Така нарича своя „Исторически парк“ неговият създател Ивелин Михайлов. А селото Неофит Рилски, съседно на парка, в което живее самият той заедно с множество нови заселници[1], нарича „Земя на свободните хора“.

Ето как – според него – изглежда „земята“:

Тук няма да срещнете пияници, наркомани и престъпници. Колите се движат с нормална скорост, затова ще видите деца, които карат колелета и се движат свободно. Няма казина, фирми за бързи кредити, заведения с наргилета и балони, а само организирани дейности, от които посетителят да научи нещо и да си замине по-добър, отколкото е дошъл.[2]

Друг заселник, завърнал се от САЩ, за да заживее в Неофит Рилски и да инвестира в „Исторически парк“, потвърждава думите му:

Престъпността изчезна, няма пияни шофьори, не се дават наркотици на децата.[3]

Затова пък има екологична храна, произвеждана също от заселници, която понякога придобива и „исторически“ характер – чрез отглеждането на „стари и почти изчезнали сортове зеленчуци“.[4] Екологични месни и млечни продукти пък доставя овцефермата в съседно село.[5]

В „земята на свободните хора“ са регистрирани 104 фирми (повечето от тях – след 2020 г., когато се развива инициативата „Исторически парк“) и основен предмет на дейност – покупко-продажба на недвижими имоти; разработване и реализиране на инвестиционни проекти; строителство; строително-ремонтни и довършителни дейности; изработка и реализация на интериорни и екстериорни проекти; управление на сгради и други недвижими имоти; бизнес консултации; посредничество; комисионни сделки; рекламни и консултантски услуги; туристически услуги; търговия с хранителни и промишлени стоки и извършване на всякакви други търговски дейности – незабранени от закона.[6]

Някои от фирмите носят красиви имена като „Блаженство“, „Благоденствие“, „Справедливост“, „Волност“, „Светилник“, „Съкровищница“, „Винаги заедно“, „Наедно“, „Задружно“, „Сборувам“, „Ведно“, „Защитник“, „Пазител“, „Бранител“, „Хранител“.[7]

Интересът ми към „земята на свободните хора“ не произлезе от скандалите и разследванията около „Исторически парк“[8], нито от шеметната поява, шеметния разпад и възкръсването от пепелта на партия „Величие“. Предизвикаха го именно „свободните хора“ и мотивацията им да се заселят в тази „земя“.

Според Ивелин Михайлов, в техните вени тече една особена кръв на бойци, които не признават поражението, които ще минат през огън и вода, но ще направят така, че предците и децата им да се гордеят с тях.[9]

Прииска ми се да разбера нещо повече за тази „особена кръв“…

За щастие, дружеството „Блаженство“ ЕООД със същия предмет на дейност като вече цитираните издава множество безплатни вестници с бранд „Красива община“ („Красива Варна“, „Красив Плевен“, „Красив Батак“, например, заедно с „Красива България“), в които се надявах да намеря информация за „особената кръв“.

За съжаление обаче, половината от тези вестници се оказаха с празни сайтове, а в други има само по няколко съобщения. Единственият постоянно поддържан сайт е „Красиво Ветрино“[10] – общината, към която спадат както „раят на земята“, така и „земята на свободните хора“ и в която почти всички общински съветници са от партия „Величие“.

Почерпих информация и от сайта на компания „Тогедър“ – застрахователен брокер, чиято цел е „да направи българите богати, свободни и щастливи“.[11] Компанията е притежател на телевизия „Тогедър тв“, You tube канал „Тогедър“ и издателство „Тогедър академи“, създадено, за да „подпомогне процеса на финансовото ограмотяване на хората в България“.[12]

Издателството гарантира, че всяка книга е специално подбрана и притежава изключително съдържание, способно да допринесе за качествена промяна у всеки, който е готов да приложи написаното. Освен това, новата литература се издава изключително в уникални кожени корици и на специална, висококачествена луксозна хартия, а в скоро време предстои да бъде разпечатвана и на специално изработен за целта авторски шрифт на кирилица. Защото само така може да се усети истинската стойност, която препоръчваните книги носят.[13]

Една от луксозните книги е биографията на Ивелин Михайлов със заглавие „Създателят“. Вместо със „Заключение“ тя завършва с „Перспективи“, защото това не е ретроспекция на един изминал живот, а началото на един Създател.[14]

Всъщност повече от „Създателя“ ме интересуваха „създанията“ от „земята на свободните хора“, някои от които живеят в новопостроените специални „исторически“ къщи, заявени като средновековни или възрожденски „архитектурни чудеса“ със „сложни форми и спираща дъха красота“.[15]

