От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Официални наративи на идентичността на студенти мюсюлмани от Западните Родопи

Ще започнем с един откъс от автобиографията на наш студент:

Никой, нито историци, нито политици, нито каквито и да било, не казва, а и не може явно да каже какво са „помаците“. Не че няма желаещи или желание, но това „празно“ понятие упорито побеждава всяка теория, опитваща се да го обясни и най-вече да му се наложи. То е празно, защото всяко наименование на човешка общност подсказва за споделена обща история и споделено чувство на принадлежност. А ние сме хора, населяващи дадена територия, който нямаме осъзнато минало, а чувството за принадлежност е породено от все пак отрицателното усещане за различие от всички, които ни заобикалят, независимо от това, че с някои имаме общ език, религия или традиции. И това не е знание за различие, това е по-скоро усещане за различие. Ето защо е „малко“ трудно да започнеш автобиографията си, когато произхождаш от население, което историческите процеси и въздействия са объркали тотално; тотално до състояние на безличие...

...Насилието днес не може да промени несправедливостта от вчера, просто ражда друга несправедливост. Аз вярвам в демокрацията, знам, че хората са различни и вярвам, че е хубаво, нормално да са различни. Бог обича да има различни цветя в градината. Не вярвам в колективните права, а само в гарантирането на индивидуалните такива (Нурадин).[1]

В магистърския курс по интеркултурно образование, в който четем курсове от няколко години, поставихме на студентите задача да представят културата на собствената си общност в power point презентация, както и да напишат своята автобиография. Събрахме 52 презентации на българи мюсюлмани, които аналирзирахме с оглед на йерархията и взаимодействието на субективните идентичности, които представят, и с оглед на тяхната стилистика или най-общо типа дискурс. Тук ще представим само най-общите тенденции, без да правим детайлен статистически и дискурсен анализ.

Основната идентичност, която преобладава във всички презентации, е религиозната – водеща снимка на селото с джамията (ите), снимки на Корана на арабски и понякога на български, описание на стълбовете на вярата – шехада (изповедание на вярата), оруч (пост по време на Рамазан), хадж (поклонение в Мека, намаз /петкратна молитва/, зекят /задължителна милостиня/, както и на основните религиозни празници – Рамазан байрам и Курбан байрам и свързаните с тях Кадър геджеси (когато през нощта на небето се „отваря“ точно в полунощ и светлина облива всичко наоколо. Ако човек си пожелае нещо, то се сбъдва“) и Арифе („двата дни непосредствено преди Байрамите се наричат голямо и малко арифе, тогава се раздават питки за умрелите, както и фитри – парични помощи за бедните). Подробно е описана и практиката на сватбите и сюнетите.


Small Ad GF 1

В границите на религиозната идентичност могат да се разграничат няколко типа – умерено религиозна или това, което можем да наречем народен ислям, акцентиращ по-скоро върху етнографската, отколкото върху теологичната страна на религията – подробно описание на мюсюлмански празници и обичай, илюстрирани с множестно снимки, като ислямската религиозност не се възприема в конфликт с описани, но не илюстрирани, неислямски фолклорни практики и обичай – Василъов ден, Сисвет (8 април), Благовец (9 април), Църнил ( 7 май), Успение на Пресвета Богородица (15 август), Гергьовден (6 май), Димитровден (26 октомври). В този тип презентации е представена и илюстрирана историята на модерните институции в селата – училището, читалището, кметството и др. от 1930-те години до днес, показани са снимки от художествената самодейност, абитуренските вечери, снимки от клетви в казармата, както и на местни футболни отбори.

В с. Корница има пощенски клон, телефонна централа и здравен участък. През 1931 г. е основано читалището, сградата е с голям и малък салон, библиотека и хранилище. Тук се провеждат общоселски тържества. Има основно училище и детска градина, където се обучават децата на селото. Има джамия и църква. Църквата е по-стара от джамията (Джамил).

