Днес наред е един от големите вълшебници на латиноамериканската литература, Хулио Кортасар – заедно с Хорхе Луис Борхес един от двамата латиноамерикански автори, които редовно се споменават заради това, че никога не са получили Нобелова награда, въпреки че безспорно са я заслужили.
Разказът, който ви чета, „Завзета къща“, идва от първия сборник на Кортасар, „Бестиарий“ (1951). Благодаря на преводачката Лиляна Табакова и колегите от издателство „Агата“, които дадоха щедро съгласие за четене на някои от текстовете, които ще ви предлагам тук през идещите дни.