Заселниците – в по-голямата си част – са сравнително млади. Някои са вече изградени специалисти с професии, други разчитат да получат квалификация именно в „земята на свободните хора“, където търсещите своето място под слънцето имат възможност да получат теоретични знания и практически насоки в най-различни области – личностно развитие, придобиване на финансова култура, активно спортуване като противовес на цигари, алкохол и наркотици, и като цяло набавяне на качества и умения, които да им помогнат да се превърнат в пълноценни и добре обучени кадри в професията, която са си избрали.[16]

„Земята на свободните хора“, оказва се, представлява и нещо като университет, който – при това – има не само образователни, но и възпитателни функции…

Горното твърдение се потвърждава от признанието на 18-годишен младеж, пристигнал случайно от Божурище и заселил се за постоянно, защото и селото, и хората му харесали:

Тук има куп възможности и ако продължавам да се уча и да надграждам, според мен ще придобия умения, които ще развият потенциала ми във всеки аспект от живота, без значение къде се намирам и какво правя дори и след 20 години. Най-хубавото от живота тук е, че наистина можеш да се превърнеш в мъж. Спираш да разчиташ на родителите си да те издържат и започваш да поемаш отговорност. Искам да остана тук, да намеря своето призвание и да усвоя нужните умения.[17]

Някои вече се канели да напуснат страната и да потърсят реализация в чужбина, когато научили за „земята на свободните хора“ (от интернет, от познати) и избрали да живеят в нея. Други пък се завърнали от чужбина, защото разбрали, че истинският рай е в родината им.[18]

Живях дълго време в Гърция, даже дъщеря ми още е там. През 2018 гледах едно видео на Ивелин Михайлов – за финансови консултации, които много ми помогнаха. И така се заселих. (жена, 48 г., от Шумен)[19]

Работих в Австрия и в Германия, но не ми хареса. Дойдох през 2019 случайно – като фен на „Алфа Ромео“, защото състезанието приключи тук. Запознах се с хората и намеренията им. След това се преселих. Харесват ми идеалите на тукашното общество, които съответстват на моите цели (не иска да каже какви са целите му). (мъж, 34 г., от търновско село)

Винаги съм искал да избягам от Горна Оряховица (въпреки, че съм оттам, не познавах Ивелин от по-рано). Срещнах Ивелин и той ми подаде ръка, даде ми книги. Насочи ме към планиране и предприемачество. За първи път четях толкова книги! Така развих умения за бизнес и търговия.

Жител съм на Неофит Рилски от 12 години. Преди 7 години създадох фирма. Имам съдружници, но всичките идеи са мои. Имам и кредити, разбира се. (мъж, 48 г., от Горна Оряховица)

Не само персонажите на „Красиво Ветрино“, но и повечето от заселниците, които интервюирах, декларират, че са щастливи от тукашното си битие. И наистина изглеждат щастливи.

Работих в чужбина като магазинерка. Там човек оценява какво има – коренът е най-силен и съм най-щастлива в България. (жена, 36 г., от Омуртаг)

Младо момиче сбъднало детската си мечта – да стане като воините във филмите. За разлика от измислените герои, тя се превърнала в истински воин в реалния живот. Живее в Неофит Рилски и участва в международни фестивали за стрелба с „исторически“ лък, организирани от „Исторически парк“. Обучава и възрастни, и деца на своето изкуство. Представя на посетителите и тракийски ритуали. Щастлива е.[20]

Щастливо е и семейство с три деца, защото:

… служим на близките си, на обществото, на утрешния ден. Каквото посеем, това ще пожънем, защото така са устроени Вселенските закони.[21]

Щастието идва от усещането за общност, което – вероятно – е липсвало на заселниците в предишните им животи.

Не ми липсват компаниите: излизаш, харчиш пари и разбираш, че ти повтарят едно и също. (мъж, 34 г., от търновско село)

Живея в село Неофит Рилски от една година. Обичам организацията и духа на общността. Аз съм наемател и работя за общността. Селото и паркът са едно, това е едно и също предприятие. Работата ми: строителство, разрушаване, всякаква работа. Много обичам хората, имат патриотични идеи – същите като моите. Това, което се прави там, е много добро за образованието на децата и за тяхното бъдеще. (мъж, 38 г., участник в протеста против разследването на „Исторически парк“ от парламентарната комисия, София)[22]

Тук видях среда от хора, за които най-важното не е „аз-ът“, а общата цел и кауза. Винаги съм искала да съм заобиколена от такива отдадени хора. Има огромен смисъл в нещата, които се правят.[23]

Най-ценното за нашата общност е човекът. (мъж, 48 г., от Горна Оряховица)

Търсим добра и безопасна среда за децата ни, за да отраснат с познанието, че са силни и могат да бъдат полезни на обществото. Търсим място, където да се развиват. Мен ми пречи това в Германия, и в Чехия е същото, че идва един момент, когато ти пречупват идеите, свободата, мечтите. Превръщаме се в работници, които работят за системата. Тук, в тази среда, се дава възможност на децата да следват и постигнат мечтите си. И както е принципът на мрежовия маркетинг – от един стават двама, от двама – четирима, и така ще се формира новото общество.

