В един необичайно топъл януарски следобед пристигнах в Котрè, малък курортен град в Пиренеите, Югозападна Франция, за да се срещна с руския художник Андрей Молодкин. По улиците имаше разпръснати сергии с месни деликатеси. Ниско разположени въжени линии превозваха скиори до върха на планината, хвърляйки движещи се сенки върху семействата, които се разхождаха из града. Докато се разхождах сред тях, се зачудих какво ли биха си помислили, ако знаеха какво прави Молодкин горе на хълма.
Преди няколко години Молодкин купува голям санаториум от XIX век – величествена, симетрична, жълта като магнолия сграда с керемидени подове и двускатен покрив с рамка от ковано желязо. В деня на посещението ми Молодкин, който е на петдесет и седем години, носеше черни панталони, черни работни обувки и черно яке, докато ме въвеждаше в просторното антре на санаториума. В единия край на залата се намираше гигантски швейцарски банков сейф с размери около тринадесет на девет метра, който Молодкин е внесъл от Амстердам. Той е бил внесен в сградата на части с помощта на мотокар; художникът, заедно с няколко мъже, които работят в близката фабрика, е вкарал вътре частите на сейфа, след което ги монтирал с помощта на двама съветници по сигурността.
Докато Молодкин се напъваше да отвори тежката метална врата на сейфа, преброих пет различни ключалки. Вътре имаше няколко специално изработени сандъци от шперплат, в които в крайна сметка ще се съхраняват творбите, дарени от художници и колекционери. Ще има произведения на Пикасо, Рембранд и Анди Уорхол, както и по-съвременни творби на художници като Андрес Серано, Сантяго Сиера и Сара Лукас, чиято обща стойност Молодкин оценява на около четиридесет милиона долара. „Досега имаме шестнадесет произведения на изкуството, но хората продължават да предлагат още“, казва той, а в гласа му се долавя нотка на задоволство. Между сандъците се вижда малка пневматична помпа, свързваща два бели варела – единият съдържа киселинна пудра, а другият – ускорител, който може да предизвика химическа реакция, достатъчно силна, за да превърне в отпадъци цялото съдържание на сейфа за около два часа.
Проектът е наречен „Dead Man’s Switch“ (Шалтер на мъртвеца), а въпросният „мъртвец“ е австралийският основател на WikiLeaks Джулиан Асанж, който в момента е задържан под стража в строго охранявания лондонски затвор Белмарш. През 2010 г. WikiLeaks публикува серия информации за военната дейност на САЩ в Ирак и Афганистан, получени от армейския редник Челси Манинг. След като Швеция издаде европейска заповед за арест на Асанж във връзка с обвинения в сексуално насилие (дело, което впоследствие беше прекратено), той намери убежище в посолството на Еквадор в Лондон през 2012 г., където остана в продължение на седем години. Обвинението срещу Асандж (хакерство) беше повдигнато през април 2019 г.; един месец по-късно правителството на САЩ добави нови клаузи, като го обвини в нарушаване на Закона за шпионажа [от 1917 г.!!!] заради участието му в разкриването на секретни военни и дипломатически документи от Уикилийкс. Обвинението породи загриженост относно последиците за правата по Първата поправка [към Американската Конститутция, тоест правото на свобода на словото], както и за журналистите, които отразяват въпроси, свързани с националната сигурност.
На 20 и 21 февруари 2024 г. Асандж ще бъде изправен пред съда, което може да се окаже последният му опит да обжалва заповедта на Съединените щати за екстрадиране. В деня, в който започва изслушването, две видеокамери в Котрè – една, монтирана в ъгъла на сейфа, и една извън него – ще започнат да предават на живо в YouTube. В случай че Асанж умре в затвора, ще бъде задействан бутон с дистанционно управление, който ще задейства химическата реакция и съдържанието на сейфа ще бъде унищожено. Само ако Асанж бъде освободен, казва Молодкин, предметите на изкуството ще бъдат върнати на собствениците им. Молодкин вярва, че екстрадирането на Асанж в САЩ и лишаването му от свобода там ще изложи живота му на „голяма опасност“. „Асанж е гранична линия“, казва той.
Молодкин се запознава със Стела Асанж и членове на Уикилийкс през март миналата година в Лондон на изложба на арт организацията a/political. Организацията е създадена през 2013 г. от родения в Казахстан предприемач и колекционер на произведения на изкуството Андрей Третяков (който е помогнал на Молодкин да купи санаториума) и подкрепя работата на редица художници, които често се занимават с провокативни политически теми. Членовете на Уикилийкс „не са замесени“, казва Молодкин.
