Първото, което те поразява в „Ида“ е неговата полусенчеста, чернобяла тишина. Респектираш се от нещо, което бих нарекла страстна строгост, в която самоличност, гняв, вина, опрощение и погребение се сливат…
Автор: Касиел Ноа Ашер
Проектът на австрийския режисьор Густав Дойч е израз на отдавнашния импулс да пренапишем границите на времето и пространството като създадем нови реалности. Филмът предоставя пресечна точка на изобразителното изкуство, киното, архитектурата, историята, философията и културата. Густав Дойч не само изследва сложните взаимни влияния и взаимовръзки, но и ги визуализира чрез съвременните кино средства.
Автор: Светлозар Василев
Първоначалната ми мотивация да се захвана с този текст бе породена от раздразнението, че приятелите ми или не харесват, или не разбират творчеството на Малик. В един такъв момент на възмущение и нетърпимост просто запретнах ръкави и опитах да направя всичко по силите си, за да им докажа защо това е един от най-големите творци на нашето време, и колко много пропускат, като се лишават от великолепните му филми.
Автор: Мартин Касабов
Тарковски може да бъде труден за харесване режисьор. Филмите му са плашещи монолити, често бавни, масивни или непроницаеми. Да се гледат е работа. Те изискват ниво на търпеливост и внимание, които могат да ги направят да изглеждат едновременно и като стъклопис, и като грегорианско песнопение. От друга страна обаче, едва ли има по-добър от него при създаването на едно достоверно бъдеще – такова, което се гради колкото на човешката слабост и разложение, толкова и на прогреса. Но повече от всеки друг режисьор той предоставя моменти на визуално откровение: неща, които са удивителни, защото биха могли да бъдат видени единствено на киноекран.
Автор: Джейкъб Микановски
В своето дълбоко послание, „Нимфоманка“ е филм за съчувствието. Структурата на филма е гениално проста, и поради това непоклатима. Изстрадала, самоненавиждаща се жена разказва своя живот на ерудиран и уверен в своето знание за света мъж. Разказва го като роман: отделните й преживявания са подредени в глави, събрани в два тома. Този разказ е визуализиран с разточително, но овладяно въображение. Между разказвачката и нейния слушател постепенно се установяват емоционални отношения. В първия том Зелигман е просто добронамерен – дори добродушен – тълкувател на случките, които чува. Той ги вмества без да ги осъжда в своето енциклопедично знание. Намира техните аналози в математиката, музиката и историята. Това дори дразни необразованата Джо, която мисли, че той не се интересува от нейното страдание. За зрителя той дълго време остава енигматична персона.
Автор: Златко Ангелов
През септември, в деня на премиерата на „Танцът на реалността“, първият му филм от 23 години насам, Алехандро Ходоровски, роденият в Чили кинематографист, научил, че сега вече е и астероид – 261690 Ходоровски – тъй като Международният астрономически съюз нарекъл на негово име едно петкилометрово парче скала, обикалящо в орбита между Марс и Юпитер. За човек, чийто живот е бил определян от космически амбиции, тази чест изглежда почти очаквана.
Автор: Ерик Бенсон
Виктория Ершова имаше страхотна идея да направи видео за срещата със съучениците си по случай 10-годишнината от завършването им. Защо да не заснеме един къс филм, в който да покаже как животът на нейните приятели е протекъл през последните десет години? Какво им се е случило? Къде са сега, дали са успели?
Автор: Виктория Ершова
Проблемът с пазарно-мотивираното правене на изкуство е в това, че филмите получават зелена светлина въз основа на преценки, идещи от предишни филми. И така, по същия начин, по който природата не търпи вакуум, тази система ненавижда оригиналността. Оригиналността не може да бъде икономически моделирана.
Автор: Александър Хемон
През 1985 г. филмът Баща в командировка победи на фестивала в Кан. За пръв път югославски филм получи „Златната палма“. Върнах се в Сараево три дни преди края на фестивала, а наградата вместо мен взе Мирза Пашич, директор на „Форум-филм“ от Сараево.
Автор: Емир Кустурица
През 1975 г. почина известният европейски и най-голям югославски писател Иво Андрич. Същата година в Прага пристигна копие на филма Амаркорд на Федерико Фелини.
Автор: Емир Кустурица
Творби, с които сме израсли, които са формирали нашия интелект и поведение и които са ни накарали да станем по-добри, по-смели, по-борбени и непримирими...
Автор: Борислав Гърдев
Ако Бертолучи ще шиба Бога, нека тогава наистина го даде това шибане. Защото тогава всички ние може би ще разберем малко повече за това какво точно Бог е склонен да прости или не. Искам да кажа, освен ако Бог е стар и вече наистина е забравил, а ние сме просто изгубени сред едно море от човешка аналност – един колективен Фауст, лишен от Мефистофел и бавно превръщащ се в лайна.
