Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Както изглежда, колапсът на финансовите системи е неразделна част от ритъма на паричната циркулация – във всеки случай кризи като настоящата се появяват отново и отново, с обезпокоително постоянство. Потокът на капитали около земното кълбо се е обособил в някаква собствена сфера и това аморфно парично течение изглежда се е откъснало напълно от възможностите на отделните държави да го управляват. Ако обаче човек разгледа малко по-отблизо феномените, свързани с кризите, то напук на глобалността става възможно да се открият интересни, културно обусловени различия в начините, по които отделните общества реагират на кризите.


Така например корейците гледат с удивление към Гърция и си припомнят собствената си изключително тежка финансова криза. В края на 1997 Корея се намираше пред финансов колапс и беше принудена от Международния валутен фонд да вземе кредити в милиардни размери, в резултат на което беше принудена да плаща не само изключително високи лихви, но и да поеме безкрайно тежки задължения. Правителството препоръча най-строги спестовни мерки и предприе едно радикално преструктуриране на финансовия сектор. Множество банки и финансови институти трябваше да затворят, броят на фалитите се увеличи неимоверно, а безработицата достигна рекордно ниво.

Изненадваща реакция

Дълбоко шокирани и обезсърчени, корейците започнаха да се оглеждат на всички страни, търсейки решения – до този момент те бяха считали, че се намират на правилния път към икономическо благоденствие. Западът даде добронамерени съвети, посочващи нездравите структури в банковия сектор, както и опасностите, свързани с непрозрачните, до голяма степен раздути семейни предприятия, наречени „Чебол“. Много от поученията се основаваха на професионални познания и наистина бяха от помощ, немалко обаче произлизаха и от една чисто покровителствена умонагласа. Казваха ни, че ние азиатците имаме още много да учим.

Онова което обаче корейците направиха, когато осъзнаха реалните измерения на кризата, удиви целия свят. Вместо да крещят за наказание на виновните и да протестират срещу предписаните мерки, хората започнаха акция за събиране на злато. Корейците чакаха на опашки, за да подарят на държавата собствените си венчални пръстени и златни колиета. Целта беше да се помогне на държавата да изплати дълговете по-скоро. Мнозина служители и работници доброволно намалиха заплатите си и удължиха работните си времена. В училищата имаше акции за събиране на училищни униформи, които да бъдат раздавани безплатно на семействата на безработни.

В цялата страна се формираха различни групи за солидарност, които се поддържаха взаимно. Всички се чувстваха призвани да подпомогнат изпадналата в беда държава. При това корейците не са някакъв особено единен народ – както е добре известно, те са дълбоко разделени от идеологически пропасти. Само пет години по-късно дълговете бяха изплатени и икономиката отново потегли нагоре. Днес на корейската икономика се смята не като на изключително солидна, с ниски държавни дългове и добре подплатен валутен резерв, но и като на изключително динамична – с прогноза за растеж от около пет процента през тази година. Но безработицата си остава проблем, особено сред младите хора.

Зад доста странното поведение на корейците по време на кризата се крие едно разбиране за държавата, което може да бъде открито още в корейската дума за държава, „гук-га“ – една дума, която е започнала да се употребява едва през 19 век. Дотогава мисленето на корейците е било определяно от монархически династии, а не от национално-държавни категории. Втората сричка от „Гук-га“, „га“, означава семейство. Това, че на държавата се гледа като на голямо семейство, е свързано с конфуцианските традиции, при които семейството – поради прастарите традиции на почит към предците – има особен статус не само като институция, но и като модел за всяко съвместно съществуване. Това, че семейството и до днес играе в живота на корейците централна роля, която в тази форма е непозната в Европа, е очевидно. Центърът на живота на отделния човек в Корея, от раждането до смъртта, е семейството. Готовността за жертви и всеотдайност по отношение на семейството тук е огромна. Огромната е и ролята на майката при възпитанието на децата – нещо, което тук е и обект на възхищение, и източник на опасения. Най-популярните телевизионни серии тук се въртят винаги около семейството.

