Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Няколко пъти започвах да пиша предговор и всеки път се провалях, защото какво повече бих могла да кажа за ромите от онова, което те самите разказват за себе си. По-скоро бих могла да споделя как възникна идеята за тази книга.

Автор: Анастасия Пашова

У нас никаква догма, никакъв обряд, никакво свещенодействие се не изпълнява тъй, както го иска религията. Нашите свещеници, с изключение на рядко някои (ако можем да направим такова изключение), извършват всичко машинално: без набожност, без точност, само за да докачат парата, в което всичките им длъжности се съсредоточават. Такова, като ред, святост, набожност, точност, тия са всичките назад при тяхното свещенодействие.

Автор: Кръстю Никифоров (поп Кръстю)

Като намигване на съдбата ги вземам тези съвпадения, които свързаха в живота ми Кула и Трън, моя пра-пра-дядо по бащина линия Стоян Пешов Раковски Войводата и четника, разузнавача, а също дипломат по призвание от освобожденските борби Симо Соколов. Наскоро открих, че „Айдук Стоян“ се е бил под командата на „капитан Симо Грознатовски“.

Автор: Велко Милоев

Ромският ми колега Христо Христов ходи и рови по гета и затънтени села за истории. Например като тази в село Каменар, където Мерай и Пенка раждали деца, които едва изхранват с бране на орехи или ровене в контейнери за смет. После сводник им взел едното дете и го продал в Гърция, а лихвар ги изнудвал така, както само лихварите могат. Пенка и Мерай треперят Държавната агенция за закрила на детето да не им вземе останалите деца, а не получават социални помощи, защото са без адресна регистрация.

Автор: Юлиана Методиева

Сюблимната ситуация, в която се създава българската Конституция и Държава е уловена най-точно в следното изречение: „Войската се движи бързо и гражданското управление едвам успяваше да върви след нея със своето дело.“

Автор: Веселин Паскалев

Погубените таланти на България не искат да са част от „цъкащата бомба" с оправдания на кабинета

Автор: Александра Джандева

Сред ежедневната ни, безпрестанна заетост със самите себе си, най-после един текст, който обръща очи и към другите

Автор: Любослава Русева

В началото на м. февруарий 1876 г. Петър Волов и Георги Бенковски пристигнаха в Тракия и в едно кратко време, кое задружно, кое отделно, посетиха всичките градове, паланки и някои по-големи села в Пловдивско и Татарпазарджишко и съставиха революционни комитети.

Автори: Отон Иванов, свещеник Петко Франгов

По повод поредната годишнина от Съединението – едночасово интервю на Златко Енев за програма „Бинар“ на Българското национално радио, в което става дума най-вече за история – за нейното значение и влияние върху съвременността...

Автори: Милен Димитров, Златко Енев

Нашата официална и полуофициална история знае вече доста относно това, кой какво е направил в това въстание, но мъчно може да се намери правилен отговор на въпросите: Защо е станало това въстание и защо е избухнало то тъкмо по това време.

Автор: Иван Хаджийски

Митологията на комунизма – както и неговото най-опасно, най-трудно за преодоляване наследство – не е класово-партийна. Тя е остро националистическа и в тази си форма продължава да живее в днешна България напълно ненакърнена.

Автори: Таня Джоева, Златко Енев

Накъсана и непоследователна, католическата следа в българската история е колкото стара, толкова и ярка. Тя започва още по времето на княз Борис I Покръстителя, минава през епохата на цар Калоян, отбелязва своя връх с дипломатическите мисии на Петър Парчевич, с първата българска старопечатна книга на Филип Станиславов и Чипровското въстание, които рамкират българския XVII век, за да се достигне до униатското движение от  времето на Възраждането, разчистило пътя за църковната еманципация и за създаването на Българската екзархия.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Винаги съм ненавиждал зоопарковете. Не само заради неописуемата воня, но и поради нещо друго. Погледът в очите на животните. В тях можеш да видиш примирение, безнадеждност и умора. Мисля, че България през последните 100 години може да се сравни с един затворен лъв. Той е там, винаги е бил в клетката, но сега сякаш осъзнава, че решетките ги няма.

Автор: Мартин Касабов

Дванайсет от най-младите си години продадох доброволно срещу жълти стотинки. Слугувах, за да имам хляб, покрив и обуща. Казват, че на младите това им стигало. Не помня да съм се оплаквала.

Автор: Александра Джандева

Интервю на Манол Глишев – млад историк, поет и преводач, по повод протестите, в които той участва от ден първи.

Автор: Манол Глишев

Театралният и кинорежисьор Явор Гърдев е сред публичните личностите, които открито заявяват подкрепата си към протестите и участват в тях. Затова „Дневник“ избра да говори и с него по темата.

Автори: Светослав Тодорв, Явор Гърдев

Коментар за протестите и случващото се на културния антрополог Ивайло Дичев. Разговорът е направен по имейл от Лора Филева, в. „Дневник“.

Автори: Лора Филева, Ивайло Дичев

Сегашното брожение е по-различно от предишните, в това не може да има съмнение. Този път не става дума за „баничките“, няма и подозрения в това, че някой купува нечий протест, за да свали някого си от власт. Самият факт, че липсва основния елемент на всеки досегашен български протест – „кажи ми кой ти плаща?“ – вече е силно указание за това, че тук наистина се случва нещо ново, нещо напълно неочаквано.

