Черил Шарп, 47-годишна продавачка, която беше сред многото граждани на щата Айова, неуспели да влязат на изпълнения до краен предел митинг на Тръмп миналия месец, звучеше доста уверено, когато я попитах дали знае защо Доналд Тръмп е толкова привлекателен за много избиратели. За нея и за много други, каза тя, най-важното му качество е силата: той има твърдостта да запази страната в безопасност, да избегне нови войни и да гарантира, че икономиката ще върви напред.
„Искате някой силен човек, в световен мащаб, така че да създава взаимно уважение в другите държави, а може би и малко страх“, каза ми тя. „Да, вярно е, че не всички го харесват. Хубаво е да не те харесват. Да си силен е още по-добре.“ Шарп с готовност признава, че не всичко, което Тръмп казва, е чудесно, но тя вижда в това част от имиджа на правилната личност, която трябва да бъде президент. „Може би трябва да си малко луд, за да си сигурен, че другите държави ще ни уважават и ще се страхуват от нас“, каза тя. „А той може да управлява страната като бизнес и те ще го оставят на мира.“
Три дни по-късно, в рамките на митинг на Тръмп в Ню Хемпшир, Скот Бобит и съпругата му Хедър също повдигнаха въпроса за силата на Тръмп. „Той предизвиква уважение и страх по целия свят“, каза ми Скот Бобит. „Много хора може би са водени от страх пред него, защото той ще направи онова, което казва, и не се страхува да говори за него. А аз мисля, че това е много силно. Това наистина защитава нашата страна и той ще се изправи, вместо да се скатае“.
За първи път започнах да посещавам митинги на Тръмп преди осем години, за да се опитам да разбера по-добре кандидата, който тогава беше определян като виц – човек с малки шансове да спечели републиканската номинация, да не говорим за президентството – и си тръгнах поразена от смесицата между харизма и мощно владеене на аудиторията.
Вместо сбърканата знаменитост, която очаквах, аз се сблъсках с политик, който поставя основите на мощно политическо пренареждане по теми, които твърде лесно се подминават от двупартийната върхушка във Вашингтон, като например загубата на производството в Съединените щати; хората, които са изоставени в резултат на глобализацията и търговията, особено търговията с Китай; наследството от войната в Ирак и участието на САЩ в чужди войни като цяло; и накрая, разбира се, имиграцията.
Наскоро отново започнах да ходя на митинги на Тръмп и да следя онлайн политическите разговори на неговите поддръжници, за да се опитам да разбера по-добре нещо друго: какво мисли базата му специално по въпроса за авторитаризма и американския избирател.
Етикетът „авторитарен“ се лепва на Тръмп от критиците от години, особено след като той се опита да опровергае резултатите от изборите през 2020 г., чиято кулминация беше нападението срещу Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. От години изучавам и пиша за авторитаризма и смятам, че е важно да се обърне внимание на възгледите и мотивацията на избирателите, които подкрепят авторитарни политици, дори когато тези политици се разглеждат от мнозина като заплаха за демократичния ред.
Любопитството ми не е само интелектуално. По целия свят тези политици не просто биват избирани по демократичен път; те често запазват достатъчно народна подкрепа след един мандат – или два, или три – за да бъдат преизбрани. Проучванията на общественото мнение сочат категорично, че Тръмп има разумни шансове да спечели още един мандат през ноември. И той очевидно е запазил влиянието си върху базата на Републиканската партия: останалите републикански претенденти изглежда се стремят да станат негови вицепрезиденти или в най-добрия случай се борят да се изкачат в проучванията.
Това, което исках да разбера, беше: защо? Защо Тръмп? Дори и тези избиратели да бяха недоволни от президента Байдън, защо не желаят някой по-малко поляризиращ републиканец, без обвиненията и всички тези приказки за диктатура? Защо Тръмп има толкова голяма и трайна привлекателност?
В разговорите ми с повече от 100 избиратели никой не спомена думата „авторитарен“. Но това не беше изненада – много обикновени хора не мислят в тези понятия. Фокусирането единствено върху тези етикети може да пропусне целта.
Авторитарните лидери показват качества, на които се възхищават много избиратели – и то не само избирателите на Тръмп: сила, чувство за контрол, дори стил на ръководство, при който целта оправдава средствата. Нашите президенти-герои от филмите, пилотите от „Топ Гън“ или адвокатите-кръстоносци често вземат нещата в свои ръце или нарушават правилата по начини, които ние приветстваме. Не, те не са класически авторитаристи, които вкарват в затвора опонентите си, но имат нещо общо с Тръмп: Те се възприемат като хора със специални или изключителни сили, със силата на „само аз мога да се справя“.
