Pin It

Поредица
„Ислямът и модерността“

Ислямът в Европа от Тимъти Гартън Аш.

Просветителски фундаментализъм или нов расизъм? от Паскал Брукнер.

Идентичност и миграция от Франсис Фукуяма.

Сблъсъкът на цивилизациите – реалност или медиен мит? от Златко Енев

Европеизация, а не ислямизация от Басам Тиби.

Какъв сблъсък на цивилизациите? от Амартия Сен

Сблъсъкът на исляма с модерността от Франсис Фукуяма

Коран, свобода на словото и европейски ценности от Гелийн Молир

Нека престанем да говорим за религия! от Оливие Роа.

Нито „борба“, нито „диалог“ на културите от Оливие Роа

Възходът на мюсюлманските терористи от Мализ Рутвен

Как да разбираме исляма? от Мализ Рутвен

Много по-добре е нещата да се дискутират открито от Кристофър Колдуел

Европейският ислям през очите на професионалиста от Юте Клаузен

Как се създават мюсюлмаснки демокрации? от Ян Вернер Мюлер

Имат ли място правата на човека в исляма? от Емил Коен и др.

Европа и Ислямът – Ибрахим Карахасан-Чънар

Призиви към насилие в Корана и Библията от Филип Дженкинс

Ислямът в Източна Европа от Джейкъб Микановски

Защо арабският свят се е отдръпнал от науката от Хилел Офек

Ще започна с едно позоваване на тезата на Анри Пирен „Не е възможен Карл Велики без Мохамед“ (1937). Онова, което той има пред вид е, че без предизвикателството на Исляма, християнският Запад на Карл Велики никога не би могъл да се появи. Пирен показва, че и двете величини – Европа като Запад и Ислямът като цивилизация – притежават от самото си начало едно споделено историческо развитие и взаимно се предизвикват едни други. Най-новата форма, която това предизвикателство приема може да бъде видяна в масивната миграция на мюсюлмани в днешна Европа (през 1950 в западна Европа имаше само 800 000 мюсюлмани, днес броят им надхвърля 20 милиона). Този процес принадлежи към контекста на взаимно предизвикателство, той е съвременен израз на класическата конфронтация между Исляма и Европа, която Анри Пирен реконструира. В моята книга Кръстоносен поход и джихад аз се опитвам да разгледам по нов начин тезата на Пирен и предлагам да се разглежда отношението между Исляма и Европа като многовековна „заплаха и очарование“. Всеки от тях е заплашвал другия, било чрез завоевание, кръстоносни походи или колонизация, но същевременно го е и обогатявал в цивилизационен и културен смисъл – например чрез средновековните ислямски заемки от Елинизма или чрез влиянието на ислямския рационализъм върху европейския Ренесанс. Човек може да разглежда двадесетте милиона мюсюлмани, живеещи днес в Европа, като част от тази история в общия контекст на заплахата и очарованието. Американският учен Джон Келси говори за „ислямски енклави в Европа“. Но възможно ли е да се прехвърли мост между двете неща, както Европа и Ислямът вече са го правили? Като реформиран мюсюлманин аз предлагам един такъв мост чрез моята концепция за Евро-Ислям, която предложих в Париж през 1992.

(…)

Концепцията за Евро-Исляма се породи като резултат от наблюденията, които бях направил едно десетилетие по-рано в западна Африка. В Сенегал аз открих нещо, което може да бъде наречено Африканизация на Исляма. След като видях как Ислямът е бил модифициран в западна Африка въпреки неговия арабски произход, как сега той беше станал част от специфичната местна култура, аз се запитах дали не би било възможно да се приспособи Исляма към Европа по някакъв подобен начин.

(…)

Но първо трябва да кажа ясно, че Евро-Илсямът е невъзможен без културна промяна, включваща религиозни реформи. Не може да има европеизация на Исляма ако салафистки понятия като Шариа и Джихад не бъдат премахнати чрез религиозни реформи – и това се отнася също и до визията за ислямизация чрез т. нар. Даава и Хиджра. Само един Ислям, който е в съгласие с основните принципи на цултурната модерност (демокрация, човешки права, гражданско общество) – и който приема плурализма, може да бъде определен като Евро-Ислям. Освен това, понятието Евро-Ислям се отнася само до Европа, за разлика от предишни универсални визии за озападняване на света, включително и на Исляма, то не е универсалистко.

