Наскоро полското правителство се опита да отнеме на Бронислав Геремек мястото в Европейския парламент, за което той беше избран през 2004 година. Парламентът незабавно гласува за осъждане на действията на правителството. Една от най-значителните обществени фигури в Полша, Геремек беше един от водачите на Солидарност и бивш политически затворник при комунистическия режим. Като външен министър от 1997 до 2000, той беше отговорен за присъединяването на Полша към НАТО. Полското правителство се опита да го отстрани, защото той отказа да подпише декларация, че не е бил агент на тайната полиция през годините на комунизма.
Задължението да се подписват такива декларации беше постановено от новия закон за „лустрацията“, или изчистването, който беше прокаран през полския парламент от настоящото дясно правителство, водено от Лев Качински и неговия брат-близнак, министър-председателят Ярослав Качински. Целта на кампанията е да се „изчистят“ професионалните среди в Полша от хора, за които се предполага, че са сътрудничили на тайните служби между 1944 и 1990. Законът, който влезе в сила на 15 март 2007, изисква от всички поляци, заемащи професионални постове в частния, обществен и държавен сектор и родени преди август 1972 – включително политици, професори, адвокати, съдии, журналисти, банкови мениджъри, директори на училища, компании и т. н., да заявят в писмен вид и в срок от два месеца дали са били сътрудници на бившите комунистически тайни служби. Онези които откажат, както го направи Геремек, или дадат фалшива информация, могат да попаднат под забрана за упражняване на професиите си или за заемане на обществени постове в продължение на десет години.
Европейските парламентаристи нарекоха действията на полското правителство срещу Геремек „лов на вещици“. Отказвайки да сътрудничи, Геремек – чиято дейност от времето на комунизма вече беше проверявана от предишни полски правителства и чиято репутация се намира отвъд всякакви дискусии, заяви, че новият закон за лустрацията е заплаха за гражданските свободи. В отговор, министър-председателят Ярослав Качински обвини Геремек в „причиняване вреда на родината“ и „провокиране на анти-полска кампания“. Същите изрази бяха използвани преди години и от водачите на комунистическа Полша, когато Геремек критикуваше тяхното управление.
На 11 май конституционният съд постанови, че много от новите лустрационни процедури са антиконституционни. Постановлението беше дълго и много изчерпателно. „Лустрацията не може да бъде използвана за наказване на хората като форма на отмъщение“, каза председателстващият съдия. Съдът също постанови, че „един избран държавен служител не може да изгуби мандата си поради отказ да попълни декларацията“. Така че позицията на Геремек в Европейския парламент е сигурна – поне засега.
Но закона за лустрацията беше само един от многото актове в систематичния опит на управляващата Партия за законност и справедливост да подкопае демократичните институции в страната. След изборната победа през 2005, братята Качински и тяхната управляваща коалиция се опитаха да размият разделението на властта, за да засилят изпълнителната власт, която те контролират. Президентът, министър-председателят и съдебният министър атакуваха независимостта на съдилищата по няколко различни начина: чрез публични атаки срещу всяка присъда, която не им харесваше; като демонстрираха неуважение към Конституционния съд, включително и като изразяваха мнения, че съдиите са пристрастни; накрая, чрез правителствената реторика на страх и заплахи, която служи като оправдание за увеличаването на криминалните наказания и криминализацията на действия, които преди се считаха за граждански нарушения.
В министерствата и държавните институции множество служители бяха заместени групово от неквалифицирани, но лоялни новодошли. Независимостта на масовите медии – особено на общественото радио и телевизия – беше ограничена чрез персонални промени, проведени от правителството и чрез натиск за контрол над съдържанието на това, което се публикува и излъчва. Усилията на администрацията на братята Качински за централизация на властта ограничиха както дейностите на независимите групи, които придават облик на гражданското общество, така и автономията на локалните и регионални управленчески органи. Ежедневен език на политиката стана езика на конфронтацията, на взаимните нападки и обвинения.
* * *
Какво става в Полша – страната, в която започна сривът на комунизма? Повечето революции имат две фази: първо идва борбата за свобода, а след това борбата за власт. Първата от тях възвишава човешкия дух и кара хората да дадат най-доброто от себе си. Втората освобождава най-лошото у хората: завист, интриги, алчност, подозрения и подтик към отмъщение.
Революцията на полската Солидарност следваше един необичаен курс. Професионалният съюз беше принуден да премине в нелегалност, когато комунистическото правителство обяви военно положение през декември 1981. Именно тогава Геремек и десет хиляди други активисти от Солидарност бяха арестувани и хвърлени в затвора. Но движението оцеля през седемте години на репресии и се завърна през 1989, следвайки разпространението на горбачовата перестройка. По време на преговорите около кръглата маса между правителството и Солидарност през същата година беше постигнат компромис, който сложи край на комунистическото управление. Това откри пътя за мирното разтурване на комунистическите диктатури в целия Съветски блок.
Солидарност възприе една философия на помирение и компромис сред бившите политическите опоненти, вместо да търси отмъщение; тя прегърна идеята за една Полша на всички, вместо да се опитва да създаде страна, разделена на всемогъщи победители и потиснати губещи. От 1989 насам правителствата се сменяха, но страната остана стабилна; дори бившите комунисти – сега наричани пост-комунисти – одобряваха правилата на парламентарната демокрация и пазарната икономика.
