Pin It
Вчера през нощта пребиха зверски Огнян Стефанов – главен редактор на сайта „Опасните новини“, който наскоро беше затворен от ДАНС, и за това се писа на много места (включително и от мен).

Ако научавате новината оттук, значи сте спали дълго и дълбоко. Откъдето и да минах днес – офиси на клиентите ми, банкови гишета, магазини, бензиностанции – всички говорят на политическа тема. И винаги темата е свързана точно с вчерашния побой. Което пък ме кара да мисля, че нещата ще се развият точно по плана на побойниците – „всяко чудо за три дни“, и „битият – бит…“.

И че извършителите ще останат ненаказани, както винаги се случва в България. Честно казано, и аз мисля така. При сегашните ни управници единственият начин да влезеш в затвора е да се защитиш от бандит. Нищо чудно, всеки пази интересите на своите хора.

Но аз лично не смятам да оставя нещата така. Може да не мога да арестувам извършителите (и поръчителя им), да ги дам под съд и да ги вкарам в затвора. Но мога да свия кръга, и да назова вероятни имена. Да, без юридическа гаранция, че са точно тези. Но ще покажа, че не ме е страх от биячите. Да, сигурно могат да ме пребият. Може да могат и да ме убият. Но не желая да живея като покорен роб на измет като тях. Нито да завещая подобен живот на децата си. Искам да съм достоен потомък на събралите се на най-първото Велико народно събрание на Оборище, а не на този, който ги предаде, за да му е мирна главата лично на него.

Като начало, най-важният въпрос – кой е поръчителят на престъплението? За щастие, отговорът не е труден. В света на философиите, параноидните умозрения и вестникарските форуми сигурно престъплението ще е поръчано от Бойко Борисов, по нареждане на Иван Костов, на когото е дърпал конците Махмуд Ахмадинеджад, който пък е ултра-таен агент на Световната еврейска конспирация. А целта му ще е да компрометира ДАНС, правителството, Европейския съюз и китайските производители на маратонки… В реалния свят поръчителят на престъплението с гаранция е безскрупулен тип с чувство за безнаказаност, на когото сайтът „Опасните новини“ е бръкнал в здравето. (Не ми е известно напоследък Стефанов да се е занимавал с каквото и да било друго, по-опасно от това да си върже обувките.)



Нека пак погледнем по-интересните новини от сайта, грижливо запазени на сървър извън България:


Small Ad GF 1

25.07. Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка

25.07. Алексей Петров профилактира Тошо Тошев, В.Гочева, Силва Зурлева и др.медийни босове.Те бесни на ДАНС

28.07. Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност

29.07.„Труд“ и „24 часа“ се сливат, почват яки съкращения. Т. Тошев и В. Гочева в битка за властта

31.07. Младен Червеняков и Сашо Томов получили милиони от Жеваго за кризата в „Кремиковци“ и ЦСКА

01.08. 75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

05.08. Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов

08.08. Такситата 1280 станали шпионска мрежа за рекет, службите знаят и си траят

11.08. Паравоенна структура в басейна „Спартак“ събира компромати за президента, политици и журналисти

14.08. Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

19.08. Разкриха педофил в тайните служби, оказва се и масон

25.08. Ген. Ив. Драшков лобира за „Лев инс“. Британци и янки искат детектор на лъжата за висши ченгета

25.08. МВР крие атентат срещу заместника на Доган Йордан Цонев

03.09. Първанов измамил Г. Гергов за БТ-Пловдив. Каролев изпълнява „мокра поръчка“ за 300 000 евро

Изнесени са неща за немалко хора. Неща, които просто не са за вярване. Първата ми реакция за Първанов и 15-годишната ученичка беше: „Да, бе. Такава жълта простотия и сто години да мисля, не мога да съчиня.“ А това за такситата 1280 направо го отнесох при теориите за световната конспирация. То бива, бива, ама…

Когато ДАНС затвори сайта с обяснението „съдържа класифицирана информация“, обаче се сепнах. „Класифицирана информация“ означава ВЕРНИ неща, които са засекретени именно защото са верни. Какво от всички тези помии може да е вярно?!… Прочетох ги още веднъж. После още веднъж. И пак. Докато тъничкото драскане на дъното на ума ми не затрещя като топовна канонада.

В описаните неща няма нито едно, което да не се връзва чудесно с останалите. Което, ако го извадиш, да не зейне в тях абсурдно нелогична дупка. Просто няма как едно да е вярно, пък огромното мнозинство от другите, ако не и всички до последната, да не са верни. Да, много от дребните фактчета може да са случайна лъжа, вплетена сред истини – но такива дреболии не засекретява никой, още по-малко пък затваря сайт заради тях. А големите неща от публикациите са свързани в желязна мрежа. Няма как някое да е вярно, и да не са верни повечето, или дори всички.

Не ми се разпростира как се чувствах след това, и как писах първия си запис по темата. Много по-важно е, че с голяма вероятност (ако и да не е с доказана сигурност) знам кой е вероятният пряк поръчител на пребиването – един от популярните герои в публикациите в „Опасните новини“.

