От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 04 Snyder
© Andrew Sullivan for The New York Times

 

Бележки за новата книга на знаменития историк

„Постистината е предфашизъм“. Това не е цитат от Оруел, а изречението, с което завършва една от главите на най-новата книга на световно известния американски историк професор Тимъти Снайдър[1] „За тиранията. Двадесет урока от ХХ век“[2] , която само преди няколко дни се появи и на български език.

Това не е исторически трактат, не е изследване на някакви исторически събития или период. Книгата е замислена като кратък наръчник, или малък и написан съвсем достъпно учебник върху вероятно най-важния предмет, който обаче не се учи в училищата. Тази учебна дисциплина можем да наречем така: „какво трябва да прави отделният човек, за да не допусне – заедно с ближните си, разбира се, ново издание на тираничните или тоталитарни режими, с които беше толкова богата Европа и особено през първата половина на изминалия ХХ век“.

Произведението е структурирано в 20 кратки есета – това са двайсетте извода за поведението на всеки от нас, които ученият е направил, изследвайки трагичната история на нашия континент. Впрочем, заслужава да се отбележи, че брошурата му първоначално е предназначена за американския читател и в нея е пълно с примери от изказвания и действия на новия американски президент, които Снайдър намира за словесна подготовка към установяването на някакъв вид авторитаризъм в САЩ.

Но какво, според автора, трябва да прави обикновеният човек, т.е. всеки от нас, за да предотврати или да спре новото настъпление на тиранията, което е видимо с просто око през последните години? Да демонстрира на улицата? Да влезе в някоя демократична партия? Да гласува за „правилните кандидати“ на изборите? Да, може и това да прави. Но тези неща не са най-важните. Най-важното е да се изпълним със съзнанието, че свободата ни от нас зависи и да превръщаме това съзнание в всекидневни практически действия. Казано с две думи – ако не искаме тиранията да ни пороби, трябва просто да сме порядъчни. Защото, както е казал известният полски философ Лешек Колаковски: „Това, че сте били излъгани, не е оправдание в политиката“[3] .

Разбира се, не са малко и тези, които изпълнени с конформизъм и равнодушие, сами – при това почти неусетно – отдават свободата си на усмотрението на тирани като Хитлер и Сталин. Но не за тези хора става дума.


Small Ad GF 1

Бих искал да цитирам двадесетте препоръки на автора. Това, струва ми се, е по-добрият подход –вместо да се опитвам да ги преразказвам. Заглавията казват всичко, а кратките есета, които следват след всяко от тях, проясняват идеята в заглавията – чрез някои от ужасните примери от новата история на Стария континент и чрез разсъжденията на професора. Ето го и списъка на неговите 20 препоръки:

1.   Не се подчинявайте предварително. (Тук основната идея е, че много хора имат непреодолима склонност да се подчиняват на авторитети, при това доброволно, и подчинявайки се, са способни да извършат ужасни дела, защото смятат, че отговорността се носи от „началството“.)

2.   Защитавайте институциите. (Защото „институциите са тези, които ни помагат да съхраним почтеността си. Те обаче също се нуждаят от нашата помощ. Не ги наричайте „нашите институции“, докато не ги направите ваши, действайки в тяхна полза. Те не могат да се защитават сами. Рухват една след друга, ако всяка от тях не бъде защитавана от самото начало. Така че изберете си институция, за която ви е грижа – съд, вестник, закон, профсъюз, – и застанете зад нея.“[4] )

3.   Не допускайте еднопартийна държава. (За хората от Източна Европа това би трябвало да е извод от горчив исторически опит, макар мнозина вече са склонни да го забравят. Но Снайдър сериозно мисли, че след Тръмп има опасност дори САЩ да станат по същество еднопартийна държава и предупреждава съгражданите си.)

4.   Поемете отговорност за облика на света. („Днешните символи правят възможна реалността на утрешния ден. Обърнете внимание на свастиките и на другите знаци на омраза. Не извръщайте поглед встрани и не свиквайте с тях. Сваляйте ги сами и давайте пример на другите да го правят.“[5] )

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

5.   Не забравяйте професионалната етика. (Ако адвокатите по време на Третия райх бяха останали верни на професионалния си етичен кодекс, а полицаите следваха нормалните морални изисквания към дейността си, дали щяха да бъдат възможни някои от най-ужасните престъпления на нацистите, извършени от юриста Зайс-Инкварт, гаулайтер на Австрия или от адвоката Ханс Франк, генерал-губернатор на окупирана Полша? Това пита авторът, а отговорът е ясен – придържането към нормална професионална етика е преграда, лична преграда пред тиранията.)

6.   Внимавайте с паравоенните. (Съществуването на въоръжени „граждански отряди“, като СС и СА в нацистка Германия е предусловие за завземането на властта от тоталитарни партии, те обикновено имат такива паравоенни отряди при себе си.)