Това, което чух от избирателите, привлечени от Тръмп, беше, че той има особена сила и е способен да направи така, че икономиката да заработи по-добре за тях, и че е твърд, абсолютист от типа „не си играй с мен“, което според тях помага да се предотвратят нови войни. Освен това поддръжниците му го виждат като автентичен силен човек, който не е типичен политик, и Тръмп продава това послание много добре.
В Ню Хемпшир Джаки Фашиян ми обясни, че по време на президентството на Тръмп „не са се водили активни войни, с изключение на Афганистан, която той не беше започнал. Той не започна нови войни. Икономиката ни беше страхотна. Цените на бензина бяха под 2 долара за галон. За мен това е просто здрав разум. Ако нещо не е счупено, не го поправяй.“
На същия митинг Деби Финч скочи на крака, когато Тръмп влезе на арената, и подобно на мнозина около нас започна да снима. Финч се различава от стереотипите за поддръжниците на Тръмп: Тя е чернокожа и е загрижена за расизма, който според нея оказва голямо влияние върху нейния живот и този на децата ѝ. Тя не отрича, че сред поддръжниците на Тръмп има расисти, но що се отнася до нея, това важи и за демократите. Тя ми каза, че подкрепя Тръмп, защото при него икономиката била по-добра. Не се интересува от обвиненията срещу Тръмп; съдебната система открай време игнорира чернокожите, казва тя, и прогнозира, че все повече избиратели от малцинствата ще гласуват за него. (Тръмп наистина има по-високи резултати сред малцинствата в сравнение с предишните републикански президенти в съвременната епоха и настоящите му конкуренти за номинацията).
Вулгарният език на Тръмп, склонността му към обиди („Не го наричайте дебело прасе“, каза той за Крис Кристи) и реториката му за политическите опоненти (обещава да „изкорени комунистите, марксистите, фашистите и радикалните леви бандити, които живеят като паразити в пределите на нашата страна“) се възприемат от поддръжниците му като признаци на автентичност и сила. „Всички политици казват подобни неща насаме“, уверяваха ме безброй привърженици на Тръмп и твърдяха, че само той е достатъчно силен, за да го каже на глас – което за тях е знак, че е честен.
Гласоподавател след гласоподавател ми казваха, че според тях Байдън е твърде слаб и твърде стар, за да бъде президент. Говорят за него с нападателни реплики, често използвани от Тръмп, като казват, че е сенилен, пада по стълби, губи хода на мисълта си, докато говори, и т.н., Тръмп мрачно предупреди тълпата в Айова, че „Байдън не може да събере две изречения и е отговорен за преговорите за ядрените оръжия в Третата световна война“.
В национален мащаб социологическите проучвания показват, че избирателите са по-загрижени за възрастта на Байдън, отколкото за тази на Тръмп. Ако през 2024 г. се стигне до балотаж между Байдън и Тръмп, политиците ще бъдат съответно на 81 и 78 години – най-възрастният мач в историята.
Проучванията показват също, че избирателите смятат, че Тръмп би се справил по-добре от Байдън с икономиката, външната политика и имиграцията. Именно възприеманата сила на Тръмп, в контраст с възприеманата слабост на Байдън, е общата тема, която свързва всичко това в една картина за неговите поддръжници.
Вземете външната политика. Много поддръжници на Тръмп ми казаха, че ако той беше президент, войната в Украйна нямаше да се случи, защото той щеше да е достатъчно силен, за да уплаши Владимир Путин, или достатъчно умен, за да сключи сделка с него, ако се наложи. Нито пък Хамас щеше да посмее да нападне Израел, добавиха неколцина. Тяхното доказателство беше, че по време на президентството на Тръмп тези войни наистина не са се случили. Разбира се, по-същественият въпрос е дали тези войни щяха да се случат по време на втори мандат на Тръмп – контрафакт, който не може да бъде доказан или опроверган.
Проектирането на сила и възприемането на автентичност са общи теми сред други лидери, които политолозите биха нарекли „конкурентни авторитаристи“. В техните режими се нарушават много от основните принципи на либералната демокрация, но редовно се провеждат избори, които до голяма степен са свободни от широко разпространени измами. Много политолози поставят в тази категория Нарендра Моди от Индия (партията му наскоро спечели големи победи на местните избори и е възможен трети мандат), Реджеп Тайип Ердоган от Турция (с трети мандат като президент, след три мандата като министър-председател) и Виктор Орбан от Унгария (с четвърти пореден мандат).
