От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 02 Armenian rites

 

Според някои източници арменци присъстват на Балканите отпреди новата ера. Но една първа голяма вълна е придошла включително в българските земи, през VІ-ти век. Първите изселници пристигат там през Средните векове след разрушаването на древната арменска столица Ани (днес на територията на Източна Турция). Първоначално те се установяват в Полша. Поради това, че ги принуждават да приемат католицизма, се преместват в днешна България. За тяхното присъствие датират документи. По време на Абдулхамидовите кланета в Османската империя през периода 1895-1896 год. отново пристигат арменски бежанци. Тогава България е в Следосвобожденския си период. Тук намират спокоен пристан за нов живот. Населението предимно е християнско, има православни храмове. Срещат се представители от различните етноси – гърци, евреи, арменци, турци, цигани, между които цари атмосфера на религиозен плурализъм и непринудено спокойствие в съвместното съжителство. Голяма вълна от арменски бежанци пристига в България през 1915 год. по време на Геноцида, извършен над арменците в някогашна Западна Армения (днешна Турция) и по-късно през 1922 год.

Пръснати по четирите краища на света, главната задача на арменците, където се установят да живеят, е да създадат църква и училище в един двор с цел да съхранят вярата, писмеността, традициите и културните ценности. Да възпитат в почит и преданост към Църквата, семейните традиции и задължение, дълг към родовата принадлежност, за да съхранят арменското и далеч от родината си. В сградата на арменското училище се предвиждат канцеларии на църковното настоятелство, жилище на Архимандрита, както библиотека и печатница за издаване на арменски вестници. Оформя се „люлка“ на арменската култура и духовенство, средище за идните поколения на арменската книжнина, образование и просвещение, центрове на национално-патриотичните сили на имигрантите. Арменската общност умело се вписва в градската среда с тяхната религия, бит и култура. Следващата стъпка за трайно установяване в новата им родина и за опазване на арменците от духовна асимилация е създаването на арменските организации с благотворителна цел.

Първите арменски бежанци през XX-ти век произхождат от семейства, прокудени от родните си места в Османската империя по време на Геноцида и принудително ограбени. Притиснати от обстоятелствата, те не успяват да се реализират и изявят в сферата на интелектуалните професии. Принудени са да поемат пътя на занаятчията, за да изхранват своите семейства. Но приемат мисията си с любов, отдават се с цялата си душа и сърце да изографисват, да шият и бродират, да извайват и ювелират, и превръщат занаятите в изкуство, оставяйки една следа след себе си в етнографията. Те са инициативни хора и служат за пример не само с високия си професионализъм и отношението си към труда, но и със своя висок морал, човечност, репутация и високо чувство за дълг.

Арменците проповядват християнството от I-ви век пр.н.е., преди официалното приемане на религията през 301 год. По това време литургиите се отслужват на асирийски и гръцки езици, които впоследствие по разпореждане на римляните персите приемат съответно на асирйски, а арменците на гръцки език. Към края на IV век, проповедникът Месроб Мащоц решава непременно да създаде собствена писменост и литература на роден език, понеже арменските миряни трудно приемат и осъзнават проповядването на Библията, която е написана на гръцки език и има опасност от асимилация на народа. Обръща се към католикоса Сахак Партев и цар Врамшапух за помощ, споделяйки мнението си. Католикосът Сахак Партев и цар Врамшапух му оказват морална подкрепа и той създава арменската азбука в град Самосад през 405 год. Негово важно дело е преводът на Библията, който извършва с още двама свои ученици Ованес и Ховсеп.

След Библията се превеждат богословските книги на Ефрем Сирин, Василий Кесарийски, Йоан Златоуст, биографии на светци на асирийски, гръцки и латински езици, творби на антични елински философи, трудовете на Аристотел, Платон и Питагор. Преводаческата дейност дава възможност на арменския народ да се запознае с античните автори и с голямото наследство, което те са оставили в областта на историографията, литературата, естествените науки. Същевременно преводачите и авторите от V-ти век поставят основите на арменската литература и култура.


