От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Рискове от етнизиране на социалните конфликти по време на избори в България

Въведение

Настоящият доклад предлага анализ на факторите довели до ескалиране на етническото напрежение в България по време на предизборната кампания през 2011 г. и рисковете от радикализиране на етническите отношения при провеждане на избори, под влияние на набиращия сила националпопулизъм в българското общество. Представената в доклада информация се базира на мониторинг на обществените процеси в периода септември 2011 г. – август 2012 г.

Първата фаза от мониторинга проследява събитията в с. Катуница и в страната през септември 2011 г. и включва анализ на тяхното интерпретиране, в търсене отговори на въпросите как са се отразили тези събития във вътрешнополитически план след края на изборите и защо призракът на Катуница продължава да тревожи българското общество през 2012 г.

Втората фаза се състои в организирането на наблюдение на изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове на 23 и 30 октомври 2011 г. с цел да се установи как етническото напрежение в хода на предизборната кампания рефлектира върху участието и избирателната активност на българските граждани.

Наблюдението се осъществи в рамките на проект „Мисия ромски наблюдатели на президентските и местни избори 2011 г.“ с финансовата подкрепа на програма „Ромски инициативи“ на Институт Отворено Общество – Будапеща и програма „Рома“ на Институт Отворено Общество – София. Мненията и позициите, изразени в този доклад не обвързват Институт Отворено Общество – Будапеща или Институт Отворено Общество – София.


Small Ad GF 1

Екипът на сдружение „Гражданско общество в действие“ счита, че една година след събитията в Катуница, силните страсти са затихнали и това ще позволи в българското общество да се разговаря по темата етнически отношения с по-малко емоции и с повече разум. Изводите и препоръките, представени в настоящия доклад, са адресирани преди всичко към политическите лидери преди старта на кампанията за парламентарните избори в България през 2013 г. Политическата класа и гражданското общество имат нужда от една трезва равносметка какво се е случило на отминалите избори и какви превантивни мерки са необходими това да не се повтаря на предстоящите избори.

Използваме повода, за да благодарим за съдействието на донорите и на всички 24 наблюдатели, които се съгласиха да наблюдават протичането на президентските и местните избори, в една изключително напрегната обстановка, както и на всички наши приятели и колеги, които ни подкрепиха за написването на този доклад.

I. Политическата обстановка в навечерието на изборите. Избухване на конфликта в Катуница

В края на 2011 г. България изпадна в тежка социално-икономическа криза. Въпреки големите очаквания към управляващата партия Граждани за Европейско Развитие на България, три години след идването на партията на власт, България бе обявена от Евростат за най-бедната страна членка на Европейския съюз и продължи да бъде обект на критики от Европейската комисия за липса на убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта[1]. Независимо от това управляващите увреряваха българското общество, че са спокойни за приемането на държавата в Шенгенското безвизово пространство, тъй като всички технически критерии, поставени от Европейския съюз са били изпълнени[2]. Българският президент Георги Първанов от своя страна определи ситуацията в България, като близка до революционната[3] и сподели мнението, че в обществото назрява промяна, без да се ангажира с прогноза, дали тази промяна ще се случи по време на предстоящите в страната избори.

На 22.09.2011 г., денят на Българската Независимост, Съветът по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз отложи за втори пореден път приемането на България и Румъния в Шенгенската зона, заради вето наложено от Холандия и Финландия. Представители на тези страни, мотивираха решението си с неспособността на управляващите в София и Букурещ да се справят с корупцията и организираната престъпност. Вестник „Ню Йорк таймс“ нарече отказа за Шенген „политически удар“ срещу правителствата на двете балкански държави[4]. Приемането на България в Шенген бе обявено за основен приоритет във външната политика на управляващата партия ГЕРБ. Неизпълнението на този ангажимент от правителството, несъмнено щеше да рефлектира върху предстоящите президентски и местни избори в България. Показателни затова бяха резултатите от едно изследване, проведено по-рано през годината, от Институт Отворено Общество София, според което 43% от българските граждани смятат, че присъединяването към Шенген е важно, а 31% заявяват, че начинът им на гласуване в изборите на есен зависи от способността на правителството да осигури влизането на България в Шенген[5].

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Новината за външнополитическия неуспех на българското правителство съвпадна с началото на предизборната кампания в България. В първия ден от кампанията 23 септември 2011 г. един криминален инцидент в българското село Катуница измести на заден план всички останали политически и икономически теми, които вълнуваха обществото в навечерието на изборите. Убийството на 19-годишен младеж от български етнически произход в село Катуница, за което беше обвинен 55-годишен шофьор на микробус, приближен на Кирил Рашков, наричан от медиите „Цар Киро“, отприщи дълго натрупваното недоволство срещу богатата ромска фамилия Рашкови, известна с криминалното си минало и с връзките си с високопоставени български политици. Тълпа от местни жители в деня на убийството се опита да линчува Кирил Рашков и роднините му. В безредиците загуби живота си и 16-годишен участник в тълпата със сърдечни проблеми, което допълнително нажежи обстановката. Вечерта на 24 септември в Катуница пристигнаха няколко хиляди[6] привърженици на футболни агитки от различни градове, които въпреки сериозното полицейско присъствие в селото, започнаха необезпокоявано да рушат и да палят имоти на фамилията Рашкови[7].

Погромът в Катуница получи широко медийно отразяване и предизвика вълна от нерегламентирани протести в цялата страна. Събитията бяха интерпретирани от водещите български медии като „Септемврийско въстание в Катуница“ (24 Часа)[8], „Война между роми и българи“ (Дарик)[9], (bTV)[10], „Бунт срещу ромския цар самозванец“ (Труд)[11]. Голяма част от мирните демонстрации в подкрепа на жителите на Катуница придобиха открит антиромски характер с расистки лозунги „Циганите на сапун“ и „Циганите да умрат“[12]. Безконтролното слово на омраза отприщи вълна от етнически мотивирано насилие срещу роми. По информация в медиите обект на нападения в страната само за една седмица станаха поне 20 души: девет души в Бургас на 25.09.2011[13] и 26.09.2011[14], трима души във Варна на 25.09.2011[15] г. и 26.09.2011[16], трима души в Пловдив на 25.09.2011 г[17]. , двама души в Стара Загора на 26.09.2011[18], двама души в Благоевград на 28.09.2011[19], двама души в Стамболийски на 29.09.2011[20].

Действителният брой на пострадалите, в периода на най-интензивните протести 24 септември – 1 октомври 2011 г., е трудно да се определи, тъй като в много от случаите потърпевшите са отказали да търсят помощ или връзка с медийте. Тези събития създадоха сред ромското население в България атмосфера на страх и несигурност, а жителите на някои ромски квартали решиха сами да организират защитата на семействата и домовете си срещу евентуални нападения[21].

Ескалиращото етническо напрежение в хода на предизборната кампания подтикна сдружение „Гражданско общество в действие“ да се обърне към Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ) на 02.10.2011 г., с искане ограничената мисия от наблюдатели, разположена в България на 28.09.2011 г., да бъде заменена от разширена мисия, която да бъде в състояние да проследи изборната обстановка в повече населени места. По време на среща с представители на ОССЕ в София на 04.10.2011 г. стана ясно, че времето за промяна на статута на мисията е твърде недостатъчно, поради което ОССЕ ще ограничи присъствието си в България до 21 наблюдатели, 11 от които в столицата София, а останалите 10 разпръснати в страната. Отчитайки създалата се ситуация, екипът на „Гражданско общество в действие“ реши да организира самостоятелно наблюдение в изборни секции с преобладаващо ромски избиратели, тъй като на предстоящите избори българските граждани от ромски произход трябваше да упражнят избирателните си права, в условията на безпрецедентна анти-ромска кампания, която можеше да компрометира самия изборен процес.

II. Правна рамка и обхват и методология на изборното наблюдение

Конституцията на Република България, приета през 1991 г., провъзгласява принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване. През януари 2011 г. Народното събрание прие Избирателен кодекс, който за първи път унифицира и консолидира правната рамка относно организирането и провеждането на всички видове избори в страната за президент и вицепрезидент, за народни представители, за общински съветници и кметове, и за членове на Еропейския парламент. Кодексът предвижда провеждането на изборите да се администрира от централна избирателна комисия (ЦИК), общински избирателни комисии (ОИК) и секционни избирателни комисии (СИК). Централната избирателна комисия е орган с петгодишен мандат, чиито членове се назначават от президента въз основа на номинации от партиите и коалициите представени в Народното събрание и в Европейския парламент. Членовете на общинските и на секционните избирателни комисии се номинират от съответните кметове и се назначават от Централната избирателна комисия. Организации с нестопанска цел могат да извършват наблюдение на изборите със свои наблюдатели, след като бъдат регистрирани за целта в ЦИК, в съответствие с изискванията на Изборния кодекс.

Сдружение „Гражданско общество в действие“ беше допуснато и регистрирано за участие с наблюдатели в изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове с Решение № 1229 – ПВР/МИ от 18.10.2011 г. на Централната избирателна комисия. Като наблюдатели на сдружението бяха регистрирани 24 души, избрани въз основа на предварително определени критерии. Наблюдателите бяха запознати с правилата за протичане на изборния процес и с ролята на наблюдателя в изборния ден, по време на обучение, проведено от „Гражданско общество в действие“ в

София от 15 до 16 октомври 2011 г. Всеки наблюдател на изборите беше снабден с удостоверения от Централната избирателна комисия, бланки за отразяване на наблюденията в изборния ден, бадж с имената на наблюдателя и копие от Решение № 653-ПВР/МИ/01.09.2011 г. на ЦИК относно условията и реда за участие на наблюдатели, застъпници и представители на политически партии на предстоящите избори.