Децата са нашето бъдеще и тук е мястото, където искаме да ги отгледаме. Германия не е нашето място, не е добро за отглеждане на деца – джендър идеологиите, още по-лошо е, че там не можеш да изразяваш себе си. Трябва да си кон с капаци. Вървиш и гледаш само пред себе си, и нищо не те интересува. Тук бяхме много очаровани от отношението на хората в общността. (семейство – българин и чехкиня, досега са живели в Германия)[24]

Във визията на повечето от заселниците Германия се явява като кошмар. Образът на „хората с капаци“ се очертава и от друг информатор, спечелил пари от гурбета си там, започнал собствен бизнес след завръщането си в България, но фалирал:

В Германия хората са с капаци – не се интересуват от нищо, освен да работят. Емигрантите не просперират – освен, ако си лекар или нещо такова…

Ох, Германия… От Германия тръгва онова със смесените двойки – дето мъжете си разменят жените – ужас просто… (мъж, 34 г., от търновско село)

Когато се заселил в Неофит Рилски, информаторът, очевидно, съпреживял усещането за общност. Говори за „нашия магазин“, в който се продава „нашата бира“ – макар да няма нищо общо със собствеността на въпросния магазин и дори не е инвеститор в парка.[25]

Откакто дойдохме, селото почна да се развива. Настана ред. Ами как го осъществихме – например – за шофьорите: като го видиш, че е пиян или дрогиран, веднага викаш полиция. Почна да има респект – това е усещането, че не можещ да останеш безнаказан. Така настъпи спокойствие – не се заключваш, не се страхуваш. Ивелин дойде в най-правилния момент. Точно тогава малцинството (цигани копанари) почнаха да пипат по къщите. Сега хората имат на кого да се обадят и се чувстват защитени. Все едно ми е на кого ще се обадя – важното е да е от нашите. Това е като в училище – някой от по-горен клас те пази. Преди това цареше страх – само от един-двама мафиоти. (жена, 48 г., от Шумен)

Ивелин Михайлов изяснява идеята за общността на „нашите“:

Аз съм намерил изоставено място, където да се съберем себеподобни хора. Не сме обединени по религиозен или икономически принцип, а сме обединени от една идея – да има еднакви правила за всички.[26]

Макар че – преди пристигането на заселниците – „мястото“ съвсем не е било „изоставено“, както личи и от преброяването, и от интервютата ми с коренни жители на селото (за които ще стане дума по-нататък), усещането за общност, като че ли, обхваща само „новите“. Изграждането на „нашето“ пространство, на колективното „ние“ е резултат от избора да живееш тук. В него не се вместват нито „старите“ жители, нито предишните познати от предишното място, причинили – по всяка вероятност – дефицитите в предишното битие и чувството за самота на „нашите“. Заселниците с удоволствие споделят гордостта си от този избор и щастието да намериш себеподобни, които, може би, също като „нас“ са били недооценени или – направо отхвърлени от предишното си обкръжение.

Ако при повечето от заселниците дефицитите в предишното им битие са само загатнати и предполагаеми, „създателят“ Ивелин заявява със самочувствие:

Ако сте мечтатели и се чувствате самотни на мястото, където живеете, не е нужно да търсите себеподобни в чужбина. Задължително посетете село Неофит Рилски – останете ден-два и ще разберете, че раят се намира в България.[27]

Самочувствието е напълно оправдано от всеобщото признание на ролята му за разцвета на селото и за щастието на общността. Към признанието се присъединяват и някои от местните:

Сега ще го изберем! Имаме и приятели, и хора…

Само той можа да спре перките (ветрогенераторите – Е.И.). Как кое им е лошото – нямаше да има птици, нямаше да има трева…

Ако не беше Ивелин… (жена, 66 г., мъж, 68, г., местни)

Разбира се, „нашата“ общност е още по-категорична:

Ивелин е всичко тук! (жена, 48 г., от Шумен)

Идеята на самия Ивелин за „ние“ обаче допуска не само спокойно щастие:

Аз съм в конфликт с управляващите, който може да стане и военен. Но трябва те да са първи, а ние да действаме в самозащита.[28]

След като през октомври 2024 „Величие“ не успя да влезе в парламента – заради една хилядна от процента, условията за (военна?) самозащита, като че ли, назряха.

