обичаен обряд…
05 Апр, 2019
Владимир Набоков, литературният бежанец
„Умираме бавно от глад и на никого не му пука“, споделя Набоков през 1937 с един братовчед от Париж, малко преди усилията им да се увенчаят с успех. И макар че Франция е недоволна от притока на чужденци – тя е по-малко приветлива към чужденците от Берлин – Набоков успява да си осигури работна виза.…
21 юни, 2018
Южната завеса: „Граница“ на Капка Касабова
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има пещера, наречена Дяволското гърло, през която Орфей е слизал в подземния свят. Всички, които са опитали да го последват, са изчезнали. В този район планинските върхове служат като гробници на тракийски царе. Смели воини, но несвикнали на…
16 юни, 2018
„Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…
Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на „Хермес“. Чудих се в продължение на десет минути дали да си купя романа. Така премина и целият ми опит да прочета това преиздадено произведение за по-малко от година. Всъщност го завърших на инат. Дълго време…
09 Апр, 2018
Поетът с две родини
Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и с право. Тя излезе още в началото на ноември, миналата година (2017) и заслужено бе ознаменувана с поне две представяния пред изкушената пловдивска и столична публика. Както винаги „Жанет-45“ са…
21 Сeп, 2017
Орхан Памук: Понякога, да преподаваш собствените си романи…
Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху турската история, трансформацията на Истанбул, или исляма и секуларизма, за да стане логиката на моите романи по-достъпна за студентите ми? След цял един живот, прекаран в борба срещу политическия натиск върху литературата, отдаването на учебно…
13 Сeп, 2017
Пръстът на Сталин
Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната привлекателност. Показвайки светове, населени с чудовища, карикатури на реални животни, тези [англоезични] произведения ни позволяват да надничаме през оградата към една преобърната версия на собствения ни…
02 Сeп, 2017
Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)
Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по себе си е един вид простонародна и пародийна философия. Погледнете например „Дон Кихот“, погледнете „Гаргантюа“, вижте Достоевски, Толстой, Ман. Всъщност, мисля, че се е променило единствено отношението…
04 Авг, 2017
Вапцаров и македонизмът
Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се случи нито след падането на Берлинската стена, нито след разпада на Югославия. Как обаче ще заработи мултидисциплинарната експертна комисия на паритетен принцип, предвидена в клаузите на подписания…
26 Юли, 2017
Триковете на диктатурата
Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата към един тираничен режим е сложен. Тоталитарните режими са склонни да ласкаят литературата, за да могат толкова по-добре да я надзирават, паралелно с това да я заплашват със смърт и затвор. Парадоксално, но и при един жесток режим може да…
29 Ное, 2016
За духа и поезията на Весела Василева
Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно на необикновено цвете под похлупак. Весела Василева, родена през 1919 г., е сред талантливите и харизматични представители на своето поетично поколение – поколението, започнало разгръщането на…
26 Ное, 2016
Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване
Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели. Актуалните ѝ творби са романите „Съвършената,“ „Царица Елеонора българска“ и „Неговата любима“, които излязоха през последните няколко години и се радват на сериозен успех. Част от творчеството ѝ е…
01 Ное, 2016
Защо, наистина?
Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази „плесница за академичния вкус“. Плесницата щеше да бъде страшна – също като легендарния дъжд, – но преди петдесет години. Боб Дилън отдавна вече е президент, император, пантократор на академията, на…
01 Ное, 2016
Защо Дилън?
В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в камерно изкуство, Алън Гинзбърг ми каза: „Писаната академична поезия е камерно изкуство, но има и друг вид поезия, която има огромна аудитория и която може да промени света, както направиха „Бийтълс“ и…
07 Окт, 2016
Свръхземната същност на живота
Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за които творчеството не е словесна игра, а вътрешна необходимост. Не се чувства интимната, непосредната връзка между онова, което пишат, и онова, което преживяват. Техните песни не са лирически изповеди; в…
07 Окт, 2016
Димчо Дебелянов и доброволчеството
Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ изказа аргументирано становището си, че поетът Димчо Дебелянов не е заминал като доброволец на фронта за участие в Първата световна война. Твърдението на акад. Радев определено предизвика шок и в…
24 Сeп, 2016
Литературни страсти à la Bulgarie
Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната „литературна България“, може и да изглежда леко отнесена от гледната точка на настоящето, но пък, кой знае, бъдещите поколения може и да открият в нея неща, невидими за нас днес и сега. Самият аз съм…
16 Сeп, 2016
Светът на ръба
В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с него страшно се скарахме – но за това съм разказвал подробно на Береш. Само да се появя в Москва, и учените ме отлюспваха от писателската делегация. Затова не се запознах с никакви писатели, може би…
16 Сeп, 2016
Не вярвам във фантазията на писателя (Интервю с Данило Киш)
Убеден съм, че писателят няма право да се оставя на фантазията. Във всеки случай, аз поне не вярвам в писателската фантазия. В литературата от ХХ в. се случи една съществена промяна, изразяваща се в това, че литературата вече не е или не трябва да бъде романтична в историческия смисъл на понятието…
09 Сeп, 2016
Кнаусгор или Феранте?
През 1959 литературният критик Джордж Стайнър публикува книга на име „Толстой или Достоевски“. В нея не се задава въпроса кой от двамата писатели е по-добрият – те „и двамата са титани“, пише Стайнър. Вместо това се пита какво може да означава предпочитанието на даден човек към единия или другия.…
18 юни, 2016
Смътният: ,,Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера
Преди време, когато за първи път прочетох „Непосилната лекота на битието“ и споделих впечатленията си (възторга си) с един мой познат англичанин – доцент по чешка литература, той не можа да сдържи учудването си: „Как е възможно да се възхищаваш на тази политическа публицистика?“ В неговия вкус не…
06 Май, 2016
Мечтата на тялото: ,,Чевенгур“ на Андрей Платонов
Що се отнася до романа „Чевенгур“, Максим Горки ще се окаже прав – наистина няма да го напечатат. Той е отхвърлен през 1929 г. от издателство „Федерация“, а после – въпреки отчаяните преработки, които прави Платонов, и въпреки опитите му да публикува поне фрагменти, ръкописът е върнат…
16 Мар, 2016
Лолита, липсващият глас в хора
В началото беше Долорес. „Долорес е много красиво име, име с дълъг траурен воал, с влажни очи. Умалителното на Долорес е Лола, а умалителното на Лола – Лолита … За моята нимфетка ми трябваше умалително с лирично звучене. Л е една от най-искрящите букви, а финалната сричка -ита излъчва изобилие от…
24 Фев, 2016
Не се страхувай
Стогодишнината от рождението му е добър повод да направим отново Албер Камю от този изумителен мъж, който дойде от големия студ на миналия век и стана звезда на парижките интелектуалци: роден на 7 ноември 1913 в Алжир от една неграмотна жена направо на голия пръстен под на една винарна край Мондови…
03 Фев, 2016
Какво чух за Елиът Уайнбъргър
Чух, че Е. У. живее в Ню Йорк, че е писател, есеист и поет, че превежда Октавио Пас и китайска поезия, че е чел всичко или за всичко на Земята, а останалото е видял със собствените си очи. Не съм чул, но мога да ви кажа, че Е. У. е разказвач на приказки, изкусител и археолог на духа; „събирач на…
02 Фев, 2016
Български бестселъри? Плеви, плеви!