Работата на наблюдателите беше координирана от екип на „Гражданско общество в действие“ в София, включващ политолог, психолог, журналист и юрист. Всеки от членовете на екипа имаше за задача да направи анализ на събраната информация в хода на изборното наблюдение, в рамките на неговата професионална компетентност. Наблюдението обхвана следните периоди:

1) Предизборен период и първи тур от изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове (23.09.2011 – 23.10.2011);

2) Междинен период между двата тура на изборите и втори тур от изборите в населени места, където се стигна до балотаж между кандидатите за кметове на първия тур (24.10.2011-30.10.2011 г.);

3) Следизборен период, включващ встъпването в длъжност и началото на мандата на новоизбраните президент, вицепрезидент, общински съветници и кметове, обжалването на изборните резултати, заключенията на други организации, наблюдавали изборите.

Поради големия брой констатирани изборни нарушения, довели до обжалване и касиране на изборните резултати в редица населени места, сдружение „Гражданско общество в действие“ реши да продължи наблюдението в общини с висок процент ромско население, в които са насрочени частични местни избори през 2012 г.

На първия и на втория тур от президентските и местните избори, проведен на

23.10.2011 г., беше извършено наблюдение в 46 изборни секции, разположени в 11 населени места, от които 9 града и 2 села – София, Лом, Кюстендил, Петрич, Пещера, Първомай, Хасково, Шумен, Търговище, с. Долни Цибър, община Вълчедръм и с. Раковски, община Разград. Наблюдението се извърши в изборни секции, в които бяха регистрирани да гласуват по-голяма част от жителите на съответните ромски квартали. Най-големите квартали, които бяха обхванати са Софийските квартали „Факултета“, „Филиповци“, „Модерно Предградие“ и „Ботунец“; кварталите „Младеново“, „Хумата“ и „Стадиона“ в гр. Лом; кв. „Изток“ в гр. Кюстендил; кварталите „Орфей“ и „Република“ в гр. Хасково; кварталите „Пирин“ и „Луковица“ в гр. Пещера; квартал „Малчо Малчев“ в гр. Търговище; кварталите „Витоша“ и „Бялата пръст“ в гр. Шумен.

Наблюдението в посочените населени места продължи и на втория тур от президентските избори, състоял се на 30.10.2011 г. В четири от общините, в които се стигна до балотаж между кандидатите за кметове на първи тур, беше наблюдаван и вторият тур от местните избори. Това са община София, община Лом, община Хасково и община Търговище.

От всички общини, в които бяха касирани изборните резултати и бяха насрочени нови избори, „Гражданско общество в действие“ проведе наблюдение на частичните избори за общински съветници в община Кюстендил на 13.05.2012 г. и частично в община Белоградчик на 22.07.2012 г.

III. Предизборна кампания в условията на етническо напрежение

А. Политически реакции по случая Катуница

Предизборната кампания беше открита със събитията в Катуница и беше съпътствана от страх и гняв, анти-ромски протести, сблъсъци между протестиращи и полиция, вандализъм, арести на непълнолетни и шумни съдебни дела срещу Кирил Рашков и роднините му.

Размириците в Катуница се случиха в деня, когато основните съперничещи си партии, ГЕРБ и БСП откриваха предизборните си кампании съответно в Бургас и в София. Първите политически реакции дойдоха на следващите 24 и 25 септември. Политиците от традиционната левица и традиционната десница се забавиха с оценката си за събитията и по този начин позволиха на националистическите формации да поемат инициативата в свои ръце. Това доведе до доминиране на национал-популизма в предизборната кампания и напрактика темата Катуница блокира дебата по съществени вътрешно и външнополитически проблеми на държавата, насочвайки общественото внимание в друга посока. Това създаде предпоставки за една изключително „комфортна“ кампания за кандидатите на големите политически партии.

Националистите реагираха първи на събитията в Катуница. Те посочиха ясен виновник – конкретно етническо малцинство и на пръв поглед ясно решение – радикални мерки срещу „циганската престъпност“, връщане на смъртното наказание, създаване на доброволни отряди, свободно носене на огнестрелно оръжие, премахване на ромските гета.

За разлика от тях „умерените“ политици реагираха не на събитията, а на изявленията на премиера и на вътрешния министър. Те влязоха в предизборен спор с управляващите кой носи отговорността за станалото в Катуница без обаче да обяснят какво точно се е случило там. Големите опозиционни партии се уплашиха от ефекта на бумеранга. От една страна, влизането в дебат за Катуница можеше да повдигне темите за несъстоялото се „ромско включване“ и злоупотребите с ромския вот по време на избори. От друга страна, такъв дебат би ги вкарал в ролята на „защитници на малцинствата“, а това автоматично би отблъснало голяма част от техния електорат. Партиите от статуквото се отказаха от истински дебат за случващото се в и след Катуница, защото такъв дебат би засегнал именно статуквото в държавата от началото на демократичния преход, продукт на което бе и самият Кирил Рашков. Именно човекът, титулуван от медиите Цар Киро трябваше да бъде пожертван, за да се спасят политическите елити на прехода, които създадоха и закриляха този „цар“, както и редица други личности, произведени за малцинствени лидери „отгоре“.

Съвсем очаквано партиите извън властта се позиционираха политически спрямо ситуацията и използваха момента, за да обвинят правителството в неспособност да се справи с положението. Кандидатът за президент на Българската социалистическа партия Ивайло Калфин заяви на 25 септември, че събитията в Катуница се дължат на бездействието на институциите. На същата дата независимият кандидат за президент

Меглена Кунева изрази съжаление, че след негативната новина за Шенген, в рамките на една и съща седмица е налице второ негативно събитие за България. Ръководството на Съюза на демократичните сили също обвърза Катуница с провала за Шенген и поиска оставката на вътрешния министър в специална декларация. Кандидатът за президент на управляващата партия Росен Плевнелиев обяви, че проблемът в Катуница не е междуетнически и хората в страната не се вълнуват толкова много от тази тема[22]. Кандидатите за президент и вицепрезидент всъщност пропуснаха шанса да покажат, че могат да обединят нацията в момент на криза, нещо, което се очаква от бъдещия държавен глава. Доказателство за това бяха не само неубедителните им изказвания по темата, но и продължаващите предизборни концерти на фона на трагедията в Катуница[23] и етническите сблъсъци в страната.

Б. Действия на държавните институции за запазване на етническия мир

Поведението на отговорните фактори в държавата, в контекста на предизборната кампания и анти-ромските протести, премина през две фази. В първата фаза държавните институции изпратиха в публичното пространство противоречиви сигнали, които създадоха впечатление за недобра координация между отделните звена на изпълнителната власт и липса на ясен кризисен план в конкретната ситуация.

Като основни проблеми се откроиха разграничаването на премиера Борисов от действията на полицията в Катуница и отказът на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов да прекъсне отпуската си, независимо от ескалацията на напрежението в страната. Това доведе до прехвърляне на политическата отговорност от високото към ниското управленско ниво. На 24 септември вътрешният министър в отпуск, ръководещ предизборния щаб на ГЕРБ[24] каза пред медиите, че положението в Катуница е овладяно. На следващия ден той беше опроверган от премиера, според който полицията е изпуснала ситуацията в Катуница и отговорност затова носят главният секретар на МВР Калин Георгиев и директорът на областната дирекция на полицията в Пловдив Тодор Чонов[25]. На специална пресконференция в Пловдив главният секретар на МВР защити действията на полицията, заявявайки, че общественият ред в Катуница е опазен и не са допуснати нови жертви. Директорът на полицията в Пловдив от своя страна обясни, че силите на реда не са имали основание да попречат на футболните агитки да влязат в селото, а допускането на палежи на къщи в Катуница вечерта на 24 септември, е било въпрос на специална полицейска тактика, избрана от ръководството на МВР[26]. В тази първа фаза държавният глава Георги Първанов запази мълчание относно вълненията в Катуница.

Във втората фаза държавните институции се активизираха, за да покажат, че държавата функционира и може да се справи с ескалиращата ситуация – на 26 септември премиерът и президентът посетиха Пловдив и Катуница, на 27 септември главният прокурор издаде указание до прокурорите в страната „да реагират“ на случаи на насаждане на етническа и религиозна омраза[27], на същата дата Съветът за електронни медии порица словото на омраза в медийното пространство, а на 1 октомври президентът свика Консултативния съвет за национална сигурност на тема „Актуални проблеми на вътрешната сигурност. Неотложни мерки за гарантиране на реда и законността в страната и недопускане на етническо напрежение.“

За това активизиране имаше три причини. На първо място правителството беше обвинено в бездействие и некомпетентност от опозицията, което можеше да се отрази негативно върху предизборната кампания на ГЕРБ. На следващо място във втория по големина български град Пловдив се стигна до опити за нападения на етнически българи срещу главния мюсюлмански храм в града – Джумая джамия[28] и срещу квартали, населени предимно от мюсюлмани, мнозинството от които се самоопределят като турци – Столипиново, Аджисан махала и Шекер махала[29]. Възникна реална опасност, протичащата до този момент анти-ромска кампания, да придобие анти-мюсюлмански и анти-турски характер, наченки за което имаше още на протестите в Катуница, където наред с „Циганите на сапун“ тълпата скандираше и „Турците под ножа“. И на трето, но не на последно място, населението в тези квартали започна да се въоръжава с подръчни средства и да се готви за самоотбрана срещу радикални националистически групи, които успяха да се внедрят в протестните шествия [30]. Стигна се дори до призиви за намеса на НАТО и съседна Турция[31], факт, който остана слабо отразен от българските медии.

Опасенията от ескалиране на напрежението бяха потвърдени в декларация на партия ДПС, разпространена на 25.09.2011 г., по повод подпалването на клуб на партията в Пловдив, в която се констатира, че събитията в Катуница „необяснимо се пренасят в кв. Столипиново“[32]. В този дух бе и първото публично изявление на президента Първанов, три дни след началото на безредиците в Катуница, в което той говори за нуждата от противодействие на етническото и религиозното напрежение и призна наличието на екстремистки настроения в обществото[33].