Нашите привърженици непрекъснато ми звънят и искат да протестираме – казва Ивелин – дори и не чак толкова мирно…

Обаче в същото интервю произнася и сакралната фраза:

Ние сме гражданското общество![29]

Превръщането на „ние“ в гражданско общество се повтаря като мантра от останалите членове на общността:

Харесва ми идеологията. Хората имат самосъзнание – събират се да правят нещо: облагородяват. А в предишното ми село работеха само, ако ги накара кметът. Това е пробудено, всъщност – пробуждащо се гражданско общество. (мъж, 40 г., от троянско село)

Тук нямаше никакъв ред. Всеки си правеше, каквото си иска. Когато дойдохме ние, нещата се промениха. Промениха ги не „Пазителите“, а гражданското общество. (мъж, 34 г., от търновско село)

Въпреки натрапчивото изтъкване на гражданското общество, което дава надежда за не-военно разрешаване на конфликтите, идентификацията на „ние“ отправя преди всичко към историята. Към „нас“ – общността от заселници в Неофит Рилски – се причисляват и древните българи (преди всичко – прабългарите – с техните завоевания и громящи врага победи). Средновековието се изтъква само с величието на българското военно и териториално могъщество. Картините, окачени в изложбената зала на „Исторически парк“ и по стените на хотел „Ханът“, изобразяват преди всичко триумфалните битки на Аспарух, Тервел, Крум. Произвеждат се дори тениски (бели, зелени и червени!) с щампованите образи на победните ханове и с надписи „Като не щеш мира, на ти секира“, „Народът, който се изправи срещу боговете“, „Могъщество без граници“, „Спасителят на Европа“.[30]

Историческото „ние“ не само е спасило Европа. „Ние“ всъщност сме първите цивилизовани европейци, но това не „ни“ се признава, защото има „заговор срещу истинската българска история“. Щетите, нанесени на „българското“ от свои и чужди, са многобройни. Според Евгения Троева, изследвала историческите реконструкции – в „Исторически парк“ и другаде, основният патос на разказа за „отнетата история“ е антиглобализмът – подчертаването на самобитното и уникалното у „нас“ и призоваването да възстановим изгубената независимост, за да поемем съдбата си в собствените си ръце. Първата „ни“ задача е да променим учебниците и да създадем у децата представата за „нашето“ величие.[31]

Изглежда, биографичните дефицити на заселниците, за които стана дума по-горе, се разпространяват и върху историята, привиждана като отнета. Затова „ние“ трябва да изтъкваме значимостта и величието на българската история и да черпим от нея мотивация за собствената си значимост…

Когато човек се интересува от истинската история, като пъзел подрежда информацията и осъзнава, че българите са в основата на много култури – мисли един от заселниците в Неофит Рилски. – Все повече стават сънародниците ни, които разбират тази истина и това ги кара да се върнат в Родината. Аз виждах от самото начало, че Германия тръгва към упадък, и затова реших да се прибера в България.[32]

Добре е, когато България се представя, да се представя с положителните си качества – казва друг заселник. – Учебниците се променят, за да се адаптират към съответното поколение. Сега историята няма общо с това, което се учеше по моето време. Тогава повече се учеше за царете, защото така се виждат определени качества.

Влюбих се във фирмата на Ивелин (още преди 12-13 години) „Трежър България“, която изобразява историята в паметници и скулптури. Ивелин ми каза, че трябва да се познава историята. И пак много четох…

Изнасям уроци по родолюбие. Обиколил съм 200 места. Преминавам през историята – още от халколита. Нося реплики на оръжия (например – боздуган), на облекло, на съкровища. Така подтикваме децата да видят оригиналите. Но оригиналите не можещ да ги облечеш… Така е и с Историческия парк. Показваме реплики. Обаче всичко консултираме със специалисти – не като оня замък в Равадиново. Няма нищо общо с истината, ама и той прославя България…

Учим се да вдъхновяваме хората с положителни неща.

Всеки човек си има своя история… (мъж, 48 г., от Горна Оряховица)

Децата на този информатор носят имената на тракийските царе Дромихед и Терес. Новородената им сестричка се нарича Галатея. (Дъщерята на Ивелин е кръстена на тракийската богиня Бендида.)

Бащата обяснява:

Дромихед е цар на гетите, побеждава Лизимах (наследника на Александър Македонски). Дори го пленява и го храни на мраморна маса, а пък той самият и неговите хора се хранят на дървена. Искал е да го направи приятел, а не враг. Колко е бил мъдър!

Терес е обединител.