„Хеликон“ публикува своята листа за най-продавани книги през 2015 година с обнадеждаващата сякаш констатация: „Български автори са на първите три места в годишната класация на веригата книжарници“. Информацията стимулира някои медии възторжено да ревнат за „повишения интерес към родната литература…
14 Яну, 2016
Класици и политици
Напоследък мнозина от българските литератори са се отдали на спешно препрочитане на литературното наследство. Амбицията им (поразително съвпадаща със социалната поръчка на деня) е основателна и благородна: българската литература трябва най-после да се очисти от наносите на тоталитарните си…
24 Дек, 2015
In Memoriam: Архипелагът Гриша Трифонов
Архипелаг е странно географско понятие, обозначаващо възможността островите да се доближават един до друг. Хората-архипелази в литературата и в живота като цяло са малко. Те умеят да свързват хората чрез думи и присъствие. Един от тях беше поетът Гриша Трифонов, който си замина на 23 ноември, малко…
17 Дек, 2015
Тайната история на „Сто години самота“
Габриел Гарсия Маркес започва да пише Cien Años de Soledad – Сто години самота – преди повече от половин век, като го завършва през късната 1966. Романът излиза от печат в Буенос Айрес на 30 май 1967, два дни преди Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, и реакцията сред испаноезичните читатели е…
14 Дек, 2015
Старозаветният поет
Заслушан в глухите рими на езика, Борис Христов бавно руши класическия стих. Така той се опитва да обхване най-трайните изменения, както и най-нетрайните измерения на живота. Читателят има чувството, че тези стихове са съществували в него още преди да ги прочете, досътвори и преживее. Тъй като те…
08 Дек, 2015
Иво Андрич и/в Турция
Би могло да се каже, че темата „Андрич и/в Турция“, в по-глобален мащаб – „Андрич и/в Ориента“, е сравнително неизследвана в иначе безспорно богатите традиции и постижения на андричевистиката и, без съмнение, нейното всестранно, задълбочено и обективно осветляване би допринесло изключително за…
05 Дек, 2015
„Подчинение“ на Мишел Уелбек
Решаващото в романа е, че политическите събития, които той портретира, са психологически колкото убедителни, толкова и достоверни, защото това е всичко, около което този роман се върти – огромната загуба на смисъл за цяла една култура, нейната напълно липсваща, или поне силно изтощена вяра. Автор:…
01 Дек, 2015
Светлана Алексиевич: Руснаците не могат да живеят със…
Всъщност имам три различни родни места: западноукраинският град Иваново-Франкивск, откъдето произхожда майка ми и където съм родена; белоруското село, в което съм израснала; накрая, руската култура, която ме е възпитала и част от която станах. Баща ми, комунистът, е пристигнал в Иваново-Франкивск…
17 Окт, 2015
Когато свободата е безнаказаност, а беззаконието – ред,…
По подобие на Оруел в „1984 година“, моят герой Павел Премянов от новата ми книга „Орлов мост“, участник в протестите на знаковото място в София, си съставя абсурдни опозиции, които извиняват неговия трагично преживян, но впоследствие добре обмислен и философски оправдан цинизъм: „КРАЖБАТА Е…
03 Сeп, 2015
Другостта и двойничеството в три балкански романа за Изтока…
Съществува интимна връзка между паметта и границата. Освен всичко друго тя символизира и „непрекъснатото завоевание на цивилизацията срещу варварството", тя „периодически служи за трамплин на националния подем". Защо тогава толкова драматично възприема преминаването ѝ Джем Султан в завръзката на…
26 Авг, 2015
Другостта и двойничеството в три балкански романа за Изтока…
Нишанджи Мехмед паша е великият везир в двора на Мехмед ІІ. Романът всъщност започва с неговата изповед в показания, тя бележи и формалната завръзка на романовия сюжет. Когато Мехмед Хан ІІ Завоевателя предава богу дух, Нишанджи скрива истината от войската. Гротесковото триседмично представление от…
22 Авг, 2015
Другостта и двойничеството в три балкански романа за Изтока…
Романът „Случаят Джем“ е роман за едно дълго пътуване – историческо и екзистенциално. За живота като пътуване, при това съвсем не доброволно. Пътуване-лутане и намиране между световете на Изтока и Запада. Има такъв жанр, твърди Памук, отнесен към традициите на турската литература от 90-те години на…
22 Юли, 2015
Двама български англицисти за книгата „Калуня-каля“
Александър Шурбанов: „Калуня-каля“ е истинско откритие. Владимир Трендафилов: Мисля, че има някакво обезумяване около този роман. Автори: Александър Шурбанов и Владимир Трендафилов
01 Юли, 2015
Постскриптум: Джеймс Солтър, 1925-2015
Джеймс Солтър почина в петък. Току-що бе навършил деветдесет, девет дни преди това. „Този рожден ден дойде някак си по-рано, отколкото си мислех“, казва той в интервю за германското списание Щерн, което го определя така, както не прави почти никой в Америка – като автор на бестселъри. „Надявах се…
01 Юли, 2015
Литературният историк като ловец на разкази
В „Една малка анкета“ сръбският писател Михайло Пантич, с присъщия за всеки пишещ мислител скептицизъм, усъмнявайки се в бъдещето на литературата, заявява, че равнодушието е най-страшната диагноза и за писателя, но и за читателя. Всъщност принципно няма разлика между писането за и писането на…
24 Апр, 2015
Кърт Вонегът: след кланицата
„Някога имаше Дрезден. Красив град, пълен с музеи и зоопаркове – човекът в неговото най-голямо величие. А когато дойдохме ние, градът си отиде… Нападението не скъси войната и с половин секунда, не отслаби германската съпротива или нападение никъде, не освободи нито един човек от някой…
17 Апр, 2015
Величието на Гюнтер Грас
На седемдесетия му рожден ден множество писатели – Надин Гордимър, Джон Ървинг, плюс цялата германска литературна сцена – се бяха събрали, за да го възпяват в театъра „Талия“ в Хамбург, но онова, което си спомням най-добре беше, че когато хвалебствените слова приключиха, започна да свири музика,…
11 Апр, 2015
Борхес и бог
Струва ми се много сериозно, че един човек или народ може и да не притежават етически инстинкт или усет. Нещо повече, налице е тенденция или навик, да се съди за дадено действие по следствията му. Сега, това ми се струва неморално, понеже, когато действате, вие знаете дали действията ви са зли или…
03 Апр, 2015
Етгар Керет, предизвикателят…
За мен писането на истории е нещо много интуитивно. Нямам никакъв особен план или метод. Обикновено имам пред очи някакъв образ, мисъл или изречение. И когато пиша, усещането е много силно, сякаш съм заедно с героите си и подхващам това приключение и съм също толкова неспокоен и възбуден като тях,…
28 Мар, 2015
Светът на Оруел
През 2015 се навършват 65 години от смъртта на Джордж Оруел – и днес той изглежда по-голям от всякога. Изреченията му са по устните ни, идеите му в главите ни, предупрежденията му изглежда се сбъдват. Но как все пак се е случило всичко това? Автор: Робърт Бътлър
17 Мар, 2015
Левиатан, или смърт в Сицилия
Моше Кан, преводачът: Първата ми среща с „Хорцинус Орка“ беше през 1975, годината на първоначалната публикация на този монументален роман. По онова време живеех вече отдавна в Рим. При излизането на романа забелязах, но с едно око, че вестниците са пълни със статии за него от видни италиански…
11 Мар, 2015
Път към Босфора ли? Не, не съм от тях…
Представете си следната картина: Около петдесетина български учители, водени от депутат, главен инспектор и двама професори, при това не кои да е, а археологът и ректор на СУ Богдан Филов (съпровождан от младата си съпруга Евдокия на сватбеното им пътешествие) и историкът Васил Златарски, заедно с…
03 Мар, 2015
Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…
Всъщност Алеко, ако би живял в любимата си Швейцария, безусловно не би носил фамилията Константинов, а със сигурност Франкенщайн. И кой знае, може и първото си име е щял да смени, на Виктор, да речем. Защото онова, което той извършва с Бай Ганю, е същото, което доктор Виктор Франкенщайн извършва в…
24 Фев, 2015
Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…
Едвин Сугарев, един от най-фрустрираните български интелектуалци вследствие тази „местностност“, „свойскост“, извечност на Бай Ганю в пространствата на българското общежитие, изрича с отчаян патос: Бай Ганю не може да бъде изличен, забравен и омаловажен поради една много проста причина: той изобщо…
17 Фев, 2015
Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…
Бай Ганьо, угнетяващият ни герой на Алеко Константинов – и според google, и според моите facebook приятели, е най-известният български литературен персонаж. В търсачката при кликване на красното му име излизат светкавично (само за 0,31 секунди) цели 762 000 резултата. А при съвсем непрофесионалната…
12 Дек, 2014
„Доктор Живаго“ и ЦРУ
В главната дирекция на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния, се намира музей, който обикновено не е достъпен за широката публика. Предназначението на музея, според описанието на неговия уебсайт, е да „информира, уведомява и вдъхновява“ членовете на ЦРУ докато те практикуват своя разузнавачески занаят. Сред…
17 Окт, 2014
„Консумирана“ от Дейвид Кроненбърг
В поредица от около 20 игрални филма, сред които „Мухата“, „Голият обяд“ и „История на насилието“, специалността на Дейвид Кроненбърг винаги се е състояла в педантично изследване на онази допирна точка, в която сходството между болестта и сексуалността се превръща в метафора за нашето отношение към…
17 Окт, 2014
Цветовете на кошмара
Злокобен, готически, психотичен и гъст като избуял трънак, в който с цената на много рани търсиш пътя си – това са впечатленията, които много бързо оставя краткият, но крайно интензивен роман „Чужда земя“. Неговият автор, Румен М. Еверт, е немец, свързал живота си с България, но действието на…
15 Окт, 2014
Накъде тече детската литература
Най-скорошният превод на Андерсен, дело на Владимир Старирадев, е едновременно силно позитивен факт от областта на най-новата ни книжнина, недвусмислен успех за преводача, и освен това важен симптом – симптом не само по отношение на Андерсеновата ни рецепция, но и по отношение на това как се е…
22 Сeп, 2014
Александър Вутимски, неуязвимият
„Светът не е толкова добър, за да бъде красотата неговото спасение“, пише Александър Вутимски в есето „Войнственият век“, където говори за помрачената от катастрофи епоха – вече случилите се, както и тези, които предстоят. На 23 септември се навършват 71 години от смъртта на поета, който успява да…
18 Сeп, 2014
„Реквием за никого“ – пътешествие из дълбините на човешката…
