Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2018 03 Shariah UK

 

Съществуващото възприемане и прокарване на мултикултурализма затруднява социалната интеграция в Британия. Бавният процес на социална интеграция, което се причинява от някои мултикултурни политики, засилва фрагментацията на британското общество, като по такъв начин излага на опасност бъдещето на разнообразието в Британия. Мултикултурализмът обещаваше да донесе социално включване, но се провали и сега става оправдание за изключването. Вместо да приспособява позитивните страни на разнообразието, той утъпква пътя към гетоизация на Великобритания, която се основава на класа, раса и религия.

Някои може да намерят това за иронично, но аз като имигрант се оплаквам относно провала на мултикултурализма в Британия. Въпреки това вярвам, че самите имигранти биха призовавали проактивно за един всеобхватен социален диалог, който се отнася до резултатите на мултикултурализма в страната. Ние не би трябвало да чакаме крайнодесните да монополизират дебата, който често хората, които спадат към господстващото направление на мислене избягват да водят. За нещастие мултикултурализмът се превърна в свръхчувствителна тема, което насърчава автоцензурата. Ето защо самите имигранти следва да се отворят за дебат.

Бях още тийнейджър, когато се преселих във Великобритания от Иран. От най-ранните стадии на моето съприкосновение с британското общество аз възприех понятието за мултикултурализъм, което служеше като ключов термин, символизиращ една мрежа от социални нагласи и политики на правителството за насърчаване на „съвместното съществуване“. Бидейки млад имигрант аз също така ценях високо перспективите да живея в общество, където културното разнообразие бе одобрявано и където имаше установени правни механизми, защитаващи моята „другост“. Сега, когато се връщам в миналото, разбирам, че като тийнейджър не бях сигурен как да осмисля мултикултурализма в британски контекст. Дойдох от общество, в което социалното, културното и езиковото разнообразие са неотменима част от историята. Макар че правата на малцинствата често не бяха уважавани, аз не бих могъл да не се възползвам от облагите на разнообразието от съвсем млада възраст.

В рязък контраст с положението в страната, от която дойдох, скоро след като дойдох тук, аз разбрах, че във Великобритания има пакет от права, предназначени да защитават мен и „подобните на мен“. Въпреки че тези права са дадени, за да подпомогнат съвместното съществуване, аз все пак виждах колко е голяма липсата на социално сцепление в това общество. Не можех да разбера защо все още бе възможна социалната сегрегация и очевидното етническо разделение въпреки дадените права. Когато започнах да проучвам някои възможни обяснения за всичко това, разбрах, че има грамадна диспропорция между правата и отговорностите, която се корени в колективното разбиране на това какво представлява мултикултурализмът. След като вече отговорностите са обявени, твърде лесно е да бъдат обвинени някои имигранти в това, че не са успели да изпълнят задълженията си по времето, когато са използвали правата си. Въпреки че има много недостатъци сред някои малцинствени групи, има други компоненти – извън правата – които могат да стимулират чувството за отговорност за да се конструира и да се утвърди едно по-малко сегрегирано общество.

Макар че правата си стоят, понятието за мултикултурализъм започна да подлага на изпитание моите идеалистически възгледи относно бъдещето на разнообразието във Великобритания. Започвам да чувствам, че понятието за мултикултурализъм в тази страна е подобно на мираж насред пустинята. За отчаяно жадуващия за вода човек миражът е един мигновен изглед на надеждата за вода, но колкото повече бяга към него, толкова по-жаден става, въпреки движещия се образ на водата, който съществува само като илюзия. По подобен начин миражът на мултикултурализма обещава сцепление и хармония, макар че на практика произвежда склонност към разделяне на фракции и изключване.


Small Ad GF 1

Макар че мултикултурализмът се асоциира с търпимостта и със социалния плурализъм, понякога той бива ползван като извинение за да оправдае социалното разделение и сегрегацията в Британия. Трудно е да се избегне фактът, че под чадъра на мултикултурализма някои социални групи съществуват в собствените си клетки от илюзорни представи, напълно отделени от преобладаващото течение на мислене и действане. Като се затварят в тези социални клетки, те активно подсилват собственото си изключване. В една изключваща мрежа от социални отношения, която е безразлична към преобладаващите разкази на основното течение на културата, няма основа за нарастване на отговорността.

Застъпниците за главното течение на културата говорят за „британските ценности“ и за това как малцинствата биха се присъединили към тях. Ако някой би решил да сумира тези ценности, той би останал с няколко много абстрактни идеи като „честност“, „справедливост“ и „свобода“. Нито една от изключените социални групи няма да сметне тези понятия за проблематични, но доколкото тези групи не са социализирани в същата културна мрежа, те може да имат напълно противоречащи на общоприетите определения на тези термини. Това, от своя страна може по един много добър начин да противоречи на основополагащите предпоставки на господстващата култура на мнозинството.