Small Ad GF 1

През периода 1512-1513 година във Венеция се отпечатват първите пет книги на Агоп Мехабарди на арменски език в арменска книгопечатница. Първата е с названието Урпатакирк – Петъчна книга, последвана от останалите четири: Парзатумар Календар, Патарагаматуйц Псалтир, Ахтарк Хороскоп и Тахаран Песенник. Защо именно там? Връзките, които съществуват между арменците и Венеция, са стари. Там вече съществува арменска общност, която заема по онова време едно завидно място. Тя притежава свои църкви, свой Дом на Арменците, основан през 1253 год., свои консулства, свои представителства и преди всичко патентовани и утвърдени търговци. Във Венеция по онова време има почти 200 печатници, които издават книги на различни езици. Този факт не остава незабелязан от арменските търговци. Следователно Венеция е удобна за поставяне на началото на арменското книгопечатане. Месроб Мащоц умира на 17 Февруари 440 год. Погребан е в Църквата в село Ошаган (сега град), намиращ се близо до Ереван и Ечмиадзин.

В две географски точки на европейския континент през ХІХ век действат и последователно, и едновременно два центъра за култура и просвета, които имат подчертано утвърждаващо за Армения и за арменския народ, въздействие. Единият център е известният Манастир на мъхитаристите (конгрегация на бенедектински монаси на арменската католическа църква) на остров „Свети Лазар“ (San Lazzaro), разположен край Венеция, Италия. Английският поет Джордж Байрон проявява жив интерес към арменската култура – изучава езика; посещава форуми, посветени на езиковите особености; пише по въпроси на граматиката и връзката между английски и арменски език, участва в съставяне на двупосочни речници; прави преводи за арменската история; превежда древния историк Мовсес Хоренаци. Той остава с чудесно впечатление от организацията на манастирското братство. „Чистота, комфорт, кроткост, непритворно благочестие, таланти и добродетели на братята от ордена са способни да внушат на светския човек убеждението, че съществува друг, по-добър свят даже в този живот“. Тези свои думи Байрон изрича на 5 Декември 1816 год.

Няколко десетилетия по-късно (пак през ХІХ век) на югоизток от манастира на остров „Свети Лазар“, който продължава и днес своята благородна мисия, в Цариград е основан и започва своето историческо съществуване, както и упражняването на силно въздействие върху личности и институции, едно легендарно американско образователно звено – Робърт колеж, благословен кът на човешко познание и ярък хуманизъм. Още от възникването си той приема ученици от различни националности, между които много българи и арменци, които бързо стават компактна маса тук, а завършилите се включват в елита на своите отворени общества, където се реализират и защитават честта на своето учебно заведение. Възпитаниците на Робърт колеж се прославят с научната си работа в европейските университети или с постигнатото в обществения живот. Сред тях са също и търговци, учители, държавни служители, един първи секретар на легация във Вашингтон (персийската), фабрикант, адвокати, лекари, зъболекари, химици, архитекти в Ню Йорк, строителни и машинни инженери, агрономи, пастори и свещеници в протестантската църква, журналисти и книгоиздатели. В продължение на четиридесетилетния период (1863-1903) дипломираните възпитаници на колежа наброяват 435, от най-различни националности: 195 са българи, 144 – арменци, 76 – гърци, 14 – англичани и американци, 3-ма германци, 2-ма евреи и един турчин. В Робърт колеж се създава и укрепва и приятелството между българските и арменските възпитаници, които през годините увеличават броя си и са основната част от неговия състав. Срещата им по-късно става на спасителната за арменците българска земя, както и на други европейски територии.

