Сред руините на опустошения от Втората световна война Кауфбойрен – малък град в Бавария – дядото на Карл Хойсген изобретява хидравлична помпа, с която толкова се гордее, че основава компания, която да я продава. Тогава не е имало прогнози за приходите или петгодишни стратегии за растеж. Планът е бил за оцеляване: „Трябваше просто да се използват шансовете“, казва Хойсген.
Седем десетилетия и три поколения по-късно семейният бизнес, Hawe Hydraulics, доставя около 2 500 части по целия свят. Но вместо да се бори за продажби, Хойсген трябва да анализира геополитиката на един все по-поляризиран свят.
„Една трета от бизнеса ми, ако не и повече, зависи от това как ще се разберат Байдън и [китайският лидер] Си“, казва той. „Понякога ми се иска да ръководя ресторант и да не се интересувам от световната политика.“
При положение че Китай и Северна Америка са най-големите търговски партньори на Hawe, Хойсген не разполага с този лукс. С нарастването на напрежението между Пекин и Запада служителите на фирмата работят за ограничаване на зависимостта на компанията от огромния китайски пазар.
Отдавна превърнала се в опора на китайската търговия в Европа, Германия все по-често попада във фокуса на дипломатическата схватка между двете най-големи икономики в света – ухажвана от Китай, но настоятелно молена от Вашингтон да се отдалечи от Пекин, дори и когато министърката на финансите Джанет Йелън пристига в Китай в четвъртък за разговори в търсене на общи икономически позиции.
Начинът, по който Hawe и други средно големи германски компании ще се ориентират в тези нови глобални сили, ще бъде от решаващо значение за бъдещия просперитет на страната. Въпреки че успехът на Германия през 20-ти век като икономическа сила на Европа често се вижда чрез най-големите ѝ марки – като Volkswagen, Mercedes и Siemens, именно малките и средните предприятия са гръбнакът на нейната икономика.
Тези компании, известни на немски като Mittelstand [средна класа], се борят да създадат модел за бъдещето, тъй като социално-икономическият ред в страната започва да се разклаща под тежестта на забавената модернизация и разломите в световната политика.
Някои ръководители като Хойсген приемат трансформацията, тествайки нови стратегии и пазари. Други обаче се опасяват да изоставят модела, който десетилетия наред позволяваше на Германия да процъфтява, но не се поддаваше на промени.
Напрежението се усеща дори във фабриката на Hawe.
„Аз просто не мога да го видя. Каква е алтернативата на Китай?“, казва Холгер Ребе, ръководител на цех във фирмата.
Справянето на Hawe с международните въпроси не е грижа само на 2700-те му служители. От него зависят икономиките на някои германски градове.
В Кауфбойрен Hawe е основен работодател. В малкото селце Заксенкам, на 60 мили на запад, Hawe осигурява 250 работни места – следващият по големина работодател е местната пивоварна със 17 души персонал.
„Май че сме били успешни твърде дълго“, казва Щефан Бос, кмет на Кауфбойрен, който желае да привлече други предприятия, за да разнообрази работодателите, на които разчита градът му. „Сега постепенно започваме да си казваме: ‚О, това изобщо не е даденост. То също може да бъде застрашено‘.“
Архетипната средно голяма компания е базирана в провинциален германски град и произвежда оборудване, за което малцина са чували, но което е от решаващо значение за стоките по целия свят – като например перка, необходима за всеки самолет или лек автомобил.
Според някои проучвания тези компании осигуряват по-голямата част от икономическата продукция на Германия. В тях работят 60 % от работниците и те съставляват 99 % от частния сектор на страната – процент, по-висок от този в която и да е индустриализирана страна в света.
„Германският бизнес модел, особено Mittelstand, е изключително добър в правенето на едно нещо: бавно, но стабилно усъвършенстване на един продукт“, казва Матиас Бианки, говорител на Германската асоциация на Mittelstand. „Тъй като това е работило толкова добре в продължение на години, те не са имали нужда да се адаптират към промените. Сега обаче трябва да се приспособят към новата икономическа реалност.“
Дори когато технологичната революция и изменението на климата увеличиха напрежението през последните десетилетия, германският модел продължи да се развива с печалба.
Но стълбовете, на които той разчиташе за това – евтиният руски природен газ и китайският пазар – се сриват.
Нахлуването на Москва в Украйна принуди Германия да се откаже от газа, който осигуряваше на индустрията ѝ евтина енергия. Стремежът на Китай към самостоятелност означава, че пазарът, който някога изглеждаше неизчерпаем източник на растеж, не само не е толкова сигурен, но и е съперник.
Набелязването на социално-икономическа трансформация за страната, обещана от коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц, се превърна в източник на национална тревога.
Подобно на населението, собствениците на фирми и предприемачите в Германия застаряват – средният член на асоциацията Mittelstand е на 55 години.