Развоят на събитията в Пловдив принуди президента и премиера да пристигнат спешно в града сутринта на 26.09.2011 г., където участваха в създаване на „кризисен щаб за недопускане на ексцесии в кварталите с етническо население“[34] и дадоха съвместен брифинг пред медиите, за да уверят обществеността, че „държавата е в състояние да защити интереса на гражданите“. Българският президент проведе среща с ромски лидери в кв. Столипиново и призова всички партии да използват за девиз на кампаниите си „Да запазим етническия мир в България“[35]. Борисов и Първанов посетиха и Катуница, за да почетат паметта на загиналите младежи. Визитите в Пловдив и Катуница на 26 септември дадоха повод на медиите да тълкуват обединяването на усилията на първите мъже в държавата, като опит за спасяване на етническия мир[36][37].

В. Политическо легитимиране на радикални националистически тези в предизборната кампания

Предизборната кампания беше белязана от особено силно медийно присъствие на националистическите партии и техните кандидати, каквото няма аналогия на предишни избори в България. Редица водещи български медии се превърнаха в проводници на слово на омраза в предизборния период, в разрез с Етичния кодекс на българските медии. Държавният регулативен орган Съвет за електронни медии (СЕМ) призова в декларация от 27 септември 2011 г.[38] медиите „да не допускат предавания, внушаващи нетърпимост... или подбуждащи към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак“, с което напрактика СЕМ призна, че медийте масово допускат такива предавания без да бъдат санкционирани и констатира, че „медиите отдавна не са просто регистратори на ставащото – те малко или много го правят“. Предизборната кампания доказа, че медиите действително „правят“ събитията в България. Ролята на медиите за легитимирането на радикалния национализъм проличава и от факта, че едни от най-изявените български националисти Волен Сидеров и Боян Расате станаха публично разпознаваеми първо като водещи на телевизионни предавания в частни кабелни телевизии, където имаха пълна свобода да излагат тезите си. Имената на предаванията „АТАКА“ и „Национална гвардия“ се превърнаха в имена на оглавяваните от Сидеров и Расате националистически организации.

Известната с анти-ромските и анти-турските си позиции партия „АТАКА“, считана доскоро за коалиционен партньор на управляващата партия ГЕРБ, стана първата политическа сила, която излезе с официална позиция по конфликта в Катуница. На 24 септември кандидат-президентът и лидер на партията Волен Сидеров пръв вкара случилото се в с. Катуница в предизборна употреба. Направи го чрез публично прочетена декларация, в която поиска свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от президента на тема „Циганската престъпност като заплаха за българския етнос и националната сигурност“. Сидеров призова и за организиране на протести пред областните дирекции на Министерство на вътрешните работи в страната под надслов „Стига престъпно бездействие срещу наглата циганска престъпност“.

Първият подобен протест срещу „циганския терор“ беше организиран от младежката организация на партия „Вътрешна македоно-одринска революционна организация – Българско национално движение“ (ВМРО-БНД) още на същия 24 септември пред областната дирекция на МВР в Пловдив[39]. Протестът бе предвождан от кандидата на ВМРО-БНД за кмет на София Ангел Джамбазки, който през изминалите 4 години бе общински съветник в София от листата на управляващата партия ГЕРБ. На 26 септември предизборният щаб на ВМРО-БНД разпространи декларация, в която определи случая в Катуница като „поредният епизод от циганизацията на България“ и го нарече политически и етнически въпрос[40]. Вечерта на същия ден кандидатът на ВМРО-БНД за кмет на Варна Костадин Костадинов бе задържан от полицията[41], заради участие в протест, завършил с нападение над варненския ромски квартал „Максуда“. Два дни по-късно на 29 септември Костадинов даде пространствено интервю, в което твърди „Протестите са етнически“ и заплашва, че ако държавата продължава да пренебрегва проблема „в България ще има гражданска война“[42] Кандидат-кметовете на ВМРО-БНД[43] игнорираха призивите на държавните институции случаят в Катуница да не се етнизира и да не се използва за изборни цели.

Провокациите на двете националистически формации АТАКА и ВМРО продължиха и по време на свикания от президента Първанов, Консултативен съвет за национална сигурност. На 1 октомври АТАКА проведе поредния си предизборен митинг пред сградата на президентството, на който кандидат-президентът Сидеров обяви, че етническият мир не съществува и е време за националистическо управление на държавата, защото няма друга алтернатива[44]. Той формулира циганизацията и ислямизацията като основни проблеми на българското общество на друг митинг пред президенството 4 дни по-рано[45]. В деня на протичане на Консултативния съвет, партия ВМРО-БНД организира подписка пред сградата на Народното събрание озаглавена „За цялостна държавна политика за преодоляване на циганския въпрос“[46].

Свикването на КСНС при президента в тази обстановка, беше определено от социолога Антоний Гълъбов като грешка, защото по този начин се „дава въздух на кампанията, която твърди, че случилото се в Катуница и последвалите опити за манипулиране на предизборната кампания наистина представляват заплаха за националната сигурност“[47]. Този политически акт на държавния глава на седмия ден от инцидента в Катуница бе акт на признание, че ситуацията в страната не се е нормализирала. В деня на провеждане на Консултативния съвет при президента, столичната община и полицията допуснаха провеждането на три националистически митинга в центъра на София и шествие на националисти, скандиращи пред турското посолство „Циганите на сапун,турците под ножа“.[48]

На един от тези митинги, проведен пред сградата на Националния дворец на културата, активистът на Българския национален съюз Симеон Костадинов публично разви своята теза за „Етническа война“ в България[49], залегнала и в книгата му „2011: Циганската война срещу нас“, достъпна в българските книжарници срещу сумата от 10.00 лв.[50] Свободното пропагандиране на слово на омраза, публичното подбуждане към война между етносите в държавата, без никакви последствия за подбудителите, хвърли сянка върху проведения при президента Първанов Консултативен съвет за национална сигурност и постави под сериозно съмнение намеренията на държавните органи да предприемат „неотложни мерки за гарантиране на реда и законността в страната и недопускане на етническо напрежение“.

Г. Премиерът: Да върнем темата в Европа

Изказванията на президента Първанов и на премиера Борисов по време на брифинга след приключването на закритото заседание на КСНС[51], представляваха по същество реверанс към избирателите от крайно десния спектър, които очевидно ставаха все по- привлекателни за политическите партии с наближаването на изборите.

На пръв поглед президентът обвини политиците, че дават тон на омразата към ромите, а медийте я разпространяват. Същевременно държавният глава обясни как финансовият министър Дянков го е уверил, че правителството разполага със значителни финансови средства за прилагане на рамковата програма за интегриране на ромите и дори назова впечатляващи суми, които обаче, според Първанов, нямало да бъдат достатъчни. Всъщност президентът засегна една от най-болезнените теми за българското общество, митът за огромните ресурси, които държавата влага за ромското включване и привилегиите на малцинствата – основополагаща теза в идеологията на крайните националисти в България.

На свой ред премиерът също потвърди наличието на „огромни ресурси, които отиват за малцинствата“, без да уточни откъде и какви са тези ресурси, и допълни, че това „тежи на данъкоплатците“. Кулминационната точка в изказването на Борисов бе оповестяването на формулата за решаване на ромския въпрос:

„..заедно институциите можем да върнем обратно темата в Европа. Откъде, кога и как са дошли всичките тези хора и защо тогава не са били приети в Европа, а са останали в България, в южните части.“

В тези думи на Борисов проличава не само непознаване на историята на ромите в българските земи[52], но и една тенденция в политиката на управляващата партия, забелязана още през 2010 г., ромският въпрос да се разглежда като външен за българската държава въпрос. Този стремеж за изнасяне на проблемите на българските

роми извън държавата е в разрез с ангажиментите поети от българското правителство в Националната стратегия за интегриране на ромите в България (2012-2020)[53] и създава впечатление за двойнствен подход от страна на ГЕРБ. Това повдига един друг още по- сериозен въпрос. Доколкото гражданството е политико-правна връзка на един човек с конкретна държава, то в случая, дали позицията на министър-председателя не представлява отказ на носителя на публичната власт да поддържа тази политико-правна връзка с една група български граждани? На 30 септември кандидат-президентът на ГЕРБ Плевнелиев също заяви, че за него ромският проблем е общоевропейски и изисква търсене на общоевропейско решение[54]. Очевидно в средите на управляващите надделява виждането, че българските роми са проблем на Европа, така както 23 години по-рано българските турци бяха обявени за проблем на Турция и затова от нея се очакваше да ги приеме и да ги подслони по време на „Голямата екскурзия“.

Ефектът от Консултативния съвет по национална сигурност на 1 октомври 2011 г. трябва да бъде търсен в три насоки:

• За първи път Консултативният съвет по национална сигурност при президента бе свикан по време на предизборна кампания. Президентът призна съществуването на риск от компрометиране на изборите и обвърза етническото напрежение с интеграцията на ромите. Институциите потвърдиха наличието на радикални групи в обществото, но пропуснаха да посочат кои са тези групи, в какво се състои заплахата за националната сигурност и как точно смятат да я преодолеят.

• За първи път беше официално легитимирана идеологията на радикалния национализъм в България. Това бе постигнато, както чрез допускането на митинги и шествия на политически субекти, носители на тази идеология по време на заседанието на КСНС, така и с изявленията на президента и министър- председателя след края на заседанието на КСНС пред медиите.

• За първи път българският министър-председател заяви публично истинската цел на правителствената политика по ромския въпрос и направи заявка за продължаване на тази политика. Резултатите бяха налице през 2012 г. – засилване на ромската емиграция към страни от Западна Европа, което има пряка връзка с експулсирането на български граждани от Франция и продължаващите преговори за приемане на България в Шенген.