Автор: Златко Енев

Случващото се е възраждане на илюзиите. Още по-страшно за някои, възраждане на мечтите. Това е промяна! За да я видиш, освен всичко останало трябва и малко сърце!

Автор: Владимир Шопов

Пъстрота в градското пространство – това е най-правилното определение за Пловдив през втората половина на XIX век. 

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

В една феодално-корпоративна среда, възпроизвела своето политическо въображаемо, медиите функционират като инструмент за съзнание. Това е естественото продължение на една неестествена симбиоза – тази между властта и постоянно репродуциращото я обществено съзнание, което е принудено да я халюцинира през каналите на медийната дрога.

Автор: Тодор П. Тодоров

Академичното „дясно“ след 1878 г. (и особено в междувоенния период) развива поне две версии за края на Възраж­дането. Първата от тях е свързана преди всичко с автори­тета на Иван Шишманов, който твърди, че разрешаването на черковния въпрос е и край на Възраждането...

Автор: Албена Хранова

Според едно почти общоприето схващане, „османизмът“ или идеята, че всички поданици на султана трябва да бъдат свързани в „братски“ съюз се превръща в държавна политика за Османската държава в епохата на реформите – през последните години от властването на султан Махмуд II (1808-1839) и особено през Танзимата (1839-1876).

Автор: Александър Везенков

На едно първо равнище, международната видимост на съдбата на евреите в администрираните от България територии по време на Втората световна война нараства в степента, в която расте видимостта на спасяването на българските евреи през 1943 г.

Автори: Лиляна Деянова, Надеж Рагару

Един спонтанно възникнал спор между студенти на тема трябва ли да има „гей парад” в София, доведе до идеята за провеждане на изследване, което да провери нагласите на студентите към хомосексуалността…

Автор: Иван Евтимов

Табуто, което е наложено върху всякакво публично дискутиране на темата за „парите“, тоест необходимостта от някакъв израз на взаимно зачитане на труда, който влага всеки от нас, е огромна пречка пред нормалното развитие на обществения процес в България.

Автори: Румен Леонидов, Златко Енев

Демир баба е най-почитаният светец сред алианското (къзълбашко) население на Североизточна България. Неговата гробница – тюрбе, е едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани...

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Всичко започна отново с „мита Батак“ през 2007 г., когато един изследователски проект успя да напусне сферата на академичния дебат и до такава степен да завладее общественото въображение, че да доведе до заплахи за физическа саморазправа с авторите…

Автор: Мила Минева

По време на събитията в Корница. хората преди това, създадоха едно ядро като контрол и дейурехме между Корница и Лъжница, за да съобщаваме какво става и дали ще нападнат Корница. Но аз точно по това време си имах семейни проблеми и не ходех на разведките. След това отидохме кам Корница на помощ.

Първоначално се бяхме запътили една хайка от около 20 човека, но като видяхме, че има конница, почнаха да стрелят и излизаха още от Корница към нас, ние тези 20 човека се върнахме тука да търсим помощ. Излезднахме на местността „Г олака“, дадохме сигнал, че нападат Корница и дойдоха много хора заедно с децата си. Като дойдоха при нас заслизаха надолу и който прав слезеше направо го пребиваха, конниците ги мачкаха. Прел моите очи видях четири човека, как ги биха, биха, хванаха ги и ги закараха към Корница. След това в полицията ги бяха откарали, докато ги пооправят там и ги пуснаха тогава, но…

Автор: Сенем Конедарева

Всъщност скандалът избухна заради нещо, което го няма в проекта – отричане на Баташкото клане…

Автор: Александър Везенков

Настоящият доклад предлага анализ на факторите довели до ескалиране на етническото напрежение в България по време на предизборната кампания през 2011 г. и рисковете от радикализиране на етническите отношения при провеждане на избори, под влияние на набиращия сила националпопулизъм в българското общество.

Автор: Орхан Тахир

Не мисля, че българите имат добра представа за Османската империя. Има много клишета, наслоени от миналото. Сякаш някои се страхуват, че може да се промени статуквото, ако се поровят малко повече в миналото.

Автори: Ибрахим Карахасан Чънар, Мария Гинева

Аз бях в болницата, но още тук в читалището, като на вкараха и най- напред там истилираха камерите (за снимки) и почнаха там да ни удрят, мене ма удрят тук в лявото рамо, един мръсник с дърво ма удряше, а аз бях ранен в лявата ръка. Той удря и вика:

– Дигай ръце! – аз не мога да я дигна ранената, той налага, удря жестоко и аз не мога, майка ми до мене, никой не може да ми помогне, той удря ама така мераклийски удря, че да ти падне шапката и аз няма начин с тази ръка фатих другата, мъча да я дигам, но ноя удря и като свърши с удрянето, даде заповед да изкарват по-високите, по-едрите мъже аз не виждам къде ги карат.

Автор: Сенем Кондарева (редактор)

Чрез тази книга за пръв път в България на хората от ромския етнос е предоставена възможността да говорят публично, да разкажат за себе си и своите проблеми, за ценностите и смисъла на живота си, за своята традиция и култура, пречупена през личните им преживявания и спомени.

Автор: Анастасия Пашова

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Автор: Георги Деянов

Прочетете още...