Алексей Петров.

(„Пряк“, защото, ако написаното в „Опасните новини“ е истина – а ДАНС го потвърдиха по единствения начин, на който бих повярвал – то цялото управление на държавата ни в момента се състои от престъпници. Не в широкия смисъл на думата, а в обичайния – наркотрафиканти, педофили, босове на корупцията, организатори на мрежи за рекет…)

Още на времето, когато ДАНС се създаваше, реших да си съставя мнение що за организация се очертава да бъде. Събрах колкото можах имена на бъдещи нейни служители, и порових около тях. С изключение на едно-две, всички останали имена бяха или на криминални престъпници (без никакъв шанс да са внедрени агенти), или на бивши ченгета от политическите отдели на някогашната ДС. (Бях писал навремето серия записи, в които разказвах за бивши доносници на ДС, заставени да донасят с измама или изнудване – тези бивши ченгета са хората, които вербуваха по този начин.) Заключението ми беше, че Станишев създава комбинация от нова политическа полиция и служба за подпомагане на организираната престъпност. Ужасен съм от това колко бързо, точно и брутално се потвърди.

Какво ни очаква в близките дни ли? Театрални мероприятия на ДАНС, целящи да отвлекат вниманието от Огнян Стефанов, изпълнявани с нервност и точност на съвпадането по време, характерни за явлението „гузен негонен бяга“. И мобилизация на цялата армия от хора на всички възможни служби, които да сеят слухове за поръчителите, пренасящи слушателя в света на философиите, параноидните умозрения и вестникарските форуми. И откъсващи го от истинския свят, в който нещата обикновено са простички.

В по-далечните дни ни очаква „всяко чудо за три дни“, и „забравете този случай“. И старателна забрана на мъдрости като „който не си помни историята, я повтаря“. А за тези, които не искат да забравят, и напомнят историята на околните – нови пребивания, или други сплашвания. Всъщност, няма да се учудя сплашванията да почнат още отсега.

Извършителите, естествено, няма да бъдат разкрити. (Още отсега се пускат димни завеси. Чух как Иво Александров обяви, че „извършителите били трима маскирани, които се легитимирали като полицаи“. Въобще не бих се учудил Петров да е назначил в ДАНС свои еничари, но чак пък да е пратил точно назначените за побоя? Не ми се вярва, все е риск от разпознаване. И, всъщност, откога маскирани лица, които идват, за да пребият някого, се легитимират?…) Целта на ДАНС, както и на всяка друга подобна служба в България, е да пази престъпността от жертвите й, а не обратното. Иначе защо да я назначават престъпните босове? Хората, които определят назначенията в тези служби, са точно те. (В публикации от списъка горе има предостатъчно по въпроса. И какво всъщност се е коментирало на разговорите на Маргините в ДАНС, и какво точно са обсъждали братя Галеви с Румен Петков и Алексей Петров, и т.н.)

Въпреки всичко обаче мисля, че в по-дълъг план възмездие ще има. Връзките на тези престъпници са със сегашната власт (всъщност те СА сегашната власт) – БСП, НДСВ, ДПС. Очертава се този триумвират, оказал се толкова отровен за държавата, да падне от власт на изборите. И който и да го замени, ще трябва да разчита на силната подкрепа и на хората отдолу, и на ЕС – иначе няма да се задържи на власт и година, положението хич не е розово. А и от двете места може да получи подкрепа само с реална борба срещу корупцията.

Тук е и ролята на нас, блогерите. Ние сме много, и всеки има своята медия. Заедно можем да покажем на хората, че не е страшно да говориш. Че когато достатъчно хора говорят, няма пребити, защото е безсмислено да пребиеш един сред хилядите. Просто е нужно да сме заедно.

Моля ви – напишете и вие за случилото се. Публикувайте списъка връзки, който пуснах. Ако имате достъп до сървъри в чужбина, направете там копия от публикациите, и публикувайте връзките – един сървър лесно може да бъде блокиран за България.

Време е да поставим нещата по местата им – не ние да се боим от престъпниците, а те да се боят от нас.

Можем да го постигнем, с нещо толкова просто и скромно като блоговете ни.

Нека го направим.

Защото… да, човек не избира родителите си, но понякога можеш да избереш чий потомък да си – на оборищенските възрожденци, или на предателя им.

И моментът, в който го избираме, с действията или бездействието си, е сега.

* * *

И днес почти всички разговори, които случайно дочух, касаеха политиката и случилото се с Огнян Стефанов. И почти навсякъде хората казваха едно и също: „Ножът вече опира до кокала“. А това ме радва.

Първо, защото икономически ножът всъщност не е опрял чак толкова до кокала. Позакъсваме последните месец-два, но сме много далеч от закъсването, до което трябваше да стигнем през 1996 г., за да почне да се говори по същия начин. Което значи, че този път хората се активизират малко по-навреме. Някакви, макар и далеч недостатъчни поуки отпреди 12 години са извлечени. Току-виж българинът се окаже не чак толкова безнадежден добитък, колкото го рисува обезкуражението ми.