IV. Протичане на изборите

По време на изборното наблюдение „Гражданско общество в действие“ си постави за цел да установи как събитията в Катуница и последвалите ги протести, повлияха на гласуването и на изборните резултати в наблюдаваните 9 населени места. Затова няма да се спираме подробно на многобройните организационни проблеми в работата на централната избирателна комисия, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии, които не отговориха на нито един писмен въпрос изпратен от нашия екип във връзка с нарушения в изборния ден. На тези проблеми, както и на проблемите с преброяването на бюлетините, след края на изборите, бе обърнато обстойно внимание от други неправителствени организации. Екипът на „Гражданско общество в действие“ се постара да проследи тенденции и процеси в междуетническите отношения, в контекста на изборите, които не бяха анализирани в дълбочина, поради недостатъчно познаване на материята или поради несъотвествие с наложения политически дневен ред в обществото.

Опити да се предвиди поведението на ромските гласоподаватели след Катуница, като цяло липсваха в публичното пространство, с някои малки изключения. Антропологът Васил Гарнизов прогнозира в своя статия във в. Труд, че е възможно „страхът от насилие сред самите роми да помогне на кандидатите на ГЕРБ“, тъй като „страхът от българите може да ги накара да се уповават на институциите“[55]. В голяма част от ромските квартали след началото на анти-ромските протести се наблюдаваше засилено полицейско присъствие, което трябваше да убеди ромите, че правителството може да се погрижи за сигурността им.

Десет дни преди първия тур на изборите, бившият премиер и лидер на партия ДСБ Иван Костов предупреди на специална пресконференция, че Катуница ще даде повод на управляващите да упражнят натиск върху ромите чрез използване на зависимостта на ромските лидери. Той определи предизборната битка, като битка за гласовете на избирателите от ромски произход и открито заяви:

„Ние очакваме брутална рекетьорска акция, дирижирана от ГЕРБ по отношение на хората, които контролират вота на ромското малцинство“.[56]

Използването на принуда от различни политически сили бе характерно за местните избори, не само в ромските квартали, но и извън тях. В отделни случаи имаше сигнали и за употреба на физическо насилие върху кандидати, застъпници и избиратели. Насилието е последната и крайна мярка за убеждаване в политиката, която влиза в действие, тогава когато всички други мерки са изчерпани. Българската политическа класа отдавна е осъзнала, че не е обичана в ромските квартали, където тя влиза с неохота и преди всичко по време на избори. За две десетилетия демокрация всички техники за печелене на ромски вот са изпробвани, а в условията на икономическа и нравствена криза, привличането на гласоподаватели става все по-трудно и струва все по-скъпо. Въпреки това политическите сили разчитат на широк кръг от методи за убеждаване по време на избори. В следващата част от доклада ще се спрем подробно на най-използваните и най-разпространените методи на въздействие, наблюдавани от нашия екип по време на президентските и местните избори през 2011 г. Можем да ги разделим условно в две групи, с оглед на ефекта върху поведението на избирателите: методи за повишаване на избирателната активност и методи за понижаване на избирателната активност.

А. Методи за повишаване на избирателната активност в полза на определена партия

Покупко-продажба на гласове

Сигнали за купуване на гласове, от страна на посредници на различни политически партии, бяха налице в почти всички населени места, където се провеждаше наблюдението. Получихме данни и за засилен интерес от етнически българи, които си продават гласа, като според наши наблюдатели става дума не толкова за бедни хора, а по-скоро за такива, които смятат, че е справедливо да получат нещо срещу гласа си.

Въпреки широко разпространеният в публичното пространство възглед, че всички или почти всички жители на ромските квартали гласуват срещу възнаграждение, нашето наблюдение разкри една по-сложна картина. По време на изборите, тази практика засегна сравнително малка част от ромските гласоподаватели, представляващи своеобразен „твърд електорат“ на партиите, които купуват гласове по време на избори. В повечето от наблюдаваните ромски квартали беше публична тайна кои са хората, които си продават гласа и кои са партиите, които пазаруват гласове.

След протестите във връзка с Катуница групата на гласуващи срещу пари се сви до най- бедната и най-маргинализираната прослойка в ромските квартали. По наши наблюдения голяма част от ромите в наблюдаваните градове отказаха да гласуват и заради недоверие в политическите партии и в самата политическа система. Това принуди някои политически сили да прибягнат към по-твърди мерки, за да си осигурят така необходимите им гласове.

Използване на заплаха и принуда

Този метод намери широко приложение по време на изборите през 2011 г. и на частичните местни избори през 2012 г. в наблюдаваните две общини. Неговото прилагане беше благоприятствано от два фактора:

• Опитите за атаки над ромските квартали и словото на омраза в медиите в предизборния период създадоха атмосфера на страх и направиха хората много по-податливи на натиск и манипулации от страна на политическите партии.

• Съществуващите зависимости на работници от работодатели, на длъжници от кредитори, на получаващи социални помощи от предоставящите социални помощи, в условията на остра икономическа криза, висока безработица и масово обедняване на населението, принудиха много гласоподаватели да гласуват не по убеждение, а в името на оцеляването си.

Екипът на Гражданско общество в действие получи сигнали за заплахи над роми, с цел да бъдат принудени да гласуват за определена политическа партия в гр. Лом, което наложи посещение на екипа в ромските квартали на града по време на балотажа за кмет на община Лом.

Безспорно най-фрапиращият случай, който беше отразен и в медиите, бе случаят с нападението на шест маскирани лица с бухалки над кандидата за общински съветник и лидер на партия ДРОМ в гр. Лом, Петър Петров на 28 октомври 2011 г., два дни преди втория тур на изборите за кмет в община Лом. Петър Петров бе член на предизборния щаб на кандидат кмета от БСП Пенка Пенкова и поради влиянието му сред ромите, многократно е бил привикван на срещи от опоненти на Пенкова. Пострадалият сподели пред екипа ни, че нападението срещу него е наказателна акция, заради отказа му да подкрепи друг кандидат за кмет. Петров бе категоричен, че такова насилие не е имало на предишни избори. Побоят срещу Петър Петров не бе изолиран случай, тъй като преди втория тур на изборите, имаше сигнали за нападения над още четири души в ромския квартал „Хумата“ в гр. Лом и един пребит в ломското село Сталийска махала. Екипът ни стана свидетел на засилено присъствие на „мутри“ в ромските квартали по време на втория тур от изборите в Лом. По данни на живущи в града, мнозинството от тези хора не бяха от Лом, а от други населени места и идването им в града е било организирано от една от политическите сили с цел упражняване на натиск върху гласоподавателите в изборния ден. Изборите в община Лом демонстрираха тенденция за нарастваща употреба на силови методи в борбата за власт, която бе потвърдена и от участници в изборния процес в други общини.

Б. Методи за понижаване на избирателната активност

Тези методи имат за цел създаване на пречки от административен, технически и друг характер, които да затруднят гласоподавателите при упражняване на правото им да гласуват за избрания от тях кандидат в изборите. На президентски и местни избори 2011 г. бяха използвани два основни метода за понижаване на избирателната активност: 1) закриване на изборни секции, в близост до местоживеенето на гласоподователите, за да бъдат регистрирани в по-отдалечени изборни секции, наблюдавано в три населени места; 2) забавяне на процеса на гласуване от членовете на секционните избирателни комисии или специално наети за целта хора, които създават струпване пред секциите, констатирано в повече от половината наблюдавани избирателни секции.

В три от населените места, включени в наблюдението – Кюстендил, Петрич и Пещера, бе наблюдавано прилагане и на двата метода за понижаване на избирателната активност. Какво бе общото между тези три населени места:

• Наличие на квартали с компактно ромско население, които са разположени в края на населените места, т. е. ромските квартали са териториално обособени и отделени от останалата част на населеното място.

• Регистрирани кандидати за кметове от ромски произход, които се противопоставят на практиките за купуване на ромския вот и се ползват с местна подкрепа. Такива кандидати бяха регистрирани от три различни партии – в община Пещера това бе партия „Новото време“, в община Кюстендил – партия „Движение за права и свободи“, в община Петрич – партия „Движение за равноправен обществен модел“. Двама от кандидатите имаха опит като общински съветници в предходни мандати.

И в трите общини, със заповед на действащите кметове, ромските секции бяха изнесени от ромските квартали, под предлог, че така ще се ограничи търговията с гласове. Такива заповеди бяха издадени на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от влезлия в сила през 2011 г. Изборен кодекс, която гласи:

„Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 55 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация и адрес. Кметът на общината е длъжен да предостави подходящи помещения за избирателните секции. Помещенията трябва да осигурят нормалното протичане на гласуването в изборния ден.“

Цитираната разпоредба от Изборния кодекс дава пълна свобода на общинските кметове да открият избирателна секция във всяко едно помещение, което по тяхна преценка е подходящо за провеждане на избори – в гр. Пещера беше регистриран случай на откриване на избирателна секция в кафе клуб собственост на кандидат за общински съветник. На въпрос към председателя на общинската избирателна комисия в Пещера, дали това е допустимо, отговорът бе – определянето на местата за гласуване става преди регистрирането на листите с кандидати за съветници, затова общинският кмет не е могъл да знае, че собственикът на даденото кафене ще се кандидатира за общински съветник, към момента, когато е издал заповедта за определяне на избирателните секции на територията на гр. Пещера.

Въз основа на разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от Избирателния кодекс, гласоподавателите от ромските квартали в Кюстендил, Петрич и Пещера бяха регистрирани да гласуват в изборни секции, намиращи се на значително разстояние от кварталите, в които живеят. Това се отрази именно на кандидатите от ромски произход в изборите и облагодетелства техните опоненти.

Конкретен пример ще дадем с най-големия от трите посочени града – Кюстендил, който е областен център на област Кюстендил.

