В България ромите и новобогаташите са единствените градски жители, които имат коне (разбира се, в селата все още има българи, които имат коне и каруци). Ако за новобогаташите конят е за езда, престижен начин за прекарване на свободното време и знак за финансов успех, то за ромите конете главно теглят каруци и са средство за изкарване на прехраната. На Тодоровден, първата събота от Великденския пост, вековната връзка между човека и коня продължава да се почита и от българи, и от роми.
Ромският Тодоровден
Ромите от „Факултета“ и „Филиповци“ в София са се разбрали празникът да е в различни дни, за да могат всички желаещи с коне да се включат в състезанията и в двете махали. Спортните дисциплини са същите, както при българите – надбягване и теглене на товар.
Ромите не използват седла и стремена и яздят, дори и на състезанията, без тези полезни приспособления. Обясняват, че седлата струват пари, които не могат да си позволят, а някои дори смятат, че без седло е по-лесно. Ездачът, който седи на голия гръб на коня, трябва да го чувства много добре и използва основно краката си, юздите и гривата за опора. Някои цигани, опитали седло, казват, че с него им е неудобно, тъй като така не усещали добре коня.
Всъщност седлото и стремената дават много по-добра възможност на ездача да управлява коня. Някои историци предполагат, че арабското нашествие срещу Западна Европа през VIII в. е спряно заради използването на стремена от франките, което им дава съществено предимство при конницата и им помага да разбият арабите в битката при Поатие във Франция през 732 г. А хан Тервел вероятно спира арабското настъпление към Източна Европа, когато през 717–718 г. побеждава арабската армия, обсадила Константинопол. Българските конници, участвали в битката, изглежда са имали стремена, тъй като Мадарският конник е изобразен със стреме. Тринадесет века след въвеждането на стремената, ромите не ги използват; те впрягат своите коне в каруци, а не толкова ги яздят.
Тегленето е на тежък товар, обикновено каруца или метална шейна с няколко бетонни траверси. Конете имат определено време, най-често 2 или 3 минути, за да изтеглят товара и да изминат колкото могат по-дълго разстояние с него. Товарът е толкова тежък, че някои от конете изобщо не могат да отлепят и стопаните им ги бият с пръчка и теглят за поводите, за да ги накарат да тръгнат. Според правилата само двама души трябва да участват в тегленето – един, който дърпа поводите, и втори, който подканя коня отзад, но в махалите това често не се спазва и повече хора се намесват, за да накарат коня да тегли.
Мнозина използват стратегията конете да теглят не директно напред, а първо встрани, тъй като така по-лесно могат първоначално да преодолеят тежестта и да наберат инерция. Понякога стопаните закриват очите на коня, на когото предстои да тегли, с дреха – смятат, че животното се плаши, ако вижда, че го връзват за товара, или от хората, които са се насъбрали наоколо.
Ромите каруцари в София използват конете за прехраната си – обикалят града и търсят в кофите за боклук неща за вторични суровини; хора им дават стари печки, пружини, перални за изхвърляне; понякога чистят мазета и тавански помещения и превозват с каруците си вещите, които собствениците изхвърлят; или карат пясък, тор, плочки. Тази бизнес ниша все повече се стеснява – мнозина българи вече имат собствен транспорт или наемат коли вместо да ползват циганските каруци. Част от града е забранена за каруци и се случва каруцарите да отнасят глоби – критиците на този тип превоз смятат, че той затруднява градския трафик и замърсява улиците.
Обичайното меню на циганските коне е трици и сено, по-рядко овес и царевица за подсилване. При гладни периоди се случва каруцарите да хранят конете си с хляб (Способността на тези тревопасни да се приспособяват към широк спектър храни намира най-изненадващото си потвърждение в Исландия, където конете ядат риба!)
В махалите има някои едри, расови коне, за които се твърди, че струват 20 000 лв. и повече. Но повечето кончета, които теглят ромски каручки, са съвсем обикновени и цената на най-евтините от тях се движи между 700 и 2000 лв. Общо-взето, както е и с автомобилите.