Според църковния календар Арменската Апостолическа Православна Църква (ААПЦ) в България арменците отбелязват следните християнски празници: Бъдни вечер (Джаракалуйс) на 5 януари, Коледа (Дзънунт) на 6 януари, Дярънтарач („Сретение Господне“) – на 14 Февруари, Сирни заговезни (ПУН Парегентан) – седем седмици преди Великден, Лазаровден – съботата преди Цветница, Цветница (Дзахгазарт) – една седмица преди Великден, Великден (Задиг), Спасовден, Възнесение Христово (Хампарцум, Хампарцумян Кристоси) – 40 дни след Великден, Преображение Господне (Вартавар) – 98 дни след Великден, Успение на Пресвета Богородица (Сурп Аствадзадзин) на 15 Август или в неделен ден през периода 12-18 Август, Кръстовден (Сурп Хач) на 14 Септември или в неделен ден през периода 11-17 Септември, и Дярънтарач (Сретение Господне).

От тях се отбелязват пет Велики християнски празници, така наречените дахавари: Коледа (Дзънунт), Великден (Задиг), Преображение Господне (Вартавар), Успение на Пресвета Богородица (Сурп Аствадзадзин) и Кръстовден, Спасяване на Кръста (Сурп Хач, Хачверадз). Празниците на ААПЦ се препокриват с тези на БПЦ.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

По установена традиция Задушница (Мерелоц) е календарно обвързана с петте големи църковни празника и се правят винаги един ден след всеки от тях. Поради това, че Арменската църква отбелязва съответния църковен празник в неделя, то задушниците се изнасят в понеделник. На Задушница се отива на гробища, където свещеникът отслужва литургия в параклиса, след което чете заупокойна молитва над гробовете. Близките на покойниците палят свещи и раздават храна за помен.

Арменците празнуват Бъдни вечер (Джаракалуйс) на 5 Януари. Задължително се посещава църква. В Арменската църква се отслужва тържествена вечерна литургия, която и до днес започва в 17:30 часа и приключва в 20:00 часа. Някога е имала различна продължителност в зависимост от местните условия и възможностите на съответната църква. Възвестява се раждането на Христос, раздава се причастие и миряните се поздравяват с радостното събитие. Свещта, която всеки мирянин запалва в църква, я отнася със себе си у дома. Пали се у дома и се счита, че душите на мъртвите са в дома около трапезата, домакините и гостите. Ястията на трапезата са постни и са 7 или 9, колкото са били мъките на Сурп Аствадзадзин (Света Богородица). Според някои източници трябва да преобладават белите ястия. За разлика от БПЦ обичаите на ААПЦ позволяват за основно ястие на трапезата да се сервира риба, с която завършват постите. Ястията малко се различават с това, че присъства анушабур (сладка супа), което българите наричат ашуре. В арменските къщи се консумира само между Нова година и Коледа (29 Декември до 6 Януари). Приготвя се със сушени плодове, всеки от които има своя символ и се поръсва с печени ядки, чийто аромат напомня за предстоящата смърт и избавление от мъките, разкривайки ни силата на духа и жилавостта на характера, спомогнали на арменците да оцелеят и да продължат напред, предавайки арменското на идното поколение, спазвайки неизменно традицията.