Галатея живеела в село Галата (сега квартал на Варна – Е.И.). Спасила селото, като се оженила за бея, въпреки че била влюбена в друг. След женитбата обаче скочила от скалата.[33]

Някои твърдят, че Ивелин Михайлов давал по 200 лв. на семейство, което кръсти детето си не с тракийско, не с християнско, а със старобългарско име: Кубрат, Алцек, Аспарух, Тервел или Вълчан.[34]

Един от респондентите ми по този повод се пошегува:

Хората си кръщават децата на прабългари. Не знам дали им плащат за това, но – ако им плащат – тъкмо ще има за кръщенето. (мъж, 40 г., от троянско село)

Когато говори за „Исторически парк“, Ивелин Михайлов го отъждествява със създаването на българската държава (Аспарух) и с освобождението ѝ (опълченците на Шипка).[35] И сега имаме нужда от освобождение – мисли той:

Сега е по-лошо от турското робство. Трябва да освободим България.[36]

За мнозина от заселниците историята е много важен атрибут на идентификацията им:

Аз обожавам историята и Исторически парк със сигурност привлече вниманието ми, но все пак бях много учуден, че е възможно в България да се случва нещо толкова мащабно.[37]

Винаги съм се интересувала от история и ето, че си намерих призванието. (жена, 36 г., от Омуртаг)

Не бива да се къса връзката, за да знаем накъде да поемем. Ние тук произвеждаме модел за износ, който ще се осъществи на национално ниво чрез партията. (жена, 36 г., от София)[38]

Някои от респондентите – като цитираната по-горе – смятат, че именно историята ще превърне техния модел на „ние“ в общобългарски модел. Така „ние“ ще се разшири до всичко българско, а историята ще запълни биографичните дефицити на индивидите и ще осигури на общността липсващото величие…

Други пък изобщо не се интересуват от история и (въпреки, че са служители на Ивелин Михайлов) не се страхуват да го признаят. (вж. например мъж, 34 г., от търновско село).

Трети се запалили по историята именно тук, макар – в същото време – да са придобили доста особен възглед върху нея:

Не се интересувах от история – даже в Гърция. Виках си – какво толкова се превъзнасят по тази история… Тук се запалих. Посетителите разказват истории, които не се учат: за съкровища, за иманяри… Повече вярвам на тях, отколкото на учебниците. (жена, 48 г., от Шумен)

Докато историята (какъвто и възглед да имат за нея) е важен мотив за идентификация на „ние“, сочен от самите членове на общността, някои отвън им приписват съвсем друг мотив: общността е секта, изповядваща създадената от Л. Рон Хъбард и забранена в редица държави религия сциентология.

В България сциентоложката църква е създадена от руснак, провеждал доста скъпи курсове, на които хората се обучавали как да постигнат финансов успех и просперитет в живота. През 2007 бил изгонен от страната, защото събирал данни за членовете на сектата и техните близки – предимно компромати, които използвал.[39]

Издателството „Тогедър академи“ е публикувало осем книги на Хъбард, който иска да създаде „хомо новус“ – „богоподобен човек“ – спасител на света… „Откритията“ на една от книгите – „Дианетика. Модерната наука за душевното здраве“ – издателите са определили като „по-велики от тези на колелото и огъня“…[40]

Не можах да доловя каква част от „ние“ се интересува от сциентологията. Дали книгите на Хъбард се четат от повече хора, или само от Ивелин Михайлов, който – също като него – се стреми да „помага на другите“, като им осигурява курсове за постигане на просперитет. И Ивелин – като Хъбард – иска да види „човека, освободен от сенките, които затъмняват дните му“.[41]

Малцина от респондентите ми бяха чували за сциентологията, а онези, които знаеха за нея, не бяха чели Хъбард:

Повечето не знаят и не се интересуват от Рон Хъбард и сциентологията. Имало някакви семинари, провеждани on line от някой си Марк Детурк, ученик на Хъбард, но не съм ги посещавал. (мъж, 33 г., от Русе)

Аз не съм ги чел тия книги. Но – ако има нещо положително, където и да е – то трябва да се вземе. Дори от Хитлер може да се вземе положителното – и той сигурно е имал качества… Трябва да се научим да приемаме ролите на хората – даже, ако тяхната роля е все едно секта – то си е негова работа… (мъж, 48 г., от Горна Оряховица)

Заедно с усещането за всеобщо щастие, у общността се долавя и стремеж към всеобща доброта. Вероятно заради това се търсят положителни качества дори у Хитлер…

Логично би било щастието и добротата да се харесат и на местните хора и те да поискат да се включат в „ние“.

То – развитието – е заразно – сподели една от заселничките. (жена, 48 г., от Шумен)

Отношенията местни – пришълци бяха във фокуса на интереса ми още преди да отида в Неофит Рилски – не само заради опита от предишни терени, но и поради намерените в Мрежата немалко сведения за възникнали конфликти. Съобщава се за побои и скандали между някои от „старите“ жители и заселниците, за жена – бита и влачена за косата. Според Ивелин Михайлов, „старите“ (предимно алкохолици и наркомани) заплашвали „новите“, замеряли ги с бутилки и не им давали право да гласуват. За всичко бил виновен „Капитал“ с публикацията си „Частно село Исторически парк“…[42]

Най-големият престъпник (според „Красиво Ветрино“ и някои от инвеститорите в „Исторически парк“) бил Сашо Наркомана, който биел не само жена си, но и други хора, заплашвал и дори изнасилвал. Единствено благодарение на вестник „Капитал“, чийто главен информатор бил станал, този злодей все още пребивавал на свобода…[43]

Последното сведение от този характер е от юли 2024. Само три месеца по-късно в селото се е възцарил ред:

Пияниците умряха, наркоманите заминаха за чужбина. Сашо наркомана, дето ме питате, пък е в затвора. Гледаме, че стана хубаво и нямаме нищо против. Само някои копанари (цигани – Е.И.) са недоволни, защото вече не могат да пипат по къщите. Е, имаше и две българчета, ама едното умря, а другото напусна. (жена, 58 г., местна)

Отначало ми изглеждаше, че повечето местни са измрели или са напуснали. Всички, които заговарях, се оказваха от заселниците. Дори продавачките и в двата магазина са от тях. Единият – „нашият“ – беше празен, а на опашката в другия намерих само един местен. Човекът викаше на Ивелин „шефа“ и се показа доволен от развитието на селото. Изрази обаче и известно съмнение:

Ама да видим докога… (мъж, 68 г., местен)

В хотела работи само едно местно момиче, което се оказа в отпуск, а в „Исторически парк“ – неколцина охранители, за които не всички знаят, че са местни. Касиерката (също пришълка) заяви, че имало само един и отиде да го търси, но не го намери.

Обяснението на това (странно, според мене) явление беше в застаряващото местно население, надхвърлило не само фертилната възраст, но и пенсионната.

Оказа се обаче, че пришълец с местни корени и наследствена къща в селото, дошъл наскоро да живее тук, не може да си намери работа. Не му харесва, че „почват неща, ама не ги довършват“.

Но иначе е спокойно и сигурно. Не е заради „Пазителите“, защото те охраняват само имотите на „Историческия парк.“ (мъж, 43 г., местен)

За това – какво точно охраняват „Пазителите“ – мненията се разминават:

В Парка също има от нашите – в охраната са. Не, „Пазителите“ не са за парка, те са за селото. Заради тях вече нямаме регистрирани кражби. (мъж, 68 г., местен)

Понякога се разминават и мненията за това – дали има напрежение:

Няма напрежение между нас и местните. Селото беше застаряващо. Живееха в схлупени къщурки, а – като видяха нашите строежи – започнаха да си оправят кочинката. (мъж, 48 г., от Горна Оряховица)

За отношенията с местните има двупосочни мнения. Против заселниците е най-вече старото поколение – нали знаете – „защо някой ще идва отнякъде да ми прави нещо“… Но повечето харесват това, което се прави. (жена, 32 г., от Варна)

Някои от „старото поколение“ също харесват заселниците:

Как да не ги харесваме! Лошото им е само, дето не поздравяват. Аз им викам „добър ден“, а те отминават. Друго лошо няма! (жена, 66 г., местна)

Зачудих се как стремежът към всеобща доброта се съчетава с нежеланието за поздрав и с възгледа за „схлупените къщурки“ като за „кочинка“…

Но – може би – доброто, все пак, е повече?

Като дойде Ивелин, изчистиха сметището, изринаха всичките боклуци. То единственият конфликт е все за това сметище – някои си го искаха и продължиха да си изхвърлят, ама Ивелин назначи един да стои там и да пази. От „Пазителите“ е. Те – „Пазителите“ – по цял ден обикалят селото, сложиха и камери, и всичко, та вече не могат да пипат. (жена, 58 г., местна)

Сега пак има сметище. На инат хвърлят всичко. Затова Ивелин сложи „Пазителя“ да варди. Завист има, но това са ония, дето не виждат хубавото. Продадоха на Ивелин имотите си по-скъпо, отколкото биха продали на други, а после – недоволни…(жена, 66 г., местна)

Според други, недоволни няма. Вече са доволни дори „лошите“ – онези, които не са измрели, не са напуснали и не са в затвора:

Копанарите направиха къщи като дворци – продадоха на Ивелин Михайлов половината си парцели, а на другата половина построиха къщите. (мъж, 68г., местен)

Ивелин купи първата къща за 6 000 лева, а сега продава много скъпо. (жена, 66 г., местна)

Реших, че няма да се занимавам нито с финансовите схеми в „рая на земята“, нито с политическите намерения за национално и глобално разпространение на модела, създаден в „земята на свободните хора“. За тях се пише и говори достатъчно. Интересът ми е съсредоточен единствено във въпроса – колко са свободни „свободните хора“?