Християнски и езически елементи в Тодоровден
Православната църква почита на този ден паметта на Св.Теодор Тирон, християнин и римски войник, живял в началото на IV в., когато християнството още било преследвано в Римската империя (Миланският едикт от 313 г. признава християнството за равноправна с другите религия в империята). Християните били гонени и хвърляни в затворите и като войник, на Теодор Тирон му се налагало да ги съпровожда до тъмницата. Като противодействие, бъдещият светия запалил езическото светилище на „майката на боговете“, както твърди житието му (вероятно става дума за римската богиня Юнона, съпруга на върховния бог Юпитер и майка на много от боговете в римския пантеон; римската божествената двойка Юнона и Юпитер са аналозите на Хера и Зевс в древногръцката митология). За този акт на християнски фундаментализъм и религиозен тероризъм (вярно, като реакция на нетолерантността от страна на римската религия), Теодор Тирон обяснимо бил подложен на мъчения и накрая убит.
Към този християнски пласт бил добавен и един народен, в който явно има и езически елементи, свързани с почитта към конете. Тодоровден е описан още от етнографа Димитър Маринов в мащабното му изследване на материалната и духовна култура на Северозападна България, което той започва да публикува от 1891 г. в няколко книги на сп. „Жива старина“. В народните представи Св.Тодор на кон отива при Бога да измоли лято. Светията забива копието си в земята, завързва коня си за него, съблича девет кожуха и отива при Бога. Несъмнено в тези вярвания има елементи на почитание към коня и конника, каквито откриваме в много култури, а по нашите земи са свързани с тракийския култ към бога конник (Херос), с прабългарския Мадарски конник, а и със Св. Георги, който също е на кон в изображенията на известния си подвиг с убиването на змея.
При някои цигански групи заниманието с коне играе немаловажна символична функция на аргумент за връзката им в българското общество. Някои ромски общности са се занимавали с ковачество и изтъкват, че те са „Аспаруховите цигани“ – дошли по тези земи заедно с прабългарите на хан Аспарух, тъй като подковавали конете им. Ромите от общността на т.нар. сиви гълъби, които живеят в Южна България, между Пазарджик и Чирпан, дори смятат, че те са потомци на прабългарите. Заселването на ромите по българските земи е станало много по-късно, вероятно през XIV в. Тези съвременни тълкувания на някои от ромите, че са дошли заедно с прабългарите, са реакция спрямо негативизма на българите към циганите и митологичен опит да докажат, че всъщност ромите са изконна част от българското общество.
Навлизането на протестантските църкви в ромските махали води до оспорване на традиционните празници – Гергьовден, Тодоровден, Васильовден и др., тъй като протестантското християнство не признава светиите, така почитани в православието, и евангелистите насочват почитта си само към Исус Христос. Изучаването на Библията, въведено от протестантите в махалите, води и до неочаквани нови интерпретации на произхода на ромите. Дълго време се е смятало, че ромите са дошли от Египет; сега е приета тезата за произхода им от Индия, за която има сериозни езикови аргументи. Ромският език има много думи, които са същите или подобни на думите в индийските езици. Хората от махалите казват, че разбират много от думите в индийските филми. Ром от кв. „Факултета“ разказва как бил изумен, че думата за змия, „сап“, е същата и в Индия – когато гледал някогашния индийски кинохит „Слонът, моят приятел“ (сцената, в която една змия се промъква в дома на героите и слонът я усеща). Сега някои от ромите протестанти се връщат към идеята, че произлизат от Египет – тъй като Библията разказва как Мойсей извел „богоизбрания народ“ от Египет и после евреите се пръснали по света, то изглежда и ромите да са били заедно с тях.
В модерния свят конете и каруците са изместени от автомобилите. Конят вече не е основно средство за превоз или боен другар, както е било векове наред. Градските българи са направили избора си в полза на автомобила. Изолираността на ромите от модерното общество и затвореността им в гетата са съхранили конете и каруците. Немалко роми имат автомобили, но не всички могат да ги карат законно. Изискването човек да има поне основно образование, за да му бъде издадена шофьорска книжка, кара много от ромите, които нямат осми клас, да останат на каруците и да шофират само в махалата. Или да дават пари на полицаите или за фалшиви дипломи и шофьорски книжки, ако искат да излязат с автомобилите си извън гетото.
* * *
Този текст е написан във връзка с проект, подкрепен от
фонд „Научни изследвания“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