Още през 1928 г. децата от село Теплен учат до четвърто отделение (клас) в селото, като първият учител е бил Владо Костадинов от гр.Самоков. Той учи всички деца от четирите отделенията заедно. Основава първото училище в селото и го кръщава „Константин Фотинов“ (Фатма).

Често се изтъква значението на образованието като житейска ценност: Винаги съм се интересувал от училището, образованието ми е било първа цел в живота въпреки трудностите, които съм имал. (Мехмед).

Вторият тип религиозност показва стремеж към по-чист, сунитски ислям и освен описанията на празници и обичаи предлага и тяхната теологична трактовка, като изтъква ислямските ценности в отговор на доминиращия ислямофобски национален и глобален дискурс, който разглежда исляма винаги като „фанатичен“, „терористичен“, „потискащ правата на човека“ и особено на жените.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ислям е арабска дума, която произлиза от корен с много благородни значения, като мир, чистота, сигурност, покорство и подчинение (Али).

Ислямът твърди, че над битието властва Бог и той е само един – Аллах. Аллах е сътворил вселената и е създал всичко в нея. Още от сътворението си човек е слуга на Бога и за него на този свят няма друга функция, освен тази да го обожава и да се подчинява на неговите заповеди…Моралът на мюсюманите призовава към жертвоготовност, състрадание, обич, безвъзмездна помо“ (Атидже).

Описва се какво е халал (праведно) и харам (грешно), изтъква се антирасисткия характер на исляма – „уммата“ е универсална религиозна общност без разлика от раса, етнос, класа, пол, поради тази причина за мюсюлманите религията има по-голямо значение от расата и етничността. Ислямът, според студентите, не потиска, а защищава основните човешки права, като се предлагат цитати от Корана: Наистина, вашата кръв, вашата собственост и вашата чест са неприкосновен. Отношенията между поколенията и половете се представят не в конфликт, а в допълване и уважение:. Почитта към родителите (исхяй) и към жената, особено майката, многократно се подчертава. Изтъкват се правата на децата, които се разглеждат като „божи дар“ и имат право на отглеждане, възпитание и образование.

Ислямът вижда в жената, без значение дали е омъжена или не, индивид със собствени права, с право на собственост и с правото да разполага със собствеността си без каквото и да е попечителство (Нурие).

Разликата между равенство и еднаквост е от огромно значение. Равенството е желано, справедливо и хубаво, но еднаквостта ­не. Хората не са създадени идентични, а са създадени равни. С оглед на това не може да се приема, че жената е по-низше създание от мъжа (Айше).

Обръща се внимание на религиозната мотивация за учение.

Преди близо четиринадесет века Мухаммед е казал, че търсенето на знание е задължение на всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка (Фикрие).

Само в две презентации се наблюдава тенденция към радикализация на религиозността – тези презентации са озаглавени „Ислям“, в тях липсват местни топоси събития и фотографии – водеща и единствена е религиозната идентичност, като освен защита на исляма се атакуват неоснователно другите монотеистични религии – християнството и юдаизма. Критикуват се също консумеризма и „моралния упадък на модерните общества“.

Втората по важност идентичност е местната идентичност – любовта към родното място, като тази идентичност е не само регионална, но в известна степен и родово-семейна и традиционно религиозна. В разкази на ходжи, които записвахме през 1990-те, често срещан мотив беше мотивът за съдбовното значение на родното място:

Ето заченато... от една капка стане човек, като няма го никакъв, от една капка стане да речем в утробата на майката... Стане и на... вече си има ангели, които месят всичко. И където ще умре човек, оттам вземат пръст тия ангели. Има такива назначени, които ще вземат от дето ще му е гроба малко пръст и вода и ще го замесят в корема. А водата ще я вземат, откъдето човек има вода да пие. Оттам вземат, намокрят тая пръст и тоя човек като го замесят ... и става. И тоя човек къде се роди, откъдето има вода да пие, там ще иде. Да кажем, ти може сега да не мислиш да дойдеш тука, ама имаш вода да пиеш, водата те е докарала – значи трябва. Минал е ангел оттука, намокрил е пръстта и ти трябва от тая вода да пиеш... (Али).