Не успяха, като че ли, да ме убедят в свободата им нито излъчването на всеобщо щастие, нито посланията за всеобща доброта. Зад излъчванията и посланията личаха биографични дефицити, запълнени (или привидени като запълнени) от усещането за общност. Не съм сигурна обаче доколко тази общност е наистина сглобена от свободни хора и доколко е зависима от своя „създател“.[44] Не съм сигурна до каква степен във всеобщото щастие се усеща оруеловски привкус, до каква степен предишните дефицити препятстват всеобщата доброта. Друг е въпросът, разбира се, до каква степен изобщо е възможно постигането на всеобщо щастие и всеобща доброта… И какво е отношението на тази възможност към свободата.

Категоричната идентификация на общността с величието на славното минало също свидетелства за известни дефицити в собственото минало, а може би – и в щастливото настояще…

У някои от „свободните хора“ се провидя и друг – съвсем различен – модел. Възгледът, че „всеки си има своя история“, възгледът, че „даже и от Хитлер може да се вземе полезното“, възгледът, че можем и трябва да приемаме „всяка роля“, твърде недвусмислено водят към възгледа „всичко е позволено“. Всичко – дори „военизирането“ на конфликта с управляващите – изглежда позволено… Може би това е свободата?

Ако мнозинството от „свободните хора“ в Неофит Рилски предизвикват съчувствие с оруеловското си щастие, малцината, за които „всичко е позволено“, предизвикват страх – особено, ако точно този модел „свобода“ напусне границите на селото Неофит Рилски и общината Ветрино и придобие национално (и дори глобално!) измерение, както мечтае неговият създател. Затова е важно внимателно да се прецизират границите на свободата – докато – засега – бележат само нейната „земя“…

^[1] Според преброяването от 2021, в селото живеят 781 души. По данни на общината, през 2024 те са 1368.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE)

^[2] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/6940/selo-neofit-rilski-rayat-na-bulgaria

^[3] Пресконференция на инвеститорите в „Исторически парк“, БТА, 25.07.2024.

^[4] https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0+%22%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%22

^[5] https://slunchev.bg/category/mlechni-i-mestni-produkti?vendors=avasi

^[6] https://finansi.bg/druzhina, https://finansi.bg/pazitelite, https://finansi.bg/premezhdie

^[7] https://papagal.bg/seat/1441981/efa?page=4#google_vignette

^[8] Към ноември 2024 г. МВР работи по 28 проверки срещу Ивелин Михайлов и свързани с него хора и фирми. Сигналите включват нанасяне на леки и средни телесни повреди, фалшификация на документи, финансови измами, следене, заплахи, изборни престъпления. (https://www.dnes.bg/eu/2024/07/24/mvr-e-razsledvalo-ivelin-mihailov-po-28-signala.614740). Създадена беше дори парламентарна комисия, която да разследва престъпленията около „Исторически парк“. (https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Vremenna-komisiya-v-parlamenta-s-proverka-za-Ivelin-Mihailov-i-Istoricheski-park-2182779) През декември 2025 са образувани нови следствени дела и са арестувани хора, свързани с „Исторически парк“.

^[9] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/6909/novo-nachalo-nachaloto-na-neshto-veliko

^[10] https://krasivovetrino.bg

^[11] https://www.together.bg/1181/za-nas

^[12] https://academy.together.bg/bg-BG/Pages/About

^[13] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/2628/preporychani-knigi-ot-akademiya-together

^[14] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/5849/izleze-ot-pechat-biografichnata-knigaza-osnovatelya-na-istoricheski-park-ivelin-mihaylov

^[15]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/2536/nov-arhitekturen-shediovar-v-selo-neofit-rilski. Цените на къщите варират от 2 000 до 4 000 евро на кв. м. – според Ивелин Михайлов (БТВ, „Лице в лице“, 25.07.2024) За сравнение: По същото време цените в София варират така: „Обеля“ – 1500 евро, център – 2714 евро, „Оборище“ – 2978 евро, „Лозенец“ – 3033 евро, „Изток“ – 3241 евро, „Хиподрума“ – 3388 евро, „Изгрев“ – 3422 евро, „Иван Вазов“ – 4985 евро. (https://www.imoti.net/bg/sredni-ceni)

^[16]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/3653/18-godishniqt-anes-belabbas-v-selo-neofit-rilski-otkrih-vuzmojnosti-da-razviq-potenciala-si

^[17] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/3653/18-godishniqt-anes-belabbas-v-selo-neofit-rilski-otkrih-vuzmojnosti-da-razviq-potenciala-si

^[18] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/5836/zlostni-napadki-dovezhdat-velislava-v-istoricheski-park-za-da-se-vlyubi-v-myastoto-i-horata-zavinagi

^[19] Интервютата, за които не е изрично отбелязан източник, са теренен материал на автора (с. Неофит Рилски, октомври, ноември 2024).

^[20] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/3685/ivelina-petrova-jenata-voin-ot-istoricheski-park

^[21] https://thesite24.net/istoriya-za-lyubovta-i-sakrovisthata-v-selo-neofit-rilski-snimki/

^[22] Интервю на Весела Сергева („Франс прес“), 24.07.2024. Благодаря на г-жа Сергева за този и другите материали, които ми предостави.