Когато отворих „Реквием за никого“ и започнах да чета, усещането бе като да видиш нещо за първи път, а то да ти е познато, като съществувало в теб винаги. Преживяването да прочета тази книга бе като влюбване в непозната жена, в която съм разпознал сродна душа, без да го очаквам. Автор: Атанас…
26 Авг, 2014
„Реквием за никого“ на Златко Енев – безроден ли е…
Като мнозина изкушени от четенето българи, родени през 70-те, и аз до скоро се оплаквах, че България още няма роман, който описва и обобщава Прехода по достатъчно смислен, убедителен начин. Срещата ми с книгата на Златко Енев „Реквием за никого“ обаче ме накара да се притесня от невежеството си.…
14 Авг, 2014
Реквием за всички ни
Започвам с това, че „Реквием“-ът е един прекрасен, и в същото време много странен роман: казвам „странен“, защото необикновен, самобитен, оригинален и т. н. са определения, доста клиширани от употреба и звучащи като комплименти. Освен това окачествяването на романа като странен е опит да се…
13 Юли, 2014
Реквием за всички нас
Спомняте ли си жегите на отчаянието в средата на 80-те? Поредицата от сушави години, довели селското стопанство почти до колапс, картофите, внасяни от „бедстващата“ Полша, режима на тока и водата, купоните за хляб, перспективите на кризата и задаващия се глад, пред които беше изправена…
10 Юли, 2014
Карл Уве Кнаусгор: една литературна звезда се бори с…
Преди да престане да участва в публични четения в родината си, норвежкият писател Карл Уве Кнаусгор поема една вечер сцената в Дома на литературата в Осло – представителна пететажна сграда точно срещу Кралския дворец. Това става през декември 2009, няколко месеца след като е започнало публикуването…
22 юни, 2014
Още нещо малко пак за думичката с П. – част ІІ
Езра Паунд казва, че всяко движение в изкуството се дели на откриватели, на наследници-майстори и на разводнители. Вероятно не е първият, нито ще е последният, който отбелязва подобно нещо, но го цитирам заради изразителната дума „разводнител“. Автор: Яна Букова
16 юни, 2014
Тавтология на насилието
„Blood Меridian or the Еvening Redness in the West“ е роман, роден директно върху добре поддържаното лобно място, където лежи митът за американския див, див запад. Както може да се очаква от отроче, родено на такова злокобно място, то самото е злокобно. Както може да се очаква и от натрапчиво…
10 юни, 2014
Още нещо малко пак за думичката с П. – част І
„От модернизма, който искаш, получаваш постмодернизма, който заслужаваш“. Бих искала да проследя – с всички възможни рискове – резултата от приложението на тази формула върху българската поезия на ХХ в. Започвайки с въпроса: какво всъщност разбираме под модернизъм в България? Съществува някаква…
03 юни, 2014
Защо реших да напиша книга за царицата-воин
Защото е несправедливо забравена и защото на тази ренесансова личност България винаги ще дължи благодарна памет, дълбока почит и непресекваща признателност. Защото вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който от лявата страна на българския цар да е седяла толкова достойна…
27 Май, 2014
За Ars Poetica и общуването с другите
„В Испания литературните кръгове са много фрагментирани, но човек има възможност да бъде видим, както и да вижда другите“, обяснява с чаша вино в ръка Мариано Пейру – аржентински поет и преводач, живеещ в Мадрид. Докато говори за осъзнато благотворната си самота на литератор в Испания, мечтателно…
21 Май, 2014
Възпятата история
В университета нашият професор по български фолклор Петър Динеков ни учеше, че „историческите песни се отличават с по-голяма историческа конкретност и точност, с по-голям реализъм в изображението, но същевременно тяхното съдържание не се покрива напълно с историческите събития...“ Автор: Борислав…
15 Май, 2014
Сълзите на минотавъра
Рецензия за романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ в „Нойе Цюрхер Цайтунг“ от 6 май 2014. Романът е номиниран за първото европейско издание на наградите „Стрега“, най-важното литературно отличие в Италия. Автор: Андреас Брейтенщайн
03 Апр, 2014
Константин Павлов: Интервю в утробата на Кита
Бях на 32 години и тогава дойде вторият и решителен удар, който продължи дотогава, докато не се смилиха да ме вземат в киното. Това е един откъс от 7-8 години без нито един лев. Не става дума за пари – лев като символ на парчето хляб… Моята безотговорност много им помогна. Мен ме мързи да правя…
19 Мар, 2014
„Захвърлен в природата“ – Милен Русков
Не „захвърлен в природата“, ами захвърлен в добрата литература се оказах, когато преди два дни отворих втория роман на Милен Русков. Обстоятелствата се наредиха така, че започнах с „Възвишение“ и сега карам назад, като естествено очакванията ми бяха нивото на писане да пада. Какво се оказа обаче.…
01 Фев, 2014
Дейвид Фостър Уолъс: „Плашещо време в Америка“
В Америка, а предполагам и в големи части от западна Европа, е налице определен проблем, а именно, че корпорациите са получили все повече власт, както в културен, така и в политически смисъл. Тук в Америка днес са необходими огромни количества пари, за да се кандидатира човек за различните видове…
10 Яну, 2014
„Освободеният Рот“
В „Освободеният Рот“, лесно четивна смесица от биография и литературна критика, Клаудия Рот Пиърпонт (между двамата няма роднинска връзка) разглежда неловките отношения между Рот и американския еврейски истеблишмънт. Автор: Иън Томсън
07 Яну, 2014
Пруст, през погледа на Америка
Интервю на Джоана Колер със Стивън Брайър, съдия от Върховния съд на САЩ, публикувано първо на френски език в Revue des Deux Mondes през юни 2013 г., след това на английски език в The New York Review of Books от 7 ноември 2013 г. Автори: Джоана Колер, Стивън Брайър
04 Яну, 2014
Напред към Тльон – да нахлуем в реалността
На 24 ноември 1948 Върнън Съливан изчезва. Две години преди това той е станал повод за скандал в Париж, когато издателството Editions du Scorpion публикува първия му роман, Ще плюя на гробовете ви. Съливан е чернокож, но минава за бял. Писнало му е да чете в американските романи за „добри…
02 Яну, 2014
Книги на годината: изборът на англоезичната преса
Пет книги, които все още липсват на българския книжен пазар. Може би 2014 г. ще ни срещне с някои от тях като най-голяма е вероятността това да е романът „Светилата“ от новозеландката Елеонор Катън – носителка на наградата „Букър“ за 2013 г.
19 Дек, 2013
Какво могат да ни кажат за Дж. Д. Селинджър непубликуваните…
Когато три от непубликуваните разкази на Дж. Д. Селинджър наскоро изтекоха онлайн, това предизвика редица остри въпроси във връзка с пиратството и правото на лично пространство – но заедно с това ни показа и нови начини, по които бихме могли да четем „Спасителят в ръжта“. Автор: Габи Ууд
10 Дек, 2013
За късия разказ и околностите му
Някога Орасио Кирога опитал да състави „десет божи заповеди на съвършения разказвач“, чието заглавие вече има стойността на намигване към читателя. Ако без девет от поученията спокойно може да се мине, последното ми се вижда безупречно проницателно: „Разказвай, сякаш разказът интересува единствено…
04 Дек, 2013
Беше много по-приятно, когато бях напълно неизвестен
„Хората често ме питат, ‚Какво мислите за факта, че писането ви е фундаментално искейпистко?‘. А аз отговарям, ‚Вижте, основният въпрос за мен е, че няма нищо лошо в бягството‘“, казва Нийл Геймън. „Ако някой се намира в трудна или невъзможна ситуация, и му се предложи отключена врата, водеща…
30 Ное, 2013
Дуенде – теория и същност
По начин прост, с регистъра, който в моя поетичен глас няма блясъци на мебели, нито извивки на бучиниш, нито овчици, които неочаквано се превръщат в ножове на насмешките, аз ще се опитам да ви изнеса една кратка лекция за скрития дух на страдаща Испания. Автор: Федерико Гарсия Лорка
22 Ное, 2013
Папирализа
Живеем в чудноват момент. Всичко е станало архивируемо. Приспособленията ни произвеждат непрестанен запис от действията, движенията и мислите ни. Забравете паметта: ако бихме искали, бихме могли да възпроизведем всеки аспект от един живот с помощта на един Айфон и няколко твърди диска. Но в същото…
12 Ное, 2013
Магнетичният гущер
Ханс Кристиан е човекът, който промени света. При подготовката на една лекция през 1820 датският физик Ханс Кристиан Йорстед открива случайно влиянието на електрическия ток върху една магнитна игла. Когато през проводник тече ток, около проводника се образува магнитно поле. Без това откритие, което…
23 Окт, 2013
Не бях аз
Курсът по Equinox бе продължил до снощи. Моят пряк шеф ми бе разрешил един ден отпуск, за да мога да пийна нещо с лондонските си колеги или, както се бе изразил, „да обърнете по някой и друг гинес с момчетата“. Навярно защото за близо двете години при него нито веднъж не бях вземал отпуск. Не…
16 Окт, 2013
Еврофилия или еврофобия
Убедена съм, че поне през следващия век космополитното общество, за което човечеството мечтае още от времето на стоиците и най-вече във века на Просвещението, не ще може да се осъществи под формата на утопична, универсалистка сплав (melting pot), уеднаквена от пазара, медиите и Интернет. То ще…
25 Сeп, 2013
Умберто Еко, свръх-ерудираният – Част 2
Интелектуалецът е истински полезен само по отношение на бъдещето, а не на настоящето. Ако сте в театъра и възникне пожар, поетът не може да се качи на някоя седалка и да изрецитира поема. Той трябва да вика пожарната, като всеки друг. Функцията на интелектуалеца е да каже предварително, „внимавайте…
13 Сeп, 2013
Свобода
Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо…
04 Сeп, 2013
Маргьорит Юрсенар, служителката на птиците
Има поуката на раздялата, поуката на свободата. Но пътуването не ни дава автентичната свобода, защото винаги влизаме в нови връзки и възникват нови обстоятелства, които ни ограничават. Без това нямаше да има живот. Автори: Бернар Пиво, Маргьорит Юрсенар
04 Сeп, 2013
Южни зими
Когато се върнаха във Виена, тя изчака да минат няколко месеца и тогава – по-скоро за да го поласкае, отколкото от желание наистина да научи нещо – се осведоми защо се прибира толкова късно вечер. Не би възприела като катастрофа истината и забеляза как той здравата се изпоти, докато най-сетне…
31 Юли, 2013
Умберто Еко, свръх-ерудираният
Да се убиват възрастни жени е интересно. С подобна идея ще получите двойка за есе по етика. В един роман тя се превръща в Престъпление и наказание, прозаически шедьовър в който героят не може да каже дали да се убиват стари жени е нещо добро или лошо, и в който тази двусмисленост – самото…
06 Май, 2013
Да четеш Набоков на Набоков
Лила Азам Зангане – широко известна на Запад интелектуалка и писателка от ирански произход – си припомня вечерите, които е прекарала в Палм Бийч в компанията на Дмитрий Набоков – сина на писателя, който почина през 2012. Автор: Лила Азам Зангане
25 Апр, 2013
Сбогом, фрустрация
Кратък разказ из живота на големия писател: Филип Рот заявява решителността си да прекъсне веднъж завинаги с писането… Автор: Чарлз Макграт
12 Апр, 2013
Когато видях звезди посред бял ден или: Интеграция в четири…
Смешно-тъжната история на един хърватски оригинал, който непрекъснато опитва, но все някак не успява да се „интегрира“ в Европа... Автор: Марко Погачар
10 Апр, 2013
Ърнест Хемингуей, безкомпромисният
Писателят може да се сравни с кладенец. Има също толкова видове кладенци, колкото и писатели. Важното нещо е в кладенеца да има добра вода, и е по-добре да се вади редовно количество, отколкото да се пресуши кладенеца, а след това да се чака докато се напълни отново… Автори: Ърнест Хемингуей,…
06 Мар, 2013
Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо
Малко са издателствата не само в Италия, които могат да си позволят това, което „Аделфи“ е превърнало в своя издателска политика: да обяви еклектиката за програма и да строи на лавицата Сименон до Атанасиус Кирхер, или Хьолдерлин до Алберто Савинио... Автори: Роберто Каласо, Стоян Гяуров
01 Мар, 2013
От нещо – нещо
Разликата между реалното и сюрреалното съществува само в обективната плоскост. В субективната, важното разграничение би било между истинното и неистинното...(разговор с Етгар Керет) Автори: Етгар Керет, Ребека Сакс
21 Фев, 2013
И без това
Как се живее в едно мултикултурно общество, как функционира то? Гърци, турци, босненци и сърби, евреи и румънци живеят в съседство, спорят и се събират, женят се и преодоляват дългогодишни омрази и конфликти … Автор: Пенка Ангелова
21 Фев, 2013
Разговор с Мартин Еймис
От новия си дом в Бруклин, британският романист и подстрекател разговаря за секс, порнография, бунтове и разликата между Лондон и Ню Йорк, както и за променливата съдба на постмодерната литература и американската империя. Автори: Мартин Еймис, Дейвид Уолас-Уелс
02 Фев, 2013
За дневниците на пеперудата
Май че няма прозаическа творба в българската литература от XX век, която да ме е омагьосвала така, както „Дяволски нокът“ [на Кр. Дамянов]. Заради онази сатанинска, но действителна варненска баня – в гръцката махала, при римските терми, до арменското училище... Автор: Нина Иванова
09 Яну, 2013
Най-опасните книги
Коя е най-опасната книга на света? Има сведения за една книга (ако изобщо съществува), че убива по време на четене. И това е легендарната книга „Necronomicon“… Автор: Милена Цветкова
09 Яну, 2013
Сент Бьов и Бодлер
Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от възхищението, почитта и любезността на Бодлер, който му е изпращал било стихове, било медена питка, който е писал за Жозеф Дьолорм, за Утешения, за Понеделници-те му най-възторжените редове и му е изпращал сърдечни писма, той никога не е отговорил на…
05 Яну, 2013
Двамата Солженицин
Има един вълнуващ момент в Рекло телето…, когато някакъв приятел, който също е имал неприятности, казва на автора, че „животът би бил невъзможен навсякъде, освен в Русия“. Солженицин чувства по същия начин... Автор: Джон Бейли
03 Яну, 2013
Бай Ганю – човекът без граници
Един век книгата на Алеко Константинов „Бай Ганю“ е подложена на неизброими прочити и тълкувания – от кратки критически отзиви, през обемни студии и цели книги, до опити за вторични фолклоризации и различни пренаписвания на алековото произведение. Автор: Пламен Дойнов
31 Дек, 2012
Нека започнем от човека
За пръв път чух за тази книга някъде в началото на ’80-те години. Доволен съм, че не успях да я прочета тогава, защото неизбежно щях да я прочета като дисидентска, тоест политическа литература. А „Живот и съдба“ е много повече от това... Автор: Стоян Гяуров
26 Дек, 2012
Един експеримент
Споделял съм мнението, че за удобство на евентуални анализи някои по-известни творби на поетите би трябвало да се дават в оригинал наред с няколко превода и задължително подстрочник (превод едно към едно) с бележки и тълкувания, дори и отпратки от интертекстуален характер. Автор: Петър Вълков
27 Ное, 2012
Стенограмата на едно трудно приятелство
Инициативата за публикуване на кореспонденцията между Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата… Автор: Стоян Гяуров
25 Ное, 2012
Ницше е мъртъв
Докато идеите на Ницше се приспособяват за различни, често противоположни цели, смъртта му става повод за започване на битка около духовното му наследство. Автор: Мередит Хиндли
22 Ное, 2012
Набоков или носталгията
До публикуването на скандалната „Лолита“, последвано от скандално лошата й филмова версия, Набоков бил известен като писател единствено в средите на руската емиграция и в тесен кръг посветени. Автор: Данило Киш
02 Ное, 2012
Няма бунт, има омерзение
Деян Енев e един от големите автори в съвременната българска литература. Той е и журналист, общественик, човек с гражданска позиция, често радикална. Само преди няколко дни беше премиерата на новата му съвместна книга с поета Бойко Ламбовски. Автори: Деян Енев, Владислав Христов
27 Окт, 2012
Не искам да чета безутешни неща!
Сибиле Левичароф разговаря за европейския роман от 2000 г. насам и за едно настояще, в което всичко започва да се клати. Автори: Сибиле Левичароф, Елизабет фон Таден
15 Окт, 2012
Проектът Парушев
Излязох в дълга отпуска по болест, имах повече свободно време, обикалях книжарниците и един следобед си купих дебютния сборник на Радослав Парушев „Никоганебъдинещастен“ (2004). Автор: Борислав Гърдев
04 Сeп, 2012
Убийството на Лев Толстой: едно съдебно-медицинско…
„Толстой умира през ноември 1910 на провинциалната железопътна гара Астапово, при обстоятелства, които могат да бъдат описани като странни“, написах аз. „Но странността на тези обстоятелства бива незабавно асимилирана в по-широкия контекст от живота и творчеството на Толстой. В края на краищата,…
22 Авг, 2012
Гор Видал и краят...
…предполагам, че се радвам на това, че животът ми отива към края си… Като си помисля, че той би могъл д продължи още петстотин години – е, това вече би било ужасно, в моя случай… Автори: Гор Видал, Лила Азам Зангане
22 Авг, 2012
Ричард Докинс и „Делюзията Бог“
„Делюзията Бог“ е книга-“умоповдигач“, както самият Докинс нарича смелите си стълкновения с религиозните постулати. „Най-известният атеист на Великобритания“ е написал една великолепна книга… Автор: Христо Блажев
15 Авг, 2012
„Наследство от пепелища“, Тим Уайнър
Книги от този тип красят всяка библиотека. Чудесно оформление, качествен превод, сериозно съдържание и огромно количество бележки, доказателство за него – какво повече от професионална публицистика? Автор: Христо Блажев
13 Авг, 2012
Мейлър – отмъстителят и кучката
Годината беше 1955. На тридесет и две, Норман Мейлър беше възхваляван и оскърбяван автор на три романа и известен скандалджия, мъдрец и пияница. По собственото му признание, в този момент той е бил арогантен, ужасèн, стиснат, разглезен – и наелектризиран от марихуана. Автор: Мартин Еймис
09 Авг, 2012
„Оцелелият“ на Чък Паланюк е безчовечен човек
Ето ви я реалността – ръбата и зловеща, която се озъбва сред страниците, а човек без човешко в себе си създава и убива поредния култ. Унищожителният Паланюк отново е тук… Автор: Христо Блажев
31 Юли, 2012
Владимир Набоков и бледият огън на съвършенството
Един творчески писател трябва внимателно да изследва творбите на съперниците си, в това число и Всемогъщия. Той трябва да притежава вродената способност не само да рекомбинира, но и да пресъздава съществуващия свят… Въображението без познание води не по-далеч от задния двор на примитивното…
31 Юли, 2012
„Шантарам“ – животът, какъвто е
Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация – постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност. Автор: Христо Блажев
25 Юли, 2012
„Моралният пейзаж“ на Сам Харис
„Моралният пейзаж“ е книга първа от нещо съвсем ново. Тя вече е била доволно оспорена и нападана на Запад, тук едва ли това ще се случи на фона на общата потресваща апатия. Но все пак тя поставя началото на нещо иновативно, с огромни възможности и сигурно бъдеще. Автор: Христо Блажев
18 Юли, 2012
„Приказка за Стоедин“ на Никола Русев
Книга като машина на времето. Когато лежахме, затаили дъх, а баба разказваше приказки отново и отново, за стотен път и все се не насищахме. Езикът, разбира се, е по-стар, по-пъстър, по-автентичен, но напълно разбираем. И като зашъпнат страниците… Автор: Христо Блажев
13 Юли, 2012
Идеалният съпруг
Онова, което Камю разработваше, беше не толкова някаква интелектуална позиция, колкото едно увещание към определен вид чувство – с всички рискове на политическо безсилие, които това води със себе си. Творчеството на Камю разкрива един темперамент в търсене на ситуация, благородни чувства в търсене…
13 Юли, 2012
„Уплашеният човек“ и Блудницата Вавилонска
Нека не се заблуждаваме. Истините в тази книга са болезнени, макар и изказани по удивителен начин, и колкото по-рано критиката оцени всичките й достойнства, толкова по-полезна тя ще бъде за читателите и за самата литература. Автор: Христос Хартомацидис
11 Юли, 2012
„Благосклонната чума“ на Росица Казакова
Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно. Автор: Христо Блажев
04 Юли, 2012
Мирослав Пенков, „На Изток от Запада“
Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност. Автор: Христо Блажев
27 юни, 2012
„Granta България“, с бъдеще
Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо,…
25 юни, 2012
За Достоевски
Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му. Автор: Йосиф Бродски
22 юни, 2012
2011: Годината на разказа
Разказът е най-българският жанр. Казва го Войчех Галонзка, а нему за българска литература може да се вярва. Други българисти, обаче – и Александер Зицман, и Майкъл Холман, без да отричат това твърдение, говорят отрезвяващо… Автор: Митко Новков
21 юни, 2012
Джонатан Сафран Фоер и „Да ядеш животни“
Това не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история. Автор: Христо…
12 юни, 2012
„Книга на гениите“ от Росен Тахов
„Книга на гениите“ е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични. Автор: Христо Блажев
06 юни, 2012
Рангел Вълчанов се смее оглушително в „Ура! Най-после…
Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от…
31 Май, 2012
Защо литературната слава е толкова непредсказуема?
Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност. Автор:…
29 Май, 2012
„Господ слиза в Атина“ на Секулов – любовно-революционна…
Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“. Автор: Христо Блажев
22 Май, 2012
Пълни шепи с красиви разкази в „Българчето от Аляска“ на…
Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него. Автор: Христо Блажев
15 Май, 2012
Американският писател Макс Брукс: „Ще победим заедно - или…
За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита. Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев
15 Май, 2012
Макс Брукс довежда ада на Земята в „Z-та световна война“
Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален. Автор: Христо Блажев
12 Май, 2012
Писателите слушат телата си
Лексиката на политиците и въобще политическата философия отдавна не функционират. Поне не постоянно. Затова управляващите пробват като оръжие изрази, изначално присъщи на литературата. Автори: Кадер Абдола, Марин Бодаков
09 Май, 2012
„Медальонът“ на Галина Златарева оставя смесени чувства
Този път ви предлагам ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях. Автор: Христо Блажев
07 Май, 2012
Изопачена до узнаваемост
Запознах се със Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата, където тя получи наградата за литература за 2009г. Познавах я преди това от предните й два романа – „Понг“ (1998) и „Consummatus“ (2007) и от няколко интервюта... Автор: Пенка Ангелова
01 Май, 2012
Скивайте „Портокал с часовников механизъм“, вери гууд е,…
Сигурно съм ви шашнал със заглавието. Но хората, които вече са чели „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, не ще да са изненадани. Отличителният белег на романа е, че е написан на един измислен сленг, в който по изумителен начин се смесват английски, руски, по някоя немска и френска…
24 Апр, 2012
„Симетрия“ на Захари Карабашлиев – разочарованието на…
Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории. Автор: Христо Блажев
18 Апр, 2012
12 + 2 страхотни разказа – Александър Шпатов, записвам си…
И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо,…
12 Апр, 2012
Историята на „Историята на О“
„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре… Автор: Кармела Чурару
10 Апр, 2012
Как сa измислени еврейската и другите нации по света
Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи. Автор: Христо Блажев
04 Апр, 2012
Двете страни на медала
От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“. Автор: Павел Ангелов-Пулиев
04 Апр, 2012
„Многоликият столичанин“ на Владимир Свинтила
По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития. Автор: Христо Блажев
03 Апр, 2012
Писането, изгубено из света
Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси.. Автор: Тим Паркс
29 Мар, 2012
Разпънатите „Еротични спомени“ на Златко Ангелов
Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много… Автор: Христо Блажев
03 Мар, 2012
Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването
Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на успеха. Но като човек бях по-щастлив докато бях неизвестен. Много по-щастлив. Автори: Хулио Кортасар, Джейсън Уайс
14 Фев, 2012
В разговор за изтичащото време
Владимир Зарев отговаря на инквизиторските въпроси на Златко Ангелов Автори: Владимир Зарев, Златко Ангелов
09 Фев, 2012
Салман Рушди – пророкът от Ню Йорк
Салман Рушди вече не се страхува от никого. На 64 г. е написал нова книга, работи върху филм, пише автобиография и най-важното, зареден е с оптимизъм. Автор: Салман Рушди
31 Яну, 2012
Животът след бестселъра
Животът на Елиф Батуман се променил напълно след като публикувала успешна книга. Тук тя описва какво означава вече да не се чувстваш като аутсайдер – и как е, когато помолиш Джонатан Франзен за малко трева… Автор: Елиф Батуман
13 Яну, 2012
Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 2
Ана Андреевна Ахматова беше изключително величествена жена, с бавни жестове, благородна глава, красиви, донякъде строги черти и изражение на огромна тъга. Автор: Исая Бърлин
04 Яну, 2012
Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1
Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм книгата, сигурно вече съм разбрал какво тя, и преди всичко разпространението й, означавали за него. Замълчах, засрамен. Автор: Исая Бърлин
02 Яну, 2012
Да разбереш Борхес
Борхес, говорейки за славата на писателите, беше казал: „Важен е образът, който си създавате в умовете на хората. Образът – както при Байрон – в края на краищата може да се окаже по-важен от творчеството.“ Автор: В. С. Наипол
27 Дек, 2011
Книгите и България – Quo vadis?
Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме? Няколко опити на български интелектуалци, свързани с книгите и (продължаващото?) им влияние върху животите на всички ни… Автори: Васил Георгиев, Калин Терзийски, Раймонд Вагенщайн, Светлозар Желев, Манол Пейков, Богдан Русев, Александър Кръстев, Теодора…
18 Дек, 2011
„Физика на тъгата“ от Георги Господинов
„Физика на тъгата“ на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои. Автор: Юлия Роне
18 Дек, 2011
Георги Господинов: Предвиждам спасителна роля на изкуството…
За тъгата, утешението и литературата като бавна медия. Агенция „Фокус“ разговаря с автора на романа „Физика на тъгата“ Георги Господинов. Автори: Георги Господинов, Радостина Георгиева
05 Дек, 2011
Пътуване с аплаузи
Бях сигурна, че няма да ме изостави насред път, че няма да пропадна в някоя канавка или да ме залее с мръсната вода на клишетата. Това, което не знаех е, че от първия до последния ред на тази книга блика поезия. Людмила Ламбовска – Мила
03 Дек, 2011
Умберто Еко, все още неуморим
Само издателите и някои журналисти мислят, че хората искат прости неща. Хората са уморени от прости неща. Те искат да бъдат предизвиквани. Автор(и): Стивън Мос, Умберто Еко
16 Ное, 2011
Младият руски Хемингуей
Захар Прилепин е един от най-важните писатели в днешна Русия, чувствителен и интелигентен критик на състоянието, в което се намира страната… Автор: Оуен Матюс
05 Ное, 2011
Българските борхесианци
След появата на Радичковия сборник Свирепо настроение, дори и след публикуването на следващите му книги, неговите „черказки“ разкази по принцип като че най-много затрудняват критиката. Автор: Галя Симеонова-Конах
28 Окт, 2011
Грозните американци на Франзен в чужбина
Франзен утвърждава една картина на нефункционираща Америка, от която европейците се чувстват щастливи. Чрез Франзен те могат „да оправят“ Америка и да се отърват от нея веднъж завинаги. Автор: Тим Паркс
28 Окт, 2011
Винаги на страната на яйцето
Баща ми почина и отнесе със себе си спомените – спомени, които аз никога няма да познавам. Но присъствието на смъртта, която дебнеше около него, си остава в паметта ми. То е едно от малкото неща, които нося в себе си от него – и едно от най-важните. Автор: Харуки Мураками
12 Окт, 2011
Ново, но познато
Българската литература се представя на висотата на европейското разказно изкуство. Автор: Улрих М. Шмид
18 Сeп, 2011
Нежен агресор
Миналата година, когато се появи първата книга на Етгар Керет (Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог, „Жанет 45“), я прелистих и захвърлих… Но имаше нещо… Едно „хммм…“ Автор: Людмила Ламбовска-Мила
18 Юли, 2011
Сляпа неделя: осмият ден от седмицата
Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас. Автор: Людмил Димитров
15 Юли, 2011
Добър виц, но…
Трудно е да се помисли за някой друг писател, толкова велик колкото Марк Твен, който да е извършил толкова много неща, които дори и просто добрите автори не трябва да вършат. Автор: Майкъл Луис
12 Юли, 2011
Как се справяш с душевния си башибозук?