Някои от тях не желаят да се адаптират към новите технологии и се придържат към системата за лоялност, която създава служители – и клиенти – за цял живот. (Първият клиент на Hawe през 1949 г., производител на мотокари, купува от нея и до днес).
Правителството също има слаби резултати в премахването на остарели практики – като например сложната бюрокрация, основана на работа с физически документи. През 2017 г. то обеща до 2022 г. да дигитализира 575-те си най-използвани услуги, като например регистрацията на фирми. Година след изтичането на този срок, каза Бианки, само 22% от тези услуги са онлайн.
Подобни неуспехи карат бизнеса да се отнася предпазливо към плановете за трансформация, за които правителството твърди, че сега ще бъдат скъпи, но ще превърнат Германия в диверсифицирана, дигитализирана и неутрална по отношение на климата икономика.
„Нашите компании не го виждат в момента“, казва Бианки.
Проучване на компаниите от Mittelstand, публикувано във вторник от аналитичната компания Kantar, показва отрезвяваща статистика: Повече от половината от анкетираните компании не искат да разширяват дейността си в Германия, а една четвърт от тях обмислят преместване.
Дори сред компании като Hawe темпото на геополитическите промени отваря очите.
Ден след като силите на Владимир В. Путин нахлуха в Украйна, Hawe реши да спре дейността си в Русия. Това беше лесно решение. Русия не беше основен пазар.
Въпреки това, Хойсген казва, че този ход е бил шок: „Това беше нещо, което никога не се е случвало преди – да закрием операция в резултат на политическо събитие.“
Във фабриката в Hawe тревогите, които тя предизвика, все още не са отшумели.
Марита Рийснер, която инспектира части, казва, че разходите ѝ за отопление са скочили от 120 евро (130 долара) на 740 евро (803 долара) месечно. Тя и съседите ѝ отглеждат зеленчукови градини, за да облекчат тежестта на инфлацията, докато страната изпада в рецесия.
„Преди бях много позитивно настроена“, казва тя. „Но тези дни се потя. Изглежда, че много неща се объркват.“
Ако геополитическите събития нарушат бизнеса с Китай, Хойсген казва, че последиците могат да ликвидират повече от половината работни места на Hawe в Кауфбойрен. Понастоящем, каза той, 20% от бизнеса на Hawe идва от Китай.
През последните години някои бизнес групи изразиха тревога относно огромната откритост на Германия към Китай – преди рисковете да бъдат взети на сериозно от правителството на бившата канцлерка Ангела Меркел, което силно насърчаваше германско-китайската търговия.
Днес някои политици се притесняват, че евентуално събитие като китайска атака срещу Тайван би било неизбежна катастрофа за германската икономика. Правителството сега настоява за „намаляване на риска“ чрез намиране на алтернативи на търговията с Китай.
Този месец Берлин планира да публикува нов стратегически документ, в който да очертае как ще продължи да развива отношенията си с Китай. Очаква се в него да бъде отчетен натискът от страна на Вашингтон, който е гарант за сигурността на Германия, за отдалечаване от Китай.
Но големи марки като Volkswagen и BASF настояват, че Китай, като втора по големина икономика в света, е твърде важен пазар, за да се откажат от него. Такива базирани в Германия мултинационални компании са отговорни за 20-процентното увеличение на преките чуждестранни инвестиции в Китай през тази година.
Германски официални лица твърдят, че стратегията им ще запази връзките с Китай, но ще ги балансира чрез укрепване на отношенията с други държави, като Индия или Виетнам.
Mittelstand-ът прави същото: Hawe инвестира сериозно в Индия, където планира да построи нов завод, а други компании гледат към Северна Америка.
В Кауфбойрен ръководителят на отдел на Hawe, Маркус Шустер, казва, че диверсификацията носи нови предизвикателства.
„Преди повечето продажби осъществявахме с трима клиенти от Китай“, казва той. „Сега имаме много, много по-малки клиенти, разпръснати по цялото земно кълбо.“
Вместо да произвежда няколко части в огромен мащаб, възможно най-евтино, Hawe трябва да произвежда голямо разнообразие от части за множество клиенти, възможно най-бързо.
Това означава да се намерят начини за намаляване на разходите, като същевременно се разработят системи за автоматизация, които да позволяват гъвкаво производство, казва той. И посочва екип от роботи, които са заети със сложен танц, докато пробиват и полират метални части.
Хойсген вярва, че търговията с Китай ще остане крайъгълен камък на германската икономика. И той ще продължи да пътува до Китай заедно с други лидери на Mittelstand-а за разговори за разрешаване на бизнес различията и възстановяване на връзките.
Новият социално-икономически модел за Германия може да се състои не толкова в издигането на [социални] стълбове, колкото в управлението на все по-сложно международно жонглиране.
„Способността да се живее и управлява несигурността, както и да се справяме със сложността, според мен се превръща в основна сила“, казва Хойсген. „Начинът, по който го е правел дядо ми, днес вече няма да работи.“