„Когато разполагате с възможности за политическо преследване, вие атакувате политическия капитал на даден човек, за да улесните заглушаването и вкарването му в затвора“, каза ми Стела Асанж по телефона. Тя отбелязва рисковете за здравето и самонараняването на съпруга ѝ в затвора и цитира доклад, според който служители на ЦРУ при Доналд Тръмп са поискали „варианти“ за убийството на Асанж. (През 2021 г. разследване на Yahoo News разкри, че високопоставени служители в ЦРУ и администрацията на Тръмп са обсъждали как да убият Асанж, след като Уикилийкс публикува през 2017 г. хакерски инструменти на ЦРУ, известни като „Vault 7“). „Как да си възвърнете политическия капитал? Правите го на всяко ниво на обществото. Проектът [на Молодкин] е като защитна стъпка“, отбелязва тя. Тя казва, че съпругът ѝ знае за „Шалтера на мъртвеца“ и го одобрява – дотолкова, доколкото той ще привлече вниманието към тежкото му положение. „Това е един вид човешки щит, но под формата на изкуство. Щит на изкуството.“
„Шалтерът на мъртвеца“ се появява в момент, в който идеята за държане на ценни произведения на изкуството като заложници – един вид средство за постигане на идеологически цели – се засилва. Just Stop Oil, екологична активистка група, базирана в Обединеното кралство, влезе в новините за вандалски действия срещу прочути картини в музеи в знак на протест срещу продължаващото използване на изкопаеми горива. Резултатът досега е, че [в различни музеи] рамките или защитните обвивки на някои експонати са били физически повредени, а сигурността в много музеи е поставена в повишена готовност, но няма доказателства, че намесите са постигнали замислената цел да намалят добива на изкопаеми горива. Британският историк на изкуството и куратор Джулиан Сталабрас нарече действията на Just Stop Oil „пиар акция, повече спектакъл, отколкото нещо друго“. Работата на Молодкин – поне засега – е концептуална. Художници като Молодкин, отбелязва Сталабрас, са в политически безсилна позиция. „А отговорът на слабостта е да намериш най-ценното нещо, с което разполагаш, и да го използваш“, казва той.
Молодкин е направил кариера чрез подлагане на съмнение структурите на властта – а също и политическата корупция и насилието, които често са в основата им – чрез изкуството си. Творбите му, които критичката Маргарита Тупицин, пишейки в Artforum, описва като „среща на нискотехнологични и високотехнологични практики“, са в постоянната колекция на Tate Modern в Лондон. Два от любимите материали, с които работи, са суровият петрол и човешката кръв. В „Световна купа на ФИФА, напълнена с катарски петрол (Най-мръсната купа)“, която беше показана от a/political през 2022 г., Молодкин представи прозрачно акрилно-смолистово копие на трофея на Световната купа с вкарана през долната му част тръба, която на нередовни интервали шумно изхвърля струи суров петрол.
Нахлуването на Русия в Украйна изпрати около един милион руснаци в чужбина, но Молодкин ми каза, че преместването му във Франция е било не толкова бягство, колкото постепенна раздяла. Молодкин се обявява против нахлуването на Русия в Украйна – събитие, което според него е разкрило собствената му наивност по отношение на Путин и възможността, както той се изрази, „такава брутална агресия, убийства и бомбардировки да се случат срещу независима държава без никаква причина“. Молодкин отбелязва Деня на победата в Русия на 9 май 2022 г. с първата си творба с добавена реалност. Публикациите в социалните мрежи показаха как посетителите на Червения площад в Москва и на руските посолства в Лондон и Вашингтон наслагват върху заобикалящата ги среда кухо копие на портрета на Владимир Путин – облян в кръв, дарена от украинските приятели на Молодкин. Той нарича творбата „Путин, изпълнен с украинска кръв“.