С тези вярвания, издигащи в култ родната земя и вода, с възвръщането към родното може да се обясни силната привързаност на мюсюлманите към родното място – браковете стават вътре в общността, миграцията е непопулярна, освен когато се налага да се потърси прехрана другаде, но и тогава предпочитан е гурбетът.

Поради това, че официалните местни истории са изградени главно върху стигматизиращите мюсюлманите постулати за „турското робство“ и „насилственото ислямизиране“, както и върху твърде хипотетичната идея за континуитет от тракийско и римско време до днес, вместо история студентите предлагат подробни географски описания, придружени от снимки на природните красоти – чисти извори, реки и язовири, гори и поля. Подробно представен е и поминъкът на мюсюлманите – земеделие, тютюн, скотовъдство, бране на билки, плодове и гъби, дърводобив. Чудесни снимки илюстрират хармоничния трудов ритъм между природа и трудещи се хора. Ако има кратки исторически справки, те се основават само на османските регистри, говори се за „османско владичество“ а не за „турско робство“ и „доброволно приемане на исляма с някои изключения по време на война“. Често географските описания са особено лирични, Родопа планина в тези описания не е официалната „българска твърдина“, а мека, топла, женствена, и поради това споделяща благата си между християни и мюсюлмани :

Сърнице моя, камътна гургулице бяла на Родопа планина.

Сърнице, край роден, единствен за мен на света,

Орфеев дом прекрасен, нося те в моята душа (Фатме)..

Има места по света, които те привличат като магнит. Стигнеш ли веднъж до тях не можеш да се откъснеш. Такова магнетично място са Родопите – една мека и топла планина. Родопите нямаше да са това, което са, без хората от този край. Хора с широки души, като планината, която ги е приютила (Нуредин).

Село Драгиново е китно село с вековни традиции, скътано в омайната красива долина на Чепинската котловина. Място, където се извисяват уникални традиции и обичаи, вековни гори, бликат топли минерални извори и ще ви посрещнат гостоприемни гора. През 2008 г. е обявено за уникално европейско селище (Росен).

Студентите често представят своята общност чрез описание на родното място и поминък, съчетано с подробна родова история, очертаване на половите, трудовите и религиозните роли. Семейната, родовата и половата идентичност се мислят като съществена част от регионално-религиозната идентичност. Мъжките и женски роли са строго разграничени, в исляма създаването на семейство се възприема като основно човешко предназначение и ценност, затова централно събитие в повечето презентации е описанието на годежи и сватби, както и мъжката инициация – сюнета.

Трета по-значение е надрегионалната и етническа идентичност. Преобладаващо е самоопределението „българи мюсюлмани“, следвано от „българомохамедани“, „българоезични мюсюлмани“, „мюсюлмани“, „помаци“.

До средата на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за част от ислямския миллет, а с разрастването на национализма в държавата започват да се приемат за турци. Въпреки че до средата на 19 век българоговорящите мюсюлмани считали себе си за част от ислямския миллет, днес преобладаващата част от живеещите в България българоезични мюсюлмани имат българско самосъзнание, най-много от тях живевят в Западните Родопи (Хюсеин).

Голямата част от българите мюсюлмани в Централните Родопи се самоопределят като „българи“ като етнос и „мюсюлмани“ по вероизповедание, а друга част като помаци (Роза).

Думата „помаци“ е придобила положително значение. В последните години тя е разширила значението си, за да означи надрегионална общност, да обобщи географски пръснатите общности на българи, приели исляма, означавани с различни имена. Разнообразието на местни названия и липсата на обобщаващо понятие говори за преобладаващата доскоро религиозно-регионална идентичност на мюсюлманите.

