– Чакай, чакай! – сепна се изведнъж ламята. – Ти как се казваш, всъщност?
– Леа. От рода Карталови. Това ще рече „Орлови“, ама ти сигурно и без това го знаеш.
Ламята мълчеше, пронизана от предусещането за съдбовност и предопределеност, някъде чак до най-затулените дебри на древната ѝ душа.