Но не всички приемаха този път. Днес Полша се управлява от коалиция, съставена от три партии: пост-Солидарност-реваншисти от Партията за законност и справедливост; посткомунистически провинциални агитатори от Партията за самозащита; накрая, наследниците на някои групи под името „Лига на полските семейства“, които водят началото си още от преди Втората световна война и които са шовинистично, ксенофобски и антисемитски настроени. Тази коалиция е поддържана от Радио Мария, една католическа националистка радиостанция и медийна група, която е фундаменталистка както в етническия си полски национализъм, така и в обвързаността си с полския католически клерикализъм. На връхните позиции на властта са близнаците Качински, които участваха в Солидарност през 80-те и през ранните посткомунистически години, но отхвърлиха пътя на компромиса, когато основаха Партията за законност и справедливост с една крайно националистическа програма.
Но защо се случва това? Всяка успешна революция създава печелещи и губещи. Полската революция донесе граждански права, но заедно с тях и увеличена престъпност; пазарна икономика, но заедно с нея пропадащи предприятия и висока безработица; една нова, динамична средна класа, но заедно с нея и увеличено неравенство на доходите. Тя отвори Полша към Европа, но заедно с това донесе страх от чужденци и едно буквално нахлуване в страната на западната масова култура.
За губещите от полската революция от 1989, свободата донесе със себе си огромна несигурност. Работниците от Солидарност, преди имащи сравнително сигурна работа в гигантски предприятия, сами станаха жертви на свободите, които извоюваха. В затворническия свят на комунизма личността беше притежание на държавата, но пък държавата се грижеше за нейното оцеляване и съществуване. В света на свободата никой не се грижи за вас. Именно в тази атмосфера на страх управлява настоящата коалиция – използвайки една особена смесица от консервативната реторика на Джордж У. Буш и авторитарните политически практики на Владимир Путин. В атаките си срещу независимата преса, ограничаването на гражданското общество, централизацията на властта и преувеличаването на външните и вътрешни опасности, политическите стилове на днешните лидери на Полша и Русия са много подобни едни на други.
Ветераните на Солидарност вярваха, че след падането на комунистическата диктатура те ще триумфират. Но, следвайки духа на помирението, виновните комунисти не бяха наказани, а добродетелните активисти на Солидарност не бяха наградени. Според по-ранните „лустрационни“ закони, приети през 90-те години, само висшите държавни служители бяха проверявани. Те трябваше да декларират дали в миналото са сътрудничили на тайната полиция. Ако се установеше, че са лъгали, те бяха отстранявани от обществени служби. Но тези закони не задоволиха множество хора, които не получиха никакви непосредствени облаги от падането на комунизма. Усещането за несправедливост се превърна в негодувание, завист и разрушителна енергия, която се фокусира в идеята за отмъщение както срещу бившите врагове, така и срещу някои стари приятели, които имаха успех в новата система.
Някои предишни опоненти на комунистите виждаха себе си като губещи след падането на комунистическия режим. Те отказаха да приемат, че получаването на независимост от съветската власт беше най-голямото постижение на Полша в продължение на триста години. За тях Полша си остана страна, все още управлявана от останките на комунистическия апарат за сигурност. Такава една Полша, смятаха те, изискваше една морална революция, в която престъпленията да бъдат наказани, добродетелите наградени, а несправедливостта – поправена.
След като най-после спечелиха общите избори през 2005, партиите на тези губещи се впуснаха в голяма чистка. Според първоначалните преценки, лустрационните процедури, наложени от тях, щяха да засегнат 700 000 души и да продължат да действат в продължение на седемнайсет години. Те също обещаха да направят обществено достояние един списък от имена, споменати в документите на специалните служби – въпреки факта, че тези документи са общоизвестно ненадеждни.
Тези мерки създадоха един всепроникващ климат на страх. Но не всички потънаха в мълчание. Конституционният съд се оказа на висотата на отговорността си и, след многократни опити на правителството да отложи решението на съда и да отстрани неговите членове, той все пак разгледа новия закон и го намери антиконституционен. Кардинал Дзвиз от Краков заяви, че в Полша не трябва да се намери място за „възмездие, отмъщение, липса на уважение към човешкото достойнство, безогледни обвинения“. От времето на падането на комунизма насам още никой католически кардинал не беше използвал такива осъдителни думи.
Целите на мирната полска революция бяха свобода, независимост и икономически реформи, а не лов на онези, които може да са служили на комунистическите тайни служби преди много години. Ако ловът на полицейски агенти и информатори беше организиран през 90-те години, когато започна демократическата революция, не биха били възможни нито драматичните икономически реформи на бившия финансов министър Лешек Балцерович, нито установяването на законово държавно управление. Полша не би станала член на НАТО или на Европейския Съюз.
Днес две различни Полши се намират в конфронтация една с друга. Едната Полша – тази на подозренията, страха и отмъщението, се бори срещу Полша на надеждата, куража и диалога. Тази втора Полша – Полша на отвореността и толерантността, на Йоан-Павел II и Чеслав Милош, на моите приятели от нелегалността и затвора – трябва да победи. Аз вярвам, че поляците отново ще защитят правото си да бъдат третирани като достойни хора. Решението на Конституционния съд дава надежда, че втората фаза от полската революция няма да изяде нито своя баща – волята за свобода, нито пък своето дете – демократичната държава.