  • Ахряни — название на българите мюсюлмани в Родопите (Смолянckо, Маданско и др). Етимологията на думата, според някои учени като Борис Дерибеев, произлиза от средновековното название на Родопите и по-специално на Източните Родопи Ахрида/Ахридос
  • Бабечани — така се наричат помаците в района на Разлог.
  • Гаджели — така наричат българите мюсюлмани в района на Доспатските села.
  • Помаци — название на българите мюсюлмани в Северна България и в Западните Родопи.
  • Аповци — така се наричат българите мюсюлмани в Кичевско, Република Македония.
  • Дилсъзи — наименование на българите мюсюслмани в района на Тиквешията, днес Република Македония.
  • Торбеши — название на българите мюсюлмани в Западна Македония, в района на Шар планина, Скопско и Дебърско.
  • Чѐченци, Чечлии или Чешлии така се наричат българите мюсюлмани в района на областта Чеч. (Ахмед).

В една презентация се говори за „помашки етнос“ с неясно значение:

Родопите са дом на един от най-младите етноси в Европа – помашкия. Той се заформя след 1666 г., когато започва голямото помохамеданчване в Родопите. … Докато в цяла България фолклорните песни и обичаи се практикуват само като безплатна туристическа атракция със съмнителна автентичност, то в планината на помаците – номади това съвсем не е така (Исмаил). (Представени са помаци в български фолклорни носии.)

В две презентации се говори за „помашко малцинство“, което обаче се възприема по-скоро отрицателно като маргинализиране, а не като еманципация:

Българомохамедани, мюсюлмани – последователите на исляма наричат себе си мюсюлмани, помашко малцинство, което иска да се приобщи към мнозинството (Мехмед) .

Въпреки заявената българска идентификация, в много от презентациите студентите напомнят за травматичната памет от „възродителния“ процес и това често е единственият исторически разказ. Все пак, само в една от презентациите тази памет е представена като фундаментална за идентичността на общността – в нея са представени само истории, придружени със снимки, на местни хора, пострадали от „възродителния“ процес по време на комунистическия режим. Една презентация представя насилието над мюсюлманите не само по време на атеистичния тоталитарен режим, но и опитите за насилствена християнизация в исторически континуитет:

Първото масово покръстване се провежда през 1881 година от ловешкия епископ Натанаил Охридски, който изпратил мисионери да покръстят помаците в подведомствената му епархия.

Второто масово, насилствено покръстване се провежда в разгара на Балканската война през 1912 г. – 1913 г.

През 1917 година отново са проведени масови репресии над помаците от Гюмюрджинско, Драмско и Неврокопско.

Третото масово покръстване е през 1942 година. То се подпомага от движението „Родина“.

В периода след 1953 година властите започват кампания срещу ролята на мюсюлманската религия сред българските помаци. Тя започва с т.нар. паспортизация.

По време на т. нар. «възродителен» процес през 70-те и 80-те насилствено са сменени имената на всички помаци в България. Много помаци, вместо да приемат нови имена, емигрират в Турция. След 1989 г. в Източните Родопи започва процес на покръстване на немалко българи мюсюлмани. Роля в този процес има отец Боян Саръев, който е бивш мюсюлманин и полицай, приел християнството и станал свещеник.

Все пак презентацията завършва с желание за прошка и помирение:.

Ние сме народ, който всячески се опитва да се впише в страната, в която живее. Народ, който иска да почувства родината си своя майка, а не мащеха , както бе досега, който иска да бъде гледано на него като на равен, а не като на различен. Народ, който иска да стане част от мнозинството, а не от някакво малцинство. (Кадир).

Етимологията на думата «помак» се свързва традиционно най-често с «помагач» (по време на османската власт помаците играели спомагателна роля в управлението на районите, в които живеят), а в две презентации се коментира и друга версия – от поляк:

През 1672 г., когато османските турци завладяват областта Каменец Подолски (Подолие), по това време част от Полско-литовската държава (Жечпосполита), тамошни арменци-павликяни са преселени в Пловдивско, Родопите и на други места в европейската част на Османската империя. Тези павликяни приемат исляма и, според Садък Паша – Михаил Чайковски, от името „поляк“ – „поляци“ се е добило разваленото име „помак“ – „помаци“. Не всички ислямизирани павликяни се наричат „помаци“, а само известна част от тях (Асен).