Със заповед на кмета на Кюстендил Петър Паунов от 26 август 2011 г. бяха закрити 6 секции в Четвърто Основно училище „Иван Вазов“ в ромския квартал „Изток“. В тези секции са били регистрирани 5,654 гласоподаватели и след закриването им, тези гласоподаватели са разпределени в нови 12 „смесени“ секции. Новите секции бяха разположени в сгради, намиращи се на около 1 километър разстояние от ромския квартал – Професионална гимназия по лека промишленост „Владимир Димитров- Майстора“, Професионална гимназия по селско стопанство „Св. Климент Охридски“ и съблекалните на стадион „Странджата“. По този начин бе постигнато отдалечаване на секциите от квартала и разпръскване на ромските гласоподаватели в два пъти повече секции. Поради отдалечеността на кв. „Изток“ от града и липсата на осигурен обществен транспорт жителите на квартала бяха принудени да се придвижват до изборните секции с личен автомобил или с такси. В изборния ден 23 октомври 2011 г., бяха получени сигнали, че полицията в Кюстендил масово спира за проверка личните автомобили на излизане от ромския квартал[57], за разлика от таксиметровите автомобили, които безпрепятствано превозваха гласоподаватели през целия ден.

Тази ситуация се повтори и след касирането на изборните резултати в община Кюстендил и насрочването на частични местни избори на 13 май 2012 г. Изнасянето на изборни секции от ромския квартал бе подкрепено и от друга мярка. Ден преди частичните избори полицията извърши арести в кв. „Изток“. Вечерта на 12 май бяха задържани петима души, считани за местни лидери на общността – сред задържаните имаше и политически изявени фигури – двама бивши общински съветници, единият, от които лидер на неправителствена организация. Официалният повод за задържането им бе притежание на акцизни стоки без бандерол. Задържаните бяха освободени от ареста около час преди приключване на изборния ден на 13 май без да им бъдат повдигани обвинения. Сред жителите на ромския квартал арестите бяха възприети като демонстрация на сила и сплашване на политически опоненти, но в някои български медии задържаните бяха представени като купувачи на гласове, с което бе извършена целенасочена дезинформация на обществото по време на изборите.

Резултатите от закриването на секции в ромските квартали на Кюстендил, Петрич и Пещера могат да бъдат обобщени по следния начин:

• Описаните мерки не възпрепятстваха купуването на гласове, а го направиха по- контролирано и по-организирано в полза на определени кандидати в изборите. Потвърждението затова дойде от самия премиер Бойко Борисов, който след частичните местни избори в Кюстендил на 13 май 2012 г., обвини пред медиите конкретна политическа партия, че е купила изборите [58]. Това до голяма степен компрометира изнасянето на изборни секции от ромските квартали, като мярка срещу купуването на гласове и показа, че проблемът не е в мястото, където се намира изборната секция, а в желанието на определени участници в изборите да манипулират вота.

• Понижаване на избирателната активност сред онези роми, които бяха склонни да гласуват по убеждение. Мнозинството от тях възприеха закриването на изборните секции в ромските квартали като сигнал от страна на властта, че тяхното гласуване е нежелателно. За мнозинството от гласоподавателите, които са трайно безработни отиването до новите изборни секции беше свързано и с финансови разходи, каквито те не са имали преди, когато секциите са били в рамките на кварталите, в които живеят. По думи на живущите в кв. „Изток“ особено затруднени да гласуват са били възрастните хора. От друга страна в общини като Пещера и Петрич се наблюдаваше и обратен ефект – на повишаване на избирателната активност на гласоподавателите от български етнически произход. За първи път тези избиратели трябваше да гласуват в смесени секции заедно с роми. След протестите в страната във връзка с Катуница, анти-ромските настроения в обществото се засилиха и появата на роми в изборни секции в „българската“ част на градовете, стимулира повече етнически българи да упражнят правото си на глас. Затова допринесоха и призивите на националистически партии в предизборната кампания, да не се позволява на ромите да определят изборния резултат.

• Ефектът от мерките за понижаване на избирателната активност пролича от изборните резултати – партиите, които заложиха в листите си предимно на кандидати от ромски произход, не успяха да се преборят за места в общинските съвети. Изключение прави само партия „Новото време“, която спечели 1 място в общинския съвет в Пещера.

Екипът на „Гражданско общество в действие“ констатира, че в Кюстендил, Петрич и Пещера местните избори придобиха характер на етническо, а не политическо съревнование. В това съревнование предизборните програми и партийната окраска на кандидатите за кметове нямаха толкова голямо значение. След събитията в Катуница и последвалите протести в България етническото напрежение оказа влияние върху нагласите на избирателите, но също така и върху поведението на кандидатите за кметове и общински съветници. В голяма част от наблюдаваните населени места имаше сигнали за създаване на негласни партийни коалиции, които си поставиха за цел недопускане на ромски кандидати в местната власт. Това в никакъв случай не може да се определи като ново явление в българския политически живот, но след Катуница анти-ромските настроения в обществото достигнаха своя връх и това благоприятства за етнизирането на изборната кампания през 2011 г.

V. Резултати от изборите

Събитията в Катуница повлияха на избирателната активност на мнозинството от българските гласоподаватели. Прогнози за повишаване на избирателната активност, вследствие на тези събития имаше преди изборите от страна на социологическите агенции „Сова Харис“ и „Център за маркетинг и анализи“[59]. В съответствие с обществените очаквания, изборите за президент бяха спечелени от кандидата на управляващата партия Росен Плевнелиев. На местните избори първите три парламентарни сили ГЕРБ, БСП и ДПС обявиха, че са доволни от постигнатите

резултати, за разлика от тях традиционните дясноцентристки и националистически партии отбелязаха най-слабото си представяне на президентски и местни избори. Изборните резултати помогнаха на партия ГЕРБ да се утвърди като монополист в център-дясното политическо пространство.

Протестите след Катуница и предизборната кампания в условията на етническо напрежение начертаха нови разделителни линии в редица малки населени места, тъй като противопоставянето българи-роми все по-ясно измества противопоставянето леви- десни. Широко коментирани в медиите бяха обединените действия на футболните агитки по време на протестите в Катуница, но никой не пожела да коментира анти- ромските коалиции в редица общини на изборите. На местно ниво станахме свидетели на съвместни действия на партии с различна идейна и електорална база, обединени срещу кандидатите за кметове и съветници от ромски произход.

На местни избори 2011 г. бе отбелязан рязък спад в подкрепата за така наречените „ромски партии“. С този термин в България се обозначават партии, които разчитат основно на ромски електорат по време на избори[60]. За целите на настоящия доклад ще се спрем на по-големите партии, чийто резултати са представителни за тенденциите на национално ниво. Регионалните партии не са обхванати в изследването, тъй като резултатите им не влияят съществено на общата картина („Партия на либералната алтернатива и мира“, „Движение за свобода и справедливост“ и др.). Общо 17 общински съветници бяха избрани с листите на ромски партии в страната през 2011 г., в сравнение с 91 на местни избори 2007 г., 113 на местни избори 2003 г. и 81 на местни избори 1999 г.[61]

Сравнителна таблица

Избори

Партии / коалиции

Общ брой избрани общински съветници

Общ брой гласове

Местни избори 1999

„Свободна България“

81

52,300

Местни избори 2003

„Свободна България“, „Рома“, „Евророма“, „Коалиция за Справедвивост и единство“

113

60,663

Местни избори 2007

„Евророма“, „Солидарност“, „Рома“, „Движение за равноправен обществен модел“ (ДРОМ)

91

79,411

Местни избори 2011

„Евророма“, „Солидарност“, „Европейска сигурност и интеграция“ (ЕСИ бивша Рома), ДРОМ

17

9,430

Фигури 1 и 2 илюстрират динамиката в броя на избраните общински съветници и в събраните гласове от ромски партии в страната в период от 12 години. Важно е да се отбележи, че по-високият брой гласували на изборите през 2007 г. не е довел до по-висок брой избрани съветници. Това се дължи на редица причини, но една от най- важните е промяната в метода на разпределяне на мандати между политическите партии през 2007 г. – методът Д'ондт (метод на най-високата средна стойност) бе заменен с метода Хеър-Ниймайер (метод на най-големия остатък).

01_Katuniza

Ниският резултат на ромските партии на изборите през 2011 г. може да бъде обяснен с отказ от гласуване за тези партии на значителна част от техния електорат в сравнение с местните избори през 2007 г. В следващата част от доклада ще се опитаме да изясним причините довели до този резултат.

А. Избирателна активност

Президентските и местните избори през 2011 г. минаха при слаб интерес от страна на избирателите от ромски произход в секциите, които бяха наблюдавани. От 34,338 регистрирани гласоподаватели за двата вида избори във всички наблюдавани избирателни секции, правото си на глас реално упражниха 14,229 души или 41,4 % . Останалите 58,6 % представляващи мнозинството от избирателите, не отидоха до избирателните секции.

От 14,229 подадени бюлетини 12,524 бяха обявени за действителни при преброяването и повлияха върху изхода от изборната борба в наблюдаваните секции. Парадоксалното в случая е, че резултатът от изборите в тези секции беше определен от вота на 36 % или приблизително 1/3 от всичките регистрирани избиратели с право на глас.

02_Katuniza

Средният процент на избирателна активност, изчислена на базата на резултатите във всички наблюдавани от „Гражданско общество в действие“ секции бе 43% или под средната за страната избирателна активност на изборите за президент, която достигна 49,9 %.

На фиг. 4 графиката показва избирателната активност във всяка една от наблюдаваните от „Гражданско общество в действие“ секции. Синята линия обозначава секции, в които избирателната активност е минала 49,9 %, а розовата линия секции, в които избирателната активност е била под 49,9 %. Броят наблюдавани секции, в които избирателната активност е била под средната за страната е над два пъти по-голям от броя наблюдавани секции с по-висока избирателна активност от средната за страната.

03_Katuniza

Най-ниска избирателна активност по време на изборите (15% – 37%) бе регистрирана в избирателни секции в гр. София, гр. Петрич и гр. Шумен. Най-висока избирателна активност (50% – 57%) бе налице в изборни секции в гр. Хасково, гр. Лом и с. Долни Цибър.

