Но главното е да избяга.
Да се скрие. Друг да е –
мистичен. По-истински –
припомня младостта си.
Гласът му от цигарите е дрезгав.
Не е от речи - обяснява.

 
И не забравя, че бяга.
Крие се. От образа
в огледалото. Очите. Паметта.
Отдалечава се достатъчно.
Или не успява. Застава в ъгъла
на стаята – извива гръб. Намества се.
 

Образът ръце протяга – потъва,
дави се. Удавил образа веднъж.
Ще го удави втори, трети път.
Дави го умело. Чувствено. И садистично.
Разбира се, че садистично.

 
От заниманията обраства
с думи. Косми. Нови намерения.
Отново друг е. По-истински.
Сега най-истински. Ще изчака само
огледалото да се изчисти.
И тогава пак ще се огледа. 

Палми Ранчев е български поет и писател. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии" и "Любовник на самотни улици и запустели къщи". Носител е на няколко второстепенни литературни награди. Негови разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици.