Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2014 11 socgurmeКъм 1988 г. много неща може да се разпадат за комунистическа България, но в едно нещо тя изглежда, че преуспява – авантюрите в Космоса. На 3 октомври, по-малко от година преди края на режима, в София пристигат 70 космонавти от 17 държави по света. Герман Титов – 1 денонощие и 1 час в Космоса на „Восток 2“; Ръсел Швайкарт – 10 денонощия и 1 час в Космоса на „Аполо 9“; Юрий Романенко – 429 денонощия и 43 часа в Космоса на „Союз 26“, „Союз 38“ и „Союз ТМ2“; Робърт Овърмайър – 12 денонощия и 2 часа в Космоса на „STS 5“ и „STS 51B“; Ернст Месершмид – 7 денонощия и 1 час в Космоса на „STS 61A“… Международният конгрес, на който се събират, е ръководен от Георги Иванов, първия български космонавт. Вторият, Александър Александров, е извършил полет само четири месеца по-рано. Някъде в орбита около планетата Земя вече седем години се върти и „Интеркосмос – България 1300“.[1] Този изкуствен спътник с българска научна техника на борда е изведен в орбита по случай 1300-годишнината от създаването на Първата българска държава, тържествено празнувана от комунистическия елит и неговия народ. България, приятелски подкрепяна от мощната космонавтика на СССР, вече се е наредила сред космическите сили.

Когато космонавтите се стичат в София и отсядат в построения неотдавна луксозен хотел „Витоша – Ню Отани“, те са поканени на коктейл. Мокетите са още нови, салонът излъчва комунистическия разкош на 70-те, а масите са отрупани с… храна за космонавти – образци от българското космическо меню. Една от силните маркетингови гордости на България – изобилието и разнообразието от плодове – е поднесена на масата в необичайна форма. Лиофилизирани ягоди, пъпеши, кайсии, ябълки очакват гостите наредени в платa върху дългите покривки. Почти безтегловни, те изненадват с интензивните си миризми, особено ягодите. Захапването им наподобява това на парче пенопласт, но в устата те бързо възвръщат плътност и добиват вкус на сушени плодове.

В други купи (със съдържание, което прилича на едри желирани бонбони) е мокрият бюфет – каберне совиньон и коняк „Преслав“ на топчета. Обемът им е многократно умален, алкохолът – не. Гостите – чуждестранните космонавти, някои със съпругите си – и българските им домакини минават покрай масите и си взимат по едно-две от любопитните изделия. Гонят желираните топчета из чиниите, докато се опитват да ги забодат с пластмасови коктейлни пръчици, мушват ги в уста, пробват, изчакват малко и се връщат за още.

Около десетилетие преди да се разгърне тази интересна сцена в София, по-точно през 1979 г., България се нарежда сред първите три страни в света – след СССР и САЩ, които произвеждат храни за космически полети. Всичко започва от един човек, роден в село Стубел година преди червената революция в България – Цветан Цветков, днес академик.

„След като се уволних от Българската народна армия, исках да следвам. Имаше конкурсни изпити за Технологичния институт по хладилна промишленост в Ленинград и аз се явих, и бях приет да следвам.“ Кариерата му се развива съвършено последователно. Още със завършването си той се връща в България с препоръка да продължи работата си в същата посока и скоро след това се озовава отново в СССР – този път в Харков, в Техническия институт по ниски температури, където пише своята кандидатска дисертация. От този момент нататък, както самият той обяснява, „не съм прекъсвал връзка с руснаците. Те веднага поставиха някои задачи. Искаха България да развие част от тяхната космическа програма. Имаше някои въпроси, които ги интересуваха – повишаване на имунната реактивност на космонавтите, какво ще стане при продължителните космически полети“.


Small Ad GF 1

Със завръщането му българската държава получава официално писмо от съветската, с препоръка да се създаде лаборатория по криобиология. „Бяха написали нещо в смисъл, че това е в интерес на развитието на космонавтиката, че криобиологията е наука на бъдещето.“

Това не гарантира на младия учен незабавно назначаване, но след среща с Тодор Живков, който го вика лично, за да го разпита, и след много администрация, той оглавява новооснованата лаборатория по специалността си през 1973 година.[2] Една от целите е дефинирана като „обратимо съхраняване на живота и пренасянето му в космическото пространство“ и на фона на такъв грандиозен хоризонт специалната храна за космически полети се развива като дребен злободневен детайл. Учените разработват средства и за рековалесцентно хранене – животоспасяващи вещества, които да се вкарват в организма със сонда. „Голямата наука“, както академик Цветков се изразява, отива в медицинската част – консервирането на тъкани, кости, кръв.

Въпреки че лиофилизацията съществува като технология в Съединените щати от 1938 г., когато е въведена в употреба за продукти на „Нестле“, в България през 70-те малко хора, дори учени, са чували за нея. „В началото бях единствен служител и ръководител. В България никой не разбираше съвсем какво точно правя, все ме питаха разни учени: „Каква е тая кривобиология?“.