Недействителни бюлетини

Средният процент на недействителни бюлетини, изчислен на базата на резултатите във всички наблюдавани от „Гражданско общество в действие“ секции на президентските и местни избори 2011, средно за двата тура, бе 11%. Този резултат е двукратно по-голям от процента на недействителни бюлетини средно за страната на двата тура на изборите за президент и вицепрезидент, който бе 4,8 %. Най-висок процент недействителни бюлетини беше отчетен в изборни секции в с. Раковски, гр. Хасково, гр. София (кв. Факултета) и гр. Търговище. Най-нисък процент недействителни бюлетини имаше в гр. София (кв. Ботунец) и гр. Шумен.

На фиг. 5 графиката показва процента на недействителните бюлетини във всяка една от наблюдаваните от „Гражданско общество в действие“ секции. Синята линия оформя множеството на броя наблюдавани секции, в които недействителните бюлетини са над средния за страната процент на недействителни бюлетини (4,8%) на двата тура на

изборите за президент и вицепрезидент. Розовата линия оформя множеството на броя секции с процент недействителни бюлетини под средния за страната. Броят наблюдавани секции, в които процентът на недействителни бюлетини е по-висок от средния за страната е над три пъти по-голям от броя наблюдавани секции с по-нисък процент недействителни бюлетини, от средния за сраната процент.

04_Katuniza

Високият процент на недействителни бюлетини може да бъде интерпретиран по три начина: 1) това са гласоподаватели, които са били затруднени от процедурата на гласуване въведена в Раздел VIII на Изборния кодекс – гласуването става чрез поставяне на знак Х със син химикал в квадрачето с номера на предпочитаната кандидатска листа. Използването на друг знак, химикал с друг цвят или излизането от квадрачето правят бюлетината недействителна; 2) това са гласоподаватели, които са упражнили наказателен вот; 3) налице е манипулиране на вота от членове на секционните избирателни комисии. По данни на наблюдателите на „Гражданско общество в действие“ големият брой недействителни бюлетини е рузултат от комплексни причини.

Б. Етническата карта в изборите

Изборното наблюдение показа, че вотът на ромите е обусловен в малка степен от етническия произход на кандидатите. Той е важен, но не е определящ за формиране избора на гласоподавателите. Впечатление направи категоричното разграничаване сред ромите в наблюдаваните населени места от личността и действията на Кирил Рашков и често споделяното недоумение, защо протестите са били насочени срещу ромското малцинство. Медийното отразяване на темата Катуница и протестите задейства у мнозинството от ромите механизъм за самосъхранение, те се опитваха да докажат, че са добри граждани, че нямат нищо общо с Рашкови, че осъждат остро убийството в Катуница. Това повлия и върху електоралните им нагласи, защото „Цар Киро“ беше представян като „ромски лидер“ в медиите, а от името на ромите говореше най-често друг „ромски лидер“ Цветелин Кънчев. Медийното пространство бе наситено с личности, с които мнозинството от ромите не желаят да бъдат асоциирани. Автентичните гласове в ромския етнос, останаха заглушени, а това попречи на нормализацията в начина на представяне на ромската тема и допринесе за отчуждаването на ромския избирател. Затова големите потърпевши от събитията след Катуница бяха именно ромските кандидати за кметове и общински съветници.

Внушението, че ромите нямат лидери, на които да могат да разчитат и за които да могат да гласуват на изборите, бе обобщено в едно изказване на вътрешния министър Цветанов пред Българската национална телевизия:

„За голямо съжаление, няма така формирани лидери, които да бъдат с необходимата обществена подкрепа, които да могат да участват активно в реализирането на тези политики, защото вие знаете, че част от ромските лидери, част от тях са криминално известни и дори някои са излежавали присъди в българските затвори.“[62]

Парадоксалното в случая е, че точно събитията след Катуница доказаха, че ромски лидери на местно ниво има и те са способни да предотвратят прерастване на етническото напрежение в локални етнически конфликти, защото благодарение на тяхната възпираща и успокояваща роля не се стигна до по-сериозни ексцесии. Проблемът се корени в използването на тези лидери като буфери между властта и ромите, от тях не се очаква да участват в управлението на общините и разпределянето на ресурсите. Затова и опитите им за влизане в реалната политика се възприемат като заплаха за статуквото и в повечето случаи те са санкционирани от българската политическа класа чрез методите, които бяха описани в този доклад. В редките случаи, когато са привличани за участие в избори, това става чрез листите на основните политически партии, които ги поставят на неизбираеми места в листите, несъотвестващи на реалната им тежест, измерена в брой гласове, които носят на съответната партия.

За разлика от ромските избиратели, при значителна част от избирателите от български етнически произход в наблюдаваните 11 населени места гласуването бе етнически мотивирано „Против“ определен кандидат или партия. Немалко от тези избиратели всъщност се обединиха против „циганския кандидат за кмет“ или „циганската листа“ в изборите, чрез подкрепа за кандидати, които в много от случаите отговарят на един и същ профил: етнически българи, издигнати за кандидати за кметове от инициативни комитети, които залагат на популистки послания в кампанията си и се опитват да си изградят патриотичен ореол. Официално тези кандидати се опитваха да се разграничат от реториката на националистическите партии, но същевременно търсеха и получаваха подкрепата им. Такъв бе случаят с Петър Паунов в Кюстендил, който на изборите през октомври 2011 г. получи пълна подкрепа за втори кметски мандат от областната и от общинската структура на партия „АТАКА“ [63].

Всички анализатори констатираха слабото представяне на АТАКА и ВМРО-БНД, които заложиха в предизборните си кампании на анти-ромска реторика. Ниските резултати на „АТАКА“ 3,64 % на президентските избори през 2011 г. със сигурност са знак за отлив в подкрепата за тази партия, чийто лидер Волен Сидеров успя да стигне до балотаж на президентските избори през 2006 г., с подкрепата на 597,175 избиратели на първи тур или 21,486 % от гласувалите. Анализът на екипа на „Гражданско общество в действие“ сочи, че на изборите през октомври 2011 г. резултатите на АТАКА не могат да бъдат тълкувани като намаляване процента на гражданите с крайнонационалистически възгледи, а по-скоро като пренасочване на по-голямата част от тези граждани към други политически субекти в изборната кампания.

Особен интерес представляват резултатите на новосъздадената около частната телевизия „СКАТ“, националистическа партия „Национален фронт за спасение на България“ (НФСБ). При първото си явяване на избори тази партия успя да събере 84,205 гласа или 2,50 % подкрепа за своята кандидат-президентска двойка Стефан Солаков – Галина Василева. Това я нареди на пето място по брой събрани гласове в национален мащаб, далеч пред кандидат-президентската двойка на дясно-центристката коалиция „Съюз на десните сили“ със скромните 1,95 %, обединяваща повечето от основните партии на традиционната десница в България (СДС, партия „Обединени Земеделци“, Демократическа партия, Движение „Гергьовден“, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“ и Български демократичен форум).

В. Основни изводи от изборното наблюдение

Въз основа на изборното наблюдение на президентските и местните избори през 2011 г. и на частичните местни избори през 2012 г., екипът изготвил доклада изведе следните изводи и тенденции:

• Събитията в Катуница и последвалите анти-ромски протести повлияха в посока понижаване на избирателната активност на гласоподавателите от ромски етнически произход.

• Наблюдава се отчуждаване на ромите от избирателния процес, за което допринасят и методите за понижаване на избирателната активност, прилагани от представители на местната власт в отделни населени места.

• Резултатите в наблюдаваните секции опровергаха широко разпространеното твърдение на националистическите формации, че ромският вот решава изборите в страната. Избирателната активност в наблюдаваните секции е по-ниска от средната за страната. Повече от половината от регистрираните избиратели не упражниха правото си на глас. Действителни бюлетини бяха подадени от около 1/3 от общия брой на всички гласоподаватели, регистрирани в наблюдаваните секции.

• Констатирана бе тенденция на етнизиране на вота по време на изборите, при която противопоставянето на етническа основа измества противопоставянето на партийна и идеологическа основа.

• Налице е тенденция за по-широко използване на силови методи за убеждаване в изборите, за сметка на търговията с гласове и другите „меки“ мерки. В ромските квартали прилагането на такива методи привлича по-малко публично внимание, поради цялостното негативно отношение към ромите.

• Езикът на омраза в медиите става важно средство за печелене на вот по време на избори. Водещи частни медии насаждат етническа и верска омраза. Съветът за електронни медии се задоволява с констатиране на ситуацията, но се въздържа от упражняване на правомощията, предоставени му със Закона за радиото и телевизията. Сред основните причини затова е нежеланието на СЕМ да се конфронтира с медийните собственици.

• По време на предизборната кампания през 2011 г. бе легитимирана идеологията на крайния национализъм. В българското политическо пространство се открива значителна националистическа ниша, вследствие на намаляващото влияние на партия „АТАКА“. Тази ниша привлича все по-голям брой патриотични политически формации.

• Утвърждаване на управляващата партия ГЕРБ като основен фактор в дясното политическо пространство и стремеж към привличане на избиратели от крайно- десния спектър чрез възприемане на елементи от националпопулистката реторика.

VI. Рискове за междуетническите отношения в България

Политологът Евгений Дайнов нарече случващото се в Катуница „повратен момент“ в българската история и го сравни по значимост с подпалването на партийния дом в София през 1997 г. Малцина бяха анализаторите, които се ангажираха да предвидят как ще се развиват междуетническите отношения в България след този повратен момент. Очевидна е тенденцията на политизиране на тези отношения и на все по-агресивно настъпление на популизма в публичното говорене по темата малцинства.

