Pin It
Как да мислим Македония?

Настоящият текст е част от една дискусия, която бихме искали да ви представим тук под обобщаващото заглавие „Как да мислим Македония?“ Поводът беше публикуваният на страниците на вестник „Култура“ в март 2009 откъс от антропологическото изследване на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът, както и последвалите го разнообразни коментари, които ви предлагаме тук без съкращения.

1. „ Македония на кръстопът“ от Петър Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски

2. „Как се прави спешна антропология“ от Чавдар Маринов.

3. „Не цапайте вестника!“ от Петър-Емил Митев

4. „Как да говорим за днешна Македония?“ от Антоний Тодоров

5. Как се прави PR критика на една недочетена книга“ от Бойко Василев

6. „За македонските спорове“ от Петър Добрев

7. „Македония, сянка в метафизиката на идентичността“ от Стефан Попов

8. „Към Македония с необременен поглед“ от Тодор Абазов

9. По отношение на Македония българите още са махмурлии“ от Раймонд Детрез

10.
Кой казва кой е експерт? от Лиляна Деянова

11. „Македония – мръсна приказка. Разговор с Иван Кръстев“ от в. „Култура“

12. „,Каква ни е Македония?‘ през погледа на един македонски журналист“ от Виктор Канзуров

13. „Записки на махмурлията“ от Веселин Кандимиров

Тъкмо си бях изрязал извадките от книгата на Антонина Желязкова, Петър-Емил Митев и Горан Стойковски Македония на кръстопът и бях раздал копия на познати и приятели, за да разберат какво е всъщност Македония днес, когато с удивление прочетох агресивната реакция на Чавдар Маринов „Как се прави спешна антропология“.

Удивлението ми бързо се смени с разбиране. Има един стар номер за лесна известност: гледаш да се сбориш с някой безспорен авторитет, противопоставяш му екстравагантна теза, той, ще не ще, отговаря, намесват се други будали – и ето ти „дискусия“, и ето ти легитимност. Напълно съзнавайки, че играя в пиар стратегията на Маринов, т.е. в случая будалата съм аз, не искам да замълча.

Не че може да има каквато и да било дискусия. Просто и ясно казано, подписвам се с две ръце под изводите на Желязкова, Митев и Стойковски. Може да съм прост журналист (от текста на Маринов личи искрено презрение към този еснаф), но помня добре и дори си записвам. Та същите думи, буквално същите, съм чувал стотици пъти в Македония за 20 години работа там и по други места на Балканите[1]. На базата на тези думи съм правил същите изводи. Нещо повече, на места ми се струваше, че в текста на Желязкова и Митев чета собствените си мисли – от анализа на албанския фактор през югоносталгията до изводите за македонската идентичност.

Между другото, това не се отнася единствено до изследването за Македония. Прочетох прекрасните теренни проучвания на Антонина Желязкова за Босна и Косово, публикувани отново в „Култура“. Дори съм срещал екипа Желязкова-Митев в Белград, колкото и драматично да звучи, буквално под палките на милошевичевата полиция. За всеки непредубеден е ясно, че текстът за Македония не е създаден единствено на базата на пет дни теренна работа. Ако това е „спешна антропология“, то критиката на Маринов е „антропология от парижките кафенета или от скопските библиотеки“. (Нищо че, както разбираме, е минал през Делчево и Пробищип.)

Защо ли? Защото в критиката му има основно три аргумента.

1. „Много чело, много знае“. Маринов час по час обвинява Желязкова и Митев, че не са чели етнолога Х. или антрополога У. Но накрая се оказва, че Маринов не е чел... книгата, която всъщност критикува. Едва прелистил извадките в „Култура“ – и побързал да удари. Дано не е прелиствал така въпросните етнолози и антрополози, иначе язък за барута, т.е. за претенцията.

2. „Не е вярно, защото не е вярно“. Маринов оборва съжденията на Желязкова и Митев чисто езиково, реторически, иронически, довеждайки ги до абсурд и затрупвайки ги с уж доказващи друго подробности. Той е млад, но да го успокоя – с малко повече езиково майсторство така може да се срине всяка теза. Пръв Маринов ще падне под ножа на хиперболите и сарказма, ако тръгнем да си мерим ерудицията, чувството за хумор и способността да унижаваме, без да се интересуваме от истината.


Small Ad GF 1

3. „Който дава думата на българите в Македония, е националист, расист и михайловист“. Тук нямам какво да кажа. Питам се само каква е разликата между либералната утопия и националната. И кое е по-лошо – да си професионален патриот или да си професионален антипатриот? Честно казано, не ми се гледа научен или обществен кеч между първите и вторите. От Пол Джонсън знам, че тактиката на радикалите е да отстрелват първо онези в центъра – умерените, диалогичните, търпимите. И сред дима на битката Маринов, самотният воин на либералните ценности, величаво се изправя срещу „Скат“. Такъв разговор ли искате?

След като прочетох статията на Чавдар Маринов, се опитах обратно да реконструирам неговия, „истинския“ образ на Македония. Но – може би защото съм прост журналист, не успях. Каква е Македония, според младия учен? Идеалният полис? Държавата-образец на Балканите? Пример за всички нас? „Сложен“ конструкт, в който не сме способни да вникнем? Или удобен обект на изследване – заплюли сме си го в Париж и не даваме дума да се издума за него, без да бъдем консултирани? Във всеки случай, истинската загриженост, любов и респект към независима Македония открих в текста на Желязкова, Митев и Стойковски.

Не знам дали ще ми повярвате, но точно пет минути, след като прочетох критиката на Маринов, един приятел ми изпрати скъпия телевизионен клип „Македонска молитва“, свален в YouTube от ефира на Македонската държавна телевизия. В него не някой друг, а Господ открехва македонците, че те са основата на цялата бяла раса и прадеди на всички народи „оттук до Японско море“. Във форума отдолу десетки граждани на Македония са написали „ей, най-после научихме истината“. Горещо препоръчвам този клип на Чавдар Маринов. Сигурен съм, че Желязкова и Митев са го гледали.


Източник



[1] За Македония съм писал по покана на „Култура“.

Бойко Василев работи в БНТ от 1992 година. Той е журналист и доктор по социология, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е в университета на Хайделберг, Германия. В момента е водещ и продуцент на политическото обзорно предаване „Панорама“.

Pin It

Прочетете още...

Голямата кражба

Дубравка Угрешич 15 Авг, 2016 Hits: 9040
В откровен разговор с водещия редактор на…