Валидността на аргумента за европеизация се ограничава до мюсюлманите, които живеят в Европа, както и до страните (като Турция), които искат да станат европейски. Разбира се, трябва да се имат пред вид и ислямските страни, заобикалящи Европа, които Европейският Съюз определя като „Европейско съседство“. Интеграцията на мюсюлманите в Европа би могла да допринесе положително за демократизацията на тези европейски съседи.

Мюсюлманските емигранти трябва да разберат, че Европа има една цивилизоваща идентичност и право да я запази като такава. Това твърдение не е отправено срещу мюсюлманите, защото идеята за Европа може да включва и тях. Тя може да уважава идентичността на емигрантите, като същевременно изисква от тях да бъдат интегрирани без да се отказват от собственото си аз. Именно това е смисълът, в който Ислямът и Европа се преливат в понятието за Евро-Ислям. Изискването за реформи на Исляма не бива да се бърка с изискването мюсюлманите да се откажат от вярата си. Никой не предявява такова изискване.


Small Ad GF 1

Европеизацията на Исляма се стреми към културен синтез. … Но в тази дискусия ние внимателно трябва да различаваме Исляма от ислямизма. Ислямът е религиозна вяра и културна система, докато ислямизмът е тоталитарна идеология. Предизвикателството към емигрантите се състои в това те да положат усилия за хармонизиране на тяхната идентичност в съгласие Европа и нейните културни ценности. Евро-Ислямът е визия, която се стреми да осъществи именно това. Въпреки противоположните твърдения, европейската идея не е непременно християнска: тя е секуларна и нейните корени се крият в Елинизма. По време на най-високото развитие на ислямската цивилизация, същият този Елинизъм беше сред източниците на средновековния ислямски рационализъм. Така че между двете култури вече съществува мост.

Един мюсюлманин може да бъде европеец без да бъде християнин и без да има корени в Европа. Единственото условие, което трябва да бъде изпълнено, е да се приемат европейските граждански ценности, които са резултат от ренесанса, Реформацията, Просвещението и Френската революция. Ако направите това, вие можете да си останете мюсюлманин. Но как могат мюсюлманите да станат истински европейски граждани и да възприемат лозунга „Европа, една красива идея“ без да реформират и премислят отново Исляма? Ислямистите, живеещи в ислямската диаспора не споделят идеята за „красива Европа“ и се противопоставят на идеята за нужда от реформи. Те виждат интеграцията в Европа като прикрит опит за тяхното похристиянчване и го отхвърлят решително. Ислямистите не желаят интеграция, те желаят да ислямизират Европа чрез джихад. Европейците могат да се противопоставят на този опит само заедно с евро-мюсюлманите. С други думи: за да се помирят Ислямът и Европа на европейска земя, както мюсюлманите, така и европейците трябва да извървят своята част от пътя в един проект за вътрешния мир в Европа.

Трябва да се разглежда като положително развитието, свързано с отказа на европейците от техния предишен европоцентризъм. За нещастие обаче то е свързано и с една отрицателна тенденция, тъй като за мнозина то означава отричане на европейските ценности. Дебатът, с който се занимаваме ние тук и в който Просвещението се разглежда като един вид фундаментализъм, демонстрира не само интелектуално объркване, но и липса на ориентация. Постмодерният ценностен релативизъм не е изходната позиция, от която Европа се нуждае. Визията, предлагана от Евро-Исляма е много по-различна от ценностния релативизъм на мнозина от днешните европейци. Тя разглежда Европейския Съюз преди всичко като една общност, обединявана от споделени ценности. Тя предполага едно обвързване с европейските ценности, което не се споделя от ислямизма. Умереният ислямист Хасан Ханафи с право намира, че Европа се намира в криза и страда от липса на ориентация. Неговото решение? Исллямът! Но дали Ислямизацията е решението, което ще свърже едни с други европейците и мюсюлманите? Тук ние си имаме работа с два възможни сценария – Ислямизация на Европа или Европеизация на Исляма.