Лабораторията постепенно започва да се разраства и Цветан Цветков успява да я оборудва с криогенни инсталации от Русия, лиофилизатори от Германия, Великобритания и Франция. „Имах научноизследователска тематика, започнах да набирам научни сътрудници, създаде се колектив от 10-12 човека и след още няколко години публикувахме в американското списание „Cryobiology“ наши резултати, които предизвикаха голям интерес. На следващата година тук дойдоха хора от сродни институти на запад, да погледнат какво правим.“

Опитите с храни, подходящи за космическите полети, започват от1974 година. Лабораторията успява да разработи затворен технологичен цикъл. Специален, зачислен на щат готвач приготвя ястия по установените рецепти, за които учените са изчислили витаминния и калориен състав, и обработва продуктите. „Разбира се, че трябваше да имаме специален готвач! Не можеше да дадеш на някой да прави храна, от която после да се окаже, че космонавтите са умрели“, обяснява академик Цветков.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Сготвените ястия и подготвени продукти после преминават през лиофилизация. При нея храната се замразява шоково и след това се нагрява леко в условията на вакуум, така че ледените кристали направо се изпаряват и пропускат обичайната междинна, течна фаза – процес, наричан сублимация.

В личния си архив академик Цветков пази кратък документален филм, създаден от самия него и негов приятел. Кадрите показват жени в бели престилки, с маски, шапки и ръкавици да дезинфекцират пакети с вакуумирани лиофилизирани плодове и да ги нареждат в дървено сандъче със съветското и българското знаме, с надпис „Интеркосмос“ в средата.

Технологията се разработва около пет години и през 1978 г. България вече има изработено меню, одобрено от съветска комисия. Двата съвместни българо-съветски полета – този, на който лети Георги Иванов през 1979 г., и този на Александър Александров през 1988 г., са снабдени с български храни.

„Лиофилизиран таратор – българско кисело мляко с добавена нарязана краставица, чесън, сол и др. Това е събуждаща апетита и освежаваща студена супа с голяма биологична стойност на базата на активни микроорганизми – Lactobacillus Bulgaricus. Предпочитана храна с изключителен вкус в космическото меню. Консумира се, след като се възстанови с установено количество вода.“

„Лиофилизирано телешко варено. Фина телешка супа с добавка от различни зеленчуци и специфични подправки. Консумира се след реконституиране с гореща вода.“

„Лютеница. Оригинален български продукт, приготвен от домати и червени чушки, лук, чесън и други подправки. Той е познат с добре изразения си приятен и пикантен вкус, стимулира апетита. Чудесна закуска и вкусна добавка с подчертани хранителни и вкусови качества и висока калорийна стойност. Употребява се след реконституиране с нужното количество вода.“

„Йогурт. Нов киселомлечен десерт на основата на оригинално българско мляко, с добавени оризово брашно, овес, захар и ванилия. Активни микроорганизми – Lactobacillus Bulgaricus, чудесни хранителни и диетични качества.“

„Лиофилизирана мусака с картофи – ястие с висока калорийна и биологична стойност, приготвено от телешко, картофи, зеленчуци, българско кисело мляко, яйца и подправки.“

Също: лиофилизирани нектарини (с перфектен вкус и идеално съхранени хранителни качества, известни с високото си съдържание на потасиум), ягоди (напълно запазени цвят, вкус и аромат, високо съдържание на витамин С, богати на карбохидрати и други витамини), пъпеши (витамини и фина целулоза). Печени и подсладени бадеми – с високо съдържание на мазнини, въглехидрати и протеини, потасиум и витамин В. Печени и солени бадеми – стимулират апетита, богати на мазнини, микроелементи и витамини. Десерт от кисело мляко и брашно от шипки.

Събуждащите апетита информативни описания по етикетите и каталозите на българското космическо меню изглежда не са само формалност. Един от големите проблеми, които космонавтите се налага да преодоляват в Космоса, особено при по-продължителни полети, е загубата на апетит. Тя настъпва по различни причини, една от които е състоянието на безтегловност, и начинът за справяне с нея е осигуряването на „сублимирани сухи храни, типични за българската национална кухня, с добре изразен пикантен вкус“.

„Храните за кратките полети напомнят обикновените храни и представляват по-малък проблем, тъй като не е необходимо да имат много дълъг период на трайност – те са консервирани полутечни и във вид на пюре. Обработени по този начин меса, зеленчуци и плодове са опаковани в алуминиеви туби“, научаваме от документалния филм на академик Цветков. „При дългите полети обаче, където всеки грам има значение, нещата стават по-сложни. Ако космонавтите разполагат с уред за водно реконституиране, е добре те да се снабдяват с храни, обработени по метода на сублимацията.“

При лиофилизацията храните губят нищожна част от хранителната си стойност – едва няколко процента. Теглото им обаче пада значително – до седем пъти от първоначалното. Другото им предимство е, че при вакуумно опаковане тяхната трайност при стайна температура е с години.