Изследователите на европейския популизъм изтъкват като основна негова черта противопоставянето на „народа“ срещу „корумпирания политически елит“, който трябва да бъде наказан – това бе основната теза на партия ГЕРБ по пътя към властта в

България, както и на други идеологически близки партии в Източна Европа, като например ФИДЕС в Унгария. При националпопулизма в ролята на „враг на народа“ влизат националните, етническите и религиозните малцинства в обществото. Събитията в Катуница и протестите свързани с тях представляват нагледен пример за пренасочване на „справедливия народен гняв“ от политическите елити към една етническа група. Личността на Кирил Рашков се явява свързващо звено между света на корумпирания елит и света на ромите, тъй като той е едновременно „много богат“, „закрилян от властта“ и ром. В този смисъл случилото се в Катуница действително е повратен момент в българското общество, тъй като опожаряването на „палатите“ на „циганския цар“ и анти-ромските протести символизират прехода от популизъм към националпопулизъм.

Как ще се развива националпопулизмът на българска почва зависи от съпротивителните сили на гражданското общество. След Катуница българската интелигенция е принудена да се бори още по-отчаяно за спасяването на либерално- демократичния модел в държавата, но като цяло тя е недолюбвана от „народа“, защото той я възприема като част от „омразните елити“ на Прехода. Ромската интелигенция е твърде обезсилена, за да се противопостави на настъпващата националпопулистка вълна, която има подчертано анти-ромски характер. От една страна тя е закърмена още през социализма с идеята, че единственото решение на ромския въпрос е „приобщаването“ (преди 1989 г.) или „интеграцията“ (след 1989 г.) в българското общество, но от друга страна интелигенцията няма отговор на въпроса каква е алтернативата, ако българското общество не желае да „интегрира“ ромите. Събитията след Катуница смутиха още повече ромската интелигенция и засилиха симптомите на шизофренното състояние, в което тя е изпаднала, вследствие на несбъднатото „светло бъдеще“.

Силната зависимост на голяма част от българските медии от сенчести икономически и политически групировки поставя под сериозно съмнение способността им да бъдат коректив на властта. В началото на 2012 г. международната организация „Репортери без граници“ постави България на последно място сред страните в ЕС, в годишната си класация за свобода на медиите. Специално внимание следва да бъде обърнато на натиска упражняван върху журналисти, пример за който бе емблематичният случай с кампанията в социалните мрежи срещу журналиста Любомира Бенатова, заради репортажа й от с. Катуница, в който тя нарече демонстрантите, палещи къщи, пияна и дрогирана тълпа. Тенденцията е все повече медии в България да бъдат превръщани в инструмент за разпространяване на популистка пропаганда, което води до намаляване на дела на онези от тях, които се опитват да отразяват обективно събитията и процесите в страната.

Слабата имунна защита на българското общество срещу анти-демократични идеологии води не само до подронване на демократичните ценности, но и до ръст в популярността на тези идеологии в обществото. Знак за това е увеличаването на случаите на етнически и религиозно мотивирано насилие в България през 2012 г., като продължение на тенденцията от 2011 г., когато обект на нападения станаха, както представители на малцинствени групи, така и мюсюлмански джамии и молитвени храмове на други вероизповедания. Един от най-тежките криминални случаи бе бомбеният атентат пред клуб на партия „Евророма“ в гр. Сандански на 29 юни 2012 г., в резултат на който мъж от ромски произход почина от нараняванията си. За атентата бяха обвинени четирима младежи с крайни националистически възгледи. Задържането им от полицията предизвика организиране на кампании в тяхна подкрепа в страната.

Според социологическо проучване на агенция АФИС българското общество става все по-предразположено към расови предразсъдъци и омраза[64]. По данни на АФИС около 36% от българските граждани смятат, че е вероятно инциденти като този в Катуница да се повторят и в бъдеще. В периода октомври 2011 – август 2012 г. беше регистриран ръст в броя на медиините публикации, в които се споменават изразите „Нова Катуница“ или „Втора Катуница“. Това е знак за съществуване на нагласи сред определени среди в българското общество за нова ескалация на етническо напрежение. Екипът, изготвил този доклад, не изключва опасността такова етническо напрежение да бъде провокирано във връзка с предстоящите в България избори за Народно събрание през есента на 2013 г.

Заключение

През 90-те години на XX в. българската политическа класа си постави за цел да изгради етнически мир в България, който да й гарантира влизане в НАТО и в Европейския съюз, в контраст със събитията в съседна Югославия. Политологът проф. Петър-Емил Митев, нарича създадения български етнически модел мирно регулиране на крайно изострени от тоталитарния режим етнически отношения. Това до голяма степен бе постигнато чрез изместване на етническите проблеми, наследени от комунизма, от плоскостта на етно-политическите противоречия към плоскостта на социално- политическите противоречия. Важна роля затова изиграха първите свободни и демократични избори за парламент, проведени през 1990 г., които позволиха включване на етническите турци в политическия живот на страната и по този начин обезсмислиха съществуването на нелегалното турско национално-освободително движение в България.

В първото десетилетие на XXI век в България са налице наченки на нова политическа ситуация и изборите за държавен глава и местна власт през 2011 г. станаха показател за настъпващата промяна. Тя е обусловена от създадения климат на социална несигурност в Европа, вследствие на икономическата криза, но също така и от вътрешни процеси на поляризация в българското общество.

България вече е член на НАТО и на Европейския съюз и външната й сигурност изглежда гарантирана, но във вътрешнополитически план има тревожни сигнали за силна социална фрагментация и стратификация. Вместо едно голямо, демократично, отворено общество, имаме съвкупност от малки, враждебни, затворени общества, обособени по социално-класов, етнически, религиозен и селищен признак, които често живеят в паралелни реалности на ръба на конфликта. Тези затворени общества съвсем не се ограничават само до жителите на ромските гета. Затворени и агресивни субкултури се формират и в малките населени места с влошена инфраструктура, а също така и в крайните жилищни квартали на големите градове, откъдето са немалка част от футболните фенове, които вандалстваха в Катуница.

Философът Карл Попър нарича това явление „връщане към племето“. То е белег за протичане на дезинтеграционни процеси в обществото, при които принадлежността към определен клан, футболна агитка или криминална банда става по-важна за оцеляването, отколкото връзката с държавата и гражданството. Подобни субкултури са изключително податливи на радикални националистически идеологии. Те привличат все повече български младежи без перспектива за развитие – поколението „Циганите на сапун“, което тепърва ще играе активна роля в обществото. Това поколение все още не е припознато от политическите партии като електорат, тъй като става дума за непълнолетни момчета и момичета, но не е далеч времето, когато те ще могат да гласуват на избори и ще търсят лидери, които изразяват техните възгледи.

От друга страна в ромските квартали също се формира поколение без бъдеще, което се чувства по-защитено в рамките на квартала, отколкото извън него, сред етническото мнозинство[65].

Описаните процеси връщат етническите отношения обратно на плоскостта, на която те са се намирали в края на тоталитарния и в началото на демократичния период 1989­1990 г. и поставят на изпитание разбирането за българската нация като гражданска нация. Това дава основание на редица наблюдатели да твърдят, че българският етнически модел е в криза и не може да работи по начина, по който е функционирал през последните две десетилетия.

Екипът на „Гражданско общество в действие“, счита, че не само етническият, но и социалният модел на държавата е в криза. Това налага преосмисляне на отношенията държава – граждани след края на демократичния преход. Намирането на изход от кризисната ситуация изисква общи усилия и консенсус между основните социални, политически, етнически и религиозни групи в българското общество. Затова екипът на „Гражданско общество в действие“ формулира следните

Препоръки

1. Прокуратурата на Република България да се самосезира и да извърши проверка във връзка с изнесените в настоящия доклад данни за извършени престъпления против равенството на гражданите (Глава трета, раздел първи, чл. 162, НК) по време на предизборната кампания през 2011 г.

2. Съветът за електронни медии да се самосезира и да извърши проверка във връзка с нарушения на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за радиото и телевизията (недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите) от страна на български електронни медии по време на предизборната кампания през 2011 г.

3. Постигане на консенсус между политическите сили, че няма да допуснат изборите за Народно събрание през 2013 г. да бъдат проведени в условията на етническо напрежение в страната и сключване на споразумение за въздържане от използване на слово на омраза срещу етническите и религиозните малцинства по време на предизборната кампания.

4. Изменение на Изборния кодекс в частта му относно определяне на изборните секции (Глава пета, Раздел I Избирателни секции в страната. Компетентен орган за образуване на избирателни секции). Създаване на ясни критерии за откриване на избирателни секции с цел да не бъде допускано изнасяне на избирателни секции от ромските квартали на предстоящите парламентарни избори и откриване на такива в неподходящи за гласуване помещения.

5. Въвеждане в чл. 147 от Изборния кодекс на забрана за използване на агитационни материали, подбуждащи към национална, расова, етническа и верска нетърпимост по време на предизборната кампания.

6. Премахване на дискриминационната разпоредбата на чл. 147 от Изборния кодекс, въвеждаща изискване за заплащане на предизборните предавания по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове.

7. Централната избирателна комисия да организира обучения за членовете на секционните и общинските избирателни комисии за разясняване на техните права и задължения, преди парламентарните избори през 2013 г.

8. Изпращане на разширена мисия от наблюдатели на ОССЕ по време на парламентарните избори в България със специален фокус върху протичането на изборите в кварталите с преобладаващо ромско население, като най-уязвимо към изборни манипулации, заплахи и принуда.

Екипът на „Гражданско общество в действие“ се надява, че направените препоръки ще бъдат взети под внимание от съответните компетентни институции и това ще доведе до предприемане на превантивни мерки срещу етнизирането, и компрометирането на изборите за Народно събрание в Република България през 2013 г.