Миналата есен посетих Молодкин в Мобуржè, заспала община, която се намира на малко повече от час път с кола от Котрè и където той живее от около десет години насам. Работи в „Леярната“, бивша фабрика за военни части, която е купил и превърнал в център за общност от съмишленици, които редовно идват тук да създават творбите си. Над входа на главната сграда забелязах голям неонов надпис, чиято първата буква трепти и се изключва, като прави бонбоненочервената дума „LAUGHTER“ [СМЯХ] да се чете „SLAUGHTER“ [КЛАНЕ]. Молодкин ме посрещна под извисяваща се червено-черна метална инсталация на концептуалния художник Ерик Булатов, роден през 1933 г., на която на руски език пише: „Не е толкова страшно“. Докато стояхме и я гледахме, Молодкин започна да се смее. Когато го попитах защо, той отговори: „Защото светът е много страшен!“. За Молодкин най-важното качество на Леярната е, че „тук можеш да правиш проекти, които не могат да се направят никъде другаде“. Той добавя: „Правила няма.“
През 2015 г. седемдесет и три годишният американски художник и фотограф Андрес Серано, който е може би най-известен с „Piss Christ“ – снимка, изобразяваща разпятие, потопено в резервоар с урина, е използвал Леярната като място за разработване на проект върху темата за изтезанията, в който кани местни жители да участват в симулации на изтезания, които след това фотографира. Пространството е „идеално за това, от което имам нужда“, каза Серано по телефона от дома си в Ню Йорк. Той е предоставил собствена творба за „Шалтера на мъртвеца“ не по идеологически причини, казва той, а защото има „слабост“ към Молодкин. „Ако произведенията на изкуството се унищожават за добра кауза, то нека това да се случи“, каза ми Серано.
Шестдесет и четири годишният италиански художник Франко Б, който също е дарил една от собствените си творби за проекта, редовно посещава Леярната и я използва за провеждането на петнадесетдневен семинар за пърформанс артисти, чиято цел, по думите му, е „да накара хората да излязат от зоната си на комфорт“. Семинарът започва с пет дни на пост и мълчание и включва упражнения като например разходка из двора в продължение на шест часа. „Нашата врата е отворена“, казва той.
Молодкин е част от поколението руски политически артисти, чиито творби използват тактиката на шока, за да се противопоставят срещу ограниченията на епохата. Сред тях е Авдей Тер-Оганян, чиято „акция“ през 1998 г., оскверняваща руски православни икони, го накара да отиде в изгнание в Прага, и Олег Кулик, чиято най-известна творба е гол пърформанс от 1994 г., в който той се представя като бясно куче. В една от частите на Леярната на две нива видях работа на руския художник Петр Давидченко, който се прочу през 2021 г., след като изяде жив прилеп пред Европейския парламент в Брюксел в знак на протест срещу несправедливото според него разпространение на ваксината COVID-19. В деня, в който го посетих, той разработваше проект, в който използваше мъртви плъхове.
Южна Франция отдавна привлича творци, които искат да създадат творчески котерии далеч от градските центрове. Молодкин се вдъхновява от руския авангард, по-специално от художника Казимир Малевич, който през 1919 г. напуска Москва заедно с артистичната си кохорта и заминава за град Витебск, където създава нова теория на модерното изкуство. „Да напуснеш масовата култура, да не се влияеш от света на потреблението и други аспекти на града, е нещо необходимо, за да създадеш свой собствен език“, казва Молодкин. „Такова нещо е възможно само извън града.“
Молодкин сякаш изпитва удоволствие да си спомня за различните неуредици на изложбите си. Той ми разказа за разлив [на петрол] по време на изложба в нюйоркска галерия през 2007 г., при който масло от негова творба се просмукало в галерията на долния етаж. „Не бяха много щастливи“, спомня си той с усмивка. Веселото, понякога глуповато поведение на Молодкин може да изглежда в противоречие с творбите му, изпъстрени с масло и кръв. „За да работиш срещу властта, трябва да имаш чувство за хумор, дори и ако е мрачно или трагично“, казва той. „Това ти дава различен начин на мислене.“
Молодкин смята себе си за абсолютист на свободата на словото. „От Съветския съюз знам, че ако се позволи на хората да контролират информацията, това ще ги разврати“, казва той. „Трябва да има абсолютна свобода на информацията и словото по всяко време.“ През 2020 г. е било планирано видео представяне на негова творба, озаглавена „Белият дом, пълен с кръвта на американски граждани“, върху фасадата на организацията с нестопанска цел CulturalDC във Вашингтон. Събитието обаче било преустановено, след като четирима души били намушкани с нож след шествие, осъждащо изборната победа на Джо Байдън. Според Кристи Майселман, изпълнителна директорка и кураторка на организацията, решението е било взето „от уважение и загриженост за безопасността“, но Молодкин е възмутен. „Това ми показа, че не можеш да показваш каквото си искаш, че свободата на изразяване е изчезнала“, казва той. (Няколко седмици по-късно творбата му била прожектирана върху фасадата на хотел „Тръмп“ във Вашингтон).