Тук и сега, Златко и ние, неговите читатели, само поглеждаме Горгоната Медуза през спасителния отблясък на литературата, защото все още нямаме достатъчно кураж да се изправим пред истината за тази част от историята ни… Автор: Людмила Ламбовска
09 Юли, 2011
Анатомия на бестселъра
Ако хората използват литературата, за да обяснят себе си на самите себе си, то популярните романи от миналото, които някога са украсявали книжните лавици на всеки добре поддържан дом от средната класа, могат да ни разкажат много за основните грижи на хората, които са ги чели. Автор: Рут Франклин
01 Юли, 2011
Труман Капоти, изящният
Имам лекото усещане, че никога през живота си не съм имал спокоен момент, освен ако не смятате онова, което може да даде някой и друг Нембутал. Автор: Труман Капоти
15 юни, 2011
Катастрофата, наречена успех
Единствено в работата си един артист може да намери реалност и удовлетворение, защото реалният свят е по-малко интензивен от света, който той си е измислил сам, а оттук и животът му, без прибягване към насилствени безредици, не изглежда особено значителен. Автор: Тенеси Уилямс
13 юни, 2011
„Реквием за никого“ е романът на 2011
Книгата на Златко Енев не е измислена, а изживяна в потрес и погнусение… Автор: Румен Леонидов
07 юни, 2011
Романът не е мъртъв
В съвременната проза няма криза на реализма. Налице е единствено криза на собствеността. Автор: Джес Роу
06 юни, 2011
Златко Енев нарушава табута със своя „Реквием за никого“
Златко Енев наистина е създал страхотен роман. Ръбат, остър, гаден, гнусен на места, когато например невинно цигане (не, това не е оксиморон, мили сънародници) бива изкормено от чужда бяс. Автор: Христо Блажев
24 Май, 2011
Краткият и удивителен живот на Оскар Уао
За Жуно Диас се заговори доста, когато преди една година дебютният му роман, The Brief and Wondrous Life of Oscar Wao, спечели „Пулицър“. Автор: Владимир Полеганов
21 Май, 2011
Йосиф Бродски и сполуките на нещастието
През есента на 1963, в Ленинград, младият поет Дмитрий Бобишев открадва приятелката на младия поет Йосиф Бродски. И това, разбира се, не е наред. Автор: Кийт Гисън
16 Май, 2011
Йордан Радичков в светлината на националния ни характер
Темата, такова е дифузното ми усещане, е далеч по-сложна и обхватна, отколкото вероятно съм в състояние да си представя, така че ще се опитам да бъда пределно кратък, рискувайки заедно с това да изглеждам голословен... Автор: Златко Енев
14 Май, 2011
Странната красота на добре разказаната приказка
Жената на тигъра, написан от една двадесет и пет годишна сръбкиня, дошла в САЩ през 1997 на дванадесет годишна възраст, е хвален – с право, по мое мнение – като забележителен първи роман. Автор: Чарлз Симич
09 Май, 2011
„Другият“ път
За топоса България при трима носители на наградата Адалберт фон Шамисо и за понятието „българска литература“ Пенка Ангелова
02 Май, 2011
Нобеловият индивид и парадоксите на „международната…
Какъв вид литература се харесва на глобалната публика днес и може ли „директният, непосредствен контакт“ между писателя и читателите да оцелее след превода? Автор: Тим Паркс
27 Апр, 2011
Четиридесетте правила на любовта
Интервю с Елиф Шафак, една от най-известните и четени в момента турски писателки. Автори: Елиф Шафак, Франк Мундо
08 Апр, 2011
„Reквием за никого“ – познатият непознат
Златко Енев живее и работи в Берлин, откъдето издава известното електронно списание за политика и култура „Либерален преглед“. „Реквием за никого“ е шестата му книга, публикувана в България. Книгата можете да вземете за прочит тук,с едно щракване на мишката... * * * Средата на 80-те години.…
07 Апр, 2011
Кой би се осмелил?
Книгите, които си спомням най-добре, са ония, които откраднах в Мексико Сити, между седемнадесет- и деветнадесетгодишна възраст, и ония, които купих в Чили когато бях на двадесет, през първите няколко месеца от преврата. Автор: Роберто Боланьо
31 Мар, 2011
Орхан Памук, последователният
Романистът е човек, който не принадлежи към някаква общност, не споделя основните инстинкти на общността, който мисли и съди с култура, различна от онази, в която живее. Автор: Орхан Памук
30 Мар, 2011
Читателят, който не чете
От 1989 г. ни делят вече почти две десетилетия, а литературата ни избягва да погледне сериозно на важните си въпроси. Или ги заобикаля, или предпочита дребните отговори. Автор: Владимир Трендафилов
30 Мар, 2011
Винтенето на езика
Дори вестник „Труд“ отбеляза смъртта му. Кембълът, пилот от формула едно на езика... Автор: Йордан Ефтимов
18 Фев, 2011
Българският писател – пишещ, говорещ или… премълчан
Публичните персони в България обикновено не избягват съдбата да бъдат пигмеи, носещи връз себе си ужасната тежест на грандиозно клише от типа на „модният спец…“, „човекът глас…“, „фолк дивата…“, „примата на българската естрада…“ Автор: Любомир Милчев-Dandy
14 Фев, 2011
Три фрагмента около Радичков
Всеки път националният празник поражда и този въпрос: „Защо пак не признаха Радичков?“. Неговата неприкрита ирационалност и наивна абсурдност ще се окажат слаби пред могъщата стихия на амбивалентната сдвоеност на националния комплекс и националното самочувствие. Автор: Йордан Ефтимов
11 Фев, 2011
Умберто Боланьо: Далечна звезда
Роберто Боланьо и знамето, което никога не може да бъде спуснато. Автор: Роберто Боланьо
03 Фев, 2011
Краят на маразма
Виктор Пасков бе автор на отчаяна проза. Героите му – в конвулсии, а стилът – безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове. Много семпъл като мислене писател, той не пишеше за нищо друго, освен за твореца, на когото е позволено да бъде ужасен, защото само той обича и живее истински,…
18 Яну, 2011
А... ако можеха да говорят?!
Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни. Автор: Сава Василев
08 Яну, 2011
Джонатан Франзен, смутеният
Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“. Автор: Хелена де Бертодано
02 Яну, 2011
Лица с необщо изражение
Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда). Автор: Йосиф Бродски
16 Дек, 2010
Уилям Фокнър, непоколебимият
Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е чел Шекспир. Съмнявам се дали го е чел Мелвил, но съм сигурен, че Моби Дик не е. Автор: Уилям Фокнър
15 Дек, 2010
Демонът и животът
През юли 2004 година Исаак Башевис Сингер щеше да навърши сто години. Така щеше да заприлича на древен герой от Стария завет – той ги обожаваше, неспособни въпреки многовековния си живот да разберат смисъла на съществуването и удовлетворението... Автор: Роберто Савиано
11 Дек, 2010
Възхвала на четенето и фикцията
Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.) Автор: Марио Варгас Льоса
28 Ное, 2010
Завети и предателства
Ако някой ме попита коя е най-честата причина за недоразуменията между читателите ми и мен, няма да се поколебая да кажа: хуморът. Автор: Милан Кундера
14 Ное, 2010
Стоте най-велики романи на всички времена
Англичаните обичат да четат и, докато BBC се подготвя да разгласи любимите книги на нацията, The Observer състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 годин. Автор: Роберт Маккръм
10 Ное, 2010
Йожен Йонеско, трагичният клоун
Творчеството ми е по същество диалог със смъртта, един начин да я запитам: „Защо? Защо?“ Така че само смъртта може да ме накара да млъкна. Само смъртта може да ми затвори устата. Автор: Йожен Йонеско
02 Ное, 2010
Милан Кундера и изкуството на композицията
Нищо не е толкова подозрително, смехотворно, старомодно, изтъркано и безвкусно в романа, както сюжета и неговите фарсови преувеличения. Автор: Милан Кундера
31 Окт, 2010
Българският роман – Част 2
Какво можем да кажем, във връзка с темата, за днешния ни роман? Нещо зрее в недрата му. Автор: Владимир Трендафилов
31 Окт, 2010
Българският роман – Част 1
Стигам до един особено важен за мен въпрос: защо литературата ни още не е видяла големия си роман? Автор: Владимир Трендафилов
22 Окт, 2010
Сам Шепард, лудостта и любовта
Изкушението всичко да бъде решено, да се опакова пакета, ми изглежда като ужасна клопка. Защо човек да не бъде по-честен с момента? Най-автентичните краища са онези, които вече се въртят около някакво ново начало. Автор: Сам Шепард
11 Окт, 2010
Романът
Какво става с българския роман напоследък? Настрана от контекст, конкурси, политика, глобализация, Брюксел, компютри, Интернет. Накратко, почти няма „настрана“. Той е продукт на ситуацията си. Автор: Владимир Трендафилов
05 Окт, 2010
Джонатан Лител, войната и мирът
Човекът, който се интересува от някой писател, защото харесва книгата му, ми изглежда като някой, който се интересува от гъски, защото обича пастет от гъши дроб. Автори: Джонатан Лител и Андрé Мюлер
27 Сeп, 2010
Мишел Уелбек в търсене на любовта
Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и въпроса за съществуването на Бога в романите на Достоевски. Автор: Мишел Уелбек
30 Юли, 2010
Джеймс Греъм Балард – сиянието на пророка
В една статия от януари 2008 в Times of London, представяща петдесетте най-големи британски писатели от Втората световна война насам, Джеймс Греъм Балард е двадесет и седми… Автор: Дайан Джонсън
29 Юли, 2010
Технологиите и романът
