Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Сигурно ще ви бъде простено ако, след като сте прочели някои заглавия и статии от последните дни, си помислите, че сте се пробудили в 1978. По време на протести срещу лондонския конкурс за красота „Госпожица Университет“ се дочуваха крясъци на морално възмущение, по входовете на нощните клубове имаше женски патрули, а по улиците се носеха викове за „превръщане в обекти“, докато млади жени в мъхести пуловери протестираха срещу други млади жени, облечени в бални рокли. От една страна беше радостно да се види, че феминисткият активизъм не е умрял, но от друга, той може да ви се е сторил малко, хм, ретро.

За Мери Бери, 27 годишна, която преди три години стартира собствено феминистко списание на име Удари обратно, това със сигурност не е реклама за вида феминизъм, с който тя се идентифицира. „Мисля, че протестите изглеждаха малко глупаво, един вид стереотипна идея за това какво трябва да бъде феминизмът. Лозунгът беше SOAS[1] е за образование, а не за изпразване[2]‘, но аз не мисля, че тук става дума за въпрос на различия между половете. При този конкурс не ставаше дума за мъже. Той е за момичета.“

Един конкурс за красота може и да не съвпада точно с представите за развлечение на средната жена, но всички тези участнички бяха момичета, приети в най-добри университети, които сами бяха избрали да дойдат тук. Достойни цели за феминистки гняв? Не и според американската феминистка Кейти Ройф. „Мисля, че точната реакция по повод на някой конкурс за красота в наши дни е човек да бъде отегчен от него. Мислех си, че онази стара версия на феминизма, която беше яростно против неща като червило и високи токове, вече е отмряла. Това е една отмираща представа за феминизма – че е невъзможно човек да бъде едновременно лекомислен и сериозен, да обръща внимание на облеклото си и да чете книги. И все пак, малко тъжно е, че същите ония старомодни битки продължават да бъдат рециклирани.“

Горе главата, сестри – там навън има и един нов вид феминистки, които изобретяват идеологията отново. Поддържайки оригиналните феминистки теории за равенството (равна заплата, равни права и важността на правото на избор), те подхващат битките, които са важни за тях, игнорирайки елементите на феминистка политика, които намират безсмислени. За Бери, чието издание се прокламира като списание против женските списания (на корицата могат да се прочетат неща като „Списание за жени, които не са глупави патки на диета“), битката се води около това как жените биват представяни от медиите. Удари обратно започна като пародийно женско списание“, казва тя. „Ние презираме Космополитан и Жега. Те рекламират преклонение пред това как да си намериш гадже, как да се ожениш, пред грим, външност и клюки – все неща, които се отнасят до най-низките области на нашия емоционален спектър: ревност, клюки и злоба. А това не са неща, които ни интересуват. Според нас да бъдеш млада жена е нещо по-различно.“

Но това не означава, че те не се интересуват от нищо подобно: „Като жена е невъзможно да не си купувате обувки и да не носите дрехи. А освен това всички тези неща са приятни – те не отнемат вашата женска сила.“


Small Ad GF 1

Една от фенките на Удари обратно е Зейди Смит, която им написа в едно писмо: „Вашето списание ме кара да чувствам, че настоящата ситуация на жените може би не е чак толкова ши**но ужасна, както го чувствах преди. Това беше тъничък лъч на розова надежда. Продължавайте все така. Oт една стара феминистка.“

За Дуня Кнежевич, на 26, и Виктория Кеон-Коен, на 21, целта е напълно различна. И двете работят като манкенки, като същевременно водеят кампания за справедливи условия на работа в модната индустрия и се борят за създаването на първия професионален съюз на манекенките. Техният вид феминизъм отхвърля напълно въпросите на пола. „Според нас винаги е ставало дума за равенство за всекиго на работното място“, казва Кнжевич. „Ние се борим за правата както на мъжете, така и на жените в нашия бранш“. И макар да не определя себе си като феминистка, тя все пак настоява: „Не мисля, че след като съм манкенка, не мога да бъда феминистка“.

