Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 10 Requiem Cover burned

 

Една кореспонденция

 

Скъпа А.,

Чувствам се малко разочарован след поредица от разговори с моята евентуална немска редакторка – млада и идеалистична жена, която ме сблъсква с културни чувствителности, за които някак си не бях подготвен. Ето части от нашия обмен, мисля, че те са своеобразна снимка на съвременна Германия (изглежда, че моята книга ще има подобни трудности като твоята, тя очевидно засяга чувствителности, с които не бях съвсем наясно).

 

Относно: „Реквием за никого“

Добър ден, госпожо Ю.,

Казвам се Златко Енев и съм български писател, който живее тук, в Берлин. Изпрати ме при Вас г-н А. С. от „Агенция С.“, с когото ме свързва старо приятелство. Историята ми е дълга и сложна, засега не искам да започвам с нея, но имам една сравнително спешна молба.

Основното ми произведение, романът Реквием за никого, беше публикуван в Полша преди около две години и там беше приет много добре, което доведе до това, че една важна полска авторка се съгласи да пледира пред издателство „S.“ за издаването му тук, в Германия. Вече повече от 20 години проблемът ми е, че не мога да намеря добри преводачи за книгите си, затова този път реших да преведа сам пробните страници. Резултатът е нещо от рода „почти“ и затова ми е необходима професионална редакторска подкрепа (става въпрос за 30-40 страници от книгата). Ще имате ли възможностите и желанието да се заемете с такъв проект, г-жо Ю.? Разполагам с добър превод на английски език, който бихте могли да използвате за сравнение и като своеобразен „оригинал“.

Ще се радвам да работя с Вас. (Кой знае, може би някой ден ще можем да продължим да работим върху пълния текст. ?)

С уважение,

Златко Енев

 

Относно: И още нещо дребно

Ето едно видеоинтервю, което може да даде доста добра представа за цялото:


Small Ad GF 1

https://www.youtube.com/watch?v=rEgcnFZxEWw

З. Е.

 

AW: И още нещо дребно

Уважаеми г-н Енев,

много Ви благодаря за обаждането, за пощата, файловете и връзката към интервюто. Изгледах от всичко по малко и съм не само заинтересувана, но и малко смутена, че тази част (както и много други части) от българската история ми беше напълно непозната. В тази връзка би било наистина желателно книгата Ви да излезе на немски език – със сигурност не съм единствената, която има тези и други значителни пропуски в познанията за един партньор от ЕС!

Ето защо много бих желала да направя коректурата. […]

Въпреки това вече имам един лингвистичен въпрос. В превода си използвате думата „циганин“, която трябва да се избягва на всяка цена. Добре е, ако се появи българска ругатня и тя бъде обяснена, но би ми било много драго, ако на немски език използвате друго обозначение (синти/роми?). Какво мислите?

С най-добри пожелания и приятна вечер

Ю.

 

AW: И още нещо дребно

Уважаема госпожо Ю.,

Наистина съм много щастлив! […] Що се отнася до определянето на Стамко и неговите хора, доста трудно ми е да си го представя по друг начин. Въпросът по принцип е същият като при много други произведения, които всъщност идват от други времена и езикови обичаи: трябва ли да наричаме героите на Марк Твен „негри“? Трябва ли да позволим на Пипи Дългото чорапче да си играе с „малки негърчета“, или по-скоро трябва да ги наричаме „черни деца“? Съвременната чувствителност е изострена и става още по-изострена, но зад това според мен се крие простият факт, че ние всъщност не искаме да възприемаме „другите“, тези от миналото или от „напълно несъвместимите“ културни и езикови кръгове. Времената, които са описани в тази книга, са много по-близки до тези на Фокнър, отколкото до нашите, поне тук, в Германия. Не само вие, но и много други хора ще се смутят от тези думи дотолкова, че вероятно мнозина дори няма да искат и да помислят за четене на такава книга. Но да се накарат българите от 80-те години на миналия век говорят за „роми“, е просто вид „подобрение“, което според мен доста се доближава до лъжата.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Повярвайте ми, това е един от дребните проблеми на този текст и на тази история. Вероятно ще имаме още много разговори, а това решение – ако и да е смущаващо – все пак е доста просто, поне от моя гледна точка.