И второ, защото „Ножът вече опира до кокала“ не в икономически смисъл. Да, не живеем особено добре напоследък. Но хората са раздразнени и разбунени от това, че някой се опитва да убие журналисти. Не от това, че мафията вече им е изяла и трохите от масата, а от това, че я има, и че е започнала да става нагла. Тоест, търпимостта към безумно нагли и безпардонни мафиоти във властта започва да се изчерпва. Изчерпи ли се още малко, политическата ни класа ще започне да усеща припарването под стола й. А не вземе ли мерки, или ако мерките й не са убедителни, напрежението отдолу ще продължи да расте. И нищо чудно или да се получи някакъв вид революция, или, ако положението бъде удържано до изборите, загубата на сегашните управляващи да бъде катастрофална. Тоест, българите малко по малко почват да стават… мърша. (Което е огромен напредък – досега и мърша даже не бяхме, и за тор даже не ставахме. Ако продължаваме така, в един момент даже на народ може да заприличаме, колкото и труден и дълъг да е пътят дотам. И колкото и невероятно да изглежда.)

Въпросът тук е – къде сме ние, блогърите?… Прочетох трийсетина блога, попаднали ми наслуки, за да видя колко са писали по темата. Три. Останалите пишат за по-важни неща – кой както сънувал, кой как се облекчил в тоалетната, и т.н…

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода щях да сторя
на баба си на хурката!…

Мисля си – защо не съм и аз блогър като другите, да пиша за цветенца, плажовете еди-къде си и други беззъби неща? Искам ли да продължавам да се обявявам като блогър? Опит в подобни решения имам – преди петнайсетина години спрях да се обявявам като лекар. Чувствах, че е несъвместимо с това да помагаш на хората…

Ако писалите за нещата, ясно и безкомпромисно, останем малко, дали няма да е доста лесно също да пострадаме от чукове? Сигурно. А на тези, дето са писали в същото време за изгорели мрежови платки и за новите си лъскави возила, дали ще им е съвестно, че са ни предали? Надали. Нищо чудно въобще да не разберат какво са направили. Особено ако има кой да им каже.

Дано поне чуковете им платят нещичко за това. Гледам, че по Петричко вече мутри почнаха да плащат по двайсет лева на бабите и дядовците, които не са гласували. И не са попречили на купените с кебапчета тумби да изберат поръчалия кебапчетата…

На мен обаче вече не ми пука. Точно както не ми пука, че ДАНС щели да се борят с анонимността в Интернет. Не си крия името. Тези неща ги пиша аз, Григор Гачев. Никак не е трудно да бъда намерен. (Колко е лесно да бъда пребит не знам; надявам се да успея да счупя поне един-два гръбнака, преди да счупят моя. Не защото парализираният бияч ще стане по-свестен: не вярвам в насилието. А защото ще спася от ръцете му незнайно колко сродни ми души, паднали се след мен в списъка. Заради себе си не бих го направил; заради тях ще го направя.)

Смятам и занапред да пиша, и да подписвам с името си, каквото мисля и каквото зная. Смятам да продължавам да се боря за свястно общество, в което нормалните хора са на свобода и здрави, а престъпниците биват разследвани, разкривани и вкарвани в затвора, вместо във властта. За общество, което да мога с удоволствие да оставя на децата си, вместо да ги подготвям за емигранти.

Смятам и занапред да говоря каквото знам за корупцията във властта, всевъзможните служби за сигурност и т.н. За срастването между властта и престъпността. За мераците на властта (тоест престъпността) да създадат държава, в която гражданите са прозрачни за нея (тоест за престъпността), а тя (тоест престъпността) не е прозрачна за гражданите – и как да се борим срещу тях, и да ги отхвърляме така, че дори на престъпниците да не им стиска да ги повторят.

Престъпниците може да имат ордите си от биячи. Аз обаче имам несравнимо по-силно оръжие – името си, и смелостта да застана зад него. Можеш да пребиеш един, пет или десет будители. Хиляди не можеш да пребиеш – те могат да те смъкнат от власт, законно и почтено. Било на избори, с гласовете си, било извън тях, с протестите си.

Не знам дали тези, които стоим зад името си и не се боим да казваме истината, ще станем хиляди. За това трябва народ, а не мърша. Но човекът, за който Айнщайн е казал: „Идните поколения няма да вярват, че такъв човек е ходил по земята в плът и кръв“, е дал прост и мъдър съвет:

„Бъди ти промяната, която искаш да видиш в света.“

Нека ние бъдем промяната, която искаме да видим в нашата страна.

Утре, 25 септември, четвъртък, от 10:00 ч. в градинката пред черквата „Свети Седмочисленици“, до МВР, ще има мълчалив протест срещу насилието към говорителите на истината. Нека започнем да бъдем промяната, която искаме да видим, с това да отидем на този протест.

Нека бъдем достойни, свободни хора.

Източник
Григор Гачев е български преводач, автор и активен блогър.

Pin It

Прочетете още...