Арменците празнуват Коледа (Дзънунт) на 6 Януари, който е първият от петте най-тачени празника на ААПЦ, т.нар. дахавари. По стара апостолска традиция арменската църква празнува едновременно Рождество Христово и Светото кръщение на 6 Януари, като това първоначално е било и при други християнски църкви. Тържествената литургия, посветена на Рождество Христово се отслужва в арменската църква преди обед и веднага след това започва ритуалът, посветен на Светото кръщение. Миряните се поздравяват: „Кристос дзънав йев хайднецав, Мез йев цез медз Аведис“ (в превод: „Христос се роди и се яви, на нас и вас Велика Блага Вест“), а отсрещният отговаря: „Орхнял е хайднутюн Кристоси“ (в превод: „Благословено да е явяването на Христос“). Свещеникът капва няколко капки миро от сребърен съд с формата на птица във водата, с която поръсва миряните. След службата те отнасят по домовете си от осветената вода със силната вяра в нейната изключителна святост, очистителна и лечебна сила. Първоначално в древна Армения този религиозен ритуал се изпълнява на брега на някоя река по примера на Свети Йоан Кръстител, покръстил Иисус Христос във водите на река Йордан. С времето започва да се прави в самата църква като водосвет. Съществува традиция за водосвета да бъде посочен кръстник, който от своя страна обикновено дарява църквата със средства за оказаната му чест. Увлечени от общата празнична атмосфера, много арменци също започват да отбелязват Бъдни вечер и Коледа съответно на 24 и 25 Декември, след това празнуват Нова година и следва арменската Коледа. На трапезата се поднасят ястие от печено месо със зеле, лозови сарми с мляно месо и традиционната баклава, приготвена от домашно точени кори или друг сладкиш със захарен сироп. По традиция някога в Коледната нощ арменската махала се е огласяла от група младежи и девойки, които обикаляли по домовете и пеели църковни песни. По този начин известявали стопаните за Рождество Христово и им изказвали своите благопожелания. Днес тази традиция е възкресена. Домакините черпят коледарите с коледни сладки и сушени плодове.

Арменците празнуват Сирни Заговезни (Пун Парегентан) седем седмици преди Великден в последния ден преди началото на Великите пости. Обичаят има своите дълбоки корени в езическата древност. Обредността на празника е свързана с прехода в календара от зимата към пролетта и с грижите за осигуряване на плодородието през новата селскостопанска година. Празникът е наситен с много веселие, маскаради, ритуален смях, допускане на волности, недопустими в ежедневните взаимоотношения. Пун Парегентан се свързва с маскирането и съответното карнавално веселие и забавление, което по традиция започва от четвъртък вечерта на Вартананц и завършва в неделя на Заговезни. Празникът се отличава с богатата си и изобилна трапеза, включваща отбрани ястия от месо, баница със сирене, за десерт – баклава или кадаиф, и неизменната бяла халва с орехи или сусам, която е традиционна и за българската обредност на Сирни заговезни. Според някои източници, празникът е свързан и с обичая „прошка“, когато се опрощават насядалите около празничната трапеза. През следващите дни, когато са традициониите гостувания по повод потите, става „прошката“ с роднини и близки.

Арменците празнуват Цветница (Дзахгазарт) в последната неделя на Великите пости, една седмица преди Великден, църквата празнува влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат радостно от народа с маслинови и палмови клонки. В Арменската църква се отслужва тържествена литургия, при която олтарът, който стои по време на Великите пости закрит с черни завеси, се открива. Миряните получават осветена върбова клонка и цветя, както се прави и в православните храмове в страната, които съхраняват в домовете си до следващата година. Окачват се някъде увити на венче или се оставят пред домашната икона. На този ден празнуват жените с име на цветя. Палмата олицетворява този празник.

Арменците посрещат Възкресението (Харутюн Крисдоси) в събота срещу неделя. Следобед в 17:30 h започва тържествената литургия в църква, на която се възвестява Възкресението и за разлика от българската църква, същата приключва в 20 h, а не в полунощ. Миряните вземат причастие, поздравяват се: „Крисдос Харяв и Мерелоц!“ („Христос възкръсна от мъртвите!“) и отговарят: „Орхнял е Харутюн Крисдоси!“ („Да бъде благословенно Възкресението му!“). На следващият ден, в неделя, се отслужва празнична литургия и на всеки мирянин се раздава по едно осветено яйце, боядисано в червено.. До днес арменците спазват арменската традиция от времето, когато предците им живеят в градовете в Западна Армения (днешна Турция), разположена в регион, който винаги се отличава с културно смесване, повлияна най-вече от Ориента. Всяко арменско семейство по онова време, у дома, на Велики четвъртък боядисва яйца в червено и приготвя козунак. В някои градове в Западна Армения, понякога арменците правят чорек – козунак подобен на френски хляб. Обичайно е арменката да украси един кът от дома с великденски яйца и иконата на Света Богородица, която закриля семейството. Историята гласи, че ислямизираните арменки, които остават да живеят в Турция, носейки спомена от детството си отпреди извършения геноцид над тях, по семейна традиция напролет приготвят козунак и го поднасят на гости и съседи вместо традиционния локум. По това през годините те се различават от останалото население. По време на пости и през седмицата между Цветница и Великден, се позволява да се хапва риба, която приятно замества месото. За предпочитане е пъстърва /ишхан/, която е най-използваната в арменската кухня, понеже вирее в лазурносиньото езеро Севан в днешна Армения, която няма излаз на море. Традиционното ястие при арменците за Великден е пилаф със стафиди. На празничната трапеза се поднася агнешко месо, баклава или кадаиф. В някои домове се приготвя малеби. По стар обичай, месните гозби се приготвят и с овнешко месо. Всяка арменска рецепта започва с краве масло. Някои от ястията се подправят с тарос или тархун, характерен за източноарменската кухня, известен в България като естрагон, който придава уникален и специфичен аромат.