Подобно на много от тези десни популисти, Тръмп се опира в голяма степен на посланието, че само той е достатъчно силен, за да запази Америка мирна и просперираща в един страшен свят. Веднага след неотдавнашното си преизбиране Орбан заяви, че партията му е спечелила, въпреки че всички са били против нея, и сега той ще гарантира, че Унгария ще бъде „силна, богата и зелена“. В Айова Тръмп похвали самия Орбан, преди да каже на ликуващата тълпа: „Четири години подред аз пазех Америка. Аз опазих Израел. Аз опазих Украйна и целия свят.“
Когато изричаше подобни думи на различни митинги, тълпите често го прекъсваха с аплодисменти и възгласи. От друг политик подобни твърдения биха прозвучали толкова неправдоподобно грандиозно, че да ударят на камък. Но от страна на Тръмп те често водеха до това, че тълпите скачаха на крака (всъщност някои от посетителите на митингите никога не сядаха) и го прекъсваха с аплодисменти и възгласи.
Това е харизма. Харизмата е подценяван аспект на политическия успех – и тя не е непременно функция на политическите възгледи. Бил Клинтън и Барак Обама, например, излъчваха такава, както го прави и Тръмп.
Харизмата е толкова важна за политиката, че Макс Вебер, основател на социологията, включва харизматичната власт (заедно с юридическата, каквато е в републиките и демокрациите, и традиционната, каквато е във феодализма или монархията) като един от трите вида власт, които хората смятат за легитимни. Харизматичните лидери, пише Вебер, „притежават определено качество на индивидуална личност, по силата на което се отличават от обикновените хора“ и са търсени като водачи, особено когато хората усещат, че времената са смутни.
И така, какво да кажем за демокрацията? Притиснах много привърженици на Тръмп да говорим за събитията около 6 януари 2021 г. в Капитолия. Не срещнах нито един откровен привърженик на случилото се, но много хора обясняваха събитията по свой начин. Все по-отделената информационна среда и раздробената ни медийна екология оформят начина, по който хората гледат на този ден.
Някои привърженици на Тръмп ми казаха, че каквото и да се е случило, то е извършено от маргинална фракция, която не представлява базата на Тръмп. Не се ли увличат някои от протестиращите в капанията „Black Lives Matter“ – ми каза Джаки Фашиян. Деби Финч ме попита дали Камала Харис трябва да носи отговорност за всичко лошо, извършено по време на протестите „Black Lives Matter“.
Освен това мнозина не се доверяват на разказите на правителството или на традиционните медии за случилото се на 6 януари. „6 януари не ме интересува“ – каза Финч. „Не вярвам на нашето правителство. Не се доверявам на нищо, което казват. Те правят това с чернокожите от толкова дълго време, вкарват ги в релси, така че доверието ми към тях е нулево. Не ми пука за това и не искам да чувам за 6 януари“.
Други, като Хънтър Ларкнър, млад мъж, който казва, че е голям фен на Елон Мъск и използва Twitter и YouTube за провеждане на свои собствени проучвания, каза, че е бил шокиран, когато за пръв път е чул за събитията от 6 януари. Но когато се вгледал в тях, решил, че трябва да става дума за заговор – че властите умишлено са допуснали да се случи буйството в Капитолия.
Черил Шарп също ми каза, че не се притеснява от всички приказки за това, че Тръмп е диктатор. За нея пристрастните мейнстрийм медии го представят погрешно. „Той изтъкваше, че ще използва изпълнителни заповеди още на първия ден, както правят другите – изпълнителните заповеди заобикалят Конгреса, но така се прави в наши дни“, каза тя. „Той беше саркастичен, а не казваше, че ще бъде истински диктатор“.
Лесно е да се разбере защо за мнозина политическото послание на Тръмп може да надделее над опасенията за процеса на демокрация. Какво значение има някаква дребна злоупотреба с властта тук или потъпкана клауза там, когато се смята, че всички политици са корумпирани, а раздробените информационни източници напомпват много различни послания за реалността?
Политиците, които проектират силата си за сметка на правилата на либералната демокрация, не са ново явление в Съединените щати или по света. Още Томас Джеферсън се е тревожел от това. Платон също. Може би признанието, че привлекателността на Тръмп не е толкова мистериозна, може да помогне на хората да се справят с неговата сила.