Третото е лесното им реконституиране.

„Някои от опаковките имаха специален мундщук, през който да се добави вода, и беше оставено място да се долее точно нужният за възстановяването обем“, казва академик Цветков.

Така в края на 70-те се стига до първото официално изпращане на българска храна в Космоса. И едновременно с това (сигурно симптоматично за ситуацията в социалистическия блок) и на нейния първи нелегален трафик.

„По онова време алкохолът беше абсолютно забранен на борда. Но ние имахме тези мускалчета с коняк и топчета с вино. Ако ме бяха хванали – край! Нарушавам заповеди. Бях дал на Рукавишников от мускалчетата и той после ми разказа как по време на полета с Георги Иванов, когато възникнала аварийната ситуация със скачването на „Союз-33“ с космическата станция, те се оказали в джоба му. Каза ми: дадох едно на Георги, едно взех аз, и ги изпихме. И след малко започнаха да ни се проясняват мозъците! Това е истина! Спасило е полета!“, полу на шега казва академик Цветков.

Самият Георги Иванов в книгата си „Полети“ описва храната на академик Цветков с нежни чувства.

„Погледнахме се с командира и решихме, че сме минали без период на приспособяване. Един много важен и потвърждаващ това ни впечатление факт беше, че изпитвахме истински авиаторски глад.

– Я да видим, Георги, да хапнем каквото бог дал! – предложи Николай Николаевич (Рукавишников).

Сервирането в условията на безтегловност е занимателна работа и още повече изостря апетита. А „бог беше дал“ малки хлебчета, консервирано месо, топено сиренце, разни работи в туби, кафе, сокове. Все вкусни неща. Извадих каквото имаше. Вечеряхме в 5 часа сутринта на 11 април 1979 година. После разгърнахме спалните чували, завързахме ги в двата края и се приготвихме да спим.“

След тази най-отдалечена от България вечеря с българска храна в историята, на другата сутрин космонавтите се събуждат и се озовават в неочаквана криза. „Показах на командира неперспективните за една добра закуска остатъци от вечерята и той без всякакво колебание доложи за „бедствието“ в Центъра за управление на полетите. Призна, че снощи сме имали почти вълчи апетит и сме излапали порциона, предвиден за цяло денонощие в Космоса. Обикновено в досегашните полети космонавтите губеха апетит именно в първите часове на полета, и то главно поради вестибуларни смущения. По тая причина специалистите предвиждаха ограничено количество храна. Такива смущения обаче ние не изпитвахме и се наложи Центърът за управление на полетите да ни разреши да разкомплектуваме неприкосновения запас…“

Тази космическа лакомия може и да не е инцидентна. Академик Цветков през последните години цитира пред медиите поредица имена на космонавти, които според него са били запалени по българските космически храни и са ги предпочитали пред всички други. Обикновено предпочитанията им са описвани от него чрез весели истории, разказани смайващо детайлно.

Една страна, за която по-малко говори, са другите предназначения на храната, изработвана от неговата вече несъществуваща лаборатория. Много от разработките са считани от властите в НРБ за секретни. Програмата е снабдявала подводници и други специализирани военни контингенти с храни. Сред тях – този на българските разузнавачи. „В Пловдив имаше един парашутен полк и там провеждах изпитания. Хора, хвърлени във враждебна среда, диверсанти, може би в тила на врага, да могат да оцелеят с храна до две седмици.“

Любителският документален филм на академик Цветков за българското космическо меню завършва приповдигнато: „Войаджър носеше на борда запис с българска песен. След нея, сега и българската космическа храна вече е на път към открития Космос“.

Историята на научния му център завършва не така славно. Към средата на 80-те, в апогея на своите разработки, българската лаборатория по криобиология вече наброява 50 души. След 90-те обаче тя започва бавно да отмира поради липса на държавна подкрепа и разбиране. Повечето учени, които по думите на Цветан Цветков заедно са защили 55 патента по времето на НРБ, сега работят из научните центрове на Съединените щати, Канада, Великобритания и Германия.

 


[1] Според информация в руския сайт www.kik-sssr.ru обектът „Интеркосмос – България 1300“ до този момент все още е на орбита с параметри: Перигей: 793.9 km. Апогей: 884.8 km. Наклон на орбитата: 81.2°. Период на въртене: 101.6 min

[2] Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация.

Албена Шкодрова е българска журналистка и авторка, редовна сътрудничка на издания като „Капитал“, „Дневник“ и др. Живее в Белгия. Последната й книга, „СОЦ ГУРМЕ. Куриозната история на кухнята в НРБ “ (2014) се появи току-що в издателство „Жанет 45“.

Pin It

Прочетете още...