С мюсюлманския наплив от Азия и Африка, но също – и най-вече –, от източното Средиземноморие, където идентичността е въпрос на колективно съзнание, някои мюсюлмански свещеници изискват разбирането за Дар-ал-Ислам (къщата на Исляма, ислямското пространство) да бъде разширено и до Европа. Ортодоксалното ислямско учение прави предписанието, че Хиджра (миграцията) трябва да бъде използвана за световното разпространение на Исляма. Появата на паралелни общества е първата стъпка в тази насока и, без да се нарушават правилата на политическата коректност, необходимо е този въпрос да бъде дискутиран открито.

Но това трябва да се прави внимателно. Когато Тарик Рамадан, когото вестник DieZeit нарече „двоен агент“, нарича Европа Дар-ал-Шаада, той не прави нищо друго освен да прилага понятието за ислямско пространство и ислямска територия към нея. Изводът е ясен – Европа става част от Дар-ал-Ислам, просто защото тя се е отворила към Исляма. Живеещият в Лондон имам Заки Бадави, който беше награден с медал лично от кралицата, изтъкна подобна теза на Световния икономически форум в Давос: всяка територия, на която живеят мюсюлмани, е част от Дар-ал-Ислам. Напротив на всички тези разбирания, Евро-Ислямът се опитва да направи от Исляма част от Евроап, като сподели нейната идентичност, а не обратното. При всички случаи това са две много различни визии относно бъдещето на Европа.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В книгата си „Мюсюлманска Европа или Евро-Ислям“ аз ясно определям алтернативите: или Европа ще европеизира Исляма, или Ислямът ще ислямизира Европа. Два универсализма се сблъскват един с друг. Европейците не могат да отговорят на тази конкуренция на моделите с мълчание или с цензура под формата на политическа коректност. Нещата се развиват в тази посока независимо от нашето желание и те ще продължават да го правят дори и ако ние сме принудени да мълчим по различни причини.

В този дебат става дума за обективни процеси и той няма нищо с конфронтация, камо ли пък враждебност към Исляма. Европейците могат да се справят с възникващото предизвикателство чрез ясна политика на Европеизация. В противоположност на универсалистката доктрина на Озападняването, понятието за Европеизация се ограничава единствено да това да се утвърдят европейските ценности и стандарти вътре в самата Европа, на нейната собствена територия. В противоположност на това, което твърдят ислямистите или ортодоксалните мюсюлмани, Европа със сигурност не принадлежи към Дар-ал-Ислам и притежава собствена, не-ислямска идентичност, която трябва да бъде уважавана от мюсюлманските емигранти.

Онова, което ни остава, е следният императив: хората, които идват в Европа, трябва също да се стремят да станат част от нейната общност, да приемат демократичния консенсус, изразен чрез нейната ценностна система. Те трябва да се стремят да станат европейци и да участват в европейската идентичност, а не да се опитват да я променят. С една дума: Европеизация, а не Ислямизация. Ако тази идея стане политическа концепция на Европейския Съюз, заедно с политическата воля тя да бъде прокарана, то няма да бъдат повече толерирани ислямските енклави в паралелните общества на градски квартали, в които се веят турски или други очевидно не-европейски знамена. Алтернативата на тази културна сегрегация е включващата всички европеизация, а не изключването на отделни групи. Това се отнася също и до ислямска Турция, която се опитва да се присъедини към Европейския Съюз.

В заключение бих искал да се позова на концепцията, разработена от последния велик ислямски философ, Ибн-Калдун, преди 600 години. Той зимисли понятието асабия (колективна цивилизационна идентичност), за да измерва силата или слабостта на една цивилизация. Колко силна е европейската асабия? Само когато Европеизацията успее като демократичен отговор на ислямското предизвикателство, ще може да се говори за силна европейска асабия в смисъла на Ибн-Калдун. Решаващо в този смисъл е да се утвърди Европа като цивилизационен център в един плуралистичен свят. Този център трябва да има собствена асабия и ясна идея за собствения си характер, същевременно оставайки отворен за другите. Европа е нещо повече от икономическа общност и тя си струва да бъде запазена като „красива идея“. Това може да бъде постигнато с ислямско участие, ако визията за Евро-Исляма се превърне в политическа концепция, възприета от европейската ислямска диаспора. Задачата да се запази Европа с ислямско участие може да бъде разглеждана като проект за мир в 21 век.

Източник

Басам Тиби преподава международни отношения в Тюбинген и университета Корнел, САЩ. Той е автор на множество книги, между които Европа без идентичност? и Ислямът между култура и политика.

Pin It

Прочетете още...