Продължавам с втората част от сагата на Селинджър за семейство Глас, представена под дълбоко забулената форма на описание на един скучен, банален и буквално неразбираем следобед – особено ако човек не успее да направи всички заплетени връзки, които авторът е скрил под повърхността на текста. Ще се постарая да ви обясня онова, което успях да разбера след няколкочасово търсене в Интернет, в едно може би прекалено дълго въведение преди текста. Засега ще спомена само, че това е история за една човешка трагедия. Останалото, разбира се, всеки от нас ще прецени за себе си.