Според празниците в църковният календар на ААПЦ, арменците също отбелязват Спасовден, Възнесение Христово (Хампарцум, Хампарцумян Кристоси). Това е християнски празник и фигурира в църковния календар. Чества се четиридесет дни след Великден, винаги в четвъртък, в промеждутъка между 30 април-3 юни. На този ден християнството празнува възнесението на Христос в четиридесетия ден след Възкресението. В минутите преди възнасянето си Иисус наставлява апостолите да отидат при езичниците, да ги поучат според повелите Му и да ги кръщават. След като дал последните си наставления, Спасителят бавно се откъснал от земята и се възнесъл пред изумените погледи на учениците Му. Народът го чества и като народен обичай с изпълняване на виджаг /гадаене за женитба/ на неомъжените девойки на полето или в двора, задължително на открито място сред пъстроцветието на цветята и желателно, в близост до извор. Това е един от любимите и жизнерадостни празници на арменския народ, изпълнен с много веселие, песни и танци. Те накичват главите си с венчета от пролетни цветя. Между Великден и Хампарцум хората ядят, пият и се веселят след приключване на дългите и тъжни пости. Обаче, през този период те не консумират мляко. Смята се, че през този период кравите хранят своите малки телета за наддаване и поради това не ги доят. На този ден, спазвайки традицията на народния обичай, миряните правят гатнабур (мляко с ориз) и го раздават за милостиня, мадах (курбан). В градовете в Западна Армения (дн. Турция), някога нашите предци гощавали със специално приготвената обредна булгурена каша (мляко с булгур, вместо с ориз) и ястие с яйца, които днес, заместваме с пържени филийки с яйца.

Датата – 7 Април по календара на ААПЦ е Благовещение на Пресвета Богородица (Аведумън Сърпо Асдвацацни). Според църковния календар на БПЦ, празникът се отбелязва на 25 Март. На този ден, на шестия месец е изпратен от Бога ангел Гавриил, на име Назарет, в галилейския град при една девица, на име Мариам. Тя е сгодена за мъж, на име Йосиф. Ангелът съобщава на девицата Мариам благата вест „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените.“ А тя, като го вижда се смущава от думите му и се размисля какъв ли е този поздрав.

Ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога. Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И ще му даде Господ Бог престола на отца Му Давида. И ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.“. Мариам рече на Ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът ѝ отговори: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.“ Тогава Мариам рече: „Ето рабинята Господня. Нека ми бъде по думата ти.“ И Ангелът си отиде от нея.

Преди няколко години католикосът на всички арменци Карекин II обяви този празник като Ден на Майката и на красотата.