Влиянието на семейството като модел се простира много нашироко. Семейните структури биват пренасяни с голяма готовност върху всевъзможни други форми на обществен живот, чак до държавата. Дори говоренето за други форми на общност често е възможно в Корея единствено чрез понятията на семейството. Всяко село, всяко училище и всяка фирма казва за себе си, че е семейство. По-рано, по времето на монархията, царят е бил баща на народа, а царицата – негова майка. Гражданското общество, което играе важна роля при създаването на държавите в Европа, никога не е пускало дълбоки корени в Корея. Когато за държавата се мисли, че тя е семейство, то това мислене с неизбежност поражда солидарно поведение. Окаже ли се семейството в опасност, всички спорове трябва да бъдат оставени настрана и всички трябва да се поддържат взаимно.

Грижливо парично подпомагане

Докъде се простира мисленето в семейни категории показва фирмената политика на определени предприятия. В ценностната йерархия на корейците, така наречената „хое“ се намира най-горе. С „хое“ се обозначава грижливата, изпълнена с обич помощ на децата към родителите им, на които човек дължи благодарност до живот. Много фирми превеждат една определена парична сума (между 15 и 50 евро месечно) на родителите на служителите си, под формата на т. нар. „хое“-заплащане. Служителите трябва да знаят, че фирмата мисли и за доброто на родителите им. Други фирми плащат на родителите по-големи суми (наречени „джобни пари“) на рождените им дни или на по-важни празници. Трети пък, за да поддържат семейната сплотеност, изплащат определена сума допълнително към заплатите на служителите си, когато те все още живеят заедно с родителите си или с родителите на съпрузите си.

Обгрижени по този начин, родителите също се чувстват обвързани с фирмите, в които работят децата им. Смята се, че с грижата към родителите най-добре се осигурява лоялността на служителите и се повишава тяхната мотивация. Именно този заобиколен път през семейството, а не възнаграждаването на индивидуалните постижения, се счита в Корея за истинска човечност. Шефовете не тази фирми са уверени, че с такава фирмена политика превръщат предприятието си в едно „по-човечно място“. Чой Йонг Сеон, шефът на строителната фирма Ханшин Гонгйонг, казва така: „Хората, които познават най-високата човешка ценност, ‚хое‘, и живеят според нея, действително са в състояние да се съобразяват с останалите и да изпитват благодарност за техните дела. Когато в една фирма има повече такива хора, то това съвсем естествено води до добри резултати.“

За разлика от Европа, където личните постижения се считат за най-важни при оценката и възнаграждаването на отделния човек, в Корея постиженията се разглеждат в една по-комплексна перспектива. Зад постиженията на един човек стоят множество други хора, които също заслужават признание. Въвличането на семейството в Корея не свършва само с родителите; децата също имат полза от тази културна особеност. Още отрано множество международно активни корейски концерни са въвели специални стипендии за децата на дългогодишните си служители.

Тази обърната към семейството фирмена политика получава съответно признание и от страна на отделния служител. Ето защо в Корея почти няма дебати около нечии прекалено високи заплати, например на мениджърите. Онзи, който гледа на фирмата като на собствено семейство, й остава винаги предан и не я сменя като носна кърпичка. Той се чувства задължен към нея, дори и когато би могъл да печели на друго място повече пари. Колко доминираща е ролята на „хое“ в корейската култура показва и фактът, че от нея е произлязъл цял един процъфтяващ икономически бранш. Застрахователните институти тук предлагат специални „хое“-застраховки, които децата могат да сключат в полза на родителите си. Има оферти за всякакви случаи в живота. Разбира се, съществува и едно също толкова голямо разнообразие от застраховки, които родителите могат да сключат в полза на децата си. Така семейството, фирмите и държавата в Корея са обвързани едни с други по много специфичен, културно обусловен начин.
 

Хо Нам Зеелман е швейцарска журналистка от корейски произход.


Pin It

Прочетете още...