^[23]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/5836/zlostni-napadki-dovezhdat-velislava-v-istoricheski-park-za-da-se-vlyubi-v-myastoto-i-horata-zavinagi

^[24]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/6920/romantichniat-put-na-semejstvo-ivanovi-ot-germania-do-neofit-rilski

^[25] Ето как действителните собственици на магазина – също от „нашите“ - го рекламират в „Красиво Ветрино“:

Приканваме всеки, който държи на своето здраве, да посети магазина, за да избере качествен продукт, специално селектиран да дава живот и енергия. Само така ще успеем да изградим устойчива и полезна култура на хранене, а тя ще е като скалата, в която се разбиват вълните на нездравословния живот. (https://krasivovetrino.bg/News/Home/Details/2461)

^[26] Интервю на Весела Сергева („Франс прес“), 09.10.2024.

^[27] https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/6940/selo-neofit-rilski-rayat-na-bulgaria

^[28] Интервю на автора, 9.10.2024.

^[29] БНТ, „Още от деня“, 29.10.2024. Вж. също и честото споменаване на гражданското общество във филма на Л. Жечев „Исторически парк - Царството на освободителя“, https://www.youtube.com/watch?v=IvGDNYjXZgw

^[30]Вж. Троева, Е., Исторически реконструкции и преживяване на миналото: „прабългарите“, https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy19/item/590-istoricheski-rekonstrukcii-i-prezhivyavaniya-na-minaloto-prabalgarite.html

^[31] Троева, Е., „Ние сме в Европа много отдавна“. Реконструиране на исторически корени и наследство в живата история (под печат). Благодаря на Е. Троева за предоставянето на текста.

^[32]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/3697/plamen-ot-panagyurishte-poredniyat-balgarin-zavarnal-se-ot-chuzhbina

^[33]Информаторът вероятно смесва легендата за Калиакра с образа на гръцката нереида Галатея, в която бил влюбен циклопът Полефем.  Тя обаче обичала младежа Ацис, затова Полифем го убил със скала. Безутешната Галатея не се хвърлила от никъде, а превърнала изтичащата кръв на любими си в бистра рекичка. (Овидий, Метаморфози, ХІІІ 750—897)

^[34] https://www.marica.bg/tema-v-razvitie/izbori-2024/iznenadata-na-vota-velichie-samneniq-za-ruski-pari-skandali-i-sobstvena-armiq

^[35] БНТ, „Панорама“, 18.10.2024

^[36]Жечев, Л., Исторически парк – царството на освободителя, https://www.youtube.com/watch?v=IvGDNYjXZgw

^[37]https://krasivovetrino.bg/bg-BG/News/Home/Details/3653/18-godishniqt-anes-belabbas-v-selo-neofit-rilski-otkrih-vuzmojnosti-da-razviq-potenciala-si

^[38] Това е жената, която в репортажа на Стоян Георгиев по БТВ казва, че руският ще стане международен език. (https://www.btv.bg/shows/120-minuti/videos/tam-kadeto-se-rodi-velichie.html) Пред мене тя изключително много се възмути от „превратното показване по БТВ“.ря четири езика и им го казах, но те пуснаха само това.

^[39]https://narod.bg/2024/06/19/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B2-narod-bg-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81/, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,3907/view,article/

^[40] https://academy.together.bg/bg-BG/Shop/Product/List

^[41] Пак там.

^[42] https://www.iskra.bg/zhena-ot-selo-neofit-rilski-tvardi-che-e-bila-bita-i-vlachena-za-kosata-kade-e-istinata/

^[43] https://krasivovetrino.bg/News/Home/Details/2548, Пресконференция на инвеститорите в „Исторически парк“, БТА, 25.07.2024

^[44] През декември 2024 „създателят“ напусна своя „рай“: отказа се да е изпълнителен директор и назначи на поста досегашния управител на парка Боян Петков – басист на групата „Остава“ и бивш директор на завода за минерална вода „Банкя“, както и на всички заводи на кока-кола в България. „Създателят“ обясни оттеглянето си с довода, че не иска да „носи негативи“ на своето създание.  (https://www.vesti.bg/bulgaria/ivelin-mihajlov-ot-velichie-ottegliam-se-ot-istoricheski-park-6215671)

През ноември в „Исторически парк“ беше останала само една нелюбезна касиерка. Останалите служители липсваха – не само от парка, но и от селото. Касиерката обясни липсата им със зимния сезон. Имаше и друго обяснение: Доста хора се изнесоха заради… Ами –  заради скандалите, атаките… Това унижи избирателите. (мъж, 34 г., от търновско село)

Проф. Д-р Евгения Иванова (род. 1952) е българска изследователка и авторка на множество публикации в областта на етнологията.