Вартавар (Преображение Господне) е третият от петте най-големи арменски църковни празници. По църковен обичай се чества 14 седмици или 98 дена след Великден, в неделя. Тържествената Църковна литургия започва сутринта с богослужение в арменската църква. Свещеникът описва в своята проповед трите основни ритуални действия, които се изпълняват по древноарменска традиция: пускане на гълъби, пръскане на присъстващите с вода и хвърляне на цветя и рози. По традиция първата ябълка за сезона се вкусва на този ден след освещаването ѝ. Този празник символизира общия дух на арменския народ, който изважда хората от сивия делник, за да ги събере и да им припомни, че в света на диаспората, в който живеем, имаме общи корени и минало, които ни обединяват. Иисус Христос заедно с апостолите Бедрос (Петър), Ховханнес (Йоан) и Хагоп (Яков) се изкачват на планината да се молят. От жегата и умората апостолите заспиват. Върху молещия се Иисус се спуска ярка светлина от небето, която се простира върху цялата планина и всичко засиява. Събудилите се апостоли са изумени от гледката – от това Преображение Господне. В древността празникът Вартавар се свързва с богинята Астхиг (Звездица), която е покровителка на водата, красотата, любовта и плодородието.

Един от най-големите и светли християнски празници, четвърти по ред е Сурп Аствадзадзин (Успение на Пресвета Богородица), който се чества в неделята след 15 Август или в неделен ден през периода 12-18 Август. Миряните посвещават този ден на поклонение на арменските църкви и манастири, които носят името на Божията майка. От предната вечер се събират в двора на църквата, където се гощават, веселят, пеят песни, танцуват и рецитират. Младите се сприятеляват, шегите са неизменна част. Същата нощ, миряните остават да преспят в църквата. На сутринта с веселие посрещат изгрева на слънцето. Съществува традиция, която е част от езическия празник, първият узрял плод да се освещава и след това да се вкусва. На гроздето е отреден Денят на Успение на Пресвета Богородица. Тогава гроздето се освещава /хахох оршнек/ и от този ден нататък може да се консумира. На следващия ден, свещеникът извършва тържествената литургия. След това се раздава мадах и пакет осветено грозде. В деня на празника, възрастните се суетят около мадаха, младите подреждат трапезите. На масата се поднасят мадах, гата (сладки питки от маслено тесто), халва (брашно, масло и захар), сметана, кисело мляко, сирене, много плодове, сред които и грозде. Обичаят изисква хората да си разменят продукти, красиво оформени в големи подноси. Бъдещи сватове дават най-хубавото от масата си за бъдещите булка или зет, разменят си подаръци.

Последният по ред голям и светъл християнски празник е Кръстовден, Спасяване на Кръста (Сурп Хач, Хачверадз), който се чества в неделята след 14 Септември, но се празнува винаги в неделен ден през периода 11-17 Септември. Историята гласи, че през 610 год. персийският цар Хозрой II напада Византия. През 614 год. превзема Йерусалим. Взема кръста, на който е бил разпнат Иисус. Византийският император Ираклий напада Персия, за да освободи кръста. Той превзема Персия и предлага мирен договор. Искането в една от точките е връщането на кръста. Получава го и го донася в Константинопол, оттам в Йерусалим. Минава през Армения, където по този повод се устройват големи празненства. По традиция на Сурп Хач в Арменската църква се освещава босилек, който е донесен от жените и се оставя в църковния поднос по време на литургия. След края на службата миряните си вземат от осветения босилек. По време на църковното богослужение в центъра е поставен църковният сребърен кръст с поставка, положен на поднос, украсен с китки зелен босилек и покрит с малка, тънка, бяла покривка. Свещеникът заедно с дяконите, които носят кръста, украсен с босилек, обикалят в църквата, спират се на четири места, където свещеникът чете и ръси с кръста и китката. Във всеки дом се спазва обичая, отреден за празника Хачверац. Приготовлението започва от събота, когато домакините приготвят различни ястия и сладкиши. Мъжете колят яре, което е ритуалното ястие за този празник. След одирането, добре изчистеното и измито яре се окачва в тонира (пещ за печене на лаваш), облепен с тесто. По този начин се запечатва и месото се опича бързо. Под него се поставя също окачена тава с булгур (дзавар), който се изпича с капещата от ярето мазнина. На този ден хората посещават гробовете на свои близки, занасяйки им по малко от всичко, произведено през годината и ги освещават. По този начин правят починалите „съпричастни“ към празника. Дълго време стоят в тяхна памет и в чест на празника. След това хората си ходят на гости. Най-вече се събират в дома, където през годината са загубили близък.