Автор: Норман Мейлър
Когато правя нов филм, аз забравям всичките си предишни филми. Все едно, че не съществуват, освен като професионализъм и опит, които, разбира се, са тук…
Автори: Дейвид Кроненбърг, Андрю Охеър
Дълго време имах чувството, че би могло да се случи да не искам да живея повече. Затова с удоволствие се заобикалям с хора. Обичам лекотата. Обичам Моцарт. Не съм повърхностна. Но не искам да говоря за толкова дълбоки проблеми. Имате вече достатъчно там на лентата.
Автори: Изабел Юпер, Андре Мюлер
Русия е толкова възприемчива към западната култура: в известен смисъл всички искат да бъдат американци, без да разбират какво всъщност означава това.
Автори: Андрей Кончаловски, Иън Кристи
Това не беше нещо, което съм планирал. Но пък, на подсъзнателно ниво, да, може би се държах като непослушен ученик. Както каза Шарлот Ремплинг, „Ти не беше зъл, просто беше непослушен.“
Автори: Ларс фон Триер, Андрю Охеър
Подраних с половин час за премиерата на първия пълнометражен филм на Алексо Петров в Бургас, която изненадващо се състоя в Кукления театър. Мястото обаче не само се оказа подходящо, а и в известен смисъл беше естествена черупка от „Баклава“.
Автор: Красимира Джисова
Холивуд е Вавилонът на греха от модерно време, най-голямата измамническа индустрия, която човек може да си представи.
Автори: Вим Вендерс, Андре Мюлер
Основата на актьорското изкуство е преструвката – и приключението, свързано с всичко това. Ето защо човек става зависим от най-различни видове ситуации.
Автор: Уилям Дефо
„Вярвайте на шумотевицата, това е феноменална серия“: така един американски критик завършва рецензията си за DVD-изданието на американската телевизонна серия The Wire.
Автор: Барбара Швайцерхоф
Шарлот Генсбур в разговор с Frankfurter Rundschau за ролята й във филма „Антихрист“ на датския режисьор Ларс фон Триер.
Автор: Шарлот Генсбур
Датският режисьор Ларс фон Триер разговаря за сексуални фантазии, папата, робството в САЩ и за филма си Мандерлей.
Автор: Ларс фон Триер
Вернер Херцог беше председател на журито на току-що завършилия 60-ти Берлински филмов фестивал. В този разговор става дума за усещането да си човек, по когото стрелят, за горящи лилипути и за живота на немския самотник в Холивуд.
Автор: Вернер Херцог
Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък.
Автор: Сюзън Зонтаг
В последния си филм Уди Алън се завръща в Ню Йорк. В следващия разговор става дума за магията на този град, за американския и европейски секс, Роман Полански и Коледа в семейство Алън.
Автор: Уди Алън
Филмите на Алмодовар с Пенелопе Круз често са улучвали онази идеална точка, при която орнаменталните украшения на мелодрамата отпадат, за да разкрият по-дълбоки и по-сложни емоции и мотиви.
Автор: Марк Харис
Знам, че младите ми колеги сега много мощно настояват да преодолеем пиетета към националното, да се опитаме да се ситуираме извън традицията ... всяко поколение идва с отрицание на предишното.
Автор: Георги Дюлгеров
Обикновено този тип класации са доста спорна работа, но поне за мен те са един сравнително удобен начин да сверявам часовника си от време на време ...
Джим Джармуш разказва за любовта си към изобразителното изкуство, за силата на интуицията и границите на контрола при работата над собствените му филми.
Автор: Джим Джармуш
Всичко това, да бъдеш успешен актьор и т. н. Какъв му е смисълът, ако то не води до нищо? Добре, добре, ти си успешен, ти си добре дошъл навсякъде. Но това не води доникъде.“ Той разтри брадичка с кърпата, сякаш бършейки застинал грим. „Прекалено многото успех може да те провали също толкова сигурно, както и прекалено многото неуспехи.“
Автор: Труман Капоти
Едва ли има човек в Америка с по-президентски манталитет от Мартин Шийн. Така че кой може да коментира по-добре от него президентските избори от 2008? Актьорът разговаря с Дейвид Томсън за политика, непокорство, как се работи с Брандо и защо той не вижда себе си като звезда ...
В продължение на ден или два материалистичните шведи може би предпочитат Бергман пред ИКЕА. Но онова, което прозира през това уважение към едно изключително артистично постижение е не само присъствието на Бергман в цялостната шведска култура в продължение на повече от половин век ...
Автор: Бригита Стене
Истинският тест за Катин, разбира се, ще бъде в това дали филмът ще остане като част от полския национален разговор в течение на времето, както вече го направиха някои от по-ранните филми на Вайда.
Автор: Ан Епълбаум
Дали и самият Дейвид Линч знае какво искат да кажат собствените му филми? Мрачни, култови и напълно уникални, в продължение на 30 години те извършиха един пълен кръговрат …
Автор: Скот Касл