Молодкин и осемгодишният му син живеят в двуетажна вила с олющени червени капаци на територията на леярната. В антрето на дома, на опръскано със сурово масло платно, което се издига от пода до тавана, е изписано негово изявление по повод произшествията по време на негови изложби, озаглавено „‘Fuck You’ As Incident“. Няколко метра по-нататък, над всеки, който иска да влезе в трапезарията, се извисява плюшена бяла мечка в естествен размер, проектирана от Франко Б.
Молодкин е израснал в Буй, градче североизточно от Москва. Седнал на тежката си дървена маса за хранене, той си спомня как в детството баща му го е водел в местната обществена баня, където бил поразен от странните татуировки, които виждал върху гърбовете на къпещите се там, много от които били бивши затворници. „Имаше някои невероятни татуировки с религиозни изображения, което по онова време беше забранено“, казва той.
Той е най-големият от три деца и казва, че е единственият в семейството, който се интересува от изкуство. Като дете поставял върху влаковите релси метални предмети и чакал да види как ще изглеждат резултатите. „Всяко парче метал, което намерех, ме интересуваше: как ще изглежда сплескано“, казва той. След като един от предметите едва не довел до дерайлиране на влака, родителите му, и двамата учители, били задължени в продължение на две години да го водят на ежемесечни прегледи в местния полицейски участък – мярка за деца, които се смятали за опасни. На петнадесет години спечелил място в програма на училище за металообработване в близкия град.
Молодкин е следвал в художествените академии в Санкт Петербург (тогава Ленинград) и Москва, след като е прекарал две години в армията – преживяване, което описва като „променящо живота“. Това беше единствената тема, която обсъждахме и която никога не предизвикваше шеги. В началото на двадесетте си години той конвоира военно оборудване с влак из Съветския съюз. Една сутрин, докато вървял към столовата за закуска, видял тялото на свой колега, който се бил застрелял в гърдите, след като бил измъчван от началниците си. Войниците влачели трупа върху платното на палатка, оставяйки следа от кръв. „Това ме шокира толкова много“, казва Молодкин. „Сигурно беше стометрова кървава линия върху асфалта“. В памет на този наборник той озаглавява една от изложбите си „Кървава линия“.
През 2009 г. Молодкин е избран за един от седемте художници, представящи руския павилион, озаглавен „Победа над бъдещето“, на петдесет и третото Венецианско биенале. „Просто казах на кураторката“ – Олга Свиблова – „че проектът ми ще бъде за кръвта и петрола“, казва Молодкин. Творбата, „Le Rouge et le Noir“ [Червено и Черно], включва кухи реплики на древногръцката статуя Нике от Самотраки. Според текста на стената, който Молодкин е написал, статуите били напомпани с кръв, взета от руски ветерани, и суров петрол, внесен от Чечения, чиято столица Путин изравни със земята по време на Втората чеченска война. За негов ужас текстът, обясняващ откъде са взети кръвта и нефтът, е премахнат.
Инсталацията привлича вниманието на международните медии, но според Молодкин не е имало никакви официални последствия, освен че Свиблова му казала, че това може да унищожи кариерата му. (Свиблова отказа да коментира.) Това е ярко напомняне колко много неща са се променили оттогава насам; днес руски граждани могат да бъдат вкарани в затвора за това, че са нарекли инвазията в Украйна „война“ в социалните медии. Инцидентът все пак е пробудил манията на Молодкин по отношение на свободата на изразяване. Той бърза да направи връзка със случилото се с Асанж – „човек, който е пример за всички: какво може да се случи с онези, които искат да публикуват нещо, което не се харесва на управляващите“.
Пиер Оливие Ролин, директор на музея BPS22 в Шарлероа, Белгия, който е куратор на съвместната изложба на Молодкин и Булатов там, вижда в „Шалтера на мъртвеца“ опит на художника да се „асоциира“ с идеята за Асанж. „Унищожаването на произведения на изкуството може да изглежда като нещо варварско“, каза ми той. „Но дали то е по-варварско от това, което се случва с Асанж? Дали най-красивият от шедьоврите оправдава жертването на нашата свобода?“
Рядко художниците унищожават собствените си творби, още по-рядко пък чужди, а може би най-рядко от всичко е колекционерите, пазителите на изкуството, да предлагат творби за евентуално унищожаване. Но някои колекционери, които са дарили творби на „Шалтера на мъртвеца“, ми казаха, че имат лични причини. Третяков, от a/political, е дарил творба на гръцкия художник Янис Кунелис. Културата се е превърнала в „още една част от забавлението“, казва Третяков. „Последната инстанция е доколко хората са готови да се жертват за това, в което вярват. Като колекционери или участници в културния живот това е въпрос за нас: Какво сме готови да направим?“
Джампаоло Абондио, италиански фонд мениджър и колекционер на изкуство, който е дарил за проекта творба на Пикасо, първоначално е отказал искането на Молодкин. Той казва, че е променил мнението си, „защото това е свързано не толкова с Пикасо, колкото с идеята“. Макар да се надява, че в крайна сметка картината ще му бъде върната, той смята, че „единствената слаба страна“ на проекта е, че ако Асанж умре, „нямаме добра новина, която да го компенсира. Имаме още по-лоша новина, а именно унищожаване на произведения на изкуството“.