Арменците отбелязват Дярънтарач, което означава „Сретение Господне“, „Посрещане на Господа“, „Да излезем пред Господа“. Арменският народ нарича този празник още „Дер ънт Цез“ (в превод: „Господ е с Вас“). Този празник е свързан с езическите култове към огъня в народните обряди. Това е празник с постоянна дата в християнския календар. ААПЦ всяка година го празнува на 14 Февруари – 40 дни след Рождество Христово. За разлика от ААПЦ, БПЦ празнува тези събития три дни – Свети Трифон Мъченик (Трифоновден), Сретение Господне и Симеон Богоприемец съответно по Юлианския или Григорианския календар, през дните от 1-3 Февруари или от 14-16 Февруари. Духовното значение на този празник се обяснява по следния начин: „На четиридесетия ден след рождението си, Иисус бил занесен в Йерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божия майка също преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, които законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведният старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. Сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде. На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“. Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Света Богородица. В храма била и пророчица Анна. Тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

Извършва се вечерно Богослужение („антасдан“) в арменската църква от свещеника и неговите служители. Духовниците обикалят и благославят четирите краища на света. Източната страна символизира Арменската Църква, западната – Християнските страни, южната – полетата, градините и плодородието, северната – земята и човечеството. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. След това в двора на Арменската църква се пали огън. Извършва се ритуално прескачане на огъня. По традиция около него миряните обикалят и пеят религиозни (църковни) и народни песни. Главни действащи лица в този ритуал са влюбените и новобрачните двойки. С прескачането те се наричат за здраве и за рожби. Според обичая на този ден новобрачните прескачат огъня хванати ръка за ръка, показвайки на всички, че остават зад себе си стария си живот и вече ще живеят един за друг. Те символично изгарят всички мостове към стария безгрижния живот и вече ще носят отговорност един за друг. Жените вземат по една шепа жито и го хвърлят в жарта за плодородие и берекет в семействата ни. Счита се, че по този начин се надскачат лошите мисли, лошия късмет и се пречистват с веселие и смях. С този обряд се изгонва с огън и зимата, и се посреща пролетта. По традиция хората палят свещите си от огъня и ги носят в домовете си. Отнасят в дома си въгленче от огъня за късмет. Огънят символизира Христовата Светлина, както старецът Симеон нарече малкия Иисус – „светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“.

Арменците отбелязват следните именни дни, които отговарят на българските празници според източно-православния църковен календар, независимо от различията в датите:

– Дзънунт Сурп Хованеси (Ивановден) на 14 януари;

– Сурп Теодорос (Тодоровден) на 20 февруари;

– Лазаровден (Харутюн Хазару) – съботата преди Цветница;

– Благовещение (Сурп Аведум) на 7 април;

– Ден на Майката и Красотата на 7 април, обявен от Католикоса на Ечмиадзин Карекин II;

– Свети Йехия Маркаре (Св. Илия) на 30 май;

– Свети Константин и Елена на 15 юни;

– Сурп Нигохайос (Свети Николай Чудотворец от Смирна) на 5 декември.

– Сурп Аннаи (Зачатие на Св. Богородица от Св. Анна) на 9 декември;

– Сурп Минас (Света Мина) на 13 декември;

– Сурп Агоп Мъдзпъна (в превод: Свети Яков Нисибински) – втората събота от месец декември;

– Сурп Степан (Свети Стефан) на 25 декември или на следващия ден, ако е датата се пада в неделя или на ден за постене – сряда или петък;

– Сурп Бохос и Бедрос (Свети Петър и Павел) на 27 декември.