Невъзможно е човек да се придържа към бойните лозунги, които преди време изглеждаха толкова ясни, но това е и причината, поради която една жена може да бъде както манкенка, така и феминистка. В едно и също време ние сме по-свободни от всякога, но и обсебени от неща като младост, слаба фигура и известност, както никога преди. Попитайте която и да е жена дали има нещо против да бъде оценявана по външността си – и тя ще ви каже „да“. Но попитайте я дали би искала да изглежда по-добре – и тя отново ще отговори с „да“. Красотата е сила и нашето отношение към нея е сложно, каквито са и представите ни за сексуалността. От една страна, тя ни кара да се чувстваме силни; от друга тя ни прави обекти на непрестанна похотливост. Каква е мярата между тези неща? Джордан може и да представя себе си като карикатура на мъжките фантазии, но същевременно тя е изключително богата и успешна работеща майка – а какво е не-феминисткото във всичко това?

Различното в тази нова вълна е, че тя внимателно позволява на тези противоречия да се разгърнат. Според Ели Ливънсън, автор на книгата Наръчник по феминизъм за момичето от новия век, именно тази гъвкавост е онова, което я характеризира. „В миналото вие трябваше да приемете цял комплекс от убеждения, за да бъдете феминистка, включително и това как трябва да изглеждате или как да се държите. Но жените от новия век вече са надживели това. Тук става дума за феминизъм от вида избирай-и-смесвай, където сами можете да избирате нещата, на които държите.“

Както казва Джес Маккейб, редакторка на Думата F, онлайн-сайт за съвременен феминизъм: „Смисълът на феминизма не е да замести собствените очаквания с някакви други. Тук става дума за освобождаване от цялата тази динамика. Не е здравословно да се каже Не трябва да си слагате грим, тъй като в някакъв смисъл това е не-феминистко.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Фиби Франгъл, на 27, редакторка на Памфлет, едно издание, определяно като „феминистко списание за мода“, също е готова да приеме един такъв модерен феминизъм и е пледирала активно за правото да бъдеш както феминистка, така и ефектна. „Пиша за правото да носиш високи токове и въпреки това да наричаш себе си феминистка. Не мисля, че тези неща се изключват взаимно, нито пък го правят моите приятелки.“ Тя се оплаква от крайния феминизъм, който се демонстрира в Лондонския университет по икономика и в други университети, като казва, че това отблъсква хората. „Там навън има толкова много хора, които не биха описали себе си като феминистки, но в действията си всъщност са. Те просто се страхуват от тази дума. Ако попитате Гуен Стефани дали е феминистка, тя вероятно ще каже не, макар Шарлът Чърч да казва, че тя е. Не знам дали ние сме третата вълна или пост-феминистки, но при всички случаи ние искаме да бъдем всички неща заедно и нямаме чувството, че не можем да бъдем.“

„Едно от най-малко привлекателните неща относно феминисткото движение още от самото му начало е неговата склонност да осъжда другите жени“, казва Ройф. И, като се има пред вид полярността на възгледите между феминистките от старата школа и модерните млади жени, занимаващи се с популярна култура – която, независимо от това дали ще ви хареса или не, е обсебена от известност, консумация и младост – то налице е много място за взаимно осъждане. (Вижте например новия манифест на асоциацията Girlguide и скорошното смъмряне на Черил Коул от страна на Джърмейн Гриър, която каза, че тя била „прекалено слаба, за да е феминистка“).

Наистина вярвам, че е време онези феминистки да отстъпят настрана“, казва Франгъл. „Да, ние сме благодарни за всичко, което сте направили, но вече е време да предадете щафетата. Ние имаме различен мироглед и може би имаме нещо по-различно за казване.“

 

Новата сила на жените:

Икони: Бет Дито, Черил Коул, Зейди Смит, Вивиън Уестуд, Марта Лейн Фокс

Външност: Червило, високи токове, дрехи от 1950-те – Дита фон Тийз се среща с групата Блумсбъри – или girlie grunge (вижте Кортни Лав около 1990)

Цели: правото да се казва каквото по дяволите си поискате, както си поискате, на токова – ако искате.

Дейности: Превъзпитание на Нощните походи, абонаменти за женски списания

Интернет-сайтове: thefword.org.uk, marmaladya.com, knockback.co.uk, myspace.com/pamflet, kcandk.com

http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/the_way_we_live/article5358135.ece



[1] School of Oriental and African Studies – Лондонски университет за африкански и ориенталски науки. Бел. пр.

[2] (Леко груб) опит за превод на английското „SOAS is for education, not for your ejaculation“, което ми се струва непреводимо. Бел. пр.

Джема Соумс е млада британска журналистка. Тя публикува предимно в The Times и The Sunday Times. 

Pin It

Прочетете още...

Перверзна любов

Дубравка Угрешич 01 Ное, 2010 Hits: 21470
Първата родина, Югославия, изискваше…