Противници на споразумението между Гърция и Македония по време на протестен митинг в Скопие, 2 юни 2018.
Снимка: MARKO DJURICA / REUTERS
Един от най-продължителните и както изглежда най-глупавите спорове на Балканите може би ще бъде най-после решен след няколко седмици на политически пробиви. Македония се съгласи да промени името си на Република Северна Македония, така че вече няма да има припокриване на имената с регион в Гърция. Но споразумението е само първата стъпка към прекратяване на споровете отпреди десетилетия. Превръщането му в реалност ще изисква много повече усилия, тъй като има важни действащи лица в Гърция, Македония и извън тях, които биха искали споразумението да се окаже неуспешно. Ако сделката обаче успее, тя вероятно ще има поредица от положителни странични ефекти и от нея ще има полза не само за двете страни, но и за Балканите като цяло.
Дълъг път напред
За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции към едноименния северен регион в Гърция. От гледна точка на македонците пък, отказът на Атина да приеме името, което са избрали за своята страна, е отричане на националната им идентичност. Конфликтът никога не е бил принципен по същество, но въпреки това касае доста много неща. Някои националисти и в двете страни са изградили политическите си кариери върху този въпрос – от бившия гръцки премиер Андонис Самарас до македонския му колега Никола Груевски, който наскоро бе осъден на две години затвор за корупция, но остава защитен от парламентарен имунитет. Нещото, което възпрепятстваше решението, беше асиметрията на конфликта. Гърция държеше козовете, тъй като е членка на Европейския съюз и НАТО, и досега нямаше достатъчно стимули да прави компромиси, а Македония често смяташе, че е изнудвана да направи отстъпки.
В крайна сметка Македония отстъпи. Тя ще бъде наричана Република Северна Македония не само в международен план, но и вътре в страната – което е сериозен компромис. Но както е изтъкнато в текста на споразумението, изтекъл от гръцкия вестник Катимерини, гражданите на Македония все още ще бъдат наричани македонци в международни документи, а езикът им ще продължи да бъде македонски.
Този сложен компромис стана възможен след като миналата година националистическото правителство в Македония падна в резултат на широки протести срещу злоупотреби с властта. Новият премиер Зоран Заев и министърът на външните работи Никола Димитров осъзнаха, че за да променят динамиката на страната, те трябва да създадат реални възможности за членство в ЕС и НАТО, което пък е възможно само като се постигне помирение с Атина. В Гърция министър-председателят Алексис Ципрас и министърът на външните работи Никос Коциас видяха в споразумението възможност да подобрят международната си репутация и да осигурят личното си политическо наследство. Те се възползваха от възможността, въпреки че подтикът от страна на ЕС не беше маловажен. Там добре се осъзнава, че балканските страни се насочват в грешна посока със своите завяхващи демокрации и нарастващото влияние на Русия върху тях.
Тази комбинация от обстоятелства спомогна за прокарването на споразумението. Но пътят към окончателното му изпълнение си остава дълъг. Първо, ЕС ще покани Македония да започне преговори за присъединяване в края на юни или началото на юли. След това Скопие ще ратифицира споразумението, но без нормалните две трети мнозинство в Парламента, които се изискват за конституционни промени, като по този начин се подготвя пътя към референдум за промяна на името през есента. Ако избирателите се съгласят с новото име, конституционната реформа, която ще последва, ще бъде много по-лесна за прокарване. Едва след като Македония предприеме тези стъпки, Гърция ще ратифицира споразумението. Ако Скопие не успее да приеме вътрешното законодателство, Гърция може да откаже да ратифицира членството в НАТО или да блокира присъединяването на Македония към ЕС.
Все още има огромни пречки за приемането на споразумението и в двете страни. В Гърция, по-малката коалиционна партия, крайнодясната Независими гърци, досега отхвърляше всяко споразумение, което дори би споменавало името Македония. Това означава, че управляващата партия Сириза ще трябва да събере подкрепата на опозиционните партии или да убеди коалиционния си партньор да подкрепи сделката. Най-голямата опозиционна партия, консервативната Нова демокрация, от която се очаква да спечели следващите избори, е разделена по въпроса, но вероятно ще се възползва от споразумението, за да експлоатира разликата между коалиционните партии и да настоява за предсрочни избори. Масовите протести срещу компромиса в спора около името, които наскоро избухнаха в Атина и Солун, показват, че това ще бъде политически горещо лято.
В Македония пречките са потенциално по-големи. Макар че правителството има по-твърдо мнозинство, президентът Георге Иванов заплаши да се противопостави на евентуалната сделка. Той вече се е опитвал да възпрепятства формирането на сегашното правителство и да подкрепи предишната управляваща партия, която е замесена в тежки престъпления, включително измами и корупция. Националистическата опозиционна партия се опитва да спечели подкрепа за своята съпротива срещу сделката. За да бъде прието, споразумението в крайна сметка ще изисква широко парламентарно мнозинство, включително и гласовете на опозицията. Вероятно най-голямото предизвикателство пред оцеляването на споразумението е обещаният референдум за новото му име, планиран за есента, когато – такива поне са надеждите – Македония ще получи покана за членство в НАТО и ще започне преговори за присъединяване към ЕС. По този начин, гласуването не би било просто за ратифициране на споразумението, но и за евроатлантическата интеграция. Референдумът може да се провали, като се има предвид, че има изискване за 50% избирателна активност и че правителството трябва да активизира поддръжниците си да гласуват, включително и голямото албанско малцинство, което съставлява около 20-25% от населението.