В една от презентациите се коментарат различните етнически теории за произхода на мюсюлманите от Западните Родопи, като се заявява предпочитание към българската:

Турската историография разглежда групата като наследници на тюркски племена, дошли на Балканите преди османските турци. В Гърция са определяни като говорещи славянски език, ислямизирани елини. Има теория за наследници на древни траки, смесени с гърци. Македонската историография ги смята за македонци. Българската историография приема българоезичните мюсюлмани за ислямизирано българско население. Едни от най-важните доказателства за българския произход на мюсюлманското население в Родопите са останките от християнски манастири, черкви и параклиси в самите селища и в околностите им (Хасан).

Историческият разказ, ако изобщо такъв се вмъква в географското описание, не е алтернатива на официалния разказ, а по-скоро премълчаване на този разказ – най-често на негова място се разказва за насилието по време на „възродителния“ процес, придружен с историята на модерните институции – два разказа, които всъщност са взаимосвързани, двете страни на един процес – десетилетия на модернизация чрез асимилация, редуване на насилие с привилегии: икономически, социални, образователни. Само една презентация представя алтернативен исторически разказ:

След Берлинския договор под ръководството на Ахмед ага Тъмръшлията от село Тъмръш се образува така наречената „Помашка“ или „Тъмръшката република“. След анексията на Източна Румелия от Княжество България през 1885 тези части на Родопите по силата на Топханенския акт са върнати на Османската империя, а по време на Балканската война (1912) са присъединени към България.
 След 16 август 1913 г. е обявена Гюмюрджинската република. Турци и помаци провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват така нареченото „Независимо западно-тракийско правителство“, начело с ходжа Сали Ефенди (Хафъз Сали), помак от село Пандъджък.
 От 1942 до 1946 г. в пограничните райони на Южните Родопи върлували помашки партизански чети, подкрепяни от англичаните
(Исмаил).

Желание за самостоятелно политическо представителство извън рамките на ДПС е изразено само в една от презентациите. В днешните модерни времена българите мюсюлмани изявяват желание да имат собствена телевизия, както и засилено политическо представителство в парламента. Те са мотивирани от факта, че във времето на преход за тях не се говори в медиите, а – ако присъстват – нещата се представят в негативна светлина (Кадир).

Накрая трябва да изтъкнем и една споделена наднационална европейска идентичност. Повечето студенти възприемат Европа като либерална общност – гарант срещу бъдещи асимилации и път към по-добър живот. Не трябва да забравяме, че голяма част от родителите на студентите, а и самите студенти са работили в различни европейски страни, затова и най-популярният сред мюсюлманите интернет сайт е www.pomak.eu.

Уверен съм, че превръщането ни в част от европейското семейство ще бъде изключително полезно за цялата ни страна и ще позволи да научим много нови неща, както и да се променим. Аз го очаквам с нетърпение, защото ще станем част от едно голямо, разнолико, но сплотено европейско семейство (Сабие).

Помаците са хора с равноправни права като всички нас, затова ние трябва да ги приемем такива, каквито са. С техните традиции, обичаи и вярвания, да съхраним идентичността и интеркултурността на българския народ като цяло. Да не забравяме, че живеем в демократично европейско общество и затова трябва да приемем всеки с неговите различия и особености (Мехмед).

Текстът е публикуван за пръв път в „Помаците – версии за
произход и съвременна идентичност", НБУ, София 2013


[1] Всички цитирания в текста са от архива на БОАСО – Благоевград.

Анастасия Пашова е преподавателка в Югозападен Университет„Неофит Рилски“.

Pin It

Прочетете още...

Да се страхуваш

Боряна Телбис 15 Юни, 2016 Hits: 8950
А защо всъщност не можем да живеем заедно,…