Подобно на българските традиции арменците също празнуват именните дни в семейна среда. Отива се без специална покана. Стопаните са се подготвили и очакват гости. Задължително трябва да се посетят кръстникът, възрастните родители, роднините от страна на съпруга.

Религиозните различия, макар и незначителни, не са причина за големи социални дистанции. Към ААПЦ проявяват интерес и българите. С желание пристъпват прага на храма и с удоволствие се наслаждават на сладкогласния църковен хор. Вратите на същата са открити и през останалото време за посещение от туристи.

Арменците в България бързо се адаптират към условията на бит и култура в новата си родина и започват да живеят в хармония с българите и останалото население. Известно е, че те са първите, които приемат християнството. От друга страна, старите снимки от времето, когато са населявали земите в Турция преди размириците от 1915 год., показват, че начинът им на живот, битът и културата им не се отличават от тези в България. Първите изселници се придържат строго към традицията да се движат само в арменска среда и да сключват бракове помежду си, като съблюдават да произхождат от един и същи град или регион от Турция. До средата на XX-ти век е почти немислимо да се допусне смесен брак, понеже родителите настояват да се съхрани арменското самосъзнание, език и култура, и поради това не искат да допуснат чужди, непознати за тях хора в здраво сплотените им семейства. Постепенното навлизане на арменските младежи и девойки в българските училища, техникуми, институти и университети, учреждения и предприятия, спомага за взаимното опознаване сближаване с българската общност. Наблюдават се все повече смесени бракове, сключени между арменци и българи. Дори, вече кръщенетата на децата им се извършва в ААПЦ. Това е показателен пример за успешната интеграция на арменците и до известна степен представя, че същите се асимилират с местното общество.

Израснали в семейства на бежанци от геноцида над арменците в Османската империя, всеки един от нас е възпитан в дух на взаимопомощ и закрила. Арменците са изстрадал народ. Помнейки трагедиите от оцеляването при депортацията от родните места и предавайки тези истории на следващите поколения, те се стремят към създаване на силни и здрави семейства. Силната им любов към род и родина, към семейство и майка е жизнена потребност. По този начин те изразяват почитта и любовта към традициите и обичаите, както и тяхното пренасяне през вековете до нашата съвременност. В семейството си арменците намират своята опора. Арменците държат на своите семейства и морални ценности.

Изводът от гореказаното е, че двете църкви – ААПЦ и БПЦ – имат много общи обичаи и традиционния начин на тяхното отбелязване не се различава. Това спомага за хармонията в отношенията между двата народа – арменския и българския за тяхното миролюбиво религиозно и етническо съжителство.

Литература

Папазян-Таниелян С., Мицева Е., „Арменците разказват за себе си…“, София, 2007 год.

под научната редакция на акад. Нерсисян, М., „История на арменския народ от древността до 1920 год.“, София, 1998 год.

Саркисян С., „Армения. Духовен и научен живот през вековете“, София, 2001 год.

Агукян, С., „Българските земи – втора родина на преселилите се арменци и родина на потомците им, сборник“, „Българи и арменци заедно през вековете“, София, 2001 год.

Хаджолян, М., Бодурова Ж., „Байрон и Робърт колеж – приятели на Армения“, вестник „Вахан“, брой 1050 / 10.06.2014 год.

Източници

Джордж Байрон про Армению и Армян /arxangelo.wordpress.com, 2010/.

Джордж Байрон – Уикипедия.

Робърт колеж – Уикипедия.

Свилен Мишляков – Робърт колеж. Българският Итън, Българи. Граждани за нацията.

Джордж Уошбърн – Петдесет години в Цариград, /София, 1980 год./.

 

Жаклин Бодурова пише статии и интервюта за вестниците „Ереван“, „Парекордзагани ЦАЙН“ и „Вахан“. Участва в конференциите „Културното наследство на Варна“ към Съюза на учените – Варна и „Хармония в различията“ – София. Има издадена книга „Портрети“ – на арменски личности и родове. (Интервюта и разкази, 2015.)

Pin It

Прочетете още...