Ако споразумението се провали, щетите в Гърция ще бъдат сравнително ограничени, но македонското правителство ще бъде сериозно отслабено, а заедно с него и благоприятният импулс, който се оформи напоследък около европейската интеграция на Западните Балкани.
Възражения от чужбина
В същото време има регионални сили – точно като националните в Гърция и Македония – които биха предпочели сделката да пропадне. Само няколко дни преди Атина и Скопие да постигнат споразумение, унгарският премиер Виктор Орбан открито насърчи обструкционистката македонска опозиция да отхвърли сделката и похвали групата, че се противопоставя на външния натиск. Тази открита намеса от страна на правителство от ЕС не само подчертава нестабилността на сегашния ЕС, но и показва, че споразумението противоречи на интересите на крайнодесните популисти в Европа, много от които напълно подкрепят идеята за разпадане на ЕС и със сигурност ще бъдат против разрастването на членството.
Не е изненадващо, че Русия поддържа подобна линия. Исторически погледнато, тя винаги е проявявала слаб интерес към Македония и обратно, за разлика от ситуацията със съседна Сърбия. Но преди две години, когато спорът около името достигна върха си, Русия започна да подкрепя управляващата [тогава] националистическа ВМРО-ДПМНЕ. Руските медии започнаха да говорят за опасността от цветни революции, с което повтарят разказа на десните популисти и предупреждават срещу вредното чуждо влияние на милиардера филантроп Джордж Сорос. Наскоро руският идеолог Александър Дугин, чиято антизападна мисъл служи като един вид идеология на официалните руски позиции и който има тесни връзки с Кремъл, посети Македония, за да демонстрира подкрепата си за малка проруска партия. И все пак повечето македонци искат да се присъединят към ЕС. Анкетите обаче показват, че те са разделени по въпроса дали са склонни да приемат промяната на името като цена за такова постижение. Ето защо правителството ще трябва да извърши още много работа, за да ги убеди, че споразумението е цена, която си струва да платят.
Руският интерес в спора около именуването е да се предотврати разширяването на ЕС и НАТО, и да се запази неразрешен конфликтът в Западните Балкани, което ѝ позволява да подхранва напрежението и да създава враждебност сред членовете на ЕС. Гръцкото правителство например обикновено се смята за про-руско, докато македонското правителство не е такова и се стреми да намали руското влияние, като се присъедини към НАТО и ЕС. Това не е нещо, което влияе върху споразумението или отношенията между Гърция и Македония, но то тегли Русия в различни посоки. Ето защо Москва може да продължи да разгаря гнева на противниците на сделката, дори и ако най-вероятно ще се въздържа от открито саботиране на споразумението. Русия започна злостна кампания срещу членството на Черна гора в НАТО, например, като атакува правителството и може би дори оказа подкрепа за един мътен въоръжен антиправителствен заговор по време на изборите през 2016 г. След това, през март 2018 г., Русия заплашваше с отрицателни последици за двустранните отношения, ако Македония се присъедини към НАТО. Всъщност, ако Македония стане член, вакуумът на сигурността на Балканите ще намалее, като остави само Босна, Косово и Сърбия извън Съюза.
При всички изказани съображения, положителните ефекти от това споразумение са значителни. Първо, ЕС имплицитно свърза Албания и Македония, като преди шест седмици препоръча статут на кандидатки и за двете страни. Това означава, че ЕС е в процес на преговори с четири страни, които евентуално ще се присъединят към Съюза (другите две са Сърбия и Черна гора). Това е положителен ход напред, тъй като най-вероятно той ще включи конкуренцията между страните, коя от тях първа да „влезе“, което означава, че те ще бъдат стимулирани да предприемат по-бързо необходимите реформи. Това вече се случи по време на разширяването от 2004 г., когато нито една от централноевропейските държави не искаше да изостане или бъде бита от останалите. По онова време Чешката република, Унгария и Полша бяха водещи [в процеса на присъединяване] и насърчиха гражданите на Словакия да изхвърлят местния „силен човек“ Владимир Мечиар. Всяка от тях удвои усилията си да надмине другите при изпълнението на изискванията на ЕС. Ако Македония се присъедини към групата, това ще окаже по-голям натиск за провеждане на реформи върху останалите кандидати. Що се отнася до върховенството на закона, Македония и Албания вече се ангажираха с по-съществени реформи от Сърбия и Черна гора. Освен това Македония се придвижва по посока на по-голяма свобода на медиите и намалява клиентелизма, който в продължение на дълго време е оформял влиянието на управляващите партии върху държавата. В сравнение с това, ситуацията в Черна гора в най-добрия случай стагнира, докато Сърбия се движи назад.
Ето защо споразумението е нещо, което касае не само едно отдавна необходимо решение на спора около името. То представлява и един вид повратна точка за целия регион. Ако успее, то може да съживи интеграцията в ЕС и цялостната динамика на реформите в другите държави, очакващи членство, както и да увеличи натиска върху Сърбия и Косово да решат различията си, за да не бъдат изоставени. Ако се провали, то може би ще изминат години, преди да се появи друга възможност като тази – с две прагматични правителства в Македония и Гърция, които могат да преговарят помежду си и желаят да поемат рискове. Освен това евентуалният неуспех ще охлади усилията за реформи в Западните Балкани. Докато противниците [на споразумението] до голяма степен заемат задната седалка по време на преговорите, това би помогнало на Съединените щати, Брюксел и основните европейски сили да приключат успешно сделката и да осигурят дълготрайния ѝ успех