Здравей, моя обич измислена
          с коси залезно-кървави (боядисани)
с очи незапомнени, снага незабравена
          мечта морско-пенеста, но безводно-изстискана.

Накичена
          с пъпна връв, змиевидно-усукана
                     тъмносиньо-оцъклена
                               мъртвородена
                                          безвопълна
                                                    но безжалостно истинска
                                                                                       (поне засега).

Не слушай
       мойте думи измамни
               обезкостено-примамливи
                        премислени
                                  консервирани
                                             фризирано-пудрести
                                                       напарфюмирани
                                                                                               (ГЛАДНИ!)

Те вълчи яйца са
                     от птиченце – мляко
                               гевречени дупки
                                             Моргана-фата.
Драстичници-хищници
                     жадуващи плячка
                                          (и рекламно присъствие).

Снагата моминска
                     закопняла за ласка
                                          и мъжко садило
навярно нашепва ти
                     сиреневи песни.
Не слушай и нея
                     (когато си с мен).

Аз вълк посивяващ съм
          не любов, а нагон
                     тази песен изстисква

блудно-кисела
          стряскаща
                     Бертолт Брехтска двуличница
                               филистерска красавица
                                          със отрязана плитчица.

Остани си далече
          мое малко врабченце.

Не докосвай капаните
          покрай пътя ти светещи

мътно-бляскави
          мамещи
                     със дъха на причастие
                               черни дупки космически
                                                обещаващи щастие.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.