Няма нищо органично в една национална държава или нация-държава. С други думи, Британия и британският дух са социални конструкции, поддържани от известни наративи, които преминават от едно поколение към следващото посредством социализацията. Естествено, наративите не са статични и отговарят на социо-политическите особености на съвременността. Обаче непрекъснато изменящите се и разпространяващи се навсякъде наративи все още се опират на известно разбиране на миналото. Ясно е, че дори историята е също така конструирана. Тя е колекция, която подбира гледните точки в зависимост от колективните спомени и забрави.

Историята е важна за социалното включване, защото известно разбиране на миналото може да засенчи нечие разбиране на настоящето. Например, ако отрицателните страни на колониализма засягат миналото на някого, той или тя могат да решат, че е трудно да го свържат с това преобладаващо разбиране на историята, което оформя доминиращата гледна точка към миналото на Британия. Ако някой разглежда себе си като историческа жертва на Британия, възможно е той или тя да не са в състояние да мотивират себе си да се чувстват отговорни към обществото, от което са част. Следователно неговото или нейното отношение към обществото става едностранчиво и те желаят само да вземат това, което е дадено, без каквито и да са съображения за това как могат да се отплатят за това вземане.

Доброволното отплащане и чувството за отговорност са задължителни социални елементи, служещи за улесняване на процеса на социална интеграция. Даже има незадоволителен опит за разтваряне, за „разтопяване“ на подобни конфликтни наративи с цел да се конструира и удържи една по-включваща версия на британския дух. Да бъдат въвлечени в публичния сектор чрез позитивна дискриминация, да бъдат включени няколко изпълнители, принадлежащи към етническите малцинства в британските сапунени опери и да се възхваляват чуждестранните кухни не ни дава права автоматично да се поздравяваме с успеха на мултикултурализма.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Сегашният модел на мултикултурализъм сведе до минимум платформите за социални диалози, чрез които можем да изказваме и обсъждаме дълбоки социални и културни въпроси. Ако малцинствата са съсредоточени в гетата, къде може да се случи стопяването на културните и интелектуалните бариери? Дори британската образователна система, от която се очаква да е последният бастион, който да хармонизира несъпоставимите социални наративи, в известни случаи става главният инструмент, който привежда в действие разделението и изключването. Година след година правителството оправдава религиозните училища, където децата следва да интернализират своите „разлики“ – и всичко това се прави в името на мултикултурализма. Много от децата на имигрантите, които не посещават религиозни училища, продължават да ходят в училища, които аз наричам „расови училища“. Из цялата страна има много училища, в които голямото мнозинство от учениците са от етнически малцинства, и в тези учебни заведения белите семейства избягват да пращат децата си. Британската образователна система не успя да премине отвъд бариерите на класата, расата и религията и се провали в опита да разнообрази образователните институции и така да подпомогне стопяването на социалните и културните бариери.

Изключването и гетоизацията в Британия водят до нарастване на нивата на недоверие и страх, един процес, който само ще задълбочи разколите в и между общностите. В такава ситуация културата на политическата коректност става инструмент на социалния контрол за краткосрочно предотвратяване на социалната дезинтеграция. Да имаме едно политически по-коректно общество не означава, че хората стават по-толерантни. Заслугата на толерантността е в това, че възпрепятства изключването. Следователно ако сегашният културен модел на мултикултурализма в Британия все още подхранва сегрегацията, тогава очевидно нещо не е в ред.

Естествено, нито едно толерантно общество, основано на либералните принципи би се опитало някога да приведе към един стандарт субкултурите и да наложи еднаквост. Разбира се, разнообразието би могло по различни начини да подсили Британия. Въпреки това разнообразието става ценно само когато има динамичен социален диалог, когато една субкултура е активно обвързана с културната размяна с главното течение на културата на мнозинството и когато тази размяна е взаимна. Сегашният модел на мултикултурализъм се провали напълно в пораждането на такъв социален диалог. Както политическата система, така и изключените общности не правят достатъчно, за да превърнат различията в сцепление и социална мощ. По такъв начин, за да се актуализират позитивните възможности на разнообразието, нови мерки следва да бъдат взети, за да се справим с последствията от мултикултурализма в Британия.

Превод: Емил Коен

Първоначална публикация в бюлетина „Правата на човека във фокус“
(Издание на БХК, Брой 24, 2011 г.)

Афшин Шахи е британски учен-политолог, преподавател по близкоизточна политика в университета Брадфорд, а също и редактор на British Journal of Middle Eastern Studies.

Pin It

Прочетете още...

Нашата борба

Гьотц Али 21 Мар, 2008 Hits: 17713
През 1967/68 година в Бундесрепубликата се…