7.   Бъдете разумни, ако трябва да сте въоръжени. (Ако сте полицай, офицер, войник, бъдете готови да кажете „не“ на заповеди, които искат от вас да престъпите границите на нормалните си задължения, ни казва авторът.)

8.   Отличавайте се от другите. („Някой трябва да го прави. Лесно е да се върви с масата. Може да е непривично да се прави ли да се казва нещо различно. Но без това неудобство няма свобода. Спомнете си активистката за граждански права Роза Паркър. В момента, в който дадете пример, магията на статуквото се разрушава и ще ви последват и други“.[6] )

9.   Бъдете грижливи към езика си. („Избягвайте да произнасяте фразите, които всички повтарят. Потърсете собствен начин на изразяване, дори и когато говорите за нещата, за които говорят всички. Правете усилия да се откъснете от Интернет. Четете книги“[7] )

10. Вярвайте в истината. (Тук авторът ни предлага страстна защита на съществуването на истина. Има истина, смята той, а и ние с него. Защото ако всичко се сведе до модната напоследък, но всъщност много стара като произход, „постистина“, т.е. до митове, легенди, съзнателни фалшификации, манипулации, мнения, поднасяни като „факти“, то ние ще изгубим способността не само да различаваме истина и лъжа, но и добро и зло. А към това се стремят всички тирани. „Фашистите презират малките истини на всекидневното съществуване, обичат лозунгите, които отекват като нова религия и предпочитат сътворените митове пред историята или журналистиката. … Постистината е постфашизъм“[8] , казва Снайдър.)

11. Проучвайте нещата. (Това, струва ми се, не се нуждае от коментар. Дали се замисляме и си даваме труда да проверим информацията и най-вече псевдоинформацията, с която в огромни дози всеки ден ни залива Интернет?)

12. Гледайте хората в очите и разговаряйте с тях. (Не се оставяйте да попаднете в капана на общуването единствено чрез социални мрежи. Това, според автора, е гибелно за истинската комуникация между хората и представлява хранителна среда за авторитаризма.)

13. Практикувайте политика на тялото. („Властта иска да вижда телата ви отпуснати на стол, а емоциите ви – погълнати от екрана. Излезте от дома си. Нека тялото ви се окаже на непознати места, да се сблъска с непознати хора. Създавайте нови приятелства и участвайте в протести и маршове заедно с тях.“[9] )

14. Създайте си частен живот. (Тоталитаризмът, твърди Снайдър, като се позовава на най-голямата изследователка на този феномен – Хана Арент, не се заключава само в тоталния контрол на държавата, а в заличаването на разликата между частния и публичния живот.)

15. Помагайте на добрите каузи. (Не е нужно те да са на всяка цена политически. Но трябва да им се отдаваме и да ги отстояваме, твърди Снайдър.)

16. Учете се от хора от други страни. (Това е особено актуално за американците, смята авторът. Те живеят в огромна страна и не са особено склонни да излизат вън от нея, защото тя и безтова е необятна. А е нужно да се учим от опита на другите народи, това предпазва също от тирания, смята американския професор.)

17. Ослушвайте се за опасни думи. („Бъдете бдителни спрямо употребата на думите екстремизъм и тероризъм. Бъдете нащрек за фаталните представи за извънредно положение и изключение. Гневете се на коварното използване на патриотична реторика“[10] )

18. Бъдете хладнокръвни, когато настъпи немислимото.

19. Бъдете патриоти. (Голяма и съществена е разликата между патриотизъм и национализъм, твърди Снайдър. Както е известно, патриотът обича страната си, а националистът мрази другите страни.

20. Бъдете колкото се може по-смели.

С призив към смелостта ни завършва този забележителен, бих казал, уникален урок по либерална демокрация, който ни предава един от най-забележителните изследователи на тиранията проф. Тимъти Снайдър.

Тази книга не може да се преразкаже. Тя трябва да се прочете. Направете го, моля.

Източник


[1] Снайдър е историк, професор по история на Централна и Източна Европа в Йейлския университет в САЩ. Той стана световно известен с книгата „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“, която през 2015 г. беше издаден от издателство „Рива“ и у нас, както и с още непреведената на български език книга „Черната земя. Холокостът като история и предупреждение“. Книгите и статиите му са преведени на 33 езика; когато излезе на български, книгата му „Кървави поля…“ беше преди това преведена на още 27 езика.

[2] Тимъти Снайдър, За тиранията. Двадесет урока на ХХ век, С., изд. „Обсидиан“, 2017 г., 132 стр., превод Кольо Коев.

[3] Тази фраза авторът е избрал за епиграф на книгата си.

[4] Цит. съч. стр. 19

[5] Пак там, стр. 29

[6] Пак там, стр. 51

[7] Пак там, стр.59

[8] Пак там, стр. 71

[9] Пак там, стр. 85

[10] Пак там, стр. 105

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.

Pin It

Прочетете още...