Трудно е да се провери дали произведенията на изкуството, за които Молодкин казва, че ще бъдат в сейфа, наистина ще бъдат там, и дали ще бъдат унищожени, ако Асанж умре. Той ми каза, че планира да постави една от собствените си творби в сейфа, и показа документи, които удостоверяват автентичността на произведенията на изкуството, които според него се намират в „Шалтера на мъртвеца“, но в по-голямата си част не разкри заглавията им. Това има за цел да попречи на наследниците на художниците да започнат процедура, която да спре проекта. (Такива наследници все още могат да проследят за кои конкретни произведения на изкуството става дума и да проверят дали колекционерите ги държат, посочва той, но „това ще им отнеме много време“). Във Франция законът дава на художниците право да се противопоставят на унищожаването на техни произведения и дори да го предотвратят. Когато попитах Молодкин какво мисли за този закон, той изглеждаше изненадан и каза, че не е знаел за съществуването му. Във всеки случай, настоява той, правните процедури „не са в моя фокус или интерес. Ако започнеш да се тревожиш за такива неща, никога няма да можеш да създадеш съвременно изкуство“.
Не всички са убедени в достойнствата на проекта. Пиер д’Аланкайзе е куратор и критик, живеещ в Лондон, който е член на консултативния съвет на кампанията „Свобода в изкуството“, която обръща внимание на проблемите, свързани със свободата и цензурата в институциите. „Доколкото ми е известно, Молодкин не е непременно най-изтънченият актьор и това изглежда напълно съответства на интереса, който той има като художник“, казва той. „Като сензация [„Шалтерът на мъртвеца“] се намира малко на нивото на работите, които правят хора като Ай Вейвей… по същество това е вид метакоментар… Мисля, че е под въпрос дали това е художествен акт сам по себе си“. Той припомня по-ранни работи на художници като Майкъл Ланди и Густав Мецгер, „чиято цел е унищожаването на изкуството“. Той вижда в Молодкин един вид „спекулант“, който търгува със „стойността на реалното изкуство“. „Може би това е добро произведение само ако не постигне целта на кампанията си“, каза ми д’Аланкайзе.
В Котрè, докато приключваше с показването на сейфа, Молодкин изглеждаше развълнуван от перспективата за стартиране на проекта. Но не беше толкова ясно как може да се поддържа напрежението в работата, в случай че Асанж нито бъде освободен, нито умре, а остане в затвора, жив, още много години. В такъв случай „изкуството ще остане в сейфа“, казва той. „Ще добавим още произведения.“ Това прозвуча като нова идея.
Молодкин казва, че е наел така наречените от него „професионални преговарящи за заложници“, които да му помогнат да напише писмо до „президента“ и „държавния секретар“, в което да ги информира, че смъртта на Асанж в затвора ще ускори унищожаването на безценни произведения на изкуството. „Аз не искам това и вие имате властта да го предотвратите“, гласи писмото. Държавният департамент на САЩ и Белият дом не са отговорили.
Междувременно присъствието на тези произведения на изкуството в планинското градче се смята за голямо благо, поне от Жан-Пиер Флоранс, който е седемдесет и три годишен любител на пешеходните преходи и кмет на Котрè. „Чудесно е, че ще имаме толкова много невероятни творби в Котрè“, казва той и се усмихва широко, докато наднича в сейфа, за да види къде ще бъдат поставени произведенията на изкуството и киселините. „Бих се гордял да имам Пикасо тук.“ Комичният абсурд на това да се радваш на произведение на изкуството, което няма да бъде видяно и което може дори да бъде изгорено, не е изгубен за художника. Когато погледнах към Молодкин, той се смееше.