В продължение на векове, литературата е била обсебена от технологиите. Когато Блейк потръпва в боязливо страхопочитание пред тигъра, не се оставяйте да бъдете подведени, че той размишлява върху природата. Онова, което животното всъщност представлява – продукт на „чук“, „верига“, „пещ“ и „наковалня“…
21 Юли, 2010
Самотата на Латинска Америка
Латинска Америка нито желае, нито пък има някакво основание, да бъде фигура без собствена воля; и не е израз на пожелателно мислене да се очаква, че нейното търсене на независимост и оригиналност може и трябва да стане западен приоритет. Автор: Габриел Гарсия Маркес
08 Юли, 2010
Иън Макюън и изкуството на неудобството
Всички романисти са изследователи на човешкото поведение, но Иън Макюън преследва тази цел с повече научна щателност, отколкото работата сама по себе си изисква. Автор: Даниел Залевски
03 Юли, 2010
Голямата сестра ви наблюдава
Още веднъж за Айн Ранд, праволинейния философски материализъм и зловредните капани, които прекалено самомнителният Разум поставя по собствения си път. Автор: Уитакър Чеймбърс
26 Май, 2010
Похвално слово за българското слово
Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България. Автор: Петър Увалиев
22 Май, 2010
За „Жегата“
Златко Енев живее и работи в Берлин, откъдето издава популярното електронно списание „Либерален преглед“. Този сборник представя подбор от текстовете, написани за „Прегледа“ през последните няколко години. Намерено някъде из книгата: „Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца,…
29 Апр, 2010
Дебют в Будапеща
В книгите на европейските дебютанти – на възраст от 20 до 48 години – думата не е само за движение в пространството: в тях се осъщестяват интересни преходи от език в език, от култура в култура, между минало и настояще. Автор: Светла Кьосева
17 Апр, 2010
Филип Рот очи в очи
Не се интересувам от Х повече книги. Интересува ме да съм зает с писане. Искам времето ми да е заето с писане. Рядко, ако изобщо някога, съм мислил за следващата книга, докато съм писал предишната. Автор: Филип Рот
22 Мар, 2010
Шедьовърът, който уби Джордж Оруел
През 1946 редакторът на Observer Дейвид Астор предоставя на Джордж Оруел една усамотена шотландска селска къща, в която да пише новата си книга, 1984. Тя се превръща в един от най-значителните романи на 20-ти век. Автор: Робърт Маккръм
09 Мар, 2010
Властта, достойнството, Палми Ранчев
В заглавието има скрит парадокс. Палми Ранчев не пише за никаква власт в романите и разказите си. И ясно защо. Автор: Владимир Трендафилов
01 Мар, 2010
Скучният нов световен роман
В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен. Автор: Тим Паркс
18 Фев, 2010
Българската литературна национална идея. Опити за…
Преимущество на днешния глобален информационен свят е, че всеки има шанс да се бори за ниша в националната идея, поради свободния пазар… Автор: Антоанета Алипиева
16 Фев, 2010
Страхът е добър познавач на естетиката
Страхът може да се обуздае само с литературно силни текстове. Плоски или банални текстове не могат да направят това. Автор: Херта Мюлер
05 Яну, 2010
Госпожа Логика
Айн Ранд никога не е започвала спор, който да не може да спечели. Освен, може би, онзи със самата себе си. Автор: Сам Андерсън
15 Дек, 2009
Изкуството, истината & политиката
Истината е една непрекъснато изплъзваща се драма. Никога не успяваш да я откриеш напълно, но търсенето й е непреодолимо. Автор: Харолд Пинтър
10 Дек, 2009
Всяка дума знае нещо за дяволския кръг
Реч на Херта Мюлер при получаването на Нобеловата награда, 7.12.2009. Автор: Херта Мюлер
01 Дек, 2009
Куфарът на баща ми
Две години преди смъртта си, баща ми ми даде малък куфар, пълен с негови писания, ръкописи и бележки. Автор: Орхан Памук
26 Ное, 2009
Проблемът с Набоков
Езикът води двойнствен живот – а същото се отнася и до романиста. Вие разговаряте със семейство и приятели, поддържате кореспонденцията си, разглеждате менюта и списъци за покупки, наблюдавате улични знаци (ГЛЕДАЙТЕ НАЛЯВО), и т. н. А след това влизате в кабинета си, където езикът съществува в една…
22 Окт, 2009
Вече не съм толкова луд
Преди 40 години той ни провокира чрез образа на един герой, обсебен от секс – и оттогава насам не може да се отърве от него. Филип Рот разказва за скандалния си роман Синдромът Портной, за страхливостта на интелектуалците и за самотата на стари години. Автор: Филип Рот
18 Окт, 2009
Херта Мюлер отвъд биографията
В Америка първите десет минути са най-важни за успеха на едно начинание. Изглежда развлекателният уебсайт Entertainment Weekly, както и вестник „Washington Post“ първи формулириха патриотичната анти-херта реакция. Автор: Зоя Маринчева
10 Окт, 2009
Азбуката на страха
Шведската академия в Стокхолм предизвика не малко спорове със странните си решения от последните години. Но изборът на немско-румънската писателка Херта Мюлер е блестящ. Автор: Андреа Кьолер
29 Авг, 2009
Късната победа на соцреализма
След кратък период на многообразие руската литература отново се завръща към съветския вкус. Автор: Олга Мартинова
22 Авг, 2009
За непредвидените пречки и хумора
Тери Прачет е непредвидим. Облечен изцяло в черно, той се придържа донякъде към образа, който е изграден около него, но не е толкова докачлив, колкото самата аз очаквах… Автор: Алисън Флад
21 Юли, 2009
Невъзможни копнежи
Добре е да се замислим над идеята за Томас Ман като маскиран Джойс, един Джойс, предрешен като Голсуърти, да речем ... Автор: Майкъл Уд
13 Юли, 2009
Заплененият
През последните двадесет и пет години Пол Остър създаде една от най-особените ниши в съвременната литература. В частност, както много от почитателите му знаят, разказваческият му глас е толкова хипнотичен, колкото и онзи на стария моряк ... Автор: Майкъл Дирда
11 Юли, 2009
Литература и медии
В преходното време, в което живеем, литературата не е само литература. Слепота е да мислим иначе. Автор: Владимир Трендафилов
31 Май, 2009
Вечна бдителност
В течение на 1940-те години Джордж Оруел формулира идеите за езика и политиката, които намират окончателния си израз в 1984. Есетата, които той пише през този период, са истинско удоволствие, въпреки своите противоречия. Автор: Кийт Гисън
25 Май, 2009
От другата страна на езика или Опитът на писането
Обичайно се смята, че за писателя е трудно, да не кажа невъзможно да говори за книгите си. Усещането е за някаква не-редност, извън-редност на подобно говорене, което сякаш крие елементи на несвоевременна и не на място „изповед“ ... Автор: Емилия Дворянова
15 Май, 2009
Апостолов, прочетен като Божествена комедия
Бях чел-недочел романа, нещо се беше запънало и сега открих липсващия ми ключ. Каква роля играят интонацията и ритъмът, музикалността и постъпателното разработване на отделните теми, акцентите и кулминациите.Автор: Стилиян Йотов
12 Май, 2009
Книгата, която трябваше да се напише за България:
Тази зима парижкият читател със сигурност e забелязал една книга с кремава корица и черна лента, на която се откроява синият поглед на млада жена. Прямият и мил поглед на Ружа Лазарова, в който сякаш се заключава същността на четвъртия й роман ...Автор: Ралица Фризон-Рош
28 Мар, 2009
Просто писател, нищо друго
Исмаил Кадаре безспорно е най-значителният писател на Албания. Романите му са модерна класика, която се чете по цял свят. Неговата роля от времето на комунистическата диктатура обаче си остава спорна. Автор: Исмаил Кадаре
27 Мар, 2009
Преразглеждане: Лолита
През есента на 2001, по време на последната нощ от едно неспокойно авторско пътуване из Германия, през което бях се убедила, че вечер след вечер чета за различни групи от вцепенени каталептици, докарвани с автобуси от местните заведения за умствено болни, седях в един подходящо ексцентричен хотел,…
15 Мар, 2009
Училищно четиво – САЩ
Наскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските?Автор: Ели Иванова
14 Мар, 2009
Дакелът беше спасителят
Интервю с немската писателка Сибиле Левичароф, авторка на романа Апостолоф, за който тя току-що получи голямата награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата Автор: Сибиле Левичароф
10 Мар, 2009
Моят красив провал
Салман Рушди говори за новия си роман Очарователната флорентинка и тъжното отвръщане на днешните автори от света. Автор: Салман Рушди
01 Мар, 2009
Задръстена, повредена, оплескана
Не друго, а чистата мизантропия позволява на Сибиле Левичароф – дъщеря на български емигрант – да създава великолепни страници, та и цял роман, който просто блести от остроумна злоба. Автор: Карл-Маркус Гаус
14 Фев, 2009
Holly Christmas
В търсене на Холи Голайтли, Труман Капоти и една добра закуска при Тифани в Ню Йорк Автор: Зузане Майер
04 Фев, 2009
Моята турска библиотека
Във времето на озападняването и бързата модернизация, основният въпрос – не само за турската литература, но и за всички литератури извън Запада – е свързан с трудността да се описват мечтите за утре с цветовете от днес, да се мечтае за една модерна страна с модерни ценности, като същевременно се…
28 Яну, 2009
Джон Ъпдайк, незабравимият
Джон Ъпдайк, калейдоскопично надареният писател, чиято четирилогия от книги за заека е връхна точка на един корпус от проза, поезия, есеистика и критика, толкова огромен, многообразен и лиричен, че може да бъде поставен в първата редица от американски автори, почина на 76 години. Автор: Кристофър…
18 Дек, 2008
От другата страна
В разказа на Филип К. Дик от 1953 Консервиращата машина, един изобретател създава машина за „консервиране“ на канона на класическата музика – свещените и, както той се страхува, нетрайни творби на Шуберт, Шопен, Бетовен и т. н. – като ги вкарва в едно устройство, което превръща композициите в живи…
16 Ное, 2008
Говорещи трупове
„Когато Лот живееше в Содом и Гомор“, писа апостол Петър във Второто Послание, „той беше потиснат и измъчван ден след ден от техните беззаконни дела.“ Израсъл в Неапол, Роберто Савиано е измъчван и потискан от подобни чувства. Гомор е неговият разказ за престъпните дела на Камората, неаполитанската…
16 Окт, 2008
Дон Кихот на Балканите
В продължение на седемдесет години комунистите обвиняваха западните водачи в Дон Кихотщина. Ония пък правеха същото, обвинявайки сталинистите, че те са Дон Кихотовци […] Дон Кихот винаги е губещият, защото политиците, които използват неговото име, не са на неговото ниво и не притежават нищо от…
13 Окт, 2008
Франц Кафка, обикновеният
През последните години се забелязва известен ревизионизъм по отношение на Кафка, макар че онова, което е останало за преразглеждане, е не качеството на неговите работи, а по-скоро неговата точна природа. Що за писател е Кафка? Автор: Зейди Смит
29 Сeп, 2008
In Memoriam: Константин Павлов
В студената неделна привечер завинаги ни загърби явлението Константин Павлов – най-непокорното копеле в българската литература…Автор: Румен Леонидов
21 Сeп, 2008
Пътят към „1984“
Не е трудно да се разбере, че в 1984 Оруел си е представял бъдещето на поколението на сина си – един свят, който той не им пожелаваше, а срещу който ги предупреждаваше. Той не обичаше предсказания за неизбежното, той си остана уверен в способността на обикновените хора да променят каквото и да е,…
13 Сeп, 2008
Търговската марка „Оскар Уайлд“
Той постави началото на култа към младостта и направи от себе си търговска марка. Нищо чудно, че Оскар Уайлд все още бива възприеман като „един от нас“. Автор: Джайлс Брандрет
07 Сeп, 2008
Магия и вина
Напрегнатата и мъчителна кореспонденция между две от знаковите фигури на следвоенната немска поезия – Ингеборг Бахман и Паул Целан – беше наскоро публикувана за пръв път от издателство Зуркамп. Автор: Ина Хартвиг
22 Авг, 2008
Литературните вражди на Гор Видал
Той спа с Керуак, движеше с Джеки О и враждуваше с Мейлър. Той е последният жив гигант от златната епоха на американската литература. Но защо тогава Гор Видал е така чувствителен относно литературната си репутация? Автори: Гор Видал, Робърт Чалмърс
05 Авг, 2008
Солженицин, литературният гигант
Александър Соженицин, чиито непреклонни, самотни и войнствени литературни борби добиха силата на пророчество когато той разкри тежките недъзи на съветския комунизъм в някои от най-мощните творби на двадесети век, почина на 3 август 2008 в Москва. Той беше на 89 години. Автор: Майкъл Кауфман
31 Юли, 2008
Раздяла със „spice and curry“ – Индия е навсякъде
Някога определяна като една от най-слабо развитите страни, днешна Индия все по-често бива възприемана като една от водещите технологически и икономически сили в света. Но не само. Най-новата индийска литература отразява свързаната с това развитие обществена революция. Автор: Клаудиа Крамачек
24 юни, 2008
ОК ли е да бъдем Лудити?
Като че ли 1984 не ни беше достатъчна, но освен това тази година е двадесет и петата годишнина от известната лекция на Чарлз Пърси Сноу Двете култури и научната революция, прочута с предупреждението, че интелектуалният живот на Запад започва да се поляризира в две фракции, „литературна“ и „научна“,…
06 юни, 2008
Да се спасиш от затвора
Наследството на Чаушеску не е преодоляно и до днес – разговор с румънския писател Мирча Картареску. Автор: Мирча Картареску
15 Апр, 2008
Имре Кертес за новия европейски антисемитизъм
Един разговор с Имре Кертес за автобиографичния му роман Досието К., за свободата на лудницата и за европейския антисемитизъм след Аушвиц. Автор: Имре Кертес
06 Апр, 2008
Любимецът на Букър
Възхваляваните романи, посвещаването в рицарство и преди всичко фетвата, която го принуди да се крие, направиха от него един от най-известните и противоречиви автори на нашето време. Салман Рушди разказва как писането му е помогнало да се спаси от мъчителния край на брака с Падма Лакшми. Автор:…
31 Мар, 2008
Отмъщението на една сервитьорка
След години, прекарани в обслужване на капризите на богатите и известните в най-добрия ресторант в Ню Йорк, Феб Дамрош преобръща масите – пишейки една книга, в която разказва всичко. Автор: Феби Дамрош
27 Мар, 2008
Как да говорим за неща, които не познаваме
Преходът от епохата на всестранно образования човек към епохата на експерта едновременно ограничи и разшири потенциалното поле на човешкото познание. Въпросът, който Кийт Хан-Харис задава е: Може ли интелигентният диалог да оцелее в мъглата на колективното невежество? Автор: Кийт Хан-Харис
03 Мар, 2008
Гладуване с Кафка, мръзнене с Ман
Романът на Мирча Картареску Ослепително (преведен на немски език като Die Wissenden – Знаещите) е великолепен епос за социалистическа Румъния. В интервюто си авторът говори за румънската литература и детството си под диктатурата. Автор: Мирча Картареску
05 Фев, 2008
Изкуството на тъмнината
Когато Филип Пулман започнал историята, разказваща за две дванайсетгодишни деца, той мислел, че тя ще се хареса на няколко по-умни хлапета и – може би – на техните родители. До момента от Тъмните му материали са продадени около 15 милиона екземпляра … Автор: Филип Пулман
24 Авг, 2007
Хари Потър навлиза в зрелостта
И така, ето го най-после: заключителният сблъсък между Хари Потър, момчето, което оживя, Избраният, „символът на надеждата“ както за магьосническия, така и за мътнородския свят – и Лорд Волдемор, Онзи, който не може да бъде назован, престъпният водач на смъртожадните. Автор: Мичико Какутани
26 Юли, 2007
Тоталният роман на Гарсиа Маркес
Сто години самота от Габриел Гарсиа Маркес отпразнува тази година своята четиридесетгодишнина. Същевременно това е осемдесетият рожден ден на автора и двадесет и петата година откак той получи Нобеловата награда за литература. Може би това е просто съвпадение на числата, но Габо, както Гарсиа…
30 Май, 2007
Ясното синьо небе
Където и да бяхте в града след като кулите паднаха, въздухът беше тежък; буквално тежък от саждите и вонята на изгоряло месо, която превърна терора в нещо толкова неизбежно, колкото и времето навън. Никой нищо не разбираше. Нюйоркчани, които винаги знаят къде точно отиват, сега не знаеха къде да…
14 Май, 2007
Тези мъже знаят защо ...
Епосът „Разруха“ на Владимир Зарев е големият роман на прехода на една малка източноевропейска страна. Поне от литературна гледна точка с този роман България доказва своята европейска зрелост. Автор: Мартин Халтер
09 Май, 2007
Американските отличници
Едно ново поколение на преждевременно мъдри, ранозрейни писатели от САЩ е убедено в това, че светът може да бъде обяснен в романи – и се опитва да го докаже на практика. Автор: Георг Дийц
04 Май, 2007
Неясното наследство на Карлос Кастанеда
Под ръководството на дон Хуан, Карлос Кастанеда ползваше пейот, раговаряше с койоти, превръщаше се във врана и се учеше да лети. Всичко това се случваше в едно пространство, наречено от дон Хуан „отделна реалност“ ... Автор: Роберт Маршал
22 Апр, 2007
Копирайте тази книга ...
„Идеализирам начина, по който се предават на публиката материали, отнасящи се до интелектуалната собственост“, казва Джонатан Лийтъм (обяснявайки защо книгите му се четат като смесица от културни справочници, заемки и директни плагиати). Автор: Джонатан Лийтъм Интервю от: Аналей Люитс
18 Апр, 2007
Отказвам да приема края на човека
Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко... Автор: Уилям Фокнър
11 Апр, 2007
Да, Франкенщайн ...
Последната сензация, която галванизира апатичния свят на лит-ист-крит-ската върхушка е „откритието“ на маркетинговия анализатор Джон Лоритсън, че Мери Шели не била написала Франкенщайн ... Автор: Джърмейн Гриър
Коментари
Даниела Иванова писа в Пренцлауер Берг
Много интересен текст, г-н Енев,а и Вашият ко...
18 Ное 2025
ChatGPT писа в Жегата като въплъщение на българското
Ако човек чете „Жегата като въплъщение на бъл...
14 Ное 2025
Златко писа в Новата политическа разделителна линия: защо Зохран Мамдани има значение
Може и така да излезе — но понякога именно „н...
12 Ное 2025
Мария писа в За жестокостта на „невинните“
Мисля, че твърде много се преекспонират нещат...
12 Ное 2025
Avram писа в Голямото изоставяне: какво се случва с природата, когато хората изчезнат?
Няма да коментирам, за да не наруша добрия то...
11 Ное 2025
Стоян Бойчев писа в Голямото изоставяне: какво се случва с природата, когато хората изчезнат?
Здравейте,Изпращам Ви материал, който не може...
11 Ное 2025
Avram писа в Новата политическа разделителна линия: защо Зохран Мамдани има значение
"Основната причина е, че Мамдани говори дирек...
6 Ное 2025
Ясен Бочаров писа в Двете лица на българската душа: коректност и конфронтация
Хубав текст. Така е. Егото играе голяма роля ...
1 Ное 2025