Сърдечни поздрави,

Златко Енев

 

AW: И още нещо дребно

Истинският проблем са „истинските“ ругатни, като например „Мангал“ (което е нещо подобно на немското, „Kanacke“ или дори много по-лошо). На английски намерих невероятен еквивалент – „pikey“, но има ли всъщност истински лоши, стари немски думи за „роми“? Как са ги наричали по времето на нацистите, може ли да откриете нещо в тази връзка?

 

AW: И още нещо дребно

Уважаеми г-н Енев,

много Ви благодаря за писмата.

„Циганин“ е истинска ругатня! Препоръчвам сборника „Расистко наследство“ на Сюзън Арндт, в който са описани произходът и историята на думата, включително и от времето на нацизма. По въпроса как нацистите са използвали тази дума (включително баварския „Закон за циганите“ още от 1926 г. или „циганската ситуация“ в Биркенау), в мрежата могат да се намерят определено ясни доказателства. Още по-важно е, че Централният съвет на синтите и ромите в Германия е публикувал изявление по въпроса, което не оставя много място за дискусия: https://zentralrat.sintiundroma.de/sinti-und-roma-zigeuner/.

С други думи, това наистина е „древен“ (от XV в.) термин, който съдържа расистка идея, която аз като редакторка не бих приела в нито една книга, върху която работя (освен ако не я произнесе доказан расист).

Сега, когато казвате, че това е лесно решение в сравнение с други въпроси, които ще възникнат, и че „истинският въпрос“ е друг, това ме кара да се чувствам настроена скептично. Точно затова попитах в самото начало. Напоследък редактирах няколко превода, в които се появиха такива въпроси за расистката употреба на езика, особено по отношение на времето, в което се развива действието на книгата, и семантиката на различните езици. Ако не се постигне съгласие по този въпрос от самото начало, става трудно и това може да доведе до неприятни конфликти. Уморена съм да споря, но преди всичко книгата ви заслужава редактор, който ще взема решения във ваша полза. Макар и да вярвам, че издателство S. също няма да приеме тази дума, бих ви посъветвала все пак да започнете да търсите отново. Наистина има много добри редактори на свободна практика!

С най-добри пожелания

Ю.

 

AW: И още нещо дребно

Добро утро, г-жо Ю.,

Мисля си за нашия разговор почти през цялото време и бавно започвам да разбирам, че всъщност трябва да съм Ви благодарен: Вие ме изправяте пред нещо, за което си мислех, че съм подготвен, но изглежда само съм си мислел така. Отново и отново хората извън България реагират на разказа ми с ужас и отвращение. Опитвам се да обясня, че това е един вид предупредителен сигнал и че самото естество на предупредителните сигнали е да бъдат пронизителни, силни, дори непоносими, но това не помага особено много: хората са хора и те не искат да претоварват сетивата си, дори и когато осъзнават, че там навън има и други хора, които прекалено много обичат да си играят с огън и всякакви гърмящи играчки.

От Полша дойде най-важната критическа забележка за мен досега: по полското радио една млада критичка нарече книгата „литературен еквивалент на Болеро на Равел“. На пръв поглед това може би звучи като похвала, но тя имаше предвид следното: „започва много бавно, едва доловимо, после става все по-силно и по-шумно, докато накрая вече е непоносимо – а след това свършва с ‚бум‘.“

Това е моята книга, моето евентуално дете с увреждания. Вече не се опитвам да умолявам хората да го галят, прегръщат и обичат; напълно съм щастлив, ако те не настояват просто да се разтворя, заедно с детето си и всичко останало, в чистия въздух.

Ще ви бъда много благодарен, ако ми дадете ясен отговор: продължаваме ли да работим заедно в този проект, или по-скоро трябва да се разтворя, заедно с детето си и всичко останало, в чистия въздух?

С най-добри пожелания,

Златко Енев

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...