Екип изготвил доклада:
Асен Радев – политолог, Емилия Данчева – журналист, Тошка Кочева – психолог; ръководител на екипа Орхан Тахир

Източник



[1] Доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка 20/07/2011 http://ec.europa.eu/bulgaria/press comer/news/200711-cvm bg.htm

[2] Бойко Борисов: Спокоен съм за Шенген 21/09/2011 http://frognews.bg/news 38897/Boiko Borisov Spokoen sam za SHengen/

[3] Първанов: Ситуацията у нас може да се промени бързо и неочаквано 20/09/2011 http://bnt.bg/bg/news/view/60695/pvrvanov situacijata u nas moje da se promeni izvednyj i neochakvano

[5] България и Шенген Февруари 2011 

http://www.opendata.bg/opendata.php?q=44&s=4&c=41&i=603&t=2&sel=8 

[6] Заместник-вътрешният министър Веселин Вучков споменава цифрата 3000, докато журналисти говорят за около 2000 участници http ://dnes.dir.b g/news/narodno -sabranie-veselin-vu%D1 %87kov-bezreditzi-catunitza-9574556 

[7] Запалиха къщи на Цар Киро в Катуница http ://www.voutube.com/watch?v=IgYioa 1U3 hM 

[8] Септемврийско въстание срещу Цар Киро 25/09/2011 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1052306

[9] Война между роми и българи в Катуница 24/09/2011 http://dariknews.bg/view photo topic.php?photo topic id=4362 

[10] Конфликтът в Катуница. Войната между роми и българи взе две жертви 24/09/2011 http://btvnews.bg/1844132399-Konflikt v Katunitsa Vovnata mejdu romi i balgari vze dve jertvi.html

[11] Катуница пали България 25/09/2011 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1052345

[12] Безредици по време на протестите в страната http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4151491

[13] Младежи нападнаха роми в Бургас, пострада бременна жена http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1053339

[15] 18 задържани във Варна за участие в сблъсък с роми http://www.blitz.bg/news/article/118889

[17] Страх и гняв в Аджисан махала http://e-vestnik.bg/12793

[18] Група младежи пребиха две ромки в Стара Загора снощи http://zonabg.info/Bulgaria.20 0/20324.news/

[19] Скинари биха двама роми в Благоевград http://www.bnews.bg/article-35672

[20] Протестиращи биха младеж в Стамболийски 29/09/2011 http://news.plovdiv24.bg/291254.html

[21] Ромските гета вече стягат отряди за самоотбрана 1Шр:/Лу\у\у.5СцаЬц.сот/агПс1с.р1ш?155иаё=10181 &5СсПошё=16&1ё=0000101

[22] Плевнелиев: Хората не се интересуват много от темата Катуница, 30/09/2011 http://www.livenews.bg/Plevneliev--Horata-ne-se-interesuvat-mnogo-ot-temata-Katunitsa-20399

[23] Единствено партиите ВМРО-БНД, ВМРО-НИЕ и ЕНП отмениха предизборните си кампании.

[24] Цветанов излезе в отпуск в първия ден на предизборната кампания, съвпаднал с началото на ексцесиите. На 24 септември журналисти потърсиха министъра за коментар по случващото се в Катуница, той им каза, че положението там е овладяно и не желае да коментира такива теми http ://j oinus.tv7 .b g/news/962172.html

[25] Борисов: Полицията изпусна ситуацията в с. Катуница 25/09/2011 http://bnt.bg/bg/news/view/60953/borisov policijata izpusna situacijata v s katunica

[26] Пресконференция на полицията за ситуацията в с. Катуница 25/09/2011 http://kanal3 .bg/?v=5542

Указания на главния прокурор в защита на обществения ред 27/09/2011 http://bnt.bg/bg/news/view/61090/ukazaniia na glavnija prokuror v zashtita na obshtestvenija red

[28] Опити за нападения над джамии имаше и в градовете София и Ямбол

http://humanrightsbulgaria.wordpress.com/%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8

F/

[29] На 25.09.2011 г. е запален бивш клуб на ДПС в кв. Столипиново и е направен опит за нападение над Джумая джамия в града http://podtepeto.com/article.php?id=6466

[30] Жителите на ромските махали в Пловдив се въоражават, за да се пазят 26/09/2011 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/25/1162396 jitelite na romskite mahali v plovdiv se vuorujavat za/

[31] Столипиново дежури с винкели, чака НАТО 26/09/2011 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1053887

[32] Декларация на ЦОБ и ПГ на ДПС по повод събитията в с. Катуница 25/09/2011 http://www.dps.bg/news/analysis-comments/828/deklaratsiya-ot-tsob-i-na-pg-na-dps.aspx

[33] Брифинг на президента Георги Първанов и МП Бойко Борисов 26/09/2011 http://pressclub.bg/commentaries/20110926/news-54957

[34] Създадоха кризисен щаб заради положението около ромските махали в Пловдив 26/09/2011 http://btvnews.bg/1871646874-Sazdadoha krizisen shtab zaradi naprejenieto okolo romskite mahali v Plovdiv.html

[37] Първанов и Борисов спасяват етническия мир в България 26/09/2011 http ://novinar.b g/news/parvanov -i -borisov-spasiavat-etnicheskiia-mir-v-balgariia MzY5NTs0. html

[38] Декларация относно събитията в Катуница 27/09/2011

[39] ТВ7: ВМРО на протест срещу циганския терор в Катуница http://www.voutube.com/watch?v=ER7WmTfm4kk

[40] Декларация на предизборния щаб на ВМРО-БНД 26/09/2011 http://news.plovdiv24.Ьg/290342.html#ixzz26a8U1t6l

[41] Арестуваха кандидатът за кмет на Варна Костадин Костадинов за участие в протест 26/09/2011 http://www.moreto.net/noviш.php?n=147775

[42] Зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов: Ако държавата продължи да се прави, че проблем няма в България ще има гражданска война 29/09/2011 http://www.vsekiden.com/103478/%D0%B7%D0%B0%D0%BC-

%Р0%ВР%Р1%80%Р0%В5%Р0%В4%Р1%81%Р0%В5%Р0%В4%Р0%В0%Р1%82%Р0%В5%Р0%ВВ%

Р1%8Р%Р1%82-%Р0%ВР%Р0%В0-%Р0%В2%Р0%ВС%Р1%80%Р0%ВЕ-

%Р0%ВА%Р0%ВЕ%Р1%81%Р1%82%Р0%В0%Р0%В4%Р0%В8%Р0%ВР-%Р0%ВА%Р0%ВЕ-3/

[43] И двамата споменати кандидат кметове са заместник председатели на партия ВМРО-БНД и въпреки действията им, срещу тях не бяха повдигнати обвинения от страна на прокуратурата. Те не успяха да станат кметове, но получиха достатъчна електорална подкрепа, за да влязат в новите общински съвети в София и Варна, където оказват влияние върху политическите процеси на местно ниво.

[45] Сидеров атакува сградата на президентството заради Катуница 26/09/2011 http://dnes.dir.bg/news/ostavka-vo1en-siderov-ataka-tzvetan-tzvetanov-bezreditzi-catunitza-9560767

[46] В събота пред Народното събрание започва подписката на ВМРО за решаването на Циганския въпрос 29/09/2011 http://www.vmro.org/index.php7optioFcom content&view=artic1e&id=3213:2011-09-29-13-49-19&catid=5 :news&Itemid=24

[48] 3 партии и рокери блокираха с протести София 01/10/2011 http://dnes.dir.bg/news/ataka-vmro-bezreditzi-catunitza-9598686

[49] Протести в София 01/10/2011 http://btvnews.bg/1377170386-Protesti у Sofia.htm1#video

[50] 2011: Циганската война срещу нас http://www.knigi.bim.bg/2011 -Ciganskata-voina-sreshtu-nas 26576.html

[51] Брифинг след заседание на КСНС 01/10/2011 http://pressc1ub.bg/commentaries/20111001/news-55789

[52] Ромите в България са представители на най-старите ромски миграции на Балканите през Х1-Х111 в. Те нямат връзка с по-късно започналите преследвания на роми в Западна Европа през XVI в., които действително водят до нови ромски миграции, но не към Източна Европа, а към Северна и Южна Америка.

[53] Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите http://www.nccedi.^overnment.bg/page.php?cate^orv=125&id=1633

[54] Здравей България, сутрешен блок на Нова ТВ 30/09/2011 http://plav.novatv.bg/plav/255078/

[55] Бедни предизборни дебати в големите градове 09/10/2011 http://www.trud.Ьg/Article.asp?ArticleId=1070408

[56] ГЕРБ рекетира ромски босове, заради изборите 03/10/2011 http://dsb.bg/bg/b1ogs/artic1c/2945

[57] Част от екипа изготвил настоящия доклад лично се убеди в съществуването на полицейски контролно- пропускателни пунктове на всички входове на кв. „Изток“ по време на частичните местни избори в Кюстендил на 13 май 2012 г.

[58] БСП купи изборите в Кюстендил, обяви Борисов 14/05/2012 http://www.dnes.bg/politika/2012/05/14/bsp-kupi-izborite-v-kiustendil-obiavi-borisovЛ58746

[59] Катуница вдига активността на вота, Плевнелиев води 03/10/2011 http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1063004

[60] Чл. 11, ал. 4 от конституцията на Република България забранява създаването на партии на етническа, расова и верска основа.

[61] В тези резултати не са включени етническите роми, избрани за общински съветници от листите на водещите политически партии в страната като БСП, СДС, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, РЗС и др.

[62] Цветанов: Ромската общност няма лидери 14/11/2011 http://bnt.bg/bg/news/view/64149

[63] Петър Паунов получи подкрепа за втори кметски мандат от партия „АТАКА“ 05/10/2011 http://dariknews.bg/view агПс1с.р1го?агПс1с id=785988

[65]Изолацията в ромските квартали на София е подробно описана от Грекова, М. 2008 г. „Ромите в София: от изолация към интеграция?“. София: „Изток-Запад“

Орхан Тахир е български юрист, експерт, активист за човешки права и член на дружеството „Гражданско общество в действие“.

Pin It

Прочетете още...